Р Е Ш Е Н И Е
№1554
гр. Пловдив, 29, 09,
2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 04. 09. 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря Г.Г. , като разгледа
административно дело № 1505 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят –
К.Й.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез адв. Х., оспорва заповед № 329з-202 от 26.05.2023г. на ЗА
Началник РПУ Раковски с която на основание чл. 197, ал. 1 , т.2 , чл. 199, ал.
1 , т. 3 и чл. 204 от ЗМВР е наложено дисц. Наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца.
В жалбата, както и в писм. Защита /л.
162/ се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
противоречаща на материалноправните разпоредби, в несъответствие с целта на
закона и постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът – чрез
юк. П., оспорва жалбата и прави възражение
при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена възможността да встъпи в производството, не
се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата
настоящият състав на съда констатира , че оспорената заповед (листи 15-17) е
връчена на жалбоподателя на 26, 05, 2023г., според направеното върху заповедта
нарочно отбелязване, а от своя страна, жалбата (лист 9) е подадена, чрез ОД МВР
на 09,06,23г. или в рамките на
законоустановения срок.
Като подадена и при наличието на правен интерес, се явява допустима, а разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
С процесната Заповед № 329з-202 от
26.05.2023г. на ЗА Началник РПУ Раковски на основание чл. 197, ал. 1 , т.2 ,
чл. 199, ал. 1 , т. 3 и чл. 204 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисц.
Наказание „писмено предупреждение“ за
срок от три месеца.
Съдът от приложената АП , както и от
мотивите в оспорената заповед приема за установено , че жалбоподателя не е снел обяснения в срок от лице , живущо в
обслужвания от него район и по този повод набл. Прокурор е сезирал / л. 56/ с вх. № 9504/ 30,12,2022г. началник
на РПУ Раковски да „извърши проверка и установи дали действително е налице дисц. Нарушение и евентуално какво наказание би било съответно на него“.
Със заповед от 18,01,23г. е възложена
проверка за горното , жалб. е запознат с нея , получил е покана от същата дата
за даване на обяснения и са снети
обяснения от В.В..
Няма спор между страните , че проверката е започнала със Заповед №
329з-29/18.01.2023г. на Началник РУ Раковски ОДМВР-Пловдив главен инспектор Д.С.
, а впоследствие срока на дисциплинарната проверка е удължен с негова Заповед №
329з-29/18.01.2023г. до 18.03.2023г, за
втори път дисциплинарната проверка е удължена с Заповед № 329з-
158/20.04.2023г. до 21.04.2023г. издадена от
главен инспектор П.А. и за трети път дисциплинарната проверка е удължена
със Заповед № 329з- 117/15.03.2023г. до 26.05.2023г. включително издадена от За
Началник РУ Раковски ОДМВР-Пловдив главен инспектор П.А..
Приложена е / л. 35/ кадрова справка
на Д. от която е видно че е награждаван 6 пъти с писмена похвала през 2001, 03,
04, 2011, 13 и 2014г. , три пъти с
благодарност от Директор на ОД МВР Пловдив през 2002 , 2004 и 2014г. , с
индивид. Парична награда от Министър на МВР през 2020г. и два пъти с парична награда от Министър на
МВР през 2020г.
Изрично в справката е посочено, че
жалбоподателя Д. няма наложени наказания .
В проведеното осз. жалб. изрично заяви, че „ не съм
имал физическата възможност да отработя преписката, пропуснал съм да разпитам В.В.,
тъй като както казах, бях много натоварен… исках удължаване на сроковете поради
това, че А.К.П. от с.Чоба се укриваше и
тя ми беше основния проблем и покрай нейното издирване съм пропуснал да
разпитам В.…“.
Съдът приема , че действително Д. не
е снел обяснения в срок , съобразно
указанията на РП Пловдив.
Същевременно съдът следва да провери
законосъобразността на наложеното наказание
и съответствието му с мат. Закон, дали
дисциплинарното производството е проведено в рамките на
законоустановения срок, съгласно установеното от разпоредбата на чл.195, ал.1
от ЗМВР, според която норма дисциплинарното наказание се налага не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му.
От правна страна съдът излага следното:
Според чл.204, т.4 от ЗМВР,
дисциплинарните наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 се налагат със заповеди от
служители на висши ръководни и ръководни длъжности, поради което настоящият състав на съда приема за
установено, че оспорената по делото заповед е издадена от компетентен за целта
орган.
Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.1
от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. А съгласно разпоредбата на чл.196,
ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган.
В случая , както се каза по-горе
дисц. Производство е инициирано от набл.
Прокурор, който е сезирал / л. 56/ с вх. № 9504/ 30,12,2022г. началник
на РПУ Раковски да „извърши проверка и установи дали действително е налице дисц. Нарушение от жалбоподателя и евентуално какво наказание би било съответно на него“.
Съдът установи , че в оспорената
заповед липсват мотиви относно съразмерността на наложеното наказание и
конкретно защо при превес на наградите и липса на наказания се налага
второто по тежест наказание в чл. 197 ЗМВР.
Отделно от горното процесната заповед
не съдържа достатъчно данни относно мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата
въз основа на които то се приема за установено, както и липсва посочване на периода
от време /начало и край/, с който е просрочен срока за работа , съгласно указанията на РП.
Съдът приема , че дисципл. производство е приключило в противоречие с относимите материалноправни
разпоредби на ЗМВР, като и двата
пропуска от страна на ДНО са самостоятелни основания налагащи отмяната на оспорената заповед.
С оглед очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и съобразно приложения договор на л. 159
такива се дължат в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева. Възражението на
ОД МВР за прекомерност на адв. Възнаграждение е неоснователно съобразно
предвидените размери в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Предвид горното и на осн. чл.211 от ЗМВР съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Й.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** Заповед № 329з-202
от 26.05.2023г. на Началник РПУ Раковски с която на основание чл. 197, ал. 1 ,
т.2 , чл. 199, ал. 1 , т. 3 и чл. 204 от ЗМВР е наложено дисц. Наказание
„писмено предупреждение“ за срок от три
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на К.Й.Д. с ЕГН ********** съдебни
разноски в размер на 750
/седемстотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: