Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

29.11.2019 г.

номер ..................                                                                    град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 29 октомври

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1947/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Е.П.Й., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № ***от ***г. на ***– Плевен на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105, ал. 1 ЗАвПр е наложил на Е.П.Й. административно наказание – глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката Е.П.Й., която го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изразява становище по същество на делото.

За ответната страна по жалбата *** - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № ***от ***г., съставен от актосъставителя М.Р.Н. – *** - Плевен.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетел и актосъставител не се установи, че жалбоподателката  е извършила нарушението описано в АУАН, а именно:

На ***г. около 11:00 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“, като водач на лек такмиетров автомобил, с поставена табела такси „***“, с рег. № ***, като извършва следното нарушение:

-Не е попълнила правилно и редовно пътна книжка . липсва Краен час, начален час и дата.

Нарушение на чл. 34, т. 2 от Наредба № 34 МТ.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателката, предявен й е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

Съдът счита, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано!!!

Това произтича  от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното !!!

Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по аргумент от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, като  следва да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение.

 В настоящия случай, не се доказа  от страна  на административно наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на твърдяното административно нарушение. 

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5  от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

 

В АУАН актосъставителят М. Р.Н. е посочил, че жалбоподателката Е.П.Й. е извършила нарушение по чл. 34 т. 2 от Наредба № 34 МТ, а в наказателното постановление административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателката Е.П.Й. е извършила нарушение по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 на МТ !?!?

 

 Съгласно чл. 34, т. 2 от Наредба № 34  от 06.12.1999 г. на МТ - Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2011 г.)

 Превозвачът е длъжен да:

2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок пет години;

 

Съгласно чл. 40, изр. 1 от Наредба  34 от 06.12.1999 г. на МТ –

 

Водачът попълва редовно и точно пътната книжка. Датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват задължително с нула отпред.

 

Това противоречие в АУАН и в НП, води до нарушаване правото на защита на жалбоподателката, тъй като тя е лишена от възможността да разбере за какво нарушение му се търси административно – наказателна отговорност !!!

 

Посоченото разминаване е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката, която има право да узнае какво точно се твърди, че е извършила като нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение и във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

 Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени !!

В конкретния случай има разминаване между описанието на нарушението и дадената му квалификацията в съставеният АУАН и в издаденото НП.

 

 

За да накаже жалбоподателката, административно-наказващият орган е приел, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 40, изречение 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. МТ.

Същата разпоредба вменява задължение на водача да попълва редовно и точно пътната книжка. Датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват задължително с нула отпред.

Посочената от наказващия орган норма е обща и бланкетна, като не регламентира нормативноустановени изисквания относно начина на попълване на пътната книжка, поради които същата да се счита за редовно и точно попълнена.

Липсата на конкретизация на обстоятелствата на самото нарушение, при липсата на конкретна норма, въвеждаща задължението за попълване на „… липсва краен час, начален час, дата.“, е съществен процесуален порок, който ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице, и който като такъв обуславя незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление.

След прочит на Наредба № 34 от 06.12.1999 г. МТ се установява, че съществува разпоредба, която да вменява задължение водачът да попълва отделен пътен лист за своята смяна и съответно съдържанието на същия и това е т.3 от Приложение № 12 към чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.

 

Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, респективно наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно – наказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Административно – наказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество !!!

Съдът счита, че това съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в наказателното постановление да бъде посочено - освен датата и мястото, където е извършено нарушението, а също и на описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и точната законова разпоредба по Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Не на последно място следва да се посочат и  доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

 

Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено - освен датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, но и обстоятелствата, при които същото е извършено, води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административното нарушение и съответно - съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение !!!

 

Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено, а жалбата - да се уважи.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление Наказателно постановление № ***от ***г. на ***– Плевен на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105, ал. 1 ЗАвПр е наложил на Е.П.Й., с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: