№ 130
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100502052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 282989/28.10.2021г. на БРС мл.адв.
Иван Иванов от БАК, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Александровска № 17, ет.1, оф.2, в
качеството му на особен представител на ЕРС. Ю. Ш. с ЕГН-********** от с.О., ул.П.
№ **, общ.Т., обл.Добрич против Решение № 261135/12.10.2021г. по гр.д. №
6914/2020г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение въззивника е осъден солидарно с Ю. Ш. Р. с ЕГН-
********** да заплати на въззиваемата В. Н. Г. сумата от 1762,12 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
унищожени от стадо им кози насаждения в собствен на В.Г. имот в гр.Каблешково,
м.К., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на увреждането-
20.06.2020г., като са присъдени и сторените разноски.
Решението се обжалва като недопустимо с аргумент, че бадемовите дървета,
като представляващи особена ценност са поставени под особена закрила и поради
специалния статут, с който се ползват е предвиден специален ред за закрилата им в
ЗОСИ, ППЗОСИ и Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество. Твърди
се, че този ред е изцяло административен, завършва с административен акт, който
може да бъде обжалван пред административен съд. На следващо место се сочи, че
решението е недопустимо поради неправилна правна квалификация на иска, съобразно
представените доказателства по делото, от които се установява, че Ю. Ш. Р. е
възложил на ЕРС. Ю. Ш. да извършва конкретна работа и по-конкретно да пасе
стадото с кози, което води до осъществяване на състава на чл.49 ЗЗД, а не както е
прието в обжалваното решение на чл.50 от ЗЗД. При положение, че е налице
хипотезата на чл.49 ЗЗД, то се счита, че ЕРС. Ю. Ш., като изпълнител на възложената
1
му от другия ответник работа, следва да се изключи като надлежна страна-ответник по
така предявения иск.
Моли, решението да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде
прекратено. Не се сочат доказателства. Не са сторени доказателствени искания. Счита,
че възнагражението му от 185лв. като особен представител не е правилно определено
от БРС и искане насрещната страна да бъде задължена да внесе депозит за особен
представител за въззивното производство.
В законния срок въззиваемата В.Г., уведомена чрез пълномощника си адв. Г.
Колева от БАК е депозирала писмен отговор, с който се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение потвърдено
като правилно и законосъобразно. Счита се несъстоятелно твърдението на насрещната
страна относно приложимостта на посочените специални закони, доколкото те касаят
съвсем друг ред и процедури, касаещи селскостопанско имущество. Твърди, че
претенцията е насочена срещу б. Ю. Ш. Р. като собственик на стадото кози и с. ЕРС.
Ю. Ш. под чийто надзор са се намирали козите към момента на увреждането, които
отговарят солидарно, дори животното/животните да са се изгубили или избягали,
съобразно разпоредбата на чл.50 ЗЗД. Не сочи доказателства. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се разноски за въззивното производство.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.263, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните,
събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира, че първоинстанционния
съд правилно е установил релевентните по делото факти и обстоятелства относно
собствеността на въззиваемата ищца върху земята и трайните насаждения от бадемови
дръвчета, които е закупила и отглеждала от 2017г.. За тези обстоятелства са налични
безспорни писмени доказателства. Установено е че въззиваемия ответник Ю. Ш. Р. е
собственик на стадото кози, пастир на което в деня на деликта е неговия с.-въззивника
ЕРС. Ю. Ш.. Не се спори по делото и се установява от показанията на св.П.Н., който в
това време бил на лозето си/съседен имот/, че късния следобед на 20.06.2020г. стадото
кози е навлязло през оградата в градината на ищцата. До идването на пастира Е.Ш.
след около половин час и на ищцата към 18,00ч., съответно до изгонването на стадото
от градината значителна част от клонките на бадемовите насаждения били унищожени.
Въззивамата подала сигнал в полицията по телефона, малко по-късно пристигнал и
въззиваемия Ю. Ш. Р.. Двамата пастири поднесли извиненията си Ю.Ш. потвърдил, че
стадото е негово и изразили съжаление за стореното.
Посредством съдебна агротехническа експертиза, след оглед на место и
приложение на Наредба за базисните цени на трайните насаждения е установена по
делото стойността на нанесените щети, която вещото лице е оценило на 1669,72 лева.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, и като взе пред вид становищата на страните не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено. Съображенията на първоинстанционния съд се споделят и в тази им
част на осн. чл.272 ГПК досежно правната квалификация на предявената претенция.
В допълнение може да се каже следното: Съгласно общото правило на
нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За разлика от наказателното право, в гражданското вината се
2
предполага, до доказване на противното (чл. 45, ал.2 ЗЗД). Доколкото по делото не е
налице спор относно обстоятелствата, при които са нанесени вредите върху трайните
насаждения на въззиваемата, вината му следва да се презумира. Доказателства,
оборващи презумпцията не са представени. Затова за него възниква задължение да
обезщети вредите, които са били причинени на ищеца в резултат на горното. В
конкретния случай с оглед на това, че вредите са причинени от животни-стадо кози
собственост на Ю.Ш. с пастир за деня с. му Е.Ш. правилно е ангажирана отговорността
им с приложението на чл.50 ЗЗД. В цитираната разпоредба е предвидена отговорност
за вреди нанесени от животни, които да са собственост на ответника, като
отговорността на лицето под чиито надзор се намират при нанасяне на увредата е
ангажирана при условията на солидарност наред с отговорността на собственика на
животното, при установено бездействие на носещите отговорност за животното лица.
В тази връзка следва да се подчертае, че наличието на предвиден
административен ред за установяване на различни нарушения, респ.санкциониране на
собствениците на животни не изключва възможността/още по-малко пък е предвидена
такава забрана/ за пострадалите да търсят репариране на претърпените от тях
имуществени/неимуществени вреди по общия ред, който е избран в настоящия случай
от въззиваемата ищца.
Лихвите за забава основателно са присъдени от датата на деликта, тъй като по
силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД това е момента, в който длъжникът се смята в забава и без да
е отправяна покана.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, оспореното решение е постановено в правилно приложение
на материалния и процесуален закон и следва да бъде потвърдено. Не са налице
основания за ревизиране на решението и в частта за разноските, които са съобразени с
изхода от спора.
По разноските: Въззиваемата, чрез своя процесуален представител е
отправила искане за присъждане на сторените във въззивното производство разноски в
размер на 185лв. за възнаграждение на подалия въззивната жалба особен представител
на въззивника и за сумата от 400лв.-адв.възнаграждение за процесуалния си
представител, което с оглед изхода по делото следва да бъде уважено.
Настоящето решение, доколкото обжалваемият интерес е под 5000 лева, не
подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК,
ограничение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261135/12.10.2021г. по гр.д. № 6914/2020г. по
описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА ЕРС. Ю. Ш. с ЕГН-********** от с.О., ул.П. № **, общ.Т.,
обл.Добрич да заплати на В. Н. Г. с ЕГН-********** от гр. Б., ул.Х. К. № **, ет. *
сумата от 585лв., представляващи сторените от нея съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЕРС. Ю. Ш. с ЕГН-********** от с.О., ул.П. № **, общ.Т.,
обл.Добрич да заплати по с/ка на ОС-Бургас сумата от 35,24лв., представляваща
дължимата държавна такса за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4