Решение по дело №113/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2022г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

                      

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                       

 

при секретаря Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 113/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

 

Производството по делото е образувано по жалба на И.Й.И., ЕГН **********,***, чрез адв.П.Г. против Заповед № КС-225А-6/10.11.2021г., издадена от Кмета на район „Аспарухово“, гр. Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал. 1 т.8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Гараж с две складови помещения“, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5426.369, на границата с ПИ № 10135.5426.368, с.о. „Ракитника 1“, гр.Варна. Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна по съображения подробно изложени в жалбата; премахването на описаните в КА и процесната заповед обекти се явява непропорционално на преследваната цел от ЗУТ, поради което е налице несъразмерност по смисъла на чл.6 ал.5 от АПК. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната запоред. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Не претендират присъждане на разноски по делото. 

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. 

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с административната преписка Нотариален акт № 36/29.12.1997г. И.Й.И. е собственик на ПИ с идентификатор 10135.5426.369 с площ от 600кв.м., както и на вилната сграда с площ от 56.58кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Ракитника“. Видно от приложена скица на процесния поземлен имот трайното предназначение на територията е урбанизирана, а начин на трайно ползване-ниско застрояване.  

Административното производство е започнало във връзка с постъпила  жалба с рег. № РД17016123АС_005ВН/24.02.2021г., в която се изнасят данни за извършен незаконен строеж в местност „Ракитника“, кв.Галата. Жалбата е приложена към административната преписка. При извършената на място проверка от служители на Район „Аспарухово“ на 06.04.2021г. и на 12.08.2021г. е установено, че в имота е извършен строеж на масивен гараж и стопански постройки без строителни книжа. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 69/13.09.2021г. /л. 11 от преписката/. Строежът е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, от ЗУТ, както и чл.10 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В акта е посочено, че строежът е извършен преди 2001г. и същият представлява второстепенна постройка на допълващо строителство по смисъла на Глава трета, Раздел VІІ от ЗУТ.  Констативният акт е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал, но в указания срок не са постъпили възражения в район „Аспарухово“.

На 10.11.2021г. Кметът на район „Аспарухово“ Община Варна, след като се запознал с цялата административна преписка, издал процесната Заповед № КС-225А-6, с която разпоредил премахването на незаконен строеж: „Гараж с две складови помещения“, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5426.369, на границата с ПИ № 10135.5426.368, с.о. „Ракитника 1“, гр.Варна. Недоволен от заповедта И.Й.И. предприел оспорването ѝ по съдебен ред.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, Административен съд – Варна достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването ѝ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената Заповед № КС-225А-6/10.11.2021г. е издадена от Кмета на район „Аспарухово“, Община Варна. На л.1 от административната преписка е приложена Заповед № 2556/11.08.2021г., с която Кметът на Община Варна на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ е прехвърлил на кметовете на райони в гр.Варна част от правомощията си по този закон /ЗУТ/. В т.6 от цитираната заповед са посочени и правомощията да се издават мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. С оглед на това се налага извод, че процесната заповед е издадена от лице, на което по силата на изрична делегация са предоставени правомощия да издава заповеди от рода на процесната. С оглед на горното, заповедта е издадена от компетентен орган.

Спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Не са налице пороци във формата на акта, способни да доведат до нейната отмяна само на това основание.

В хода на съдебната проверка за законосъобразност на акта не се констатираха и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаване на заповедта. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за неговото начало. Същият е получил екземпляр от КА № 69/13.09.2021г., но не се е възползвал от процесуалното си право да направи възражения срещу изводите от проверката.

По делото е допусната и съдебно техническа експертиза.От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено се установява следното: към основната сграда е построен гараж, както и сдвързани с него и с основнатас града складови помещения;част от покрива на складово помещение № 2, представлява стълбищна площадка към основната сграда за стълбище, по което се достига от двора до второто ниво на жилищната сграда от описанието на конструкцията и връзките между отделните помещения е ясно, че не е възможно да се разрушат всички помещения от допълващото застрояване, чез да се засегне основната жилищна сграда; събарянето на тези помещения предполага значителни разходи за възстановяване на засегнатите части от жилищната сграда.

Същевременно видно и от заключението е, че процесните постройки представляват обслужваща/второстепенна постройка. Съгласно чл. 23 от ЗКИР, недвижим имот – обект на кадастъра е: 1. поземлен имот; 2. сграда, включително изградена в груб строеж и 3. самостоятелен обект в сграда. Съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗКИР, всеки поземлен имот, сграда и самостоятелен обект в сграда получават идентификатор. В случая процесния имот е част от основната сграда и няма отделен идентификатор, поради което то не представлява самостоятелен обект, а само неразделна обслужваща част от нея.

Действително процесното строителство е незаконно, тъй като за него не са налични строителни книжа, както и за него не е налице хипотеза на търпимост по смисъла на пар.16 ал.1 от ПР на ЗУТ. От друга страна обаче, съдът приема, че премахването на процесното строителство се явява непропорционално на преследваната цел на приложения Закон за устройство на територията за премахване на незаконен строеж и в този смисъл е налице несъразмерност по смисъла на чл.6, ал.5 от АПК. Видно е, че разпоредените за премахване гараж и складови помещения обслужват жилищен обект, представляващ част от втория етаж на жилищната сграда. Дали целта на изградените постройки е била да му придадат статут на самостоятелен обект, е без правно значение. Обстоятелството, че те обслужват жилищните помещения е основание за тяхното запазване, в противен случай и самите жилищни помещения остават непълноценни за упражняване правото на собственост. В този смисъл, съдът приема, че процесната заповед и нейното изпълнение засяга правата и законните интереси на жалбоподателя, респ. тяхното право на упражняване на собствеността, в по-голяма степен от целта - да се премахне незаконен строеж, в нарушение нормата на чл.6, ал.2 от АПК.

В заключение, независимо от констатираната незаконност на процесното строителство, неговото премахване съдът счете, че се явява непропорционално на преследваната цел по ЗУТ и издадената заповед е била постановена в условията на несъразмерност по смисъла на чл.6 от АПК – отменителни основания по чл.146, т.4 и 5 от с.к.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Въпреки изхода на спора жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № КС-225А-6/10.11.2021г., издадена от Кмета на район „Аспарухово“, гр. Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал. 1 т.8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Гараж с две складови помещения“, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5426.369, на границата с ПИ № 10135.5426.368, с.о. „Ракитника 1“, гр.Варна.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: