Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1757 23.07.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На петнадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 10158/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Московска“ 19, представлявана от Д.Д.М. и Ю.Б.Г. против К.Г.И., ЕГН **********
*** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
8104.49 лева главница по договор за кредит за текущо потребление от
25.11.2015г., сумата от 1665.85 лева договорна лихва за периода от 18.08.2017г.
до 25.01.2019г., сумата от 33.77 лева лихвена надбавка за забава за периода от
17.01.2019г. до 25.01.2019г., сумата от 70.17 лева обезщетение за забава за
периода от 26.01.2019г. до 12.09.2019г., сумата от 120 лева разходи при
изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани в облигационно
отношение, породено от посочения договор за кредит, по силата на който в полза
на ответника е била отпусната сумата от 9500 лева, със срок на издължаване 120
месеца. Уговорено е, че лихвата е в размер на 9.45% годишно, а годишният
процент на разходите е 11.05 %. Длъжникът е заплащал дължимите вноски до
февруари 2018г., след което е спрял плащанията. Според т.19.2 от ОУ, в случай на
забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. Поради допуснатата забава, банката е
изпратила на длъжника уведомление чрез ЧСИ, с което е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Тази покана е била връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК, поради което предсрочната изискуемост е настъпила на 25.01.2019г., поради
неплащането на 11 броя месечни вноски. Банката е подала заявление за издаване
на заповед по чл.417 ГПК, но БРС е отхвърлил заявлението, като е приел, че не е
налице редовно уведомяване на длъжника по чл.47 ГПК. Ето защо кредиторът е
предявил настоящия осъдителен иск. Заявява се, че банката добросъвестно е
извършила изискуемите от закона действия по уведомяването на длъжника.
Евентуално се позовава на настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на
исковата молба на ответника в хода на делото. Моли се за уважаване на исковете.
Исковете са по чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът
чрез особения си представител е подал отговор, в който оспорва иска. Оспорва
обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на ищеца, като твърди,
че уведомлението не е изпратено и връчено на ответника. Не може уведомлението
да се счита за връчено с връчване на исковата молба, тъй като то няма да е
връчено лично на ответника, а на неговия особен представител, който няма връзка
с него и не може да приема адресирани до него заявления от трети лица. Счита,
че евентуално искът може да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж.
Първоначално
кредиторът е подал заявление по чл.417 ГПК, но съдът е отказал да издаде
заповед за незабавно изпълнение, поради което е предявен настоящият осъдителен
иск.
Предвид доказателствата и закона,
съдът намира следното:
Исковете
са частично основателни.
Бил е сключен между “Банка ДСК“ ЕАД
и К.Г.И. договор за кредит за текущо потребление от 25.11.2015г., по силата на
който кредиторът е предоставил на ответника сумата от 9500 лева, а той се е
задължил да му върне главницата, ведно с договорна лихва /печалба за кредитора/.
Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца. Към договора е представен
подробен погасителен план, посочващ датите на всяка от вноските, размерът на
вноската в цялост, както и размерите на нейните компоненти – главница, лихва и
такса. Общо се дължат за връщане по кредита 15375.46 лева, от които 9500 лева
са чистата главница, 5219.96 лева са договорната лихва, а 655.50 лева са за такси.
Крайният падеж на договора е на 25.11.2025г. Според договора ГПР е 11.05 %, а
лихвеният процент е променлив и е равен на 9.45%. Предвидено е, че при
нарушаване на условията по договора, приложимият лихвен процент се увеличава и
може да достигне до 13.964%.
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая договорът
отговаря на разпоредбите на закона, поради което не може да се
направи извод, че е налице нищожност. Ето защо страните са валидно обвързани в
облигационна връзка, породена от договора за кредит.
Според
уговореното в договора, вноските по кредита са платими до 25.11.2025г.
Следователно към подаване на исковата молба крайният падеж за плащане не е
настъпил. Ето защо кредиторът претендира наличие на предсрочна изискуемост,
породена от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да заплаща
редовно и в цялост кредита. В исковата молба се твърди, че плащания са
извършвани до февруари 2018г., след което са преустановени. На основание
чл.19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. БРС намира, че в случая са налице предпоставките на посочената
разпоредба. Видно от изготвената икономическа експертиза, кредитът е бил изцяло
усвоен на 26.11.2015г. Според експертизата, към подаване на исковата молба са
падежирали вноските с падеж от 25.12.2015г. до 25.11.2019г. Последното
извършено плащане по кредита е на 17.01.2019г. След тази дата плащания по
кредита не са постъпили. Следователно е налице забава в плащанията над 90 дни,
поради което банката има право да обяви цялата сума за предсрочно изискуема.
БРС счита, че преди завеждане на делото банката не е обявила надлежно предсрочната изискуемост. Видно от данните по делото, кредиторът е пратил до длъжника уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Длъжникът не е бил намерен на адреса, поради което връчителят е залепил уведомление на входната врата. Не е посочено обаче къде точно е залепено уведомлението – дали на общата врата на входа или на вратата на жилището. Не е пуснато уведомление и в пощенската кутия на адресата, респ. не е записано, че няма достъп до кутията. Това са сериозни пропуски по връчване на уведомлението по реда на чл.47 ГПК, ето защо не може да се приеме, че процедурата е спазена. Следователно БРС намира, че връчването на уведомлението не е надлежно и съответно преди подаване на исковата молба кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем.
Независимо
от това, доколкото уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е
приложено към исковата молба и съответно е връчено на ответника чрез особения
му представител в хода на делото, следва извод, че предсрочната изискуемост е
вече надлежно обявена и този факт следва да се вземе предвид като новонастъпил
по делото, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответникът
се представлява от особен представител не е пречка за връчване на уведомлението
за предсрочната изискуемост. Особеният представител
действа по делото от името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца
всякакви възражения, отблъскващи иска – както процесуални, така и
материалноправни /например възражение за давност/. След като особеният
представител може да релевира всякакви възражения, логично е, а и равенството
на страните в процеса го изисква той да е адресат на заявления от страна на ищеца,
които са материалноправни по същността си и водят до изменение на спорното
право, като тези възражения могат да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител може да приема само такива заявления на
ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна
власт само за този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се
попречи на ищеца да реализира правата си като кредитор и до голяма степен да се
обезсмисли фигурата на особения представител. Нарушава се и равенството в
процеса, след като ищецът няма да може да отправя заявления, свързани със
спорното право до представителя на ответната страна, докато последната ще може
чрез същия този представител да отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо
БРС счита, че няма пречка съобщението за предсрочната
изискуемост да се връчи на особения представител. В случая е налице такова
връчване, поради което изменението на договора е произвело действие по
отношение на длъжника.
След като заявлението на банката-кредитор е стигнало до И., предсрочната изискуемост е настъпила, считано от 31.01.2020г., когато книжата са връчени на особения представител.
Според
експертизата, при обявена предсрочна изискуемост, неплатената главница възлиза
на 8104.49 лева, колкото се търси и с исковата молба. В тази част искът е
основателен.
По
претенцията за договорната лихва съдът намира следното:
Според Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно -
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.
70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.
79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за
обезщетение за забавата.
Изпълнението
на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.
86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва
или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон
не е предвидено друго.
Следователно
на кредитора се дължи уговорената с договора възнаградителна лихва само до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 31.01.2020г. /връчване на
книжата по делото на особения представител/. Ето защо меродавно е на колко се е
равнявала договорната лихва към 31.01.2020г. Според изготвената експертиза, към
малко по-ранен момент, а именно 02.12.2019г. /подаване на исковата молба/,
просрочената възнаградителна лихва е била в размер на 1954.29 лева, но за
периода от 25.03.2018г. до 02.12.2019г., т.е. за период различен и много
по-дълъг от този по исковата молба, който е от 18.08.2018г. до 25.01.2019г.
Съдът, като ползва табличната част към експертизата и извърши необходимото
сборуване, изчисли по чл.162 ГПК, че за периода по искова молба дължимата и
неплатена лихва е в размер на 1665.85 лева, колкото се и търси с предявения
осъдителен иск. За посочения период се дължи договорна лихва, тъй като този
период е преди обявяване на предсрочната изискуемост. Следователно, доказва се
дължимостта и на това вземане. Искът е основателен и в тази си част.
По
претенцията за обезщетение за забава /лихвена надбавка/ за забава:
Според
т.19.1 от ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. В случая ответникът е в забава при
плащанията на вноските още от февруари 2018г. С исковата молба се претендират
мораторни обезщетения за два периода: от 17.01.2019г. до 25.01.2019г. в размер
на 33.77 лева и от 26.01.2019г. до 12.09.2019г. за 70.17 лева. Двата периода са
разделени, тъй като ищецът счита, че предсрочната изискуемост е настъпила още
на 25.01.2019г. /което е неправилно/ и тази дата е границата между периодите.
Според експертизата обаче, за периода от 25.12.2015г. до 13.09.2019г. лихвата
за забава е в размер на 70.17 лева. Следователно за целия процесен период, без
изкуственото му разделение /от 17.01.2019г. до 12.09.2019г./ се дължи лихва за
забава в размер на 70.17 лева и за толкова следва да се уважи и осъдителния
иск. За горницата над 70.17 лева до 103.94 лева /това число е сборът между
двете лихви по искова молба/, т.е. за 33.77 лева искът подлежи на отхвърляне.
По
претенцията за разходи при изискуем кредит съдът намира следното:
Тази претенция е неоснователна. Няма събрани
по делото доказателства, че са били извършени такива разходи, по каква
конкретна причина са извършени, нито за техния размер. Ето защо претенцията не
се доказва и подлежи на отхвърляне в тази част.
Следва решение, с което ответникът бъде
осъден да заплати на банката сумата от 8104.49 лева предсрочно изискуема главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1665.85 лева договорна
лихва за периода от 18.08.2017г. до 25.01.2019г. /както е поискано с исковата
молба/, сумата от 70.17 лева лихвена надбавка за забава за периода от 17.01.2019г.
до 12.09.2019г., като се отхвърли иска за горницата над 70.17 лева до 103.94
лева, както и се отхвърли изцяло иска за 120 лева разходи при изискуем кредит.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски от 1663.90 лева, съразмерно
на уважената част от иска, като в тях влиза и платената в заповедното дело
такса, която се признава за разноски, тъй като осъдителният иск е предявен в
срок.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН ********** *** да заплати на ”Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска“ 19, представлявана
от Д.Д.М. и Ю.Б.Г.
сумата от 8104.49
лева /осем хиляди сто и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ главница,
включително предсрочно изискуема по договор за кредит за текущо потребление от 25.11.2015г.,
сумата от 1665.85 лева /хиляда
шестстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ договорна лихва за
периода от 18.08.2017г. до 25.01.2019г., сумата от 70.17 лева /седемдесет лева и седемнадесет стотинки/ лихвена
надбавка /обезщетение/ за забава за периода от 17.01.2019г. до 12.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.12.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над 70.17 лева лихвена надбавка за забава до целия търсен
размер от 103.94 лева /т.е. за 33.77 лева/, както и за сумата от 120 лева разходи
при изискуем кредит.
ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН ********** *** да заплати на ”Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска“ 19, представлявана
от Д.Д.М. и Ю.Б.Г. сумата от 1663.90 лева /хиляда шестстотин шестдесет и три
лева и деветдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.