№ 12829
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110167898 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
99 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът И. Л. А. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от
10549,07 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с
№ ********** от 06.03.2018г. сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сумата от
1398,51 лв. представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2019г. до 15.03.2021г.,
сумата от 3552,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.02.2019г. до
04.07.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно Приложение № 1 от
29.10.2021г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36109/2022 г. по описа на СРС, 145
състав.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 06.03.2018 г. бил
сключен Договор за потребителски кредит с № ********** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
ответника И. Л. А., съгласно който банката предоставила на ответника кредит в размер на
11665,70 лв., която сума представлява потребителски кредит в размер на 8400 лв., /чл. 7/
такса в размер на 1249,90 лв., която се финансирала от Кредитора и се възстановявала от
Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, както и
застрахователни премии по избрани от кредитополучателя застраховки в общ размер на
2015,70 лв., като ответникът се задължил да върне сумата на Кредитора, ведно с уговорените
1
лихви до 15.03.2021 г. /чл. 6 от Договора/ на 35 броя равни месечни вноски в размер на
476,82 лв. и 1 бр. изравнителна вноска в размер на 476,70 лв. Съгласно чл. 9 от договора
кредитополучателят дължал и договорна лихва в размер на 27,09 %, или в общ размер от
5499,70 лв., а съгласно чл. 9.4 в случай на просрочие същият дължал и лихва за просрочие в
размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочие.
Твърди, че ответникът не заплатил дължимите суми по договора за главница и договорна
лихва, като бил настъпил падежът и на последната вноска съгласно погасителния план, с
оглед на което същият изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забавата. Твърди, че с
Приложение 1 от 29.10.2021г. към договор за цесия от 31.08.2018г. кредитодателят „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД му прехвърлил вземанията по договора с ответника, като ищецът направил
опит да връчи на ответника уведомление за цесията чрез изпращане на писмо по „Български
пощи“ ЕАД, но пратката била върната като „непотърсена“. Заявява, че уведомлението е
приложено като доказателствата към исковата молба, като с връчването същото на
ответника за отговор, същият следва да се счита за уведомен за извършената цесия. Твърди
че за претендираните суми в размер на 10549 лв. – непогасена главница, в размер на 1398,51
лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2019г. до 15.03.2021г. и обезщетение за забава в
размер на 3552,51 лв. за периода от 10.02.2019г. до 04.07.2022г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36109/2022г. по описа на
СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед
гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи процесните суми. Претендира и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът И. Л. А. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. В хода на производството поддържа становище за недължимост на претенцията за
лихва и на вземането „такса за оценка на риска“ като основани на неравноправни клаузи от
договора, както и предвид обстоятелството, че не е получавал сумата, уговорена като такса
за оценка на риска. Изразява готовност за сключване на споразумение за неплатеното
задължение.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предяви са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
99 ЗЗД.
В тежест на ищеца по исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че са му цедирани вземания срещу
ответника в претендираните размери, произтичащи от валидно възникнало правоотношение
по Договор за потребителски кредит № ********** от 06.03.2018г., сключен между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и ответника, съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на което
последното е предоставило на ответника претендираната сума, а ответникът се е задължил
2
да я върне при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число и
възнаградителна лихва в претендирания размер, настъпване изискуемост на вземанията
главница и възнаградителна лихва, както и че е уведомил длъжника за извършеното
прехвърляне.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит № **********
от 06.03.2018г., носещ подпис на страните по него – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (кредитор) и И.
Л. А. (кредитополучател). В чл. 7 от договора е посочен размерът на предоставения кредит –
8400 лв., общият размер на застрахователната премия BANK Комбо Живот от 997,92 лв.,
общият размер на застрахователната премия BANK Комбо Безработица от 1017,88 лв., както
и еднократна такса за оценка на риска в размер на 1249,90 лв., дължима в деня на
подписване на кредита, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Общият размер на кредита е
посочен да възлиза на сумата от 11665,70 лв. Съгласно чл. 7.2.2 сумата за застрахователна
премия се превежда директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя или
застрахователния посредник. Уговореният между страните годишен лихвен процент (ГЛП)
възлиза на 27,09 % (чл. 9.1). Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит
общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 17165,40 лв. при ГПР от 41,44
%. Според погасителния план по чл. 11.2, инкорпориран в договора, сумата е следвало да
бъде погасена на 36 погасителни месечни вноски в периода от 15.04.2018г. до 15.03.2021г.
(краен срок на договора), като 35 от вноските са в размер на 476,82 лв., а последната вноска
е в размер на 476,70 лв. В чл. 9.4. от договора е предвидено, че при просрочие потребителят
дължи и лихва за просрочие, която се формира от ОЛП + 10 пункта надбавка.
Съгласно приетото застрахователно удостоверение № 70004680232018 по групова
застрахователна полица № 8100INLB2011 и по групова застрахователна полица №
1300586А001, издадено от ЗК "Уника Живот" АД кредитополучателят е застрахован при
настъпване на следните застрахователни рискове: смърт; трайна пълна неработоспособност;
временна пълна неработоспособност вследствие на заболяване или злополука; неплащане на
погасителни вноски вследствие на недоброволна загуба на работа за срока на кредита,
договорен в деня на отпускането му.
С рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД –
продавач, се е задължил да прехвърля на всеки три-шест месеца на купувача „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД своите вземания по договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица, които вземания ще се индивидуализират в отделно приложение
№ 1 към договора. Прието е извлечение от Приложение № 1 от 29.10.2021 г., от което се
установява, че вземанията по договор за потребителски кредит № ********** от
3
06.03.2018г., сключен с ответника И. Л. А. са прехвърлени на ищеца. Приложено е и
потвърждение на извършената цесия.
Представено е уведомително писмо за извършената цесия, което ищецът, в качеството
му на пълномощник на цедента, е изпратил на ответника, ведно с отбелязване, че пратката
се е върнала от адреса, посочен от кредитополучателя в договора, като непотърсена, с оглед
на което липсват доказателства за връчването на уведомлението редовно преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, такова
уведомява се е осъществило в хода на производството с връчване на ответника на исковата
молба с приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление, за отговор на
07.03.2023г. Като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, същият
следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че цесията е породила
действие спрямо длъжника чрез уведомяването му за нея.
По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и обективни, от които се установява, че
пълният размер на кредита от 11655,70 лв. е отпуснат по сметка на кредитополучателя на
дата 06.03.2018г., когато е и напълно усвоен от ответника. От сметката му е удържана сумата
от 1249,90 лв. – такса за оценка на риска, както и застрахователната премия по двете
застраховки в общ размер на 2015,80 лв. (застрахователната премия BANK Комбо Живот от
997,92 лв. + застрахователната премия BANK Комбо Безработица от 1017,88 лв.), които се
превеждат директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя, като и двете
действия са извършени след усвояване на кредита – на 06.03.2018г. Вещото лице посочва, че
главницата по кредита е формирана от посочените по-горе три компонента – размер на
кредита, застраховки и еднократна такса за оценка на риска, както и че длъжникът извършил
плащания по кредита в общ размер на 2406,62 лв., които са отнесени за плащане на главница
(1116,63 лв.), договорна лихва (1268,91 лв.) и лихва върху просрочени главници по месечни
вноски (21,08 лв.). Размерът на остатъчното задължение към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 04.07.2022г. възлиза на
10549,07 лв. – главница, 1398,51 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2019г. до
25.02.2019г., включваща и част от неплатена договорна лихва за периода от 15.09.2018г. до
15.02.2019г. и 3370,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.05.2018г. до 04.07.2022г. ,
което включва сумата от 129,66 лв. – лихва за забава за периода от 15.05.2018г. до
25.02.2019г., през който просрочената главница е олихвявана с лихвен процент от 27,09 %
плюс 10 процентни пункта (както е предвидено в договора), след приспадане на платена
лихва и сумата от 3240, 90 лв., лихва за забава в размер на законната лихва за периода от
25.02.2019г. до 04.07.2022г. и при съобразяване на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.,
през който лихва не е текла съгласно ЗМДВИППП. С допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило размера на договорната лихва
поотделно върху всеки от компонентите, включени при формирането на главницата – размер
на кредита, застраховки и еднократна такса за оценка на риска.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
4
страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби са императивни и за спазването им съдът следи служебно в производството по
искове за вземания, основани на договори за потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в
настоящия случай е налице. По делото се установи, че главницата по договора в размер на
11655,70 лв. е преведена по банкова сметка на ответника-кредитополучател в деня на
подписване на договора – 06.03.2018г.
Императивно изискване на закона е и съдържанието на договора да бъде представено
по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. При прегледа на представените договор за кредит се наблюдава и без
нуждата от използване на специални знания, че в договора за кредит са налице различни по
размер шрифтове (наблюдава се разлика между използвания шрифт в табличната част на
договора и останалия му текст), като несъмнено съдържанието на договора (извън таблицата
с погасителните вноски) е представен в шрифт, размерът на който е по-малък от 12.
Наблюдава се също така, че разстоянието между символите при изписване на думите е по-
малко от стандартното, което пък е в противоречие с изискването за ясно и разбираемо
посочване на съдържанието на договора.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК експертиза се допуска, когато за изясняване на
възникналите по делото въпроси са необходими специални знания в областта на науката,
изкуството, занаятите и др. В случая, съдът намира, че за преценка размера на използвания
шрифт не са необходими специални знания, тъй като обстоятелството, че размерът на
шрифта на общите условия е по-малък от 12 е видимо и установимо при обикновен преглед
на документа – в този смисъл определение № 485 от 14.06.2022 г. по гр. д. № 2585/2021 г. на
ВКС, IV г. о., в което също е допусната възможността фактът, че размерът на шрифта е под
12 да се установи при "прегледа на писменото доказателство". Посоченото нарушение е
5
достатъчно за да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК, а именно че целият договор за
кредит е недействителен. Независимо от изложеното съдът намира, че в случая е налице и
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в процесния договор за кредит не е посочен
по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е така, тъй като в договора е
посочен единствено размера на ГПР в проценти (41,44 %), без да може да се направи извод
какви компоненти включва последния, като не е ясно дали в същия е включена такса за
оценка на риска и застрахователните премии по сключените застраховки, които
представляват разход по кредита, в който случай ГПР би надхвърлил установения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК праг от петкратния размер на законната лихва (изчислен от съда при използване на
компютърна програма). Посочената клауза на чл. 7.1, установяваща дължимост на такса за
оценка на риска, освен че е нищожна, тъй като установява заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита в противоречие на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, предвид начина на заплащането й (на падежната дата на останалите плащания по
договора) води до обоснована вероятност същата да съставлява прикрита уговорка на
допълнително възнаграждение, което се дължи наред с основните плащания по договора.
Застрахователните премии, от друга страна, несъмнено също представляват разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, както правилно е отбелязал в своето
решение СРС. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква "ж" на Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът намира, че в
случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната институция,
"заблуждаваща" по смисъла на европейското законодателство.
Всяко от констатираните нарушения на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
представлява самостоятелно основание за прилагане на последиците на чл. 22 ГПК и води
до недействителност на процесния договор за кредит.
Само за пълнота следва да се посочи и че в нарушение на императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, кредитодателят е предвидил и е
начислявал обезщетение за забава в размер, по-голям от законната лихва (чл. 9.4. от договора
и заключението на съдебно-счетоводната експертиза).
В резултат на възприетия извод за недействителност на договора ответникът дължи
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него – чл. 23
ЗПК.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че на датата на
6
сключване на договора – 06.03.2018г. кредитополучателят-ответник е усвоил сумата от
11655,70 лв. Съдът приема, че усвояването в случая касае счетоводната операция по
завеждане на трикомпонентната главница, така както е определена в договора. Следва да се
съобрази обстоятелството, че реално отпуснатият размер на кредита в полза на
кредитополучателя не се равнява на тази сума, посочена в договора, а на сумата от 8400 лв.,
която му е реално преведена, тъй като от договорената сума е удържана при „усвояването“
му сумата от 1249,90 лв., представляваща такса за оценка на риска и сумата от 2015,80 лв.,
прредставляваща застрахователни премии, като това е изрично посочено и от вещото лице в
експертизата. Според съда клаузата за дължимост посочената такса е нищожна. Това е така,
тъй като задължението на потребителя да заплати еднократна такса за оценка на риска е
такса за действия, свързани с усвояване на кредита. Същата е част от дейността на кредитора
по предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника и като такива не може да
бъде събирана от длъжника по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото тази оценка е правно
задължение на кредитора, поради което той не предоставя на кредитополучателя съответна
"услуга", за осъществяването на която да се дължи насрещна парична престация. Ищецът,
като търговец, извършващ по занятие дейност по отпускане на заеми, не следва
необосновано да прехвърля риска от неплатежоспособност на кредитополучателя
преимуществено върху последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира
евентуалните загуби от пълно или частично неизпълнение. Неизпълнението от страна на
потребителя е нормален стопански риск за дейността на кредитора, който следва да бъде
ограничен чрез предварително извършената при отпускане на заемната сума оценка за
финансовото състояние на потребителя. В този смисъл разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗПК
предвиждат кредиторът да извърши преценка за имуществото състояние на потребителя въз
основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е
необходимо, да извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България. В случая клаузата, с която е уговорена такса за оценка на
риска в размер на 1249,90 лв. прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит и води до неоправдано допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на
риска е пряк разход, свързан с усвояване на кредита и нейното събиране е изрично
забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза
поради противоречие със закона. Освен това, според приетото в т. 4 от решение по дело С-
377/14 на СЕС член 3, б. "л" и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от
приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на
кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на
потребителя суми и поради това не включва тези, които заемодателят използва за покриване
на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на
потребителя. Застрахователните премии, от друга страна, несъмнено също представляват
7
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Съответно чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК в случая се
съизмерява с реално предоставената и получена от потребителя сума от 8400 лв.
От заключението на вещото лице се установи, че ответникът е извършил плащания в
размер на общо 2406,62 лв., които следва да се извадят от установения за дължим размер по
кредита или ответникът, при липса на доказателства за други плащания, дължи на ищеца
сумата от 5993,38 лв., за която е основателен и следва да се уважи предявеният иск за
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като се
отхвърли за разликата над сумата от 5993,38 лв. до пълния предявен размер от 10549,07 лв.
На отхвърляне подлежат изцяло и исковете за установяване на вземане за договорна лихва в
размер на сумата от 1398,51 лв. за периода от 15.02.2019 г. до 15.03.2021 г. и за обезщетение
за забава в размер на сумата от 3552,51 лв. за периода от 10.02.2019 г. до 04.07.2022 г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но разноски е
претендирал единствено ответникът, който е доказал извършването на такива за заповедното
производство в размер на 310 лв. – държавна такса за заповедното производство и в размер
на 310 лв. – държавна такса за исковото производство и в размер на 350 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза. И в двете производства ищецът е бил защитаван от
юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за
заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв.
за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на
ищеца за заповедното производство са в общ размер от 360 лв., от който следва да му се
присъдят съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски в размер на 139,20 лв. Разноските за исковото производство на ищеца са в общ
размер от 760 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 293,87 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, че И. Л. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С**** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С***, сумата от 5993,38 лв. представляваща неплатена главница
по Договор за потребителски кредит с № ********** от 06.03.2018г., сключен между
ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на ищеца съгласно
Приложение № 1 от 29.10.2021г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
31.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
8
заповед за изпълнение – 04.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36109/2022 г. по
описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над сумата от
5993,38 лв. до пълния предявен размер от 10549,07 лв., както и исковете с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД
за сумата от 1398,51 лв. представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2019г. до
15.03.2021г. и с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за
сумата от 3552,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.02.2019г. до
04.07.2022г.
ОСЪЖДА И. Л. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С**** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С*** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 139,20 лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 293,87 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9