№ 2478
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110201207 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и
адрес на управление в гр.Г.О., обл.В.Т., ул.“М.“ № 1, представлявано от
К.А.С. – управител, против Наказателно постановление № СФИ22-РД29-
51/14.12.2022 г., издадено от Заместник кмет на Столична община,
упълномощен със заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична
община, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 36, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДСО) е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 300,00 (триста) лева за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от НРУИТДСО.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че редът за
заявяване на работно време на стационарен търговски обект, въведен с
НРУИТДСО (глава II, раздел I), представлява по същество регистрационен
режим за извършване на стопанска дейност, тъй като съдържа елементите
подаване на молба (заявление) от търговеца (чл. 4, ал. 1 - 3 от наредбата),
извършване на проверка за установяване на фактите и обстоятелствата от
1
значение за случая (чл. 5, ал. 1), властническо волеизявление на
административен орган в отговор на молбата (заверка от кмета на района или
упълномощено от него лице - чл. 5, ал. 2) и вписване в регистър в изпълнение
на властническото изявление (информационен масив „Търговски обекти” -
чл. 5, ал. 2). Поддържа се, че в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за
ограничаване на административното регулиране и административния контрол
върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) посоченият регистрационен режим е
въведен не със закон, а с нормативен акт от по-ниска степен - наредба на
общински съвет, поради което и този регистрационен режим е незаконен. На
следващо място се сочи, че наказващият орган не е конкретизирал
нарушената законна разпоредба, като от текста на постановлението не става
ясно коя редакция на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата е нарушена,
както и кога и по какъв начин е обнародвана първоначалната редакция на
наредбата, измененията и допълненията й. Отделно от посоченото се
навежда, че наказателното постановление не съдържа и надлежно описание
на нарушението и посочване на датата на неговото извършване, а от
фактическите констатации в обстоятелствената част на същото не става ясно
дали нарушението се е изразило в това, че дружеството предлага описаните
стоки в търговския обект, или в това, че дружеството не е заявило работно
време на търговския обект в районната администрация по местонахождението
му. Счита се, че за второто деяние, изразяващо се в бездействие, не е
посочено кога е осъществено, доколкото не е конкретизирана датата, до която
съответното задължение е следвало да бъде изпълнено.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален
представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна
власт, се пледира за потвърждаване на процесния акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
2
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.07.2022 г. в 13:30 часа, свидетелят Г. М. Т., на длъжност „старши
експерт” в Дирекция „Икономика и търговска дейност“ към Столична община
и колегата му – В.Е.СТ., участвали в проверка за спазване правилата за
извършване на търговски дейности на територията на Столична община,
регулирани с Наредба за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО). В изпълнение
на своите контролни функции същите посетили търговски обект – магазин за
части и принадлежности за електроника, находящ се в гр.София, ул.“Н.К.“
ХХХХ стопанисван от „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на
управление в гр.Г.О., обл.В.Т., ул.“М.“ № 1, представлявано от К.А.С. –
управител.
В хода на проверката на място в обекта проверяващите установили
лицето Р.Б., заемаща длъжността „продавач – консултант“ в магазина, от
която поискали за представяне заявление за работно време на стационарен
търговски обект, съгласно изискванията на Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДТСО), какъвто не им бил представен. Констатациите от проверката
били обективирани в констативен протокол № 2125/01.07.2022 г., с който
било наредено в срок до 06.07.2022 г. управителят на фирмата или
упълномощено от него лице да се яви в Столична община, Дирекция
„Икономика и търговска дейност“ и да представи в оригинал и фотокопие
заявление за работно време.
След изтичане на предоставения с констативен протокол №
2125/01.07.2022 г. срок, свидетелят Г. М. Т. преценил, че е извършено
административно нарушение, поради което съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 129/07.07.2022 г. срещу „Е.И.“ ЕООД, ЕИК
ХХХХ, за това че „на 01.07.2022 г., извършва търговска дейност в търговски
обект – магазин за части за електроника, инструменти, принадлежности,
платки и други, без да е заявил работно време на обекта в районната
администрация по местонахождението му. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО).
3
Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН в присъствието на
свидетелите В.Е.СТ. и Мария Иванова Илиева и връчен на представляващ
дружеството „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ на 05.10.2022 г. по пощата с обратна
разписка.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № СФИ22-РД29-51/14.12.2022 г., издадено от
Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № РД-09-
2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на дружеството -
жалбоподател „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35,
ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДСО) е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 300,00 (триста) лева за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от НРУИТДСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Г. М. Т..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Г. М. Т. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Г. Т. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
4
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № СОА22 – РД09 – 942/18.05.2022 г. на кмета
на СО, заповед № РД – 09 – 2027/29.11.2011 г. на кмета на СО.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени в изискуемата от закона писмена форма, в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Независимо от това обаче, настоящият съдебен състав констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на
НП, доколкото в процесния случай не са налице предпоставките за
съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
По делото се установи, че АУАН е съставен на 07.07.2022 г. в отсъствие
на представител на жалбоподателя (неговия управител или упълномощено
лице), и е бил връчен на представител на дружеството на 05.10.2022 г. по
5
пощата с обратна разписка.
Процедиране по гореописания начин от страна на актосъставителя е
възможно, допустимо и законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН,
когато нарушителят е известен, но не може да бъде открит, или е бил поканен
за съставяне на акта, но не се е явил. Съгласно общото законово правило на
чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актосъставителят, след формирането на извод за
извършено административно нарушение от страна на конкретно лице, е
длъжен да го покани за съставяне на АУАН. Само при наличието на надлежно
връчена покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час,
съставянето на АУАН в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40,
ал. 2, пр. 2 ЗАНН. В процесния случай обаче жалбоподателят изобщо не е бил
поканен за явяване с цел съставяне на АУАН /видно от показанията на
свидетеля-актосъставител Г. Т. и от липсата на съответни данни в
административнонаказателната преписка/. Същевременно липсват данни да е
била налице и хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 1 ЗАНН - нарушителят да не
може да бъде открит, доколкото адресът по седалище и управление на
дружеството е бил известен на актосъставителя, което се установява от
последващото му призоваване за връчване на АУАН. Въпреки това опит за
уведомяването му изобщо не е бил направен, при което неясно остава защо
актосъставителят е приел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Последващото предявяване и връчване на препис от АУАН на
представител на жалбоподателя не е от естество да компенсира пропуска да
бъде призован и уведомен за датата и часа на съставянето му, доколкото
правилото на чл. 40, ал. 1 ЗАНН има за цел да обезпечи едновременност и
непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на акта с
участието на посочените лица, в това число при неговото съставяне и
подписването му, което гарантира правото на защита на нарушителя още в
началния етап от производството.
Следователно смисълът на изпращането на покана до нарушителя за
явяване за съставяне на АУАН е именно лицето да бъде уведомено за
започването на административнонаказателното производство срещу него,
като по този начин му се предостави възможност да участва пълноценно и да
упражни правото си на защита още в този най-ранен етап.
Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на
6
АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му, актосъставителят го е
лишил от право на защита в този етап от производството, което е довело до
цялостното опорочаване на последното.
На следващо място, в конкретния случай и в противоречие с чл. 42, т. 3
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и в НП наказващият орган
погрешно е приел, че нарушението е извършено на 01.07.2022 г. (датата на
осъществяване на проверката от компетентните контроли органи и
представляваща дата на установяване на нарушението). В случая АНО твърди
да е налице административно нарушение, което се осъществява чрез
бездействие. Макар и да има продължителен характер, поради своето
естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент. В
конкретния случай осъществяването на нарушението чрез бездействие е
започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за изпълнение. Този
ден е следвало да бъде посочен в АУАН и НП като дата на начало на
извършване на нарушението.
Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в
неизпълнение на скрепено със срок законово задължение и се осъществява
чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е датата, следваща
последния ден от срока за изпълнение на задължението. Нарушението е
извършено в първия ден след изтичането на срока и създава трайно
противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая, продълженото
нарушение е извършено юридически на конкретна дата - датата след
изтичането на срока, в който е следвало да бъде заявено работно време на
търговския обект в районната администрация по местонахождението му.
Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на
бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент – денят
след срока за изпълнение на задължението до краен такъв, в който
нарушението е довършено или констатирано. От това, че нарушението е
продължено не следва обаче, че датата на нарушението не е съществена част
от административнонаказателното обвинение. Затова тук следва да се посочи
първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и в НП.
Второ, датата на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат
надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно,
грешното посочване на датата на извършване на нарушението в АУАН и в НП
е в нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният
7
пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се
установяват факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира
административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна
административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а
за неуредените случаи - на НК и НПК (на основание препращащите норми на
чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното
обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен
начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в
правомощията единствено на административнонаказващия орган.
Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното
производство е било допуснато съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните, което е неотстранимо и на това основание
атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна /в този смисъл
Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС - София по адм.д. № 141/2020 г.,
Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9008/2015 г.,
Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 12447/2015 г.,
Решение № 3614 от 04.06.2021 г. по к. а. н. д. 3327/2021 по описа на АССГ 11-
ти касационен състав и други/. Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е
винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Нещо повече, неправилното определяне на датата на нарушението пречи
да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл.
34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за
административнонаказателното преследване.
С оглед невъзможността горепосочените нарушения да бъдат санирани,
издаденото наказателно постановление подлежи на отмяна, като обсъждането
на останалите въпроси и доводи релевирани от страните, които иначе биха се
явили релевантни за делото, включително извършено ли е административно
нарушение и извършено ли то от дружеството – жалбоподател, се явява
безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
8
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СФИ22-РД29-51/14.12.2022
г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със
заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на
дружеството - жалбоподател „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ на основание чл. 36,
ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДСО) е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 300,00 (триста) лева за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от НРУИТДСО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9