Р Е Ш Е Н И Е
№1458/26.7.2022г.
Град Пловдив, 26.07.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на дванадесети юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1243 по
описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.П.К. *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0239-000090 от 26.03.2022 г. на
началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения, поради
което се иска нейната отмяна.
Ответникът в писмено становище
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно
се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 04.04.2022 г., и
срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на
АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена за
това, че на 26.03.2022 г. около 23,23 часа в с. Избегли на улица без име и ул.
„Александър Стамболийски“ до № 15, жалбоподателят е управлявал МПС марка „Субару
Легаци” с рег.№ РВ5515КН, лична собственост, с концентрация на алкохол в
издишания въздух 0,55 промила, установено с техническо средство Дрегер 7510, с
което свое поведение виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.
На жалбоподателя е издаден талон за
медицинско изследване, но няма данни по делото той да е извършил медицинското
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или на
концентрацията на алкохол в кръвта. Такива доказателства не са представени и
по-късно, макар че само по този начин жалбоподателят би могъл да обори
констатацията на контролния орган за наличие на алкохол в издишания въздух,
т.е., да докаже, че при управлението на МПС на 26.03.2022 г. не е извършил
нарушение на правилата на ЗДвП, в какъвто смисъл са му били дадени указания с
разпореждането от 02.06.2022 г. за насрочване на делото в открито заседание.
Подобни твърдения не са направени в жалбата, нито са ангажирани доказателства,
които да оборят материалната доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение, чиято материална доказателствена сила, каквато
притежават като официални писмени документи, не е оборена при доказателствена
тежест за жалбоподателя. Следователно правно релевантните факти – управление на
МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда – са безспорно установени, а
жалбоподателят не ги обори при негова доказателствена тежест.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
В случая са налице безспорни писмени доказателства, че
жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда и не е извършил медицинско изследване, т.е., безспорно е доказано
наличието на предпоставките от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка
относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането
на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни
мерки, е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391
от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в чиято т.І.2 изрично са
посочени началниците на РУ, каквато длъжност заема ответникът, видно от заповед № 8121К-13
от 04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви,
които са в достатъчна степен конкретни и точни, и всички други изискуеми
реквизити, т.е., за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво
административно нарушение на правилата за движение по пътищата се прилага
принудителната административна мярка и да организира защитата си. А доколкото
законът не предвижда изрично уредена процедура във връзка с издаването на
заповеди от категорията на процесната, твърдението за допуснати съществени
процесуални нарушения е напълно бланкетно и неоснователно.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за липса на начален и краен момент на периода,
за който се налага мярката. В оспорената заповед е възпроизведен буквално
текстът на правната норма, т.е., съобразена е волята на законодателя за
ограничаване на времето, през което мярката следва да се прилага, и което не
може да продължава повече от 18 месеца, но може да бъде и по-кратък срок, ако
въпросът за наказателната или административно-наказателната отговорност на
дееца бъде решен преди изтичането на тези 18 месеца.
Освен това, принудителните
административни мерки по своята правна същност представляват принудително
управленско въздействие, което влече неблагоприятни за нарушителя последици от
морален или материален характер и имат за цел да формират мотиви за правомерно
поведение, както и да предотвратят или
да преустановят извършването на други административни нарушения, т.е.,
принудителните административни мерки нямат за цел наказване.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.К., ЕГН **********,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0239-000090 от 26.03.2022 г. на началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград.
Решението е окончателно.
Съдия: