№ 15141
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110102720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от О. Ч. Й. ЕГН **********, с
предявени срещу А. Й. Т. ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД /изменени по
реда на чл.214 ГПК в проведеното на 28.09.2022 г. открито съдебно заседание/ за
сумата в размер на общо 8220 лв. главница за периода 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г., от
които сумата от 7680 лв., представляваща обезщетение за ползване на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на
район ., гр.София, представляващ апартамент № . на втори жилищен надпартерен етаж
на жилищната сграда, находяща се в гр.София, р-н ., ул.. № ., със застроена площ от
121,38 кв.м., както и сумата от 540 лв. обезщетение за ползване на надземно
паркомясто №. /с възможност за паркиране на две МПС/, представляващо реална част
от дворното място, с площ 15 м., както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.03.2019 г. до 19.01.2022 г. в
размер на 2163,46 лв.
Ищецът поддържа, че по силата на нотариален акт №./09.05.2016 г. е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и реалната част от
дворното място, представляваща надземно паркомясто №.. Поддържа, че от началото
на 2019 г. ответницата по делото неоснователно владее описаните недвижими имоти,
като въпреки отправените покани от страна на ищеца отказва да му предаде
доброволно владението върху имотите. Поддържа, че на 18.02.2019 г. на ответницата е
била връчена покана, съгласно която последната следвало да предаде на ищеца в срок
от три дни владението върху недвижимите имоти, като била определена месечна
наемна цена за ползването без основание на апартамент № . в размер на 1450 лв., а на
паркомясто №.-в размер на 250 лв., тъй като след изтичането на срока за доброволно
изпълнение ответницата се обогатявала неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки
1
разходите от наем. Твърди, че въпреки изложеното, и до момента ответницата владеела
процесните недвижими имоти, като отказвала да ги предаде на ищеца. Моли за
уважаване на исковете, като претендира и сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Поддържа, че страните нямали сключен
граждански брак, но от съвместното им съжителство били родени две деца – Р. О. Й. и
Н. О. Й., понастоящем малолетни. Твърди, че процесният апартамент бил собствен на
ищеца, където същият живеел заедно с ответницата и двете деца. Твърди, че през май
2018 г. ищецът напуснал апартамента поради влошаване на отношенията между
страните, както и тъй като в този период започнал връзка с друга жена, като оставил в
апартамента да живее ответницата с двете деца. Поддържа, че достъпът на ответника
до жилището не бил ограничен по никакъв начин, същият имал ключове от жилището.
Ответницата нямала друго жилище, като издържала изцяло двете малолетни деца. С
оглед интереса на децата продължила да обитава жилището на ищеца. Поддържа, че
съгласно решение № 20223489/17.12.2021 г. по гр.д.№54729/2020 г. на СРС, 37 състав,
ищецът и ответницата били постигнали споразумение децата да бъдат отглеждани в
процесното жилище. Твърди, че ищецът не би могъл да генерира доходи от процесния
недвижим имот, след като декларирал намерение да отглежда там децата си.
Поддържа, че ищецът не изпълнявал постигнатото споразумение между страните, като
не плащал издръжка на двете малолетни деца. Поддържа, че е започнал нов живот
отделно от ответницата и децата си. В случай, че ответницата напуснела жилището
след връчената покана, децата реално щели да останат без грижи. Оспорва претенцията
като неоснователна и тъй като ответницата не обитавала сама процесното жилище, а с
двете малолетни деца. Оспорва и твърденията ищецът да притежава описаното в
исковата молба паркомясто, поради което и същият не би могъл да реализира доходи
от него, тъй като му било предоставено за ползване от продавача. Оспорва ответницата
да е използвала процесното паркомясто по какъвто и да е начин за процесния период.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД:
Като съобрази изложените в исковата молба твърдения, съдът приема, че
предявеният от ищеца иск намира правното си основание в чл.59 ал.1 ЗЗД. Формите,
чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, могат да са
свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване, чрез намаляване
на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат
направени, но са направени от обеднилото се лице.
За основателност на предявения иск ищецът следва да докаже пълно и главно, че е
налице обедняване за него, обогатяване за ответницата, както и, че обедняването, респ.
обогатяването произтичат от общ факт или група факти, че е собственик на подробно
индивидуализираните в исковата молба недвижими имоти и реална част от недвижим
имот, че ответницата е ползвала имотите в посочения в исковата молба период, без да
има основание за това, както и обедняването си по размер.
В тежест на ответницата е да докаже правоизключващите, правопогасяващите и
правопрекратяващите си възражения, както и плащане.
В разпоредбата на чл.59 ЗЗД е установено задължение за всеки, който се е
2
обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до
размер на обедняването. Задължението по чл.59 ЗЗД произтича от един от основните
принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване
за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 ЗЗД да получи това, с което друг
се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава,
когато няма друг иск, чрез който обеднелият да може да се защити – чл.59, ал.2 ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно
обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД, включва следните кумулативни елементи:
1/ обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ обедняване на едно лице, свързано с
обогатяването на друго лице; 3/ липса на основание за обогатяването. Релевантно за
отговорността по чл.59 ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с обедняването
на другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и обедняването.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл.
59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване
на разходи за наем и възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот
или движими вещи при липса на валидно основание за ползването и лишаване на
собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него, чрез
отдаването му под наем на трето лице – ТР№82/28.02.1975 г. по т.д.№74/1974 г. на
ОСГК на ВС. В този смисъл са: решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822/2009 г.,
ІІІ г.о., решение № 193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от
02.08.2011 г. по гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№
109/2011 г. и други. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползвателя на неговите вещи, се определя от
спестения средномесечен пазарен наем, който последният би плащал за ползване на
имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са
една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за
спорния период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК на ВС и последователно е
прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд.
Между страните не се спори и от представения нотариален акт за учредяване
право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство
№45/21.02.2014 г., том I, рег.№1293, н.д.№41/2014 г. по описа на нотариус И. И., рег.
№. при НК и район на действие СРС и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти №./09.05.2016 г., том ., рег.№., н.д.№291/2016 г. по описа на
нотариус Й. Л., рег.№. при НК и район на действие СРС се установява, че ищецът О. Ч.
Й. е придобил правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на район .,
гр.София, представляващ апартамент № . на втори жилищен надпартерен етаж на
жилищата сграда, находяща се в гр.София, р-н ., ул.. № ., със застроена площ от 121,38
кв.м., ведно с 4,3535% ид.ч. от общите части на сградата, както и 3,7975 ид.ч. от
правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата с
идентификатор ., както и 0,123% ид.ч. от правото на собственост върху поземления
имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор ., като с
продаваните идеални части от земята на основание разпределение ползването на
дворното място ПИ с идентификатор ., относно ползването за паркиране, на наземните
паркоместа в двора на сградата, предвидени по инвестиционен проект, му е било
прехвърлено правото да ползва за паркиране наземно паркомясто №. в двора, с площ от
15 кв.м.
Не се спори и от представените по делото доказателства /удостоверение за
3
раждане №********** и удостоверение за раждане №.-л.46 и 47 от делото/ се
установява, че ищецът и ответницата са родители на две малолетни дъщери – Р. О. Й.,
с ЕГН: **********, и Н. О. Й., с ЕГН: **********, като между страните не е сключван
граждански брак. Представени са от ответницата с отговора на исковата молба
удостоверения за постоянен и настоящ адрес /л. 48-52/, от които се установява, че двете
малолетни деца на страните са с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.София, р-
н ., ул.. № .. Не се спори между страните, че през м. май 2018 г. ищецът е напуснал
жилището, находящо се в гр.София, р-н ., ул.. № .. В отговора на исковата молба
ответницата изрично признава, че в периода от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. е
пребивавала в описания в исковата молба недвижим имот с идентификатор . по
кадастралната карта и кадастралните регистри на район ., гр.София, представляващ
апартамент № . на втори жилищен надпартерен етаж на жилищата сграда, находяща се
в гр.София, р-н ., ул.. № ., където от нея са били отглеждани двете малолетни деца на
страните. Видно от направеното лично от ищеца О. Ч. Й. в проведеното на 29.06.2022
г. открито съдебно заседание изрично признание, същият не оспорва, че през исковия
период от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. в процесния апартамент ответницата е
пребивавала в имота с двете общи деца на страните.
Не се спори и от представеният по делото от ответницата препис от влязло в сила
решение №20223489/17.12.2021 г. по гр.д.№ 54729/2020 г. по описа на СРС, III
гражданско отделение, 37 състав се установява, че на основание чл.127 СК съдът е
одобрил споразумение на родителите за местоживеенето на децата, начина на
упражняване на родителските права и контакта с родителите и издръжката, по силата
на което родителските права по отношение на малолетните Р. О. Й., с ЕГН:
**********, и Н. О. Й., с ЕГН: **********, да се упражняват съвместно от двамата
родители, като са се съгласили местоживеенето на Р. О. Й., с ЕГН: **********, и Н. О.
Й., с ЕГН: **********, да бъде на адрес гр. София, ., с адрес ул.. № . /седем/, ет., ап.,
където ще бъдат отглеждани и от двамата си родители самостоятелно, без участие на
трети лица.
Представена е от ищеца покана за доброволно изпълнение изх.№13792/14.02.2019
г. по описа на ЧСИ В. М. рег.№. при КЧСИ и район на действие СГС, връчена на А. Т.
на 18.02.2019 г., с която ищецът е предоставил на ответницата тридневен срок за
уговаряне как да предаде на ответника владението върху описания недвижим имот,
като при неизпълнение в срока е заявено искане за заплащане на месечна пазарна цена
за ползването без основание на апартамент № . в размер на 1450 лв., а за ползването на
паркомясто №.-в размер на 250 лв.
Спорен по делото е въпросът налице ли е по отношение на ответницата правно
основание за ползване на имота, както и какъв е дължимият размер на обезщетението.
Ответницата не спори, че ищецът е едноличен собственик на процесния
недвижим имот-апартамент. Не се спори и че между ищеца и ответницата не е бил
сключен граждански брак, а същите са съжителствали на съпружески начала, като са
родители на две малолетни дъщери – Р. О. Й., с ЕГН: **********, и Н. О. Й., с ЕГН:
**********. Независимо, че не е уредено в Семейния кодекс, то през последните
десетилетия редица други кодекси, закони и подзаконови нормативни актове дават
легално определение на "фактическо съжителство на съпружески начала", както и
правните последици от него с оглед спецификата на всеки от тези актове. Правни
аспекти се откриват в редица кодекси и закони – КСО, ГПК, НПК, КЗ, ЗПФКПП, ЗЗДН
и др. Съдът приема, че липсата на сключен граждански брак между ищеца и
ответницата не означава липса на дължими помежду им права и задължения. От друга
4
страна, след настъпилата фактическа раздяла отношенията между страните следва да се
считат за уредени с одобреното от съда споразумение за местоживеенето на децата,
начина на упражняване на родителските права, контакта с родителите и издръжката, по
силата на което местоживеенето на Р. О. Й., с ЕГН: ********** и Н. О. Й., с ЕГН:
**********, е определено на адрес гр. София, ., ул.. № ., ет., ап., където децата ще
бъдат отглеждани и от двамата си родители самостоятелно, без участие на трети лица.
Посоченото споразумение има договорен характер по своята същност и урежда
отношенията между страните, считано от датата на подписването му. За периода преди
неговото сключване и при липса на законова разпоредба, която да предвижда
ограничаване на право на собственост от другия родител на родено извън брак дете,
съдът приема, че отношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта
на неоснователното обогатяване. Съдът приема, че нормата на чл. 57 СК е аналогична
на тази по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като законовата регламентация е да се избегне
неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на друго. Константна е съдебната
практика, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на
семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 СК, възниква наемно правоотношение
между бившите съпрузи - чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК. Наемното правоотношение по
дефиниция е възмездно, като с решението за развод по искане на някой от съпрузите
съдът следва да определи и размера на наема - чл. 57, ал. 2, изр. 1 СК. Тъй като се
касае за акт на съдебна администрация и като се има предвид разпоредбата на чл. 57,
ал. 2, изр. 3 СК, пропускът това да бъде сторено може да бъде отстранен впоследствие
с предявяването на самостоятелен иск. Наемното правоотношение възниква с
влизането в сила на бракоразводното решение в частта за ползването на семейното
жилище, от който момент се дължи и заплащането на наемната цена, а същата, дори да
не е определена с това решение, е определяема и е равна на средния месечен пазарен
наем за имот от вида на този, представляващ семейно жилище /така решение № 160 от
29.02.2016 г. по гр. д. № 2290/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и мн.др./. След връчване на
поканата за доброволно изпълнение ответницата е осъществявала фактическа власт
върху имота през исковия период без правно основание, поради което и дължи на
ищеца обезщетение, равняващо се на 1/3 от средния месечен наем на процесния имот,
при съобразяване ползваната от малолетните деца на страните жилищна площ.
По делото е прието заключение на съдебно- оценителна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено. След извършено проучване на
наемния пазар през процесния период в конкретния регион, вещото лице е достигнало
до заключение за средна наемна цена за апартамент № . с идентификатор . в размер на
7680 лв., поради което и дължимото обезщетение за периода 22.02.2019 г. – 22.08.2019
г. е в размер от 2560 лв., до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за
разликата до сумата от 7680 лв. следва да се отхвърли.
От ищеца, чиято е доказателствената тежест, не се представиха доказателства
през исковия период ответницата да ползвала процесното паркомясто №., поради което
и претенцията за сумата в размер на 540 лв., представляваща обезщетение за лишаване
ползване в размер на средномесечния пазарен наем за надземно паркомясто за периода
от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. подлежи на отхвърляне изцяло.
По иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава, както и размера на мораторната лихва. При
вземанията за неоснователно обогатяване длъжникът изпада в забава след получаване
на покана по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
5
Определен при условията на чл. 162 ГПК от съда с помощта на електронен
калкулатор за законна лихва размерът на законната лихва върху сумата 2560 лв. за
периода 22.03.2019 г. до 18.01.2022 г. възлиза на 735,27 лв., до която сума следва да
бъде уважен, а за разликата до 2163,46 лв. – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда и за двете страни.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ
размер на 2065,40 лева, от които 515,40 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за
вещо лице и 1250 лева без ДДС – адвокатско възнаграждение, което е посочено в
договора за правна защита и съдействие като платено в брой при подписването му,
поради което договорът следва да се приеме за достатъчно доказателство за
получаването му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата е направила възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде
разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7,
ал., т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, е в размер 916,54 лева без ДДС. Претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение надхвърля минималения размер по наредбата,
поради което с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените съдебни заседание следва да бъде намалено към минимума в размер на
1000 лв. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер на
464,29 лева, представляваща направените в исковото производство разноски съобразно
уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответницата е направил искане за присъждане на
направените разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК, ответницата претендира разноски по делото в общ
размер на 1900 лева за адвокатско възнаграждение, което е посочено в договора за
правна защита и съдействие като платено в брой при подписването му, поради което
договорът следва да се приеме за достатъчно доказателство за получаването му
съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от
ответницата адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва
да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал., т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер 916,54 лева
без ДДС. Претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение надхвърля
минималения размер по наредбата, поради което с оглед фактическата и правна
сложност на делото и броя на проведените съдебни заседание следва да бъде намалено
към минимума в размер на 1000 лв.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата в общ размер на 255,75 лева,
6
представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Й. Т. ЕГН **********, съдебен адрес гр.София, ул.., ет., ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.59, ал.1 ЗЗД на О. Ч. Й. ЕГН ********** съдебен адрес гр.София,
бул.., ет., сумата от 2560 лева, главница за обезщетение за ползване за периода от
22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .,
представляващ апартамент № . на втори жилищен надпартерен етаж на жилищна
сграда, находяща се в гр.София, р-н ., ул.. № ., със застроена площ от 121,38 кв.м.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /19.01.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 735,27 лева, представляваща лихва за забава за периода 22.03.2019 г. до 18.01.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59 ал.1 ЗЗД за обезщетение за ползване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор . за разликата над сумата от 2560 лева
до сумата от 7680 лева и иска за обезщетение за ползване за периода от 22.02.2019 г. до
22.08.2019 г. на надземно паркомясто №., представляващо реална част от ПИ ., с площ
15 м. за сумата от 540 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над 735,27
лева до предявения размер от 2163,46 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Й. Т. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на О. Ч. Й. ЕГН **********, сумата от 464,29 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 3 и ал.4 ГПК, О. Ч. Й. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Й. Т. ЕГН **********, сумата от 255,75 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7