Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 16019 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № II- 55-482464 от 05.09.2018 г., постановено по гр. д. № 43230/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Б.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, ат. 3 (чрез адв. Д.К.), извършено със заповед № 1993/14.05.2016 г. на работодателя „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***. Осъден е ответникът „Ю.Б.“ АД на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, да заплати на Б.Г.В., сумата от 9451.32 лева (девет хиляди четиристотин петдесет и един лева и тридесет и две стотинки), представляващи обезщетение за оставането му без работа за периода 31.05.2016 г. - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения до пълния заявен размер от 10966.32 лева, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца в размер на 1515.00 лева - изплатено от „Ю.Б.“ АД обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на Б.Г.В. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Постановено е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД да заплати на Б.Г.В. сумата 723.91 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Също така с решението „Ю.Б.“ АД е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата 600.41 лева, от които 428.05 лева - държавни такси по уважените искове и 172.36 лева - възнаграждение за вещо лице. Ищецът Б.Г.В. е осъден на основание чл. 78, ал. 8 вр.ал. 3 ГПК, да заплати на „Ю.Б.“ АД, сумата 118.71 лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД, чрез юрк. А.Ч., като са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че съдът неправилно бил приел, че закрития офис Кюстендил 2 не представлявал обособена част от предприятието на ответника, както и че не било налице закриване на част от предприятието, а само реорганизация на дейността на „Ю.Б.“ АД. Посочва се, че наличието на правомощията на ръководителя на закрития офис по безсъмнен начин доказвали наличието на организационно-управленска самостоятелност на офис Кюстендил 2, като закритият офис имал и функционална обособеност, тъй като запазеният офис Кюстендил ФЦ 131 имал по-сложна структура и по-сложни организационо-управленски и търговски процеси. Твърди се още, че бил неправилен изводът на районния съд, че в случая не било налице пълно преустановяване на дейността на едно обособено звено, поради което нямало закриване на част от предприятието а само вътрешна реорганизация, който извод не бил съобразен с характера на дейността на банката, тъй като прякото извършване на действия осъществявани от един клон е продължило да се осъществява от друг не водело до извода, че фактическият състав на закриване на част от предприятието не се бил осъществил. Посочва се, че офисът, където полагал труд ищеца бил закрит и фактическият състав на закриване бил напълно реализиран. Твърди се още, че в случая, тъй като трудовите функции на ръководители на двата офиса в Кюстендил били съществено различни то подборът по чл. 329 от КТ не бил задължителен. Обстоятелството, че част от служителите от закрития офис били назначени в другия офис нямало значение към фактическия състав на закриването на част от предприятието. Алтернативно се посочва, че ако не се приемели доводите на страната съдът да приемел, че в случая имало дублиране на дейности на звена, при която хипотеза също намирало приложени закриване на чат от предприятието. Посочва се още, че ако бъде уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде намалено присъденото обезщетение, тъй като съдът правилно бил приел възражението за прихващане с обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, но неправилни бил приел сумата, с която да го извърши. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба и претендира разноски.

Въззиваемата страна Б.Г.В., чрез адв. Ц.С. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че в случая по отношение на клона не били налице нито един от критериите за обособеност на звено, за да било възможно неговото закриване по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди се, че работодателят при оптимизиране на клоновата мрежа е бил задължен да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ и тъй като това не било сторено уволнението се явявало незаконно. При преценката за идентичност на трудовите задължения се изхождало от естеството на работа, от свойствените задължения на длъжността, от това дали има съществена разлика в трудовите функции, а не от записаното в длъжностната характеристика. Правилен бил изводът на съда, че в случая нямало преустановяване на дейността на закритото звено с оглед на цялото предприятие, а била извършена вътрешна реорганизация. Правилен бил изводът на съда, че е следвало да бъде извършен подбор, който бил задължителен, поради което уволнението се явявало незаконно. Твърди се още, че съдът правилно бил извършил прихващане със сумата от 1515 лв. Пред въззивния съд процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и претендира разноски, за което представя списък в чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата подадена от „Ю.Б.“ АД, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на Б.Г.В. за незаконно и неговата отменя, извършено със заповед № 1993/14.05.2016 г. на работодателя „Ю.Б.“ АД, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение на ищеца за времето за оставането му без работа за периода от 31.05.2016 г. до 30.11.2016 г., в размер на 10966.32 лв.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 55 състав, решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на решението, настоящият състав намира следното:

Безспорно е установено въз основа на представените по делото трудов договор № 1КNDL/2007 г., че между ищеца и „Алфа Банка – Клон България“ на 13.07.2007 г. е бил сключен трудов договор по силата, на който ищецът е бил назначен на длъжност „управител на офис“, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 10. От анекс № 3/08.05.2012 г. към трудов договор № 1КNDL/2007 г. се установява, че наименованието на длъжността на служителя е било променено от „управител на банков клон“ на „Ръководител офис, банка“.

По делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване с определение на съда № 80612 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 43230/2016 г., по описа на СРС, 55 състав е отделено обстоятелство, че дължимия размер на обезщетението за оставане без работа поради твърдяно незаконно уволнение възлизал на 10966.32 лв.

Страните не спорят, че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г., сключен между „Алфа Банк“ А.Е., като продавач и „Ю.Б.“ АД, като купувач, купувача придобива собствеността върху търговското предприятие на продавача в България, съставляващо дейността на българския клон. Съгласно договора търговското предприятие се смята за прехвърлено, считано от датата на приключване /01.03.2016 г./, като купувачът поемал контрола върху офисните помещения, счетоводни записи, документацията и другите конститутивни елементи на търговското предприятие.

Не се спори и относно обстоятелството, че със допълнително споразумение № 508/07.03.2016 г. от 01.03.2016 г. към трудов договор № 1КNDL/13.07.2007 г., считано от 01.03.2016 г., сключено между ищеца и ответника, са осъществени изменени на трудовия договор, а именно място на работа: „Ю.Б.“ АД, „Алфа Банка – Клон България“, „506-офис Кюстендил“ на длъжност: „Ръководител офис, банка“.

По делото не е спорно, че с предизвестие № 1900/10.05.2016 г., връчено на ищеца на 14.05.2016 г., последният уведомен, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – закриване на част от предприятието трудовото правоотношение на ищеца с ответника щяло да бъде прекратено. Не се спори и относно обстоятелството, че със заповед № 1993/14.05.2016 г. на ответника издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца считано от 31.05.2016 г., като заповедта е била връчена на ищеца на 14.05.2016 г. В заповедта е посочено, че ищеца е заемал длъжността „Ръководител офис, банка“, с работно място „Алфа Банка – Клон България“, „506-офис Кюстендил“, като причина за прекратяване на договора било посочено решение на УС на „Ю.Б.“ АД взето с протокол № 8/28.03.2016 г., за закриване на част от предприятието.

По делото е представено и копие от трудовата книжка на ищеца, от която е видно, че след последното отбелязване, за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на 31.05.2016 г., няма други отбелязвания за сключване на трудов договор. В проведеното съдебно заседание на 17.05.2017 г. по гр. д. № 43230/2016 г. по описа на СРС, 55 състав е извършена констатация по оригинал на трудовата книжка на ищеца, като съдът е установил, че представените копия по делото съответстват на оригинала. По делото е представена и служебна бележка издадена на ищеца от Агенцията по заетостта, съгласно която към м.07.2016 г. Б.В. бил регистриран като безработно лице.

От представеното преводно нареждане за кредите превод № BORD02592364 от 08.07.2016 г. се установява, че „Ю.Б.“ АД е превела на ищеца сумата от 1515 лв., като в основанието за плащане е посочено авансово плащане по обезщетение по чл. 222 от КТ.

По делото е представен протокол за приемане на решение без заседание на управителния съвет на „Ю.Б.“ АД от 22.02.2016 г., съгласно който е одобрена нова организационна структура на банката съдържаща ново звено „Алфа клон“. Представен е и протокол за приемане на решение без заседание на надзорния съвет на „Ю.Б.“ АД от 29.02.2016 г., съгласно който е одобрено решението на управителния съвет от 22.02.2016 г. за новата структура. Представен е и протокол за приемане на решение без заседание на управителния съвет на „Ю.Б.“ АД от 28.03.2016 г., съгласно който е взето решение във връзка с оптимизацията на клоновата мрежа на ответника е одобрена преустановяването на дейността на четиридесет и девет локални офиса на банката.

Представени са и два броя извлечения от длъжностно щатно разписание на „Ю.Б.“ АД – гр. Кюстендил към 01.03.2016 г. и към 02.06.2016 г., както и длъжностно щатно разписани на „Ю.Б.“ АД  - клонова мрежа и на клонова мрежа сък структурната единица „Алфа Банка – клон България“ към 01.03.2016 г. и длъжностно щатно разписание на „Ю.Б.“ АД - клонова мрежа към 02.06.2016 г. Представена е и длъжностна характеристика на ищеца, както и длъжностна характеристика за длъжност „управител на клон“ на П.П., както и трудов договор на П.П. с ответника, от който е видно, че същият заема длъжността „управител“ с местоположение на клона в Кюстендил.

Пред първоинстанционния съд е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която е дадена от компетентно вещо лице с притежавани специални знания, мотивирана е подробно и е обоснована, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да я кредитира. Вещото лице е посочило, че видно от протокол 28.03.2016 г. ръководството на банката било взело решение за оптимизиране на „клоновата мрежа“ и е закрило 49 от общо 81 от придобитите „бивши“ банкови офиси на Алфа банка – клон България. Вещото лице е посочило, че не може да отговори на въпроса на какъв брой служители е било прекратено трудовото правоотношение поради закриване на тази част от предприятието, тъй като не били представени никакви документи отнасящи се до цялото предприятие. Вещото лице е посочило, че съгласно представената му информация от служител на ответника по отношение на офиса, в който е полагал труд ищеца от общо петима служители само на ищеца е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като на трима от служителите в процесния клон не били прекратени трудовите правоотношение, а те били преназначени в други финансови центрове на ответника на длъжности „експерт индивидуално банкиране“ и „старши експерт индивидуално банкиране“, считано от 25.05.2016 г. На четвъртия служител от офиса трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 13.04.2016 г.

При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ - закриване на част от предприятието е налице, в случаите когато не се преустановява извършваната от цялото предприятие дейност, а само тази извършвана от едно негово обособено звено, като се изисква да е налице пълно преустановяване на дейността на това обособено звено, с което отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част от дейността. Преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана. Затова в този случай с преустановяването на дейността отпада и необходимостта от ангажираната с извършването ѝ работна сила, което налага и освобождаването на заетите с осъществяването на същата работници. Доколкото работодателят основава правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на обстоятелството, че е закрита част от предприятието, в негова тежест, за да установи законността на уволнението, е да докаже, че сочените предпоставки са налице. Поради тази причина в тежест на ответника е да установи, че към датата на процесното уволнение е закрита част от предприятието като обособено негово звено, в която част е полагал труд ищецът, като след закриването ѝ осъществяваната от нея дейност е прекратена и не се осъществява занапред. За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, изр.2 КТ, не е необходимо само частта да е относително структурно обособена, но следва и определената дейност, осъществявана от съответното обособено звено, окончателно да бъде преустановена, поради което работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването й. Не е налице закриване на част от предприятието, когато на мястото на закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на закритото, когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява в по- малък обем или с по- малък брой работници и служители, както и когато дейността на обособената част премине изцяло или частично в рамките на друго структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия предмет на дейност.

Установено е по делото, че ищецът е полагал труд в относително обособено звено- офис на ответната банка в гр. Кюстендил, като работодателят е реализирал правото да реши кое от двете звена на банката в това населено място да закрие при реорганизацията си. Въпреки това по делото не е спорно, че работодателят е продължил да осъществява банкова дейност чрез единия от двата съществуващи на територията на гр. Кюстендил офиса, а именно Кюстендил ФЦ 131, поради което и по преценка на настоящия състав не е налице втората предпоставка за упражняване на правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, изр.2 КТ, а именно осъществяването на дейността да е преустановено в съответната територия занапред. От представеното длъжностно щатно разписание на клоновата мрежа на „Ю.Б.“ АД към 02.06.2016 г. се установява, че в рамките на клоновата мрежа на банката в гр. Кюстендил е останал един офис на „Ю.Б.“ АД , като щатът в този офис и в действащите на територията на гр. Бобов дол офис, които според щатното разписание е включени в щатната численост на офиса в Кюстендил с наименование ФЦ 131, е увеличен. От приетото по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в офиса, в който е полагал труд ищеца, а именно Кюстендил 2 по отношение на общо петимата служители само на ищеца е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като на трима от тези служители не са били прекратени трудовите правоотношения, а те били преназначени в други финансови центрове на ответника на длъжности „експерт индивидуално банкиране“ и „старши експерт индивидуално банкиране“, считано от 25.05.2016 г. С оглед на гореизложеното се установява, че е извършено вътрешноорганизационно преустройство на банката- ответник, при което е запазена дейността на офиса на банката в населеното място, поради което е налице фиктивно, а не реално закриване на част от предприятието. В настоящия случай не се установи, че предметът на дейност, с оглед на който обособената част на предприятието е създадена и за реализирането на който са сключени трудовите договори, вече не съществува и те се явяват ненужни. Установява се, че банковата дейност, изразяваща се във влогонабиране и кредитиране, се осъществява от останалия офиса на банката на територията на гр. Кюстендил /Кюстендил ФЦ 131/ с увеличен щат, поради което в случая е извършено вътрешноорганизационно преустройство и реорганизация на дейността на работодателя, изразяващо се в закриване на един офис и поемане на дейността му от останалия финансов център в гр. Кюстендил, с оглед на което няма закриване на част от предприятието и не може да се приеме, че е отпаднала нуждата и от дейността на всички лица, заети в банковата дейност, осъществявана от офиса. Поради тази причина искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Неоснователни се явяват оплакванията изложени във въззивната жалба, че подбор по смисъла на чл. 329 от КТ не бил задължителен, тъй като трудовите функции на ръководители на двата офиса в Кюстендил били съществено различни още повече, че към Кюстендил ФЦ 131 влизал и офиса в Бобовдол, поради което управителят на този офис бил отговорен за две звена от 11 души. Настоящият състав намира, че за да прекрати трудовото правоотношение на служителите в закрития офис, работодателят е бил длъжен да извърши подбор по реда и критериите на чл. 329 КТ, тъй като при закриването на отделното структурно звено в оставащото структурно звено на банката в същото населено място /Кюстендил/ съществува длъжност за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Действащият финансов център Кюстендил ФЦ 131 се ръководи от „управител на клон“. При съпоставяне на длъжностните характеристики на длъжностите „ръководител офис, банка и „управител на клон“ се установяват идентични трудовите задължения и функции на двете длъжности, които по своя характер нямат съществени разлики, като обстоятелството, че ФЦ 131 е с по-голям щат е ирелевантно по отношение характера на изпълняваните функции. Следва да бъде посочено, че са идентични както изискванията за двете длъжности, така и нормативната база, която следва да познават служителите. С оглед обстоятелството, че задълженията, правомощията и изискванията за заемане на длъжностите „ръководител офис, банка и „управител на клон“ са еднакви, то работодателят е бил задължен да извърши подбор съгласно критериите на чл. 329 КТ между ищеца и лицето, заемащо длъжността „управител на клон“ във финансов център Кюстендил ФЦ 131. Доколкото по делото не се спори, че подбор не е бил извършван, то уволнението се явява незаконно и на това основание.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е безспорно акцесорен спрямо този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, но следва да бъде доказан. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 за вредите, които е претърпял работника от оставането му без работа поради незаконното уволнение, се дължи не безусловно, а само при наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба - незаконно уволнение, оставане без работа и причинна връзка между тях. По делото е приложено копие от трудовата книжка на ищцата, от което е видно, че след последното отбелязване, за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на 31.05.2016 г., няма други отбелязвания за сключване на трудов договор, като в проведеното съдебно заседание на 17.05.2017 г. по гр. д. № 43230/2016 г. по описа на СРС, 55 състав е извършена констатация по оригинал на трудовата книжка на ищеца, като е установил, че представените копия по делото съответстват на оригинала. По делото е представена и служебна бележка издадена на ищеца от Агенцията по заетостта, съгласно която към м.07.2016 г. Б.В. бил регистриран като безработно лице. Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелство, че дължимия размер на обезщетението за оставане без работа поради твърдяно незаконно уволнение възлизал на 10966.32 лв. С оглед на гореизложеното съдът намира предявения иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Неоснователно се явява направеното във въззивната жалба оплакване, че районният съд правилно бил приел възражението на ответника за прихващане на присъденото обезщетение за оставане без работа с обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, но неправилни бил приел сумата, с която да го извърши, тъй като следвало да се извърши със сумата от 1827.72 лв., което било брутното възнаграждение на ищеца, а не със сумата от 1515 лв., което представлявало нетното трудово възнаграждение на същия. По делото не се спори, а и от представеното преводно нареждане за кредите превод № BORD02592364 от 08.07.2016 г. се установява, че „Ю.Б.“ АД е заплатила на ищеца 1515 лв., представляваща нетното трудово възнаграждение на ищеца, като обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна за работодателя се поражда правото да иска връщането на платеното на основание чл. 222, ал. 1 от КТ обезщетение. Следва да бъде посочено, че по силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ работодателят има задължение, предвидено в чл. 38, ал. 2 от ЗОДФЛ /отм./, а в последствие - в чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и задължение, предвидено в чл. 6 от КСО, да удържа дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или служителя, поради което е прието, задължението му към последния е в размер на остатъка от чистата сума за получаване. Служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски. Допустимо е да бъдат присъдени както дължимото брутното трудово възнаграждение, така и остатъкът от чистата сума за получаване след приспадане на дължимите данъци и обществени осигуровки, като решението следва да съдържа ясно указание дали присъдената сума представлява брутно или нетно трудово възнаграждение, като в първия случай удръжките следва да бъдат направени от работодателя при плащането, а във втория се дължи плащане на цялата сума. в случая определеното след извършеното съдебно прихващане обезщетение е в брутен размер от 9451.32 лв., то удръжките за данъци и осигурителни вноски, които са дължими от служителя, следва да бъдат направени от работодателя и без негово съгласие при получаване на обезщетението, когато именно възниква задължението му към фиска.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение.

С оглед неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемия направените във въззивното производство разноски в размер на 960 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № II- 55-482464 от 05.09.2018 г., постановено по гр. д. № 43230/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 55 състав.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, ат. 3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 960 лв. с ДДС, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

                              2.