Решение по дело №526/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 34 ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Л. Д. Р., [държава], адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №6332/27.05.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението се обжалва с оплаквания за издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. Не били спазени изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че родителите на оспорващата не отговарят на законовите изисквания, посочени в §1 т.3 б.“в“ от ДР на ЗУБ. От мотивите на обжалвания административен акт било видно, че решаващият орган не анализирал представеното пред него писмено доказателство – медицински документи, от които се установявало здравословното състояние на родителите на оспорващата. Не били изложени мотиви, обосноваващи взетото решение, не били обсъдени и дори не били упоменати заболяванията на родителите на оспорващата. Не било ясно как решаващият орган стигнал до извода, че родителите на оспорващата не страдат от тежко заболяване. Освен това, налице било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като нормата на §1 т.3 б.“в“ от ДР на ЗУБ съдържала две хипотези, а именно родителите на молителя да са в напреднала възраст или да е налице тежко заболяване, поради което не са в състояние сами да се грижат за себе си и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. От изложеното в мотивите на обжалвания акт не можело да се направи заключение, че са обсъдени и двете хипотези, тъй като липсвали аргументи в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения за незаконосъобразността му се излагат в писмено становище.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в представен чрез процесуален представител писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх. № 5484/19.09.2023 г. на РПЦ – [населено място], жалбоподателката Л. Д. Р. от Сирия е поискала закрила в Република България. С Решение №1523/22.01.2024г., Заместник-Председател на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец на Л. Д. Р., но и е предоставил хуманитарен статут. Решението е връчено на 31.01.2024 г. на чужденката срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запозната с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач, като не спорно, че същото е влязло в сила.

От чужденката е подадена молба за събиране на семейство по реда на чл.34, ал.1 от ЗУБ, с рег. №УП-30498/07.03.2024г. чрез РПЦ на ДАБ при МС до Председателя на ДАБ при МС. С молбата последната представила данни относно родителите си: баща -Р. (собствено) Д.(фамилно) К.(бащино), роден на [дата]. в Сирия , [държава] и майка-Ф. (собствено) А. (фамилно) М. (бащино), родена на [дата]. в Сирия, [държава], като поискала да бъде разрешено да се събере с членовете на семейството си на територията на Република България по реда на чл.32 във връзка с чл.18 от ЗУБ. Посочила, че родителите ѝ се намират на територията на Република Турция, град Истанбул и разполагат със съответни редовни документи. В случай, че се одобри искането за събиране със семейството ѝ, поискала съдействие пред посолството в Република Турция, град Истанбул, за издаването на удостоверения за завръщане в Република България на членовете на семейството, съгласно чл.59, ал.8 от ЗУБ. В молбата посочила също и поискала да се вземе предвид, че родителите ѝ са възрастни и болни, не могат да се грижат сами за себе си, част са от семейството/домакинството ѝ и нейно било задължението да се грижи за тях.

На 05.04.2024г. е проведено интервю с Л. Д. Р., в което същата заявила, че има предоставен хуманитарен статут в Република България и иска да се събере тук с родителите си, които сега се намират в Турция. Пристигнали там от 25.06.2023г., били болни и сами. Искала да се съберат и да се установят тук, за да им помага. Посочила, че е представила фотокопия на сирийски документи. Родителите ѝ имали сърдечни проблеми. Имала други братя и сестри. Братята ѝ били в Германия, само един от тях бил в Турция, но дъщеря му била тук в България и щяла да направи събиране на семейство. Тогава родителите на чужденката щели да останат сами. Сестрите ѝ били в Сирия. На поставен въпрос как ще обясни това, че представените медицински свидетелства са издадени на 07.01.2024г., когато родителите ѝ не били в Сирия, чужденката отговорила, че помолила техния лекуващ лекар, който бил от Дамаск, да ги издаде. Пояснила, че са от Р. А., но живеели отдавна в Дамаск. На въпрос дали съпругът ѝ има постановени осъдителни присъди и водят ли се срещу него някакви съдебни дела отговорила, че няма такова нещо. За него било удобно да кандидатства за български визи от консулството в Истанбул, Турция. На въпроса ако се събере с близките си, ще може ли да си осигури нормални условия за живот, отговорила, че не е намерила работа и не работела, защото се грижела за племенницата си, но когато родителите на племенницата ѝ дойдат, ще потърси работа.

От младши експерт в отдел „ПМЗД“ – РПЦ – Харманли е изготвено становище с рег. №УП 30498/10.05.2024г. до Председател на ДАБ при МС, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, е предложно да се откаже на Л. Д. Р. да се събере на територията на Република България с баща си Р. Д. К. и с майка си Ф. А. М..

С Решение № 6332/27.05.2024г. Председателят на ДАБ е отказал на Л. Д. Р. да се събере на територията на Република България с баща си Р. Д. К. и с майка си Ф. А. М.. Административният орган е отбелязал, че с влязло в законна сила Решение №1523 от 22.01.2024г. на Заместник-Председателя на ДАБ при МС е предоставен хуманитарен статут на Л. Д. Р.. Коментирал е разпоредбите на чл.34, ал.1 от ЗУБ и §1, т.3, б.“в“ от ДР на ЗУБ, възприел е , че Р. Д. К., роден на [дата]., е баща на молителката, а Ф. А. М., родена на [дата]., е нейна майка, но видно от годините им на раждане, не се установява те да са в напреднала възраст. Коментирал е и заявеното от Л. Д. Р., че родителите ѝ имат сърдечни проблеми, както и представените в тази връзка медицински уверения. Приел е, че уверенията за налични здравословни проблеми на Р. Д. К. и Ф. А. М. са на база данни от болниците, в които са извършени изследванията като не съдържат информация за вида на самите изследвания и за лечебните заведения, където са извършени, за поставените диагнози и за проведените лечения. Посочил е също, че тези медицинските уверения са издадени от Сирия на 07.01.2024г., когато самите чужденци са се намирали не в Сирия, а в Турция. Наличието на това противоречие разколебавало достоверността на предоставената от молителката информация. Налагал се извод, че описаните документи не съдържат реквизитите на медицински доклади, въз основа на които да може да се направи обосновано предположение за наличието на „тежки заболявания“ на родителите на молителката. По тази причина не следвало да се приеме, че Ф. А. М. и Р. Д. К. не са в състояние да се грижат за себе си и се налага да живеят в едно домакинство със своята дъщеря Л. Д. Р., поради тежко заболяване. Изложеното налагало извод, че за Л. Д. Р. не били налице всички положителни предпоставки да се събере на територията на Република България с родителите си.

Решението е връчено на 04.06.2024 г. на чужденката срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запозната с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 04.06.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Обжалваното решение изхожда от компетентен административен орган - Председателя на ДАБ при МС, предвид чл.48, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с чл.34, ал.3 от ЗУБ. Обективирано е в установената писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му.

Не се установява при издаването му да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. След образуване на производството, с молителката е проведено интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на последната е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Молбата е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка на събраните доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства.

При преценка относно съответствието на оспорения акт с материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗУБ, чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната.

Председателят на ДАБ съгласно чл.48 ал.1 т.3 от ЗУБ взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието „членове на семейството“ за целите на ЗУБ, е дадено в §1, т.3 от ДР на ЗУБ, като съгласно б.“в“ на същата разпоредба, членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване, и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.

Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице предпоставките по смисъла на §1, т.3, б.“в“ от ДР на ЗУБ по отношение на родителите на чужденката, която след предоставяне на хуманитарен статут е упражнила правото си да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. За да бъдат изпълнени предпоставките на посочената разпоредба, освен напреднала възраст или тежко заболяване, следва да е доказано и обстоятелството, че родителите на чужденеца не са в състояние сами да се грижат за себе си. Видно от представените доказателства, дори да се приеме за установено, че те са в напреднала възраст и страдат от заболявания, не може да се направи извод за наличието на необходимост от съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. От представеното по делото медицинско за здравословното състояние на майката на жалбоподателката единствено се установява, че Ф. А. има сърдечен проблем, който ѝ създава предпоставки за сърцебиене и кислороден недостатък. Посочено е също, че се нуждае от оперативна намеса, която не може да се извърши в страната. В така представения документ е отбелязано, че същият е издаден от кардиолог, от база данни на болницата, в която е извършено изследването, като за дата на издаване е посочена 07.01.2024г. От представеното по делото медицинско за здравословното състояние на бащата на жалбоподателката се установява, че Р. Д. има хроничен недостатък на кислород и увеличен бял дроб на дясната страна, и се нуждае от постоянни грижи и по поставяне на кислороден апарат. Отбелязано е, че медицинското се издава на 07.01.2024г. от ендокринолог, от база данни на болницата, в която е извършено изследването.

В случая, видно от отбелязаното в представените медицински удостоверения, същите са издадени на 07.01.2024г. в Сирийска арабска република, а към посочената дата родителите на чужденката по нейни данни са се намирали вече в Турция. Според настоящия състав само и единствено това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за липса на предпоставките по §1, т.3, б.“в“ от ДР на ЗУБ. Следва обаче да се отчете, че в документите не се съдържа ясна информация за лечебното заведение, където са извършени изследванията, липсват поставени диагнози за конкретно заболяване, липсват и данни за проведено лечение и други обстоятелства, от които да може да бъде направен категоричен извод, че лицата не могат сами да се грижат за себе си или попадат в най - тежката степен на болести, за които е нужна чужда помощ.

Освен това, по данни на чужденката в Турция се намира един от братята ѝ, като спрямо него не се твърди невъзможност да установи с родителите семейна среда, такава, каквато се търси с подаденото от жалбоподателката искане. Посоченото от оспорващата при провеждане на интервюто, че дъщерята на брат ѝ, която е в България, ще започне процедура по събиране на семейство, съответно тогава родителите на молителката ще останат сами в Турция, не е подкрепено с никакви доказателства.

Не на последно място следва да се отбележи , че към момента липсват данни на родителите на оспорващата да е ограничен достъпа до медицинска помощ в страната, в която се намират, а и институтът събиране на семейство не е средство за изпращане на дадено лице на лечение в чужбина.

В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №2628 от 06.03.2024г. по адм. д. №11454/2023г., III о., Решение №5395 от 22.05.2023г. по адм. д. №1537/2023г., IV о.; Решение №157 от 09.01.2024г. по адм. д. №7486/2023г., IV о.

Във връзка с горното, неоснователно е твърдението, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства, установени от събраните в хода на административното производство доказателства. Именно въз основа на анализа на установените по случая факти административният орган е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод, че липсват предпоставките за събиране на семейство по ЗУБ.

По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Д. Р., [държава], с посочен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №6332/27.05.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.