Р Е Ш Е Н И Е
№
260754 26.11.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 387 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК и е образувано по повод искова молба Т.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, против „БМФ Порт Бургас“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургад, бул. „Княз Ал. Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев, за отмяна на наложеното със Заповед №16 от 28.01.2020 година на изпълнителния директор на дружеството дисциплинарно наказание „уволнение“ като незаконосъобразно, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 8 606, 40 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, считано от 29.01.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото. е на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че посоченото по – горе заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ му била връчена 29.01.2019 година. Уточнява, че длъжността, която изпълнявал, съгласно трудовия му договор, е кранист в бригада „Бургас Изток 2“ в пристанищен терминал „Бургас изток 2“ в „БМФ Бургас“ ЕАД. Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е изтекъл предвидения в чл.194 от КТ срок за налагане на наказанието. На следващо място е посочено, че съдържанието на заповедта е неясно и не са изложени конкретни законови основания за всяко едно от нарушенията, които е прието от работодателя, че ищецът е извършил. Посочено, че заповедта съдържа взаимоизключващи се твърдения относно времето, посочено като отсъствие от работа. Изложено е, че не се установява още какви трудови задължения не е изпълнил и кои разпореждания на прекия му ръководител не е изпълнил ищеца. По отношение на изложеното в заповедта за системно нарушаване на вътрешните правила, регламентиращи пропусквателния режим излага, че не му е вменено задължение относно пропускателен режим, не му е известно функционирането на този режим, както и не му е известно при работодателя да има установена електронна система за отчитане на работното време. По отношение на заповедта е посочено, че липсва конкретно посочване на законово основание за всяко деяние. Изложено е, че не са спазени нормите на чл.195 от КТ относно мотивиране на заповедта, на чл.189 от КТ относно критериите за определяне тежестта на нарушението. На следващо място в исковата молба е посочено, че не са изпълнени нормите на чл.193 от КТ , тъй като не са му поискани обяснения.
По конкретните факти в исковата молба е посочено, че организацията на работата се създава от прекия му ръководител -началник смяна, включително и по отношение на графиците за работно време. Уточнява, че той е човека, който отчита работните смени, присъствените часове, обемите на извършената работа ежедневно, работно време, часове положен труд. На следващо място в исковата молба е посочено, че е в заповедта не е отразено от кого и кога, както и в каква връзка, е извършена проверката в системата. На следващо място посочва, че в процесния период трудовите му задължения са изпълнявани и извън територията на терминала и извън пристанището. Поради това в исковата молба е посочено, че предвид организацията на работата в предприятието е невъзможно електронна система да регистрира и отчита работното време, както и не е възможно чрез система за пропускателен режим да се установява режим на работа и изпълнение на трудовите задължения.
В исковата молба е посочено, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са посочени норми на КТ, без обаче да са посочени конкретните нарушения.
Ищецът счита, че спрямо него е проявен субективизъм и недобронамерена тенденциозност, както и скрита форма на дискреминация, съпоставено с проявеното поведение от страна на работодателя към останалите колеги със същите трудови задължения през процесния период.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б., оспорва предявения иск по изложени съображения. Посочва, че срокът за налага на наказанието е спазен, предвид отсъствието на ищеца от работа поради временна нетрудоспособност и срок за този период е спрял да тече, а работодателя е уведомен за нарушението от оперативен ръководител терминал „Изток 2“ на 02.12.2019 година. От името на ответната страна е посочено, че са спазени нормите на чл.193, чл.194 от КТ, както и в хода на образуваното дисциплинарно производство от ищеца са изискани обяснения, спазена е процедурата по предварителна закрила, посочена в чл.333 от КТ. По отношение на заповедта е посочено, че тя съдържа всички реквизити по чл.195 от КТ, при определяне на наказанието е взета предвид тежестта на нарушенията.
По отношение на конкретните факти в писмения отговор е изложено следното:
На 02.12.2019 г. е постъпила докладна записка от Д.Й.В. - Оперативен
ръководител терминал „Изток-2“, с която същия уведомява, че при извършване на
проверка за спазване на работното време от Т.Г. е установил, че в процесния
период, работникът е допуснал общо 88 часа самоотлъчка.
Във
връзка с така постъпилата докладна записка, работодателят е извършил проверка
за изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в докладни записките.
Изискана е разпечатка от електронната карта за достъп на Т.Г. от отдела,
отговарящ за пропусквателния режим на територията на пристанището. От същата е
установено, че в посочените периоди ищецът системно е нарушавал установеното в
предприятието работно време, като преждевременно е напускал работното си място
и/или е закъснявал за работа.В една от работните смени изобщо не се е явил на
работа.
Предвид
на горното, работодателят е приел, че е налице тежко нарушение на трудовата
дисциплина, както и че е налице системност в поведението на Т.Г..От една
страна, основно задължение на служителят при предоставянето на работна сила е
задължението му да се явява навреме на работа и да изпълнява трудовите си
задължения до края на работното време - чл. 126, т.1 от КТ, във вр. с чл.124 от КТ.От друга страна, в процесния период ищецът многократно и системно - повече
от три пъти, е нарушавал задължението си да изпълнява работата, за която се е
уговорил през цялото си работно време.
В писмения отговор е посочено, че не отговарят на
истината твърденията, че ищецът не е запознат с функциониращата на територията
на „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД електронна система за пропускателен режим. Изложено е,
че при постъпване на работа всички работници и служители се запознават с
вътрешните правилници, действащи на територията на предприятието. На всеки
работник или служител се издава и магнитна карта за достъп. Посочено е, че
съгласно чл.12, ал.2 и 3 от Правилника за организация и ръководство на
контролно- пропусквателния режим и вътрешен ред в пристанище „БМФ ПОРТ БУРГАС“,
публикуван включително и на официалния сайт „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД,
-„Работниците и служителите на „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД са длъжни при идване на
работа за започване на работната смяна задължително да преминават през
съответните входно-изходни пунктове на територията на пристанището и да отчитат
магнитните карти на четците, разположени на съответните терминали“ - ал.2.
„Информацията от четците на входно-изходните пунктове се използва за контрол на
достъпа и за установяване спазването на работното време, съгласно приетия
Правилник за вътрешен трудов ред в„БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД - ал.3. Процесуалният
представител на ответника излага, че видно от Правилника за вътрешния трудов
ред, в Раздел „Работно време.Почивки“, т.16 е записано, че „Спазването на
началния и крайния час и продължителността на работното време се контролират от
непосредствения ръководител, който води отчетност за отработени дни /смени/.
Спазването на регламентираното работно време, в т.ч. на началния и крайния час,
се контролират чрез техническите устройства на системата за достъп до района на
пристанището и/или до работните сгради и помещения. Ползването на магнитните
карти/пропуски и отчитането им през четеца на монтираните устройства е задължително
и служи за контрол на спазването на работното време и трудовата дисциплина.“
Процесуалният представител на ответника излага, че още
при постъпването на работа, на всеки служител, вкл. и на ищеца, се издава
електронна служебна карта за преминаване през контролно - пропусквателните
пунктове на пристанището. Твърди, че справките за вход и изход, приложени по
делото са извлечение от служебната карта на Т.Г.. За да влезе, респ. за да
напусне територията на пристанището, всеки служител регистрира своята карта за
достъп, като системата отчита дата, час, минути и секунда, в която картата е
регистрирана и съответната бариера се е отворила за притежателя на картата.
Поради това следва да се приеме, че може да се установи по безспорен начин кога
едно лице е напуснало територията на „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД, респ. е напуснало и
работното си място. На следващо място в писмения отговор е посочено, че следва
да се вземе предвид че „Пристанищен
терминал Бургас изток - 2” и „Пристанищен терминал Бургас запад”, като част от
Пристанище Бургас, са с постоянно първо ниво на сигурност, съгласно Наредбата
за условията и реда за постигане на сигурността на корабите, пристанищата и
пристанищните райони и Наредба №9 за Изискванията за експлоатационна годност на
пристанищата и специализираните пристанищни обекти, включващо ограничен режим
на достъп и постоянен контролно-пропусквателен режим, както и че са обявени за
стратегически обекти, които са от значение за националната сигурност и на
тяхната територия действат специални мерки за защита. На всички
входно-изходните пунктове (включително от страна на обслужващата железопътна
гара) е установена охрана и стриктен контролно-пропускателен режим. Поради това отново е посочено, че няма как
ищецът да влезе на територията на пристанището или да я напусне, без да премине
през някой от контролно-пропусквателните пунктов като чекира магнитната си
карта.
От името на ответника е посочено, че в процесния период непосредствен ръководител на
ищеца е бил П.Д. - началник смяна „Бургас изток 2“. Същият, вместо да извършва
необходимия контрол за спазване на работното време и при необходимост да
сигнализира на изпълнителния директор на дружеството, не само че не е подавал
докладни записки, но и е прикривал работниците от неговата бригада, като е
съставял наряди, в които е отразявал извършена от работниците от неговата
бригада работа.Именно поради това, П.Д. също е дисциплинарно уволнен.
Случващото се в бригадата е установено от оперативния ръководител на
Пристанищен терминал „Бургас Изток 2“, който се усъмнява в подадените от П.Д.
наряди и започва разследване на случая.След изясняване на обстоятелствата, на
02.12.2019 г. е уведомен и самия работодател.
На
следващо място в писмения отговор е посочено, че в заповедта са изложени
подробни мотиви за налагане на наказанието, посочени са нарушителят,
извършеното нарушение е описано от фактическа страна и е квалифицирано правно,
посочена е разпоредбата на закона, въз основа на която се налага наказанието,
както и е посочено и самото наказание. Изложено е, че не отговарят на истината
твърденията, че в заповедта не били посочени за кой период, какви трудови
задължения не били изпълнени.Напротив, в обжалваната заповед изчерпателно, по
дни, часове и минути са посочени вход и изход на територията на „БМФ ПОРТ
БУРГАС” ЕАД. Уточнено е, че при дванадесет часова работна смяна, с работно
време от 08.00 часа до 20.00 часа - дневна смяна и 20.00 часа до 8.00 часа -
нощна смяна, лесно може да се установи за всеки ден колко часове и/или минути е
допуснатата самоотлъчка.
По отношение на фактите в писмения
отговор е изложени и следното: Дори и
ищецът да не е запознат в подробности е системата за достъп това е без значение относно задължението му за
спазване на работното време. Процесуалният
представител на ответника излага, че видно от длъжностната характеристика за
длъжността, която е заемал ищеца, както и от Заповед № 301 от 28.06.2019 г.,
той работи на смени, при сумарно
изчисление на работното време. Уточнено, че видно от Заповед № 478 от
28.12.2018 г., работното време за длъжността е определена като такава на
двусменен, четири групов режим на работа с работно време от 08.00 часа до 20.00
часа при дневна смяна и от 20.00 часа до 08.00 часа при нощна смяна, с 1 час
почивка, съответно от 12.00 час до 13.00 часа и от 01.00 часа до 02.00 часа.
.Редуването на смените, съгласно утвърдения график за всички длъжности,
полагащи труд на този режим е дневна смяна, нощна смяна, два дни почивка. Посочено още в писмения отговор, че това
редуване на смените е въведено и съществува от самото начало на назначаване на
ищеца на работа - първо в държавното пристанище, а след влизане в сила на
концесията - и на територията на „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД.
От името на ответната страна също е посочено, че организацията на работа се създава от
началника на смяната. В края на месеца
той уведомява работниците от своята бригада за началото на редуването на
смените за месеца, т.е. от каква смяна се започва.След първата смяна от месеца,
винаги и при всички положения се редуват 12 часови смени от 08.00 часа до 20.00
часа - дневна смяна и от 20.00 часа до 08.00 часа - нощна смяна, при редуване
дневна, нощна, два дена почивка. Промяна, за която следва да бъдат уведомени
служителите има само при наличието на отпуск, болничен, заместване и др.
подобни, при което се издава нарочна заповед. При всички положения обаче,
всички смени са по 12 часа, с едно и също начало и край на смяната, при една и
съща ротация.На практика, началник смяната следва да запознае работниците от своята
бригада за смяната само в първия ден от месеца, след което смените се редуват.
В писмения отговор са посочени доказателства.
В заседание по същество на спора ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Ц., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск. В съдебно заседание е предприето изменение на иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа чрез увеличение на размера му.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и молба, сочи доказателства. В заседание по същество на спора дава становище за неоснователност на предявения иск.
Предявените искове са с правно основание чл.344, т.1 от КТ, за отмяна на като незаконно на дисциплинарно наказание „уволнение“, чл.344, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и чл.344, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, установява се от приетия като писмено доказателство трудов договор, че между ищеца, от една страна, като работник, и ответника – от друга, като работодател, е бил сключен трудов договор от 31.03.2008 година за длъжността „кранист“ за неопределено работно време. Трудовият договор е прекратен със Заповед от 28.01.2020 година с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3 вр. чл.187, т.1 предложение първо и второ от КТ и във връзка с чл.190, ал.1, т.1 и т.3 от КТ. Фактите, описани в заповедта и представляващи основание за наложеното наказание са за това, че за периода от 06.09.2019 година до 11.11.2019 година работникът е допуснал 88 часа самоотлъчка /отсъствие от работа. Посочено е, че за периода той е допуснал системно и многократно нарушения на трудовата дисциплина, като е закъснявал за работа или е напускал преждевременно работното си място. Фактите са конкретизирани като са копирани данните от системата „вход “ и „изход“ на пропускателния режим. Уточнено е в заповедта, че съгласно заеманата длъжност режимът на работа на ищеца е бил двусменен, четиригрупов от 08,00 часа до 20,00 часа за дневна смяна и от 20,00 часа до 08, 00 часа за нощна смяна, през което време работникът следва да изпълнява трудовите си задължения, както и разпорежданията на прекия си ръководител за възложената конкретна работа. Същевременно, за времето на отсъствията си работникът получава трудово възнаграждение. В заповедта е посочено, че по този начин ищецът грубо е нарушил трудовата дисциплина, като системно не е изпълнявал преките си задължения, закъснява или напуска работното си място преждевременно без уважителна причина.
По първото направено от ищеца възражение за това, че не е спазен срока по чл.194 от КТ настоящият състав приема следното:
Съгласно ал.1 дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
В случая заповедта е издадена на 28.01.2020 година, а нарушението, посочено в заповедта е за периода от 06.09.2019 година до 11.11.2019 година. В мотивите на заповедта е посочено, че докладната записка за извършване на проверката за спазване на работното време е постъпила на 02.12.2019 година, изготвена от оперативния ръководител на Пристанищен терминал „Бургас Изток 2“ при ответното дружество. Видно от приложената докладна записка документа е изготвен на тази дати. Поради изложеното следва да се приеме, че двумесечния срок за налагане на наказанието тече от тази дата и изтича на 02.02.2020 година. С издаване на заповедта за налагане на наказание на 28.01.2020 година срокът е спазен.
По отношение на довода от исковата молба за това, че не е спазена нормата на чл.193 от ГПК настоящият състав приема следното: Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Като писмено доказателство е прието искането за даване на писмени обяснения на посоченото правно основание, отправено до ищеца, което е подписано от свидетели на отказа за получаване на поканата - К.Д. и Т.Ф.а. Предвид оспорването на искането на обяснения от името на ищцовата страна като свидетел е разпитан К.Г. Д.. Той уточнява, че е присъствал на връчването на обясненията на ищеца, което било направено от началник смяната П.Д.. Ищецът отказал да получи документа и свидетелят е негов колега се разписали. Свидетелят разбрал от разговора, че се искат обяснения за това, че ищецът не се явява на работа или за това че напуска работа. Посочените възприятия на свидетеля кореспондират с твърдението, изложено в искането за даване на обяснения, в които е посочено, че за самоотлъчките, които са конкретизирани по дати, ищецът има попълнени и разписани хартиени наряди за работа от началник смяната на бригада П.Д., за което ищецът получил допълнително възнаграждение за добре свършена работа.
От посочените доказателствата – документа и свидетелските показания на свидетеля Д. настоящият състав приема, че се установява искане на обяснения от ищеца в производството по налагане на дисциплинарно наказание.
Следва да бъде посочено, че не са установява нарушение и на нормата на чл.195 от КТ, тъй като заповедта съдържа посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, които са възпроизведени накратко по – горе.
Относно описаното в заповедта нарушение с оглед събраните по делото доказателства:
По делото не е спорно, установява се и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на територията на Пристанище – Бургас, подробно индивидуализирана по делото, където ищецът е осъществявал трудовите си функции, с изключение на базата в кв. Лозово, е изградено охранителна система и за „вход“ и „изход“ на територията се преминава през турникет, за който съответния работник е снабден с карта от работодателя.
Посочени в искането за даване на обяснения в заповедта за налагане на наказание от работодателя дати на отсъствия, изразяващи се в по – късно отиване на работа и напускане на работното място преди края на смяната, са по – малко от датите, за които вещото лице е дало заключението си. Предмет на настоящото производство е наличие на самоотлъчки на датите, посочени в заповедта и те са 7 смени за месец септември, 6 смени за месец октомври и 5 смени за месец ноември. В експертизата, съгласно възложената задача, са включени и други дати. Изготвянето на експертиза е допуснато предвид оспорване от името на ищеца на съдържанието на извадката от системата за достъп на служители до работните им места в ответното дружество, извлечение от която представляват закъсненията и напускането на работното място преди приключване на дежурството от ищеца за посочените дати. Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводите на съда от фактическа страна. За изготвяне на експертизата вещото лице е ползвало, както е посочено в констативно – съобразителната част на заключението, справки от отдел „Сигурност и вътрешен ред“, графици, предоставени от ТРЗ и материалите от делото. Заключението следва да бъде взето предвид относно установяване на фактите, описани в заповедта като дати на нарушенията, а не изцяло, тъй като, както беше посочено, останалите дати не са част от предмета на спора и за тях не е наложено дисциплинарно наказание. По отношение на тези дати, имащи значение за основателността на иска, следва да бъде посочено, че часовете на „вход“ и „изход“, посочени в заповедта на работодателя не са идентични с посочените в заключението в цялост, тъй като се установяват някои несъответствия. Например за дата 11.09.2019 година е посочен вход 19, 08 часа и в заповедта и в заключението, и изход в заповедта в 20,12 часа, а в заключението като час на изход е посочен час 8,25 часа на 12.09.2019 година. За дата 22.09.2019 година като час на вход в заповедта е посочен 6, 59 часа, в заключението – 7, 02 часа. На въпрос на процесуалният представител на ищеца вещото лице пояснява, че например на дата 27.09.2019 година срещу 28.09.2019 година ищецът е бил нощна смяна и е отразено, че е влязъл на територията на пристанището в 19, 06 часа и е излязъл в 20,26 часа, но на 28.09.2019 година, в 02,23 часа е отчетено, че ищецът е влязъл в съблекалнята, а липсва турникет „вход“. От изложеното следва извод, че турникет вход за връщането му не е отразен. Например за дата 06.09.2019 година в заповедта е посочен вход в 9, 23 часа и изход в 15,32 часа, а съгласно приложения по делото график ищецът не е бил на смяна този ден, както е посочил и процесуалният му представител в заседание по същество на спора.
Предвид събраните по делото доказателства и по – конкретно заключението на вещото лице настоящият състав приема, че действително не се установява, че ищецът е влизал на работното място своевременно, преди началния час на всяка от смените и да е напуснал след изтичане на смяната, но по правилото на чл.154 от ГПК ответникът следва да установи законосъобразността на уволнението при условията на пълно и главно доказване. От посочените по – горе доказателства не се установява, че нарушенията са точно така както са описани, предвид и невъзможността извод за тях да бъде направен само на базата на посочената извадка от системата за сигурност и по – конкретно при преминаването през турникет.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Й.В., работещ като оперативен работник при ответното дружество, се установява, че проверката за самоотлъчките била извършена поради съмнения за един работник. За целта извадили разпечатка от системата, която сверили с графиците и болничните и часовете на отсъствията сверили с хартиените наряди за работа и дали в тях е отразено отсъствие. Уточнява, че това се случвало, когато ръководният състав е началник смяна и той е на работа. Началник смяна на ищеца е бил П.Д. и той също е наказан за един от тези случаи, уточнява, че неговата бригада има най – много закъснения и самоотлъчки. Излага, че той е наказан заради слабия контрол върху бригадата. Посочва, че се е случвало работниците да бъдат освободени по - рано по различни причини, но това било инцидентно. От тези показания може да се приеме, че е извършена проверката, но предвид посоченото по – горе относно неточността при възпроизвеждане на информация от системата и несъответствието с графика в някои от случаите настоящият състав приема, че е възможно да има неспазване на работното време, но не се установява за какъв период точно и за колко дни. Това е необходимо за да се прецени дали е налице хипотезата на чл.190, ал.1, т. от КТ, съгласно която дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага при три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Тази норма е едно от правните основания за налагане на наказанието. По посочените съображения не се установяват и системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, под които са подведени посочените по – горе факти на заповедта, включително и посочените правила от Правилника за вътрешния трудов ред. Не се установява и наличието на закъснения, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време – чл.187, т.1 от КТ, също посочен в заповедта.
В допълнение следва да бъде посочено, че и други работници са наказани за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в посочените закъснения за работа и/или по – ранно напускане на работното място, но някои от тях са с наказание „предупреждение за уволнени“, видно от приложените по делото заповеди.
Не е спорно по делото, предвид становището на страните , че на ищеца не е налагано друго дисциплинарно наказание, което да бъде взето предвид.
Предвид описаната фактическа обстановка за това, че може да се приеме неспазване на трудовата дисциплина в посочения от работодателя смисъл, но предвид липсата на конкретно установяване на фактите, настоящият състав приема, че не се установява по делото, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушение по смисъла на чл.198 от КТ.
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно е основателен и доказан.
Основателни са и акцесорните искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „кранист“ в ответното дружество и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца. Наказанието е наложено на 29.01.2020 година с връчване на заповедта на ищеца и от справката от трудовата книжка на 14.09.2020 година се установява, че след уволнението той не е започнал работа. Поради изложеното искът с основание чл.225 от КТ е доказан до пълния предявен размер, съгласно изменението в съдебно заседание, след изслушване на заключението на вещото лице и за целия период. Искът е основателен за сумата 11 882 лева, посочен в заключението на вещото лице, което е обосновано и компетентно дадено.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от приложените по делото доказателстав и списъка на разноските са в размер на 1 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
При този изход от спора в тежест на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, направени по водене на делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. чл.83, ал.1, т.1 и съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50, 00 лева за иска за отмяна на уволнението, държавна такса в размер от 50 лева за иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и държавна такса в размер от 475, 28 лева за иска за заплащане на обезщетение, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ответникът следва да заплати и направените по делото разноски за изготвяне на съдебно икономическата експертиза, които са в размер от 120 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Т.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед №16 от 28.01.2020 година на изпълнителния директор на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. „Княз Ал. Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „кранист“ в „БМФ Порт Бургас“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. „Княз Ал. Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев.
ОСЪЖДА „БМФ Порт Бургас“ ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. „Княз Ал.
Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев, да плати на Т.Г.Г. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 11 882 лева /единадесет хиляди осемстотин осемдесет и
два лева/, представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението, извършено с връчване на Заповед №16 от 28.01.2020 година на 29.01.2020 година
за период от шест месеца.
ОСЪЖДА „БМФ Порт Бургас“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. „Княз Ал. Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев, да плати на Т.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА БМФ Порт Бургас“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. „Княз Ал. Батенберг“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев, да плати по сметка на Бургаски районен съд сумата 695, 25 лева /шестстотин деветдесет и пет лева, двадесет и пет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.