РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Елин Пелин, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20221820100710 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в
условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Делото е образувано по искова молба на Н. Н. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника си
адв. Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3,
ап. Б, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК.... със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. А. М. №.., бл. ., вх. ., ет..ап. офис .., представлявано от управителите И. В.а
Д.а и Д.а В.а Н., с която се иска признаването за установено, че договор № 1019672 за
предоставяне на потребителски кредит от 18.05.2021 г. сключен с „Фератум България“
ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4
ЗПК, а при условията на евентуалност клаузата на чл. 5 от договор № 1019672 за
предоставяне на потребителски кредит от 18.05.2021 г., сключен с „Фератум България“
ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Твърди се, че
между страните е сключен договор № 1019672 за предоставяне на потребителски кредит от
18.05.2021г., според който ищцата следва да върне сумата по кредита 4117.50 лева, при сума
на получаване 3050.00 лева, при лихва от 1067.50 лева, при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 35.00%, при
срок на кредита от 18 на брой вноски. Съгласно чл. 5 от Договор № 1019672 за предоставяне
на потребителски кредит от 18.05.2021г., ищцата следва да сключи Договор за гаранция с
дружеството „Фератум Банк“, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № 1019672 за
предоставяне на потребителски кредит от 18.05.2021г. Твърди се, че според чл. 22 ЗПК, във
1
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, а в процесния
договор е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за
прилагането му. Твърди се, че има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК - да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, тъй като е
посочена само абсолютна стойност на ГПР. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен и
поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер
на ГПР, чл. 11, ал.1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез
Договор за гаранция/поръчителство в размер на 3019.50 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В
условията на евентуалност се сочи, че клаузата на чл. 5 от Договор № 1019672 за
предоставяне на потребителски кредит от 18.05.2021г. въз основа на която клауза е сключен
Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Клаузата на чл.5 от Договора за кредит, противоречи на добрите
нрави, тъй като въз основа на чл.5 от договора, ищцата е длъжна да сключи договор за
поръчителство, за да бъде отпуснат кредит. Клаузата на чл. 5 от Договор за кредит е
нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от Договор за
кредит е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като не се явява индивидуално уговорена
по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които
се твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковете са
недопустими, защото исковата молба била нередовна и неподкрепена от доказателства.
Твърди се, че са спазени изискванията на ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди се, че
размерът на възнаградителна лихва не надвишава тавана по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не
противоречи на добрите нрави. В погасителния план са посочени главница и лихва, както и
падежна дата. Твърди се, че сключването на договор за гаранция не задължително условие за
сключване на договор за кредит.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмена молба-становище излага доводи
за основателност на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът чрез юрисконсулт Г. оспорва предявения иск. В писмена
молба моли за отхвърлянето му. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Твърди се, че сключването на договор за гаранция с „Фератум
2
Банк“ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит
от „Фератум България“ЕООД и не подлежи на включване в годишния процент на разходите
по договора за кредит, а „Фератум Банк“ЕАД е самостоятелно ЮЛ, като дължимата по
договора гаранция такса е възнаграждение за поръчителя, а не на кредитодателя.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от договор № 1019672 за предоставяне на потребителски кредит от 18.05.2021 г., че
е сключен между „Фератум България“ ЕООД и Н. Н. Н., по силата на който на ищцата е
предоставен паричен заем в размер от 3050 лева. Сумата е следвало да бъде платена на 18
вноски, съгласно Погасителния план - неразделна част от договора, като първата падежна
дата е 17.06.2021 г. В чл. 3 от договора е уговорено, че общата сума, която следва заемателят
да върне е размер на 4 117,50 лева, включваща отпуснатият заем от 3050 лева и лихва от
1067,50 лева, при лихвен процент (ГЛП) 35 %. В чл. 4 е посочен годишен процент на
разходите (ГПР) 49,66 %. В чл. 5 от Договор № 1019672 за предоставяне на потребителски
кредит от 18.05.2021 г. е уговорено: „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено
от Ferratum Bank в полза на Дружеството, С одобряването от Дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със
сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридечско
лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за
Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора
поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и
същи търговски условия.“ Не е посочено възнаграждение в договора.
В представеното от ответника копие на договор № 1019672 за предоставяне на
потребителски кредит от 18.05.2021 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Н. Н.
Н., в чл. 5 е посочено, че Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitide
Bank в полза на Дружеството, С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на
настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит
сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи
както физическо лице, така и предложеното юридечско лице за поръчител, който да бъде
одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят
декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква
възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.“
Видно е от Договор за гаранция/ поръчителство, че е сключен между „Фератум Банк“ като
гарант и Н. Н. Н. като клиент, като в чл. 1 са посочени следните дефиниции: 1.1. Гарант:
Фератум Банк p.I.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд
3
№ 120, Гзира ГЗР 1027; Фератум Банк p.l.c. притежава лиценз от Органа за финансови
услуги в Малта за осъществяването на банкова дейност, платежни услуги (по смисъла на
действащия в Малта Закон за финансовите институции), издаване и администриране на
други инструменти за плащане (различни от платежните услуги, посочени по-горе),
предоставяне на гаранции, търговия за собствена сметка с инструменти на паричния пазар,
чуждестранна валута, фючърси и опции, обменни и лихвени инструменти, прехвърлими
ценни книжа, както и други дейности, за извършването на които Гарантът притежава или
може да получи лиценз; 1.2. Кредитор: „Фератум България“ ЕООД. 1.3. Клиент: Потребител,
който е сключил в качеството си Кредитополучател, Договор за потребителски кредит с
Кредитора. До сключването на настоящия договор, Клиентът се счита за потенциален
Клиент.; 1.4. Договор за Потребителски кредит: Договор за Потребителски кредит, сключен
между Кредитора и Клиента на 18.05.2021, с номер на договора 1019672, отпусната сума
3050.00 и краен срок за издължаване 09.11.2022. 1.5. Договор за гаранция (поръчителство):
Договор, сключен между Гаранта и Клиента, по силата на който Гарантът предоставя
гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от
Договора за Потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна
част от този Договор (наричан по- долу „Договора”). 1.6. Такса за предоставяне на гаранция
(поръчителство): сумата, в общ размер от 3019.50 лв, дължима от Клиента за предоставената
гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по банкова сметка в Пощенска Банка -IBAN:
BG20BPBI79421020514901, BIC: BPBIBGSF) на месечни вноски, в размерите, условията и
на падежите, уговоР. съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия
Договор.: Брой вноски-18; Дата на първо плащане -17.06.2021; Краен срок на издължаване
на таксата - 09.11.2022.
В чл. 2.3 от Договор за гаранция/ поръчителство е посочено: „Гарантът се задължава
солидарно с Клиента да отговоря спрямо Кредитора, съгласно разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от
Договора за Потребителски кредит между Клиента и Кредитора в размер до 6000 лева.;
Клиентът се задължава да заплати на Гаранта такса за предоставянето на Гаранцията, която
да преведе по банковата сметка на Гаранта, в размер и по начин посочен по-горе в
настоящия договор. Плащането на таксата се дължи в срок според погасителния план, който
е неразделна част от настоящия договор и който клиентът получава от Гаранта. Страните се
договориха, че таксата ще нарасне в случай, че Клиентът поиска от Гаранта да гарантира за
размер на кредит по-голям от този, посочен в чл. 1.5 от настоящия договор.; Договорът в
електронна форма се счита сключен с получаване на изрично съгласие от страна на Клиента,
изпратено по електронен път или по друг начин, че същият е съгласен да бъде обвързан от
Договора и Общите условия съгласно реда, посочен в Общите условия.; Ако Клиентът не
изпълни задължението си да върне получения от Кредитора Потребителски кредит,
Гарантът ще заплати дължимата сума на Кредитора при първо негово поискване. С
изпълнение на паричното задължение Гарантът встъпва във всички права на Кредитора
срещу Клиента, съгласно Закона за задълженията и договорите и Общите условия към
настоящия договор. Гарантът може да иска от Клиента изпълнение на цялото парично
4
задължение, включително заплащане на допълнителните разходи, произтичащи от Договора
за Потребителски кредит и платени от Гаранта.; Клиентът получава отстъпка в размер на 0.
В общата сума, дължима от кредитополучателя (чл. 3) не е включено допълнителното
плащане по Договор за гаранция/ поръчителство в размер на 3019,50 лева, която сума не е
включена в размера на ГПР.
Представени са преддогорна информация (стандартен европейски формат), общи условия за
предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, извлечение от
регистър на БНБ и кредитен калкулатор на „Фератум България“ ЕООД.
Установява се от приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице Р. С., че постъпилите плащания във „Фератум България“ ЕООД от
Кредитополучателя - Н. Н. Н. за погасяване на кредита са в размер на 3750 лева, както
следва: 21.06.2021 - 400 лева; 22.07.2021 - 400 лева; 21.08.2021 - 400 лева; 23.09.2021 -
200 лева; 11.10.2021 - 200 лева; 13.10.2021 - 20 лева; 29.10.2021 - 270 лева; 02.11.2021 -
160 лева; 02.12.2021 - 330 лева; 09.12.2021 - 90 лева; 31.12.2021 - 200 лева; 14.01.2022 -
200 лева; 28.01.2022 - 400 лева; 08.03.2022 - 250 лева; 11.04.2022 - 100 лева; 25.04.2022 -
130 лева. Погасени са задължения в общ размер на 3750 лева, както следва: главница -
762,42 лева; договорна лихва - 759,47 лева; такси (съгл. Тарифата и Общи условия) — 200
лева; гаранция — 2028,11 лева. На експертизата не бяха предоставени убедителни
доказателства - платежни нареждания и/или други документи, удостоверяващи извършени
плащания/ прехвърляния на сумите за гаранционни такси от „Фератум България“ ЕООД към
поръчителя по кредита „Фератум Банк“. Вещото лице в обективна невъзможност да направи
разумно заключение има ли задържани суми за гаранции от „Фератум България“ ЕООД и
дали същите са прехвърлени към поръчителя по кредита „Фератум Банк“.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Видно от представените по делото доказателства е, че ответното дружество е небанкова
финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищцата по
делото има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е потребителски, поради
което следва да отговаря на изискванията на чл.143-148 от Закона за защита на
потребителите.
Сключеният договор за потребителски кредит е нищожен и противоречи на нормите на чл.
11, чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 ЗПК. Изхождайки от съдържанието на Договор за
потребителски кредит съдът приема, че същият е нищожен поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото сумата за гаранция (поръчителство) не е включена
в ГПР и ГЛП. Чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за гаранция
5
(поръчителство) към ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали двойно, с което
потребителят целенасочено или не е въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на кредита, още към момента на сключване на
договора. ГПР по кредита, видно от чл. 19, ал. 1 ЗПК, изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви
други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидената
сума в договора за гаранция (поръчителство) представлява според съда скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такава е трябвало да се включи в годишния лихвен процент
и в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Установява се, че е налице
заобикаляне на текста на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №
426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в
посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. С преюдициално
заключение по дело С453/10 се приема, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна,
некоректна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договора за потребителски кредит е
неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 3/ЕО. Със сключването
на процесния договор е нарушена и Директива 93/1 3/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, като съгласно чл. 3 на същата неравноправни
клаузи са тези договорни клаузи, които не са индивидуално договоР. и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива
93/1 3/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз - Решение
по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11 и цитираната в него практика.
От една страна, недействителността на ДПК е такава, възникнала при наличието на
6
условията по чл. 22 ЗПК, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7- 9, ДПК е недействителен. В случая
безспорно е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в представения ДПК
не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по тази точка - „размерът на ГПР за всички
комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора“. Освен това,
кредитополучателят е дължал месечно възнаграждение за „поръчителство“, като тази вноска
не е включена в ГПР, както изисква ЗПК. От друга страна, двата договора - ДПК и този за
поръчителство, които в цялост съставляват източника на облигационното задължение на
ищеца, са сключени на една и съща дата. Кредиторът не включва възнаграждението по
Договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен лихвен процент от общия
размер на предоставения кредит. В §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е
предвидено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“. Изложеното сочи, че в ГПР е необходимо да бъдат посочени
всички разходи, които длъжника следва да заплати, а не да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66 %, но от съдържанието на договора не може
да се изведе извод за кои точно разходи става въпрос и по какъв начин е формиран ГПР.
Още повече, че при наличието на задължение за потребителя да заплати и възнаграждението
за гаранция (поръчителство), същото несъмнено има характеристика на твърдо уговорен
разход, поради което е следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР. С
така уговорената клауза за заплащане на възнаграждение на поръчителя, върху потребителя
се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, за
който ако би имал необходимата информация чрез включването му в разходите по кредита,
то той би могъл да има ясна и точна информация относно размера на месечната си вноска и
избор дали да сключи договора за кредит при тези условия. Констатираните обстоятелства
несъмнено поставят потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, доколкото
не е имал ясна и точна информация за оскъпяването на отпуснатия му кредит и сочат на
очевидно противоречие с чл. 3, пар.1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Посочването по този
7
начин на ГПР в процесния договор на практика прави невъзможно да се проверят
индивидуалните компоненти които го формират и дали са в съответствие с разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК. С посочената правна норма, законодателят цели да предостави на
потребителя максимално точна и ясна информация за разходите, които дължи във връзка с
отпуснатия му кредит, за да бъде информиран по разбираем начин дали следва да сключи
договора при предоставените му условия. Гореизложеното сочи, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но по недвусмислен начин да бъдат посочени и всички разходи, които
кредитополучателят ще следва да извърши и които са отчетени при формиране на ГПР.
Процесният договор за кредит съдържа явно несъответствие досежно действителния и
отразения в него ГПР и включените в него разходи, поради което договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, от което следва, че искът следва да бъде уважен
като основателен.
С нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвиден начина на формиране на годишния процент на
разходите по кредита. В случая видно от чл. 4, т. 3 от преддоговорната информация,
неразделна част от договора е предвидено, че сумата по договора за предоставяне на
поръчителство включва очакваните разходи за кредитополучателя, което означава, че към
договора за кредит следва да се включат и разходите по Договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство сключен между ищцата и „Фератум Банк“. Потребителят няма
право на избор какво обезпечение да предпочете или да сключи договора без наличието на
посоченото от кредитора обезпечение, доколкото с посочената норма е прието, че
одобряването на обезпечаването се извършва чрез одобряването на кредита. Анализът на
нормата на чл. 5 от Договора за кредит сочи, че във всички случаи кредитът задължително
следва да бъде обезпечен, поради което е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК за
включване в съдържанието на ГПР и на задължителното обезпечение, което кредитора
изисква от кредитополучателя, респективно и разходите по него, а това води до извод, че
несъмнено се касае за свързаност на двата договора, тъй като без договорът за
поръчителство, кредиторът не би одобрил и сключването на договора за потребителски
кредит.
Видно е, че сключеният договор за гаранция (поръчителство) между ищцата и „Фератум
банк“ срещу уговорено Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство): сумата, в общ
размер от 3019.50 лв, която е компонент на ГПР по кредита, тъй като попада в дефиницията
на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК за общ разход - т.е. всички разходи по кредита включват всички
лихви, възнаграждение за кредитни посредници, комисионни и всички други уговоР.
разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на
кредитора, а потребителят от своя страна следва да заплати във връзка с отпуснатия му
кредит, включително и разходите за допълнителни услуги, когато сключването на
съответния договор за услуга е условие за сключване на договора за кредит. В случая без
съмнение ищцата чрез поемане на задължението по договора за поръчителство страна по
8
което е свързано с кредитора дружество, следва да заплати цената на една допълнителна
услуга, която произтича от договора за кредит и е задължителна, за да бъде отпуснат
искания кредит. Въпреки че в т. 4.3 от преддоговорната информация /стандартен европейски
формат/ е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, и че сключването на такъв договор
не е задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава
възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и
при предлаганите от кредитора условия, на практика уговарянето на горното обезпечение е
наложено и обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо икономически по-
слабата страна в правоотношението кредитополучателя. В процесния договор за кредит е
визирано единствено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум
банк“ в полза на кредитора. Опция за сключване на договора без сключен договор за
гаранция/поръчителство не е упомената като възможност за кредитополучателя в
индивидуалния договор за кредит. В чл. 5.2 от ОУ, уреждащи отношенията между „Фератум
България“ ЕООД и неговите клиенти, изрично е посочено, че предложените от
кредитоискателя в полза на дружеството-кредитор обезпечения по кредита се отразяват на
оценката на кредитоспособността, а в чл. 5.3 б. „а“ и „б“ е визирано като способ за
повишаване на кредитоспособността и на вероятността за одобряване на кредита предлагане
от кредитоискателя на един от два вида обезпечения по негов избор-обезпечение,
предоставено от гарант /предварително одобрено от кредитора ЮЛ или ФЛ според
дефиницията в ОУ/ във форма на договор за поръчителство, и обезпечение във форма на
договор за поръчителство от поръчител-физическо лице, предложен от кредитоискателя и
одобрен от кредитора. Посочените клаузи от ОУ недвусмислено сочат, че при липса на
предоставено обезпечение възможността потребителят да получи желания кредит е
значително ограничена.
Двете дружества-кредитор и гарант са очевидно свързани дружества, тъй като „Фератум
банк“ ЕАД фигурира като предварително определен гарант в типов по характера си договор
и в електронните формуляри, което демонстрира, че двете дружества се намират в някаква
икономическа обвързаност. Макар формално сключването на договора за гаранция с гарант,
избран и одобрен от кредитора, да не е предвидено в индивидуалния договор за кредит и в
ОУ към него като задължително условие за предоставяне на кредита, на практика
икономически по-слабата страна е била принудена да приеме сключването на договора за
гаранция, за да си обезпечи по-бързо и сигурно получаване на кредита. Уговорената такса за
гаранция в полза на свързано икономически с кредитора дружество оскъпява по скрит начин
кредита, респ. ГПР като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата
тежест на кредита. Ето защо сключването на договора за поръчителство води до
допълнително оскъпяване на договора за потребителски кредит в полза на кредитора, който
получава допълнително, скрито възнаграждение, уговорено по друго правоотношение, но
само с цел заобикаляне законовите ограничения на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Не са представени доказателства дали действително съществува правен субект „Фератум
9
банк“, посочен със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд №
120, Гзира ГЗР 1027, който да е регистриран в Търговския регистър като едноличен търговец
или като определен вид търговско дружество и с определен ЕИК. Освен това в чл. 5 от
представеният от ответника копие на договор № 1019672 за предоставяне на потребителски
кредит от 18.05.2021 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Н. Н. Н., е посочено,
че „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitide Bank“, а в отговора
на исковата молба ответникът твърди, че възнаграждението е за предоставена от Фератум
Банк услуга за гаранция. На следващо място според заключение на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице не са представени писмени доказателства - платежни
нареждания и/или други документи, удостоверяващи извършени плащания/ прехвърляния на
сумите за гаранционни такси от „Фератум България“ ЕООД към поръчителя по кредита
„Фератум Банк“.
По така изложените съображения съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие на нормите на чл. 22
ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед уважаване на главния иск съдът счита, че не
следва да се произнася по предявеният при условията на евентуалност иск за нищожност
клаузата клаузата на чл. 5 от същият договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143,
ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, като в тази част искането следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплатят на
ищцата стоР.те разноски за платена държавна такса в размер на 164,70 лева.
В случая според договор за правна защита и съдействие от 14.06.2022 г. на ищцата е оказана
безплатна правна помощ от адв. Д. М., поради което на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, на пълномощника с оглед фактическата и правна сложност на
делото следва да се присъди сумата от 854,40 лева с ДДС по установителния иск с цена от
4117,50 лева. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на
чл. 78, ал. 1 и, ал. 3, приложими за всяка инстанция, като за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Според практика на ВКС,
обективирана в определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II
т.о., определение № 699 от 18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение
№ 41 от 25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., съгласно която при
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от
ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да включва ДДС, доколкото предоставените от процесуалния представител – адвокат,
10
правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е
определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред. Възражението за прекомерност на
адвокатското възражение на ответника е неоснователно, доколкото възнаграждението е
определено съобразно предвидения минимум по Наредба № 1/09.07.2004.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД договор № 1019672 за
предоставяне на потребителски кредит от 18.05.2021 г., сключен между Н. Н. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А.М. № 51, бл.
0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения евентуален иск Н. Н. Н., ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. А. М. № ..., бл. ., вх.. ет.... ап. офис ..., за установяване, че
клаузата на чл. 5 от договор № 1019672 за предоставяне на потребителски кредит от
18.05.2021 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен
Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. А. М.№ .., бл. 0, вх. ., ет. ., ап. офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. П., бул. „П. ш.“ № ., ет., ап. ., направените по делото
разноски в размер на 164,70 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А. М.№ ., бл. 0,
вх.ет.., ап. офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. - АК Пловдив с адрес: гр. П., бул. „П.
ш.“ № ., ет.., ап. ., сумата от 854,40 лева, разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
11