РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, V- ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 14.01.2020
г.
по АНД № 225/2020
г.
Производството се
развива по реда на УБДХ.
Образувано
е по акт за констатиране проява на дребно хулиганство, внесен от II РУ при ОД на МВР
Пловдив, съставен на В.С.Ч., ЕГН **********, за това че на 13.01.2020 г., в гр. Пловдив, е
извършил непристойна проява, изразяваща се в
употреба на ругатни, псувни и неприлични изрази на публично място пред
повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на
властта, с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
Районна
прокуратура Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Нарушителят,
доведен от служители към II
РПУ при ОД на МВР Пловдив, явява се лично. Изрично запитан, заявява, че не
желае да бъде защитаван от адвокат.
В
рамките на даденото му право на лична защита, нарушителят посочва, че
фактическата обстановка, описана в акта за констатиране на дребно хулиганство
не отговаря на действителното фактическо положение. Възразява, че от него не са
искани показания във връзка със случилото до довеждането му пред настоящия
съдебен състав. В предоставената му последна дума възразява срещу съставения му
АУАН.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В.С.Ч., ЕГН **********, е
роден на *** ***, ***, български гражданин, разведен, пенсионер, неосъждан.
На 13.01.2020 г. нарушителят В.Ч. решил да посети семинар по
медитация в сграда, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 46. Преди да
влезе в залата, свидетелката Ц.Г., в присъствието на свидетелката Л.Т.,
отказала да допусне нарушителя Ч.. Това нейно поведение силно ядосало
нарушителя, като същият започнал да обижда свидетелката {Ц.Г, като я нарекъл
„кучка“ и „лъжкиня“. При възникналия спор, нарушителят замахнал и ударил
свидетелката Г, която паднала на земята. Тези действия на нарушителя били
възприети и от свидетелката Т..
С оглед гарантиране сигурността при реализиране на посоченото
събитие – семинар по медитация, свидетелят Х.А. и негов колега – Н.П., били
служебна ангажирани от техния работодател – „***“ ООД, като изпълнявали
задълженията си по охраняване на процесния обект. Свидетелят А. възприел
възникналия спор между нарушителя Ч. и свидетелката Г, и опитал да преустанови
конфликта, като направил забележка на нарушителя. Това допълнително ядосало
последния, като същият започнал да бута свидетеля А., като посягал да го удари.
Поведението на нарушителя Ч. обусловило намесата и на полицейски служители. В
тази връзка бил изпратен патрул от II
РУ при ОД на МВР Пловдив, състоящ се от свидетеля С.Н. и М.А.. Последният се
опитал да разговаря с нарушителя Ч. във връзка с възникналия конфликт, но той
започнал да го блъска в гърдите и да отправя обидни думи по негов адрес.
Агресивното поведение на нарушителя наложило неговото задържане за срок от 24
часа, поради което същият бил отведен в сградата на II РУ при ОД на МВР
Пловдив. Всички присъстващи на инцидента били възмутени от поведението на
нарушителя Ч..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа обстановка
съдът счита за установена по несъмнен начин от приложените по делото писмени
доказателства: обясненията на свидетелите очевидци – С.Н. /л. 5/, {Ц.Г /л.6/, Х.А.
/л.7/, Р.Т. /л.8/ и Л.Т. /л.9/. Част от посочените обстоятелства се установяват
и от обясненията на нарушителя Ч., дадени в хода на съдебното следствие пред
настоящата съдебна инстанция.
Противоречие между обясненията и показанията
на посочените свидетели – очевидци, е налице досежно причините за агресивното
поведение на нарушителя и степента на проявената от него агресия. Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите, не на обясненията на нарушителя, поради
следните съображения:
На първо място следва да се
отбележи, че обясненията на нарушителя имат двуяка природа. Същите
представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, поради
което следва да бъдат подложени на по-внимателен анализ. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия единствено доколкото същите намират опора в останалия
приобщен по делото доказателствен материал. Това са признанията на нарушителя,
че на посочената дата е бил на мястото на инцидента, както и че същият е имал
агресивно поведение по отношение на свидетелите Ц.Г., Х.А. и на лицето М.А..
Съдът не дава вяра на обясненията на нарушителя, че същият е бил провокиран от
обидни думи и физическа агресия, проявена към него, от посочените лица. Това
обстоятелство не намира опора в нито един друг доказателствен източник,
приобщен по делото. Дори напротив – показанията на свидетелите – очевидци са в
обратната насока, цялостното поведение на нарушителя е било продиктувано
единствено от обстоятелството, че не е бил допуснат на процесния семинар.
На следващо място съдът намира за
достоверни показанията на свидетелите С.Н., {Ц.Г, Х.А., Р.Т. и Л.Т., доколкото
всеки един от тях е бил очевидец на агресивното поведение на нарушителя Ч.,
показанията им са обективни, последователни, логични и съответстващи
доказателствената съвкупност.
Останалите
обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен
начин от свидетелските показания и обясненията на нарушителя, поради което
съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа обстановка.
Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Случилото се на 13.01.2020 г. в пълнота осъществява от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ. Касае
се за проява на агресивно поведение, която се е изразила в крещене и отправяне
на нецензурни думи и физическа агресия по отношение на свидетелите {Ц.Г,
Х.А. и лицето М.А.. Проявената от нарушителя вербална
и физическа агресия е продължила от момента, в който същият е пристигнал на
мястото на инцидента, реализирана е по отношение на три лица, между които и
полицейски служител, като е преустановена едва след неговото задържане. Спецификите
на извършеното сочат за една изключителна упоритост в действията на извършителя,
който дори и след като многократно е бил предупреден от органите на реда да
преустанови това си поведение, е продължил да отправя обидни думи и да се
саморазправя с охраната на събитието и полицейските служители.
В
демонстрираното от нарушителя поведение, описано по- горе, се наблюдава дързост
и явно незачитане на установените в обществото порядки и правила на общуване и
зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко изложено дотук, води до категоричния
извод, че нарушителят е инициирал пререкание – както с организаторите на
семинара, така и с охраната и полицейските служители. Това му поведение,
разглеждано в светлината на обстоятелството, че е извършено на публично място и
без да е налице поведение от страна на органите на реда, което да продиктува
такава реакция у нарушителя, ясно свидетелства за вече нескритото намерение на
дееца да наруши установения обществен ред и спокойствие, и да оскърби намиращите
се около него лица.
Доколкото
реализираните на 13.01.2020 г. прояви, са извършени на публично място, представляват
непристойно поведение и са израз на оскърбително отношение към гражданите, като
в същото време обществената им опасност е по-малка от типичния случай на
престъпление по чл. 325 НК, то те съставляват акт на дребно хулиганство, по смисъла
на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за което следва да се наложи санкция по същия нормативен
акт.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на административното наказание, съдът отчете
насочеността на хулиганските действия, а именно, че те са упражнени по
отношение на няколко лица, като едно от тях – полицейският служител, е
изпълнявал служебните си задължения по Закона за министерството на вътрешни
работи, както и че вербалната агресия на нарушителя е съпроводена с физическа
такава.
Като
смекчаващо обстоятелство съдът отчете възрастта на нарушителя и
обстоятелството, че при извършваните от него прояви същият е бил в силно
емоционално състояние.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“, в размер от 300 /триста/ лева, при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Този размер на
наказанието, според съда в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на
нарушителя, като в същото време се спазва и принципът за пропорционалност между
обществената опасност на деянието и интензитета на използваната репресия.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС