№ 909
гр. Разград, 10.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
и прокурора Северина Любенова Монева (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Наказателно дело от общ характер № 20213330200114 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА Районна прокуратура Разград прокурор М.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.С., явява се лично и с адв. З.
ВЕЩОТО лице чрез видеоконферентна връзка по реда на НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
СНЕМА самоличността на вещото лице
Ив. Хр. Ст. – 68, г. женен, неосъждан, без родство
СЪДЪТ разяснява на вещото лице наказателната отговорност по чл. 291 от НК,
същият обеща да даде вярно заключение.
СЪДЪТ докладва заключението на вещото лице по извършената съдебномедицинска
експертиза на лицето Р. ЦВ. СТ..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението. Запознах се с всички материали по
делото, вкл. и с експертизата на д-р В.. Аз мисля, че тоя въпрос дали единствено и само
шофьорът в автомобила може да понесе удари от лявата страна, не е поставен в
експертизата, която ми е назначена. Нараняванията на Р.С. са установени от медицинската
документация, там са описани в графите с чекиране, травмата на главата му. В неговите
показания се уточнява че в областта на ухото, при приемането също е уточнено, че в
1
областта на ухото и травмата в рамото има изследване рентгелогично, което няма
травмиране в костната структура. В ляво ухо и ляво рамо са нараняванията.
Съдебномедицинските заключения се изграждат на обективни факти в делото, които съм
посочил.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
АДВ. З.: Ние категорично възразяваме срещу изготвената експертиза. Не може
медицинско лице да отговаря на въпроси от технически характер, без да направи изявление
колко е сигурно и какъв е процента на вероятност, това което е дало като заключение да
отговаря на твърдяното. Абсолютно не е компетентно и не е относимо. Не получихме
категорични отговори на нито един от зададените въпроси.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
НА вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 250 лв. от бюджета на
съда за изготвената експертиза и участие в заседанието. (ИЗД. РКО)
ОСВОБОЖДАВА вещото лице от участие в заседанието.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. З.: В разпоредителното заседание по делото направихме доказателствени
искания във връзка с изготвяне на съдебномедицинска експертиза с вещо лице психолог,
такова искане направихме и още в хода на досъдебното производство. Във връзка с
оспорените от нас две съдебномедицински експертиза, считам че е необходимо да се
назначи съдебномедицинска експертиза с вещо лице психолог, което след като се запознае с
медицинската документация, с всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода
както на досъдебното, така и в съдебното производство, да отговори могъл ли е Т.С. да
възприема адекватно към момента на инцидента цялата ситуация, да дава адекватни и
обективни отговори на въпроси които са му задавани, както от полицейските служители,
така и от медицинските лица, могъл ли е да възприема адекватно както извършената
проверка за алкохол, така и представените му в последствие за подпис актове. Както и какъв
е процента на вероятност и съществува ли възможност на лице в шоково състояние и
установена с медицинска документация комоцио да му се въздейства и да му се повлияе по
някакъв начин върху спомена и съзнанието към момента на инцидента, като му се съобщи и
внуши за нещо сторено от него, с цел да отговаря и потвърждава внушеното му
предварително в шоково състояние с комоцио, какви са непосредствените последни спомени
на лицето и възможно ли е да се запази и възпроизведе спомен не от последните няколко
минути на инцидента, а да се възпроизведе нещо което е по-назад във времето.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам искането за неоснователно, няма връзка с предмета на
доказване и цели единствено шиканиране на процеса.
2
СЪДЪТ, намира действително искането за неоснователно, като не намира че по
искания начин могат да се установят конкретни обстоятелства от значение за делото. Съдът
не намира за нужно да коментира конкретно изложените доводи за евентуални внушения по
отношение на подсъдимия. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение направеното искане.
АДВ. З.: Във връзка с хода по същество, моля да приемете талон за изследване,
бланка, която всеки би могъл да види към Наредба № 1/19.07.2017 г., утвърден образец.
Искам да кажа, че беше отхвърлено искането ни, което правим отново по отношение на д-р
В., да предостави снимковия материал от прегледа на Т.С., която твърди че го има в цифров
апарат и технически е индивидуализира и е заснела състоянието му. По двете наши искания
в разпоредителното заседание, съдът не ги отхвърли, а каза че на този етап на
разпоредителното заседание, мисля че противоречията са доста в хода на съдебното
производство и би следвало да се изяснят тези въпроси, които са от значение за обективната
истина. В никакъв случай никакво шиканирне. Готови сме и за ход по същество, готови сме
и с всички материали, но смятам че има неизяснени неща.
ПРОКУРОРЪТ: Считам искането за неоснователно.
СЪДЪТ не намира за необходимо допълнително да се изискат снимкови материали.
Намира, че делото може да се изясни и без тези материали, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение направеното искане.
АДВ. З.: Нямам други искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не желая да дам обяснения.
СЪДЪТ на основание чл. 283 НПК прочита и приобщава писмените доказателствени
материали по Досъдебно производство № 1873ЗМ-737/2020 г. по описа на РУМВР Разград.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. З.: Нямам искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам повдигнатото обвинение понеже намирам че в хода на
проведеното съдебно следствие безспорно се доказа извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно това че на 12.11.2020 г., по главен път ІІ-49
Разград-Търговище до км. 24+410 в землището на гр. Разград, е управлявал МПС л. а. Опел
3
Вектра, с рег. № ************ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а
именно 1.54 на хиляда, установено по надлежния ред. Обстоятелството, че именно подс. С. е
управлявал лекия автомобил, се доказва от показанията на свидетелите Р. ЦВ. СТ., тези
дадени в хода на проведеното разследване на досъдебното производство на 13.11.2020 г., на
СВ. Г. СТ. - лекар в ЦСМП при МБАЛ Разград, и част от медицинския екип посетил
произшествието, от АЙТ. Х. Ч. - медицинска сестра към същия екип, от Д. М. Д. и Х. Т. Х. -
мл. Автоконтрольори в сектор Пътна полиция при ОДМВР Разград, също посетили
местопроизшествието и установили не само кой е управлявал МПС, а и употребата на
алкохол от водача, а именно с техническо средство. Авторството на деянието в лицето на
подсъдимия С., се доказва и от двете съдебномедицински експертизи - едната изготвена в
хода на досъдебното производство, а другата при проведеното съдебно следствие, като в
заключението си и двете вещи лица са категорични че именно подс. С. е управлявал лекия
автомобил, а не свид. Р.С., като изводите си за това правят въз основа на телесните
увреждания, които и двамата са получили в следствие на настъпилото ПТП. Заключенията
на вещите лица са обективни, безпристрастни, обосновани, в достатъчна степен са пълни и
ясни, изготвени са от компетентни лица, притежаващи нужните знания и опит, поради което
следва да бъдат напълно кредитирани. Аргументът на защитата, че на вещите лица е
възложена недопустима задача, а именно чрез нараняванията на освидетелстваните лица, да
дадат заключение относно местоположението им в процесния автомобил на
автопроизшествието, е несъстоятелен. Така поставената задача е не само е допустима, но и
абсолютно относима и необходима, с оглед предмета на доказване в настоящото досъдебно
производство, касателно авторството на извършеното деяние. Както беше посочено по-горе
е ясно какви са заключенията на вещите лица. Показанията на горепосочените свидетели
също следва да бъдат кредитирани, тъй като са дадени от лица които са непредубедени и
незаинтересовани от изхода на делото, последователни са и вътрешно непротиворечиви,
взаимодопълващи се и са кореспондиращи помежду си, което ги прави обективни и не води
до съмнения в тяхната достоверност. Действително, макар и единственият пряк очевидец на
случая свид. Р. ЦВ. СТ. в последствие вече да твърди че не подсъдимия, а самият той
управлявал МПС, то неговите показания следва да бъдат ценени много внимателно. Следва
да се отчете обстоятелството, че на 13.11.2020 г., т. е още на следващият ден, Р.С. е бил
разпитан от разследващ полицай Н. И., пред която категорично, дума която дори самият той
употребява, е заявил че лекият автомобил се е управлявал по подс. С.. Тези показания са
прочетени от съда на основание чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 1 НПК, съответно са
приобщени като гласно доказателствено средство и именно те следва да бъдат кредитирани,
понеже са депозирани непосредствено след възникналото събитие и преди свидетелят да се
срещне с подсъдимия, с когото са много близки приятели от детинство. Също така
впоследствие, след направено искане от подсъдимия, тогава обвиняем и неговия защитник
адв. З. протокол за предявяване на разследване от 23.11.2020 г., съответно уважен от
прокурор при Районна прокуратура Разград на 10.12.2020 г. разследващ полицай Н. И.
провела очна ставка между обвиняемия и свидетеля. В хода на същата, обаче свид. Р.С.
депозира диаметрално противоположни показания, а именно: че на 12.11.2020 г. той
4
управлявал МПС. В хода на съдебното следствие по настоящото дело, той продължава да
твърди това. Тези негови показания не следва да бъдат кредитирани, защото са лъжливи и
не отговарят на обективната действителност и очевидно обслужват защитната теза на
подсъдимия. В тази им част показанията му са в директно противоречие с показанията на
медицинския и полицейския екипи, пред които самият Р.С., а и подсъдимия вечерта на
местопроизшествието, са обяснили че водач на катастрофиралото МПС е именно
подсъдимия, като дори от свид. Р.С. са снети обяснения, написани собственоръчно от него, в
които твърди че Т.С. е управлявал автомобила. Именно, тъй като показанията в тази им част
на свидетеля са в директно противоречие, на първо място са самите негови показания които
е дал в първия му разпит, в противоречие са и със заключенията на двете
съдебномедицински експертизи, които са категорични, водят до това, че показанията му са
непоследователни, пристрастни, неподкрепени от останалите доказателства по делото, което
води пък до тяхната необективност и недостоверност, поради което и не следва да бъдат
кредитирани. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите П. С. М. - баща
на подсъдимия и ЦВ. Т. СТ. – баща на свид. Р.С. по гореизложените съображения. Освен
това тези свидетели не са и преки очевидци на процесните събития, а възпроизвеждат това
което са им казали синовете им. Следва да се има предвид че свид. П. М. е бил напълно
наясно още вечерта, когато е посетил сина си в болницата, че последният го грози
наказателна отговорност по повод на това което е извършил и то свързана с налагане на
наказание лишаване от свобода, ето защо изградената в последствие защитна версия на
подсъдимия цели само и единствено той да избегне следващата му се наказателна
отговорност, в което за съжаление е въвлякъл и най-близките си. Употребата на алкохол от
същия, е установена по надлежния ред, а именно този предвиден и нормативно установен в
Наредба № І/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества и техни аналози, а именно с техническо средство.
Предвид изложеното, моля да признаете подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението за което му е повдигнато обвинение. Що се касае до индивидуализацията
на наказанието, което следва да му се наложи, ако бъде признат за виновен, то предлагам
същото да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
каквито намирам че са предходното му осъждане, липсата на каквото и да е съжаление, или
разкаяние за извършеното, дори и най-малка критичност, причиняването на ПТП и лека
телесна повреда на пътуващия до него пътник. На всички нас е ясно каква е опасността от
управление на МПС след употреба на алкохол и до какви тежки последици би могло да се
стига, в т. ч. до причиняване на смърт и тежки телесни повреди. Макар наст. случай да не е
такъв, а да са причинени само щети на МПС и лека телесна повреда, ако неглижираме
поведението на подсъдимия, то утре резултата от подобен род деяние може далеч да не е
толкова лек, още повече предвид липсата на укоримост у същия за стореното. Всички ние
добре знаем какъв е отзвука в обществото за този вид престъпления, ето защо наказание
лишаване от свобода, каквото е предвидено от закона за това престъпление, определено
малко над неговия среден размер, а именно около 2 години и 4 месеца, се явява съответно
както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и би
5
постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би
се отразило възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, т. е би
постигнало целите визирани в чл. 36 НК. Определено не са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 НК и наложеното наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при
първоначален режим съобразен с разпоредбата на чл. 57 ЗИНЗС, като размера на
предложеното наказание обуславя същия да бъде строг такъв. Отделно от това са налице
предпоставките за приложение на чл. 68, ал. 1 НК, понеже подсъдимият е извършил
настоящото престъпление, което е умишлено такова, в изпитателния срок на осъждането му
за друго умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК по нохд № 92/2019 г. по описа на
Окръжен съд Търговище. Съдебният акт по това дело е влязъл в сила на 18.06.2019 г., т. е
определеният 3-годишен изпитателен срок е изтекъл на 18.06.2021 г., а деянието предмет на
настоящото дело е извършено на 12.11.2020 г.,или подсъдимият следва да изтърпи и
отложеното му наказание и то отделно, също при първоначален строг режим, обоснован от
обстоятелството че сбора от това наказание и предложеното по-горе надвишава 2 години.
Разноските по делото, предлагам също да бъдат възложени на подсъдимия.
АДВ. З.: По делото е установено следното: Т. П. СТ. е български гражданин, неженен,
с постоянен адрес гр. Варна, наст. адрес гр. Търговище, със средно образование, редовен
студент към датата на инкриминираното деяние, отраснал в здраво семейство, възпитан и
интелигентен, спортист с успехи, амбициозен в образованието си, с получени множество
отличия и награди, широки интереси, в това число и в духовната сфера, правоспособен
водач на МПС от 2018 г., притежаващ СУМПС, издадено от МВР Търговище. От справка за
нарушител-водач издадено от КАТ Търговище, е видно че е без регистрирани санкции и
нарушения по ЗДВП, не е наказван с глоби, наказателни постановления, принудителни
административни мерки, осъждан е с влязла в сила присъда отложено наказание една
година, отложено изтърпяването по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Спор по
тези обстоятелства няма. На датата 11.11.2020 г. вечерта, Т. заедно със свид. Р.С. пристигат
от Търговище в Разград, на гости на дядото и бабата на С., като са се придвижвали с л. а.
Опел Вектра, с рег. № ************, собственост на бащата на Т.С. и управляван от Т. в
посока към Разград. У дядото на С., Т.С. е консумирал около 100-150 гр. ракия.
Наближавайки полунощ, двамата решават да се приберат в Търговище, поради спешни
ангажименти на св. С. на следващия ден сутринта. Лекият автомобил е бил паркиран
недалеч от дома на дядото на свид. С.. Отправяйки се към автомобила, свид. С. установява
че Т.С. е повлиян от алкохола и му предлага да шофира самия той. Т.С. от самото начало на
участието си в разследването, и до наст. момент на съдебното производство, е твърдял едно
единствено нещо: „Последните думи които помня и които ми каза Р. са „Дай да карам аз.“
От този момент нататък спомените му се губят. Първият възпроизведен от него спомен е
едва на сутринта в хирургично отделение на МБАЛ Разград. Междувременно автомобилът
движейки се по път ІІ-49, наближавайки км. 24+410, в близост до крайпътно заведение
Габъра, излиза в ляво от пътното платно и попада в дере, между дървета, със значителни
щети на същия. Сигнал за претърпяното ПТП е подаден на тел. 112 около 0.30-0.35 ч. след
полунощ, вече дата 12.11.2020 г. На място пристига първо екип на спешна помощ Разград, а
6
след тях пристигат служители от Пътна полиция Разград. Извършена е проба за алкохол на
Т.С. с устройство дрегер Алкотест 7510. Издадения АУАН същия не е оспорен и не е
обжалван, той е влязъл в сила и е установено наименованието на техническото средство,
което е отразено в акта, която проба отчита наличие на алкохол в издишания въздух с
концентрация 1.54 на хиляда. До тук са фактите в голяма степен приети за безспорни от
наша страна. Спорните обстоятелства, обаче са много. По делото не се събраха
доказателства установяващи по несъмнен и категоричен начин, че подс. Т.С. е извършил
престъплението за което е обвинен. Към момента на проверката Т.С. не е имал качеството на
водач на МПС, нито пък е бил тестван по надлежния ред. Аргументите ни са следните:
аргумент че не е имал качеството на водач. Според писмените и гласни доказателства по
делото, към момента на пристигането на служителите на РУМВР Разград, към момента на
проверката за употреба на алкохол, както и впоследствие Т.С. се е намирал извън процесния
лек автомобил, т. е извършената проверка с техническо средство и отчитащо
концентрацията на алкохол е неправомерно. Чрез резултатите на тази проверка не може да
се установи каква е била концентрацията на алкохол в издишания въздух на подс. С. към
момента на управляване на МПС. Деянието не осъществява състава на престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК, тъй като за установяване на качеството водач на МПС, релевантният момент
е момента на проверката и подс. Т.С. не е бил водач на МПС към този момент, следователно
той не е годен субект на вмененото му във вина престъпление. Горното категорично се
доказва от всички гласни доказателства. Свид. Св. С. „На шосето ни чакаше млад мъж.
Твърдеше, че на приятеля му изтича кръвта. Каза къде е той, че бил долу в колата. Това бяха
5-6 метра стръмен склон. С шофьора, докато се организираме да викаме Гражданска защита
или да слизаме пострадалия в тъмното по стръмното, пострадалия беше изнесен до
линейката. Настанихме го вътре. Автомобила беше осветен с фенерче на 5-6 метра от пътя, в
ниското, някой лежеше отстрани на автомобила, но не успяхме да слезем до долу. По този
склон нито аз, нито сестрата можехме да вдигнем пострадалия.“ Свид. А.Ч. „Когато
приближихме мястото, видяхме млад мъж който ръкомаха, каза че приятелят му е долу,
беше тъмно и стръмно, след това се изкачиха двамата и ги качихме в линейката.“ Свид. Д.Д.
„Обвиняемият не съм го виждал зад волана, няма как да го видим защото и двамата бяха на
пътя.“ Свид.Х.Х. „На место видяхме екип на спешна помощ, като вътре в линейката
обработваха раните на подсъдимия.“ Свид. Р.С.. Както в протокола за извършена очна
ставка между Т.С. и С., така и в съдебно заседание на 18.05.2021 г., С. два пъти
потвърждава че той е шофирал автомобила. Тук няма как да не отразим едно от
множеството процесуални нарушения които съпътстват ДП и които водят до д0о невярно и
едностранчиво твърдение в обвинителния акт. Прокуратурата прилага към материалите от
ДП протокола за очна ставка между С. и С.. Този протокол и показанията на С. съдържащи
се в него, по никакъв начин не са намерили място и отражение в обвинителния акт.
Независимо от факта, че с отделяне на материалите в друго досъдебно производство, с
явното намерение и това което чух от прокурора в момента, ме ужасява. С явното намерение
да се намери някакъв начин да бъде осъдено не само едно интелигентно момче, но да бъде
осъдено и още едно, и двете да бъдат осъдени. Протокола от очната ставка не е изрично
7
изключен от материалите по нашето процесно ДП, но същият не е зачетен и отразен в
обвинителния акт. С. е бил наясно с отделения доказателствен материал и новообразуваното
ДП. Въпреки това той в съдебна зала потвърди казаното на очната ставка, което съвсем
логично и последователно, се потвърди от свид. Ц.С. и от свид. П. С. и от представената
медицинска документация за здравословното състояние на С. и от спомените и
възпроизведеното от самия Т.С.. Тук считам, че въобще не е необходимо да се убеждаваме
каква е тежестта на показания дадени в ДП и каква е тежестта на показания дадени в
съдебно заседание. Извън всичко, от пледоарията на прокурор М. аз чух преобладаващо
упреци и анализ на поведението на Р., отколкото някакви логични и категорични изводи по
обвинението, такова каквото е повдигнато. Извън горното, че никой не е видял Т.С. да
управлява МПС, никой по никакъв начин не установи с категоричност в колко часа е
настъпило ПТП, колко време момчетата са стояли в автомобила и извън него, колко време е
минало докато се освободят и да излязат от автомобила, колко време след пропадането на
автомобила е направено обаждането на тел. 112, само Т.С. ли е бил в безсъзнателно
състояние, или и С. е имал период от време в което да осъзнае ситуацията и де предприеме
някакви действия. Искания в хода на ДП още направихме по отношение на сигналите и
обажданията на тел. 112, с изискване на звукозаписи. Прокуратурата не положи усилия за да
се установят тези моменти и тези факти. Аргументи, че Т.С. не е бил тестван по надлежния
ред. Медицинската документация от Спешна помощ Разград, която няколкократно беше
изисквана в оригинал, дори и след предупрежденията за грозяща глоба, в лошото състояние
на копията, въпреки всичко говори следното: отразен час на прието повикване за спешна
помощ 00.37 ч., отразен час на тръгване към адреса 00.38 ч., отразен час на пристигане на
адреса 00.50 ч., отразен час на тръгване от адреса 00.55 ч., отразен час на довеждане на
пациента в спешна помощ 01.05 ч. Тези данни са отразени по един и същ начин в два
медицински документа – фиш за спешна медицинска помощ на Т.С. на л. 115 от делото и
фиш за спешна медицинска помощ на Р.С. на л. 116 от делото. Анализът е следният:
Линейката тръгва от спешна помощ 1 минута след приемане на обаждането, пристига на
място за 12 минути, престоява на местопроизшествието 5 минути, връща се обратно до
болницата за 10 минути. Логично 22 минути нагоре по баира, 10 минути надолу. За 5-те
минути престой на линейката на място, свидетелите твърдят следното: След пристигане на
линейката на местопроизшествието, д-р Св. С. разговаря с Р.С., който обяснява къде е колата
и кой е долу до колата. С фенерче се осветява стръмния склон на 5-6 м. надолу, където се
вижда второ момче. С.С. в ДП на 15.12., на л. 59 от ДП, казва че е стояло седнало до колата,
в съдебно заседание на 18.05. т. г., казва че е лежало на земята. С.С. обсъжда с шофьора на
линейката възможност за достъп до колата. Оглеждат и виждат, че не могат да слязат с
носилка, решават за се обадят на Гражданска защита. Докато трае всичко това, Р.С.
подкрепя и извежда Т.С. горе на пътя. Колко време е траяло всичко до тук? От там насетне
Т.С. е вкаран в линейката и е започнало обработка на раните му. Едва тогава пристигат
полицейските служители. Потвърдено и от двамата в показанията им от всички проведени
разпити, както в досъдебното, така ив съдебното производство. Какво става след
пристигането? До тук приемаме, че половината от 5-те минути са минали. Какво става след
8
пристигането на полицейските служители, подробно описва самия свид. Х.Х. в разпита си
пред съда, в съдебното заседание на 18.05.2021 г., които, съжалявам че не вземах
хронометър, както и в протокола си за разпит на ДП на 16.12.2020 г. разположени са на две
страници действията които Х.Х. с пристигане на полицейския екип извършва. Тези две
страници съдържат „Веднага след пристигането ми на място, слязох до автомобила в
дерето.“ Обяснихме че това е склон, колко метра, в който никой не може да попадне. На
скоро в социалните мрежи разпространиха клип за изпит на полицаи в Китай. От това, което
ще прочета за двете минути какво е извършил свид. Х.Х., може би не знам в какви сили
трябва да го приемат да работи. „За да го обезопася и да огледам дали има др. лица освен
двете лица които вече бяха на пътното платно – Р.Ц. и Т.П.. Установих, че няма др. лица в
лекия автомобил. Свободно се отваряше предна дясна врата, от която врата според мен са
излезли и двете лица. Предна лява врата – шофьорска – беше доста подбита и не се
отваряше. Завъртях контактния ключ, с цел да изгася габарита, който работеше, след което
се качих отново на пътното платно.“ На какво да хващаме вяра? Значи, да изолираме и да
елиминираме свидетелските показания на Ц.С., на П. С., на Р.С., ами да бяхме водили
процеса без свидетели. В момента говорим за официална медицинска документация на
спешна помощ която под угроза за човешки живот, се попълва до секундата и с точност 5
минути престой удостоверен на линейката. На средата на времето пристига полицейския
екип, остават 2-3 минути, вижте какви действия. Аз не мога да му прочета какви действия,
това са 15 минути двете страници да го възпроизведа какво е направил. Беседи с Р.С., беседа
с Т.С. и т. н. и т. н. Той лично е слязъл при самия автомобил и това което в крайна сметка
каза, че при тръгването на линейката се е качил Д.Д. вътре, а той е конвоирал, придружил. Т.
е., той не е останал за да извърши някакви други действия там на место. В разпита на ДП
следва описание на действия извършени от свид. Х., повтарям, разположени на две
страници, които в рамките на 5 минути не могат да бъдат прочетени, а е и невъзможно да се
извършат. Всъщност времето на полицаите на място е по-малко от 5 минути. Извън времето,
което неизбежно е изминало до идването на полицейския екип, само за прочитане на
действията които свид. Х. е сторил на местопроизшествието, не стигат 5 минути. Тези 5
минути отдавна са изтекли. Но от тук нататък следва вземането на пробата. Отразихме по-
горе, че линейката тръгва от място в 00.55 ч. Електронната разпечатка предоставена от
ОДМВР Разград за извършени проби с този дрегер, отчита че пробата е взета в 0.55.33 ч.,
математически закръглено, това е вече 0.56 ч. Как, при какви обстоятелства и къде е взета
пробата? Тук противоречията са много. Свид. Х. казва че е тествал водача в присъствието на
д-р С.С. и мед. Сестра Ч.. Свид. С.С., казва че не е чул дали Т.С. е отговорил нещо, когато са
му показали резултата теста, защото бил навън, до линейката. Т. е в 0.55.33 ч. устройството
отчита резултата, той трябва този резултат да се покаже на тествания и служителя да се
убеди че същият е възприел резултата, това отнема секунди и повече, след което е показал
резултата на медицинските лица, едното от които със сигурност твърди, че е извън
линейката. И тези лица също трябва да възприемат резултата. Резултатът е показан на Р.С.,
това го казва С.С., и той трябва да го възприеме. Резултата трябва да се възприеме и от
втория полицейски служител, подписал акта за установен алкохол, като свидетел. Неясно
9
като какъв свидетел на какво. Свидетел при вземането на пробата, или на съставянето на
акта. Този втори полицейски служител, според показанията на свид. Х., на колегата му,
също не е бил в линейката, защото самия Х. казва „В присъствието на д-р С. и Ч. извърших
пробата с дрегера, явно недоказано присъствие, който отчете над 1.2. Поради обработване и
преглеждане на състоянието на Т.С., колегата Д.М. се качи в линейката и аз ги съпроводих
със служебния автомобил до болницата. От това следва извод дори, че на М. не е бил
показан резултата от теста, ако и да е подписал акта като свидетел. Но най-важното е, че
действията по показване на резултата, по възприемането му от множеството изброени лица
са след 0.55.33 ч. Д- С. е извън линейката, свид. Д. е извън линейката, минават още секунди
и минути докато те се качат в линейката, а в същото време, в 0.55 ч. линейката е отпътувала
от адреса, според медицинската документация. Всичко казано до тук, води до абсурдност.
липса на житейска логика и невъзможност за съпоставимост във времето и действията,
твърдяни като извършени в рамките на 5 минути. Стигаме до следващия анализ.
Представена е по делото изискана от ОДМВР Разград техническа и служебна документация,
касаеща годността на техническото устройство, обучението на служителите, както и
инструкция за експлоатация на устройството. Представени са методически указания от МВР,
които са от дата 10.03.2010 г. за работа с уред Дрегер 7510. Към него е приложена
инструкция за експлоатация на уред Дрегер алкотест R7510. Двата документа не
кореспондират помежду си. Указанията са относими към друг тип устройство. И това може
да се засече, не само по различните наименования на устройствата, а и от следното: Дрегер
7510 е снабден със собствен захранващ източник на електрическа енергия, зарядно
устройство за автомобил 12 волта и зарядно за 220 волта. Това е отразено на първа страница,
веднага в началото на методическите указания. На стр. 5 от инструкция за експлоатация на
Дрегер алкотест R7510 горе, е отразено че за преносима употреба безмрежово захранване, на
стр. 6 долу в дясно, няма прилежащо зарядно устройство за автомобил, а не задължителният
адаптер 220 волта къмто 600 мега ампера е за устройство с акумулаторни NIMH батерии,
или литиево йонни батерии. На стр. 2 от методическите указания горе е отразено
„Проверяваното лице да не е употребявал алкохол в последните 20 минути.“ По какъв
начин и как го установи служителят извършил теста? „При съмнения за наличия на
остатъци от алкохол, да се изчака допълнителен период от време и лицето да изплакне
устатата си с вода, или с течност не съдържаща алкохол.“ Самият Х. заявява, че и двамата са
били в нетрезво състояние, че и двамата са лъхали на алкохол, т. е той е бил убеден, не само
да има съмнения, не спазени указания, неизпълнена инструкция за работа. Проверяваното
лице трябва да диша нормално и спокойно преди вземането на пробата и да е в състояние да
издиша необходимия минимум въздух. В медицинската документация е отразено зеници,
състояние, дишане, абсолютно всичко, състояние след комоцио. Д-р С.С. е бил извън
линейката при вземане на пробата. Защо ли? Той е медицинско лице, той следва да
присъства. Не е желаел да бъде свидетел на действията в това състояние, тъй като Т.С. не е
бил в състояние да бъде тестван. Не е въпроса за алкохол, въпроса е бил здравословното му
състояние. По-нататък в инструкцията „Изчаква се от 3 до 20 секунди и резултата от
измерването се показва на дисплея. Тук отново се връщам на петте минути, възприемането
10
на резултата от няколко лица и часа на тръгване на линейката. На стр. 12 от инструкция за
експлоатация са указани условията в които следва да се прави измерването. Дословно
„Спазвайте достатъчно голямо разстояние до антени на мобилни телефони и до
предавателни станции.“ Процесното тестване е извършено вътре в линейката. С какво е
оборудвана една линейка, на всеки е ясно - станции и честоти за връзка с болницата, с МВР,
с тел. 112. Извън всичко това, м. ноември 2020 г. е период на пандемия, драстични
медицински мерки и оборудване на линейките, кара умиращи и тежкоболни хора.
Линейката има силна концентрация на дезинфектанти, препарати на спиртна, етилова
основа. Как да няма в една линейка в пандемия миризма на алкохол вътре в линейката? На
стр. 16 от инструкция за експлоатация, е отразено „Ако резултатите от изследването са
положителни, е препоръчително да се извърши второ измерване след 10-15 минути, за да се
потвърди резултатът от първото измерване. Дори и тежкото здравословно състояние в
момента на Т.С. не е дало повод и основание, ако и тази хипотеза да е препоръчителна, а не
задължителна. Ще стигнем защо са нарушени всички тези точки от инструкция за
експлоатация. Нарушени са по причина, че лицето Х.Х. няма проведено обучение за да
тества. Защото ако беше обучено, нямаше да допусне всички тези неща. На стр. 31 от
инструкция за експлоатация, горе е отразено „Времето след края на даване на пробата, до
показване на резултата зависи от околната температура от 4 до 20 секунди, в стайна
обстановка 10 секунди, при външни условия до 20 секунди. Линейка с отворени врати, в 1 ч.
през нощта на 12 ноември, не може да се приеме за стайни условия. Ако пък е била със
затворени врати, то колко достоверни са показанията на д-р С. да види и да възприеме
резултата от теста? А и истина ли е каквото казва Х.Х., ако е бил навън от линейката д-р С.?
Тук отново посочваме отразените 5 минути престой на линейката. Всичко това са действия –
по 20 секунди, по 20 секунди, по 20 секунди, по 30 секунди. На стр. 32 от инструкция за
експлоатация, е отразена годността на устройството и възможният брой измервания, които
могат да се правят с него. При алкални батерии, около 1500 бр. измервания; при
акумулаторни батерии, около 1500 измервания; при литиево йонни батерии, постоянно
монтирани в уреда, са възможни около 50% повече измервания в сравнение с
акумулаторните. Тази последна информация препраща към един документ представен от
ОДМВР, представляващ лист 4/4 от методическите указания. Този документ е
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от Български институт по
метрология, с описание на средството за измерване анализатор за алкохол в дъха Алкотест
7510. Удостоверението е издадено на 16.04.2009 г. и има срок на валидност 16.04.2019 г. Не
можем да не отразим факта, че този документ е представен в абсолютно недопустим вид -
зацапан и максимално нечетлив. Акт е, удостоверението е с изтекъл срок на валидност, факт
е и че калиброването на апарата извършено на 16.09.2020 г. е на устройство негодно за
употреба, устройство с липсваща акредитация. Базирам се на представен документ.
Указанията са представени. В АУАН съставен на Т.С., е отразено че пробата е взета с
устройство Алкотест Дрегер с фабричен № ARNA 0172. Методическите указания на МВР са
за устройство Дрегер 7510 и инструкция за експлоатация е за устройство Дрегер Алкотест
R7510. А от представената електронна разпечатка за резултатите от измерванията, се вижда
11
че те отразяват резултати на устройство Дрегер Алкотест 7510, сериен № ARNA - 0172,
софтуерна версия V5.21. Тук се установява, че има и версии в различните устройства не
отразени в никакъв друг документ. Представени са от ОДМВР протокол за извършено
обучение и присъствен дневник на служителите от Пътна полиция при провеждане на
занятия по професионално обучение, проведени на 12.10.2018 г. Не бих могла да цитирам
лист, тъй като преписката не беше номерирана тогава, когато ни се предоставиха
материалите и копията са с неномерирани листи. Името на мл. автоконтрольор Х.Т. е
отразено на седма позиция в присъствен дневник на служителите. В графа Присъствие, е
отразено че е отпуск, в графа Индивидуално запознати, дата, е отразена датата 22.11.2018 г.
Фрапиращото тук е, че този присъствен дневник има рег. № 330р-22515/12.10.2018 г., след
което е изваден от архив месец и половина по-късно, като е извършено допълнително
вписване на лицето Х.Т.. Ако някой може да си представи как служебно отчетен протокол за
проведено обучение на 12.10.входирано в архива на МВР, може да бъде допълван и да
съдържа дати месец и половина по-късно – 22.11., то за каква точност и коректност говорим,
за какви изисквания към полицейски служители. За каква точност и прецизност в
законодателството, в правоприлагането и във всичко, за какво говорим? Ако и на това си
затворим очите, от всичко което до тук изброих, множество незаконосъобразни действия,
как да си обясним факта, че ако и на 22.11. някой се промъкнал в архива на МВР, извадил го
и дописал последваща дата, на автоконтрольор Х.Т. обучението е било на тема Изменения в
наредба № І/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол. Къде е
доказателството, че е запознат и обучен със самата Наредба № І? Запознат е само с
измененията в наредбата, приети на 19.07.2017 г., влезли в сила на 29.09.2017 г.
Доказателства за обучение с Наредба № І няма. Как да си обясним факта, че в присъствения
дневник, този процесния, който гледаме, на 11 позиция е отразен автоконтрольор Д.М. за
проведено обучение на тема Организация, разпределение и отчитане на работното време на
служителите в ОДМВР. Същият служител не е обучен нито по Наредба № І. Само обучен
служител може да тества. Наредбата е категорична. Ние ли не знаем какво значи изменение
и как се публикуват изменения? Къде е доказателството че е обучен? Автоконтрольорът
Д.М., като е орган на реда, той няма право на своеволия, всичко това е произвол.
Автоконтрольорът Д.М. няма проведено обучение по наредбата, нито фигурира в протокол
за извършено обучение на 31.03.2010 г. В същото време той е съставил и е предявил на Т.С.
талон за медицинско изследване, което действие е строго регламентирано в Наредба № І.
Поради тази причина нарушена е последователността на съставяне на документите. След
положителен резултат от тест, на лицето се съставя акт, така щото то да бъде информирано
какво е нарушило, едва след това се издава талона за медицинско изследване на кръвна
проба. В случая номера на талона за медицинско изследване е отразен в съставения АУАН.
Вярно е, че тази последователност не е изрично регламентирана в закона, но тя е логична и
категорично е прието в съдебната практика. как да си обясним факта, че посочения
присъствен дневник заедно с обсъденото преди това удостоверение за валидност на
устройството, с изтекла акредитация на същото, са двата най-нечетливи и зацапани
документа представени от ОДМВР Разград. В доказателствения материал по делото, е
12
налице съществено противоречие относно фактите касаещи изпълнителното деяние, което
предпоставя невъзможност да се направи извод за това подсъдимият да се управлявал МПС
въобще, но от др. страна ако и това да бъде прието за установено, липсва друг елемент от
състава на престъплението, а именно по надлежния ред да е била установена концентрация
на алкохол в издишания от него въздух над допустимата норма. Липсват преки
доказателства, такива, щото с категоричност да докажат авторството на деянието.
Доказателствената сила на показанията на свид. Р.С. дадени пред съда, имат тяжест пред
тези дадени първоначално пред разследващият полицай. Още повече, че в хода на
разследването същите са категорично променени и потвърдени в съдебно заседание по
делото на 18.05. Възможно е когато обвинението почива само на косвени доказателства, тъй
като променените показания на свид. С. са незаконосъобразно изолирани и неотразени и
необсъдени в обвинителния акт, с цел обвинението да не почива само на косвени
доказателства, та възможно е съдът по принцип да постави осъдителна присъда само на
косвени доказателства. Но ако в наказателното производство единствено в цялост
убедително, категорично, логически обосновано водят към един единствен извод и само ако
не същества никакъв др. вариант, версия или възможност за осъществяване за автора на
деянието. Тук не сме поставени в категоричност. Отделен и категорично доказан е извода за
ненадлежност на извършения тест за алкохол, незаконосъобразни действия на полицейските
служители, негодността на теста като доказателство, т. е не са установени доказателства за
осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК от страна на Т.С.. От самото
начало на разследването правехме искания с цел изчистване изясняването. В момента
говоря за тезата на прокуратурата която в момента се опитват да защитят, но те не положиха
усилия и я представиха в обв. акт така както на тях им е угодно. Отказаха разпит на дядото
на Р., с налична вероятност той да е видял кой е шофирал при потегляне на автомобила от
дома му. Записите от камерите, които изискахме, отказа се. Има записи на множество
камери и от изхода в посока гр. Търговище, можеше да се изземат, също се отказа. Не е
изискана информация от тел. 112, звукозаписи, съдебномедицинска експертиза на Т.С. още
на разпита. Не става въпрос за годността му да носи наказателна отговорност, а за реалното
възприемане на ситуацията от негова страна, към момента на инцидента. Отказана съдебно-
техническа експертиза, отказан оглед на автомобила, а тук имаме и разминаване в
поставените пред втората съдебномедицинска въпроси. Няма съпоставимост между двете
лица и анализ е извършен в експертизата, която слушахме днес, само на Р.. В предходната
експертиза анализ само на Т.С.. Какво съпоставяме, след като не описваме травмите на
единия, за да докажем и травмите на другия. Ние сме представили диск от 2018 г., две
години преди датата на ПТП, с травмите на Т.С. в колената. Този диск въобще не е отворен
от вещото лице В., той не е зачетен. Нещо повече, тя твърди в експертизата си, че толкова
били тежки травмите, особено тези на колената и на капачките. След спортни травми 2018 г.
на Т.С. му се е наложило дори да прекрати спортната си дейност. Точно поради тези травми
в капачките. Какво да кажем за днешната експертиза? И децата знаят дори, в мигове преди
автомобилния сблъсък, шофьорът несъзнателно проявява естествен рефлекс за
самосъхранение и навива волана така, че да предпази себе си. По този начин обаче, поставя
13
в по-голяма опасност пътника отпред до него. Международни, световни организации,
статистики, абсолютно всичко потвърждава че най-опасното място в автомобила е това до
шофьора и най-тежките травми понася пътника до шофьора. Как да се убедим в твърдението
на д-р В., че тъй като на Т. травмите били в ляво, само в ляво, значи единствено и само
водача може да има травми в ляво. Представената медицинска документация на Р.С. доказва
че неговите травми са също в ляво. Едно, че е недопустимо медицинско лице да отговаря на
подобни въпроси и прокуратурата казва „Двете експертизи са последователни, логични,
непротиворечащи си. Те доказват “ Това е същото да извикаме вещото лице В. Н. за даде
експертиза и заключение за здравословното състояние на подсъдимия, а следваше да бъде
назначена такава техническа експертиза. Считам за абсолютно недоказано обвинението
срещу Т. П. СТ.. Предвид подробните аргументи които изложих, аз моля същият да бъде
признат за невиновен в извършване на деяние по чл. 343б, ал. 1 НК и да го оправдаете за
това. Размерът на наказанието, което прокурор М. заяви че желае, звучи чудовищно.
Автобуси с по 40 човека, за 3 години не влиза шофьора в затвор. Това което извърши
Районна прокуратура Разград в това производство и продължава да твърди и да върши, е по-
сурово от режима на Сталин, където е имало човещина и милосърдие, където на младия
човек му е простена грешката, а ние тук целим двама млади души, студенти, интелигентни,
да им съсипем живота с нещо с което някой не си е досвършил работата. Вярно е, за виновно
поведение се носи отговорност, но докажете го, направете го така, щото да бъде безспорно,
да кореспондира със закона. В противен случай, това става произвол и не можем да
превъзпитаме, и 5 години да му дадем, не можем да превъзпитаме по тоя начин, защото пред
очите на тия момчета са се извършили всички тия произволни, самоволни действия. Какво
представлява дори акта, който е съставен на място, няма ЕГН на свидетел, в качеството на
какъв свидетел, няма час на съставяне на акта. Нито един документ няма който да е изряден,
който да е годен да има доказателствена сила, издаден от ОДМВР. Това нещо и в по-висша
инстанция да отиде, какво е това чудо от архивирани документации. Не може да се твърди,
че всичко е правомерно. За мен обвинението е недоказано и моля да постановите невиновен.
ПОДСЪДИМИЯТ: За мен фактите представени говорят повече за това, отколкото
свършената работа. Отделно няма преглед на автомобила, няма нищо както се е свършило.
Говорил съм с др. полицаи, говорил съм и с други прокурори, точно от тази гледна точка
приятелска, да попитам, да взема съвет. Аз не съм убил никого, и нищо не съм направил и
който и да е. аз ли съм първия, не знам. Не си спомням нищо, не мога да твърдя нищо, не
казвам нищо по вашите думи, както казвате че мълча и държанието ми е странно. Странно е
да, защото хора, които не са били там и не знаят нищо, твърдят че аз съм виновен. Как става
това, като в случая има свидетел там? При положение че единият е в безсъзнание, а другият
си спомня колкото и да е. на него не са му направили тест, а следва да се направи и на
двамата, защото двамата са карали и не намират никой зад волана. Вие ми давате присъда за
убийство едва ли не. Хората убиват, с наркотици и ги хващат, вие тук ми давате 3 години.
СЪДЪТ дава последна дума на подсъдимия:
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да анализирате всичко както трябва.
14
Моля за оправдателна присъда.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание и обяви че ще се произнесе с присъда в 11.45 ч.
В 11.45 ч. съдът обяви присъдата си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия.
АДВ. З.: Нямаме искания за изменение на мярката за неотклонение.
СЪДЪТ, намира че мярката за неотклонение на подсъдимия следва да остане
„Подписка“, каквато е в момента, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подс. Т. П. СТ. мярка за неотклонение „Подписка“.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.50 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
15