№ 249
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500415 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.435, ал.2, т.6 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. №4805/13.02.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив
от Т. М. Ф., ЕГН ********** от гр. Б., ул. ***, чрез адвокат Т., длъжник в
изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 от
регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп.
дело №20118240402058, обективиран в разпореждане с изх.№111406/21.12.2022 г., с
което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството
по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Претендира разноски.
В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен и неправилен и се иска
отмяната му. Твърди се, че не е бил надлежно уведомен от първоначалния кредитор за
цесията, от което се прави извод, че липсва годно основание за предприемането на
изпълнителни действия спрямо него по искане на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ,
тъй като няма качеството на взискател. Навежда доводи, че в периода от 2019 г. до
01.12.2022 г. е настъпила перемпция. Излага съображения във връзка с ТР
№2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което били налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на производството по
изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
Взискателят по изпълнителното дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, изразява становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмено възражение.
Претендира разноски.
В мотивите към обжалваното изпълнително действие, депозирани в
съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Константин Павлов поддържа, че жалбата е
допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения. Проследява се
1
развитието на изпълнителното производство, като се навеждат доводи, че не са налице
предпоставките за прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и
прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена от
легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима
като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството, съгл.
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
По същество съдът намира следното:
Изпълнително дело №20118240402058 по описа на Частен съдебен изпълнител
Константин Павлов с рег.№824 от регистъра на КЧСИ, е образувано на 28.10.2011 г. по
молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, с приложен
изпълнителен лист, издаден на 13.07.2011 г. от РС- Пловдив на основание заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №10733/2011 г. срещу длъжника Т. М. Ф., ЕГН
**********. Взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ,
включително и определяне на изпълнителния способ.
По молба вх. №31648/17.06.2016 г., постъпила по изпълнителното дело /ИД/,
ведно с приложени писмени доказателства, на основание чл.429 от ГПК с
разпореждане на ЧСИ Павлов е заличен като взискател „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и е конституиран нов взискател – частният правоприемник „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Според разясненията, дадени в т.10 от ТР
№2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на
изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според цитираното
тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
има прекъсващо давността действие, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи.
В настоящото производство не се установява прекратяване на изпълнителното
производство по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила
перемпция.
Както вече бе посочено взискателят по изпълнително дело № 20118240402058
по описа на Частен съдебен изпълнител Константин Павлов с рег.№824 от регистъра
на КЧСИ, е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, включително и
определяне на изпълнителния способ.
На 11.08.2012 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение. В изпълнение
на така наложения запор ежемесечно в периода от 17.09.2012 г. до 21.12.2012 г.
работодателят е превел суми по специализираната сметка на ЧСИ.
На 31.10.2014 г., на 26.01.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху всички банкови
сметки и депозити длъжника.
Във връзка с постъпила молба вх. №31648/17.06.2016 г. с разпореждане на ЧСИ
Павлов е заличил като взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и е
конституирал нов взискател – частният правоприемник „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, като в молбата новия взискател е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18
2
от ЗЧСИ, включително и определяне на изпълнителния способ.
На 22.08.2016 г. и на 13.10.2017 г. е наложен запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника.
Със заявление – молба от 02.05.2018 г. взискателят „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал да бъде извършен опис, оценка и публична продан на
движими вещи на длъжника. С призовка за принудително изпълнение от 09.082018 г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 17.10.2018 г.
На 09.08.2017 г. е наложен запор на трудовите възнаграждения на длъжника.
Със заявление – молба от 12.04.2019 г. взискателят „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал да бъде извършен опис, оценка и публична продан на
движими вещи собственост на длъжника.
В изпълнение на така наложените запори банка ДСК АД е превела на
18.06.2020 г. и 28.09.2020 г. суми по специализираната сметка на ЧСИ.
С разпореждане от 12.09.2022 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на
27.10.2022 г.
С молба от 04.11.2022 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е
поискал извършване на справка за наличието на банкови сметки и депозити на
длъжника и да бъде извършен опис, оценка и публична продан на движими вещи
собственост на длъжника.
На 09.11.2022 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника.
В разглеждания случай от приложеното заверено копие от изпълнителното
дело е видно, че от образуването му на 28.10.2011 г. липсва период от повече две
години, в който взискателят да не е искал и по делото да не са били извършвани
изпълнителни действия.
Правната норма на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
/обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, предвижда, че считано от 13
март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на
извънредното положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на
13.05.2020 г. Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на Закона за здравето, след
изтичането на който се възстановява течението на процесуалните срокове. Дори и без
спиране на давността в посочените два периода обаче не е изтекъл двугодишния
давностен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. По изпълнителното дело са предприемани
редовно действия. Твърденията на жалбоподателя са неоснователни, тъй като всички
гореописани изпълнителни действия са инициирани от взискателя и/или ЧСИ в
съответствие с делегираните му права по чл.18 ЗЧСИ, което е достатъчно основание да
се достигне до извод, че не е изтекъл законоустановения срок. Съгласно разпоредбата
на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
Според разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, достатъчно е взискателят „да
поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална
активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са
3
налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“. Според
разясненията в т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК,
прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право,
като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според
посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението
на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се
реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са предприемани, както бе
описано подробно по-горе. Липсват основания да се приеме, че взискателят е
бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на
изпълнителния процес в продължение на две години.
Според разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника, прехвърлянето на вземанията трябва да бъде съобщено на
последния от предишния кредитор / цедента/. Целта на уреденото в закона задължение
на цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия, от изпълнението на
което е обусловено действието на договора спрямо това лице, е за длъжника да бъде
осигурена възможността да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. С оглед принципа на свободата на
договарянето (чл. 9 ЗЗД) и тъй като действията по съобщаването на цесията на
длъжника не са от личен и незаместим характер, няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
В случая по делото се доказва, че с пълномощно от 17.05.2016 г. с нотариална заверка
на подписите на законните представители на цедента, цесионерът е надлежно
упълномощен от цедента с права за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжника за
прехвърляне на вземанията по договора от 22.04.2016 г. и приложението към него.
Доказва се, че кредитополучателят -длъжник е бил уведомен от ЧСИ. Съобщаването по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД е действително като в закона не е предвидена определена форма за
неговото извършване.
Следователно цесионерът надлежно се легитимира като частен правоприемник
на взискателя по издадения изпълнителен лист.
Освен това що се касае до уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД, то има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Новият взискател-
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД - цесионер се явява частен правоприемник на
първоначалния взискател –„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД- цедент по силата
на договор за цесия от 22,04,2016 г. и съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК субективните
предели на издадения изпълнителен лист обхващат и това лице. Поради това
възраженията на длъжника, че не е бил уведомена за цесията са неоснователни.
Предвид горното не е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да
4
се остави без уважение.
Разноски са поискани от ответната страна – за юрисконсултско
възнаграждение, като в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед резултата, следва да
се присъдят на ответника по жалбата в размер на 150 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, VII-ми граждански
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №4805/13.02.2023 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, депозирана от Т. М. Ф., ЕГН ********** от гр. Б., ул.
***, длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Константин
Павлов, рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС
Пловдив, постановен по изп. дело №20118240402058, обективиран в разпореждане с
изх.№111406/21.12.2022 г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за
прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК.
ОСЪЖДА Т. М. Ф., ЕГН ********** от гр. Б., ул. ***, да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в съответствие с чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5