РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Двадесет и осми Септември през Две хиляди и Двадесета
година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в
присъствието на прокурор ………… като
разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 1649 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ 508451 f 531344 /27.04.2020 г. на Началник отдел „
Оперативни дейности „ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят недоволен от
наложената му имуществена санкция моли
съда да я отмени. Мотивира се, че не е извършено административно нарушение и че
има основание за приложение на чл. 28 ЗАНН, както и с допуснати съществени
процесуални нарушения.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат К.
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна представлявана в
с.з. от юрисконсулт К взема становище, че жалбата е неоснователна, че е
извършено административно нарушение и правилно е приложен материалният и
процесуалния закон.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба и на
основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от
фактическа страна следното :
При извършена проверка на 12.12.2019
г. в град Стара Загора на касовата наличност на „ Рая ТТ „ ЕООД е установено,
че не е регистрирана чрез операция „ служебно въведени суми“ промяна на
касовата наличност в размер на 20 лева представляваща сума в началото на
работния ден. Установена е фактическа наличност н размер на 20 лева с
разчетената касова наличност от дневния отчет с № 001313 от ФУ – 0.00 лв.
Наличното в проверявания обект
фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват
операциите „ служебно въведени“ и „ служебно изведени“ суми.
Описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства –показанията на св. А.Е. / актосъставител
/заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на Изпълнителния Директор на НАП; начална касова
наличност; промени в касовата наличност различни от продажби; протокол за извършена проверка в обект;
протокол за извършена проверка №0380367/22.06.2020 година; дневен финансов
отчет; дневен отчет; служебен бон; въпросен лист; 2 броя служебен бон;
декларация за стопанисвани обекти от задължено лице; отчет на фискален бон;
свидетелство за регистрация на фискално устройство; договор №864/21.05.2019
година; гаранционна карта; договор за наем; фактура; фискален бон; сторно; договор
за правна помощ с фактура; списък за разноски; списък за направени разноски от
НАП;
Цитираните доказателствени средства
кореспондират из цяло по между си, взаимно се допълват и не съдържат никакво
противоречие. Те водят до единствено възможния извод относно възприетата от
административно-наказващият орган фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка административно-наказващият орган не е имал алтернатива и е приел,
че е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.
118, ал. 4 т. 1 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Съдът също няма алтернатива и
приема, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил материалният закон.
За да се приеме, че е нарушен чл. чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 т. 1 ЗДДС е необходимо при наличие на фактическа наличност от определена сума същата
да не е регистрирана чрез операцията „ служебно въведени суми“ при наличие на
конструктивна възможност на фискалното устройство.
В конкретният случай са налице всички
посочени предпоставки и настоящият казус е точно такъв.
Разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 т. 1 ЗДДС са
безусловни и формални - Задълженията за активни действия от страна на данъчно
задълженото лице са безусловни.
Вместо търговецът/ жалбоподател в
настоящото производство / да предприеме
дължимите активни действия чрез бездействие е извършил деяние съставляващо
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.
118, ал. 4 т. 1 ЗДДС .
Основните задължения , които е
следвало да се изпълнят чрез активни действия са били в няколко насоки : при
констатирана касова наличност в началото на работния ден да се въведе във ФУ
чрез операцията „ служебно въведени суми“.
Всичко това не е сторено и чрез бездействие са нарушени цитираните по
– горе задължения , което дава основание на съда да приеме, че е извършено
претендираното от административно-наказващият орган административно нарушение.
По силата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН
във вр. с чл. 185, аб. 2 ЗДДС АНО следва
да понесе търговеца.
Обстоятелството, че се реализира
АНО на търговец изключва възможтността за коментар на въпроса за вината, тъй
кто в случая отговорността е обективна.
Незнанието, че е необходимо
въвеждането във ФУ на сумите от касовата наличност по същество е юридическа
грешка / незнание на задължения произтичащи от нормативен акт / е неизвинителна
и не изключва реализацията на АНО.
Обстоятелството, че сумата е въведена в
касовата книга е правно ирелевантно. При наличие на конструктивна възможност за
въвеждане във ФУ , какъвто е настоящият случай въпреки отразяването в касовата
книга на сумата не отпада задължението от въвеждане във ФУ. Това би имало
значение ако ФУ нямаше такава конкструктивна възможност, но случаят не е такъв
. От тук следват изводи в две насоки :
-
Няма основание за отпадане на АНО.
-
Непосочването на това обстоятелство / въвеждането на
сумите в касовата книга / , което е правно ирелевантно в АУАН и наказателното
постановление не ги опорочава като актове на административно-наказателния
процес и няма допуснато нарушение на чл.
57, ал. 1 т. 5 ЗАНН относно непълнота на фактическата обстановка.Възраженията в
тази насока се явяват неоснователни.
Неоснователни
са и претенциите, че
нарушението по чл.42 т. 7 ЗАНН
опорочава издаденото наказателно постановление.Единственият пропуск е
непосочването на ЕГН на свидетелите, но от оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН това нарушение не може да се окачестви като съществено и същото не
опорочава атакуваното наказателно постановление.
Няма основания и за приложение на на чл.
28 ЗАНН.
Макар и извършено за първи път подобни
административни нарушения са широко разпространени в страната и съдебния
район.Регистрацията е гаранция за отчетността и събираемостта на приходите в
републиканския бюджет.В този смисъл извършеното деяние не е с по-ниска степен
на обществена опасност и обществената опасност не е незначителна, а напротив –
завишена.За тези нарушения е без значение сумата, която не е въведена , същата
не е елемент от състава на административното нарушение, поради което не могат
да се правят изводи за по-ниска степен на обществена опасност с оглед
стойността на невъведената сума.
Противното би означавало неоправдан
либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл. 12 ЗАНН.
Административно-нказващият орган
правилно и законосъобразно е приложил и санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
Наложената имуществена санкция е в
абсолютния минимум и е съобразена с обстоятелството, че нарушението е за първи
път, съобразена е с тежестта на нарушението и с обществената опасност т.е.
отчетени са всички обстоятелства имащи отношение към определяне на имушествената
санкция, което дава основание на съда да приеме, че е индивидуализирана
правилно . В този смисъл няма основание за изменението на наложената санкция
чрез намаляване.
Нарушението е
описано,конкретизирано, посочена е правната квалификация, нарушените законови
разпоредби, законовите разпоредби въз основа на които се налага санкцията.
Следователно спазена е формата на
наказателното постановление и същото отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление е
посочена заповедта, с която длъжностното лице наложило имуществената санкция е
упълномощено да издава наказателни постановления. Същата е приложена и като
доказателство, което дава основание на съда да приеме, че не е нарушена
материалната компетентност и е
спазен чл. 57, ал. 1 т. 1 ЗАНН.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото отговаря
напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
По изложените до тук съображения съдът
приема, че жалбата се явява неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да са потвърди.
Направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл.
37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.
143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и
правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 508451 f 531344 /27.04.2020 г. на Началник отдел „ Оперативни
дейности „ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева / ПЕТСТОТИН / на ЕООД
„ РАЯ ТТ „ със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „
Иван Вазов „ № 17, етаж 4, вход В, ап. 60, БУЛСТАТ *********, представляван от
Тотьо Минчев Тотев, съдебен адрес *** А, офис 2 / адв. П. К. /.
ОСЪЖДА ЕООД ЕООД „
РАЯ ТТ „ със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „ Иван Вазов
„ № 17, етаж 4, вход В, ап. 60, БУЛСТАТ ********* да заплати на ЦУ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 / СТО и ДВАДЕСЕТ / лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14
дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: