№ 612
гр. Кюстендил, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* срещу определение №567/31.05.2022 г., постановено от Районен
съд – Кюстендил по гр.д.№65/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е върнал исковата молба на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и е прекратил производството по образуваното
дело поради констатирано неизпълнение на дадени указания за конкретизиране
значението на заявено доказателствено искане.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното
определение. Уточнява, че поради допусната техническа грешка към исковата молба са
приложени доказателства, относими към друго производство. След обездвижване на
исковата молба и дадени указания за конкретизиране на доказателственото значение на
доказателствата, приложени на лист 8 – 28, ищецът своевременно е отстранил
грешката, прилагайки относимите към производството доказателства.
Ето защо поддържа виждане, че в срок са отстранени констатираните
нередности, при което моли за отмяна на обжалваното определение.
При хипотезата на прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК производство препис от
исковата молба не е връчван на ответника, респ. на същият не е връчен и препис от
частната жалба, инициирала настоящото производство.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната
жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок
срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е
допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че
тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
1
от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното
определение съдът сам решава въпроса по жалбата.
Пред РС Кюстендил е предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. В. Т.
установителен иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на
сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №525/15.10.2021 г.
по ч.гр.д.№2049/2021 г. по описа на РС Кюстендил.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, към които и
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника
С.И.М., ведно с фактури с получател С.И.М., съдържащи парични задължения
различни по размер от претендираните с петитума на исковата молба.
Отчитайки съществуващото несъответствие между посочените в диспозитива на
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК задължения и
посочените такива в обстоятелствената част и петитума на ИМ, съдът е указал на
ищеца да приведе петитума в съответствие с диспозитива на посочения съдебен акт.
В изпълнение на указанията „Топлофикация София“ ЕАД депозира молба, в
която сочи, че е допусната техническа грешка, като формулира и съответен петитум.
Към уточняващата молба е приложено и относимото заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника А. В. Т., за сумите така, както са посочени в уточнения
петитум. Представени са и относимите извлечения от сметки и фактури.
РС е приел исковата молба за редовна и допустима, при което е последвала
размяна на книжа, като в срока за отговор такъв е постъпил от длъжника А. Т.. Делото
е насрочено в о.с.з., като в проведеното съдебно заседание, съдията- докладчик отново
е обездвижил исковата молба с указания за нейната редовност, към които и да бъде
уточнено доказателственото значение на доказателствата, находящи се на л.8 до л.28 от
делото.
С уточнителна молба ищецът отново е изложил, че е допусната техническа
грешка при окомлектоване на доказателствата, като е поискано доказателствата на л.8-
28 да не се четат, като на тяхно място са представени отново относимите към ответника
Т. доказателства, а именно: заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, депозирано на 15.06.2021 г.; извлечения и фактури за процесния имот; молба за
жилищно кредитиране, удостоверение за идентичност на адресите, договор между
„Техем Сървисис“ ЕООД и СЕС, протокол от ОС.
Районният съд е приел, че не е изпълнено указанието ищецът да посочи с
представените писмени доказателства какви конкретни обстоятелства желае да
установи, а за новопредставените доказателства - какво е тяхното доказателствено
значение за спора. Това е мотивирало съда да постанови обжалваното в
производството прекратително определение.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
В настоящия случая на първо място следва да бъде отчетено, че производството
се развива в хипотезата на предявен установителен иск с правно основание чл.422
ГПК, при което процесуално задължение на сезирания съд е да прецени допустимостта
на исковата претенция.
2
Правилно районният съд, отчитайки несъответствие в предметния обхват на
образуваното пред него исково производство и заповедното такова по ч.гр.д.
№2049/2021 г. по описа на РС Кюстендил е дал указания за отстраняване на
констатираното несъответствие.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК оправомощава
съда при констатирани нередовности на исковата молба да остави същата без
движение, като даде указания на подателя относно вида на констатираните
нередовности и начина на отстраняването им и съответно да върне молбата, респ. да
прекрати производството по делото в случай, че нередовностите не са били
отстранени. Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по
връщане не нередовна молба, респ. прекратяване на производството по делото е във
функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на
предхождащите определението за връщане, респ. за прекратяване на производството
по делото процесуални действия.
Безспорно наличието на установена неяснота или съмнение относно точния
смисъл на твърдяните от ищеца обстоятелства задължава съда, с оглед разпоредбата на
чл. 101 ГПК, следейки служебно за надлежното извършване на процесуалните
действия от страните, при констатирана нередовност на исковата молба, да даде на
страната ясни и точни указания за нейното отстраняване.
В случая районният съд правилно е отчел съществуващите нередовности на
исковата молба. Както беше изложено по-горе първостепенният съд неколкократно е
оставял исковата молба без движение и е давал указания за нейното поправяне.
Въпреки това с обжалваното определение е приел, че последните не са изпълнени и
като последица от процесуалното бездействие на ищеца е върнал исковата молба и е
прекратил производството по делото.
Настоящият въззивен състав не споделя този извод. Не е спорно, че
първоначалната искова молба действително е страдала от пороци, касаещи нейната
редовност, при което дадените от районният съд указания са били правилни и
съответни на установените пороци. С последващите молби уточнения обаче ищеца е
съумея да ги отстрани – посочено е, че е допусната техническа грешка при
окомлектоване на доказателствата, като е поискано доказателствата на л.8-28 да не се
четат, като на тяхно място са представени относимите към ответника Т. доказателства
с искане за тяхното приобщаване към делото, заявен е и съответен на
обстоятелствената част на исковата молба петитум. Преписи от последните не са
представени, но това процесуално бездействие не може да се вмени във вина на ищеца,
доколкото указания в този смисъл не са давани. Безспорно, за да е законосъобразно
връщането на исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовността й
съобразно дадените указания, е необходимо едновременно да са налице следните
предпоставки: да е налице нередовност на исковата молба; съдът да е дал на ищеца
правилни и ясни указания в какво се състоят нередовностите и как да бъдат
отстранени. Наред с това, ищецът следва надлежно да е уведомен за дадените
указания, които той следва да изпълни в указания срок и да му са разяснят последиците
от неизпълнение.
За пълнота съдът ще укаже, че при останали неизяснени обстоятелства, редът за
отстраняването им е по реда на производството по чл.145, ал.2 ГПК, в каквато насока е
и константната практика на ВКС. Когато страната не е формулирала точно
обстоятелствата или твърденията й са противоречиви, съдът при условията на чл. 145,
ал. 1 и ал. 2 ГПК има правомощието да зададе на страната въпроси за изясняване на
3
фактите, като укаже значението им за спора и даде указания на страната да
конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях. Разпоредбите на
чл. 143, ал.2 и чл. 145, ал.2 от ГПК предоставят на страните право, а на съда
задължение във връзка с поясняване, допълване и отстраняване на противоречия в
исковата молба в първото по делото съдебно заседание.
Ето защо обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено,
като делото да бъде върнато на РС Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия с оглед дадените от настоящата инстанция указания.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №567/31.05.2022 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№65/2022 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на РС Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените
действия съгласно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4