РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200270 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на М. Х. Ч. с ЕГН: **********, адрес:
***, срещу Наказателно постановление № ***., издадено от Началник група към ОДМВР-Б.,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 1700
лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за намаляне размера на глобата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и
моли за намаляване на размера на наказанието глоба.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Ж.а, която прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като видно от разписката то е било връчено на 03.01.2023 г., а
жалбата е депозирана на 09.01.2023 г.. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.11.2021 г., в 13.43 часа, в гр.Б., ПП I-9 км. 238+819 до *** в посока ул. ***“,
автоматизирано техническо средство *** с фабричен номер ***, засякло и заснело, движещ
се със скорост от 119 км/ч. лек автомобил -*** с рег.№***, при разрешена максимална
скорост до 50 км/ч в населено място, въведена с пътен знак В26. Въпросното нарушение
било записано на клип с №***. По-късно било установено, че заснетият автомобил е
собственост на жалбоподателя Ч.. Жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 от
ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата и място той е управлявал автомобила. По-
късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор
1
„Пътна полиция” към ОД на МВР Б. – св. В. П..
За констатираното св. П. съставил срещу жалбоподателя АУАН № *** г., като
квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.
Въз основа на АУАН, на 19.12.2022г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, като посочил, че нарушението е
извършено при условията на системност, след наложени наказания с електроненни фишове,
поради което и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание „глоба” в размер на 1700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Техническото средство – стационарна система за контрол над скоростта ***, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения
Протокол за проверка (л. 24).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П. –
Началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Б., а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено
място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Б., безспорно се
установява, че в участъка има разположен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 50
км/ч, както и че участъкът се намира в урбанизираната територия на общината.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № **** г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по чл. 10, ал. 3 от
Наредбата.
2
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не той, а друго лице носи
отговорност за извършеното нарушение. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП отговорност за
нарушенията от вида на настоящото носи собственикът на автомобила, освен ако той не
посочи лице, което е управлявало. Следователно законова презумпция определя субекта на
нарушението и това е именно собственикът на автомобила. Последният може да опровергае
законовата презумпция, чрез посочване на лице комуто е предоставил автомобила си. Когато
собственикът не стори това, както е в случая с посочването от страна на Ч., че той е
управлявал собствения си автомобил в декларацията от 30.06.2022г., законовата презумпция
не се счита опровергана и административнонаказателната отговорност се носи от
собственика на автомобила. В този смисъл е и константната съдебна практика- Решение №
*** по н. д. № *** на XVI състав на Административен съд – Б., Решение № 1233 от
06.07.2012 г. по н. д. № 2105 / 2011 г. на XIV състав на Административен съд – Б., Решение
№ 2071 от 22.11.2013 г. по н. д. № 1770/2013 г. на Административен съд – Бургас, Решение
№ 1969 от 05.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2046 / 2018 г. на XIV състав на Административен
съд – Б. и др. Освен това, обстоятелството, че друго лице е управлявало автомобила е
заявено за първи път едва с жалбата.
Съставът обаче намира, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на
обжалваното НП. Видно от съдържанието на АУАН никъде словесно не е описано, че се
касае за случай на системност. Този факт се обективира за първи път едва в НП, където
именно за системност, видно от гореописаното, е санкциониран жалбоподателя.
Така съгласно разпоредбата на основание чл. 182, ал.5, вр.ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 1700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, като цитираната разпоредба изрично гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6,
ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 6 месеца. От друга страна пък съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, в актуалната и редакция към момента на нарушението, водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 6. за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв.
В случая, видно от съдържанието на НП, в него за първи път е посочено и описано
словесно, че се касае за деяние, което е било извършено при условията на повторност, като
такова описание досежно повторноста, липсва а АУАН. Такива констатации в
обстоятелствената част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по
надлежния ред и по което не се е защитавал.
Фактът на системност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което
не може да се приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание
чл.53 ал.2 от ЗАНН. Санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му
е бил предявен факта на системност на нарушението то не може да се защитава против него.
3
Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП е
доказан, то съставът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима
за основния състав на нарушението по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в прил. ред.), съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182,ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като
съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба.
В горепосочения смисъл са и Решение № 624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020
година на Адм. съд- Б. , Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на Адм.
съд- Б., Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд- Б. и др.,
касаещи хипотезата на повторност.
На жалбоподателя следва да се наложи наказание съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която
гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба от 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния
случай превишението е със 65 км/ч., поради което глобата е в размер на 850 лева, а
лишаването от правоуправление е отново за три месеца, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност. Касае за значително превишаване на разрешената скорост на движение, като дори
да се приеме, че се касае за първо нарушение, то само това обстоятелство не е достатъчно да
обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от
ЗАНН предвижда, че в производствата по ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма
в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във
вр. с чл.189, ал.3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на
чл.143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично
уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение, определеното в полза на АНО юрисконсултско
възнаграждение от 80 лева следва да бъде намалено съразмерно с изменението на
наложената глоба до размер от 40,00 /четиридесет/ лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление ***г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Б., Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на М. Х. Ч. с ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в
размер на 1700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.182, ал. 1, т. 6 ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 1700 лева на 850 /осемстотин и
петдесет/ лева и размера на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 6 месеца на 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА М. Х. Ч. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в
размер на 40 /четиридесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5