Решение по дело №13/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на А. Ф. В., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], община ., чрез пълномощник адв. Л. С., АК-С., съдебен адрес: [населено място], , против Ревизионен акт № Р-16001623001460-091-001/13.10.2023 г. на ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 462/12.12.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП.

Твърди се в жалбата, че оспорваният ревизионен акт е незаконосъобразен поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че същият е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената от закона форма съгласно чл. 120 ДОПК, но в резултат на ненадлежно възложена ревизия. Настоящата ревизия била възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623001460-020-001/17.03.2023 г., издадена от Т. В. П. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 21.03.2023 г. В жалбата се твърди, че посочената Заповед за възлагане на ревизия е нищожен административен акт, който не е съобразен с императивни норми на ДОПК, сочещи каква следва да бъде ревизията, за какъв период да се отнася и за какви видове задължения следва да бъде. Твърди се, че ревизията е възложена след отмяната на Ревизионен акт № Р-16002121007357-091-001/05.07.2022 г., издаден на жалбоподателя за задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., като незаконосъобразен, с Решение № 440/23.09.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място]. Със същото решение ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002121007357-020-001/21.12.2021 г. е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, със задължителните указания на ОДОП за издаване на нов ревизионен акт по ЗДДФЛ, с цел правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на данъчните задължения на жалбоподателя, съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон и при спазване на изложените в решението съображения. Вместо да се съобрази с указанията на ОДОП, след връщането била издадена нова Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623001460-020-001/17.03.2023 г. от Т. В. П. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив, която по съществото си е ново административно производство, а не продължение на вече започналото ревизионно производство със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002121007357-020-001/21.12.2021 г., което представлява нарушение на административнопроцесуалните правила по чл. 155, ал. 6, във връзка с ал. 4 от ДОПК, предвиждащи, че когато ревизионния акт се отмени изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт (в случаите на непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването или са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването), производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Това императивно правило не е било съобразено, което пряко влияе на допустимостта на новото административно производство, образувано по Заповед за възлагане на ревизия ЗВР № Р-16001623001460-020-001/17.03.2023 г.. издадена от Т. В. П., и на валидността на извършените след образуването на новото ревизионно производство действия. Твърди се в жалбата, че действията на ревизиращите и контролни органи след образуването на ревизионно производство със Заповед за възлагане на ревизия ЗВР № Р-16001623001460-020-001/17.03.2023 г. за нищожни като несъобразени с императивната разпоредба на чл. 155, ал. 6 и ал. 4 от ДОПК. поради което и същите не могат да породят правен ефект. Твърди се, че административният орган (в лицето на издалата и двете Заповеди за възлагане на ревизии през 2021 г. и 2023 г. началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив, както и в лицето на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място]) не е променял субстратния си състав, поради което и двете са били наясно с извършените нарушения, но не са положили усилия за тяхното законосъобразно протичане. Твърди се в жалбата, че посочените съществени нарушения в хода на ревизионните производства, водещи до отмяна на акта, вкл. и поради нарушаването на правото на защита на ревизираното лице, за което е била налице невъзможност да знае дали следва да се ползва от предписанията на чл. 155, ал. 4 и ал. 6 от ДОПК или следва да представя наново всички депозирани вече писмени доказателства и обяснения на трети лица, събрани в хода на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002121007357-020-001 от 21.12.2021 г.

В жалбата се твърди, че след възобновяване на ревизията и противно на изложеното в оспорения ревизионен акт, извън срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001623001460-092-001/19.09.2023 г., с което при издаване на ревизионния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са спазени сроковете, предвидени в чл. 114 от ДОПК. Видно от Заповед № Р-16001623001460-020- 002/19.06.2023 г. и № Р-16001623001460-020-003/20.07.2023 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 21.08.2023 г.. като не е променян с последваща ЗИЗВР от 29.08.2023 г. Твърди се в жалбата, че издаването на ревизионния доклад като процесуално действие е извършено след изтичане на определения срок за завършване на ревизията - 21.08.2023 г. Твърди се, че е трайно разбирането, залегнало в съдебната практика на ВАС, според което събраните след приключване на срока на ревизията доказателства не следва да бъдат ценени, нито следва да бъдат извършвани съществени процесуални действия, каквото представлява съставянето на ревизионен доклад, като противното обуславя незаконосъобразност на ревизионния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Неизяснен бил и въпросът за материалната компетентност на лицето, издало както първоначалната заповед за възлагане на ревизия, така и заповедите за нейното изменение. Не ставало ясно и какво е наложило със задна дата със Заповед № Р-16001623001460-143-001/13.09.2023 г. да се възобновява ревизионното производство и да се променя състава на ревизионната комисия, като със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623001460-020-004/13.09.2023 г. и Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623001460-020-005/19.09.2023 г. е определен срок 21.08.2023 г. за приключване на ревизията след нейното възобновяване. В жалбата се твърди, че компетентността на лицето, издало посочените заповеди като орган по възлагане в ревизията, е от значение за валидното изменение в предметния обхват на тази ревизия на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК и е релевантно за преценката относно наличието или липсата на идентичност в предмета на назначената ревизия с ревизията, образувана със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002121007357-020-001/21.12.2021 г. Твърди се недопустимост на второто ревизионно производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623001460-020-001/17.03.2023 г., поради съвпадение на предметния обхват на втората ревизия - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода - 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. Жалбоподателят счита, че се касае за тъждество в предмета на образуваните две ревизионни производства, към момента на възлагане на процесната ревизия на 17.03.2023 г. Твърди, че производството по оспорване на ревизионния акт, издаден в резултат на първата по време ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия от 21.12.2021 г. не е приключило, нито е изменено по надлежния ред, предвиден в чл. 113, ал. 3 от ДОПК.

Твърди се в жалбата, че е императивно правилото по чл. 120, ал. 2, изр. второ от ДОПК, като въпреки направените от жалбоподателя възражения в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, органът по приходите необосновано и неправилно, в разрез със събраните в ревизионното производство доказателства, при неустановена фактическа обстановка относно част от изложеното, приел, че постъпилото в законоустановения 14-дневен срок възражение против направените в Ревизионен доклад № Р-16001623001460-092-001/19.09.2023 г. констатации не следва да бъде прието, т.к. към него не са представени никакви други доказателства. Същите констатации са повторени и от директора на ОДОП, без да се мотивират. Твърди се, че издаден по този начин, при допускането на множество процесуални нарушения, свързани с необсъждането на цялата доказателствена съвкупност, събрана в ревизионното производство, приемането на едни за сметка на други доказателства, също е основание за самостоятелна отмяна на оспорения ревизионен акт.

В жалбата се твърди, че противно на изложеното на стр. 3 от решението на ОДОП, в противоречие с установения с чл. 113, ал. 3 от ДОПК принцип, на жалбоподателя след извършена предходна ревизия за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., документирана с Ревизионен акт № Р-16002121007357-091-001/03.07.2022 г., отменен с Решение № 440/23.09.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, е извършена изцяло нова ревизия за установяване на задълженията за данък върху годишната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ. Ревизията е с обхват 2019 г. и 2020 г. Твърди се, че от мотивната част на първоначалното Решение № 440/23.09.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] може да се направи извод, че обжалвания ревизионен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, като същият е върнат на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, за издаване на нов ревизионен акт по ЗДДФЛ, с цел правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на данъчните задължения на жалбоподателя, съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон и при спазване на изложените в решението съображения, но не е посочено да се извърши нова ревизия за период 2019-2020 г., различен от периода на първоначално възложената ревизия 2016-2020 г., което е незачитане на материални норми и в противоречие с целта на закона. Твърди се в жалбата, че ревизиращите органи неправилно и невярно са определили финансовата разполагаемост на жалбоподателя (наличните парични средства в брой и по банков път) към началните дати на ревизираните периоди, като са приели безкритично установеното в хода на Ревизионен доклад № Р-16002121007357-092-001/16.06.2022 г. в ревизионното производство, осъществено съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002121007357-020-001/21.12.2021 г., изменена със Заповеди № 16002121007357-020-002/30.03.2022 г., Р-16002121007357-020-003/27.04.2022 г., но не са взели предвид предоставената нова информация и писмени доказателства след назначаването на текущата ревизия. Твърди се, че са неправилни и в противоречие със събраната доказателствена съвкупност изводите на ревизиращите органи за неприемане за доказателства, които да повлияят на началното салдо към 01.01.2019 г. на представените с молба от 31.03.2022 г. два броя Договори за дарение на парични суми в размер на 9 300,00 лв. от 17.03.2015 г. и в размер на 8 900,00 лева от 19.08.2015 г., поради непредставянето им в хода на предходната проверка и в хода на предходната ревизия. Твърди се в жалбата, че ревизиращите органи и Директора на ОДОП - Пловдив единствено са посочили, че не би могло лице, което се осигурява на максимален осигурителен праг (Й. П. А.), да предостави паричен заем в размер на 8 900,00 лв., т.к. той е декларирал, че обслужва банков кредит (без да се изследва неговият размер, без да се изследва какъв точно е декларираният доход на лицето и колко свободни парични средства има), както и че другото лице (П. Ф. В.), бидейки осигурявано на минимален праг през 2015 г., също не може да си позволи да дари средства на своя брат, без да изследва въпроса дали това лице реализира други доходи, къде ги реализира и в какъв размер. Твърди се, че по преписката има достатъчно данни, че П. В. в продължение на повече от 10 години работи в чужбина (в Германия), реализира доходи там и неведнъж е превеждал парични суми на своя брат (ревизираното лице). Неправилен бил другият извод на ревизиращите органи, че документите били предоставени за целите на ревизионното производство, без да се отчита обстоятелството, че предходната ревизия е била за период, който не включва периода на предоставяне на тези суми на жалбоподателя. Твърди се и неправилност на решаващият извод на Директора на ОДОП - Пловдив, че „като са отбелязали и факта, че тези договори за заем и дарение не са предоставени по време на извършена предходна проверка, както и при предходната ревизия, органите по приходите са направили обоснован извод, че те са съставени за целите на ревизията и по тях не са се случили реални действия.“ Твърди се в жалбата, че незаконосъобразно не било отчетено и обстоятелството, че от ползваният от жалбоподателя кредит, отпуснат с Договор за ипотечен кредит от 23.05.2018 г., сключен между него и Банка ДСК АД, сумата от 30 000,00 лв. е ползвана през 2019 г. Същата информация е била предоставена на ревизиращите органи в отговор на ИПДПОЗЛ № ПФ-16002121000152-040- 003/30.08.2021 г. (Приложение № 9), с което от него е изискана справка за изтеглените пари в брой от получения банков кредит от ДСК, както и обяснение за предоставения заем от 17 800,00 лв. Твърди се от жалбоподателя, че от представената информация се установявало, че част от изтеглената сума в брой от 62 300,00 лв. (получена от банков кредит от ДСК) е ползвана за ремонт и обзавеждане за закупено от него жилище в [населено място]. Сумата, похарчена за ремонт, е около 20 000,00 лв. За закупуване на имот в [населено място] през м.12.2018 г. е ползвана сума в размер на 9 900,00 лв., а останалата част от сумата - приблизително около 30 000,00 лв. е в наличност към 01.01.2019 г.

Твърди се в жалбата, че в ревизионния доклад, в ревизионния акт и в решението на ОДОП не са коментирани представените договори за дарение, нито посоченото от жалбоподателя в предходното ревизионно производство и установено с Ревизионен доклад № Р-002121007357-092-001/16.06.2022 г., че в началото на 2019 г. е разполагал и с 30 000,00 лв., останали от отпуснатия банков кредит по Договор за ипотечен кредит от 23.05.2018 г., сключен между него и Банка ДСК АД, след като се намират в доказателствената съвкупност. Твърди се неправилност на извода на ревизиращите органи, че на 01.01.2019 г. жалбоподателят е разполагал само с 6 370,54 лв., при условие че тази сума е не по-малка от 54 570,54 лв. (6 370,54 лв. + 9 300 лв. + 8 900 лв. + 30 000 лв.).

Твърди се в жалбата, че ревизиращите органи не са определили вярно и по съответния законоустановен начин стойността на притежаваното от жалбоподателя имущество в [населено място], общ. Родопи в ревизирания период. Твърди се, че противно на изложеното в ревизионния акт, неправилно е избран и използван за изпълнение на възложената в рамките на ревизията от 2021 г. оценителна експертиза метод съгласно Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., като разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 предвижда, че методът на увеличената стойност се прилага, когато е налице сходство в изпълняваните функции по контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка в случаите на производство и последваща продажба на продукти и в случаите на предоставяне на услуги, когато производителят или лицето, което предоставя услугите, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите или услугите в резултат на използването на нематериални блага или не използва високостойностни активи. В жалбата се твърди, че в случая с покупката на земеделска земя, извършено преустройство, проектиране и строителство, това не е определеният от закона метод на установяване на стойността на построеното имущество. Според жалбоподателя заключението на вещото лице не е пълно, като не е бил извършен оглед на място, не били установени изпълнените СМР в периода 2019-2020 г., работено е с произволни предполагаеми количества СМР (въз основа на осреднен процент за изпълнение месечно, което е неправилно най-малкото поради сезонния характер на извършваните дейности). Произволно било определено, че 43,21 % от общата стойност на строежа се равняват на 87 810,00 лв., като вещото лице не е определило каква е стойността на материалите (част от които следва да се приспаднат като незакупени, а дарени от родителите на жалбоподателя), нито каква е стойността на вложения труд (който следва да се приспадне изцяло, т.к. същият е положен лично от жалбоподателя и от неговите близки, в която хипотеза според констатациите на ревизиращите органи, ще следва да бъда обложен за стойността на вложения от самите тях труд и те да платят данък на държавата единствено поради обстоятелството, че със собствения им труд е увеличена стойността на притежаваното от жалбоподателя имущество). Същото се отнася и за определения от вещото лице процент печалба (12%), който той следва да плати на себе си, т.к. е извършил строителството по стопански начин. В жалбата се твърди, че не е изпълнена и целта на възложената експертиза - да бъде установена стойността на извършените разходи, а не пазарната цена. Твърди се неправилност на констатацията на ревизиращите органи, приета от Директора на ОДОП - Пловдив, че декларираната от жалбоподателя стойност на строежа съответствал на установеното от експертизата. Твърди се от жалбоподателя, че в посочената от него цена на придобиване на имота е включена и стойността на поземления имот при придобиване, което не е било взето предвид от ревизиращия орган. Не било взето предвид и това, че за довършителните работи (след построяването на грубия строеж) са ползвани парични средства на последващите собственици, т.к. тези строителни дейности са извършвани извън ревизирания период. Твърди се, че няма основание да се приема каквато и да било друга стойност на направените от жалбоподателя разходи, освен посочената от него в размер на 42 912,00 лв., като разликата до декларираните от същия 135 812,00 лв. представлява стойността на извършените довършителни работи, за чието извършване са ползвани средства, получени от продажбата на къщата. Твърди се от жалбоподателя, че по тези факти не били взели отношение нито ревизиращите органи, нито директора на ОДОП - Пловдив, освен произволно да посочат, че по отношение на представените обяснения от родителите на ревизираното лице, ставало ясно, че всички разходи, които представляват превишение над приходите са извършени от Ф. А. В. и К. С. В., че не ставало ясно същите с какви документи са осъществили разходите и какъв е произхода на техните парични средства (въпреки, че жалбоподателя е посочил, че тези материали са придобивани и влагани в периода 1970-1980 г.), че приложеният пътен лист № 735401/19.11.2019 г. за извършен превоз на строителни материали по маршрута [населено място] - [населено място] бил съставен за целите на ревизията и не се считал за доказателство, тъй като с автомобила били превозвани строителни материали от бутнати стари постройки основно тухли, желязо, дървен материал и др. през периода 1960 - 1990 г. и няма как същите материали да са използвани от тези периоди за повторно строителство и да са запазени в добър за използване вид.

Жалбоподателят оспорва констатациите относно наличието на каквито и да било суми, изплащани (или дарявани) на „Български пощи“. Твърди, че и ревизиращите орани и Директора на ОДОП, без да притежават надлежни документи, без да се съобразят, че предоставената от това лице информация няма характера на официален документ, без да си дават сметка за констатираното от самото лице съвпадение на имена, приемат, че жалбоподателят е изпращал множество доставки на значителна стойност, без насреща да придобие каквото и да било имущество, като за това следвало да му начислят поне сумите, фигуриращи в изпратените от БП справки, като разход. В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е изпращал каквито и да било малки колети/пратки през 2019 г. или 2020 г. извън страната (до САЩ, Канада, Франция и т.н.), като в тази връзка се вземе предвид и вече установеното в хода на извършената Проверка № П-16002120163928-ОРП-001/05.10.2020 г., при налично произнасяне от страна на НАП за липса на извършено нарушение. Твърди се, че няма каквато и да било първична документация, която да носи данни за проверяваното лице или негов подпис.

В жалбата се оспорват като необосновани и несъответстващи на доказателствената съвкупност констатациите на ревизиращите органи, приети от Директора на ОДОП, че в периода 2019-2020 г. жалбоподателят е ползвал сума в размер на EUR 2 300,00 за закупуване на МПС. Твърди се, че лек автомобил с ., марка СУЗУКИ, модел ГРАНД ВИТАРА 2.0, рама № . и лек автомобил с ДК № [рег. номер], марка ФОЛКСВАГЕН, рама № ., са закупени от родителите му - Ф. А. В. и К. С. В., с техни средства, посочвано както в това ревизионно производство, така и в ревизията от 2021 г., като същото е потвърдено в представените от тях обяснения, които имат декларативен характер и представляват частен удостоверителен документ. Твърди се също, че автомобилите фактически се ползвали от тях и до днес, като регистрацията им на името на жалбоподателя била единствено за да не се налага те да пътуват до [населено място] и да се занимават с административните процедури по прегледа им и снабдяването им с български документи в КАТ Смолян. Това обстоятелство било прието от ревизиращите органи при ревизията от 2021 г., но не и в последващото ревизионно производство. В жалбата се твърди, че бил направен опит да бъде скрит депозираният отговор на Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-16001623001460-041-001/17.07.2023 г. и № Р-16001623001460-041-002/17.07.2023 г., от родителите на жалбоподателя - Ф. А. В. и К. С. В., и двамата с адрес в [населено място], [улица], общ. ., с който същите били предоставили обяснения и документи.

В жалбата се твърди, че неправилно органите по приходите, без да са събрани доказателства за платени суми за процесните пратки, са ги отразили като разход при съпоставката с приходите за ревизирания период. Твърди се, че ревизиращите органи не са направили анализ и на получените от жалбоподателя средства извън обхвата на ревизията - преди 2016 г. В ревизионния доклад те са се ограничили само да посочат, че началното салдо е 5 000,00 лв., но според чл. 110, ал. 2 от ДОПК ревизията е съвкупност от действия на органа по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигуровки, което предполага извършването на обоснован анализ на приходите и разходите на лицето за периодите преди началото на ревизията. В случая при самата ревизия такъв анализ не бил направен. Твърди се в жалбата, че оспорваният ревизионен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. В ревизионния акт по ревизията от 2023 г., при сходни доказателства (при наличието на още повече доказателства, представени от жалбоподателя), ревизиращите органи (с последващото потвърждение на директора, издал първоначалното Решение за отмяна на предходния ревизионен акт) били посочили, че: Обстоятелствата, които органът по приходите е бил длъжен да изследва, действително са анализирани обстойно, като е направен преглед на всички относими към субекта факти и доказателства; Ясно, конкретно, задълбочено и във всичките законови аспекти са коментирани и мотивирани от органите по приходите констатациите по отношение на установеното начално салдо към 01.01.2019 г.; Действията на органите по приходите като подход са правилни; Не са представени доказателства, които да опровергават констатираното при ревизията и да доказват получаването и наличието на по-голям размер парични средства от приетия в ревизионния доклад/ревизионния акт.

Прави се искане да се отмени изцяло оспорваният ревизионен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Ф. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпила по делото молба надлежно упълномощеният му процесуален представител адв. Л. С. излага съображения за незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт и моли жалбата срещу него да се уважи.

Ответникът по жалбата - директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт М. Г., която моли ревизионния акт да се потвърди като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002121007357-020-001 от 21.12.2021 г., издадена от Т. В. П., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, подписана с електронен подпис (л. 564 от делото), с която е възложено на М. Д. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. Г. М. - Главен инспектор по приходите да бъде извършена ревизия на А. Ф. В., с обхват на задължения по периоди: - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., като за приключване на ревизията е определен срок от три месеца от връчване на заповедта на ревизираното лице, което е сторено на 04.01.2022 г. по електронен път, видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 562-563). На 04.01.2022 г. на ревизираното лице е връчено и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ - № Р-16002121007357-040-001/04.01.2022 г. (л. 557-560), видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“(л. 555-556). Подадено е искане вх. № РД-20-488/21.01.2022 г. от ревизираното лице А. Ф. В. за удължаване на срока за представяне на документи (л. 536), по която е издадено Разрешение № 16002121007357-106-001/21.01.2022 г. от М. Д. К. - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив за продължаване на срока до 31.01.2022 г. На 31.02022 г. от жалбоподателя А. В. е представено писмено обяснение и документи по ел. поща (л. 550-554), с които е декларирано: 1. За проверявания период не са подавани ГДД, като всички данни относно изплащани възнаграждения по трудов договор и начислени върху тях данъчни и осигурителни задължения са били своевременно подавани от работодателите му; 2. Копия от посочените в искането документи за собственост (за покупка или за продажба) са представяни вече пред НАП в хода на административните производства, образувани по Проверка № П-16002120163928-0РП-001/05.10.2020 г. и Проверка, възложена с Резолюция№ ПФ- 16002121000152-0РП-001 от 07.05.2021 г. на НАП. Уточнено е, че не разполага с други документи от изискания вид; 3. Не разполага с други договори за покупко-продажба на движимо и недвижимо имущество за посочения период, освен представените и установените в хода на Проверка № П-16002120163928-0РП-001/05.10.2020 г. и на Проверка, възложена с Резолюция№ ПФ-16002121000152-0РП-001 от 07.05.2021 г., и двете извършени от НАП; 4. Поисканите банкови извлечения вече са били представяни и обсъждани от НАП в хода на Проверка № П-16002120163928-0РП-001/05.10.2020 г. и Проверка, възложена с Резолюция № ПФ-16002121000152-0РП-001 от 07.05.2021 г. на НАП. Съгласие за разкриване на банкова тайна също вече бил предоставял, като НАП разполага с цялата необходима информация, подробно обсъдена в Протокол № П-16002120163928-073-001 от 31.03.2021 г. и в Протокол № ПФ-16002121000152-073-001 от 21.12.2021 г. Считал поредното искане за разкриване на банкова тайна за административен произвол от страна на административния орган, който разполага изисканата за трети път информация, поради което отказал да предостави нова декларация-съгласие; 5. В хода на посочените вече проверки бил представил писмените договори за заем, с които разполагал. Уточнил, че с физическите лица, с които бил в заемни отношения, не е сключвал писмени договори, т.к. са били услуги на приятели, но всички суми са били предоставяни по банков път и информация за тях имало в представените от банкови извлечения; 6. Не разполагал със застрахователни договори, полици и платежни документи; 7. Данните за доходите като физическо лице, изплащани от работодателите му, били декларирани и правилно установени по години в Протокол № ПФ-16002121000152-073-001 от 21.12.2021 г.; 8. В проверявания период не е бил регистриран като земеделски производител.

По Раздел III от Искането: 1. Източниците и размерите на доходите на жалбоподателя от трудови правоотношения в проверявания период са правилно установени в Протокол № ПФ-16002121000152- 073-001 от 21.12.2021 г. По години същите са, както следва: за 2016 г. - 2 341,91 лв., за 2017 г. - 9 173,49 лв., за 2018 г. - 9 737,00 лв., за 2019 г. - 8 485,82 лв. и за 2020 г. - 6 310,41 лв.; 2. Притежаваното от него движимо и недвижимо имущество както и дяловото му участие в търговски дружества е установено в Протокол № ПФ- 16002121000152-073-001 от 21.12.2021 г.; 3. Не притежава финансови инструменти и/или скъпоценности. Не притежавам дялово участие в чуждестранни дружества; 4. Декларирал е и е представил вече информация относно ползваните от него банкови сметки. Същите са установени и анализирани в Протокол № ПФ-16002121000152-073-001 от 21.12.2021 г.; 5. Не познава лицето Е. А. Р. и не му е предоставял парични заеми; 6. Заемните суми, предоставяни от него и на него, са установени от представените банкови извлечения, предмет на проверка и анализ по Протокол № ПФ-16002121001 от 21.12.2021 г. Извън тях не е предоставял и получавал други заеми; 7. Получавал е като дарения парични средства и движими вещи от родителите си, както следва: 7.1. В периода 2016-2017 г. е получил от родителите си Ф. А. В. и К. С. В. дарения на парични средства в брой, а именно - през 2016 г. е получил на 4 пъти в различни периоди от време общата сума от 30 000,00 лв., а през 2017 г. - още 15 000,00 лв. с два акта на дарение. Паричните средства родителите му са трупали като спестявания през годините от трудови доходи, като голяма част от дарената му сума е получена от тях по Договор за кредит Експресо № 401054519020 от 14.07.2016 г., сключен със С. Ж. Е. АД, [населено място]. По-голямата част от тези средства е влагал в довършването по стопански начин на закупения от него през 2016 г. апартамент в [населено място]; 7.2. В периода 2019-2020 г. е получил от родителите си Ф. А. В. и К. С. В. дарения на строителни материали (тухли, арматурно желязо, дървен материал и др.под.) от разрушени техни сгради в землището на [населено място], общ. Доспат, които е вложил в осъществяването на строителството на жилищна сграда в ПИ с [идентификатор] до етап „груб строеж“.; 8. В периода 2019-2020 г. за извършване на строителство на жилищна сграда в ПИ с [идентификатор] до етап „груб строеж“ е вложил парични средства в общ размер на 42 912,00 лв., както следва: 8.1. За документи - виза, проект, разрешително стр и др. - 4 600,00 лв.; 8.2. Изкоп: две машиносмени х 350 лв., на обща стойност от 700,00 лв. Останалите изкопи са осъществени от него и негови близки по стопански начин; 8.3. Бетон: до кота нула - 4 000,00 лв., за колони - 5 000,00 лв., 2 плочи с размер 150 кв.м с дебелина 0,18 м = 54 куб.м. бетон, при цена на бетон за куб.м. през 2019-2020 г. 75-80 лв. за куб.м или 54 х 78 = 4 212,00 лв. Общо бетон = 13 212,00 лв.; 8.4. Желязо - 12 000,00 кг. при цена на желязо през 2019-2020г. 1,00-1,20 лв. за кг. или 12 000 х 1,2 = 14 400,00 лв.; 8.5. Други материали (вар, пясък, тухли, керемиди и др.под.), освен дарените от родителите ми, на обща стойност от 15 000,00 лв.; 8.6. Уточнено е, че следващите етапи от строителството на жилищната сграда (след етап „Груб строеж“) са извършвани след подновяване на строителния сезон през 2021 г. и са кредитирани от настоящите собственици на сградата, поради което са съставяни на тяхно име - Акт обр.15 е съставен на 15.09.2021 г., а Разрешението за ползване е от 16.11.2021 г.; 9. Апартаментът в [населено място] е придобил през 2016 г. След завършването на сградата в „груб строеж“, което било ангажимент на строителя, е извършил останалите СМР на обекта по стопански начин в периода 2016-2018 г., със средства, дарени ми от родителите му (виж т.7 по-горе) в размер на общо 45 000,00 лв. и с ползване на още 20 000,00 лв. от отпуснат ми през 2018 г. банков кредит от Банка ДСК АД за довършителни работи и обзавеждане. Посочено е от жалбоподателя, че за установяване на декларираната от него информация в писмените обяснения е представил подробно и изчерпателно документите, с които разполага, като същите са посочени и служебно известни на НАП в административните производства по Проверка № П-16002120163928-0РП-001/05.10.2020 г. и Проверка, възложена с Резолюция № ПФ-16002121000152-0РП-001 от 07.05.2021 г. на НАП.

Представен е договор за заем между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД от една страна и Ф. А. В. и К. С. В. - родители на жалбоподателя А. Ф. В., сключен през месец 07.2016 г. за сумата от 50 000,00 лв. Представена е декларация за получените строителни материали от родителите му за къщата в [населено място] на стойност 15 000,00 лв. за периода 2019-2020 г.

Връчено е ИПДПОТЛ № Р-16002121007357-041-001/02.02.2022 г. на Ф. А. В. да представи обяснения относно получения банков кредит Сосиете Женерал Експресбанк АД. Представени са документи по ел. поща, с които заявява: През месец юли 2016г ползвах банков заем от Сосиете Женерал Експресбанк АД в размер на 50 000,00 лв. По същия кредит съпругата ми К. С. В. беше съдлъжник. В деня на усвояването му 14.07.2016 г. погасихме еднократно друг кредит в банката на обща стойност 5119,04 лв., останалата част от кредита, заедно със спестявания на съпругата в размер на 2000,00 лв. изтеглили на 15.07.2016г, на която дата в офис на банката получили в брой сумата от 48 500,00 лв. До края на 2016 г. и през 2017 г. периодично са давали на сина си А. В. (около 30 000,00 лв. през 2016 г. и 15 000,00 през 2017 г.), като намеренията им са били да му ги дарят, за да му помогнат в довършването на апартамента в София. За покупката на този апартамент също са дали семейни пари. За тези обстоятелства предоставят банково извлечение от банката. През 2019 г. и 2020 г. също дарили на сина им А. В. и строителни материали, които взели от наши стари сгради и които можели да бъдат повторно използвани, тъй като по това време изграждал грубия строеж на вила в [населено място]. В посочения период не е закупувал имоти и не е правил ремонти. По спомен е закупил лек автомобил през 2015 г., който продал през 2020 г., но не пази копие от договора за собственост.

Представено е банково извлечение от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД от 2016 г., от което е видно, че Ф. А. В. е получил на 14.07.2016 г. кредит в размер на 50 000,00 лв., има направено плащане за 5119,04 лв., както и че сумата от 48 500,00 лв. е изтеглена на каса на 15.07.2016г.

Представено е обяснение, че Ф. А. В. и К. С. В. са дали на сина си А. В. строителни материали - тухли, желязо и др. материали - тухли, желязо и др.

С Протокол № 1703118/04.03.22 г. е извършено присъединяване на документи от досието на лицето - проверка, приключила с Протокол с ПФ-16002121000152-073-001 / 21.12.2021 г.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002121007357-020-002 от 30.03.2022 г., издадена от Т. В. П., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, подписана с електронен подпис (л. 430 от делото), срокът на ревизията е продължен до 04.05.2022 г. Заповедта е връчена по електронен път на ревизираното лице на 13.04.2022 г. (л. 433 от делото). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002121007357-020-003 от 27.04.2022 г., издадена от Т. В. П., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив (л. 422), срокът на ревизията е продължен до 30.06.2022 г. Заповедта е връчена лично на ревизираното лице Й. Л. Н. на 18.05.2022 г. (л. 425).

Изпратени са от ревизиращите органи искания за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица - Екстрийм Системс ЕООД, [населено място], МЕТАЛ-2006 ООД, [населено място] и други.

На основание чл. 117 от ДОПК е издаден и подписан с електронни подписи Ревизионен доклад № Р-16002121007357-092-001 от 16.06.2022 г. (л. 380-404) от М. Д. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. Г. М. - Главен инспектор по приходите, - ревизиращи органи, определени с горепосочените ЗВР. Въз основа на ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт № Р-16002121007357-091-001 от 05.07.2022 г., който е отменен с Решение № 440/23.09.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП (л. 260-264 от делото) и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт по ЗДДФЛ, с цел правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на данъчните задължения на А. Ф. В., съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон и при спазване на изложените в решението съображения.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623001460-020-001 от 17.03.2023 г., издадена от Т. В. П., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, подписана с електронен подпис (л. 256 от делото), е възложено на В. К. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В. С. М. - Старши инспектор по приходите да бъде извършена ревизия на А. Ф. В., с обхват на задължения по периоди: - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., като за приключване на ревизията е определен срок от три месеца от връчване на заповедта на ревизираното лице, което е сторено на 21.03.2023 г. по електронен път, видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 256, л. 259). Със Заповед № Р-1600-**********-023-001/29.08.2023 г. , издадена от Т. В. П. - началник на сектор при ТД на НАП - [населено място] е спряно производството по извършване на ревизията. Със Заповед № Р-1600-**********-143-001/13.09.2023 г. , издадена от Т. В. П. - началник на сектор при ТД на НАП - [населено място] е възобновено производството по извършване на ревизията. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623001460-020-004 от 13.09.2023 г., издадена от Т. В. П., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, подписана с електронен подпис (л.197 от делото), е възложено на В. К. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), А. И. Д. - главен инспектор по приходите и В. С. М. - Старши инспектор по приходите да бъде извършена ревизия на А. Ф. В., с обхват на задължения по периоди: - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., със срок за завършване на ревизията до 21.08.2023 г. Заповедта е връчена по електронен път на ревизираното лице на 13.09.2023 г. (л. 200 от делото).

С Решение № Р-16001623001460-098-001 от 19.09.2023г., издадена от Т. В. П., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, подписана с електронен подпис (л. 93 и л. 741 от делото), е иззето на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК разглеждането и решаването на Р-16001623001460, свързан с А. Ф. В. от В. С. М. при ТД Пловдив в качеството на ревизор.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623001460-020-005 от 19.09.2023 г., издадена от Т. В. П., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, подписана с електронен подпис (л. 89 от делото), е възложено на В. К. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и А. И. Д. - главен инспектор по приходите да бъде извършена ревизия на А. Ф. В., с обхват на задължения по периоди: - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., със срок за завършване на ревизията до 21.08.2023 г. Заповедта е връчена по електронен път на ревизираното лице на 20.09.2023 г. (л. 92 от делото).

Издаден е Ревизионен доклад № 16001623001460-092-001/19.09.2023 г. от В. К. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), А. И. Д. - главен инспектор по приходите, който е връчен на жалбоподателя на 20.09.2023 г. по електронен път на жалбоподателя, който е подал възражение срещу него на 05.10.2023 г.

В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001623001460-091-001 от 13.106.2023 г. (л. 73-78 от делото). Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице електронно на 13.10.2023 г. (л. 80). В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионния акт е обжалван пред горестоящия административен орган - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив (л.65-70), който в срока по чл. 155, ал. 1 се е произнесъл с Решение № 462 от 12.12.2023 г., като е потвърдил ревизионния акт за установените данъчни и осигурителни задължения на жалбоподателя, ведно с прилежащите лихви по години, както следва: - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 3 370,21 лв. главница и лихви 1235,28 лв.; - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 4309,13 лв. главница и лихви 1142,49 лв.

В административната преписка е приложен оптичен носител на цитираните по-горе актове (л. 10), удостоверяващ валидни електронни подписи от страна на съответните органи по приходите. С оглед делегирането на правомощията, към административната преписка са приложена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. (л. 11-15 от делото), издадена от Териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив.

Установява се от заключението на вещото лице инж. Т. Д.-Т., че жилищната сграда - предмет на оценката е изградена съгласно одобрен проект от 20.08.2019 г. и Разрешение за строеж № 367/20.08.2019 г. от Главния архитект на Община Родопи. Протокол обр.2 за откриваме па строителна площадка и определяне на строителна линия е подписан на 27.09.2019 г. Сградата е двуетажна с масивна стоманобетонна носеща конструкция и тухлени ограждащи стени. Покривът е скатен. Сградата е разположена в Поземлен [имот номер], обл. Пловдив, община Родопи, [населено място], м. ., вид собств. Съсобственост, вид територия Земеделска. НТП Ниско застрояване (до 10 т). площ 798 кв. м, стар номер 43.168. парцел 043168-1, жилищно застрояване.

Вещото лице инж. Т. Д.-Т. сочи, че за целите на експертизата като най-подходящ метод за определяне стойността на сградата е приела методът на разходите, който се базира на разходите за създаване на имота. Сочи, че за определяне на производствените разходи на оценяваната сграда са използвани средните строителни пазарни цени на „еталонни“ сгради, публикувани в периодичното издание „Строителен обзор“ на „Стройексперт-СЕК“ ООД, [населено място] към датата на оценката. Сочи се от вещото лице, че видно от приложените документи изграждането на сградата до етап „груб строеж“ е продължило от 27.09.2019 г. до 20.07.2020 г. Или продължителността на СМР през 2019 г. е 3 (три) месеца, а през 2020 г. - 7 (седем) месеца. Сочи се, че определяне стойността на 1 кв.м застроена площ на двуетажна жилищна сграда вариант „подобрена“ към 2019 г. - съгласно кн.7-8 от 2019 г. на издание „Строителен обзор“. Вещото лице сочи, че от констативен протокол с дата 14.08.2020 г. на Община Родопи е видно, че сградата е била построена в „груб строеж“ към датата на подписване на протокола, като съгласно определението, дадено в § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ - „Груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.

Вещото лице инж. Т. Д.-Т. сочи, че в таблица е определила цената на 1 кв.м РЗП на двуетажна сграда, като разбивката е по видове работи и техния дял при формиране на общата стойност:

Сочи се от вещото лице, че при определяне на разходите за труд е добавила 87% (средни за страната за 2019г.) допълнителни разходи, които се калкулират при изпълнение на СМР от фирма, като посочените стойности на СМР за 2019 и 2020г. са определени като разлика между общата стойност за изпълнение на видовете работи до етап „груб строеж“ и делът на фонд работна заплата и допълнителни разходи. Останалата стойност в последната графа е с начислен ДДС, но без печалба. Към посочената стойност не са добавени разходи за проектиране, строителен надзор и др.

Вещото лице инж. Т. Д.-Т. сочи, че разходи за СМР, извършени по двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място] в поземлен [имот номер]. област Пловдив, община Родопи, м. Захариднво за етап „груб строеж“: - През 20191. - 20 265,91 без ДДС п 24 319,09 лв. с ДДС, - През 2020г. - 63 257,76 лв. без ДДС и 75 909,31 лв. с МС; Разходи за СМР, без цената на труда и допълнителните разходи, извършени по двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находища се в [населено място] в поземлен [имот номер]. за етап „груб строеж“: - През 2019 г. - 18 568,79 лв. с ДДС; - През 2020 г. - 57 784,35 лв. с ДДС, Общо 76 353,14 лв. (седемдесет и шест хиляди триста петдесет и три лв. и четиринадесет ст.). Относно материалите, за които се твърди че са дарени от родителите на жалбоподателя, вещото лице сочи, че не са и представени документи и фактури за тяхната стойност. Посочен е размер 15 000 лв. сочи, че без посочената стойност на дарени материали, разходите за СМР през 2019 и 2020г. ще възлизат на 61 353,14 лв.(шестдесет и една хиляди триста петдесет и три лв. и 14 ст.)

Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Т. Д.-Т. като обективно и компетентно, и не кредитира заключението, изготвено в ревизионното производство.

При така установената фактическа обстановка не се установяват твърдените в ревизионния доклад факти.

Оспореният ревизионен акт е издаден в резултат на повторна ревизия след отмяна на първоначално издадения акт с решение № 440/23.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив и връщане на преписката за нова ревизия. При връщане на преписката за нова ревизия на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, не се образува ново ревизионно производство, а съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК производството продължава от незаконосъобразното действие, послужило за отмяна на ревизионния акт, т.е. възстановява се висящността на производството по издаване на акта. В случая ревизионното производство е образувано на 21.12.2021 г. с връчването на първоначалната Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002121007357-020-001 от 21.12.2021 г., при спазване на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК. В този смисъл и съдебната практика на ВАС Решение № 1656 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2021 г., VIII отделение и Решение № 4841 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2016 г., I отделение.

Съдът намира, че в случая не е налице хипотеза по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, тъй като към датата на издаване на Решение № Р-16001623001460-098-001 от 19.09.2023г г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, от В. С. М. при ТД Пловдив в качеството на ревизор не е била в трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В решението не са конкретизирани нито обстоятелствата, които има предвид издателят на решението, нито доказателствата, в които се съдържат същите. В решението липсват мотиви кои обстоятелства са обусловили изземването на правомощията по извършване на ревизията на А. В. от първоначално определения със ЗВР № Р-16001623001460-020-001 от 17.03.2023 г. за член на ревизиращия екип В. С. М.. Отпускът поради болест в хипотезата на временна неработоспособност не съставлява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, а временна такава, поради което в такива хипотези следва да бъде издавана заповед за заместване при условията и реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител или производството да бъде спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

С оглед тези съображения жалбата е основателна и следва оспорения ревизионен акт да бъде обявен за нищожен.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № Р-16001623001460-091-001/13.10.2023 г. на ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 462/12.12.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.