Решение по дело №4804/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13115
Дата: 26 юли 2023 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20231110104804
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13115
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110104804 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „фирма” АД против ЗАД
„фирма” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 1350.70 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 458.93 лв., представляваща мораторна лихва. Претендира направените по делото
разноски. Прилага доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди липса на противоправно поведение и вина. Оспорва причинната връзка
между вредите и ПТП, вината, механизма на ПТП, както и размера на вредите. Твърди
съпричиняване.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена застраховка Каско на МПС, ведно със специални условия
към нея, видно от която към датата на настъпване на ПТП между собственика на увредения
автомобил и ищеца е било налице валидно застрахователно правоотношение.
Като доказателство по делото е представен протокол за ПТП от 14.06.2019 г., който
обективира обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП,
От представените уведомление за щети, доклад по щета, фактури и приемо –
предавателен протокол, се установяват щетите и размерът, който е определен за заплащане
за отстраняването им от увреденото МПС.
Представен е отговор на регресна покана от ответника, с който е отказан заплащане
на сумата по щетата.
Видно от преводно нареждане от 15.07.2019г. ищецът е заплатил сумата по щетата в
размер на 1335.70 лв.
1
Изслушана е и приета САТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, и от която се установява, че механизмът на ПТП отговаря на описания в
протокола за ПТП: водачът на МПС (марка) е предприел маневра за излизане от паркинга. В
същото време водачът на МПС (марка), който се е движел от дясната му страна, е предприел
маневра за излизане от паркинга, но в района преди бариерата за изход е променил посоката
си на движение на ляво и е реализирал удар в МПС (марка). Според САТЕ причините за
настъпване на ПТП-то са от субективен характер, а именно: действията на водача на МПС
(марка). От заключението на вещото лице се установява, че се касае за недобра
концентрация, липса на контрол и внимание от страна на водача на (марка), който при
промяна на посоката си на движение и при избраната скорост, не е успял да овладее
автомобила. Същият би имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при
условията на движение с по – ниска скорост, контрол и концентрация при управление на
автомобила и предприетата маневра. За водача на МПС (марка) ударът би бил
предотвратим, ако същият е разполагал с необходимото отстояние и дистанция и
своевременно има възможност при промяна в посоката на движение, предприета от другия
водач, да спре или отклони автомобила. Установява се, че щетите се намират в причинна
връзка с ПТП. Съгласно експертизата размерът на щетите по средни пазарни цени, възлиза
на 1335.74 лв., а с включени ликвидационни разноски 1350.74 лв.
По делото е разпитан свидетелят Г. Анг. - Ив., която твърди, че положеният подпис в
протокола за ПТП е неин. Предполага, че ПТП-то се е случило в складовата база, в която е
местоработата й. Излизала от паркинг, карала много бавно. Срещу нея имало кола, която се
движела много бързо и я засякла отпред. Веднага натиснала спирачките, но другата кола се
движела с висока скорост, не успяла да спре и ударила автомобила на свидетелката.
Разпитан свидетелят Г. П. твърди, че си спомня за ПТП-то. Не успял да види другата
кола и се ударил в нея при извършване на маневра ляв завой.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ –/която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
От представената по делото застраховка се установява, че е налице валиден договор
за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди.
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и
ответника.
Видно от приетата по делото САТЕ и събраните гласни доказателства, всички вреди
са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Установява се от САТЕ, че механизмът на ПТП отговаря на описания в протокола за
ПТП, поради което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка. Съгласно
заключението на вещото лице и събраните гласни доказателства, водачът на МПС (марка) е
предприел маневра за излизане от паркинга. В същото време водачът на МПС (марка), който
се е движел от дясната му страна, е предприел маневра за излизане от паркинга, но в района
преди бариерата за изход е променил посоката си на движение на ляво и е реализирал удар в
МПС (марка).
2
Не се доказаха възраженията на ответника за съпричиняване. Видно от приетата
САТЕ причините за настъпване на ПТП-то са от субективен характер, а именно: действията
на водача на МПС (марка). От заключението на вещото лице се установява, че се касае за
недобра концентрация, липса на контрол и внимание от страна на водача на (марка), който
при промяна на посоката си на движение и при избраната скорост, не е успял да овладее
автомобила. Същият би имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при
условията на движение с по – ниска скорост, контрол и концентрация при управление на
автомобила при предприетата маневра.
Ето защо, съдът приема за доказано, че между ищеца и водача на увредения
автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма
за увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети; че съществува валиден договор за застраховка
“гражданска отговорност” между водачът на автомобила и ответното дружество.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към
момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона –
той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши.
Съгласно приетата по делото САТЕ, която съдът изцяло кредитира, стойността на
ремонта, необходим за отстраняване повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени,
възлиза на 1335.74 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 15 лв. ликвидационни
разноски. Или общо дължимата за възстановяване сума възлиза на 1350.74 лв.
Ищецът претендира 1350.70 лв., поради което искът е изцяло основателен и следва да
бъде уважен в пълния предявен размер, като се присъди и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за мораторна лихва.
По делото не е приложена регресната покана, нито доказателства за получаването й от
ответника. Ето защо, най – ранната дата, на която може да се приеме, че ответникът е
уведомен е 13.09.2019г., от която дата е отказът на ответника за заплащане на
застрахователното обезщетение. За периода от 13.09.2019г. до 27.01.2023г. дължимата
мораторна лихва възлиза на претендирания от ищеца размер от 458.93 лв., изчислена с
интернет калкулатор, поради което предявения иск за лихва също следва да бъде изцяло
уважен.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
911.19 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес) да заплати на ЗАД „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от
1350.70 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
3
разноски по щета № (номер) за настъпило на 14.06.2019г. ПТП, ведно със законната лихва от
30.01.2023г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 458.93 лв.,
представляващ мораторна лихва за периода от 13.09.2019г. до 27.01.2023г.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес) да заплати на ЗАД „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по настоящето
дело разноски в размер на 911.19 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4