Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 14.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райнкинска
ЧЛЕНОВЕ: Цвета Желязкова
Елена Радева
като
разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 451 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Производството
е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 76111/24.10.2019 г. по описа на частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) М.П., подадена от ипотекарния длъжник Т.Г.Т.,
срещу акт на ЧСИ М.П. по изп.д. № 20188510402321 -
изготвено на 24.09.2019 г. разпореждане за разпределение на събрани по
изпълнителното производство суми.
Жалбоподателят твърди,
че разпределението е незаконосъобразно, тъй като изпълнението незаконосъобразно
е насочено към посоченото в обжалваното разпределение недвижими имоти, тъй като
с влязло в сила решение на САС по т.д. № 6639/2017 г. било установено, че той
няма качеството длъжник по издадения изпълнителен лист по гр.д. № 33829/2012 г.
на СРС. Към момента на придобитото от него право на строеж обектите, обект на
изпълнението не били построени и той не бил учредявал ипотека върху тях в полза
на взискателите. Освен това по делото не били събрани
данни за публичните задължения на „О.П.К.“ ЕООД, с оглед присъединяване на
държавата като кредитор, а част от вземанията на държавата се ползвали с
привилегия по чл. 136, т. 2 ЗЗД и би се променил размера на разпределеното
вземане на кредиторите от трети ред.
Взискателят
по изпълнително дело изп.д. № 20188510402321 Я.Т.П.и
купувач по публична продан е депозирал писмено възражение е срока по чл. 436,
ал. 3 ГПК. В него на първо място е поискал отвод на всички съдии от СГС, тъй
като жалбоподателят Т.Т. бил съдия в Апелативен съд –
София и като такъв би могло да повлияе на безпристрастното разглеждане на
делото.
Намира
жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателят излагал твърдения, които не
били насочени към разпределението. Според него жалбата е и неоснователна. Сочи,
че дружеството „Х.Б.“ ООД учредило през 2008 г. договорна ипотека в полза на
„Банка Пиреос България“ АД върху част от собствените
му обекти в сграда, находяща се в УПИ VІІ-550, 551,
1149, 1150, включително ап. 47, магазин № 9, гараж № 1, гараж № 33 и апартамент
№ 32. Ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД
върху ап. 55 в същата сграда учредил и Е.Д.Р.пак през 2008 г., като след това
прехвърлил ап. 55 на „Х.Б.“ ООД. „Х.Б.“ ООД продало на Т.Г.Т. през 2008 г.
ипотекираните ап. 55 и ап. 47 и гараж № 33.
„Банка
Пиреос България“ Ад прехвърлила обезпеченото си с
ипотека вземане на „Легал сървис“
ЕООД на 22.12.2017 г., а последното дружество прехвърлило вземането на Я.Т.П.ва 14.03.2019 г. заедно с обезпеченията
и Я.П.придобил качеството ипотекарен кредитор.
Я.П.признава,
че Т.Т. няма качеството на длъжник, тъй като искът по
чл. 422 ГПК бил отхвърлен с решение на САС по т.д. № 6639/2017 г., поради което
и срещу него не били предприемани изпълнителни действия. Въпреки това той имал
качеството на ипотекарен длъжник, поради което
изпълнителният лист имал сила и срещу него на основание чл. 429, ал. 3 ГПК. Т.Т. придобил собствеността върху ипотекираните имоти след
сключването на договор за ипотека.
На
следващо място поддържа, че ипотеката била учредена върху право на строеж, но
същата преминавала впоследствие върху построените обекти.
Сочи,
че дружеството „О.П.К.“ ЕООД е обявено
в несъстоятелност с решение от 29.07.2016 г. по т.д. № 934/2010 г. на СГС,
поради което и ако държавата имала вземания срещу него, следвало да ги предяви
в производството по несъстоятелност, още повече, че изпълнителното дело срещу
този длъжник било спряно.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.П. е представил мотиви, в които излага
подробни съображения за неоснователност на депозираната жалба.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от материалите по делото
изпълнителното производство по изп. дело № 20188510402321 по описа на ЧСИ М.П. е образувано въз
основа на Изпълнителен лист издаден
от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 33829 от 2012 г.
на СРС по молба на взискателя Л.С.ЕООД срещу
солидарните длъжници С.Л.А.-Т.,
Т.Г.Т., О.П.К.ЕООД - В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и Х.Б. ООД, които са осъдени да заплатят парично задължение.
Вземането на взискателя Л.С.ЕООД
е придобито въз основа на Договор за цесия от
22.12.2017 г., сключен между БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, въз основа на издадения в нейна полза гореописан
Изпълнителен лист, и Л.С.ЕООД, като Договорът за цесия е вписан в Служба по вписвания с вх per. № 91312/29.12.2017 г.
С молба за конституиране вх.№ 31930/25.04.2019 г. и
приложен към нея Договор за цесия от 14.03.2019 г., вписан в Служба по
вписвания с вх. per. № 21013, акт № 130, том IX, дело 15685 на мястото
на първоначалния взискател и на осн.
чл. 429, ал. 1 от ГПК е конституиран взискателят Я.Т.П..
С влязло в сила
Решение по т.д. № 6639/2017 г. на Софийски апелативен съд е отменено Решение №
242 от 01.02.2017 г., постановено по т.д. № 4868/2013 г. на СГС, ТО, 7 състав,
като вместо него съдът постановява, че отхвърля исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК , с които е признато за установено,
че
Т.Г.Т. и С.Л.А.-Т.дължат солидарно с О.П.К.ЕООД - В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и Х.Б. ООД — (в ликвидация) сумите
съгласно процесния изпълнителен лист. В
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение и по аргумент от чл.429, ал.З от
ГПК принудителното
изпълнение продължава спрямо Т.Г.Т., ЕГН ********** и С.Л.А.-Т.С ЕГН **********
в качеството им на ипотекарш. длъжници.
С нотариален акт за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 109, том 1, per. № 4396, дело № 93 от
2006 г. на нотариус Р.Р., per. № 203 на НК, вписан в
СВ- София, вх. per. № 11237 от 10.03.2006 г., акт 170, том XXIV, в полза
на „Х.Б.“ ООД, ЕИК **** е учредено право на строеж за изграждане на жилищна сграда
с РЗП 7926 (седем хиляди деветстотин двадесет и шест) кв.м. в УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.905.550 (шест, осем, едно, три, четири,
точка, девет, нула, пет, точка, пет, пет, нула),
представляващ съгласно документ за собственост УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-550,551,1149,1150 (седми -
петстотин и петдесети, петстотин петдесет и първи, хиляда сто четиридесет и
девети, хиляда сто и петдесети), представляващ от кв. 42 (четеиридесет
и втори), по плана на гр. София, район Лозенец, местността Витоша ВЕЦ
Симеоново, одобрен със заповед № РД-09-158/07.07.2005
г., целият с площ 2985 (две хиляди деветстотин осемдесет и пет) кв. м., при
съседи: улица, Урегулиран поземлен имот Х-553 (десети-петстотин петдесет и
трети), Урегулиран поземлен имот XVI-1054 (шестнадесети-хиляда петдесет и
четвърти), Урегулиран поземлен имот XVIII-1127 (осемнадесети-хиляда сто
двадесет и седми), Урегулиран поземлен имот VI-1273 (шести-хиляда двеста
седемдесет и трети).
С нотариален акт за продажба на право на строеж, вписан
в СВ-София, с вх. № 99694 от 28.12.2006 г., акт 32, том LLLLLXVII, „Х.Б.“ ООД е прехвърлило правото на строеж за апартманет № 55 на Е.Д.Р..
С нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 41,
том 4, per. № 9673, дело 593/2008 г. на нотариус Р.Р., per. № 203 на НК, вписан в СВ-София с вх. per. № 39481 от 05.06.2008
г., акт № 186, том XXXVII, „Х.Б.“ ООД е учредило договорна
ипотека в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, върху правото
на строеж за построяване на самостоятелни обекти, находящи
се в гореописаната сграда, разположена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-550,551,1149,1150, част от
обектите, които са предмет на ипотеката са и гореописаните: апартамент № 47, магазин № 9, гараж № 1, гараж № 33
и апартманет № 32. Със същия акт за
учредяване на договорна ипотека Е.Д.Р.е
учредил в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ипотека
върху собствените си недвижими имоти, част от които е и гореописания апартамент № 55. Учредената
ипотека е с цел обезпечаване на вземането на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, произтичащо от за инвестиционен кредит №
410/2008 г. от 29.05.2008 г., и сключените към него анекси с длъжници: „О.П.К.ООД /с предишно наименование „У.П.И.”
ООД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район „******“,
„Х.Б.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане”, ул. „*****, представлявано от Т.С.К., С.Л.А.-Т., ЕГН **********,
с адрес ***, Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***. Ипотеката е подновена в СВ -
София с дв. вх. per. № 9536, том: 27, акт
номер: 276 от 14.05.2018 г.
С нотариален акт за
продажба на право на строеж, вписан в СВ-София с вх. per. № 80687 от 04.11.2008
г., акт № 69, том СС, „Х.Б.“
ООД прехвърля ипотекираното право на строеж
за построяване на ап. № 32 и гараж № 1 на С.Л.А.-Т..
С нотариален акт за
продажба на право на строеж, вписан в СВ-София с вх. per. № 80684 от 04.11.2008
г., акт № 66, том СС, Е.Д.Р.прехвърля
ипотекирания апартамент № 55 на „Х.Б.“ ООД.
С нотариален акт за
продажба на право на строеж, вписан в СВ-София с вх. per. № 81743 от 07.11.2008
г., том 203, акт 93 , „Х.Б.“
ООД прехвърля ипотекираното право на строеж за
построяване на ап. № 55, ап. № 47
и гараж № 33 на Т.Г.Т..
По искане на взискателя е вписана възбрана върху следните недвижими
имоти, ипотекирани за обезпечаване на вземането на взискателя
и собственост на ипотекарните длъжници
С.Л.А.-Т., Т.Г.Т., и длъжника
Х.Б. ООД и
находящи се в
жилищна сграда с подземни гаражи, изградена в УПИ VII-550, 551, 1149, 1150
(седми, отреден за имоти с планоснимачни номера
петстотин и петдесет, петстотин петдесет и едно, хиляда сто четиридесет и девет
и хиляда сто и петдесет), от квартал № 42 (четиридесет и две) по плана на град
София, район Лозенец, квартал Витоша, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“,
представляваща сграда с идентификатор 68134.905.550.1
(шест, осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, пет, точка, пет, пет, нула, точка, едно), град
София, община Столична, област София (столица), по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-73 9 /21.11.2017 г./
21.11.2017 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с адр<
на сградата: гр. София, район Лозенец, м. Витоша ВЕЦ Симеоново, ул. *****, със
застроена площ: 950 кв.м. (деветстотин и петдесет квадратни метра), брой етажи:
6, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.905.550
(шест, осем, едно, три, четири, точка, девет, нула, пет, точка, пет, пет, нула), област София (столица), община
Столична, гр. София, район Лозенец, м. Витоша ВЕЦ Симеоново, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Високо
застрояване (над 15 т), площ 2877 кв.м., (две хиляди осемстотин седемсдесет и седем квадратни метра), стар номер
550,551,1149,1150, квартал 42, парцел VII, при съседи: 68134.905.2839,
68134.905.552, 68134.905.3107, 68134.905.1273, 68134.905.2854, 68134.905.1054
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-739/21.11.2017
г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, а именно: Апартамент № 47, Магазин № 9, Гараж № 1, Гараж 33,
Апартамент № 32,
Апартамент № 55.
Имотите са описани с
Протоколи за опис от 27.11.2018 г. Насрочена е публична продан, провела се от 26.07.2019 г. до 26.08.2019
г. С протоколи за обявяване на наддавателни предложения от 27.08.2019 г. по реда на чл.492
и следващите от ГПК за купувач на имотите в е обявен взискателят
Я.П.за продажната цена от общо 650
585, 40 лева.
Съгласно
Удостоверения от Столична община с вх. № 41983,41985 и 41986/13.06.2019 г. за
гореописаните недвижими имоти е получена информация, че не са декларирани в
общината по местонахождението им и не е подадена информация за наличие на
дължими местни данъци и такси.
На осн. чл. 456 от ГПК държавата се смята за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични и други
вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване
на разпределението. В законоустановения срок по чл.
191, ал. 5 ДОПК не е постъпила информация за публични задължения на длъжника Х.Б. ООД.
Изготвено е Разпореждане за
разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 20188510402321 с изх.
№ 49199/24.09.2019 г., като същото е предявено с
Протокол от 22.10.2019 г. и в законоустановения срок
е подадена процесната жалба с вх. № 76111/24.10.2019 г.
В разпореждането за извършване на
разпределение сумата 650 585, 40 лева е разпределена по следния начин:
В реда по чл. 136, т. 1 ЗЗД са разпределение
12 944.44 лева – разноски по изпълнителното дело, от които 500 лева за
вещо лице,предплатени от взискателя, 348 лева –
разноски във връзка с оформяне на документация във връзка с продадения имот, от
които 182 лева предплатени от взискателя и 12 096.44
лева – такси по ТТЗЧСИ: 1 бр. по т. 1 – 24 лева; 17 бр. по т. 3 – 102 лева; 43
броя по т. 5 – 1 032 лева, 1 бр. по т. 10 – 18 лева, 1 бр. по т. 13 – 36
лева и по т. 20 – 10 884.44 лева, т които такси взискателят
е предплатил 11 022.44 лева.
В този ред по т. 26 следва да се счита разпределена
и такса по т. 26 ТТЗЧСИ в размер на 16 311.71 лева.
В реда по чл. 136, т. 3 ЗЗД са разпределени
621 329.25 лева за Я.П.– ипотекарен кредитор.
Общо на Я.П., който е взискател
и ипотекарен кредитор са разпределени 633 033.69
лева а на ЧСИ М.П. – 17 551.71 лева. Тъй като той е и обявен за купувач на
продаваните имоти, на осн. чл. 495 лева
разпределената му сума е приспадната от задължението му за цена и ЧСИ е
постановил същият да внесе разликата между цената и разпределената му сума или
17 551.71 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прима от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като обжалваният акт на
съдебния изпълнител - разпределението по чл. 460 ГПК, е измежду изрично
предвидените изпълнителни действия и актове, които могат да бъдат обжалвани от
страните - чл. 462, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е депозирана от легитимирано лице – лице,
имащо качеството длъжник по изпълнението (така тълкувателно решение от 11.03.2017
г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК). Жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК,
като е заплатена и дължимата държавна такса.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
С
акта си на разпределение по чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител определя реда за
удовлетворяване на вземанията на взискателите, както
и какви суми се определят за пълното или частично погасяване на всяко едно от
тях. Извършва се, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна
за удовлетворяване на всички взискатели или вземания.
Съдебният изпълнител следва да определи на първо място суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение,
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, като степента на удовлетворяването
им се определя от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с
еднакъв ред. Останалата след това удовлетворяване сума се разпределя между
другите вземания по съразмерност.
Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по
изпълнителното дело суми е редовността на процедурата, правилното изчисление от
страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за
удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото
производство. В тази връзка доводите на жалбоподателя, касаещи действията на
съдебния изпълнител по насочването на изпълнението върху част от процесните недвожими имоти, без
собственикът им Т.Т. да е длъжник, са ирелевантни в това производство. Той може да брани правата
си по исков ред.
Относимото
към предмета на настоящото производство възражение, релевирано
в частната жалба, се отнасят до твърденията за липса на проверка относно
публични задължения на длъжника „О.П.К.“ ЕООД - в несъстоятелност и съответно
евентуално конституиране на държавата като присъединен кредитор и разпределяне
на сума за тези вземания по т. 136, т. 2 ЗЗД.
Настоящата
инстанция действа като инстанция по същество, поради което не е обвързана от
изложените в частната жалба оплаквания, като извършва цялостна проверка за
законосъобразност на извършеното разпределение и преценява дали да го потвърди,
да го отмени и да извърши ново разпределение – арг. от разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС.
По
отношение законосъобразността на извършеното разпределение, настоящият съдебен
състав намира следното:
Съгласно
чл. 136, т. 1 ЗЗД в този ред се удовлетворяват вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134
и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите,
които се ползват от тези разноски. В този ред ЧСИ е поставил разноски по
изпълнението, които се установяват по делото и които са свързани с оценката,
описа и изнасянето на публична продан на продаваните имоти. Размерът на таксата
за опис на недвижимия имот, изчислена съобразно т. 20 от Тарифата, е 10 884.44
лева с ДДС, която стойност е по-малка от 1/10 от размера на вземането по
изпълнителен лист). Съгласно т. 26, забележка 5 от Тарифата от таксата за
изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за
сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една
десета от вземането. В настоящия случай общото вземане по изпълнителен лист е
над 600 000 лева. Пропорционалната такса за опис по т. 20 от Тарифата в
конкретния случай не надвишава една десета от вземането. ЧСИ М.П. е определил
дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ (Тарифата), която се начислява
върху събраната сума на 16 311.71 лева с ДДС. Постъпилата вследствие
реализираната публична продан сума по изпълнителното дело е 650 585.40 лева, въз основа на която съдът се
определя и дължимата пропорционална такса, а именно 19 478.05 лв. с ДДС,
но доколкото ЧСИ си е разпределил по-малко, то разпределението не следва да
бъде изменяно.
Съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в ред втори на ползващите се с привилегии вземания се
включват вземанията на държавата за данъци върху процесния
имот. От изискваната по изпълнителното дело информация се установява, че съгласно Удостоверения от Столична община с вх. №
41983,41985 и 41986/13.06.2019 г. (л. 410-412) за гореописаните недвижими имоти
е получена информация, че не са декларирани в общината по местонахождението им
и не е подадена информация за наличие на дължими местни данъци и такси.
Доколкото длъжникът „О.П.К.“ ЕООД - в несъстоятелност не е собственик на продаваните
имоти, то ирелевантно е наличието или липсата на
поискана за него информация от НАП за дължими данъци, тъй като само за данъците
относно продаваните имоти има привилегия по чл. 136, т. 2 ЗЗД. Що се отнася до
останалите публични задължения, за които държавата се смята за присъединен взискател по реда на чл. 458 ГПК, то справки при НАП са
направени и съответно отговори за липса на публични задължения са получени за ипотекарните длъжници „Х.Б.“ ООД,
Т.Г.Т. и С.Л.А.(л. 578, 585, 587). Справка за „О.П.К.“ ЕООД - в несъстоятелност
не е била необходима, тъй като това дружество е в несъстоятелност и на
основание чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнението срещу негово имущество е спряно, а
държавата чрез НАП е длъжна да предяви своите вземания в производството по
несъстоятелност по реда на чл. 685 и сл. ТЗ.
Предвид
нормата на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД в трети ред на предпочтително
удовлетворяване се удовлетворяват вземанията, обезпечени с ипотека – от стойността
на ипотекирания имот. Видно от представените по делото нотариални актове и
договори за прехвърляне на вземане Я.П.се явява взискател
- ипотекарен кредитор на длъжниците „Х.Б.“ ООД, Т.Г.Т. и
С.Л.А., чийто имот е продаден. Предвид вписаната ипотека,
законосъобразно с обжалваното разпределение остатъкът от сумата по процесната публична продан е разпределена на ипотекарния кредитор за удовлетворяване на вземането му,
обезпечено с ипотека върху продаваните недвижими имоти.
Правилно
е приетото от ЧСИ, че макар „Х.Б.“ ООД, Т.Г.Т. и С.Л.А.да са станали собственици на
ипотекирано право на строеж за построяване на конкретни самостоятелни обекти,
ипотеката е преминала върху тях след построяването им, тъй като правото на
строеж се трансформира в право на собственост върху сградата или отделни обекти
от нея. Правото на строеж не се погасява с построяване на самостоятелния обект,
за чието построяване е учредено, то остава в латентно състояние и може повторно
да бъде реализирано, ако например сградата погине.
Поради
изчерпване на разпределяната сума, разпределението е приключено. Доколкото
същото е направено по реда на чл. 461 ГПК, правилно ЧСИ е извършил прихващане и
е разпоредил купувачът-взискател да внесе само
сумата, която надвишава разпределената му сума.
При
така изложените съображения обжалваното разпределение от 24.09.2019 г. по
изпълнително дело № 20188510402321 по описа на ЧСИ М.П. следва е законосъобразно,
а жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 76111/24.10.2019 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П.,
подадена от ипотекарния длъжник Т.Г.Т., срещу акт на
ЧСИ М.П. по изп.д. № 20188510402321 - изготвено на
24.09.2019 г. разпореждане за разпределение на събрани по изпълнителното
производство суми.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.