РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 25.07.2017
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8647 по описа
за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД твърди, че с договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-10577638 от 06.02.2014 г., е отпуснал
заем в размер на 15 000 лв. на М.И.В.. Съгласно чл. 2 от горепосочения договор
със сумата от 786,17 лв. от отпуснатите 15 000 лв. са рефинансирани стари
задължения на М.И.В. към ищцовото дружество по договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-1025024, със сумата от 60 лв. е заплатена застраховка
„Защита на семейството“, 375 лв. са използвани за такса по усвояване на
кредита. Поддържа, че остатъкът от сумата в размер на 13 778,83 лв. е била
преведена по банкова сметка ***, която същият е предоставил и изрично е
посочена в договора. Излага съображения, че съгласно чл. 3 от договора, „Б.П.П.Ф.“
ЕАД е изпълнило задължението си по него и фактическият състав по реалната
сделка е изпълнен, а за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 84
месечни вноски - всяка по 574,71 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването му съгласно ГПР от 50,45 % и лихвен
процент от 40,16 %, посочени изрично в договора за потребителски паричен
кредит. Сочи, че посочената месечната погасителна вноска, представлява сбор от
главница по заема, лихвата по него, както и месечната погасителна вноска по
допълнително сключената застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 3 276
лв. Твърди, че длъжникът М.И.В. е преустановил редовното обслужване на заема на
05.06.2014 г., като към тази дата са били погасени само 3 месечни вноски, без
да е извършено друго плащане и до настоящия момент. Поддържа, че на основание
чл. 5 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е станало изискуемо в пълен
размер. Излага, че са били предприети множество мерки, с които да бъде поканен
длъжникът да погаси задълженията си доброволно, но въпреки това, плащане не е
постъпило, като на 07.01.2015 г. му е била изпратена изрична покана за
доброволно изпълнение на адреса, посочен от кредитополучателя при
кандидатстване, в която заема е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че към
момента на депозирането на исковата молба ответникът дължи на дружеството
следните суми: 15 168,38 лв.- главница по кредита; 28 497,49 лв. -
възнаградителна лихва; обезщетение за забава в размер на законна лихва 1587,69 лв.,
начислена върху неизплатената главница по заема за периода от настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита – 04.07.2014 г. до 16.06.2015 г. Моли съдът
да осъди М.И. Веселин за дължимите суми, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, като претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът
М.И.В., чрез назначения особен представител - адв. С.Д., поддържа неоснователност
на ищцовата претенция, като счита, че не е установено по безспорен начин неизпълнение
на задължението си по договора за потребителски паричен кредит.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
С оглед изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения и формулирания петитум, съдът приема, че е сезиран с
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД за заплащане на посочените по-горе суми за главница и възнаградителна
лихва, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10577638 от
06.02.2014 г., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – лихви за забава. В тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит
и предоставянето на договорената сума на ответника, дължимостта на
претендираните суми и техния размер, а от своя страна ответникът следва да
установи, че е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума.
Не съществува противоречие, а и видно
от представения по делото договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-10577638
от 06.02.2014 г., че между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и М.И.В. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за
предоставяне от ищеца на ответника на потребителски кредит с размер от
15 000 лв., който следва да бъде погасен на 84 месечни вноски.
Съгласно чл. 2 от договора, размерът на
предоставения кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита“, в конкретния случай 15 000 лв., като от посочената сума
кредитополучателят се е съгласил да му бъде удържана сума от 786,17 лв. за
пълното погасяване на задълженията му по договор PLUS-10250247. В същата клауза е уговорено,
че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде
платен директно на застрахователния агент, като в полето „Параметри и условия“
на страница първа от договора е посочено, че този размер е нула лева. Страните
са постигнали съгласие и че дължимата застрахователна премия в общ размер на
3276 лв. се разделя на броя вноски по кредита (в случая 84 вноски) и е част от
всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.
Размерът на самата месечна вноска, включваща главница и лихва по кредита, както
и главница по застраховката по кредита е в размер на 574,71 лв.. Договорено е
кредитополучателят да заплати такса за усвояване на кредита в размер на 375
лв., която се удържа от сумата по кредита.
По делото е представено и платежно
нареждане за превеждане *** сумата от 13 778,83 лв. по банкова сметка на М.В.,
която съответства на посочената банкова сметка ***. 1 от договора за кредит и по която страните
са се споразумели да се предостави кредита.
От приетата без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита от
15 000 лв. е усвоена, както следва: 786,17 лв. за рефинансиране на кредит
PLUS-1025024; 60 лв. - за закупуване на застраховка „Защита на семейството“;
375 лв. – такса за усвояване на кредита; 13 778,83 лв. – превод по банкова
сметка, ***а кредит сметка на кредитополучателя.
При така представените доказателства
съдът намира, че кредиторът е доказал изпълнението на основното си задължение
да предостави договорената сума от 15 000 лв.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е издължил изцяло само първите три погасителни
вноски с падежи 05.03.2014 г., 04.04.2014г. и 05.05.2014 г., като е заплатил
общо главница в размер на 104,62 лв. и лихва в размер на 1502,51 лв., след което не са последвали нови
погасявания. Неиздължени са останали месечните вноски за главница в общ размер
на 14 895,38 лв. и договорна лихва в размер на 28497,49 лв., за периода
05.06.2014 г.–05.02.2021 г. По делото не са ангажирани доказателства от
ответника М.В., чиято е и доказателствената тежест, да е правил последващи
вноски по кредита, поради което съдът приема, че неизплатеният остатък от
главницата по кредита се равнява на 14 895,38 лв.
В исковата молба ищецът поддържа, че на
основание чл. 5, ал. 2 от договора, кредитът става изцяло предсрочно изискуем
при просрочване на две или повече погасителни вноски считано от падежната
датата на втората непогасена вноска, и поради преустановяване на плащането по
кредита, на 04.07.2014 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Настоящият състав намира, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Ето защо предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й. В
този смисъл, макар безспорно към 04.07.2014 г. кредитополучателят да не е
погасил две от вноските си, то постигнатата в чл. 5 от договора предварителна
уговорка, че при неплащане на две или повече вноски кредитът става предсрочно
изискуем без да е необходимо уведомяване на длъжника, не е породило действие,
тъй като ищецът не е заявил, че упражнява потестативното си правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление не е достигнало до длъжника
– кредитополучател. Следва да се отбележи, че не представлява надлежно
извършено уведомяване изпратеното до длъжника съобщение от 07.01.2015 г. въпреки,
че чл. 10 от договора предвижда всички изявления, отправени до
кредитополучателя да се считат за узнати от него ако бъдат доставени на адреса,
посочен в договора или в документите при кандидатстване или усвояването на
кредита. Видно от приложената обратна разписка на лист №15 от делото адресът на
доставяне е различен от този, посочен в договора за кредит, а твърденията в
исковата молба, че писмото е изпратено на адреса, деклариран при
кандидатстване, остават недоказани.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че към 04.07.2014 г. не е настъпила твърдяната от
кредитора предсрочна
изискуемост, тъй като не се установява същата да е надлежно съобщена на кредитополучателя.
Доколкото обаче се касае за предявен осъдителен иск и с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да съобрази и фактите, настъпили след завеждане
на делото от значение за спорното право, а именно, че с връчването на
01.03.2016 г. (л. 56)
на препис от исковата молба до ответника чрез назначения му особен
представител, волеизявлението на кредитора за обявяване на вземането му за
предсрочно изискуемо е надлежно съобщено на М.В. и от този момент то е породило
своя ефект. До тази дата съгласно погасителния план е настъпил падежа на
месечните вноски за периода от 05.06.2014 г. – 05.02.2016 г. Както се посочи, липсват
доказателства вноската с падеж 05.06.2014 г. и последващите я да са погасени,
поради което на ищеца следва да бъде присъден остатъкът от доказано дължимата
главница по кредита в размер на 14 895,38 лв., а за разликата над този размер
до претендираните 15 168,38 лв. искът за главницата следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на претендираната възнаградителна
лихва в размер на 28 497,49 лв. искът се явява основателен до размера на 10
141,44 лв., който съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК, доколкото не са
необходими специални знания, и която сума се явява сбор на възнаградителните лихви по погасителен план,
част от падежиралите до датата на предсрочната изискуемост (01.03.2016 г.) неиздължени
месечни вноски. За разликата над тази сума възнаградителната лихва не е дължима
от ответника, тъй като обявяването на кредита за предсрочно изискуем изключва
наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен
характер (в този смисъл и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. №
797/2010 г., ІІ т.о. на ВКС).
Заявената с исковата молба претенцията
в размер на 1587,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислена върху неизплатената главница от датата на твърдяната
от ищеца предсрочна изискуемост – 04.07.2014 г. до 16.07.2015 г., следва да
бъде изцяло отхвърлена като неоснователна, тъй като, както се установи, за
процесния период предсрочна изискуемост не е настъпила, респективно кредиторът
няма право на претендираната лихва на това основание.
По
изложените съображения, съдът намира, че искът за главницата следва да бъде
уважен до размера на 14 895,38 лв., а за разликата над този размер до
претендираните 15 168,38 лв. следва да бъде отхвърлен; претенцията за
възнаградителна лихва се явява основателна до размера на 10 141,44 лв., а за разликата над този размер до
претендираните 28 497,49 лв. следва да
бъде отхвърлена. Следва да бъде уважено искането на ищеца върху уважената част
от иска за главницата да бъде присъдена и законна лихва от датата на исковата
молба до окончателно ѝ изплащане. Изцяло
неоснователна е претенцията за сумата от 1587,69 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема
главница за периода 04.07.2014 г. до 16.07.2015 г..
При този изход на
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, съобразно уважената част от исковете, разноски в настоящото
производство, както следва: 987,64 лв. – държавна такса; 1044,55
лв. – такса за назначен на ответника особен представител (л.42) и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006 г., вр. чл. 37
Закон за правната помощ и вземайки предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез назначения му особен
представител адв. С.Д., да заплати на ищеца „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, ********, по иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, сумата от 14 895,38 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10577638
от 06.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази суми от датата на
исковата молба – 02.07.2015 г. до окончателното им изплащане, и сумата от 10
141,44 лв. – възнаградителна лихва по договора, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите
за главницата за разликата над присъдената сума до предявените 15 168,38 лв. и
за възнаградителна лихва за разликата над присъдената сума до претендираните 28
497,49 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, ******** срещу М.И.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез назначения му особен представител адв. С.Д., иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД
в размер на 1587,69 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва, начислена върху неизплатената главница
по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10577638/06.02.2014 г. за
периода от 04.07.2014 г. до 16.07.2015 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез назначения му особен
представител адв. С.Д., да заплати на ищеца „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнеспарк София, сгр. №14, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съобразно уважената част от исковете разноски в
настоящото производство, както следва: 987,64 лв. – държавна
такса; 1044,55 лв. – такса за
назначен на ответника особен представител и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: