Решение по дело №2073/2016 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			28.02.2018
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	16.02.		2018

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Росица Ганева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2073		2016

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

 „Лега Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин” № 36, ет.1, ап. вляво, представлявано от управителя Русанка Попова, чрез адв. Р.Г., съд. адрес:***, е предявило срещу „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от Н.С.К., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: - 5 400 лв. с вкл. ДДС, представляващи абонаментна такса за м. май 2011 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/02.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 1 647, 29 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение); - 5 400 лв. с вкл. ДДС, представляващи абонаментна такса за м. юни 2011 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/03.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 1 647, 29 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г.; - 5 400 лв. с вкл. ДДС, представляващи абонаментна такса за м. юли 2011 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/01.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 1 647, 29 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 01.07.2008 г. е сключил с ответника договор за абонаментно консултантско обслужване, с който се е задължил да му предоставя текущо консултантско обслужване срещу заплащане на месечна абонаментна такса, дължима в срок до пето число на съответния месец. Съгласно допълнително споразумение от 01.11.2008 г. към договора, считано от 01.11.2008 г. месечната абонаментна такса е определена в размер от 4 500 лв. без вкл. ДДС или 5 400 лв. с вкл. ДДС. Ищецът сочи, че представеното допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г. за промяна на месечната абонаментна такса е подписано не от посочения в него изпълнителен директор, а от Кирил Василев Калдръмов като упълномощено лице; в процесния период той е представлявал дружеството и като член на Съвета на директорите. Между страните е била установена трайна търговска практика Виктор Чобанов да получава и да подписва за ответника издадените от ищеца фактури, включително процесните. Давността за процесните вземания е прекъсвана многократно с изрични устни признания от д-р Н.К., Виктор Чобанов, Искра Генкова – Капаноглу; налице е и изрично писмено признание, направено с договор от 14.08.2012 г. между страните, подписан за ответника от Искра Генкова – Капаноглу.

Ищецът изпълнил поетите с договора задължения за предоставяне на консултантско обслужване, а ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите абонаментни такси за месеците май, юни и юли 2011 г. Поради изпадането в забава ответникът дължи и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, възлизащо на 1 647, 29 лв. за всяка от трите неплатени абонаментни такси за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1487/2016 г. по описа на Районен съд – Дупница и е издадена заповед за изпълнение за посочените суми. В законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта.

С постъпилия писмен отговор не се оспорва сключването на посочения договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г. Оспорва се подписването на допълнителното споразумение между страните от 01.11.2008 г. от законния представител на ответното дружество. Оспорва се твърдението на ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора; твърди се, че ответникът не е приел никаква доставка на услуги от ищеца през посочените месеци, не се сочат доказателства предоставените консултации да са приети от законния представител на ответника, да са съставени документи, удостоверяващи приемането на работата без възражение; приложените към исковата молба фактури не удостоверяват подобно приемане. Не се оспорва, че процесните фактури са включени в дневниците за покупките на ответното дружество. Направено е възражение за изтекла давност.

Ответникът е оспорил наличието на упълномощаване на Кирил Василев Калдръмов за подписването на допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г.; оспорил е по реда на чл.193 ГПК истинността на договора от 14.08.2012 г. между страните. Посочил е, че към датата 14.08.2012 г. изпълнителен член на Съвета на директорите на ответното дружество е Н.К.; към датата 14.08.2012 г. Искра Генкова – Капаноглу е само член на Съвета на директорите и съгласно чл.235 от ТЗ не може да представлява дружеството. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., сключен между него и ответното дружество. Съгласно чл.4 и чл.5 от договора, основните задължения на ищцовото дружество са: да дава консултации, разяснения и съвети при поискване от абоната – ответник /чрез лице или лица, специалисти в съответната област – чл.3, ал.1/, да изготвя правни или данъчни анализи; да участва в преговори за сключване на сделки, ако това е заявено от абоната поне един ден преди преговорите; при необходимост от процесуално представителство за запазване интересите на абоната – да ангажира адвокат, който да бъде упълномощен от абоната. Съгласно чл.7, ал.2 от договора лица за контакт по него от страна на абоната са Кирил Василев Калдръмов – управител, и Виктор Чобанов – счетоводител.

Видно от представеното допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г., с което месечната абонаментна такса е увеличена на 5 400 лв. с ДДС, като представляващ ответното дружество при сключването му е посочен Георги Аврамов – изп. директор. Представени са и процесните фактури № ********** от 02.05.2011 г., № ********** от 03.06.2011 г. и № ********** от 01.07.2011 г. с доставчик ищеца и получател ответника, всяка на стойност 5 400 лв. с ДДС, за консултантски услуги за м. май, юни и юли 2011 г.; като получател по фактурите е посочен Н.К. - изп. директор.

Ищецът е представил и доказателства във връзка с твърдението си, че в предходен период ответното дружество е заплащало уговорената с допълнителното споразумение от 01.11.2008 г. по-висока абонаментна такса /л.54-67/, доказателства за наличие на договорни отношения на  „Лега Консулт” ЕООД с правоспособни юристи – адвокати и електронна кореспонденция между част от тях и ответното дружество във връзка с оказваното правно обслужване, включително и писмо от 11.09.2014 г. за потвърждаване на дължимите суми към „Лега Консулт” ЕООД /л.188-190/.

От представения договор от 14.08.2012 г. се установява, че е сключен между адв. Ирена Савова – лично и като представител на „Лега Консулт” ЕООД, и Искра Генкова – Капаноглу – лично и като представител на „СБР – Банкя” АД и като представител на „СБР – Сапарева баня” АД - доверители. В чл.2 от договора са описани признати от доверителите задължения, като в задълженията на „СБР – Сапарева баня” АД са описани и тези по процесните фактури.

В откритото производство по чл.193 ГПК по оспорване на автентичността на договора от 14.08.2012 г. е назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза от вещото лице Ал. С. /л.222-228/, според заключението по която трите подписа за доверител в изследвания договор са положени от Искра Генкова – Капаноглу; няма извършени подправки и всички страници са разпечатани на едно и също принтиращо устройство. Назначена е и е изготвена техническа експертиза от вещото лице Т.К. /първоначално допусната като повторна графическа, но впоследствие в съдебното заседание на 07.11.2017 г. ответникът е уточнил, че не поддържа искането да се отговори на въпроса, дали трите подписа за доверител на последната страница от процесния договор са положени от Искра Генкова – Капаноглу; твърденията са, че автентични подписи от друг договор са прикрепени към оспорения договор от 14.08.2012 г./. В заключението си /л.323-334/ вещото лице сочи, че седемте страници на договора от 14.08.2012 г. са отпечатани на сходна хартия; печатните текстове в тях са отпечатани на едно и също печатащо устройство; всяка страница е отпечатана при еднократно преминаване на листа през печатащото устройство /не са установени признаци на дописване – допечатване на текст/.

Относно въпросите за възрастта на хартията и пишещото вещество вещото лице сочи, че не може да даде отговор, тъй като хартията на седемте страници на договора не притежава уникални характеристики и не може еднозначно да се посочи конкретен производител и партида; няма общоприет, безспорен и утвърден метод за датиране на документи по стареене на материала – хартия и пишещи вещества; при използваните методи в тази насока е необходим документ – еталон /с известна дата на съставяне, съхраняван при същите условия, изготвен на идентична хартия и с идентично пишещо вещество/, като липсва гаранция за достигане до конкретен извод и липсва повторяемост на резултатите при неколкократно извършване на един и същ анализ.

В съдебно заседание вещото лице устно е допълнило, че при изследването е установило наличие на последната страница от договора на дупка от телбод, която няма аналог на останалите страници; дори при многократно разкачване броят на отворите от телбод не може да бъде различен.

Предвид изводите на вещите лица по графическата и по техническата експертиза, съдът счита, че оспорването не е доказано. По делото е безспорно установено, че оспореният договор от 14.08.2012 г. е подписан за доверител от Искра Генкова – Капаноглу. Твърдяното прикрепване към оспорения договор на автентични подписи от друг договор не може да бъде обосновано само с наличието на последната страница от договора на дупка от телбод, която няма аналог на останалите страници /възможно е например към последната страница да е бил прикрепен друг документ – бележка, писмо, счетоводна справка, имащ отношение към дължимите на ищеца суми, нуждата от който впоследствие да е отпаднала/. От съдържанието на договора не може да бъде направен извод за различен смисъл на клаузите в първите шест и в страницата с подписите. Констатациите на вещите лица относно външния вид на текста, начина на отпечатването му, вида на печатащото устройство и хартията също не подкрепят твърденията на ответника.

Във връзка с направеното от Искра Генкова – Капаноглу признание на процесните задължения ищецът е представил извлечения от партидата на ответника в Търговския регистър, както и списък на акционерите, от които се установява притежаването към 27.06.2017 г. от Искра Генкова – Капаноглу на акции от ответното дружество, представляващи 85, 221 % от  капитала. Представена е и жалба до САК /л.311/ по друго гражданско дело от името на „СБР – Сапарева баня” АД, подписана от Искра Генкова – Капаноглу /с изрично посочване на качеството й на член на Съвета на директорите на жалбоподателя/.       

Свидетелката Марияна Попова сочи, че като адвокат е работила с „Лега Консулт” ЕООД, включително и по договора за консултантско обслужване на ответното дружество. Тя и колегите й предоставяли консултации на ответника, изготвяли пълномощни, договори и други документи, конкретно във връзка с провеждани общи събрания на акционерите. От името на ответника със свидетелката контактували Кирил Калдръмов, Н.К., Виктор Чобанов, Искра Генкова – Капаноглу. Изтъкваната причина за неплащане на задълженията съгласно издаваните фактури била недостиг на средства. Подписването на договора от 14.08.2012 г. за признание на задълженията станало в присъствието на свидетелката, от Искра Генкова – Капаноглу в качеството на член на съвета на директорите на ответното дружество.

Свидетелят Янко Кочев сочи, че в качеството на прокурист на ответното дружество в периода 2010 г. – първите месеци на 2011 г. е ползвал услугите на ищеца и осигурените от него юристи и е извършвал плащания по договора за консултантско обслужване.

При допълнителния й разпит свидетелката Марияна Попова сочи, че е изготвяла справки за задълженията на абоната по процесния договор за консултантско обслужване, които съгласувала със счетоводството на ответника; поради това е запозната с обстоятелството, че абонаментните такси за м. май, юни и юли 2011 г. не са платени. Във връзка с неплатените такси били проведени няколко срещи с Н.К.: в присъствието на свидетелката в края на 2011 г. и през пролетта на 2013 г., при които Н.К. заявил, че всички дължими такси ще бъдат платени; през м. септември 2014 г. при уточняването на задълженията с участието на свидетелката били водени разговори с Н.К., който потвърдил изчислените дължими суми. Свидетелката твърди, че й е известно провеждането и на среща между Н.К. и адв. Савова през м. декември 2014 г., на която той отново потвърдил, че задълженията ще бъдат платени.

Свидетелят Н.К. твърди, че не знае, дали по процесния договор за консултантско обслужване са останали дължими суми към ищеца. Отрича да е потвърждавал задължения на ответното дружество на срещи с представители на ищеца през 2011 г., 2013 г. и 2014 г. Свидетелят твърди, че представляваното от него дружество има неизплатени задължения, но не знае, дали има такива и към ищеца. В случаите на недостиг на средства за погасяване на изискуеми задължения свидетелят преговаря с кредиторите на дружеството за разсрочване на плащанията.

Свидетелят Виктор Чобанов потвърждава, че е подписал процесните фактури за получател, като в този период е бил член на Съвета на директорите на ответника, но не е действал като негов представител.

От заключението на вещото лице Н. Ш. по назначената счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за забава на плащането на сумите по описаните фактури за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. възлиза на 1 647, 29 лв. за всяка от сумите.

Представени са и други, неотносими към предмета на доказване писмени доказателства, които не следва да се обсъждат.

Приложено е ч.гр.д. № 1487/2016 г. по описа на ДРС, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1487/2016 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането - сключването на договора за абонаментно консултантско обслужване и допълнителното споразумение към него, размера на дължимите суми за месечни абонаментни такси и на претендираното обезщетение за забава.

Между страните не е спорно сключването между тях на договора за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., съгласно който основните задължения на ищцовото дружество са да дава консултации, да участва в преговори за сключване на сделки, при необходимост – да ангажира адвокат, който да бъде упълномощен от абоната, за да защитава интересите му. Видно от клаузите на договора – чл.4 и чл.5, изпълнението на задълженията на ищеца е поставено в зависимост от активно поведение на абоната /ответното дружество/: той следва да поиска съответна консултация или да заяви участие на ищцовото дружество в преговори, респ. – да уведоми ищеца за заведено съдебно производство /по аргумент от чл.7, ал.3 от договора/. От друга страна, заплащането на уговорената в чл.6 от договора месечна абонаментна такса от абоната не е предпоставено от оказана в текущия период конкретна услуга или услуги от ищеца.

Поради това заплащане на абонаментната такса се дължи, както при поискано и осъществено правно обслужване през съответния месечен период, така и когато абонатът не е имал нужда от съдействието на ищеца и не го е поискал. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е приел никаква доставка на услуги от ищеца през посочените месеци – доставянето на договорените услуги е поставено изцяло в зависимост от неговата инициатива. Би било налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, ако абонатът е поискал конкретна услуга и тя не е оказана, но ответникът не е изложил такива твърдения. Неоснователно е възражението за липса на съставени документи, удостоверяващи приемането на работата без възражение – договорът е за услуги в правната област, които не са посочени конкретно /консултации, разяснения, съвети/ и ищецът не дължи материална престация, доказването на която да се извършва посредством документи; не се касае за резултативна престация /липсва уговорка за конкретен резултат от работата на ищеца/.

При липсата на твърдения за отказано правно съдействие от страна на ищеца през процесния период, в който посоченият договор е действал, съдът приема за доказано изпълнението на задълженията на довереника /да се постави на разположение на абоната, с готовност да предостави необходимото съдействие при поискване/, което обуславя и пораждане на задължение на абоната да заплати дължимата месечна такса.

По делото не е спорно, че допълнителното споразумение между страните от 01.11.2008 г., с което месечната абонаментна такса е увеличена на 5 400 лв. с ДДС, не е подписано от Георги Аврамов – изпълнителният директор на ответника в този период, а от Кирил Василев Калдръмов. Ищецът твърди, че Кирил Калдръмов бил упълномощен за това действие, но не представя доказателства в тази насока. Ищецът не представя доказателства и за друго свое твърдение: че издадените от него процесни фактури с посочен получател изпълнителният директор на ответника и неподписани от него, са подписани от Виктор Чобанов в съответствие с установена между страните трайна търговска практика.

От друга страна, по делото е безспорно, че процесните фактури са включени в дневниците за покупките на ответното дружество. Страните по процесния договор за абонаментно обслужване са търговци и в конкретния случай е приложим чл.301 от ТЗ: счита се, че търговецът потвърждава действията на лице, действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. Макар от подписа, положен върху процесните фактури, да не може да се направи извод, че подписалото ги лице е било упълномощено от ответника, безспорно e, че ответникът е узнал за неговите действия - в случая знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от осчетоводяването на фактурите в неговото счетоводство.

Липсват доказателства дружеството - ответник да се е противопоставило на тези действия веднага след тяхното узнаване, напротив - от ангажираните от ищеца доказателства за плащания по издадени в предходен период фактури се установява, че през почти целия период на действие на процесния договор размерът на абонаментната такса е бил този по допълнителното споразумение, т.е. 5 400 лв., като ответното дружество е заплащало без възражения именно по 5 400 лв. месечно. Поради това съдът приема, че дължимата от ответника абонаментна такса за м. май, юни и юли 2011 г. е в размер на 5 400 лв. месечно.

Видно от договора за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., задълженията и на двете страни са за повтарящо се изпълнение; по-конкретно задължението на абоната е за заплащане на месечни такси в предварително определен размер, а множеството престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт /договора между страните/ и падежът им настъпва периодично, като е предварително определен /до пето число на съответния месец/. Предвид описаната съвкупност от отличителни белези, задължението на ответника е за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.

Във връзка с направеното с писмения отговор възражение за погасяване на претендираните вземания по давност ищецът е представил договор от 14.08.2012 г., сключен между него и Искра Генкова – Капаноглу като представител на „СБР – Сапарева баня” АД – доверител, с който доверителят е признал задълженията по процесните фактури.

По делото е безспорно, че от 27.06.2008 г. до настоящия момент Искра Генкова – Капаноглу е член на Съвета на директорите на ответното дружество /с едностепенна система на управление и представителство, състоящ се от пет членове/, като изпълнителен член на СД от 24.08.2010 г. до настоящия момент е Н.С.К.. Съгласно чл.235, ал.1 от ТЗ, членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго. Вписаният в търговския регистър устав на „СБР - Сапарева баня” АД, приет на 18.11.2002 г., не въвежда различни от законовите правила за представителство на дружеството от членовете на съвета на директорите.

При колективното представителство представителите действат винаги заедно и трябва да формират обща воля, защото волята на търговското дружество се изразява чрез изразената от тях обща воля. В противен случай извършеното правно действие няма да породи правни последици /Решение № 125 от 24.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 370/2005 г., ТК/. Отделният член на съвета на директорите на акционерното дружество не може да го представлява, освен ако не е изрично овластен от съвета на директорите /Решение № 206 от 19.11.1997 г. на ВКС по ф. д. № 203/97 г., V г. о./.

По делото не са представени доказателства за упълномощаване на Искра Генкова – Капаноглу от СД на ответното дружество за сключване на договора от 14.08.2012 г., респ. - за признаване на процесните задължения от името на ответника. При липса на доказателства за такова упълномощаване са ирелевантни доводите за обичайна практика посоченият член на СД да извършва действия от името и за сметка на ответника, респ. – за броя на притежаваните от нея акции от капитала на дружеството. Поради това изявлението на Искра Генкова – Капаноглу за признаване няма обвързващи дружеството последици и не прекъсва погасителната давност по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД.

Ищецът е поискал и съдът е допуснал и гласни доказателства за извършени устни признания на задълженията от ответника. Признанието на вземане представлява едностранна сделка, а не договор; страната, която извършва признанието, не може да бъде принудена да състави и документ. Поради това не е налице ограничение по смисъла на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК и е възможно да се установява признание на вземане над 5 000 лева със свидетелски показания.

Събраните в тази насока доказателства посредством разпит на свидетели и на двете страни са противоречиви – свидетелят Попова изброява поредица от случаи, в които Н.К. е признавал процесните задължения и е заявявал, че ще бъдат платени, а Н.К. отрича да е правил такива изявления. Показанията и на двамата свидетели следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК предвид възможната тяхна заинтересованост в полза на довелата ги страна /свидетелят Попова е дъщеря на Русанка Попова – управител на ищцовото дружество; свидетелят Н.К. е изпълнителен член на СД на ответното дружество от 24.08.2010 г. до настоящия момент - разпитът му в качеството на свидетел е по инициатива на ответното дружество, за разлика от процедурата по чл.176, вр. с чл.177, ал.1, т.2 ГПК за даване на обяснения от страна, която в случая би могла да бъде инициирана от ищеца/.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Марияна Попова като логични, последователни и житейски достоверни – по делото не е спорно, че в процесния период тя е извършвала консултантска дейност от името на ищеца по договора от 01.07.2008 г. и следователно е запозната с изпълнението на задълженията на страните по договора; показанията й се подкрепят от писмените доказателства по делото – безспорното осчетоводяване на процесните фактури от ответника, доказателствата за заплащане от ответника в предходен период на абонаментната такса в размер на 5 400 лв. месечно, изпратеното писмо до ответника на 11.09.2014 г. за потвърждаване на дължимите суми към „Лега Консулт” ЕООД и договора от 14.08.2012 г. с Искра Генкова – Капаноглу за признаване на задълженията по процесните фактури – последните два документа установяват действията, предприемани от ищеца за изпълнение на задълженията на абоната по договора; в контекста на тези действия е логично да са провеждани и срещи с представителя на ответното дружество.

От друга страна, житейски недостоверно е твърдяното от Н.К., че не знае, дали по процесния договор за консултантско обслужване са останали дължими суми към ищеца, предвид качеството му на изпълнителен член на СД на ответното дружество. Твърдението му, че не е провеждал срещи с ищеца, на които да е признавал процесните задължения, е в логическо противоречие с описаното от него обичайно полагане на усилия за разсрочване на дължимите суми към кредиторите в случаите на недостиг на средства. Показанията на свидетеля Н.К. противоречат на останалите доказателства по делото – осчетоводяването на процесните фактури при ответника и липсата на твърдения и доказателства за оспорване след узнаването за задълженията по тях. Неоспорването на вземанията на ищеца по осчетоводените фактури отново води до извод за съответствие на показанията на свидетелката Марияна Попова с поведението на ответника, който според свидетелката не е отричал съществуването на вземанията, а като причина за забавата си е изтъквал недостиг на средства.

Поради това съдът приема, че давността за процесните вземания е прекъсвана с устни признания съгласно чл.116, б. „а“ от ЗЗД, извършени от представляващия ответното дружество изпълнителен член на Съвета на директорите през 2011 г., 2013 г. и 2014 г. /м. септември и м. декември/. Съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност, в случая - тригодишна. Поради това до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1487/2016 г. по описа на ДРС - 06.10.2016 г., давността по чл.111, б.„в” ЗЗД не е изтекла.

Не е спорно, че процесните задължения не са платени. Поради това ответникът дължи обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, възлизащо на 1 647, 29 лв. за всяка от трите неплатени абонаментни такси за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г., съгласно заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за дължими по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г. абонаментни такси за месеците май, юни и юли 2011 г. в размер на 5 400 лв. всяка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, възлизащо на 1 647, 29 лв. за всяка от трите неплатени абонаментни такси за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото в общ размер на 1808, 14 лв. /за държавна такса - 422, 84 лв., за възнаграждение на вещо лице – 50 лв., за пътни разноски – 171, 04 лв., за адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита с адв. Р. Г.; основателно е направеното възражение за прекомерност на платеното по договора възнаграждение – предметът на делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1164, 26 лв. Представените доказателства за платено допълнително адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.8 от Наредба № 1 се отнасят за плащания към друг адвокат, а не адв. Р. Г., поради което не следва да се присъждат/.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1487/2016 г. по описа на ДРС в размер на 1269, 97 лв. /за държавна такса - 422, 84 лв., за адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита с адв. Р. Г. – 847, 13 лв.; неоснователно е направеното възражение за прекомерност, тъй като платеното възнаграждение съответства на минималното съгласно чл.7, ал.2, т.4 и ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, че дължи на „Лега Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин” № 36, ет.1, ап. вляво, следните суми: - 5 400 лв. с вкл. ДДС, представляващи абонаментна такса за м. май 2011 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/02.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; 1 647, 29 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение); - 5 400 лв. с вкл. ДДС, представляващи абонаментна такса за м. юни 2011 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/03.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; 1 647, 29 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г.; - 5 400 лв. с вкл. ДДС, представляващи абонаментна такса за м. юли 2011 г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г., за която е издадена Фактура № **********/01.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 06.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; 1 647, 29 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, ЕИК *********, да заплати на „Лега Консулт” ООД, ЕИК *********, сумата 1808, 14 лв. - разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д. № 1487/2016 г. по описа на ДРС в размер на 1269, 97  лв.

 Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: