№ 4136
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря Б* ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110158042 по описа за 2023 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове по чл. 30, ал. 1
ЗН от ищците В. С. П. и Л. В. С. за заплащането на всеки поотделно на сумата
от 55 861, 78 лева, представляваща размера, необходим за допълването на
накърнената запазена част на всеки от тях от наследството на общия
наследодател Л* С.а срещу ответника Б. В. С..
Ищците твърдят, че на 07.02.2021 г. е починала общата наследодателка Л*
Н* С.а, като същата да е оставила трима наследници по закон – съпругът В.
С. П., сина – Л. В. С., ищци по делото, и сина Б. В. С., ответник по
делото. Сочат, че към момента на откриване на наследството, от което тримата
наследници са получили по 1/3 съобразно квотата си по закон, имуществото
на Л* С.а е включвало:
½ ид. ч. от Апартамент № 87, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“,
бл. 36А, вх. „Д“, ет. 5, с площ 75, 31 кв. м., ведно с избено помещение № 4,
заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото или всеки е получил по 1/6 ид. ч. от посочения имот;
½ ид. ч. от Поземлен имот, находящ се в с. Мало Малово, общ.
Драгоман, обл. Софийска, с площ от 900 кв. м., заедно с построената в
имота двуетажна вилна сграда с гаражи, мазе и тавански помещение
със застроена площ от 120 кв. м или всеки е получил 1/6 ид. ч. от
1
посочения имот.
Твърдят, че на 30.12.2005 г. приживе Л* С.а е извършила дарение в ползва
на ответника, с което е накърнена запазената им част от наследството, с
предмет:
½ ид. ч. от Апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“,
бл. 325Б, вх. 3, ет. 3, със застроена площ от 130, 91 кв. м., заедно с
Кабинет № 4 със застроена площ от 32,33 кв. м., заедно с Мазе № 12 с
полезна площ от 13, 95 кв. м., заедно с 4, 659 % ид. ч., равняващи се на 21,
344 кв. м. от общите части на сградата и правото на строеж върху терен
общинска собственост;
½ ид. ч. от Гараж № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл.
325Б, вх. 3, на партерен етаж, със застроена площ от 21, 57 кв. м., заедно
с 0,597 % ид. ч., равняващи се на 2,735 кв. м. от общите части на сградата
и правото на строеж върху терен общинска собственост;
½ ид. ч. от Гараж № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл.
325Б, вх. 3, на партерен етаж, със застроена площ от 19, 23 кв. м., заедно
с 0,532 % ид. ч., равняващи се на 2, 438 кв. м. от общите части на сградата
и правото на строеж върху терен общинска собственост.
Сочат, че с посоченото дарение Л* С.а е била запазила правото си
ползване върху двете северни стаи и сервизни помещения от апартамент №
8, както и върху гараж № 8, като в последствие е извършила отказ от вещното
право на ползване върху недвижимите имоти. Твърдят, че всеки от тримата
наследници има право на запазена част в размер на ¼ от масата на
наследството, образувана по правилата на ЗН. Твърдят, че в процесния случай
ответникът е получил в собственост недвижими имоти, чиято парична
стойност значително надвишава половината от имуществото на общия им
наследодател, при което е накърнена правото на запазена част от наследството
на всеки от двамата ищци.
Ищецът Л. С. твърди, че е спомогнал за увеличаване наследството на Л*
С.а на основание чл. 12, ал. 2 ЗН чрез негови значителни лични усилия и
парични средства чрез построяването на двуетажната вилна сграда с гаражи,
мазе и тавански помещения в поземления имот в с. Мало Малово, общ.
Драгоман, обл. Софийска. Твърди, че не е бил възмезден приживе от
наследодателя по друг начин, поради което имал право това увеличение да
2
бъде пресметнато допълнително в негова полза чрез получаването в
собственост на някой от гореописаните имоти и/или тяхната парична
равностойност.
Ищците твърдят, че за допълване на запазените им части е приложимо
правилото на чл. 36 ЗН, поради което заявяват, че желаят ответника да
задържи дарените му имоти, като възмезди ищците с парични средства
съобразно разликата между паричната равностойност на масата на
наследството и паричната равностойност на ½ ид. ч. от тази маса – явява се
сбора от разполагаемата част от наследството и запазената част на ответника.
След уточнение на петитума искат от съда да осъди ответника да заплати:
на ищеца В. С. П., сумата от 55 861, 78 лева, представляваща размера за
допълване на накърнената му запазена част от наследството на общия им
наследодател Л* С.а, ведно със законната лихва, считано от влизането в
сила на съдебното решение до окончателното изплащане;
на ищеца Л. В. С., сумата от 55 861, 78 лева, представляваща размера за
допълване на накърнената му запазена част от наследството на общия им
наследодател Л* С.а, ведно със законната лихва, считано от влизането в
сила на съдебното решение до окончателното изплащане.
Претендират разноски по делото.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като изцяло неоснователни. Излага виждане за
начина, по който следва да се изчисли масата на наследството. Сочи, че
дареното имущество се прибавя към чистия актив на наследството по
стойността, която е имало по време на подаряването. Твърди, че към момента
на смъртта си Л* С.а е притежавала, освен посочените имоти от ищците, също
така и
Кантора, находяща се в гр. София, ул. „Тимок“ № 14, на партерен етаж
със северно изложение – към ул. „Тимок“, с площ 17, 5 кв. м., при съседи:
наследниците на Ив. Транчев, ул. „Тимок“, кантора на Л. Станоев,
жилищни помещения на Р. Станоев, заедно с 1/3 ид. ч. от избено
помещение, с площ от 28, 60 кв. м., при съседи: ул. „Тимок“, некопани
основи, мазе на Йордан Станоев и коридор, както и 0, 83/30 ид. ч. от
общите части на сградата и от дворното място.
Сочи, че към момента на откриване на наследството върху апартамент
3
№ 87, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 36А, вх. „Д“, ет. 5 и
прилежащото мазе № 4 е тежала договорна ипотека, учредена от Л* С.а и В.
П., поради което това задължение следвало да се извади от актива на
наследството на Л* за съответната ½ ид. ч. Твърди, че като наследник на Л*
С.а е получил 1/6 ид. ч. от апартамент № 87 и от къщата с дворно място в с.
Мало Малово. Твърди, че от откриване на наследството – 07.02.2021 г. до
момента тези имоти се държат изключително и само от ищците, поради което
ответникът е лишен от ползването им. Сочи, че на 20.12.2021 г. на ищците е
връчена покана чрез ЧСИ Ренета Милева за заплащането на обезщетение за
лишаването от ползване на ответника за всеки от двата имота в размер на
пазарната стойност на месечния наем за съответната притежавана от
ответника 1/6 ид. ч. от посочените имоти. Твърди, че не е получил плащане от
ищците, поради което прави възражение за прихващане с дължимото
обезщетение за ползването на имота от 08.02.2021 г. до датата на приключване
на съдебното дирене. Моли съда да отхвърли изцяло предявените претенции
като неоснователни и недоказани. Моли съда, ако намери претенцията за
основателна, да извърши прихващане с посоченото по-горе вземане.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
Видно от приетото по делото Удостоверение за граждански брак № 173
Л* Н* Станоева и В. С. П. са сключили граждански брак на 07.10.1955 г.
Видно от приетия по делото Протокол от 4 април 1989 г. по гр. д. №
27/1989 г. на Сливнишкия районен съд и Нотариален акт № 162, том II, дело
№ 602/1989 г., въз основа постигната съдебна спогодба, Л* Н* С.а е получила
в дял собствеността и е призната за собственик на дворно място, с площ от
900 кв. м. при съседи: улица, ВД, Е*** и общинско място, съставляващо по
регулационния план на с. Мало Малово, Софийска област, Драгоманска
община, урегулиран парцел IV /четвърти/, отреден за имот планоснимачен №
95 /деветдесет и пети/ в квартал № 9 /девети/.
Видно от приетото по делото Строително разрешение № 142 от 17 август
1989 г. на Л* Н* С.а е позволено строенето на жилище по одобрения проект №
176 върху собственото си място в кв. № 9, парцел IV- 95.
4
Видно от приетия по делото и неоспорен от страните Протокол от 19
ноември 1992 г. по гр. д. № 231/1992 г. на Софийски районен съд въз основа на
спогодба Л* Н* С.а е придобила в изключителна собственост Кантора на
партерния етаж със северно изложение към ул. „Тимок“, с площ 17, 5 кв. м.,
при съседи: наследници на ИТ, ул. „Тимок“, кантора на Л. Станоев, жилищни
помещения на Р. Станоев, заедно с 1/3 ид. 1. от избено помещение, цялото с
площ от 28, 60 кв. м. при съседи: ул. „Тимок“, некопани основи, мазе на
Йордан Станоев и коридор, както и заедно с 0, 83/30 ид. ч. от общите части на
сградата и от дворното място.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, построен върху общински терен от ЖСК „Великден“ - гр.
София № 76, том I, рег. № 1646, дело № 32/2005 г. на нотариус ГЙД на
15.03.2005 г. В. С. П. придобива собствеността върху гараж № 8, находящ се в
гр. София, р-н „Младост“, ж. к. „Младост 3“, бл. № 325Б, вх. 3, на партерен
етаж, със застроена площ от 21, 57 кв. м., заедно с принадлежащите му 0, 597
% ид. ч., равняващи се на 2,735 кв. м. от общите части на сградата и правото
на строеж върху терен общинска собственост.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, построен върху общински терен от ЖСК „Великден“ - гр.
София № 79, том I, рег. № 1652, дело № 32/2005 г. на нотариус ГЙД на
15.03.2005 г. В. С. П. придобива собствеността върху Апартамент № 8,
находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл. 325Б, вх. 3, ет. 3, със застроена
площ от 130, 91 кв. м., заедно с Кабинет № 4 със застроена площ от 32,33 кв.
м., заедно с Мазе № 12 с полезна площ от 13, 95 кв. м., заедно с 4, 659 % ид. ч.,
равняващи се на 21, 344 кв. м. от общите части на сградата и правото на
строеж върху терен общинска собственост.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, построен върху общински терен от ЖСК „Великден“ - гр.
София №80, том I, рег. № 1653, дело № 32/2005 г. на нотариус ГЙД на
15.03.2005 г. В. С. П. придобива собствеността върху Гараж № 9, находящ се в
гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл. 325Б, вх. 3, на партерен етаж, със застроена
площ от 19, 23 кв. м., заедно с 0,532 % ид. ч., равняващи се на 2, 438 кв. м. от
общите части на сградата и правото на строеж върху терен общинска
собственост.
5
Видно от приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 27, том V, рег. № 9497, дело № 717/2005 г. на нотариус ГЙД на 30.12.2005 г.
В. П. и Л* С.а даряват на сина си Б. С. следните недвижими имоти:
Апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл. 325Б,
вх. 3, ет. 3, със застроена площ от 130, 91 кв. м., заедно с Кабинет № 4 със
застроена площ от 32,33 кв. м., заедно с Мазе № 12 с полезна площ от 13,
95 кв. м., заедно с 4, 659 % ид. ч., равняващи се на 21, 344 кв. м. от
общите части на сградата и правото на строеж върху терен общинска
собственост;
Гараж № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл. 325Б, вх. 3, на
партерен етаж, със застроена площ от 21, 57 кв. м., заедно с 0,597 % ид.
ч., равняващи се на 2,735 кв. м. от общите части на сградата и правото на
строеж върху терен общинска собственост;
Гараж № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл. 325Б, вх. 3, на
партерен етаж, със застроена площ от 19, 23 кв. м., заедно с 0,532 % ид.
ч., равняващи се на 2, 438 кв. м. от общите части на сградата и правото на
строеж върху терен общинска собственост,
като си запазват правото да ползват двете северни стаи и сервизните
помещения в апартамент № 8 и върху гараж № 8, безвъзмездно, до края на
живота си, заедно и поотделно. Безспорно между страните се явява
обстоятелството, че Л* е дарила на Б. С. ½ ид. ч. от описаните недвижими
имоти
Видно от приетата по делото Декларация за отказ от вещно право на
ползване от 27.04.2009 г. Л* Н* С.а се отказва от правото си на ползване върху
Гараж № 8 находящ се в гр. София, р-н „Младост“, ж. к. „Младост 3“, бл. №
325Б, вх. 3, на партерен етаж, със застроена площ от 21, 57 кв. м.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 88, том I, рег. № 1740, дело № 49/2009 г. на нотариус
Мариана Кадънкова, на 27.04.2009 г. Б. С. продава на „Мамс Трейдинг“ ООД -
Гараж № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл. 325Б, вх. 3, на
партерен етаж, със застроена площ от 21, 57 кв. м., заедно с 0,597 % ид. ч.,
равняващи се на 2,735 кв. м. от общите части на сградата и правото на строеж
върху терен общинска собственост.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
6
№ 200, том III, рег. № 11400, дело № 530/2009 г. на дата 28.12.2009 г. Л. С.
дарява на родителите си В. П. и Л* С.а Апартамент № 87, находящ се в гр.
София, ж. к. „Младост“, бл. 36А, вх. „Д“, ет. 5, с площ 75, 31 кв. м., ведно с
избено помещение № 4, заедно със съответните ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 36, том I, рег. № 1126, дело № 29/2010 г. на
нотариус СД, на 23.02.2010 г. „Банка ДСК“ ЕАД предоставя на Б. В. С. кредит,
за обезпечаването на който В. П. и Л* С.а учредяват в полза на банката
договорна ипотека върху свой недвижим имот, а именно Апартамент № 87,
находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 36А, вх. „Д“, ет. 5, с площ 75, 31
кв. м., ведно с избено помещение № 4, заедно със съответните ид. ч. от общите
части на сградата и правото на строеж. Видно от представената справка от
Агенцията по вписванията ипотеката е заличена на дата 19.10.2021 г.
Безспорно между страните е обстоятелството, че кредитът, за обезпечаването
на който е учредена ипотеката, е погасен.
Видно от приетата по делото Декларация за отказ от вещно право на
ползване от 11.11.2020 г. В. П. и Л* С.а се отказват от правото си на ползване
върху двете северни стаи и сервизните помещения в апартамент № 8,
учредено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27, том V, рег. №
9497, дело № 717/2005 г. на нотариус ГЙД
Видно от приетото по делото Препис-извлечение от акт за смърт Л* С.а е
починала на дата 07.02.2021 г.
Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници Л* С.а и
безспорно между страните е обстоятелството, че същата е оставила трима
наследници по закон: съпругът В. С. П., синът Л. В. С. и синът Б. В. С..
Видно от приетата по делото Покана връчена чрез ЧСИ РВ на 14.12.2021
г. на Л. С.-лично и на В. П.-чрез друго лице /Л. С./, ответникът Б. С. е поканил
ищците да му заплатят парично обезщетение за лишаване от ползване на 1/6
ид. ч. от апартамент № 87, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 36А,
вх. „Д“, ет. 5 и 1/6 ид. ч. от къща в дворно място в с. Мало Малово в размер на
пазарната стойност на месечния наем за всеки от имотите за последните три
години за притежаваната от него 1/6 ид. ч. от посочените имоти.
Видно от приетата по делото справка от Банка ДСК АД към момента на
7
смъртта си Л* С.а е имала 27, 60 лв. наличност по разплащателна сметка №
20418360.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза. Съдът я
кредитира като компетентно, обективно и пълно изготвена с изключение на
отговора по поставените въпроси касателно поземления имот в с. Мало
Малово, заедно с построената в него сграда. Вещото лице не е направило
отделна оценка на земята, върху която е построена сградата, предвид което по
въпроса относно стойността на поземления имот и построената върху него
сграда е изслушана повторна експертиза, която съдът кредитира като
компетентна, обективна и обоснована. Според заключението на вещото лице
по първата експертиза:
стойността на ½ ид. ч. от Апартамент № 87, гр. София, ж. к. „Младост“,
бл. 36А, вх. „Д“, ет. 5 към февруари 2021 г. е 90 146 лв.;
стойността на ½ ид. ч. от Апартамент № 8, гр. София, ж. к. „Младост 3“,
бл. 325Б, вх. 3, ет. 3 към февруари 2021 г. е 199 547 лв.;
стойността на ½ ид. ч. от гараж № 8, гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл.
325Б, партер към февруари 2021 г. е 24 417 лв.;
стойността на ½ ид. ч. от гараж № 9, гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл.
325Б, партер към февруари 2021 г. е 21 768 лв.;
стойността на Кантора, гр. София, ул. „Тимок“ 14 към февруари 2021 г.
е 64 378 лв.
Според заключението на вещото лице по повторната експертиза
стойността на ½ ид. ч. от дворното място в с. Мало Малово заедно с
построената в него сграда към февруари 2021 г. е 169 815 лв.
По делото са изслушани и свидетелските показания на съпругата на
ищеца Л. С. – ТП. Същата сочи, че съпругът Л. периодично е давал доста
пари за построяването на къщата върху дворното място в с. Мало Малово,
защото предполагали, че имотът ще им бъде завещан. Съдът намира, че
свидетелят е заинтересован от изхода на делото, доколкото се явява в
съпружеска връзка с единия от ищците и дадените показания са в негова
полза, поради което не кредитира същите. Освен това, за пълнота следва да се
посочи, че свидетелката съобщава общо за влагане на средства, без да
уточнява размер, дата, начин на влагането, дейностите, извършени с
предоставените средства, поради което показанията се явяват негодни за
8
установяването принос на ищеца Л. С. при построяването на сградата в
дворното място, намиращо се в с. Мало Малово.
По делото е представен и приет нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 104, том IV, рег. № 8205, дело № 599 от 2023 г., от който се
установява, че В. С. П. и Л. В. С. са дарили на Далиа Л. С.а 5/6 ид. ч. от
Апартамент № 87, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 36А, вх. „Д“,
ет. 5, с площ 75, 31 кв. м., ведно с избено помещение № 4, заедно със
съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, на дата 26.07.2023 г.
По делото е представен и приет нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 159, том II, рег. № 3264, дело № 337 от 2022 г., от който се установява,
че В. С. П. и Л. В. С. са дарили на В. Л. С. 5/6 ид. ч. от Поземлен имот,
находящ се в с. Мало Малово, общ. Драгоман, обл. Софийска, с площ от 900
кв. м., заедно с построената в имота двуетажна вилна сграда с гаражи, мазе и
тавански помещение със застроена площ от 120 кв. м, на дата 08.07.2022 г..
По делото са събрани и други писмени доказателства, които не са
необходими за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване, поради
което и съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
За да бъде уважена исковата претенция на основание чл. 30 ЗН е
необходимо ищецът да докаже следните предпоставки: 1) съответна степен на
родство с наследодателя, която му дава право на запазена част от
наследството; 2) паричната стойност на масата на наследството.
По делото безспорно е установено, че страните са наследници на Л* С.а.
Съобразно правилата на чл. 5 и 9 от ЗН низходящите на наследодателката са
наследници от първи ред и като призовани наследници са приели
наследството, а преживелият съпруг наследява заедно с низходящите дял,
равен на дела на всяко от децата. Предвид наличието на съпруг и две деца
размерът на запазената част следва да се определи по правилата на чл. 29, ал. 3
от ЗН, т.е. при разполагаема част от 1/4 и при правилото на равен размер на
запазената част на всяко от децата и на съпруга, всеки от тях следва да
разполага със запазена част от 1/4.
Доколкото по настоящото дело право да се иска възстановяване на
9
запазената част от наследството се упражнява срещу един от низходящите на
наследодателката, а следователно и лице, притежаващо качеството „друг,
призован по закон наследник“, за уважаване на иска не е необходимо
наличието на приемане по опис като материалноправна предпоставка (така:
Тълкувателно решение № 1/04.02.2005 г. по гр. д. № 1/2005 г., ОСГК на
ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013
г., ОСГК, докладчик съдията Светлана Калинова).
Макар извършените дарения да са извършени съвместно от двамата
съпрузи, това не изключва правото на преживелия съпруг, ищец по
настоящото дело, да търси възстановяване на запазената си част от
наследството. За възникване на потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН е без
значение какво е било субективното отношение на наследника с право на
запазена част към извършеното от наследодателя разпоредително действие
при неговото осъществяване, респ. наличието на знание или съгласие за това,
тъй като законът не поставя такова изискване. Участието на преживелия
съпруг в сключването на договора за дарение не може да се разглежда и като
отказ от правото на иск за възстановяване на запазената част от наследството,
тъй като предварителен отказ от иск е недопустим по арг. от чл. 233 ГПК и чл.
264, ал. 2 ГПК. Поради това следва да се приеме, че приживелият съпруг има
правото да иска възстановяване на запазената си част от наследството за ½
ид.ч. от дарените недвижими имоти, което е представлявало дял на
наследодателката в подарените недвижими имоти (така: Решение № 71 от
28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 754/2012 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят Красимир Влахов, Решение № 9/18.02.2014 г. по гр.д. №
4299/2013 г., ВКС, ІІ г.о.).
За да се определи накърнена ли е запазената част на наследник, както и в
какъв размер евентуално е накърнена запазената му част, е необходимо да
бъде образувана маса на наследството, тъй като в настоящия случай се
оспорват разпореждания с индивидуални имоти, които не изчерпват
наследството (така: Решение № 580 от 2.08.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г.,
ВКС, І г.о., Решение № 25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г., I г.о.).
Съгласно поредността, определена в чл. 31 ЗН следва да се остойностят
всички парично оценими активи на наследодателя, изваждат се задълженията
му и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни
разпореждания. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се
10
определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на
чл. 28 и чл. 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част (така:
Решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6256 / 2014 г. на Върховен
касационен съд).
На първо място, следва да се съберат всички имущества /движимо и
недвижимо имущество, вземания, парични средства и изобщо парично
оценими активи/, които са принадлежали на наследодателя към момента на
неговата смърт и които са наследими. По делото беше установено, че
Апартамент № 87, гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 36А, вх. „Д“, ет. 5 е дарен
общо на наследодателката и на В. П. с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 200, том III, рег. № 11400, дело № 530/2009 г. на дата 28.12.2009 г.
Предвид наличието на предпоставките да бъде придобито вещно право върху
недвижим имот, то е придобито по време на брака и при наличие на
презумпция за съвместен принос, както и доколкото не са налице
изключенията по чл. 22 и 23 от СК от 2009 г. следва да се приеме, че този имот
е придобит при режим на общност между съпрузите (така: Постановление №
8/80 г. от 17.VI.1981 г., Пленум на ВС, докладчик д-р Атанас Борисов).
Следователно той е бил в режим на съпружеска имуществена общност,
поради което, при изчисляването на масата на наследството , следва да се
включи ½ ид. ч. от неговата стойност, какъвто дял й се полага при
прекратяване на съпружеската имуществена общност на осн. чл. 28 от СК от
2009 г., доколкото няма данни за сключен брачен договор между бившите
съпрузи или за уважен иск за по-голям дял поради значително по-голям
принос.
Освен това по делото беше установено, че въз основа постигната съдебна
спогодба, обективирана в Протокол от 4 април 1989 г. по гр. д. № 27/1989 г. на
Сливнишкия районен съд и Нотариален акт № 162, том II, дело № 602/1989 г.,
Л* Н* С.а е получила в дял собствеността и е призната за собственик на
дворно място, с площ от 900 кв. м. при съседи: улица, ВД, Е*** и общинско
място, съставляващо по регулационния план на с. Мало Малово, Софийска
област, Драгоманска община, урегулиран парцел IV /четвърти/, отреден за
имот планоснимачен № 95 /деветдесет и пети/ в квартал № 9 /девети/ - /л.17-
18 от кориците на делото/. Придобитото по време на брака от единия съпруг
имущество по наследство и делба е негова лична собственост, ако не са
заплатени суми за уравнение на дяловете, тъй като в този случай следва да се
11
счита, че презумпцията за съвместен принос е оборена, а е налице
придобиване на вещни права въз основа на наследяване на осн. чл. 20, ал. 1 от
СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на придобиването на имота, респ.
чл. 22 от СК от 2009 г. (така: Решение № 801 от 23.11.2004 г. на ВКС по гр. д.
№ 528/2004 г., I г. о., докладчик съдията Светлана Калинова, Решение №
63 от 25.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2016 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Гълъбина Генчева, както и по аргумент от т. 3 от Постановление
№ 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС, докладчик Димитър Пенчев). Видно от
постигната съдебна спогодба обаче страните са се съгласили Л* С.а да заплати
уравнение на дяловете е изплатила по 300 лв. на Йордан Наумов С. и на Иван
Наумов С.. Следователно поради наличието на заплатени суми за уравняване
на дяловете и при липса на оборване на презумпцията за наличие на съвместен
принос следва да се приеме, че недвижимият имот в придобит в режим на
съпружеска имуществена общност.
Видно от събрания доказателствен материал по делото имотът е застроен
по време на брака, поради което придобитото право на собственост върху
построената сграда се придобива при действащ режим на общност по СК от
1985 г. Доколкото се прие, че поради наличието на уравнение на дяловете при
сключване на съдебната спогодба, имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, то и изграденото върху него по време на брака също е
обща собственост на двамата съпрузи при режим на СИО на осн. чл. 92 от ЗС.
Дори и да бъде прието, че дворното място е лична собственост на
наследодателката или че определен дял от него е нейна лична собственост, то
построеното върху него отново е съпружеска имуществена общност при равни
дялове (в този смисъл е т. 4 на ППВС № 5/1972 г., както и по аргумент от по-
голямото основание – ТР № 4 от 14.04.2022 г. по т.д. № 4/2019 г. на ОСГК на
ВКС).
По делото беше установено, че Л* С.а е притежавала в собственост
Кантора, находяща се в гр. София, ул. „Тимок“ 14, чиято стойност следва да
се включи в наследството изцяло. За разлика от дворното място, кантората е
придобита в резултат на постигната съдебна спогодба в производство по
делба, обективирана в страните Протокол от 19 ноември 1992 г. по гр. д. №
231/1992 г. на Софийски районен съд за което наследодателката не е
изплащала уравнение на дяловете на други съсобственици /л.72-73 от
12
кориците на делото/. Предвид липсата на задължение за уравняване на
дяловете и в съответствие с горецитираната съдебна практика следва да се
приеме, че посоченият недвижим имот съставлява лична собственост на
наследодателката и изцяло става част от оставеното от нея наследството.
Ищците са направили твърдение в писмената си защита, че същият е
подарен на трето за делото лице, основавайки се на справката от Агенция по
вписванията /л.90-91 от кориците на делото/.
Съдът намира това твърдение за преклудирано, доколкото е направено
едва с писмената защита, а описаният имот е посочен като част от
наследството на Л* от ответника с отговора на исковата молба. Наред с това,
за пълнота следва да се посочи, че дори и да не бе преклудирано, ищците не са
представили доказателства за установяването на този факт. В представената
справка от Агенцията по вписванията е видно, че на 19.11.1998 г. е извършено
дарение под условие в полза на Иван Станоев, същото може да послужи само
като индиция, че такова вероятно е осъществено, но не доказва в пълна степен
това обстоятелство. Справката представлява достоверен източник на
информация относно наличието или липсата на вписване на акта, но няма
доказателствено значение относно настъпилото прехвърляне/учредяване/ на
вещно право.
Дарението касае различен имот, намиращ се на същия адрес. При
сравнение на справката от АВ с протокола от постигнатата съдебна спогодба
се установява, че кантората, която е принадлежала на наследодателката е с
площ от 17,5 кв.м. при сравнение на имотите, посочени в справката от АВ под
номер 9 и 10 се установява, че единственият имот, който е с такава площ е
този със стара имотна партида 187605, а дарението касае имот със стара
имотна партида 26636. Освен това по протокола наследодателката има избено
помещение, но не и таванско помещение, докато при дарението е отразено
като допълнително условие прехвърлянето на 1/3 от таванско помещение.
Също така извършената съдебна спогодба е вписана след договора за дарение,
поради което следва да се приеме, че и във времево отношение договорът за
дарение предхожда съдебната спогодба.
Тук следва да се посочи, че при извършване на дарението с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 27, том V, рег. № 9497, дело № 717/2005 г.
на нотариус ГЙД дарителите – Л* и В., са си запазили право на ползване върху
13
двете северни стаи от дарения апартамент № 8 и от гараж № 8, но доколкото
преди откриване на наследството Л* С.а е извършила отказ от така учреденото
вещно право, същото не се включва в актива на наследството.
Видно от приетата по делото справка от Банка ДСК АД към момента на
смъртта си Л* С.а е имала 27, 60 лв. наличност по разплащателна сметка №
20418360, която също следва да бъде включена към масата по чл. 31 от ЗН
(така: Решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 3559 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение).
От събрания доказателствен материал по делото не се установява
наследодателката да е притежавала моторни превозни средства, други
движими вещи или ценни книги. Освен това макар да е налице регистрация на
наследодателката като едноличен търговец, не се установи тя да е
притежавала търговско предприятие, което да може да бъде остойностено и
следователно да се включи като елемент от наследството предвид липсата на
изявление на когото и да било от наследниците да поеме търговското й
предприятие по чл. 60, ал. 2 ТЗ.
Следователно към момента на откриване на наследството, имуществото
на Л* С.а включва:
½ ид. ч. от Апартамент № 87, гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 36А, вх.
„Д“, ет. 5, чиято стойност към февруари 2021 г. възлиза на 90 146 лв.;
½ ид. ч. от дворното място в с. Мало Малово заедно с построената в
него сграда, чиято обща стойност към февруари 2021 г. възлиза на
169 815 лв.;
стойността на Кантора, гр. София, ул. „Тимок“ 14 към февруари
възлиза на 64 378 лв.
парични средства по сметка в банка на стойност 27, 60 лв.
Сборът от стойността на посочените имущества възлиза на 324 366, 60
лв.
От посочената стойност, според закона, следва да бъдат извадени
задълженията на наследството /т.е. онези които са съществували към момента
на откриване на наследството/, включително и увеличението по 12, ал. 2 ЗН.
По делото беше установено, че към момента на откриване на
наследството на Л* С.а, един от имотите, притежавани в режим на съпружеска
имуществена общност, е бил обременен с ипотека, учредена като обезпечение
14
за чужд дълг. На първо място, доколкото наследодателката не е била титуляр
на главното вземане, този размерът на обезпеченото вземане не следва да се
приспада като задължение, съставлявляващо елемент на наследството. Дори и
да бъде възприета тезата, че от наследствената маса следва да се приспадне
размера на дълга, то по настоящото дело този размер остава недоказан. По
делото е приет нотариален акт, с който е учредена договорна ипотека от
наследодателката. Макар нотариалният акт да е официален удостоверителен
документ, той се ползва с материална доказателствена сила само за фактите,
които пряко са възприети от длъжностното лице. В настоящия случай това е
сключването на договор за ипотека, но не и сключеният договор за кредит.
Макар да е налице индиция за съществуването на такъв по делото остава
недоказан общият размер на задължението (главница, лихва, потенциални
други такси и неустойки), както и съответно размера на погасената и респ.
непогасената част от дълга към момента на откриване на наследството.
Поради това настоящата инстанция счита, че следва да приеме недоказания
факт за неосъществил се и да не приспада размера на дълга от наследствената
маса (в този смисъл: Решение № 105 от 6.07.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2633/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев).
По делото липсват данни за съществуването на други задължения на
наследодателката, които следва да бъдат приспаднати от наследствената маса,
поради което настоящата инстанция счита за установено, че такива не
съществуват.
На следващо място, твърдението на ищеца Л. С., че приживе на
наследодателя е спомогнал да бъде увеличено неговото наследство и не е бил
възмезден за това по друг начин, остана недоказано. Ангажираните от него
свидетелски показания на съпругата му са недопустимо доказателствено
средство за установяване на исканите от ищеца обстоятелства на осн. чл. 164,
ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като страната се домогва да доказва съществуването на
чужд дълг на стойност над 5000 лв.. Поради това не следва да бъдат
обсъждани от настоящия състав. За пълнота следва да се посочи, че дори и
същите да бяха кредитирани, общото посочване от свидетелката, че ищецът Л.
С. е давал „доста пари за построяването на сградата“ в дворното място в с.
Мало Малово не могат да установят по безспорен начин в пълнота твърдения
от ищеца факт относно построяването от него на посочената сграда. Поради
това, че ищецът не успя да докаже твърдението, че е спомогнал за
15
построяването на жилищната сграда в поземления имот в с. Мало Малово, от
масата на наследството няма увеличение на наследството по смисъла на чл.
12, ал. 2 ЗН, което да бъде приспаднато.
Следва да се посочи, че други задължения, обременяващи наследството,
към момента на неговото откриване, не бяха установени по делото. Пасивът
на наследството, към датата на неговото откриване е нулев, поради което
чистият актив на наследството се равнява на стойността на сбора от
неговите имущества - 324 366, 60 лв.
След установяване на чистия актив на наследството към него следва
мислено да се прибави стойността на даренията /доколкото в настоящия
случай не са налице завещания/, извършени приживе от наследодателя, с
изключение на обичайните такива. В съдебната практика е застъпено
виждането, че няма пречка преживелият съпруг /какъвто се явява ищецът В.
П./ да иска намаляване на дарение на имот в режим на съпружеска
имуществена общност, извършено съвместно от двамата съпрузи – за ½ ид. ч.
от подарения имот, колкото са правата на наследодателя в общността.
Установи се, че приживе Л* С.а /наследодател/ и В. П. са подарили на
ответника Б. С., притежаваните от тях недвижими имоти в режим на
съпружеска имуществена общност с един дарствен акт, както следва:
апартамент № 8, гараж № 8 и гараж № 9 /описани подробно по-горе/.
Следователно към масата на наследството следва да се включи само по ½ ид.
ч. от недвижимите имоти, предмет на дарението, доколкото тази част е
притежаваната от Л* С.а. Без значение е обстоятелството, че впоследствие
надареният се е разпоредил с един от имотите, а именно гараж № 9 с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том I, рег. №
1740, дело № 49/2009 г. на нотариус Мариана Кадънкова, тъй като от значение
за спорния предмет е само дали наследодателят е притежавал подареното към
момента на дарението, което безспорно се установи по делото – в размер ½ ид.
ч., предвид режима на съпружеска имуществена общност. Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗН сочи, че даренията на недвижими имоти се прибавят според
положението им към момента на подаряване, но според стойността им
към момента на откриване на наследството. С други думи, законът
използва изразът „според тяхното положение по време на подаряването” за да
означи, че не се отчита увеличение или намаление на стойността на имота,
причинено от самия надарен след датата на дарението, като подареното
16
имущество се прибавя към масата на наследство по стойността, която има
към момента на откриване на наследството в положението към датата на
подаряването (така: Определение № 4131 от 19.09.2024 г. по гр. д. № 956 /
2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение № 35 от
15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2015 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Добрила Василева, Определение № 447 от 13.07.2015 г. по
гр. д. № 3270 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение,
Решение № 384 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1634/2008 г., II г. о.,
решение № 34 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2013 г., I г. о.).. В
настоящата хипотеза не са наведени твърдения от ответника, който е надарен с
посочените имоти, за настъпили промени в положението им след извършване
на дарението. Така стойността на ½ ид. ч. от всяко от дарените имущества към
момента на откриване на наследството в положението, което са имали към
датата на дарението е:
½ ид. ч. от Апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“,
бл. 325Б, вх. 3, ет. 3, заедно с Кабинет № 4, заедно с Мазе № 12, заедно с
4, 659 % ид. ч., общите части на сградата и правото на строеж върху
терен общинска собственост възлиза на 199 547 лв.;
½ ид. ч. от Гараж № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл.
325Б, вх. 3, на партерен етаж, заедно с 0,597 % ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху терен общинска собственост възлиза
на 24 417 лв.;
½ ид. ч. от Гараж № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл.
325Б, вх. 3, на партерен етаж, заедно с 0,532 % ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху терен общинска собственост възлиза
на 21 768 лв.
Така общата стойност на подареното имущество от Л* С.а на ответника Б.
С. се равнява на 245 732 лв., която стойност следва да бъде прибавена към
установения чист актив на наследството от 324 366, 60 лв.
При това положение масата на наследството, изчислена по реда на чл.
31 ЗН възлиза на обща стойност от 570 098, 60 лв . От нея следва да се
определи разполагаемата част, която в настоящия случай – ¼ съгласно чл.
29, ал. 3 ЗН възлиза на 142 524, 65 лв. Толкова се явява и запазената част на
всеки от тримата наследници. За да определи накърнена ли е запазената част
17
от 142 524, 65 на всеки един от ищците е необходимо да се изчисли стойността
на имуществото, което получава наследникът с право на запазена част от
чистия актив на наследството, съобразно квотата си в наследяването. Както
беше посочено чистият актив на наследството е 324 366, 60 лв., като всеки от
тримата наследници получава по 1/3 от него съобразно правилата на чл. 5, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 ЗН или всеки наследник получава по 108 122, 20 лв. от
свободното /неразпоредено/ имущество в наследството. При съпоставката на
онова което получава наследникът със запазена част от свободното имущество
в наследството при квотата му по закон /108 122, 20 лв./ и стойността на
запазената му част от наследството /142 524, 65 лв./, става ясно, че е налице
накърняване на запазената част на наследниците ищци, доколкото стойността
на имуществото, което ще получи всеки от тях от чистия актив е по-ниска от
размера на запазените им части. Накърняването на запазената част на всеки от
ищците е в размер на 34 402, 45 лв., като същите са поискали дареният
ответник – Б. С. да задържи дарените му имоти, а допълването на запазените
им части да бъде извършено в парична равностойност.
Тук следва да се посочи, че доколкото ответникът Б. С. също е наследник
със запазена част и стойността на подареното му /245 732 лв./ не надвишава
разполагаемата част /142 524, 65 лв./ и неговата запазена част /142 524, 65 лв./,
взети заедно /285 049, 30 лв./, то съгласно чл. 36, ал. 2 ЗН може да задържи
подареното му в каквато посока е заявеното желание и на двете насрещни
страни по спора. Поради това имотите следва да се оставят в собственост на
ответника, като същият бъде осъден да заплати поотделно на всеки от ищците
сумата от 34 402, 45 лв. за допълване на накърнените им запазени части от
наследството на Л* С.а.
С оглед гореизложеното исковите претенции на всеки от ищците се явяват
частично основателни до размера от 34 402, 45 лв., като над този размер до
пълния им размер от 55 861, 78 лв. се явяват неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени в тази част.
Ответникът е направил възражение за прихващане на основание чл. 31,
ал. 2 ЗС с неплатено обезщетение за лишаване от ползването на неговата 1/6
ид. ч. от съсобствените по наследство Апартамент № 87, находящ се в гр.
София, ж. к. „Младост“, бл. 36А, вх. „Д“, ет. 5 и Къща с дворно място,
находяща се в с. Мало Малово, общ. Драгоман, обл. София за периода от
18
датата на откриване на наследството – 07.02.2021 г. до датата на приключване
на съдебното дирене по делото, в случай че съдът установи накърняване на
запазената част на ищците. В този смисъл съдът следва да разгледа
направеното възражение.
За неговото уважаване е необходимо ответникът да докаже няколко
предпоставки: 1) съсобствен имот; 2) ползване изцяло на съсобствения имот
от другите съсобственици; 3) изпращане на покана за заплащане на
обезщетението; 4) размер на обезщетението.
Установи се, че посочените имоти са станали съсобствени между ищците
и ответника по делото на основание наследствено правоприемство. Установи
се, че ответникът е изпратил покана на ищците за заплащане на посоченото
обезщетение за лишаване от ползване на посочените имоти чрез ЧСИ Ренета
Милчева на дата 14.12.2021 г., както и ответникът ангажира доказателства за
неговия размер. Съгласно задължителната за настоящата инстанция съдебна
практика, обективирана в ТР № 7 от 02.11.2012 год. по тълк. д. № 7/2012 год.,
ОСГК на ВКС претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е
основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то
е получено от ползващия съсобственик и въпреки това е налице някоя от
следните алтернативно посочени хипотези: 1) той или член на неговото
семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности,без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, 2) той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея,не допуска друг
съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/, 3) ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице,което само или заедно с него ползва
общата вещ.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право
да си служи със съсобствената вещ изцяло съобразно нейното
предназначение, стига да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Неползващият съсобственик има право на обезщетение
по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата обвързва
задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от
19
единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо
неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е
допускан до нея. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен
коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от
възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем
права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага
в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия
ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля
от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си (така:
Решение № 133 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 692 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение, както и цитираните там: решение № 119
от 11.03.2009 год. по гр. д. № 3204/2008 год., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от
20.09.2011 год. по гр. д. № 1009/2009 год., ВКС, І г. о., решение № 516 от
11.01.2011 год. по гр. д. № 1385/2009 год., ВКС, III г. о. и решение № 4 от
18.02.2016 год. по гр. д. № 3322/2015 год., ВКС, ІІ г. о.).
Въз основа на приетите по делото нотариални актове за дарения в полза
на Далиа Л. С.а от 26.07.2023 г. и в полза на В. Л. С. от 08.07.2022 г. следва, от
една страна, че ищците са разполагали с възможност да си служат с имотите, а
от друга, че претенцията за обезщетение за лишаване от ползването би била
основателна само до посочените моменти за отделните имоти.
Въпреки това обаче настоящата инстанция счита, че прихващане на двете
вземания не може да се извърши, тъй като пасивното вземане – за
обезщетение за накърнената запазена част би възникнало едва по силата на
настоящото решение. Следователно не са налице предпоставките на чл. 104 от
ЗЗД, съгласно който прихващане под условие е допустимо единствено под
условие, че активното вземане бъде признато с влязъл в сила акт.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по спора
по правилата на чл. 78 ГПК съответно на уважената част от иска за ищците,
респективно съразмерно на отхвърлената част от иска за ответника. Ищците
са направили разноски по настоящото исково производство в размер на
2 788,10 лв., като съобразно с уважената част от исковете следва да им се
присъдят разноски в размер на 1 717, 05 лв. Ответникът е сторил в настоящето
производство разноски в размер на 11 185 лв., като съобразно отхвърлената
част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 4 296, 72 лв.
20
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на В. С.
П. с ЕГН ********** в размер на ¼ идеална част от наследството на общия на
страните наследодател Л* Н* С.а с ЕГН **********, починала на 07.02.2021
г., като НАМАЛЯВА дарение, извършено от Л* Н* С.а в полза на Б. В. С. с
ЕГН **********, с Нотариален акт за дарение № 27, том V, рег. № 9497, дело
№ 717/2005 г., със сумата от 34 402, 45 лева, представляваща стойността, с
която е накърнена запазената част на В. С. П. с ЕГН **********, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта до пълния му претендиран размер от 55 861, 78
лева.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на Л. В.
С. с ЕГН ********** в размер на ¼ идеална част от наследството на общия на
страните наследодател Л* Н* С.а с ЕГН **********, починала на 07.02.2021
г., като НАМАЛЯВА дарение, извършено от Л* Н* С.а в полза на Б. В. С. с
ЕГН **********, с Нотариален акт за дарение № 27, том V, рег. № 9497, дело
№ 717/2005 г., със сумата от 34 402, 45 лева, представляваща стойността, с
която е накърнена запазената част на Л. В. С. с ЕГН **********, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта до пълния му претендиран размер от 55 861, 78
лева.
ПОСТАНОВЯВА задържане от дарения Б. В. С. с ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 18, ап. 1, на основание чл.36, ал.2 ЗН на
недвижими имоти, както следва:
½ ид. ч. от Апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“,
бл. 325Б, вх. 3, ет. 3, със застроена площ от 130, 91 кв. м., заедно с
Кабинет № 4 със застроена площ от 32,33 кв. м., заедно с Мазе № 12 с
полезна площ от 13, 95 кв. м., заедно с 4, 659 % ид. ч., равняващи се на 21,
344 кв. м. от общите части на сградата и правото на строеж върху терен
общинска собственост;
½ ид. ч. от Гараж № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл.
325Б, вх. 3, на партерен етаж, със застроена площ от 21, 57 кв. м., заедно
21
с 0,597 % ид. ч., равняващи се на 2,735 кв. м. от общите части на сградата
и правото на строеж върху терен общинска собственост;
½ ид. ч. от Гараж № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл.
325Б, вх. 3, на партерен етаж, със застроена площ от 19, 23 кв. м., заедно
с 0,532 % ид. ч., равняващи се на 2, 438 кв. м. от общите части на сградата
и правото на строеж върху терен общинска собственост.
ОСЪЖДА на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН Б. В. С. с ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 18, ап. 1 да заплати на В. С. П. с ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж. к. „Младост 1“ бл. 36, вх. 12, ет. 5 ап. 87,
сумата от 34 402, 45 лева /тридесет и четири хиляди четиристотин и два лева
и четиридесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от влизане на
съдебното решение в сила до окончателното изплащане, представляваща
стойността, с която е възстановена накърнената запазена част от наследството
на общия наследодател Л* Н* С.а с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН Б. В. С. с ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 18, ап. 1 да заплати на Л. В. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 39, вх. 4, ет. 5, ап. 11,
сумата от 34 402, 45 лева /тридесет и четири хиляди четиристотин и два лева
и четиридесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от влизане на
съдебното решение в сила до окончателното изплащане, представляваща
стойността, с която е възстановена накърнената запазена част от наследството
на общия наследодател Л* Н* С.а с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. В. С. с ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 18, ап. 1 да заплати на ищците В. С. П.
с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Младост 1“ бл. 36, вх. 12, ет. 5 ап.
87 и Л. В. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 39,
вх. 4, ет. 5, ап. 11 сумата от 1 717, 05 лева /хиляда седемстотин и
седемнадесет лева и пет стотинки/, ведно със законната лихва от влизане на
съдебното решение в сила до окончателното изплащане, представляваща
сторени разноски в производството съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. С. П. с ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж. к. „Младост 1“ бл. 36, вх. 12, ет. 5 ап. 87 и Л. В. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 39, вх. 4, ет. 5, ап. 11 да
заплатят на Б. В. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ №
22
18, ап. 1 сумата от 4 296, 72 лева /четири хиляди двеста деветдесет и шест
лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сторени разноски в
производството съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23