№ 14593
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110131603 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Б. Н., с ЕГН: **********, с адрес:
град С, чрез адв. И. Г. Д - САК С адрес за съобщения: град С против ТС
Ищецът твърди, че срещу наследодателя му БСН е образувано изпълнително дело
№20118630400464 на ЧСИ Х по молба на взискателя ТС въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 05.01.2011г. по ч. гр. дело №9262/20Юг., по описа на СРС, 91 с-в, по силата на
който БСН /наследодател на ищцата/ е осъден да заплати на ТС следните суми, а именно:
сумата в размер на 5862,17 лева - главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия
без посочен период, сумата от 2303,01 лева - мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 01.06.2003г. до 28.05.2010г., както и сумата от 548,26 лева -
сторени съдебни разноски.
Сочи се, че на 11.02.2012г. длъжникът БН е починал, като с разпореждане на ЧСИ Х от
19.07.2013 г. като длъжници по изпълнително дело №20118630400464 са били
конституирани наследниците на БН - М Б. Н., СД Н. и К. Б. Н., всяка за по 1/3 от размера на
задължението.
Твърди се, че М Н. и Стефка Н. са погасили изцяло задълженията си, като процесното
изпълнително дело към настоящия момент е висящо единствено по отношение на ищцата -
К. Б. Н. по отношение на 1/3 от вземането по изпълнителния лист.
Ищцата твърди, че не дължи на ТС следните суми, представляващи 1/3/една трета/ от
сумите, посочени с изпълнителен лист, а именно: сумата в размер на 1954,06 лева - главница
за потребена, но незаплатена топлинна енергия без посочен период, сумата от 767,67 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2003 г. до 28.05.2010 г.,
1
както и сумата от 182,75 лева - сторени съдебни разноски.
Ищцата твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не
могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
В исковата молба се сочи, че на 18.11.2014г. ищцата е извършила доброволно плащане
в размер на 30,00 лева, като това действие се твърди, че съставлява последното валидно
извършено изпълнително такова, годно да прекъсне погасителната давност.
Ищцата твърди, че след извършване на частичното доброволно плащане, в период от
18.11.2014г. до 18.11.2016г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
започналата да тече погасителна давност, поради което твърди, че на 18.11.2016 година,
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между К. Б. Н., с ЕГН: **********, с адрес: град С, чрез адв. И. Г. Д -
САК С адрес за съобщения: град С против ТС, че К. Б. Н., с ЕГН: **********, с адрес: град
С, чрез адв. И. Г. Д - САК с адрес за съобщения: град С не дължи на ТС 1/3/една трета/ от
сумите, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №9262/2010г., 91
състав, по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в размер на 1954,06 лева -
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия без посочен период, сумата от
767,67 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2003г. до
28.05.20Юг., както и сумата от 182,75 лева - сторени съдебни разноски.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции, като
твърди, че давността не е изтекла, на основанията заявени подробно в отговора на исковата
молба.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Установява се, че на 05.01.2011 г. е издаден изпълнителен лист от във връзка с
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 08.07.2010 г. на
Софийски районен съд, 91 състав, с който БСН е осъден да заплати на кредитора ТС сумата
в размер на 5862,17 лева - главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия без
посочен период, сумата от 2303,01 лева - мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 01.06.2003г. до 28.05.2010г., както и сумата от 548,26 лева -
сторени съдебни разноски.
От представената по делото покана за доброволно изпълнение се установява, че на
04.09.2013 г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение от частен съдебен
2
изпълнител Х, с която е уведомена, че е конституирана в качеството си на наследник на
БСН като длъжник в изпълнителното производство. Уведомена е, че задължението е в
размер на 4502,58 лв., от които главница в размер на 1954,06 лв., ведно със законна лихва в
размер на 617,75 лв.за периода от 08.07.2010 г. до 02.08.2013 г., 767,67 лв. неолихвяеми
вземания, 182, 75 лв. присъдени разноски, 143,44 лв. разноски по изпълнителното дело,
836,91 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.08.2013 г.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване установителни искови претенции с правна квалификация чл.439, ал.1 от ГПК.
Заявеното твърдение за изтекла погасителна давност в полза на ищцата е такова по
смисъла на чл.111, б„“в“ от Закона за задълженията и договорите.
За ищеца е тежестта да докаже размера на оспореното вземане, а ответникът е длъжен
да докаже спирането и прекъсването на давността, както и заявените отрицателни факти, от
които черпи права.
Предявеният иск е допустим, доколкото ищцата доказва правен интерес и се позовава
на факти настъпили след образуването на изпълнителното производство, а именно
погасяване на вземанията по давност. Безспорно се установява, че ответникът претендира от
нея процесните суми, доколкото същата е получила покана за доброволно изпълнение.
Налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация, и искът е предявен пред
местно и родово компетентния съд, поради което се следва да бъде разгледан по същество.
В казуса оспореното вземане е такова по изпълнителен лист, издаден в полза на
финансова институция, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът
е могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист.
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
3
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът
е могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на
заповедта за изпълнение е настъпил и преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо.
В този смисъл е и Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и
Определение № 956, постановено по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК при допуснато касационно
обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о.
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 2012 година давността
по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с Постановление
№3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Т.Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че до 26.06.2015 г. в настоящия
случай не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е било образувано
преди 26.06.2015 г.
Въпреки това настоящата искова молба е подадена на 04.06.2021 г., като към този
момент са изтекли пет години от започването на новата погасителна давност, а именно
26.06.2015 г. В настоящия случай ответникът носи доказателствена тежест да докаже, че
давността е спирана или прекъсвана, но той не е ангажирал доказателства в тази посока,
поради което настоящия състав приема, че са изтекли пет години и вземанията предмет на
процесния изпълнителен лист са погасени по давност.
По разноските
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
единствено ищецът. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 178,16 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 440,00 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
4
разноски в общ размер на 618,16 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.117, ал.2
от Закона за задълженията и договорите и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между К. Б. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: град С и ТС, К. Б. Н., с ЕГН: **********, с адрес: град С не дължи на
ТС сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист на 05.01.2011 година, издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
гр.дело № 9262/2010 година по описа на Софийски районен съд, а именно : сумата в размер
на 1954,06 лева - главница за потребена незаплатена топлинна енергия, сумата от 767,67 лева
- мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2003г. до 28.05.2010 г.,
както и сумата от 182,75 лева - сторени съдебни разноски, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА ТСда заплати на К. Б. Н., с ЕГН: **********, с адрес: град С сумата в
размер на 618,16 лв., представляваща сторените разноски по гр.дело № 31603/2021 година
по описа на Софийски районен съд, от които заплатена държавна такса – 178,16 лева и
449,00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5