Н.А.Б. е внесла
частна тъжба срещу А.Б.К., за това че в
периода от 08.04.2019г. до 09.04.2019г., в условията на продължавано
престъпление, публично - на ****************,
и по друг начин - от своите фейсбук профили А.К.и К.А., в коментарите
към изготвени или споделени от него
публикации, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, както следва:
- на 08.04.2019
г. около 17:00 часа в гр. Пловдив, публично- на ****************, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б.,
в нейно присъствие, а именно многократно използвал по неин адрес думите: „кретени, олигофрени и идиоти”, както и думите „тия
кретени тормозят целия квартал!!“
- на 08.04.2019 г., по друг начин- от своя фейсбук
профил A. K., в изготвена от него самия публикация, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а именно: „В разгара на разпрата
всеки затвори кепенците и изчезна, въпреки че е бил
жертва на простащината им!“
- на 08.04.2019
г., по друг начин- от своя фейсбук профил А.К., в
коментарите към изготвена от него самия публикация, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а именно: „Институциите не работят
и ханцузите са безнаказани”; „... погвам милите
мамини орки”; „беше кошмарно пич, идея си нямаш за
каква простащина става въпрос!”; „Моля споделяйте... институциите ни пазят! От орките ... ама друг път!” „Бизнесмените” ... *****! Сигурно
на това се дължи фамилията!”;
- на 08.04.2019
г., по друг начин- от своя фейсбук профил К.А., в
коментарите към изготвена от него публикация е казал нещо унизително за честта
и достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а именно: „Аман от олигофрени,
нагли, прости, арогантни!”
- на 09.04.2019 г. в 15:15
часа, по друг начин- от своя фейсбук профил А.К., в коментарите към споделена статия,
изготвена от медията „Пловдив 24”, озаглавена „Много грозни сцени в Пловдив с
участието на печално известна бизнес фамилия!”,
е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно
присъствие, а именно: „20 души срещу трима кретени!”
- на 09.04.2019г. в 19:00 часа, по друг начин- от своя фейсбук
профил А.К., в коментарите към споделена статия, изготвена от медията „YouTube”, озаглавена
„******в уличен скандал с децата на ********”,
е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно
присъствие, а именно: „Това са изверги.... Тренирани в подобни ситуации...”; „
... да е имала медицинско, сигурно най-накрая са установили, че е трайно луда!”
- престъпление
по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл. 146, вр. чл. 26 НК.
Производството е протекло по общия ред с разпит на
свидетели, прочитане и приемане на писмени доказателства, изслушване на
техническа експертиза, даване на обяснения от страна на подсъдимия.
Не е
предявяван и не е приеман за
съвместно разглеждане граждански иск.
В хода на съдебните прения поверениците
на частния тъжител поддържат повдигнатото обвинение. Считат, че извършването на
деянието, предмет на тъжбата, е доказано по несъмнен начин от ангажираните от
тъжителя доказателства, като същото е съставомерно от обективна и субективна страна като нанесена
обида и то по квалифицирания състав по чл. 148, ал.1, т.1 и 2 НК.
Намират, че основното спорно по делото обстоятелство, а
именно дали зад профилите A. K. и К.А. стои в действителност подсъдимия се
установява по един несъмнен начин от следните обстоятелства:
- че профилите са разпознати като такива, принадлежащи
именно на подсъдимия от разпитаните по делото свидетели;
- че именно от тях е провеждана предизборната кампания на
подсъдимия като кандидат за ****;
- че в профилите
се изнася информация, която е от такова естество, че достъп до нея би могъл да
има само подсъдимия;
- че подсъдимият в
обясненията си е признал, че профилите са негови, макар и твърдейки, че те не
са публични;
-че лицето ползващо профила А.К. /изписан на кирилица/ нарича
лицето Н.Е.„майко“, а от справката за съдимост на подсъдимия е видно, че негова
майка е Н.Е..
- че на инкриминираните профили има качени снимки именно
на подсъдимия.
- че в електронното пространство, създаено
от профила А.К.
/изписан на кирилица/ са публикувани материали, до които имат достъп
само страните по водените между подсъдимия и семейство ***** дела.
Пледират за дискредитиране на свидетелите на подсъдимия,
поради близките отношения, в които се намират с него. Намират, че спрямо
инкриминираните фрази не може да се приложи защитата на правото на свободно
мнение, доколкото надскачат нормите за нормално човешко общуване и нарушават баланса
между защитата на личната чест и достойнство и интереса от свободен обществен
дебат по значими въпроси.
Моли се подсъдимият
да бъде признат за виновен, като му се наложи най-тежкото предвидено в закон
наказание. Като отегчаващо обстоятелство, чувствително завишаващо степента на обществена
опасност на извършеното се изтъква качеството ******на подсъдимия и нарушаването от него на правилата на
професионалната етика.
Претендират се разноски.
Частният тъжител поддържа заявеното от своите повереници. Моли за осъдителна присъда.
Защитникът намира, че повдигнатото обвинение не се
доказва от събраните по делото доказателства. Счита, че показанията на
свидетелите, доведени от частното обвинение не следва да се кредитират,
доколкото нямало гаранции, че в действителност са присъствали на инкриминирания
инцидент, а и се опровергавали от останалите събрани по делото доказателства.
По конкретно сочи, че от мястото от където св. Т. ***В. А.), той нямал
обективна възможност да възприеме случилото се. Като аргумент за дискредитиране
показанията на св. М.се изтъква, че към
момента на свадата същият не е познавал нито тъжителката, нито подсъдимия,
както и обстоятелството, че този свидетел не бил видим на приложения по делото
видеозапис. Пледира, че представеният по
делото видеозапис също следвало да се дискредитира, доколкото бил само фрагмент
от по-голям файл и не отразявал в пълнота процесната
ситуация.
Счита, че от събраните по делото доказателства, преки и
косвени, не може да се направи еднозначен извод, че именно подсъдимият е автор
на инкриминираните реплики чрез фейсбук профилите A.
K. и К.А., особено на фона на зачестилите практики на злонамерено отнемане на
интернет профили. В условията на евентуалност, намира, че отправянето на
инкриминираните фрази следва да се счете като маловажно, особено ако се отчете
цялостното развитие на процесната ситуация и
отношенията между страните. Изтъква, че по делото е доказано, че и тъжителката
е отправяла обидни думи спрямо подсъдимия и изцяло приложим се явявал института
на реторсията.
Моли за оправдателна присъда и присъждане на разноски.
Подсъдимият в личната си защита, в обясненията си (в частта, в която не излага
факти, а взема отношение по повдигнатото обвинение) и в изявленията си в хода
на процеса, счита, че липсват събрани
доказателства, обосноваващи неговата вина. Изтъква, че нотариално заверените
разпечатки от фейсбук профилите му са придобити в
резултат от извършен неправомерен достъп и компютърно престъпление. Намира, че
извършеното от него, дори и да се установи авторството, е несъставомерно
като обида, доколкото тъжителката не притежавала качеството морал и не можела
да бъде пострадала от обида. Счита, че извършеното е несъставомерно
от субективна страна и доколкото представлявало израз на гражданския му дълг да
разкрие пред обществото начина, по който е извършвана приватизацията в гр.
Пловдив и начина, по който семейство *****
се отнася със съседите си по въпроса с паркирането на МПС пред сградата в която
живеят.
Сочи, че свидетелите доведени от частното обвинение не са
присъствали на инкриминирания инцидент, доколкото не са били посочени като
свидетели по останалите дела между същите страни.
Пледира, че за да е съставомерно
деянието като обида нанесена по интернет чрез интернет профил следва да е
доказано, че профила е публичен, а неговия бил „затворен“ само за приятели.
Изтъква, че сам той е бил жертва съзнателна провокация и на обиди от страна на
тъжителката и нейния брат и в този смисъл приложим бил института на реторсията. Не на последно място счита, че процесните фрази били „безадресни”
и не е доказано, че са отправени именно към Н.Б., както и че реално са
възприети от нея. Сочи и че тъжителката реално не се е засегнала от
инкриминираните изрази, което било видно от късното време на подаване на
тъжбата.
Като аргумент за невиновността си се позовава на статия
на медията Пловдив 24, в която е цитирано мнението за процесната
ситуация на случаен минувач, съответстващо на това на подсъдимия, както и на
показанията на полицейски служители по други дела между страните.
Моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Б.К. е роден на *** ***, *******, б.г., с висше образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Както към
Април 2019г., така и към настоящия момент подсъдимият е вписан в ********* ****като
******с кантора, находяща се на адрес гр. Пловдив, ***************.
На същия
адрес живеели и тъжителката Н.Б. и брат й К.*****, като притежавали както
жилищни имоти, така и гаражи за паркиране на автомобилите си.
Подсъдимият е ******по право на интелектуална
собственост в ПУ „Паисий Хилендарски“.
През
2019г. същият бил **** ** ****на гр.
Пловдив от ********************. Предизборната му кампания се водела включително
и от ползваните от него фейсбук профили А.К.и К.А.,
на които били публикувани редица негови снимки.
Подс. К. имал активна гражданска
позиция и през годините следял политическия, икономически и обществен в живот в
Пловдив. Формирал остро критично мнение за начина, по който била осъществена
приватизацията в гр. Пловдив.
Част от
този приватизационен процес и по-конкретно на градския транспорт било и семейство ***** - тъжителката
Н.Б., брат й К.***** и техния баща- А.*****лиев. В
резултат от наблюденията си подсъдимият бил напълно субективно уверен, че с
дейността си, посредством схеми и машинации, семейство *****лиеви
неправомерно източвали в своя полза публични средства.
Непосредственото
познанство на подсъдимия със семейство *****лиеви
датирало от 2016г., когато той си купил имот в обитаваната от тях сграда на ул.
„*********“ №10, ет.1.
Първият
конфликт възникнал през Септември 2016г. по повод паркиране от подсъдимия на
управлявания от него автомобил в общите части на сградата. А.***** и К.***** употребили спрямо подсъдимия вербална агресия
и го нарекли ******и кретен.
След този
инцидент паркирането в общите части на сградата станало постоянен източник на напрежение между подсъдимия и
семейство *****. Противоречия относно начина на паркиране на колите
съществувало също така между семейство *****
и други собственици на самостоятелни обекти в сградата. По повод тези разногласия
през годините били водени редица прокурорски и административни преписки.
На
08.04.2019г. около 17 часа подсъдимият
бил в кантората си и се приготвял да вземе дъщеря си от училище. Погледнал през
прозореца и видял, че К.*****, въпреки че имал възможност да спре и на друго
място, е паркирал личния си автомобил на
изключително близко разстояние, непосредствено зад колата на подсъдимия- бял
Мерцедес, като по този начин възпрепятствал излизането й от паркинга, доколкото
пред нея имало паркиран и друг автомобил.
Случилото
се афектирало подсъдимия, който чрез свой познат позвънил на службата по
паркиране и репатриране, за да повика „паяк“, но се оказало, че работното време на „паяка“ било приключило.
По тази
причина подсъдимият с множество маневри успял да измести колата си, като в
процеса имало леко съприкосновение между автомобила на К.***** и на А.К., за
което впоследствие на подсъдимия бил издаден акт от органите на КАТ, както и
наказателно постановление.
Маневрите
на подсъдимия и физическия контакт между двата автомобила били наблюдавани от
тъжителката Н.Б., която отворила в движение вратата на автомобила на подсъдимия
и поискала от него обяснение защо е ударил автомобила на брат й.
Подсъдимият
слязъл от колата си и между двамата започнала словесна разпра, в хода на която
и подсъдимият и тъжителката се афектирали и били овладени от емоции. В даден
момент от развитието на ситуацията тъжителката започнала да твърди, че
подсъдимият й е ударил шамар (по повод, на които твърдения на съда е служебно известно, че между същите
страни се води НЧХД 4175/2019г. по описа на ПРС, което не е приключило с влязъл
в сила съдебен акт).
Междувременно
на улицата излезли бащата на тъжителката А.***** и брат й К.*****, които също
се включили в словесната разпра.
По-конкретно
между участващите в скандала лица били разменени следните реплики:
-
Н.Б. отправила спрямо
подсъдимия думите: „Ти ли ще ми кажеш какво да правя, тъпак !“, „мухльо“,
„кретен“, „че е некадърен“, „че не става за нищо“, „смешен *****“;
-
К.***** и А.***** нарекли
подсъдимия „*******“, „ще те смачкам“, „ще те утрепя от бой“;
-
К.***** поканил
подсъдимия „да се бият като мъже“;
-
подсъдимият в присъствието
на тъжителката многократно изрекъл думите „кретени“, както и фразата „тия кретени тормозят целия
квартал!!“;
Цялата
сцена била заснета от тъжителката Н.Б. с личния й телефон, като впоследствие
клипа бил разпространен по медиите. Част от този клип, пресъздаващ само
поведението на подсъдимия, е представен
и като ВД по делото и е предмет на изследване на назначената по делото
компютърно- видеотехническа експертиза.
Подсъдимият
бил изключително афектиран и възмутен от случилото се. Израз на чувствата си
той дал на същия и следващите дни чрез интернет мрежата фейсбук,
чрез ползваните от него профили А.К.и К.А.. По-конкретно отправил конкретните
реплики:
- на 08.04.2019 г. от своя фейсбук
профил A. K., в изготвена от него публикация написал: „В разгара на разпрата
всеки затвори кепенците и изчезна, въпреки че е бил
жертва на простащината им!“ ;
- на
08.04.2019г. от своя фейсбук профил А.К., в коментарите към изготвена от него
публикация написал : „Институциите не работят и ханцузите
са безнаказани”; „... погвам милите мамини орки”;
„беше кошмарно пич, идея си нямаш за каква простащина става въпрос!”; „Моля
споделяйте... институциите ни пазят! От орките ...
ама друг път!” „Бизнесмените” ... *****! Сигурно на това се дължи фамилията!”;
- на 08.04.2019
г от своя фейсбук профил К.А., в коментарите към
изготвена от него публикация написал: „Аман от олигофрени, нагли, прости,
арогантни!”;
- на 09.04.2019 г. в 15:15
часа от своя фейсбук профил А.К., в коментарите към
споделена статия, изготвена от медията „Пловдив 24”, озаглавена „Много грозни
сцени в Пловдив с участието на печално известна бизнес фамилия“ написал : „20
души срещу трима кретени!”;
-
на 09.04.2019г. в 19:00 часа от своя фейсбук профил А.К., в
коментарите към споделена статия, изготвена от медията „YouTube”, озаглавена „******в
уличен скандал с децата на транспортен бос” написал :
„Това са изверги.... Тренирани в подобни ситуации...”; „ ... да е имала
медицинско, сигурно най-накрая са установили, че е трайно луда!”;
Тъй, като фейсбук
профилите на подсъдимия били публични, до написаното в тях имали свободен достъп неограничен кръг лица.
Такъв свободен достъп имала и тъжителката, която след като
възприела репликите, отправени спрямо нея и семейството й, се почувствала
обидена и унизена.
За да предаде доказателствено
значение на възприето от нея, още на 09.04.2019г., 10.04.2019г. и 25.09.2019г. същата
посетила нотариалната кантора на ******* С.З., като от помощник ******* А.З.били
съставени три броя констативни протоколи, отразяващи съдържанието на
възприетите лично от помощник *******а публикации в профилите на подсъдимия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства и по конкретно
- обяснения на подсъдимия- частично;
- свидетелски показания на Л.Т., Н.М., А.Т., П.Д.–
частично;
- свидетелски
показания на Е.Д.–изцяло;
- писмени
доказателства: справка за съдимост, констативен протокол от дата 25.09.2019г,
констативен протокол от дата 10.04.2019г., констативен протокол 09.04.2019г., наказателно
постановление № 19-1030-003859, справки за съдимост;
-заключение
на компютърна видеотехническа
експертиза (съгласно определението на съда за допускането й), наречена от
вещото лице съдебно техническа експертиза- частично;
-писмени
материали, представени от защитата (л.177-181) представляващи заверени преписи
от статии и публикации на медии, които изцяло съвпадат като съдържание с разпечатките
на електронно съдържание, обективирани в
констативните протоколи, представени от тъжителката на л. (20-23)
-процесуално
следствено действие оглед на ВД, извършено от съда и страните в съдебно
заседание на 28.07.2020г.
В
събраните по делото гласни доказателствени средства
се установяват следните съществени
противоречия:
1.
Отправял ли е подсъдимия на 08.04.2019г. около 17:00 часа в гр. Пловдив на ********************обидни
думи и изрази спрямо тъжителката Н.Б.. Според показанията на свидетелите Л.Т. и Н. М. той многократно в изрекъл думите
„кретени“, както и фразата „тия кретени
тормозят целия квартал!!“. В обясненията си подсъдимият отрича да използвал
спрямо тъжителката обидни думи и изрази.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Т. и М.. От една страна в тази им част те
са последователни, логични, взаимно допълващи се и взаимно подкрепящи се. От
друга страна е налице пълно съответствие между тях и обективните находки по делото-
видеозапис от процесната случка, за чиято доказателствена стойност ще се изложат по-подробни
съображения по-долу.
Неоснователни
са възраженията на защитата, че показанията на свидетелите следва да се дискредитират,
доколкото от мястото, където били, нямало
как да имат добра видимост и чуваемост към случващото се.
Така
свидетелят Т. заявява, че в момента, когато за първи път чул повишен мъжки глас
бил на обект на Аладин, на бул. В. Априлов, около Четвъртък пазара. Ноторно
известно е, че бул. В. Априлов не се намира в този
географски ареал, като е очевидно, че свидетелят допуска объркване в имената на
улиците, по всяка вероятност на бул. В. *** или бул. Шести Септември.
Свидетелят М.от своя страна също споменава, че когато чул за разпрата бил на „пазарчето“. На кое точно място са се намирали двамата
свидетели, когато за първи път чули разпрата, обаче е без значение за
установяване на обективната истина.
Същественото
обстоятелство в случая е, че както Т., така и М.с категоричност заявяват, че след като
възприели повишените гласове, се приближили непосредствено до мястото
на свадата и я възприели от близко разстояние. Именно тази възможност
на двамата свидетели непосредствено
да възприемат случващото се съдът цени като един от аргументите да
кредитира показанията им в тази част.
По
никакъв начин не може да се отчита като аргумент за дискредитиране показанията
на свидетелите М.и Т., както претендира защитникът, обстоятелството, че към момента на възприятията
си те не са познавали нито тъжителя, нито
подсъдимия. Точно обратното, това е аргумент за кредитиране на заявеното от
тях, защото липсата на познанства със страните е индиция
за безпристрастност и обективност във възприятията. Нещо повече и двамата
свидетели потвърдиха, че в последствие от медиите са разбрали имената на
участниците в свадата, което допълнително ги улеснява при излагане на показанията
им пред съда, доколкото могат да свържат възприятията си с конкретни имена.
Не може
да бъде аргумент за дискредитиране показанията на двамата свидетели и
обстоятелството, че те не се забелязват на приложения като доказателство по
делото видеоклип. Както е видно от
назначената видеотехническа експертиза, а и от
непосредствения оглед, извършен в съдебно заседание на 28.07.2020г. процесният запис е с продължителност само 17
секунди, отразява само част от
развитието на инкриминираната ситуация, като плана от който е снимано не е обзорен. Тоест напълно
възможно е свидетелите Т. и М.да са присъствали като очевидци, но да са останали извън обхвата на
камерата, което е и напълно логично предвид твърденията на двамата
свидетели, че след като се приближили до свадата, били на разстояние около 10
метра от спорещите страни.
Не може
да бъде аргумент за дискредитиране показанията на св. Л.Т. и обстоятелството,
че същият споменава, че подсъдимият бил с гръб към него. Това е така, доколкото
по-късно в разпита си свидетелят категорично заявява, че още на другия ден е
разпознал подсъдимия на снимки в интернет статии, отразяващи случката, като
разпознаването е било по същите коса, структура, костюм.
Показанията
на двамата свидетели Т. и Н. М.не се разколебават в тази им част и от
показанията на свидетеля А.Т., който също като очевидец на процесната
свада отрича подсъдимият да е отправял обидни реплики спрямо тъжителката. Това
е така, доколкото св. Т. сам признава, че не е присъствал на цялата
инкриминирана сцена и че към момента,
когато е пристигнал глъчката вече е била започнала. В този смисъл е напълно
възможно извършеното от подсъдимия да е останало встрани от неговото познание
поради простата причина, че към този момент все още не е бил на мястото на
престъплението.
Показанията
на св. Т. и Н.М.не се разколебават и от показанията на св. П. Д.. Това е така, доколкото същият потвърждава, че в лично качество не е чул
отправянето на думи като кретени и олигофрени, което обаче не е равнозначно на това такива думи обективно да не са изричани в
действителността, тъй като е напълно възможно в суматохата да са
останали встрани от възприятията му.
Освен
всичко друго, от показанията на самия
свидетел П.Д.се установява, че за него е налице основание за заинтересованост,
доколкото признава че между него
самия и К.***** е имало напълно идентичен конфликт, по напълно идентичен повод.
В този смисъл и предвид заявеното добро познанство между свидетеля и подсъдимия
(подсъдимият е редовен клиент на заведението на П.Д., като от показанията на
самия свидетел се установява, че подсъдимият нееднократно му е разказвал за предходните
си конфликти със семейство *****) е изцяло житейски логично и оправдано свидетелят
в показанията си да се опитва да омаловажи участието на А.К. в него, а в същото
време да преувеличи степента на обществена неприемливост на извършеното от семейство
*****. Поради това и съдът не кредитора показанията на св. П.Д.в тази им част.
2.
Отправяла ли е
тъжителката на 08.04.2019г. около 17:00 часа в гр. Пловдив на ********************обидни
думи и изрази спрямо подсъдимия. Свидетелите Л.Т. и Н.М.заявяват, че не са чули
подобно нещо. Подсъдимият в обясненията си излага твърдения за произнесени по
негов адрес изрази, както следва: „Ти ли ще ми кажеш какво да правя, тъпак !“ „мухльо“, „кретен“, „че е некадърен“, „че не става за нищо“, „смешен *****“.
Съдът кредитира обясненията
на подсъдимия. За да достигне до този извод настоящият състав съобразява
фундаменталното правило на формалната и юридическата логика, според което
обстоятелството, че даден свидетел не
е чул размяната на определени реплики, не изключва възможността тези реплики
обективно да са били произнесени и да са останали в страни от вниманието на
свидетеля. Това правило е важимо с особен
интензитет в процесния случай, доколкото свидетелите Т.
и М.с положителност твърдят, че не са присъствали на целия инцидент, тоест е
напълно възможно репликите от тъжителката да са произнесени във времето преди или
след техните непосредствени възприятия.
Освен всичко друго,
обясненията на подсъдимия намират и пълна подкрепа в показанията на св. А.Т. и П.Д..
В тази връзка за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че свидетелят Т. и св. П.Д.с положителност
потвърждават, че е имало отправени обидни думи спрямо подсъдимия. Относно
конкретните думи и фрази прави впечатление, че част от тях изцяло съвпадат с
твърденията на подсъдимия, а други са сходни по съдържание и значение, но различни
по звучене. Доколкото подсъдимият е бил пряко засегнат от изреченото спрямо
него, според съда е логично и оправдано той да е запомнил най-добре и
най-коректно детайлите за отправените спрямо него реплики, поради което и досежно конкретните обидни думи отправени от семейство *****
към А.К. настоящият състав се доверява на неговите обяснения, а показанията на
св. Т. и П.Д.цени само като аргумент за кредитиране обясненията на подсъдимия.
3.
Относно статуса на профилите A.K.и К.А. Според показанията на
свидетелите Л.Т., Н.М., А.Т. те са били
публични и достъп до тях са имали неограничен кръг лица, включително и такива
които нямат регистрация във Фейсбук или не са
„приятели” на А.К.. Според обясненията на подсъдимия профилите са били „затворени”
само за негови приятели. Съдът кредитира заявеното от групата свидетели.
На първо място показанията
на свидетелите в тази част са последователни, подробни, взаимно подкрепящи и
взаимно допълващи се, като те достатъчно детайлно са описали непосредствено
пред съда начина на достъпване на профилите на подсъдимия- свободно, без да са
негови „приятели” във фейсбук. Не може да бъде пренебрегнато
и обстоятелството, че в насока общодостъпния характер на профилите A.K.и К.А. са
дори показанията на св. Т., който е доведен от защитата.
Аргумент за публичния
характер на профилите е и безспорното между страните обстоятелство, което е и ноторно известно, че подсъдимият е бил **** ** ****на
Пловдив, като предизборната кампания е била водена включително и от тези
профили, а провеждането на предизборна кампания по правилата на нормалната
житейска логика предполага общодостъпност на платформата, от която се води.
Допълнителен аргумент за
кредитиране на показанията на свидетелите е и съдържанието на процесните профили, удостоверено в констативен протокол от дата 25.09.2019г. /л.11-12 от делото/, от които
е видно, че посетителите им могат освен да отправят покана за „приятелство” до А.К.
и да го последват и да следят публикациите му, както и да му задават въпроси,
без да стават негови „приятели”.
Не на последно място общодостъпния характер на
профилите A.K.и К.А. се разкрива и от съпоставката с режима на достъп до профила А.К.
/изписан на кирилица/. Както ще се обсъди подробно по-долу, видно от констативния
протокол от 15.06.2020г. достъпа до
профила А.К. /изписан на кирилица/ е
осъществен чрез профила на неустановеното по делото лице P., което
е индиция, че е „затворен” само за абонатите, които
имат разрешение да го достъпват, сред които е и това лице P.. От друга
страна, видно от констативните протоколи от 25.09.2019г., 10.04.2019г и
09.04.2019г., достъпът до профилите A.K.и
К.А. не е осъществяван чрез някакъв профил, което е индиция, че е достъпен
до неограничен кръг лица, включително и такива, които не са „приятели” или
абонати на визираните профили.
Относно
публикуването на инкриминираните фрази от фейсбук
профилите A.K.и К.А. по времето
и начина посочен в тъжбата, съдът се доверява на изготвените в нотариалната
кантора на ******* С.З. констативни протоколи от дата 25.09.2019г,
10.04.2019г., 09.04.2019г. В тях изрично е отбелязано, че тъжителката Н.Б., се
явила в нотариалната кантора, като в
присъствието и със съдействието на помощник- ******* А.З.е достъпила
през интернет профилите A.K.и К.А., както и споделените в тях публикации от други медии, а именно „Пловдив
24” и „YouTube”. Помощник- *******ът
лично е възприел заедно с тъжителката съдържанието на посочените електронни
документи, разпечатил е същото и го е приложил като неразделна част от
съставените констативни протоколи, със заверка, че вярно отразява съдържанието
на първообразните документи в електронен вариант.
Действително
в глава 54 от ГПК, която урежда нотариалните производства липсва разписано
изрично правомощие на *******а да удостоверява идентичността между електронно съдържание и хартиена разпечатка на
същото. Такова правомощие обаче според настоящия състав може да се изведе от
систематичното тълкуване на чл. 590, чл. 591 и чл. 593 ГПК.
Съгласно
чл.590
ГПК *******ът има правомощие да заверява съдържанието на представен
пред него документ. Според чл. 591 ГПК *******ът може
да удостовери идентичността на представени пред него оригинален документ и
препис от същия. Съгласно чл. 593 ГПК *******ът може
да съставя констативен протокол за действията които явили се лица са извършили
пред него.
Видно
е, че с издадения констативен протокол, в който е удостоверил:
-
явяването пред него на тъжителката Б.;
-
достъпването от тъжителката през интернет на профилите A.K.и К.А.;
-
идентичността между възприетото
електронно съдържание и снетия хартиен препис;
*******ът стриктно е
изпълнил правата и задълженията си по чл. 591 и 593 ГПК.
Това е
така, доколкото в закона липсва ограничение, че удостоверителните правомощия на
*****а се отнасят само до документи на хартиен носител, поради което и следва
да се приеме, че те се разпростират и върху електронни документи, които
съгласно ЗЕДЕП са приравнени на писмените.
Това
тълкуване, кореспондира на динамиката на обществените отношения, която във все
повече случаи изисква за нуждите на наказателното производство /включително и в
производствата от частен характер, в които субектите не разполагат с целия
технически арсенал, достъпен на държавното обвинение/ да се прилагат като доказателства електронни изявления,
поради извършване на престъпленията във виртуална среда.
Това
тълкуване кореспондира и на реда за приобщаване на електронни данни, уреден в
различните процесуални закони- чл.
165, ал.7 НПК и чл. 184, ал.1 ГПК.
В тази
връзка следва да се съобрази, че естеството на виртуалната среда е такова, че нейното съдържание би могло да бъде променяно във всеки един момент
/включително и чрез изтриване и подмяна/, поради което и е напълно възможно,
особено при престъпления от частен характер, към момента на провеждане на
съдебното следствие и назначаване на съответна компютърно- информационна
експертиза съдържанието на дадено електронно-
информационно пространство да е различно от това, което е имало към момента на
извършване на престъпното деяние.
Поради
това и прогласените в чл. 6, ал.1 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС право на справедлив процес и право
на ефикасни средства за защита на накърнените права, следва да се
разбират, освен друго, и като задължение за държавите по конвенцията да
създадат такава процесуална уредба, която позволява и гарантира, че във всеки
един момент страните в производството
/особеното когато става въпрос за подсъдим или за жертва на престъпления/ ще могат да доказват без особени
затруднения, създадени от формалността на процедурата, своите твърдения
относно правно релевантни факти. В противен случай би се касаело за отказан
достъп до правосъдие.
Мотивиран
от всичко гореизложено и тълкувайки разпоредбите на чл. 590 ГПК, 591, ГПК и 593 ГПК във връзка една с друга и систематично с разпоредбите
на чл. 165, ал.7 НПК, чл. 184, ал.1 ГПК и чл. 6, ал.1, чл. 13 ЕКЗПЧОС настоящият състав намира, че представените
констативни протоколи от дата 25.09.2019г, 10.04.2019г., 09.04.2019г, представляват годно писмено
доказателство удостоверяващо, че процесните
електронни страници са имали съдържанието
отразено в констативните протоколи, към момента на извършване на заверката.
Неоснователно е възражението на подсъдимия, че
посочените констативни протоколи от дата 25.09.2019г, 10.04.2019г.,
09.04.2019г. са негодно доказателство, доколкото са съставени в резултат от
неправомерен достъп и компютърно престъпление. Тези доводи биха имали
основание, ако профилите на подсъдимия са били „заключени” за лица, които не са
му „приятели“ във фейсбук. В процесния
случай обаче, както вече бе изяснено по-горе, профилите на подсъдимия не само са били публични, тоест свободно и
общодостъпни за неопределен кръг от лица, но и от тях е осъществявана предизборната
му кампания за ****, поради което и не може да се приеме, че е било налице
каквото и да било неправомерно посегателство с осъществения до тях достъп от
тъжителката.
До извод за липса на неправомерен достъп се достига и
при съпоставка на констативните протоколи от дата 25.09.2019г, 10.04.2019г.,
09.04.2019г. с този от 15.06.2020г. Както вече се спомена по-горе, от
хартиените разпечатки, неразделна част от протокола от 15.06.2020г е видно, че
достъпа до профила А.К. /изписан на кирилица/ е осъществен чрез профила на
неустановено по делото лице P., което е сериозна индиция, че
профилът е достъпен само за лица, които са приятели на профила А.К. /изписан на кирилица/. Точно обратното е важимо за констативните протоколи от дата 25.09.2019г,
10.04.2019г., 09.04.2019г. От хартиените разпечатки към тези констативни
протоколи е видно, че достъпа до електронното съдържание на профилите A.K.и К.А.
е осъществен свободно, без да се използва чужд профил, което е още едно
доказателство, че тези профили са били публични, общодостъпни и неправомерно
посегателство спрямо тях не е извършвано.
Мотивиран от горното съдът приема въз основа на
приложените по делото констативни
протоколи от дата 25.09.2019г, 10.04.2019г., 09.04.2019г., че всички посочени в тъжбата думи и фрази са
били публикувани от профилите A.K.и К.А. по времето и начина, посочен в
тъжбата.
Този извод намира пълна подкрепа и в показанията на
свидетелите Л.Т., Н.М., Е.Д., които при
предявяване на констативните протоколи изрично заявиха, че непосредствено са възприели
отразеното в тях в електронен вариант и че към инкриминираната дата профилите A.K.и
К.А. са имали същото съдържание, като това удостоверено в констативните
протоколи.
Явява се основателно възражението на защитата, обаче досежно протокола от 15.06.2020г. В обясненията си
подсъдимият твърди, че профилът А.К. /изписан на кирилица/ не е публичен, а е „заключен”
и достъпен само за приятели. Тези твърдения намират подкрепа в разпечатките на електронно съдържание,
приложени към констативния протокол от 15.06.2020г., от които, както вече
нееднократно се спомена, е видно, че достъпът до съдържанието публикувано от
профила А.К. /изписан на кирилица/ е извършено през профила на останалото
неизвестно по делото лице Р., което (както
правилно изтъква подсъдимият) създава обосновано съмнение, че достъпът до
създаденото от него електронно съдържание наистина е възможно да е осъществен
чрез неправомерно посегателство върху личното му пространство.
Действително, както ще се изясни подробно по-долу
съгласно актуалната практика на Европейския съд по правата на човека не винаги
изготвянето на дадено доказателство за извършено престъпление в нарушение на
забраната на чл. 32 от Конституцията следва априори
да води до изключване на това доказателство от годната доказателствена
съвкупност. В конкретния случай обаче, доколкото протоколът от 15.06.2020г.
касае електронно съдържание създадено
една година след инкриминираните деяния и то от различен фейсбук профил, в сравнение с инкриминираните, то според
настоящия състав това електронно съдържание не следва да се ползва като
доказателство в настоящия процес и от него не следва да се правят каквито и да
било изводи във вреда на подсъдимия.
Досежно възражението на защитата, че по делото е останало
недоказано, че именно подсъдимият е лицето, което използвайки профилите A.K.и К.А. е публикувало инкриминираните
изрази следва да се отбележи, че по делото действително
няма нито едно пряко доказателство, което да установява това
обстоятелство.
Съгласно трайната съдебна практика обаче постановяването на осъдителна присъда може да
се базира и само върху косвени
доказателства, ако те образуват една
стройна и последователна логическа верига, която по несъмнен начин установява
авторството на престъпното деяние.
Така изрично Решение №244/05.02.2020 по дело №970/2019
на ВКС, Решение № 494 от 02.12.2008 г. по н. д. № 470 / 2008 г., I н. о. на
ВКС, Решение № 516 от 16.12.2009 г. по н. д. № 539 / 2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 298 от 06.06.2013 г. по нак. д. № 115 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 415 от 21.10.2008 г. по нак. д. № 320 / 2008 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 93 от 21.05.2014 г. по нак.
д. № 161 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
В процесния случай като
такива косвени доказателства /индиции/ следва да се
ценят следните обстоятелства:
- че подсъдимият в обясненията си призна, че профилите
A.K.и К.А. са негови и те действително се ползват от него, но уточнявайки, че
те са „закрити” само за „приятелите” му (като твърдението за непубличен
характер на профилите бе дискредитирано по аргументите изложени по-горе);
-че имената на профилите A.K.и К.А. съвпадат с имената на подсъдимия;
-че профилите A.K.и К.А. са били налични към момента
на инкриминираното деяние, но към момента са изтрити и заменени с нов профил А.К.
/изписан на кирилица/, който вече не е публичен;
-че на двата профила има снимки на подсъдимия,
разпознати от свидетелите Л.Т., Н.М., Е.Д., А.Т.;
-че от двата профила е водена предизборната кампания
на подсъдимия като кандидат за ****;
-че историята на лицето пишещо от профилите A.K.и К.А.
със семейство ***** е разказана от първо лице единствено число, като
са изложени идентични факти, които са интерпретирани по един и същи начин и с
идентични изразни средства и стилистика
с обясненията, които е дал подсъдимият
непосредствено пред съда. Само за илюстрация следва да се отбележат думите
написани от профила A. K., удостоверени на л. 12 гръб от делото: „...Днес имах
чудна случка със семейство *****. Те са „видни“ пловдивски „авто
бизнесмени“, обявени в несъстоятелност заради сагата градски транспорт („тарикати по дефолт“
и „любимци на институциите“). Опитах се да извикам „паяк“, за да вдигне черната
кола (тяхна собственост), просто беше
спряна така, че да не може да изляза нарочно- мисля, че е очевидно!. …
Семейството дружно тормози цял един квартал… с присъствието си, с арогантността
си!... Наведената глава сабя не е сече! Затова те си агресират
безнаказано от години…“ Видно е пълното съвпадение с обясненията, които самия
подсъдим е дал непосредствено пред съда.
- в профилите многократно лицето пишещо от тях
заплашва семейство ***** със съдебни дела, като е служебно известно, че в ПРС
към момента А.К. е тъжител по НЧХД 2411/2019г. по описа на ПРС, по което
подсъдими са Н. и К.*****.
- видно от констативните протоколи от дата
25.09.2019г, 10.04.2019г., 09.04.2019г., хората общуващи с профилите A.K.и К.А.
се обръщат към лицето с „Н.“, „Н.“ и той им отговаря.
-коментарите от профилите A.K.и К.А. са направени във
времево отношение непосредствено след свадата между А.К. и семейство ***** на
08.04.2019г. на улица ******, като
случилото се бива отразено в такива подробности и детайли и е коментирано по
такъв начин, че предполага коментарите да са отправени именно от лице, което
непосредствено е участвало и е засегнато от свадата. Така например на
л.24 профилът A.K.говори в първо лице единствено число, когато коментира
извършеното от тъжителката заставане на вратата на колата на подсъдимия А.К. и
му пречи да влезе в нея. Коментира също така и видео клипа, който е заснет от
тъжителката, като излага твърдения, че това не е целия запис, подобно на
подсъдимия в обясненията си пред съда. На л. 27 профилът A.K.отново говори в
първо лице единствено число, когато разказва за развитието на процесната ситуация: „… ченгетата дойдоха и ми направиха
акт, че съм ударил колата им! Бялата кола е моята, пред нея има друга кола….получих
акт, че съм ударил колата“…, което изцяло кореспондира с издаването на АУАН и
НП на подсъдимия за същия инцидент, което се установява от писмените
доказателства по делото.
-на сайта kantorite.bg
(л.14), в който се рекламира професионалната дейност на подсъдимия, подробно се
проследява резултата от съдебната битка между А.К. и семейство *****.
- на електронното пространство, ползвано от профилите A.K.и
К.А. са поместени многобройни публикации, отразяващи отношенията между
семейство ***** и А.К., като инкриминираните коментари са направени, точно под
тях.
-налице е пълно припокриване между част от репликите и
коментарите, отправени от профилите A.K.и К.А. и заявеното от подсъдимия А.К.
пред медията Trafficnews и обективирани в статията „Лют скандал в центъра на Пловдив: ******и
децата на транспортен бос в спор за ПТП“. / л.21/
-профилът A.K.заявява, че бялата кола- мерцедес е негова, а всички разпитани по делото
свидетели, включително и воденият от защитата свидетел Т. са категорични, че
това е колата именно на подсъдимия А.К..
-профилът A.K.на л. 27 заявява: „Ъъъ
преди няколко месеца ги бях дал на прокуратурата за хулиганство…“ Тези
изявления изцяло съответстват на обясненията на подсъдимия К. за отношенията
между него и семейство *****.
-профилът A.K.на л. 28 /гръб/ публикува статии, че разпродават
имуществото на сина на А.*****–К.*****, ведно с коментари за това обществено събитие,
които изцяло съответстват на анализа, който прави подсъдимия в обясненията си
на обществената дейност на *****.
-след предявяване на констативните протоколи от дата
25.09.2019г., 10.04.2019г., 09.04.2019г., профилите A.K.и К.А. са разпознати
като такива принадлежащи именно на подсъдимия от доведения от защитата свидетел
Т..
- свидетелят Е.Д.разпознава
профилите A.K./изписан на латиница/ и А.К. /изписан на кирилица/ като един и
същи профил, който в течение на времето си сменял името и начина на изписване.
Независимо от конкретния начин на изписване, обаче на него винаги имало снимки
на подсъдимия и едно и също съдържание и по тях свидетелят разпознавал профила.
Действително нито едно от посочените обстоятелства,
взети сами по себе си, не е достатъчно, за да докаже авторството на деянието по
един несъмнен начин.
Тълкувани съвкупно, в тяхната взаимовръзка, а не
изолирано едно от друго, обаче те навеждат на единствения възможен извод, че именно
подсъдимият е автор на инкриминираните фрази, доколкото не само е имал обективната възможност, но и интереса и мотива да
стори това.
В тази връзка следва да се отбележи, че естеството на
престъпленията във виртуалната среда е такова, че при тях са изключителни редки
случаите, при които са налице свидетели очевидци на самото изписване на
инкриминираните фрази в електронната среда от дееца, в който случай би се явило
установено по несъмнен начин с преки доказателства авторството на деянието.
Нещо повече дори и такива свидетели реално да са налични, в повечето случаи те
са лица близки до подсъдимия и се явяват недостъпни за използване от тъжителя
по дела от частен характер за нуждите на доказването.
В този смисъл да се поставя пред тъжителя изискването
да доказва авторството на престъпления във виртуалната среда само посредством
преки доказателства, би поставило пред него непреодолими пречки, което
съществено би накърнило справедливостта на процеса и правата му като жертва на престъпление на ефикасни мерки за защита
по смисъла на чл. 13 от ЕКЗПЧОС. Затова според настоящия състав не бива да се
подценяват възможностите на доказването с косвени доказателства /индиции/, още повече в случай като настоящия, когато
посредством тях се установява авторството на деянието със степен на сигурност,
отговаряща на стандартите на чл. 303, ал.1 НПК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
сред косвените доказателства, които обуславят извод, че именно подсъдимия е изписал
инкриминираните фрази от профилите A.K.и К.А. не могат да се ценят сочените от поверениците
обстоятелства:
- че лицето ползващо профила А.К. /изписан на
кирилица/ нарича лицето Н.Е.„майко“, а от справката за съдимост на подсъдимия е
видно, че негова майка е Н.Е.
- че в електронното пространство, създадено от профила
А.К. /изписан на кирилица/ са публикувани материали, до които имат достъп само
страните по водените между подсъдимия и семейство ***** дела.
Това е така доколкото тези две обстоятелства се
установяват от разпечатките на електронно съдържание, приложение към
констативния протокол от 15.06.2020г., а както вече се обоснова по-горе от това
електронно съдържание не следва да се правят изводи във вреда на подсъдимия.
Досежно обясненията на
подсъдимия съдът констатира, че по конкретното дело е налице специфична
особеност, доколкото в част от
изявленията си при реализиране на правото си по чл. 115 НПК подсъдимият не е
излагал конкретни фактически твърдения, а е вземал отношение по обосноваността
на обвинението и по конкретно в частите, с които обосновава:
- несъставомерност на
деянието от обективна страна, доколкото тъжителката нямала формирано чувство за
личен морал и не можела да бъде пострадал от престъплението;
- че целия скандал е умишлено предизвикана провокация
на семейство ***** при пряк умисъл подсъдимият да бъде увреден;
- че осъщественият достъп до фейсбук
профилите му от тъжителката е неправомерен и представлява компютърно
престъпление;
-че доведените от частното обвинение свидетели
лъжесвидетелстват и показанията им следва да се дискредитират;
- че съгласно практиката на ВКС конкретното деяние е несъставомерно като обида,
нанесена по интернет;
- че верността на заявеното от него в обясненията се
установявало от мнението за процесната ситуация на
случаен минувач, отразено в статия на Пловдив 24, както и от показанията на полицейски служители,
разпитани по други дела между страните.
В тези части, обясненията
на подсъдимия по правната си същност представляват лична защита по съществото
на делото, като на наведените от подсъдимия доводи съдът ще даде
отговор на съответното систематично място при доказателствения
и правния си анализ.
Относно частите от обясненията на подсъдимия, в които
се излагат конкретни фактически твърдения, съдът съобрази трайно
установеното в съдебната практика положение, че те имат
двойствена правна природа- като са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички
тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
Така изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018
на ВКС, Решение №110/18.07.2019 по дело №472/2019,Решение № 218 от 16.01.2018
г. по н. д. № 1060 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 69 от 28.04.2014 г. по нак. д. № 1392 / 2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение №173/18.12.2019 по дело №735/2019, Решение № 15 от 8.03.2012 г. на ВКС
по н. д. № 2983/2011 г., I н. о, Решение № 619 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 622/2008 г., I н. о, Решение № 453 от 14.12.2009 г. по н.д. № 462/ 2009 г. на
Върховен касационен съд и много други.
С оглед изложените принципни постановки настоящият
състав намира, че обясненията на
подсъдимия не следва да бъдат кредитирани в слените части:
-в които твърди, че на 08.04.2019г. около 17:00 часа,
в гр. Пловдив на ********************не е отправял обидни думи и изрази спрямо
тъжителката Н.Б.;
-че профилите му A.K.и К.А. не са публични и са
заключени само за приятели
Това е така, доколкото, както вече се изясни по-горе,
в тази им част обясненията се явяват изолирани и противоречащи на целия
събран по делото доказателствен материал.
Относно останалите заявени от подсъдимия конкретни
фактически обстоятелства досежно:
-личното и професионалното му развитие;
- наблюденията, контактите и конфликтите му през годините със семейство *****;
- конфликтите, които семейство ***** е имало с трети
лица по повод паркирането на автомобили пред кооперацията, в която се намират
имотите им;
съдът кредитира обясненията му като годно доказателствено средство, доколкото не се опровергават от
нито едно събрано по делото доказателство. Нещо повече те намират пълна подкрепа в
показанията на св. А.Т. и П.Д., които в тази част са последователни, безпротиворечиви и също се кредитират от съда.
Неоснователно е и възражението на защитата, че
престъплението обида е останало
недовършено, доколкото по делото
липсвали доказателства, че инкриминираните изрази реално достигнали до техния
адресат. Тези твърдения се опровергават от приложените като доказателство по
делото констативни протоколи от дата 25.09.2019г., 10.04.2019г., 09.04.2019г.,
от които е видно, че тъжителката не само лично е възприела инкриминираните
фрази, но и това е станало в присъствието и със съдействието на помощник- *******
З..
Само за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че
доколкото обстоятелството дали подсъдимият реално е ударил шамар на тъжителката
е предмет на изследване в отделно НЧХД висящо пред ПРС и доколкото това
обстоятелство стои в страни от предмета на доказване по конкретното дело, то
настоящият състав не се ангажира с фактически и доказателствени
изводи, досежно него.
Следва да бъдат изложени и нарочни съображения досежно доказателствената стойност
на приложения на л.30 от делото видеозапис, който бе предмет на видеотехническа експертиза и на непосредствен оглед от съда
и страните, проведен в съдебно заседание на 28.07.2020г.
От обясненията на подсъдимия се установи, че видеозаписът е създаден от тъжителката,
с личния й телефон в непосредственото присъствие на самия подсъдим. В
този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели Т., М.и Е.Д.,
които потвърждават, че е имало лице, което записвало процесната
случка, макар и да не споменават изрично
името на Н.Б. като автор на записа. Това всъщност е и напълно логично,
доколкото свидетелите са категорични, че към момента на инкриминираната случка
не са познавали тъжителката.
Относно случайните
записи от охранителни камери съдебната практика е категорична, че те не представляват веществено доказателствено средство, доколкото не са изготвени
по правилата на НПК. В същото време обаче, предвид обстоятелството, че записът съдържа следи от престъпното
деяние, то същият следва да се разглежда като веществено доказателство
и да бъде приобщен сред годния доказателствен
материал.
Така изрично Решение №206/15.01.2019 по дело
№913/2018 на ВКС, Решение № 103/08 юни 2017 г, н. д. № 406/2017 г на ВКС, Решение № 459/ 11
февруари 2015 г., КНД №1462 по описа за
2014 г. на ВКС, Решение № 447 от
18.12.2013 г. по нак. д. № 1491/2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 449/ 28 януари
2016 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 1208 / 2015,
Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 232 от 29.04.2010 г. по н.д. № 170/2010 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 112 от 25.06.2015 г. по н. д. № 71 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 532 от 07.01.2014 г. по нак.
д. № 1894 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 462 от 26.11.2012 г.
по нак. д. № 1416/2012 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 602 от 20.02.2012 г. по нак. д. № 2736/2011
г. на Върховен касационен съд.
Не така категорично стоят нещата обаче досежно частните записи извършени от граждани с GSM или видео камери на извършено престъпление.
В по-ранната практика на върховната съдебна инстанция
надделява становището, че те не могат да се ползват при постановяване на
присъдата. Аргументите са два:
-
не са изготвени
по правилата на НПК, поради което и не представляват годно доказателствено
средство;
-
изготвени са тайно от заснемания субект и в този смисъл са в нарушение на негово
конституционно установено право- чл. 32 от Конституцията;
В този смисъл са Решение № 83 от 19.06.2012 г. по нак. д. № 3135/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 456 от 14.11.2012 г. по нак. д. № 1388/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 269
от 17.09.2013 г. по нак. д. № 724/2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 89 от
29.08.2016 г. по н. д. № 304
/ 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение №
32/13.03.2018 г. наказателно дело
№ 45/2018 на ВКС, Решение №175/11.11.2019 по дело №774/2019 на ВКС,
В най-актуалните
решения на ВКС, обаче стъпващи на практиката на ЕСПЧ това становище е изоставено. Посочено е, че действително записите с мобилни
камери не представляват веществено доказателствено
средство, доколкото не са изготвени по правилата на НПК. Това обаче според ВКС
не е проблем, доколкото записите
могат да се ценят не като веществено доказателствено средство,
а като веществено доказателство.
Не представлява пречка за приобщаването им и
евентуалното им изготвяне в противоречие с чл. 32 от Конституцията. Изрично е
посочено, че частен звукозапис, извършен в нарушение на забраната за навлизане
в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на
доказване в наказателното производство, доколкото
макар да нарушава цитираната забрана, служи на целта за разкриване и доказване
на престъпление. Не всеки незаконно получен доказателствен
материал е недопустимо да бъде използван, като за допустимостта да бъде
включен в преценката на решаващия съд е необходима оценка на тежестта на
нарушаването на чуждата лична сфера и най-общо преценка нарушена ли е
справедливостта на процеса.
В този изричен смисъл принципното Решение
№224/14.03.2019 по дело №1033/2018 с
докладчик П. П..
В този смисъл са и редица по стари решения на ВКС-
Решение № 151 от 07.03.2012 г. по нак. д. № 370/2012
г. на Върховен касационен съд, Решение № 331 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 1038/2012 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 515/03 декември 2008 година, Първо наказателно отделение,
наказателно дело под № 549/2008 година на ВКС.
Настоящият състав споделя именно последната цитирана
практика доколкото изцяло съответства
на практиката на ЕСПЧ- по делата Шенк срещу
Швейцария ( Schenk vs Switzerland) и Хан срещу
Обединеното кралство (Khan vs United Kingdom) , в
която изрично е отбелязано, че частен
запис, направен от частно лице, в нарушение на правото на неприкосновеност на
личната сфера на заснемания, ако е направен за разкриване на престъпление, не
води до несправедливост процес, ако подсъдим е имал възможност да го оспори и
не е единственото доказателство на което почива осъдителната присъда.
В процесния случай
подсъдимият е имал възможност да оспори записа, включително и чрез назначаване
на съдебно техническа експертиза и подробен разпит на вещото лице в съдебно
заседание. Освен това, както бе изложено по-горе за доказаността
на обвинението са налице редица други гласни и писмени доказателства, поради
което и не съществува принципна пречка визирания запис да се цени като годно
веществено доказателство, доколкото с включването му в доказателствената
съвкупност по никакъв начин не се нарушава справедливостта на процеса.
Налице е и още едни допълнителен аргумент за
принципната допустимост на процесния запис изготвен
от тъжителката по конкретното дело. Както вече се посочи, частта от съдебната
практика, която отрича доказателствената стойност на
частните записи се позовава в решаващите си мотиви на допуснатото нарушение на чл. 32, ал.2 от Конституцията. Според същата
разпоредба никой не може да бъде
следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия
без негово знание или въпреки
неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
В конкретния случай записът, изготвян от тъжителката не е бил
нито таен, нито направен въпреки изричното несъгласие на подсъдимия. Точно
обратното- в обясненията си подсъдимият пояснява, че тъжителката явно за всички присъстващи, включително
и за него самия е записвала процесната случка.
В същото време той не се е противопоставил по никакъв начин на осъществяване на
записа, а е продължил участието си в свадата. Поради това и съдът намира, че нарушение на чл. 32 от Конституцията в
случая не е допуснато и с изготвяне на процесния
видеозапис по никакъв начин не са нарушени правата на подсъдимия. Още повече,
че същият в пренията си реално се позовава на записа, като извежда
недостоверност на показанията на част от свидетелите от именно с отсъствието им
на видеоклипа.
На следващо място в
заключението на назначената компютърно- видеотехническа
експертиза и в устните си разяснения в съдебно заседание вещото лице е
категорично, че няма данни за
манипулация по съдържанието на записа и в този смисъл той отразява
правдиво реално заснетото.
На следващо място вещото
лице подробно разясни и на какво се дължи разминаването в датата и часа на
записа с тези, на които не е спорно, че се е осъществил инкриминирания инцидент-
08.04.2019г, около 17.00 часа.
И по-конкретно различието
се дължи на обстоятелството, че камерата взема датата и часа на системните
настройки на мобилното устройство и ако същите са некоректно въведени, записът
също получава грешни дата и час.
Не се отразява на извода
за принципна процесуална допустимост на записа и разясненото от вещото лице, че
е технически възможно видеоклипа да е част от по-голям видеоклип, отразяващ и
допълнителни сцени. Това е така, предвид разясненията, че в съдържанието на процесния запис не са
налице манипулации.
От гореизложеното следва
извод, че процесния запис вярно отразява заснетото на него,
но то не изчерпва в пълнота процесната ситуация,
като е възможно да са налице събития разиграли се преди началото на процесния видеоклип или след края му. Това обаче не отнема
възможността видеозаписа да се приеме като доказателство само за това което е
реално заснето на него, като в същото време не се изключва обективното реализиране в действителността и на други
сцени от инкриминирания инцидент, които да са останали извън времевия обхват на
представения запис и да подлежат на установяване с всички останали доказателствени средства.
Всичко гореизложено мотивира
настоящия състав да приеме, че представеният видеозапис принципно е годно
веществено доказателство за обстоятелствата, които са заснети на него.
Реалното значение на
видеозаписа за разкриване на обективната истина обаче е пренебрежимо малко,
доколкото той сам по себе си не
разкрива нито едно обстоятелство, което да не се установява и от други събрани
по делото доказателства. Поради това и
настоящия състав го използва само
като един от многото аргументи
за ценене на останалата събрана доказателствена
съвкупност, а не като доказателствен източник, само
въз основа на който да се правят самостоятелни фактически изводи.
Относно назначената по
делото компютърна видеотехническа експертиза
(наречена от вещото лице съдебно- техническа експертиза) в частта, с която се отговаря на поставената
задача да се изследва автентичността на процесния водеозапис, съдът намира, че заключението следва да се
кредитира, доколкото е подробно и задълбочено мотивирано и убедително защитено
в съдебно заседание.
Не възникват основания за
дискредитиране на експертизата и в частта от заключението, в която са снети на
хартиен носител ключови кадри, още повече че в тази част заключението изцяло съответства
и на възприетото при непосредствения оглед на ВД извършен от съда и страните в
съдебно заседание от 28.07.2020г.
Относно частта от
заключението, в която е поставена задача да се възпроизведе на хартиен носител
съдържанието на разговора между заснетите на записа лица, експертизата е лишена
от реално доказателствено значение, доколкото за
по-голяма част от разменените реплики в заключението е отбелязано, че не се
чуват. В тази част съдът намира, че експертизата отразява само личните слухови
възприятия на вещото лице, което не изключва достигането на обективната истина
за разменените реплики посредством извършения непосредствен оглед на записа от
съда и страните, чрез трикратното му възпроизвеждане в съдебно заседание.
Не могат да получат желания от подсъдимия коментар
изявленията на случаен минувач, отразени в статия на Пловдив 24 /л. 19 и л. 177-181/.
Действително оценката, която това лице дава за случката на ул. ************ от
08.04.2019г. изцяло съвпада с обясненията на подсъдимия. Самоличността на това
лице, обаче е останала изцяло неизвестна.
На следващо място сведенията, които то е дало са пред журналист от
медия, а не по предвидения в НПК ред пред съда или разследващ орган, поради
което и неговите изявления не представляват годно доказателствено
средство и не могат да се съобразяват при постановяване на присъдата.
Абсолютно аналогични съображения важат за показанията
на неиндивидуализирани по имена свидетели, на които се позовава подсъдимия,
дадени по други дела между същите страни. Принципът за непосредственост и устност в наказателния процес изисква съдът да обосновава изводите си само въз основа
на гласни доказателствени средства, които лично е
събрал, а не и на такива дадени по съвсем отделни производства. Още
повече, че пред настоящия състав въобще не са и представени протоколи, от които
да са видни какви реално са били показанията на тези свидетели, а само са
изложени твърдения за наличие на свидетели (неиндивидуализирани по имена) които
по други дела били дали показания в даден смисъл.
Така изрично Така изрично Решение №214/22.01.2020 по
дело №922/2019 на ВКС, Решение № 307 от 06.07.2015 г. по н. д. № 749 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
Изцяло неоснователно се явява и искането на подсъдимия
и защитата да бъде дискредитирана обвинителната теза, поради обстоятелството,
че тъжителят не е призовал като свидетели полицейските служители, които са
пристигнали на мястото на инцидента на улица ********* от 08.04.2019г., както и
поради обстоятелството, че като свидетели не са призовани лица, които
тъжителката е ползвала в това качество по други дела между същите страни, а в
същото време по настоящото дело били посочени като свидетели лица, които не
били призовани по останалите дела. В
тази връзка следва да се отбележи, че по дела от частен характер изцяло от
свободната воля на тъжителя зависи как да организира частното обвинение и дали
и какви доказателства да ангажира. В този смисъл не могат да се правят каквито
и да било изводи във вреда на обвинителната теза само поради обстоятелството,
че тъжителят не е ангажирал допълнителни доказателства, като е могъл да стори
това. Единствения релевантен въпрос, който се поставя и на който съдът дължи отговор е дали
инкриминираното деяние се доказва от реално представените по делото
доказателства, като какви други доказателства тъжителят е могъл да ангажира и
защо не го е направил е изцяло без правно значение. Без значение е и
обстоятелството защо тъжителят не е призовал разпитаните по настоящото дело
свидетели и по други дела. Релевантно е само, че показанията на свидетелите, доведени
от частното обвинение по настоящото дело са обсъдени от съда, като същият им е
отдал кредит на доверие и е счел, че въз основа на тях се установяват по несъмнен
начин обстоятелства включени в предмета на доказване.
Този извод кореспондира и на базисното правило на чл.
107 НПК, че нито едно доказателство в наказателния процес не може да има предварително
предопределено априори доказателствено
значение.
Не може да бъде аргумент за дискредитиране на
обвинителната теза моментът, в който е заведена тъжбата. Законът в чл. 81, ал.3 НПК е определил 6 месечен срок за това,
считано от узнаването за извършване на престъплението от частен
характер. Срокът има императивен и преклузивен характер
и с изтичането му правото на тъжба за това деяние се погасява. В процесния случай тъжбата
се явява подадена в рамките на 6-месечен срок не само от узнаване за престъплението, но и от неговото извършване.
В кой конкретен момент в рамките на шестмесечния срок, тъжителят ще предпочете
да упражни правото си на тъжба, е въпрос който зависи изцяло от суверенната му
преценка, като не могат да се правят никакви изводи във вреда на тъжителя, само
въз основа на обстоятелството, че тъжбата
е подадена към края на срока, но в неговите рамки.
Изцяло недоказани останаха твърденията в тъжбата, че
на 08.04.2019г. на улица ********* подсъдимият е употребил спрямо тъжителката и
думите „олигофрени и идиоти“. За изричането на тези инкриминирани фрази не
свидетелства нито един разпитан по делото свидетел, независимо дали е доведен
от тъжителката или от подсъдимия. Тяхното произнасяне не се установява и от приложения
по делото видеоклип, чиято доказателствена стойност
вече бе обсъдена по-горе.
Единственото място където се споменава произнасянето
на тези две думи е в тъжбата. Съгласно трайната съдебна практика обаче тъжбата не може да служи за доказване на
обстоятелствата изложени в нея, точно обратното те подлежат на пълно и главно
доказване със всички годни доказателствени средства.
Сред тези годни доказателства не
могат да бъдат изявленията на самия тъжител, доколкото той е страна в производството,
за която според изричната разпоредба на чл. 118 НПК не съществува възможност да
бъде разпитан като свидетел.
Така изрично Решение
№184/21.11.2019 по дело №801/2019 на ВКС, Решение № 263/12 януари 2017 г., трето наказателно
отделение, н. д. № 1021/2016 г. на ВКС, Решение № 307 от 06.07.2015 г. по н. д.
№ 749 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 78/ 14 юни 2016 г., Трето наказателно отделение,
наказателно дело № 271/2016г. на ВКС.
По изложените съображения досежно
обвинението, че на 08.04.2019 г. около 17:00 часа в гр. Пловдив на ********************А.К.
произнесъл по отношение на тъжителката и думите „олигофрени и идиоти“ същият следва да бъде оправдан.
ОТ ПРАВНА СТРАНА ДОСЕЖНО ПРОЦЕСУАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА
ДЕЛОТО.
Както е видно от протоколите за
проведените по делото открити съдебни заседания, след промяна на съдията докладчик
по делото, ново определеният съдия докладчик /настоящия/ е констатирал нередовности в тъжбата и многократно е давал указания за
отстраняването им. Въпреки даваните възможности, тъжителят не е бил в състояние
сам да отстрани констатираните нередовности,
изразяващи се в разминаване в начина, по който е повдигнато обвинението в мотивната част и диспозитива на
тъжбата, което е обусловило необходимостта съдът служебно да преформулира
юридически прецизно обвинението, при запазване на фактическите параметри
изложени от тъжителя, като с оглед гарантиране в максимална степен правото на
защита на всички страни да обяви в съдебно заседание какви са фактическите и
правни параметри, при които продължава производството.
В тази връзка следва да се
съобрази, че съгласно чл. 81 НПК и трайната съдебна практика по приложението му
тъжителят следва, като
изискване за редовност на тъжбата, да
изложи всички съставомерни факти, от които извежда
повдигнатото обвинение. В случай на нередовност на тъжбата съдът е
длъжен да даде указания на тъжителя и възможност да ги отстрани. Нередовностите могат да се отстраняват в определения за
това от съда срок. Ако нередовността се състои обаче в неизлагане в тъжбата на
всички съставомерни фактически положения, тя може да
бъде отстранена само до изтичане на 6 месечния срок по чл. 81 НПК.
Така Определение № 127 от
26.09.2013 г. по ч.пр. д. № 1724/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №
437 от 17.11.2011 г. по нак. д. № 2141 / 2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 203 от 27.06.2011 г. по нак.
д. № 1077/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение №29/13 февруари 2017 г., наказателно дело №
1325/2016 година на ВКС, Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак.
д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 93 от 23.03.2010 г. по нак. д. № 751/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение №
345 от 27.06.2001 г. по н. д. №290/2001 г., II н. о.
Пак според трайната съдебна
практика съдът е длъжен да проведе
производството в рамките на фактическите положение, очертани с тъжбата, но не е обвързан от правната квалификация и
юридическите формулировки в тъжбата. Нещо повече, служебното начало го задължава при надлежно изложени фактически
обстоятелства сам да определи приложимата правна норма и да преформулира юридически
прецизно петитума съгласно изискванията на
съответния престъпен състав.
Така Решение № 9 от 28.01.2015
г. по нак. д. № 1805 / 2014 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 93 от 16.II.1973 г. по н. д. № 28/73 г., I. н. о. на ВС,
Определение № 61 от 19.04.2017 г. по ч. н. д. № 370 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение.
В процесния
случай всички съставомерни
фактически обстоятелства са били достатъчно ясно изложени в тъжбата-
време, място на извършване на деянието, деец и конкретни действия, с които е
извършено престъплението, тоест обвинението е било достатъчно ясно очертано от
фактическа страна в рамките на преклузивния шест
месечен срок. В този смисъл са и изявленията на подсъдимия и защитника при
докладване на делото.
Настоящият състав обаче е
констатирал нередовности на тъжбата изразяващи се в
юридическата формулировка на повдигнатото обвинение. Доколкото всички съставомерни факти са били надлежно заявени в рамките на
шестмесечния срок, не е съществувала пречка констатираната нередовност на
тъжбата да се отстранява и след неговото изтичане.
С оглед изяснените по-горе
принципни положения и трайна съдебна практика, при констатираната пълна невъзможност на тъжителя, въпреки дадената
възможност, сам да формулира юридически
прецизно повдигнатото обвинение за съда по силата на служебното начало
е съществувало не само правната възможност, но и задължението да стори това,
което и е направено с протоколни определения от 21.01.2020г. и 19.05.2020 г.
За да съществува максимална
яснота за всички страни какви са правните рамки на производството и за да не
бъдат те поставени в положение на процесуална изненада, което би накърнило
правото им на защита, това е сторено още преди събирането на доказателствата по
делото, като по този начин на всички страни е дадена възможност да организират
линията си на защита, която да бъде подкрепена със съответната доказателствена активност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА ОТНОСНО ОБВИНЕИЕТО ЗА ОБИДА
С оглед установеното по делото
от фактическа страна, съдът намира, че се доказа по несъмнен начин, че от
правна страна:
В периода от
08.04.2019г. до 09.04.2019г., в условията на продължавано престъпление, публично - на ****************, и по друг
начин - от своите фейсбук профили А.К.и К.А., в
коментарите към изготвени или споделени
от него публикации, е казал нещо унизително за честта и достойнството на
Н.А.Б. в нейно присъствие, както следва:
- на 08.04.2019
г. около 17:00 часа в гр. Пловдив, публично- на ********************е казал
нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а
именно: многократно използвал по неин
адрес думите „кретени” и „тия кретени тормозят целия квартал!!“
- на 08.04.2019 г. по друг начин- от своя фейсбук профил А.К., в коментарите към изготвена от него
публикация е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно
присъствие, а именно: „... погвам милите мамини орки”; „От орките ... ама
друг път!”;
- на 08.04.2019
г. по друг начин- от своя фейсбук профил К.А., в
коментарите към изготвена от него публикация е казал нещо унизително за честта
и достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а именно: „Аман от олигофрени…”
- на 09.04.2019 г. в 15:15
часа по друг начин- от своя фейсбук профил А.К., в коментарите към споделена статия,
изготвена от медията „Пловдив 24”, озаглавена „Много грозни сцени в Пловдив с
участието на печално известна бизнес фамилия!”,
е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно
присъствие, а именно: „20 души срещу трима кретени!”
- на 09.04.2019 г. в 19:00 часа по друг начин- от своя фейсбук
профил А.К., в коментарите към споделена статия, изготвена от медията „YouTube”, озаглавена „******в уличен скандал с децата на
транспортен бос”, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Н.А.Б., в нейно присъствие, а именно:
„Това са изверги.... Тренирани в подобни ситуации...”.
Досежно посочените по-горе фрази са налице
всички съставомерни белези на престъпния състав на чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 26 НК.
Съгласно трайно утвърденото
разбиране както в теорията, така и в практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка
за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения,
жестове, които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата и се обективират с такава цел.
Така изрично Решение № 22 от
31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о. на ВС,
Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во нак. отделение, Решение №232/ 11 януари 2017 година, първо
наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 93 от 22.05.2013 г. по
н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о, Решение
№183/31 октомври 2016 година, първо наказателно отделение, дело № 597 по
описа за 2016г., Решение № 40/ 11 април 2018 година, първо наказателно
отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.
Пак съгласно трайно установената
съдебна практика преценката дали епитети, квалификации, сравнения, жестове са
унизителни се прави въз основа на общоприетите
в обществото критерии за морално и етично поведение. При всички случаи
критерият е обективен и не зависи от чисто
личностните възприятия и интерпретации
на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се
установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение
и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение или обидната им насоченост
се извежда от контекста, в който са употребени. При всички случаи обаче
става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в
езика и са част от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на
каквото и да било професионално езиково тълкуване или оценка.
Така Решение № 159
от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 453/03.02.2015 г.,
Второ наказателно отделение, наказателно
дело № 1615 по описа за 2014 г. Решение
№ 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение, Решение № 40/ 11 април 2018 година,
първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.
На следващо място, за да е съставомерна обидата същата следва да е била възприета от пострадалото
лице.
Съгласно трайната съдебна
практика, признакът „обидата да е
нанесена в присъствието“ на адресата, следва да се разбира като
изискване тя да е произнесена по време и по начин, позволяващи същият да има обективна възможност да я възприеме,
като деецът цели именно това.
За да се приеме, че обидата е
присъствена е необходимо да се установят два основни елемента от фактически
състав:
-обективиране в действителността от страна на
дееца на думи, изрази и/ или жестове и
действия с обидно, оскърбително
съдържание;
-достигане на тези думи, изрази и/ или жестове до съзнанието на лицето,
спрямо което са насочени, като не е безусловно необходимо между дееца и пострадалия да е налице пряк визуален или слухов
контакт, за да бъде осъществен от обективна страна съставът на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
Останалото е въпрос на доказване за конкретния начин
на разпространение на обидното съдържание, като това може да стане:
-устно чрез непосредствено гласово
изявление на дееца пред пострадалия;
-визуално чрез непосредствено
извършване на оскърбителните действия и жестове пред пострадалия;
-опосредено
чрез трето лице, на което деецът е поръчал да предаде оскърбителното съдържание на
неговия адресат;
-опосредено
в писмена форма- чрез жалба по дело, по което и дееца и пострадалия са страни;
-опосредено
чрез средства за масово осведомяване- печатно произведение, по радиото, по
телевизията;
- чрез телефон или чрез писмо;
- в дигитален вид, с оглед на съвременните форми на
интерактивна комуникация- по електронна поща, по фейсбук,
по туитър, по скайп, по вайбър, на електронен
сайт и други.
Във всички случаи, обаче е
напълно възможно обидата да е
присъствена и без деецът да се е обърнал директно към адресата, а да е
произнесъл обидните думи и изрази или отправил неприличните жестове по
време на комуникация с трето лице, но при наличие на обективна възможност пострадалото
лице да ги възприеме и да разбере за
тях.
Така Решение № 266 от 17.06.2015
г. по н. д. № 633 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. №
652/72 г., I н. о., Решение № 583 от 28.ХI.1975 г. по н. д. № 576/75 г., Решение № 426 от
07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение N: 22 от 31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о., Решение №232/ 11 януари 2017 година, първо
наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 159 от 19.06.2015 г.
по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак
отделение, решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., ВС, I н. о.,
Решение № 137 от 21.03.2012 г. по нак. д. № 210/2012
г. на Върховен касационен съд, Решение № 108 от 13.IV.1983 г. по н. д. № 90/83
г., II н. о.
В противовес на „присъствената
обида“ е т.нар задочна обида. При нея обидните
изрази са произнесени при липса на обективна възможност на пострадалото лице да
ги възприеме. За този вид деяние съдебната практика е категорична, че е
несъставомерна. Така Решение № 296 от 21.07.2014 г.
по нак. д. № 791/2014 г. на Върховен касационен съд
Пострадал от престъплението може
да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за
лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или
действия. Така Решение № 132/ 24 юли 2017 година, първо наказателно отделение,
касационно дело № 462 / 2017 година.
От субективна страна деецът
следва:
- да съзнава негативната
обществена оценка, с която са натоварени
използваните епитети, квалификации, сравнения, жестове;
-да съзнава че те ще бъдат
възприети от адресата, както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и
достойнство и
- пряко да цели това.
Така Решение № 93 от 22.05.2013
г. по нак. д. № 163/2013 г. на Върховен касационен
съд.
В конкретния случай се
установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на
престъплението обида са налице, досежно цитираните
по-горе изрази, които безспорно са се утвърдили като унизителни за честта и
достойнството на техния адресат, съгласно общоприетите в обществото критерии за
морално и етично поведение.
Това е видно и от значението на
тези понятия според речник на българския език, издание на БАН, а именно:
-
кретен- слабоумен, глупав човек; идиот, глупак, тъпак
-
орки – митични същества от фолклора на западно европейските
народи, народните приказки, както и съвременни романи, базирани върху фолклорни
мотиви (трилогия „Властелинът на пръстените), човекоподобни чудовища, отвратителни на външен вид великани, жестоки човекоядци;
-
олигофрен- малоумник, слабоумник,
глупав човек
-
изверг- много лош, жесток човек, който е нравствено отхвърлен от обществото;
изрод, чудовище.
Съгласно трайната съдебна
практика обидните думи и изрази не следва да се разглеждат изолирано от
изреченията и контекста, в който са произнесени, поради което и следва да се приеме,
че обиден характер имат целите инкриминирани изрази, част от които са посочените
четири думи: „кретени” „тия кретени
тормозят целия квартал!!“, : „... погвам милите мамини орки”; „От орките ... ама
друг път!”, „Аман от олигофрени…”, „20 души срещу трима кретени!”, Това са
изверги.... Тренирани в подобни ситуации...”
В случая останалите изрази от
инкриминираните фрази имат несамостоятелно значение, те са смислово подчинени
на четирите думи, чието значение бе изяснено, като обидния и оскърбителен
характер на цялото словосъчетание се диктува именно от тези 4 главни думи.
Така изрично Решение № 426 от
07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение
Фразите „кретени” и „тия кретени
тормозят целия квартал!!“ са произнесени на
08.04.2019г. на улица *********, непосредствено в присъствието на
тъжителката и по време на словесна разпра с нея.
Относно инкриминираните изрази
„... погвам милите мамини орки”; „От орките ... ама
друг път!”, „Аман от олигофрени…”, „20 души срещу трима кретени!”, Това са
изверги.... Тренирани в подобни ситуации...” се установи, че са произнесени
чрез социалната дигитална платформа фейсбук от профили, които са били публични,
общодостъпни, тоест тъжителката е имала свободен и неограничен достъп до
тяхното съдържание.
Тя не само е имала реалната и
обективна възможност да възприеме изреченото от подсъдимия по неин адрес, но и
реално го е възприела, поради което и обидата се явява присъствена, а
престъплението довършено.
По делото не са изложени твърдения, не са и представени
доказателства за отклонение в нормалното психическо развитие на тъжителката,
поради което и с оглед нейната възраст и житейски опит следва да се приеме, че
същата е годен адресат на престъплението обида. Тя е имала формирани представи
за личната си чест и достойнство, реално е възприела отправените обидни изрази, като видно от събраните по делото
гласни доказателствени средства честта и достойнството й реално са засегнати
от публикациите на подсъдимия.
Изцяло неоснователни се явяват
възраженията на защитата и на подсъдимия, че тъжителката не можела да бъде
пострадал от обида, предвид личните й морал и достойнство, които се проявявали
чрез действията на нейното семейство в обществения живот.
В тази връзка следва да се
уточни, че чл. 6 от Конституцията на
Република България не допуска никаква дискриминация основана на раса,
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично и обществено
положение или имуществено състояние. В същия смисъл е чл. 1 НК, вр. чл. 3 НК, вр. чл. 11 НПК.
Поради това и не подлежи на
никакво съмнение нито в теорията, нито в практиката, че чл. 146 НК защитава личната чест и достойнство на всяко лице,
независимо от неговото поведение в обществения живот, от неговите политически, икономически,
социални и морални възгледи. От защита на личната чест и достойнство се
ползват в еднаква степен, както лицата, които никога не са извършвали никакво
противообществено деяние, така и тези които са били наказвани по
административен или съдебен ред за извършени административни нарушения или
престъпление.
Единственото изискване, което
поставя закона е пострадалото
лице с оглед неговата възраст, социална
зрялост, физическо и психическо здраве да има формирано съзнание, което да
позволява да осмисли унизителния характер на употребените спрямо него
оскърбителни думи изрази, като по-горе вече бе обосновано, че в процесния случай това е така.
В този смисъл обстоятелства, които биха могли да
обусловят липсата на качеството пострадал от престъплението обида биха
могли да бъдат ниска възраст
(в която лицето все още няма формирани реални представи за действителността), умствена недоразвитост, заболяване,
което уврежда психиката до степен лицето да бъде лишено от възможност
да прави оценъчни съждение и др.
Както се изясни обаче, не могат да бъдат сред обстоятелствата,
които дисквалифицират едно лице като пострадал от обида евентуалното
наличие на противоправно поведение или противообществени нагласи,
каквито твърдения излага в защитата си подсъдимия. В този изричен смисъл и Решение №
132/ 24 юли 2017 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 462 /
2017 година.
Изцяло неоснователно е
възражението, че ако изобщо била налице обида в процесния
случай, то тя била „безадресна“ и в този смисъл несъставомерна.
Действително, според трайната
практика на ВКС деянието е несъставомерно, ако деецът
безадресно е
изрекъл обидни думи и изрази, които не визират конкретен правен субект
(пример обиди отправени към всички политици, всички полицаи като цяло и др.) и
тъжителя сам се е припознал сред визираните лица. Така Решение №284/19.06.2015
по дело №591/2015 на ВКС.
Пак според трайната съдебна
практика обаче, за да се приеме, че обидата
не е безадресна, не е
безусловно необходимо във всеки случай поименно да се посочва нейния адресат.
Не е необходимо и обидата да е
отправена в непосредствен разговор с нейния адресат. Напълно възможно е
това да е станало и в разговор с трети лица, но при наличие на обективна
възможност тя да достигне до знанието на адресата и съответното субективно
отношение от страна на дееца. Също така, за да се приеме, че обидата не е безадресна е напълно достатъчно да е обективно възможно конкретния неин адресат да може да бъде
индивидуализиран от цялостния контекст, в който са произнесени унизителните
думи и изрази.
Точно такъв е и процесния случай. Действително всички инкриминирани думи и
изрази са в множествено число. От цялостния контекст на развитие на ситуацията,
обаче става ясно, че те са насочени в равна степен към К.и Н. *****.
Така досежно
инкриминираната свада на улица ********* на 08.04.2019г. се установи, че е
провокирана от:
- възприетото от подсъдимия като неправилно паркиране от
страна на К.***** на личния му автомобил;
- възприетото от подсъдимия като
неотговарящо на изискванията за нормално човешко общуване поведение на
тъжителката, която отворила вратата
на колата му в движение, а впоследствие застанала пред нея и възпрепятствала
влизането му в автомобила.
В резултат от тези действия
възникнала словесна свада,
със заплахи за физическа саморазправа,
на която присъствали много лица, но в
която реални участници били само А.К., К.и Н.Б.,
поради което и е пределно ясно, че изречените от подсъдимия по време на свадата
думи и изрази, макар и в трето лице
множествено число, касаят именно Н. и К.*****.
В този изричен смисъл са и
показанията на свидетеля Л.Т., който с положителност установява, че „агресорът
бил с лице към тях и викал срещу тях, като в непосредствена близост до А.К., Н.Б.
и К.***** нямало други лица.
Абсолютно същото важи и за
репликите отправени във фейсбук пространството.
Репликите „... погвам милите
мамини орки”; „От орките ...
ама друг път!”, „Аман от олигофрени...,”
са публикувани в коментарите непосредствено под публикация на подсъдимия, в която изрично се критикува
поведението на Н. и К.*****. К.***** е споменат поименно, а тъжителката
е означена като „сестрата“, поради което е пределно ясно, че инкриминираните
изрази се отнасят именно за тях.
Аналогични са разсъжденията и за
останалите инкриминирани думи и изрази, за които по-горе се прие, че подсъдимия
следва да бъде признат за виновен.
Репликите „20 души срещу трима
кретени! /л.23 гръб/ са поместени в
коментар непосредствено под публикувана статия със заглавие „Много грозни сцени
в Пловдив с участието на печално известна бизнес фамилия!”. Текстът на цялата
публикация е приложен на л. 25 гръб от делото, като е видно, че публикацията
отразява негативното отношение на подсъдимия към поведението на Н. и К.***** по
време на свадата от 08.04.2019г. на ул. *********, като тъжителката отново изрично
е спомената като „сестрата“.
Репликите: „Това са изверги....
Тренирани в подобни ситуации...”; са в коментар непосредствено следващ
публикация изготвена от медията „YouTube” озаглавена
„******в уличен скандал с децата на транспортен бос”, тоест отново става ясно, че инкриминираните
изрази са насочени срещу Н. и К.*****.
В този смисъл са и показанията
на свидетеля Е.Д., който потвърждава с категоричност, че в електронната среда е
имало достъп, не само до заглавията на посочените публикации, но и до тяхното
съдържание, което се зареждало след кликване върху заглавието.
Тоест в нито един момент не е
съществувало съмнение нито за подсъдимия, нито за тъжителката, нито за третите
лица възприели инкриминираните коментари, че те са насочени именно към честта и
достойнство на Н.Б. и нейния брат К.*****, за което е служебно известно, че се
води и друго ЧНД пред ПРС, с тъжител К.*****.
От цялостния контекст на
развитие на конфликтната ситуация между подсъдимия и тъжителката е видно, че деецът е имал ясна представа за
съдържанието на използваните от него изрази,
доколкото те са отразявали персоналната
му оценка за личността на адресата.
В същото време с публикуването им в интернет пространството, до което е имала
обективен, свободен и безпрепятствен достъп и тъжителката, подсъдимият е
манифестирал целта си те да достигнат и
да бъдат възприети от нея и по този начин да засегнат личната му чест и
достойнство.
Тоест налице са условията
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
основания състав на обидата по чл. 146, ал.1 НК, досежно
изразите „кретени” „тия кретени тормозят
целия квартал!!“, : „... погвам милите мамини орки”; „От орките ... ама
друг път!”, „Аман от олигофрени…”, „20 души срещу трима кретени!”, Това са
изверги.... Тренирани в подобни ситуации...”
Налице са и квалифициращите обстоятелства, за които е
повдигнато обвинение с тъжбата.
Вече се обоснова, че фразите „кретени” и „тия кретени тормозят целия квартал!!“ са
изречени на улица „*********“ в гр. Пловдив, в оживена част от дена – следобед
около 17 часа, пред множество
свидетели, поради което и за тях
е изпълнен критерият публично по смисъла
на чл. 148, ал.1, т.1 НК.
Така Решение
N: 22 от 31.01.1995 г. по нохд № 558/94 г., III н.о.
на ВС, Решение № 737 от 16.ХII.1974 г. по н. д. № 700/74 г., II н. о на ВС
Безспорно разпространяването на изразите:
-
„... погвам милите мамини орки”;
-
-„От орките ... ама друг път!”,
-
-„Аман от олигофрени…”,
-
-„20 души срещу трима кретени!”,
-
Това са изверги.... Тренирани в подобни ситуации...”
в кибер
пространството, по интернет, чрез публичен фейсбук
профил изпълва квалифициращия белег по смисъла на чл. 148, ал.1, т.2 НК „по
друг начин“, различен от печатно произведение,
доколкото се касае до обективирането им в едно
пространство, което се явява общодостъпно за неограничен кръг лица, които биха
могли безпрепятствено да възприемат обидните изрази по удобно за тях време и на
избрано от тях място. Този начин на отправяне на инкриминираните изрази значително повишава
степента на обществена опасност на деянието, доколкото негативната оценка,
която дееца дава за личността на пострадалия става достояние не само на
адресата, а и на неограничен кръг странични лица. Така изрично Решение № 28 от 15.I.1972 г. по н. д. №
622/71 г., II н. о.
Налице са и условията
извършеното от подсъдимия да се квалифицира като продължавано престъпление.
Касае се за няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно основания
състав на едно и също престъпление (по
чл. 146, ал.1 НК), извършени са от един
и същ деец, спрямо едно и също пострадало лице, през непродължителни периоди от време ( в два
последователни дни), при една и съща обстановка (при едно и също отношение на
подсъдимия спрямо тъжителката и по един и същ повод- разпрата осъществила се на
********************на 08.04.2019г.) и при
еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Вече се спомена, че за деянието,
включено в продължаваното престъпление, осъществено на улица „*********” на
8.4.2019г. е налице квалифициращия белег по чл. 148, ал.1, т.1 НК (на публично
място), а за деянията извършени в интернет пространството- квалифициращия белег
по чл. 148, ал.1, т. 2 НК (по друг начин). Доколкото
и двата квалифициращи признака се отразяват значително на обществената опасност
на продължаваната престъпна дейност и са еднакво наказуеми, то по
аргумент от чл. 26, ал. 3 и 4 НК цялото продължавано престъпление следва да се
квалифицира и по двата квалифициращи признака, а именно по чл. 148, ал.1, т.1 и
2 НК, вр. чл. 146, ал.1 НК.
Неоснователно е възражението, че
в случая деецът следвало да остане ненаказан, поради приложение на института на
реторсията.
Действително се установи, че на
8.4.2019г. около 17 часа, на улица *********
тъжителката също е отправила обидни думи и изрази спрямо подсъдимия по време на
възникналата взаимна свада, тоест принципно би могло да се разсъждава за
приложение на института на реторсията.
От текста на нормата на чл. 146,
ал.2 НК е видно, обаче, че ако пострадалият е отвърнал веднага на подсъдимия с
обида за съда съществува възможност,
но не задължение да освободи и двамата от наказание, като към
приложение на този институт се пристъпва, ако решаващият състав намери, че целите на наказателния процес, с оглед
установените по делото обстоятелства, могат да бъдат постигнати и без
подсъдимият и тъжителят реално да понасят наказание за извършените от
тях противоправни и обществено опасни деяния.
Този извод следва по един
недвусмислен начин от граматическото тълкуване на законовата норма, в която е
посочено, че съдът може да освободи и
двамата от наказания, а не „освобождава и двамата от наказание”, в
който случай прилагането на реторсията би било
императивно и безалтернативно.
В процесния
случай предвид установените отношения между страните на дългогодишно противопоставяне и вражди, многобройни съдебни процеси,
размяна на нецензурни реплики и заплахи, съдът намира, че целите на наказателния процес биха се
постигнали, само ако всяко от лицата, за което е установено по надлежен
процесуален ред извършването на посегателство срещу честта и достойнството на
насрещната страна, понесе предвидената в закона отговорност. Отговорността на
подсъдимия може и следва да бъде ангажирана в настоящия процес, а отговорността
на тъжителката може да се реализира само в отделен процес при предприемане на съответната
процесуална инициатива от страна на подсъдимия.
Само по този начин според съда,
в конкретния случай, би могло да се въздейства поправително и превъзпитателно
върху подсъдимия и тъжителката и същите да бъдат приучени, че решаването на лични спорове, възникнали
от тривиални битови ситуации не може да става чрез грубо посегателство върху
нормите защитаващия личната чест и достойнство на гражданите. Този
извод намира категорична подкрепа и в интензитета на обществена неприемливост
на разменените реплики.
Налице е и още едно
самостоятелно основание на за неприложимост на реторсията
в конкретния случай. Вече бе изяснено, че противоправната деятелност на подсъдимия се изразява в
продължавано престъпление, обхващащо
няколко отделни деяния, извършени, както
на публично място, така и във виртуалната среда и осъществени в рамките
на два последователни дни. Противоправната
деятелност на тъжителката, която
се установи от доказателствата по делото, обхваща
само едно деяние, осъществено само на публично място на 08.04.2019г., около 17
часа.
В този смисъл е налице отявлена диспропорция между
тежестта на извършеното от подсъдимия и това от тъжителката, поради
което еднаквото им третиране, чрез
освобождаване и двамата от наказание за
престъпления, които чувствително се различават по степен на обществена опасност,
съществено би накърнило справедливостта
на процеса. Това е резултат, който е чужд на идеята на законодателя, а
именно да се третират еднакво сходни
по тежест посегателства.
Извод, че реторсията е приложима само при престъпления с
еднаква тежест и обществена опасност следва по един недвусмислен начин
от мотивите изложени в Тълкувателно решение № 51
от 16.09.1989 г. по н.д. № 41/89 г., ОСНК на ВС.
Не на последно място
следва да се посочи и че съгласно изричната разпоредба на чл. 148, ал.3 НК реторсията намира
приложение при квалифицираните състави на реторсия,
но само ако квалификацията е по чл.
148, ал.1, т.1 НК. В случая квалификацията, за която подсъдимият е
признат за виновен е едновременно по
чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 НК, поради което реторсията
е неприложима и на това самостоятелно основание.
Неоснователно е възражението,
че подсъдимият не следвало да понася отговорност, доколкото случаят бил
маловажен.
В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че за разлика от други състави на престъпления, за това по чл.
146 НК не е предвиден привилегирован състав за маловажен случай по смисъла на
чл. 93, т.9 НК.
При това положение е
видно, че възражението на защитата всъщност представлява искане за приложение
на чл. 9, ал.2 НК.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, чл. 9, ал.2 НК може да бъде приложен и деецът да бъде оправдан
при алтернативното наличие на едно от
две обстоятелства:
-
извършеното да не разкрива никаква обществена опасност
-
или макар да е
налице обществена опасност на извършеното, тя да е толкова пренебрежимо малка,
че да не оправдава използването на наказателна репресия.
Така изрично Решение № 43
от 07.03.2016 г. по н. д. № 139 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №6/29.03.2019 по дело №1181/2018 на
ВКС, Решение №197/13.12.2019 по дело №731/2019 на ВКС, Решение №2/01.02.2019 по
дело №1232/2018 на ВКС, Решение №14/07.02.2019 по дело №1235/2018 на ВКС,
Решение № 144 от 28.08.2017 г. по н. д. № 424 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро нак. отделение.
В конкретния случай вече
се спомена, че се касае за продължавана престъпна дейност против честта и достойнството
на тъжителката, осъществена при два квалифициращи признака- публично и в
интернет пространството. Налице е и особена престъпна упоритост при осъществяване
на инкриминираните деяния. Значителна
е и степента на оскърбителност на използваните обидни
думи и изрази.
Всичко това говори за
една чувствително завишена степен на обществена опасност на извършеното и прави
приложението на чл. 9, ал.2 НК категорично неприложимо.
Действително поводът за
извършване на престъпното деяние е незначителен- тривиален битов инцидент,
свързан със „блокиране” на паркирал автомобил. В тази връзка са принципно
основателни възраженията на защитника, че е обществено неприемливо наказателния
процес да се използва като регулатор на подобни незначителни инциденти.
Обстоятелството, което оправдава използването на наказателна репресия в случая,
обаче е не повода за инкриминираната свада, а степента на ескалация на възниквалата
конфликтна ситуация, довела до отправяне на значителни по степен на оскърбителност обидни думи и изрази публично и във
виртуалната среда.
Принципно намира опора в доказателствата
по делото доводът на подсъдимия, че той напрактика е
бил провокиран за извършване на
инкриминираните деяния от предшестващо обществено неприемливо поведение на
семейство ***** („блокиране” на автомобила на подсъдимия при паркиране от
страна на К.*****, отваряне на вратата на автомобила на подсъдимия в движение
от страна на тъжителката). За разлика от други престъпни състави обаче (
например чл. 118, чл. 132 НК) за състава на обидата не е предвиден привилегирован
състав, ако престъплението е извършено в състояние на силно раздразнение,
провокирано от пострадалия. Поради това и предшестващото провокативно поведение
от страна на тъжителката може и следва да бъде съобразено само при индивидуализация
на размера на понасяното наказание.
Досежно останалите инкриминирани фрази,
за които при доказателствения анализ се прие, че са обективирани от подсъдимия, а именно:
-
„В разгара на разпрата всеки затвори кепенците и изчезна, въпреки че е бил жертва на
простащината им!“;
-
„Институциите не работят и ханцузите
са безнаказани”; „беше кошмарно пич, идея си нямаш за каква простащина става
въпрос!”; „Моля споделяйте... институциите ни пазят!“, „Бизнесмените” ... *****!
Сигурно на това се дължи фамилията!”;
-
„…нагли, прости, арогантни!”;
-
„ ... да е имала медицинско, сигурно най-накрая са
установили, че е трайно луда!”.
следва да се съобрази трайната практика на
ВКС, базирана на дългогодишна практика на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно както като обида, така и като клевета,
когато е израз на правото на свободно изразяване на мнение по смисъла на чл.
39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС.
С фундаментално значение при тълкуване на понятието
свобода на изразяване на мнение е Решение
№ 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96 г. на Конституционния съд, в което се
казва, че с разпоредбите на чл. 39, 40, 41 от КРБ се "гарантира и защитава
свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите както
като лично поведение, така и като социален процес, независимо от
съдържанието на мнението", при многообразие на средствата за
изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично
и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или
съответната общност като равнопоставен участник в
обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено
мнение у останалите.
Следва
обаче да се прави разлика между информация,
важна за политически дискусии или за дебат по други въпроси от обществен
интерес, и информацията, равнозначна на любопитство към
обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която
трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на
разумно мислещите хора.
В този изричен смисъл са и дадените тълкувания по
делата разгледани пред ЕСПЧ- Thorgeir Thorgeison срещу Исландия, Ringier Axel Springer
срещу Slovakia, A.S. срещу Словакия, Кържев срещу България, "Райчинов
срещу България","Чолаков срещу България", Шахънов
и Полфрийман срещу България, „Янков срещу България”, Маринова
и други срещу България, Лингенс срещу Австрия, Saaristo и
други срещу Финландия, Тома срещу Люксембург.
В цитираните дела на ЕСПЧ са изложени и следните
принципни постановки, които изцяло се възприемат от настоящия състав:
- свободата на словото включва също така възможно
прибягване до определена степен на преувеличение или дори провокация;
- свободата на словото важи в еднаква степен, както
за политически въпроси, така и за всички други въпроси от обществен
интерес;
-що се отнася до границите на приемливата
критика, те са по-широки по отношение на държавни, общински служители, длъжностни лица, и лица
към които обществото има легитимен интерес, поради обвързаността им с
публичните дела, отколкото по отношение на частно лице.
Лицата, свързани с политическия, обществен, културен и икономически живот в
дадено населено място безспорно имат право на защита на личната чест,
достойнство и репутация, но изискванията
за тази защита трябва да бъдат оценени спрямо интересите на открито
обсъждане на политически, икономически и социални въпроси, тъй като
изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно. На тъй
наречените „публични личности” следва да се гарантира
неприкосновеност на личната сфера, без
излишна външна намеса. Задължително следва да се вземе под внимание, обаче
обстоятелството, че в качеството си на публично лице, адресатът неизбежно
и осведомено сам се е открил за обществен контрол що се касае до неговата
служебна дейност и обществен облик. Следователно, той трябва да
проявява по-висока степен на толерантност към критика относима до тези аспекти на неговата личност.
- доминиращата позиция на властимащите ги задължава да
се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са
налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на
техните противници
-когато изразите употребени от граждани са насочени
към борба с обществено неприемливи явления и са част от
дебат по въпроси от значителен обществен интерес е допустимо и
употребата на „твърд“, „агресивен“, „неприятен език“. Такъв език
и язвителни коментари обаче са напълно недопустими, когато се засяга не
обществения облик, а личната интимна сфера на публична личност, към която лична
сфера обществото няма легитимен интерес.
-при всеки конкретен случай следва да се прави
преценка на интензитета на
негативното въздействие, ако въобще е имало такова, от думите на
дееца върху репутацията на пострадалото лице с оглед широтата на аудиторията,
пред която са произнесени инкриминираните фрази
Стъпвайки на принципните съображения на
Конституционния и Европейския съд, практиката на ВКС е извела правилото, че
един от критериите дали се касае за упражняване на правото за свободно
изразяване на мнение или противоправно засягане честта и достойнството на другиго е преценката
доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и
необходимо в контекста на съществуващия обществен дебат по конкретен значим за
обществото въпрос. В тази връзка се разширяват границите на
приемливата критика по отношение на политиците, на държавните и
общински служители, магистратите и други лица към които обществото има
обоснован легитимен интерес, относно
твърдения, които могат да се счетат, че се отнасят до тяхната служебна сфера
или обществен облик и поведение, при
спазване на справедлив баланс между
интересите на общността и интересите на индивида. В този смисъл
критичните мнения и факти, които биха могли да имат негативно влияние за
авторитета на дадена публична личност, не бива да бъдат априори
изключвани. Недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в случай, че
отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци
в нейната служебна дейност или касае аспекти от обществената дейност на
съответното лице.
Защита по смисъла на чл. 9 и 10 от Конвенцията
категорично следва да бъде
отказвана обаче на изрази и информация, които засягат личната, интимна сфера на
адресата по един язвителен и унизителен
начин.
Във всеки конкретен случай следва да се прави преценка
на степента на язвителност и оскърбителност на
използваните думи и изрази и дали те се оправдават от баланса между обществения
и личния интерес, с оглед важността на въпроса, който се поставя на
обсъждане.
В този изричен смисъл Решение № 85 от 10.02.2014 г.
по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 354/20.10.2014 г., второ, наказателно отделение, наказателно дело №
1178/2014 г., Решение № 167/26 септември 2016г., трето наказателно
отделение, н. д. № 742/ 2016 година, Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. №
1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. №
641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д.
№ 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение
Съобразявайки гореизложените принципни съображения и
доколкото:
-
са насочени спрямо лице
от известено бизнес семейство, свързано с
приватизацията и публичния транспорт в град Пловдив
-
представляват
субективната оценка на подсъдимия за публичния имидж на тъжителката, нейното
поведение в обществото, както и нейните взаимоотношения с него самия,
останалите граждани и институциите в града и страната, посочените по-горе
фрази, а именно:
-
„В разгара на разпрата всеки затвори кепенците и изчезна, въпреки че е бил жертва на
простащината им!“;
-
„Институциите не работят и ханцузите
са безнаказани”; „беше кошмарно пич, идея си нямаш за каква простащина става
въпрос!”; „Моля споделяйте... институциите ни пазят!“, „Бизнесмените” ... *****!
Сигурно на това се дължи фамилията!”;
-
„…нагли, прости, арогантни!”;
-
„ ... да е имала медицинско, сигурно най-накрая са
установили, че е трайно луда!”.
следва да се ползват от
закрилата на чл. 9 и 10 от ЕКЗПЧОС и деецът не би могъл да носи отговорност за
тях. Тези изрази, по начина по който са отправени безспорно спомагат за
обществения дебат по въпроса за обществения облик на известните бизнес фамилии
в града. От друга страна позорящия характер на изразената чрез тях оценка не е
прекомерна по интензитет, поради което и при преценка на баланса на интересите
в конкретния случай следва да се отдаде приоритет на публичния интерес, а деецът да се ползва от свободата на
преувеличение, провокация, художествена експресивност и твърдост на тона, която ЕСПЧ позволява.
По изложените съображения деецът
следва да бъде оправдан и за тези инкриминирани изрази. Досежно тези думи и
изрази се явява основателно възражението на подсъдимия, че същия няма умисъл да
засегне честта и достойнството на тъжителката, а изпълнява гражданския си дълг да критикува порочни явления и
поведение, които съзира в обществения живот.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че изразите, за които съдът счете, че деецът следва да
носи отговорност за обида, а именно:
-„кретени”
-„тия кретени тормозят целия
квартал!!“, :
-„... погвам милите мамини орки”;
-„От орките
... ама друг път!”,
-„Аман от олигофрени…”,
-„20 души срещу трима кретени!”,
-„Това са изверги.... Тренирани
в подобни ситуации...”
не могат да се ползват от
закрилата на чл. 9 и 10 от ЕКЗПЧОС. По
своето съдържание, което бе вече изяснено по-горе, те представляват една оценка не обществения имидж и обществено
значимото поведение на тъжителката и нейния брат, а за тяхната личност, в тесен
смисъл. Доколкото тези изрази се
отнасят не до публичната, а
до личната, интимната сфера от битието на тъжителката, до същността й като човек, спрямо тях задължение за
проявяване на търпимост не съществува. Точно обратно, важи изискването за безусловно дължимо
уважение към достойнството на личността.
С оглед всичко гореизложено и
предвид особено язвителния,
оскърбителен и унизителен характер на отправените оценки, съдът намира, че досежно
тях при преценка баланса на интересите, защита заслужава личния интерес на тъжителката
от ненакърняване на нейната чест и
достойнство.
В тази връзка следва да се
отбележи и че по своята същност и семантично съдържание думите кретен, олигофрен, орка, изверг,
са от естество само да накърнят в
значителна степен личната чест и достойнство, но не и да допринесат за какъвто
и да било обществен дебат по значим обществен въпрос.
Поради това и досежно тези инкриминирани фрази е налице посегателство
срещу личността, а не израз на правото на мнение и критика, гарантирани
от ЕСПЧ.
В този смисъл е и практиката на
ВКС, която е отказвала да признае защитата по чл. 39, 40, 41 от Конституцията
на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС спрямо думи изрази, които макар и да спомагат за
повдигане на обществен дебат по значим обществен въпрос са с такъв интензитет на обществена неприемливост и оскърбителност,
че съществено нарушават баланса между обществения и личния интерес.
Така:
- Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, в което деецът е признат за виновен за произнасяне на думите:
„…дегенерат … воняща на антибългарщина
нечистоплътна персона … извратен
индивид …”;
- Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015
г. на Върховен касационен съд, в което деецът е признат за виновен за
произнасяне на думите: "недоразумение", "умряло куче", „неистовата съпротива да се изкъпе и облече
прилично”;
- Решение № 108 от 13.IV.1983 г. по н. д. № 90/83 г.,
II н. о, в което деецът е признат за виновен за произнасяне на думите: фашистки
агент;
- Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, което деецът е признат за виновен за произнасяне на думите: изчадие, злобар;
- Решение № 93 от 22.05.2013 г. по нак.
д. № 163/2013 г. на Върховен касационен съд, в което деецът е признат за
виновен за произнасяне на думите: грозник.
ПО ВИДА НА ОТГОВОРНОСТТА
Доколкото предвижданото за
престъплението по на чл. 148, ал. 1, т.1
и 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК наказание е глоба и обществено порицание; подсъдимият до този момент видно от справката му за
съдимост не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
78а НК; от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, то са налице
условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК за престъплението, за което бе признат за виновен.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи и че действително съгласно чл. 78а, ал.7 НК съществува
забрана за приложение на института на чл. 78а НК при множество от престъпления.
Съгласно задължителните указания
на ТР 2/ 21 октомври 2010 по т.д 2/2010 на ОСНК на ВКС ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК (предишна редакция
на ал. 6, ДВ, бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г.), “... както и при
множество престъпления", не се отнася за продължаваните престъпления,
поради което институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание е приложим за извършените след 13.10.2006 г.
престъпления при условията на чл. 26 НК, когато са налице и останалите
предпоставки, предвидени в закона.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че
на настоящия състав е служебно известно, че спрямо подсъдимия пред ПРС се водят
редица други наказателни производства за деяния, които потенциално биха били в
съвкупност на настоящото и биха образували „множество от престъпления”, при
които 78а НК е неприложим. Нито едно от тези производства обаче не е приключило
с влязъл в сила съдебен акт, поради което и по тях деецът се ползва с
презумпция за невиновност и не могат да се съобразяват от настоящия състав като
пречка за приложение на чл. 78а НК.
В този изричен смисъл Решение № 124/14.04.2015 година, наказателно дело № 225/2015 година, както и Решение по наказателно дело № 2531/2014 год. на ВКС.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че на подсъдимия следва да
се наложи административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
При определяне размера на
административната санкция съдът съобрази:
-вида и характера на засегнатите
обществени отношения, а именно тези осигуряващи личната чест и достойнство на
гражданите;
-степента на засягане на
обществените отношения, намиращ
проявление в броя и интензитета на
унизителност за честта и достойнството на изразите, за които дееца бе
признат за виновен и начина на тяхното разпространение, а именно публично на
улица и по интернет, тоест по начин, който ги прави общодостъпни за неограничен
кръг от адресати. В тази връзка следва да се отбележи, че степента на оскърбителност на използваните
изрази орки, кретени, олигофрени, изверги надминава типичното за подобен род
престъпления, което повишава конкретната обществена опасност на
извършеното и обуславя налагането на по-висока санкция;
-обстоятелството, че се касае за
продължавано престъпление, включващо няколко отделни деяния, което също съществено
завишава степента на обществена опасност на извършеното;
- данните за личността на
подсъдимия - неосъждан, без данни за извършени други противообществени прояви,
които да са установени с влязъл в сила съдебен акт, с добри характеристични
данни, трудово ангажиран, с активна гражданска позиция и дейно участие в
обществено политическия живот;
- като обстоятелство което
чувствително завишава степента на обществена опасност на извършеното и обуславя
по-висок размер на санкцията съдът цени качеството на дееца - *****, което изисква от него спазване на
норми на професионална етика, които са изцяло несъвместими с
посегателства срещу честта и достойнството на гражданите
- обратно, като смекчаващо обстоятелство, налагащо
определяне на по-нисък размер на санкцията, съдът отчита констатираната провокация от страна на К.***** и Н.Б..
При преценка на гореизложените
обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на отговорността няма
място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а
за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени
към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл
при отчитане съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой,
но и тяхната специфика и относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение
№144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело
№327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I
НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Поради гореизложеното съдът намира,
че така определеният размер на административната санкция в максимална степен
кореспондира на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Този
размер ще съдейства за постигане целите,
както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно и непропорционално да се засягат правата на подсъдимия.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частната тъжителка следните
суми, представляващи доказан размер на сторените от нея разходи за водене на
производството:
·
сумата от 900 евро, представляваща хонорар за адвокатска
защита и представителство;
·
сумата от 200
лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на съдебно- техническа експертиза;
·
сумата от 12
лева, представляваща внесена държавна такса за образуване на делото.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че в случая е неприложимо правилото на чл. 189, ал.4 НПК, въпреки че деецът е оправдан за
част от инкриминираните с тъжбата изрази и за част от деянията, включени в
продължаваното престъпление.
Според трайната съдебна
практика нормата на чл. 189, ал.4 НПК намира приложение само ако дееца е оправдан изцяло за някое от деянията, за които му е повдигнато обвинение, и
то само ако се касае за самостоятелно
деяние, а не такова включено в състава на единно продължавано престъпление.
Извън приложното поле на тази норма
са обаче случаите на:
- прилагане на закон за
същото, еднакво, или по-леко наказуемо престъпление /при които формално има
оправдателен диспозитив за първоначално повдигнатото
обвинение/;
-случаите на оправдаване за част от предмета на престъплението, извършено с
едно деяние;
-случаите на оправдаване за част от деянията,
включени в единното продължавано престъпление;
В този изричен смисъл Решение
№ 228 от 14.12.2016 г. по н. д. № 722 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. отделение, , Решение № 93 от 22.04.2016 г.
по н. д. № 346 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 209 от 18.11.2016 г. по н. д. № 864 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение,
В този смисъл са и редица
други решения на ВКС, в които макар и изрично да не е разсъждавано
по този въпрос, резултатът по делото подкрепя изводите на настоящия състав.
Така
-Решение № 82 от 01.07.2015 г.
по н. д. № 2025 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 44 от 23.04.2018 г. по н. д. № 72 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 75 от 28.04.2016 г. по н. д. № 203
/ 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 466 от 22.01.2014 г. по нак. д.
№ 1867/2013 г. на Върховен касационен съд, от които става ясно, че правилото на чл. 189, ал.4 НПК е
неприложимо при преквалификация по по-леко наказуем състав на престъпление
и оправдаване по първоначалното
по-тежко обвинение.
- Решение № 110 от 24.04.2015 г. по н. д. № 175 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение , Решение № 326 от 02.07.2010 г. по н.д. № 198/2010 г. на Върховен касационен
съд, Наказателна колегия, III н. о, Решение № 156 от 01.07.2015 г. по н. д. №
355 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 123 от 06.04.2010 г. по нак. д.
№ 78/2010 г. на Върховен касационен съд, от които става ясно, че правилото на чл. 189, ал.4 НПК е неприложимо при оправдаване за част
от премета на престъплението, ако обвинението е за извършено едно деяние.
- Решение № 623 от
28.12.2011 г. по нак. д. № 2658/2011 г. на Върховен
касационен съд, от
което става ясно, че правилото на чл.
189, ал.4 НПК е неприложимо при оправдаване за част от деянията, включени в
единното продължавано престъпление.
В настоящия случай, доколкото е повдигнато обвинение за едно продължавано
престъпление, като съдът е
признал дееца за виновен за част от деянията, повдигнати с тъжбата, като част
от продължаваното престъпление, както и за част от обективираните
с тези деяния инкриминирани изрази, а за друга част от изразите и за
част от самостоятелните деяния, включени в продължаваното престъпление е
оправдал, то върху подсъдимия следва на
основание чл. 189, ал.3 НПК да бъдат възложени всички разноски по делото, тъй
като чл. 189, ал.4 НПК е неприложим в конкретния случай.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че по мнение на настоящия случай заплатеният адвокатски
хонорар от 900 евро се явява категорично прекомерен по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче правилото на чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване на присъждания адвокатски
хонорар поради прекомерност е неприложим в наказателния процес.
Така изрично Решение №29/09.04.2019 по
дело №34/2019 на ВКС, Решение № 24 от 01.02.2016 г. по н. д. № 1650 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 196/ 19.10.2016 г., наказателно дело №
682/2016 г. по описа на ВКС, Решение № 154/07 юли 2016 г., КНД №497 по описа за
2016 г. на ВКС, Решение № 337 от 30.11.2015 г. по н. д. № 1162 / 2015 г. на
Върховен касационен съд.
Само за пълнота на
изложението следва да се изложат и нарочни мотиви за присъждането на адвокатското
възнаграждение в евро.
В Тълкувателно решение № 2 от 01.12.1997 г. по тълк.
д. № 2 / 1997 г. на Върховен касационен съд, ОСГК изрично е посочено, че при положение,
че възнаграждението е уговорено във валута, то може и следва да бъде претендирано във валута.
Ако
е претендирано във валута, съдът може и следва да го
присъди по начина, по който е поискано, като в противен случай би подменил
волята на ищеца.
В
същия смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по тълк. д. № 4 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, в
което изрично се приема, че:
„След отмяната на разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗЗД /ДВ, бр. 83/1999 г./ в българското право няма забрана
за уговаряне, претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. Страните по договора
могат свободно да определят предмета на облигационното отношение, доколкото то
не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави /чл. 9 /. Според чл. 20а договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. Те не могат да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните ако
няма основания за това, предвидени в закона.
При допустимо уговаряне на парично задължение в
чуждестранна валута няма законово основание за присъждане на нейната левова
равностойност. Това следва и от принципа на точното изпълнение на
облигационното задължение. Паричните
суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат от съда
в съответната валута.
Длъжникът не може да бъде
задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на
изрично предвидените в закона случаи. С оглед и на установения принцип за
автономия на волята на страните по договора само когато не е допустимо
уговаряне в чуждестранна валута /в каквато насока са постановките на ТР №2/1997
г., ОСГК на ВКС/, съдът служебно присъжда левовата равностойност на паричното
задължение.
С присъждане на левовата равностойност на
паричното задължение е възможно да бъдат засегнати значително интересите на длъжника.
Валутните курсове са
изражение на пазарното съотношение между различните парични единици. Те зависят
както от основополагащи пазарни фактори, така и от поведението на участниците
на пазара. Обменният курс установява количествена връзка между различните
валути и то към точно определен момент. Той е променлива величина, която може
да се измени радикално в периода между поемане на задължението за плащане в
определена валута и момента на неговия падеж. Поради неговата променливост задълженията, поети в една валута не
могат да се заместват, като се преобразуват в задължения в друга валута без
съгласие на страните по договора.
Когато при сключването на
договора страните уговарят да получат плащане в една валута, те са постигнали
съгласие на падежа да получат плащането в същата валута като държат сметка за
принципа на номинализма и с цел да елиминират риска в случаи на неблагоприятна
промяна на обменните курсове.
Няма законово основание да се приеме, че когато
се уговаря задължение в определена чуждестранна валута, страните са се
съгласили да получат на падежа нейната левова равностойност.
Отсъствието на връзка между стойността на различните валути като всеобща мярка
за стойност, от една страна, и непрекъснатите /и непредвидими от страните по
един договор/ промени в техния обменен курс, изключва присъждането от съда на дължимото в една чуждестранна
валута в нейната равностойност в лева към определен момент.
Съдът не може да присъди на ищеца дължимите по
договора суми в чуждестранна валута в лева, като определена левова
равностойност по централния курс на
БНБ, защото последният не обвързва страните по облигационното правоотношение. Валутният
курс е цената на паричната единица на една страна, изразена в паричната единица
на друга страна. В България той не е нито административно определен, нито може
да бъде определян едностранно от едната от страните по правоотношението или от
съда. Съгласно чл.
12, ал. 1 от Валутния закон, Българската народна банка котира ежедневно курсовете на
отделни чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и
статистически цели.
Обявеният в чл. 29 ЗБНБ фиксиран курс на еврото към лева се отнася и намира
приложение само в отношенията между БНБ, в качеството и на централна банка, от
една страна, и физическите и юридическите лица, от друга страна. Единствено за
централната банка възниква задължението да поддържа пълна конвертируемост на
лева към еврото като резервна валута по фиксиран в ЗБНБ курс.
Всички останали правни субекти не са
адресати на тази разпоредба, поради което могат свободно да уговарят курса на
еврото към лева. Следователно котираните и обявени от БНБ курсове
/фиксиран към еврото и плаващ към други валути/ са приложими само за счетоводни
и за статистически цели, като няма основание за прилагането им в облигационните
отношения, по които централната банка не е страна, освен в случаите, когато
законът или договорът препращат към тях. В подкрепа на горното е и фактът, че
търговските банки и обменните бюра свободно определят курсове „купува /продава",
различни от котировките на централната банка, вкл. и по отношение на резервната
валута - еврото. По тази причина
съдът не може да определи точно по обменния курс на коя банка или финансова
институция трябва да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в
чуждестранна валута. Законодателят препраща към фиксинга на БНБ в
изрично уредени хипотези.
От изложеното следва, че
кредиторът - ищец не може едностранно да определя и да търси левовата
равностойност на вземанията си, възникнали в чуждестранна валута, вкл. по курсовете
по чл. 12, ал. 1 ВЗ и чл.
29 .
Съдът не може да присъди левовата равностойност
на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от
закона случаи”.
Гореизложените принципни постановки,
които бяха цитирани в цялост,
следва да намерят съответно приложение и
в настоящия случай.
В изпълнение на принципа
за договорна автономия и свобода на договарянето, тъжителката е уговорила и заплатила дължимия адвокаски
хонорар в евро. Това, както вече се спомена, е нейно право, след отмяната
на чл. 10, ал.1 ЗЗД. В същото време
именно този размер, на адвокатския
хонорар, заплатен в евро се явява вреда за нея, пряка и непосредствена
последица от престъплението, от което тя е пострадал.
В същото време е
безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че отговорността за разноски по чл. 189,
ал.3 НПК е квазиделиктна отговорност, целяща
обезщетяване на вредите, изразяващи се в
разноски за адвокатска защита и съдействие, които пострадалото лице е направило
по повод наказателния процес за извършеното срещу него престъпление.
В конкретния случай вредите са претърпени в евро и
именно в тази валута следва да бъдат овъзмездени,
доколкото, както се посочи по-горе според задължителните тълкувания на ВКС- нито страните, нито съдът разполагат с
материално- правната и процесуална възможност да превалутират
задължение в евро, в такова в български
лева.
В противен случай би се
достигнало до неточно обезщетяване на
пострадалото лице за реалните вреди, които то е понесло в пряка и
непосредствена причинна връзка с извършеното престъпление, което е идея чужда
на законодателя.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА – дискове, находящи се на л. 30 от делото следва
да останат по делото до неговото унищожаване.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно
с оригинала.
С.Д.