№ 6887
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110124968 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от К. В. В. - .., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, .., чрез адв. П. А., срещу Е. П. В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., чрез адв. Д. К.-П..
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
111 вр. чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да предаде на
ищцата ползването на апартамент 32 /тридесет и две/, със застроена площ от
44,75 /четиридесет и четири цяло седемдесет и пет стотни/ кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и
три, точка, хиляда четиристотин и едно, точка, едно, точка, сто и десет/, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община,
одобрени със Заповед № Рд-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. София, ..., заедно с мазе № 5 с площ от 2,47 кв.м. и
1,404 ид.ч. от общите части на сградата, както и за осъждане на ответницата
да заплати на ищцата сума в размер на 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за ползването на процесния имот в периода от
01.12.2022 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, а именно 29.04.2024
г., до окончателното й изплащане, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
1
В исковата молба са налице твърдения, че ищцата е титуляр на вещно
право на ползване на апартамент 32 /тридесет и две/, със застроена площ от
44,75 /четиридесет и четири цяло седемдесет и пет стотни/ кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и
три, точка, хиляда четиристотин и едно, точка, едно, точка, сто и десет/, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община,
одобрени със Заповед № Рд-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. София, ..., заедно с мазе № 5 с площ от 2,47 кв.м. и
1,404 ид.ч. от общите части на сградата по силата на Нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим
имот ..., ..., дело № 29 от 08.04.2015 г., по описа на нотариус ..., с peг. № 533 на
Нотариалната камара на Република България (акт № 22, т.. от 08.04.2015 г. на
Службата по вписванията - гр. София). Твърди, че лицето ..., ЕГН **********,
починал на 01.12.2022 г., видно от Препис-извлечение от Акт за смърт № .. г.,
издаден от Столична община – район ... /л.7 от делото/, както и от
Удостоверение за наследници с изх.№ .../1 от 07.12.2022 г., издадено от
Столична община – район ..., в което е цитиран Акт за смърт № .. г., издаден от
Столична община – район ... /л.15 от делото/, се легитимирал като собственик
на процесния недвижим имот по силата на горепосочения нотариален акт.
Ищцата твърди, че през есента на 2015 г., синът й сключил брак с
ответницата. Отбелязва, че в резултат на разговор, проведен между ищцата и
сина й приживе, двамата съвместно взели решение синът й, заедно със
съпругата му, да обитават процесния имот, до момента, в който последните
придобият по-голямо жилище, а ищцата на свой ред да се премести в
бащината си къща в .. за този период. Твърди, че въпреки, че в началото било
налице разбирателство между ищцата и ответницата, отношенията им
постепенно се влошили, особено след раждането на нейната внучка, дъщеря
на ответницата и сина й.
Налице е твърдение, че на 01.12.2022 г. лицето ..., ЕГН **********, син
на ищцата, починал. Твърди, че в първите месеци след смъртта на лицето,
ищцата и ответницата поддържали прилични взаимоотношения, които
постепенно се влошили. Твърди, че на 26.08.2023 г., по време на разразил се
скандал между страните в настоящото производство, ответницата отправила
закана на ищцата, че последната няма да вижда повече своята внучка, в
2
резултат на което ищцата категорично заявила на ответницата да напусне
горепосочения имот във възможно най-кратък срок. Твърди, че от този момент
страните не поддържат лични контакти.
Налице е твърдение, че с Нотариална покана от 12.10.2023 г. на нотариус
..., ищцата обективирала изявление, адресирано до ответницата, че считано от
01.12.2022 г., последната държи еднолично и без правно основание
гореописания недвижим имот, по отношение на който ищцата има учредено
вещно право на ползване, като в тази връзка ищцата поканила ответницата да
й заплаща наемна цена в размер на 500 /петстотин/ лева месечно между пето и
десето число на текущия месец, ведно със сума в размер на 5 500 /пет хиляди
и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неправомерното ползване в
периода от 01.12.2022 г. до 01.11.2023 г. С посочената покана, ищцата
отправила алтернативно искане към ответницата, а именно същата да се яви
на 05.12.2023 г. в 16 ч. в кантората при нотариус ..., където страните да
сключат договор за наем за горепосочения имот, като в противен случай,
ответницата следва да осигури достъп на ищцата за ползването му по
предназначение, като изнесе от него собствените си вещи и предаде
ключовете от имота. В тази връзка, ищцата заявява, че ответницата не се явила
в указаните в поканата ден и час, което обстоятелство било обективирано в
съставен констативен протокол.
Предвид гореизложеното, ищцата формулира искане за осъждане на
ответницата да предаде на ищцата ползването на апартамент 32 /тридесет и
две/, със застроена площ от 44,75 /четиридесет и четири цяло седемдесет и пет
стотни/ кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
... /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди
триста тридесет и три, точка, хиляда четиристотин и едно, точка, едно, точка,
сто и десет/, по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София,
Столична община, одобрени със Заповед № Рд-18-51 от 15.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, ..., заедно с мазе
№ 5 с площ от 2,47 кв.м. и 1,404 ид.ч. от общите части на сградата, както и за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 5 500 /пет
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за ползването на
процесния имот в периода от 01.12.2022 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на депозиране на исковата
3
молба, а именно 29.04.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендира
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответницата Е. П. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, .., чрез адв. Д. К.-П., с който отговор оспорва
предявените искове, като счита същите за неоснователни и недоказани.
Оспорва твърдяното в исковата молба обстоятелство, касаещо
наличието на учредено вещно право на ползване в полза на ищцата по
отношение на посочения недвижим имот по силата на Нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим
имот ..., ..., дело № 29 от 08.04.2015 г., по описа на нотариус ..., с peг. № 533 на
Нотариалната камара на Република България ( акт № 22, т.. от 08.04.2015 г. на
Службата по вписванията - гр. София).
Твърди, че съгласно горепосочения нотариален акт, процесният имот е
бил придобит от лицето ..., ЕГН **********, но в акта не са били
обективирани волеизявления на договарящите страни, въз основа на които
волеизявления от правна страна да се приеме, че е бил надлежно сключен
договор за учредяване на вещно право на ползване по отношение на ищцата. В
тази връзка, отбелязва, че в т.1 от съдържанието на нотариалния акт било
посочено, че ..., ЕГН **********, в качеството си на продавач, учредява на
ищцата пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота, а в
т.2 било обективирано единствено, че К. В. В., ЕГН **********, явяваща се
ищца в настоящото производство, е съгласна и приема вещното право на
ползване върху имота, но в така направеното волеизявление липсвало
конкретизация на съществена част от договора, т.е. дали се касае за дарствено
или друго основание за сключването на договора.
Отбелязва, че в т.3 било записано волеизявлението на ..., ЕГН
**********, според което същият продава имота на ..., ЕГН **********, но в
тази връзка не било отбелязано, че имотът се продава с вещна тежест, а
именно учредено вещно право на ползване в полза на ищцата, а в т.4 било
отразено волеизявлението на ..., ЕГН **********, че същият купува имота при
посоченото в т.1 условие за учредяване на пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване в полза на ищцата.
С оглед съдържанието на посочените четири точки от нотариалния акт,
4
ответницата счита, че в случая не е налице надлежно сключен договор за
учредяване на вещно право на ползване върху гореописания недвижим имот в
полза на ищцата, поради обстоятелството, че в случая не са налице насрещни
и напълно съвпадащи волеизявления на договарящите страни, поради което
навежда извод, че по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, е налице липса на
съглашение по отношение на учреденото вещното право на ползване върху
процесния имот между страните по договора.
В тази връзка същата формулира възражение по отношение на
евентуално учреденото вещно право на ползване на ищцата върху процесния
имот, а именно, че същото е било погасено по давност на основание чл. 59, ал.
3, предл. 2 от ЗС към момента на смъртта на лицето ..., явяващ се собственик
на имота, а именно на 01.12.2022 г., поради неупражняването му от страна на
ищцата за периода от датата на горепосочения нотариален акт, а именно
08.04.2015 г., до датата на депозиране на исковата молба, а именно 29.04.2024
г. Заявява, че в рамките на този период, ищцата не е упражнявала правото на
ползване върху имота нито за свои нужди, нито за отдаване под наем, поради
което счита, че същата не е изпълнявала нито едно от задълженията на
притежателя на вещното право на ползване, регламентирани в разпоредбата на
чл. 57 от ЗС.
Твърди, че от момента на придобиването на имота до смъртта на лицето
..., ищцата е посещавала имота много рядко и само на гости, като последната
няма никакво участие в разходите, свързани с обзавеждането и консумативите,
а единственият й принос за имота е осигуряването на средства за смяната на
входната врата на апартамента. Поради това, сита, че не е налице основание за
ищцата да претендира предаване на ползването на имота от страна на
ответницата, както и обезщетение за какъвто и да било период.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 111 вр. чл. 108 от ЗС и
чл. 59 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
С протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на
5
19.03.2025 г., по искане на процесуалния представител на ответницата, съдът е
допуснал уточнение в Определение № 43535 от 25.10.2024 г., постановено по
реда на чл. 140 от ГПК, с което, в условията на евентуалност, е предявено
възражение на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 от ЗЗД за нищожност на
договора за продажба от 08.05.2015 г.
Видно от приложения по делото на Нотариален акт за учредяване на
вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот ..., ..., дело №
29 от 08.04.2015 г., по описа на нотариус ..., с peг. № 533 на Нотариалната
камара на Република България (акт № 22, т.. от 08.04.2015 г. на Службата по
вписванията - гр. София), /л.10 – л.12 от делото/, се установява, че на
08.04.2015 г. лицето ..., ЕГН **********, починал на 01.12.2022 г., видно от
Препис-извлечение от Акт за смърт № .. г., издаден от Столична община –
район ... /л.7 от делото/, както и от Удостоверение за наследници с изх.№ .../1
от 07.12.2022 г., издадено от Столична община – район ..., в което е цитиран
Акт за смърт № .. г., издаден от Столична община – район ... /л.15 от делото/,
закупил от лицето ..., ЕГН **********, в качеството му на продавач, следния
недвижим имот, представляващ апартамент 32 /тридесет и две/, със застроена
площ от 44,75 /четиридесет и четири цяло седемдесет и пет стотни/ кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и
три, точка, хиляда четиристотин и едно, точка, едно, точка, сто и десет/, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община,
одобрени със Заповед № Рд-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. София, ..., заедно с мазе № 5 с площ от 2,47 кв.м. и
1,404 ид.ч. от общите части на сградата.
Видно от т.1 от съдържанието на нотариалния акт, лицето ..., в
качеството му на продавач, е учредил в полза на лицето К. В. В., ищца в
настоящото производство, пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване върху имота.
В т.2 от посочения акт, е обективирано, че К. В. В. е съгласна и приема
вещното право на ползване върху имота.
Според т.3 от същия акт, лицето ..., в качеството му на продавач,
прехвърлил правото на собственост на ..., а в т.4 е отразено волеизявлението
на ..., а именно, че същият декларира, че е съгласен и купува имота при
6
посоченото в т.1 условие за учредяване на пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване в полза на К. В. В., за продажна цена в размер на 23 890 лв.,
която сума продавачът е заявил, че е съгласен да му бъде заплатена от страна
на купувача по банков път в деня на подписването на нотариалния акт. В тази
връзка, по делото се установява, че е налице учредено вещно право на
ползване в полза на ищцата, с което обстоятелство купувачът е бил запознат
към момента на закупуването на процесния недвижим имот.
Видно от приложено по делото Удостоверение за наследници с изх.№
.../1 от 07.12.2022 г., издадено от Столична община – район ... /л.15 от делото/,
се установява, че лицето ..., ЕГН **********, починал на 01.12.2022 г., е
оставил за свои наследници по закон съпругата си Е. П. В., ЕГН **********,
явяваща се ответница в настоящото производство, дъщеря си .. В., ЕГН
********** и сина си .. ЕГН **********.
Видно от приложен Препис-извлечение от Акт за смърт № .. г., издаден
от Столична община – район ... /л.7 от делото/, се удостоверява смъртта на
лицето ..., ЕГН **********, настъпила на 01.12.2022 г.
По делото е приложено Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с
изх.№ АО-197 от 12.03.2024 г., издадено от община Драгоман – .. /л.8 от
делото/, от което се установява, че лицето К. В. В. - .., ЕГН ********** е
майка на ..., ЕГН **********, починал на 01.12.2022 г.
Към отговора на исковата молба е приложено Удостоверение за сключен
граждански брак № **********, издадено на 21.11.2015 г., въз основа на Акт
за сключен граждански брак ... г., от Столична община – район ..., /л.55 от
делото/, от което се установява, че е налице сключен граждански брак между
лицето ..., ЕГН **********, починал на 01.12.2022 г., и ответницата в
настоящото производство.
Към доказателствения материал по делото са приобщени 2 бр.
Удостоверения за постоянен адрес и 2 бр. Удостоверения за настоящ адрес,
издадени от Столична община – район ..., /л.57 - л.60 от делото/, от които се
установява сходство в постоянния и настоящия адрес на лицата Е. П. В.,
явяваща се ответница в настоящото производство, и .. В., ЕГН **********,
дъщеря на ответницата, видно от Удостоверение за раждане № **********,
издадено на 19.01.2016 г., въз основа на Акт за раждане № 0023 от 19.01.2016
г., от Столична община – район ..., /л.56 от делото/, които лица са заявили
7
следния адрес, а именно гр. София, ж.к. „...“ № 6, вх. ..., представляващ и
адреса, на който се намира процесният имот.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
настоящото производство съдебно техническа-оценителна експертиза, което
съдът възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че дължимото обезщетение за лишаване от ползване на процесния
имот за периода от 01.12.2022 г. до 01.11.2023 г. възлиза на сума в общ размер
на 4 006 лв., представляваща средната пазарна наемна цена за спорния имот. В
допълнение, според изчисленията на вещото лице, касаещи размера на
дължимата законна лихва за забава за периода от датата на депозиране на
исковата молба, а именно 29.04.2024 г., до 19.03.2025 г., същият възлиза на
сума в размер на 494 лв.
Във връзка с установения размер на дължимото обезщетение,
обективиран в приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно
техническата-оценителна експертиза, на основание чл. 214 от ГПК,
процесуалният представител на ищцата е направил искане за изменение на
иска по чл. 59 от ЗЗД, касаещ дължимо обезщетение за ползване на имота от
страна на ответницата в период от 01.12.2022 г. до 01.11.2023 г., в резултат на
което същият да се счита предявен за сума в размер на 4 006 лв. С оглед
формулираното искане, с протоколно определение от проведено открито
съдебно заседание на 19.03.2025 г., по реда на чл. 233 от ГПК, съдът е
прекратил производството по делото по отношение на предявения осъдителен
иск за разликата над сумата в размер на 4 006 лв. до пълния предявен размер
от 5 500 лв.
В рамките на настоящия процес са събрани гласни доказателства чрез
разпит на четирима свидетели.
От разпита на свидетелката Биляна Василева, приятелка на ищцата, се
установява, че същата е запозната с процесния имот, находящ се в ж.к „...“,
който е бил закупен със средства на ищцата и за нейно ползване, но
впоследствие е бил отстъпен на сина й .., поради обстоятелството, че същата е
прехвърлила друг имот на по-големия си син и е искала двамата да бъде
равнопоставени. Твърди, че между ищцата и сина й е имало уговорка, че
ищцата ще живее в процесния имот, но обстоятелството, че към този момент
синът й имал сериозна връзка с ответницата, наложило ищцата да се премести
8
в бащината си къща в .., докато сина й и ответницата не намерят друго по-
голямо жилище. Твърди, че процесният имот е бил обитаем към момента на
огледа, като в същия е имало електроуреди и обзавеждане, собственост на
наематели, които са ги взели при изнасянето си. Твърди, че преди да отстъпи
имота за ползване от страна на сина й, ищцата е започнала ремонт с намерение
да живее в жилището, като е поставила входна врата. Заявява, че не знае дали
ищцата е живяла в имота.
Съдът намира, че показанията на свидетелката в частта им по
отношение на предприетите от страна на ищцата ремонтни дейности в
процесния имот в периода преди отстъпването на правото на ползване в полза
на сина й и ответницата, са непълни от една страна, тъй като в тях не се
съдържа конкретна информация за естеството на извършваните от страна на
ищцата ремонтни дейности, от която да бъде направен извод за намерението
на последната да обитава имота, а от друга страна същите не са подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетелката ... разпитана в качеството й на бивша съпруга
на покойния .., респективно бивша снаха на ищцата, е установено, че същата
има общо дете с бившия си съпруг, а именно лицето .. както и че запозната с
процесния имот, закупен със средства на ищцата с намерение същата да го
обитава когато посещава гр. София, тъй като имала и друг имот извън гр.
София. Твърди, че е наясно с наличието на уговорка между ищцата и сина й,
която касае отстъпено от страна на ищцата в полза на сина й и ответницата
право на ползване на процесния имот. На свой ред, свидетелката твърди, че е
имала уговорка с покойния .. по отношение на имота, а именно че същият ще
остане в наследство на тяхното общо дете. Заявява, че след закупуването на
имота, ищцата е осигурила неща от първа необходимост, но не знае дали
същата е обитавала имота.
От разпита на свидетеля Е.., разпитана в качеството й на майка на
ответницата, е установено, че в периода след сключването на брак между
ответницата и покойния .. през 2015 г., последните са обитавали собствения на
свидетелката и съпруга й имот, поради обстоятелството, че в процесния имот
се извършвал ремонт. Твърди, че към момента на закупуването му, имотът не
бил в годно състояние за обитаване, тъй като в него имало единствено стар
балатум, ламинат и тераса. Твърди, че същата е имала принос при сключване
9
на сделката за закупуване на имота, тъй като е дала на ответницата средства за
заплащане на такса за прехвърлянето на имота. Свидетелката заявява,
горепосоченият ремонт е бил финансиран със средства от нея, съпругът,
нейната майка и свекърва, в резултат на което в имота била усвоена и
остъклена терасата, била поставена нова дограма, било осигурено
обзавеждане и подови настилки. Твърди, че ответницата е била бременна
когато се е нанесла в имота, заедно със своя съпруг. Твърди, че единствено
ответницата и съпругът й са живели там, като същите са се нанесли след
раждането на общото им дете през 2016 г. Заявява, че след смъртта на .. и до
настоящия момент, процесният имот е обитаван от ответницата и дъщеря й.
Заявява, че ищцата никога не е живяла в процесния имот, като същата е
поставила единствено входната врата. Твърди, че е запозната с наличието на
нотариална покана за напускане на жилището, изпратена от ищцата до
ответницата.
При преценката на показанията на свидетелката Галева по реда на чл.
172 от ГПК в частта им по отношение на наличието на собствен принос на
свидетелката при закупуването на имота, който се изразява в предоставянето
на средства за заплащане на такса за прехвърлянето на имота, съдът намира
същите за противоречиви и неубедителни с оглед останалите събрани по
делото доказателства, поради което същите не следва да бъдат кредитирани
при постановяване на крайния акт по делото.
Отделно от това, съдът счита, че показанията на свидетелката по
отношение на началния момент, в който ответницата, заедно със съпруга си, е
установила фактическа власт върху имота, са противоречиви и не следва да
бъдат кредитирани, тъй като същата е посочила различни периоди за
настъпване на това обстоятелство, а именно в периода по време на
бременността на ответницата през 2015 г. и в периода след раждането на
общото им с покойния син на ищцата дете през 2016 г.
От разпита на свидетелката .., разпитана в качеството й на съседка на
ответницата, е установено, че същата познава ответницата и покойния й
съпруг от 9 г.-10 г., а именно от момента, в който същите се нанесли в
процесния имот, заедно със своята дъщеря. Твърди, че общото дете на
ответницата и съпруга тъкмо било родено към момента, в който същите се
нанесли в имота. Твърди, че тримата са живеели заедно в имота, а към
10
момента в него живеят ответницата и дъщеря й. Твърди, че преди да се
нанесат, имотът не е бил в годно състояние за обитаване, но знае за извършен
впоследствие ремонт. Заявява, че преди 5-6 години е видяла ищцата за пръв
път пред блока, в който се намира имота. Твърди, че към момента имотът се
обитава от ответницата и дъщеря й.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищцата е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване по иска по чл. 111 от ЗС вр. чл. 108 от ЗС, ищцата е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че същата е
титуляр на вещното право на ползване на недвижим имот на годно правно
основание, както и че ответницата неоснователно осъществява фактическа
власт върху имота, а ответницата е следвало да докаже фактите, от които
произтичат възраженията й, респективно че последната владее имота на годно
правно основание.
По иска по чл. 59 от ЗЗД, ищцата е следвало да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на предпоставките на
неоснователното обогатяване, а именно че е налице обогатяване в полза на
ответницата, както и размера на обогатяването й за сметка на ищцата, в
качеството й на титуляр на вещното право на ползване на недвижим имот,
който е лишен от упражняването му, периода и размера на обезщетението, а
ответницата следва да установи фактите, от които произтичат възраженията й,
както и че същата е ползвала имота на годно правно основание.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на
една вещ или имот, съответно носителят на ограничено право на ползване по
силата на чл. 111, ал. 1 от ЗС, да го иска от всяко лице, което го владее или
държи, без да има правно основание за това. За да бъде основателна тази
претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на собственост
/осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ -
оригинерен или деривативен /чл. 77 от ЗС/, съответно на ползване, така и
факта на владението, респ. държането от страна на ответника, като то трябва
да е без правно основание.
В хода на производството се установи, че ищцата основава правото си на
11
ползване по отношение на спорния имот въз основа на Нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим
имот ..., ..., дело № 29 от 08.04.2015 г., по описа на нотариус ..., с peг. № 533 на
Нотариалната камара на Република България (акт № 22, т.. от 08.04.2015 г. на
Службата по вписванията - гр. София), /л.10 – л.12 от делото/, видно от който
се установява, че на 08.04.2015 г. лицето ..., ЕГН **********, в качеството му
на продавач е учредил в полза на лицето К. В. В., ЕГН **********, ищца в
настоящото производство, пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване върху имота.
По силата на горепосочения нотариален акт, лицето ..., ЕГН **********,
починал на 01.12.2022 г., видно от Препис-извлечение от Акт за смърт № .. г.,
издаден от Столична община – район ... /л.7 от делото/, както и от
Удостоверение за наследници с изх.№ .../1 от 07.12.2022 г., издадено от
Столична община – район ..., в което е цитиран Акт за смърт № .. г., издаден от
Столична община – район ... /л.15 от делото/, е закупил от лицето ..., ЕГН
**********, в качеството му на продавач, следния недвижим имот,
представляващ апартамент 32 /тридесет и две/, със застроена площ от 44,75
/четиридесет и четири цяло седемдесет и пет стотни/ кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... /шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и три, точка,
хиляда четиристотин и едно, точка, едно, точка, сто и десет/, по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, одобрени със
Заповед № Рд-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. София, ..., заедно с мазе № 5 с площ от 2,47 кв.м. и 1,404 ид.ч.
от общите части на сградата.
С оглед обективираното в т. 4 волеизявление на лицето ..., ЕГН
**********, в качеството му на купувач съгласно посочения акт, съдът
намира, че същият е бил запознат с учреденото вещно право на ползване на
своята майка върху процесния имот и еднозначно е декларирал съгласието с
наличието на горното обстоятелство към момента на закупуване на имота.
Съгласно трайната и безпротиворечива съдебна практика, правото на
ползване подлежи на петиторна защита, както правото на собственост,
съгласно чл. 111 ЗС /в този смисъл Решение № 561/26.06.2010 г. по гр. д. №
1201/2009 г. І гр. о. на ВКС и др./. Правото на ползване, като ограничено
12
вещно право е уредено в чл. 56-62 от ЗС и като такова може да бъдат обект на
самостоятелно придобиване, притежание и защита. По съдържание то
включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното
предназначение и по начин, че да не се променя съществено вещта и да се
получават гражданските и естествени плодове от нея. /чл. 56 от ЗС/.
Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост
означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост
от прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е
дали е учредено чрез правна сделка, или придобито по давност, или е запазено
от собственика-прехвърлител. И в трите случая то се ползва с правна защита и
задължава всички трети лица, включително и носителя на правото на
собственост да се съобразява с него.
В допълнение към гореизложеното, ограниченото вещно право на
ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право
на всеки, в т.ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един
недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на
ползване по предвидения в закона ред, той се лишава от всяка възможност да
ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим
имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена
разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на
ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на
ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да
упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна
на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/
поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който
не влизат в противоречие със закона и добрите нрави. По съдържание,
упражняването на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от
това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само
като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка
форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или
временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на
дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Не може да има
спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице
под формата на наем, както и под формата на заем за послужване и съответно
да се упражнява правото си чрез другиго.
13
В процесния случай безспорно се установи, че по силата на Нотариален
акт за учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на
недвижим имот ..., ..., дело № 29 от 08.04.2015 г., по описа на нотариус ..., с
peг. № 533 на Нотариалната камара на Република България (акт № 22, т.. от
08.04.2015 г. на Службата по вписванията - гр. София), /л.10 – л.12 от делото/,
продавачът е учредил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване в
полза на ищцата върху следния недвижим имот, представляващ апартамент 32
/тридесет и две/, със застроена площ от 44,75 /четиридесет и четири цяло
седемдесет и пет стотни/ кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ... /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
четири хиляди триста тридесет и три, точка, хиляда четиристотин и едно,
точка, едно, точка, сто и десет/, по кадастрална карта и кадастралните
регистри на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед № Рд-18-51
от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София,
..., заедно с мазе № 5 с площ от 2,47 кв.м. и 1,404 ид.ч. от общите части на
сградата, а правото на собственост върху същия е било прехвърлено въз
основа на покупко-продажба на сина й, който на свой ред еднозначно е
декларирал съгласието си с наличието на вещната тежест.
В тази връзка, съдът намира волеизявленията на страните по договора,
обективиран в горепосочения нотариален акт, за насрещни, съвпадащи и
недвусмислени, въз основа на които волеизявления от правна страна следва да
се приеме, че е бил надлежно сключен договор за учредяване на вещно право
на ползване по отношение на ищцата, поради което приема релевираното от
страна на ответницата възражение в тази връзка за неоснователно.
В контекста на изложеното, следва да се отбележи, че съгласно мотивите
към Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС, нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса
действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и
място, че са представени описаните в акта документи, поради което тази
доказателствена сила подлежи на оборване само при оспорване на документа
по реда и в срока по чл. 193 ГПК, при което тежестта за установяване на
неистинността е върху оспорващата страна /ал. 3/ - така и Решение № 28 от
13.05.2019 г. по гр. д. № 2212/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение. Доказателствената сила се зачита, докато не бъде оборена. В тази
14
връзка, ответницата в настоящото производство не е ангажирала
доказателства, от които да бъде направен извод за нищожност на посочената
сделка.
На следващо място, с оглед събраните по делото гласни доказателства се
установи наличието на уговорка между ищцата и сина й .., касаеща
отстъпването на правото на ползване върху процесния имот от страна на
ищцата в полза на сина й и ответницата. Предвид горното, лицето .., заедно с
ответницата и общата им дъщеря, са живели в имота със съгласието и
одобрението на титуляра на вещното право на ползване, като по делото не се
установи по безспорен начин уговорката за ползване на имота от последните
да е било свързано с конкретен срок или до настъпване на определено
събитие, а именно преместването на ответницата и семейството й в друг имот.
По отношение на наведеното в отговора на исковата молба възражение
за настъпила погасителна давност досежно притежаваното от ищцата право на
ползване на процесния недвижим имот, съдът намира същото за основателно.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на
ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС, а именно правото на
ползване се погасява със смъртта на ползвателя - физическо лице, или с
прекратяването на ползвателя - юридическо лице, респ. с изтичане на срока,
ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта
или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години (чл. 59, ал. 3, предл.2
ЗС), както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик.
В тази връзка, от съвкупната преценка на така събрания доказателствен
материал в хода на настоящото производство се установи, че синът на ищцата
и ответницата са обитавали постоянно и непрекъснато имота в периода от
края на 2015 г., за което обстоятелство свидетелстват приложените по делото
удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата от 17.12.2015 г.
/л.57-л.58 от делото/, както и тяхното общо дете, видно от удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на .. от 19.01.2016 г. /л.59-л.60 от делото/, до
смъртта на .. на 01.12.2022 г., след настъпването на което обстоятелство,
ответницата и малолетната й дъщеря продължили да обитават имота,
включително и към момента на депозиране на исковата молба.
В конкретния случай, по делото няма събрани доказателства, съответно
не са направени своевременни искания за събиране на такива по отношение на
15
обстоятелството, че ищцата е имала собствено намерение да живее в
процесния имот, както и че след датата на закупуването на имота, а именно на
08.04.2015 г., респективно след установяването на ответницата в същия в края
на същата година, до датата, на която е връчена изпратената от ищцата
Нотариална покана от 12.10.2023 г. на нотариус ..., с която последната е
поканила ответницата да й предостави ползването на имота, ищцата е
упражнявала лично или чрез другиго фактическата власт върху правото на
ползване, обитавала имота и/или го е посещавала периодично, както и че в
имота се съхраняват нейни лични вещи, свързани с ежедневния й бит, които
препятстват погасяването на правото на ползване на същата. Отделно от
горното, по делото не се събраха доказателства, че ищцата за сочения период е
извличала полезните качества на имота непрекъсвано, че е предприемала
съответни действия за събиране на гражданските плодове от него.
Следователно се налага извода, че ищцата не е упражнявала валидно
учреденото й с Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
покупко-продажба на недвижим имот ..., ..., дело № 29 от 08.04.2015 г., по
описа на нотариус ..., с peг. № 533 на Нотариалната камара на Република
България (акт № 22, т.. от 08.04.2015 г. на Службата по вписванията - гр.
София), вещно право на ползване за период повече от пет години, т.е.
настъпил е на основание чл. 59, ал. 3 ЗС юридическият факт на погасяване на
правото на ползване на ищцата по отношение на процесния апартамент. В
тази насока съдът намира, че ищцата не може да присъединява ползването на
сина й до момента на смъртта му, защото както беше посочено по - горе
същия не е имал правно основание да го ползва като титуляр на правото на
собственост /т.нар. гола собственост/, но без правото на ползване, т.е. да го
упражнява надлежно.
Предвид гореизложеното, съдът прави извод, че в хода на съдебното
производство е доказано формулираното от страна на ответницата
възражение, че учреденото в полза на ищцата вещно право на ползване
досежно процесния имот е погасено по давност към датата на подаване на
исковата молба, поради неупражняването му в продължение на повече от 5
години на основание чл. 59, ал. 3 от ЗС, в резултат на което предявените от
вещния ползвател искове се явяват неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 59 от ЗЗД, ищцата е следвало да установи при условията
16
на пълно и главно доказване наличието на предпоставките на
неоснователното обогатяване, а именно че е налице обогатяване в полза на
ответницата, както и размера на обогатяването й за сметка на ищцата, в
качеството й на титуляр на вещното право на ползване на недвижим имот,
който е лишен от упражняването му, периода и размера на обезщетението, а
ответницата следва да установи фактите, от които произтичат възраженията й,
както и че същата е ползвала имота на годно правно основание. В случая и
доколкото се установи, че правото на ползване на титуляра е погасено, съдът
намира, че не е налице един от елементите на фактическия състав на иска,
поради което искът се явява неоснователен без да е необходимо да се
разглеждат останалите му предпоставки, включително размера на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричните претенции на страните, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответницата. Установява се, че същата
е сторила съдебно-деловодни в размер на 2 050 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. В. - .., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, .., чрез адв. П. А., срещу Е. П. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, .., чрез адв. Д. К.-П., искове с правно чл. 111 вр. чл.
108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да предаде на ищцата
ползването на апартамент 32 /тридесет и две/, със застроена площ от 44,75
/четиридесет и четири цяло седемдесет и пет стотни/ кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... /шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и три, точка,
хиляда четиристотин и едно, точка, едно, точка, сто и десет/, по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, одобрени със
Заповед № Рд-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. София, ..., заедно с мазе № 5 с площ от 2,47 кв.м. и 1,404 ид.ч.
от общите части на сградата, както и за осъждане на ответницата да заплати
на ищцата сума в размер на 4 006 /четири хиляди и шест/ лева,
представляваща обезщетение за ползването на процесния имот в периода от
17
01.12.2022 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, а именно 29.04.2024
г., до окончателното й изплащане, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. В. В. - .., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, .., чрез адв. П. А., да заплати на Е.
П. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., чрез адв. Д. К.-П.,
сума в размер на 2 050 лв., представляваща съдебни разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18