Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1605
гр.Бургас,19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря К.А., като разгледа
НАХД № 3988 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
М.З.В.
с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Б.П. – БАК, с посочен съдебен адрес:***,
срещу Наказателно
постановление №
16-0769-004950/13.02.2017г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, с
което за нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2,
пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 157, ал.8 ЗДвП и на основание чл. 185
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление изцяло. Посочва се, че при
постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото
административният акт не е обоснован от доказателствата. Конкретни доводи в
подкрепа на тази теза не се навеждат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с пълномощника си – адв. П. – БАК. Не оспорва, че на
посочената дата действително е управлявал товарен автомобил с прикачено
ремарке, за което се изисква категория „С+Е“, но заявява, че е придобил такава
категория във Великобритания, поради което не смята, че е извършил
административно нарушение. Неговият повереник – адв. П. – БАК заявява, че
поддържа жалбата, като допълва, че жалбоподателят е придобил правоспособност
във Великобритания през 2012г., включваща категорията „С+Е“, която се доказва с
представения хартиен документ „Лиценз“ . Счита, че обявлението в официалния
сайт на съответната служба на Великобритания, досежно правната стойност на този
лиценз, не следва да се кредитира. В заключение пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „ПП“, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводително писмо,
с което преписката е изпратена в съда се прави искане за оставяне на жалбата
без последствия.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб – НП е връчено
на жалбоподателя на 22.08.2019г., а жалбата е депозирана на 28.08.2019г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 22.12.2016г.,
около 10.40 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***,
с прикачено за него ремарке „***“ с рег. № *** с товароносимост 3500 кг., в гр. ***по ул. „***“, в посока към ул. „***“.
Към тази дата В. не притежавал валидно българско СУМПС. До 17.07.2012г. той
имал валидно СУМПС № *********, за категориите: „ А“, „В“, „С“, „АМ“ и „ТКт“.
След изтичане на срока на валидност на това свидетелство В. не го подновил, а
вместо това на 07.11.2014г. се снабдил с английско СУМПС (л.37), валидно до
01.03.2022г., в което било посочено, че притежава категориите: „ АМ“, „А“,
„В1“, „В“, „С1“ и „С“. Свидетелството било придружено и с хартиен документ „Counterpart Driving
Licence D740” (л.36,
превод – л. 35), в което било посочено, че на 02.03.2012г. В. е придобил и
категория „С+Е“. В последствие на
24.10.2019г. (преди изтичане на срока на валидност на предходното СУМПС) В. се
снабдил с друго английско СУМПС, в което отново било посочено, че удостоверява правоспособност
за категориите „АМ“, „А“, „В1“, „В“, „С1“ и „С“.
На 22.12.2016г.
св. Д.А. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас, изпълнявал служебните
си задължения на горепосоченото място. Той спрял за проверка управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил и след направените справки в съответните системи констатирал,
че водачът не притежава валидно българско СУМПС за категорията на управляваното
МПС - „С+Е“. Свидетелят не кредитирал предоставения от водача хартиен документ
„D 740”. Наред с това св. А. констатирал и че В. носи
връчено наказателно постановление за
нарушение по ЗДвП, което е с изтекъл срок за плащане.
За констатираното
св. А. съставил АУАН с бл. № 724347, в който посочил горните факти, квалифицирайки
ги като нарушения по чл. 150а ЗДвП и чл.
157, ал.8 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил
препис от него, като в графата за възражения посочил, че има категория „Е“ и
има документ за това, а по отношение на неплатените глоби – не е бил уведомяван.
В
законоустановения срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН В. депозирал писмени възражения
(л.12), към които приложил и копие от хартиения документ „D740” (л.13). Във възражението посочил, че притежава
категория „С+Е“, поради което и възразил срещу направените в АУАН констатации.
Наказващият орган разпоредил
проверка във връзка с възражението, която завършила с докладна записка (л.15),
в която полицейският служител Скопчанов обобщил, че в предоставеното СУМПС,
издадено от Великобритания, не е отбелязано, че водачът притежава категория
„С+Е“, а това е сторено само в хартиения документ „D740”. При това положение полицейският служител изразил
становището си, че доколкото категорията „С+Е“ не е посочена в самото СУМПС, а
на отделен хартиен документ, то и последният не удостоверява по надлежния ред
придобита правоспособност.
Становището на
полицейският служител било възприето от АНО, който с нарочно писмо от
04.01.2017г. (л.14) уведомил жалбоподателя, че следва да предостави СУМПС, а не
хартиен документ, за да докаже притежавана от него категория.
След като В. не предоставил такова СУМПС и въз основа на АУАН на 13.02.2017г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че
горните факти нарушават разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал.1, т.2,
пр.1 наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, както и
чл. 157, ал.8 ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 от ЗДвП му наложил наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни
и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка не
се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че на процесната дата е
управлявал товарен автомобил с ремарке, за което се е изисквала категория
„С+Е“, но въвежда факти, че преценката на АНО за липса на тази правоспособност
е неправилна.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 13.02.2017г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Досежно първото вменено нарушение, съдът счита,
че то е индивидуализирано в степен, позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Деянието
и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в
АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, по
отношение на първото нарушение, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство в тази му част.
По същество следва да се посочи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) - за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В конкретния случай, няма спор, че управляваният от В. товарен автомобил с прикачено ремарке с товароносимост 3500 кг., е изисквал водачът да притежава правоспособност за категория „С+Е“, съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.1, т. 11 ЗДвП. Няма спор и че към тази дата жалбоподателят не е разполагал с валидно българско СУМПС, удостоверяващо тази категория. Единственият спор е съсредоточен около това, дали по силата на предоставените от В. документи (английско СУМПС и хартиен документ D740 към него), се установява, че той е придобил такава правоспособност във Великобритания или не.
В тази връзка съдът следва да посочи, че видно от представеното английско СУМПС (л.37) – отбелязване за притежавана категория „С+Е“ липсва. Такова отбелязване е направено в допълнителния хартиен документ „D740”. След направена служебна справка от съда в официалния сайт на службата във Великобритания “Driver & Vehicle Licensing Agency”, издател на документа, на адрес http://dvla.dft.gov.uk/160215/Information-Leaflet-BW.pdf, съдът констатира, че е поместено съобщение на английски език, от което става ясно, че до дата 08.06.2015г. въпросният документ “Conterpart Driving Licence D740” действително се е издавал от английските служби заедно със свидетелство за управление и е съдържал допълнителна информация, която не е била поместена в самото свидетелство за управление. Изрично във въпросното съобщение е посочено, че след дата 08.06.2015г. въпросният хартиен документ няма да има никаква правна стойност и притежателите му следва да го унищожат. Справката, ведно с разпечатка от въпросния сайт и констатациите на съда са докладвани в открито съдебно заседание на 12.11.2019г., а в последствие разпечатката е била преведена и на български език (превод на л. 44) и отново докладвана на страните в открито съдебно заседание. Против информацията, обективирана на въпросния сайт, не са ангажирани никакви конкретни „контра-доказателства“, който да оборват информацията. В таи връзка съдът не споделя позицията на адв. П.-БАК, че съдът не следва да кредитира тази информация, а следва да назначи експертиза (неясно каква точно). Касае се за официален интернет сайт на английските пътни служби, който има за цел да предоставя информация и да дава разяснения на всички заинтересовани лица. При това положение съдът счита, че няма никаква пречка да се довери на официалното съобщение поместено там и да гради правните си изводи на негова основа, още повече че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, които да оборват така поместената информация. Нещо повече – в съдебно заседание жалбоподателят предостави актуално СУМПС от Великобритания, издадено през 2019г., което беше предмет на оглед от страна на съда и констатациите бяха обективирани в съдебния протокол. Въпросното свидетелство не беше придружено с хартиен документ „D740”, което по косвен начин също потвърждава информацията, че считано от 2015г. английските власи вече не издават въпросния хартиен документ.
С
оглед всичко горепосочено съдът счита, че документът, на който се уповава
жалбоподателят “Conterpart Driving Licence D740”,
считано от 08.06.2015г. няма никаква правна стойност, поради което и
самостоятелно той не може да удостовери, че В. притежава твърдяната от него
категория „С+Е“ към датата на проверката през 2016г. Между другото – притежаването
на тази категория не е отразено и в актуалното английско СУМПС, издадено през
2019г., което, както стана вече дума – не се придружава от какъвто и да е
хартиен документ, в който хипотетично да се впише допълнително притежавана от В.
категория, което допълнително доказва, че реално водачът не притежава
твърдяната категория.
Поради всичко това съдът счита, че правилно контролните органи са приели, че В. не е притежавал правоспособност „С+Е“, нужна за управляване на процесното МПС.
От своя страна разпоредбата на чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП (в приложимата редакция) предвижда, че водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство се наказва с глоба от 100 до 300 лева. В случая АНО е наложил глоба в среден размер. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният от АНО размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията не следва да се извеждат по тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/2018г. на АдмС-Бургас). Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъде определен размер на наложената санкция в минималния предвиден от законодателя, а именно 100 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция.
На последно място
съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен
случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Нарушението е типично за вида си. Отделно от това, видно
от Справката за водач (л. 18-19), до момента на настоящето деяние В. вече е бил
санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 10 НП и 4 фиша, което също завишава личната
му обществена опасност.
По отношение на второто вменено
нарушение обаче, съдът счита че законът е бил неправилно приложен. В тази част
на НП на жалбоподателя е вменено извършването на нарушение на нормата на
чл.157, ал.8 от ЗДвП, която предвижда, че наказателното постановление заменя
контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно
решението или определението на съда при обжалване. Същевременно, в
обстоятелствената част на наказателното постановление това нарушение е описано,
че жалбоподателят: „има връчено неплатено
НП № 14-0769-002428/24.06.2014г., връчено на 08.03.2015г. влязло в сила на
06.11.2015г. и незаплатено до момента на проверката“. Така както е описано
обаче нарушението, неправилно е бил приложен материалният закон, тъй като
описаното нарушение неправилно е било подведено под нормата на чл.157, ал.8 от ЗДвП.
На първо място – задължението наложеното
наказание „глоба” да бъде заплатено в едномесечен срок от влизане в сила на
наказателното постановление с което е била наложена или при обжалване при
влизане в сила на съответния съдебен акт, е задължение визирано в нормата на
чл.190, ал.3 от ЗДвП, а не на чл. 157, ал.8 ЗДвП.
На следващо място – като изпълнително
деяние на нарушението в постановлението е посочено, че същият има връчено,
неплатено НП. В текста на посочената като нарушена норма на чл.157, ал.8 от ЗДвП не се визира срок за плащане на НП, а се урежда функцията на НП временно
да замества контролния талон. Дори посочения в тази разпоредба срок да е
свързан със законовите срокове за плащане на глоби по НП, то конкретната
разпоредба не разглежда това задължение, а само указва, че НП може да замества
контролния талон за определен срок. В случая няма твърдения за това, водачът да
не е представил контролен талон или заместващ го документ, което от своя страна
би могло да е нарушение по чл. 100 ЗДвП, а просто се заявява, че водачът „има връчено и неплатено НП“, което обаче
не е административно нарушение. В тази връзка, наложената на основание общата
разпоредба на чл.185 от ЗДвП санкция представлява също неправилно приложение на
материалния закон, тъй като законът предвижда,
когато се управлява МПС в нарушение на чл. 157, ал.8 от ЗДвП да се
налага принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП,
а не въздига това неплащане в срок в отделно административно нарушение. Изрично
в този смисъл е и последователната практика на касационната инстанция, като
например Решение № 286/23.02.2017г. по
к.н.а.х.д. № 7/2017г. на АдмС-***и много други.
Ето защо, съдът намира, че наложената на
основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя глоба за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, поради
което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.
В заключение и с оглед всичко
гореописано съдът счита, че размерът на наложеното наказание за извършено
нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП следва да се измени от 200 на 100 лева, а по отношение
на второто нарушение - НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва
да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-0769-004950/13.02.2017г., издадено от Началник група към
Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА
с която за нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП на основание чл. 177, ал.1, т.2,
пр.1 ЗДвП на М.З.В. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба от 200 лева на 100 (сто) лева.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-0769-004950/13.02.2017г., издадено от Началник група към
Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА,
с която за нарушение по чл. 157, ал.8 ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП
на М.З.В. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.***в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинали: М.Р.