№ 768
гр. Горна Оряховица, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20234120101683 по описа за 2023 година
Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и
осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, заедно с акцесорна
претенция за присъждане на законната лихва върху исковата сума, от датата
на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Ищецът П. И. И. твърди, че е работил по трудово правоотношение с
ответника по делото „Поделение за пътнически превози“ гр. Г. Оряховица, на
длъжност ***. Със заповед № *** г. на Директора на поделението трудовото
му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ,
защото бил сключен на 27.09.2022 г. договор за управление между „БДЖ-
Пътнически превози“ ЕООД от една страна и Директора на „Поделение за
пътнически превози“ Д.П.Д. от друга. Счита, че към 19. 06.2023 г. не са
съществували изискуемите от закона предпоставки за законосъобразно
прекратяване на трудовото му правоотношение. Иска от съда уволнението да
се признае за незаконно, да бъде възстановен на заеманата до уволнението
длъжност, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 от
КТ да му бъде заплатено от ответника обезщетение за времето, за което е
останал без работа за период от 6 месеца (20.06.2023 г. – 20.12.2023 г.),
обезщетение в общ размер на 14 820 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира
1
разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска.
Ответникът не оспорва съществуването на трудово правоотношение между
страните, че ищецът е заемал ръководна длъжност до момента на
прекратяване на правоотношението му. Счита, че законосъобразно и
правилно е прекратено правоотношението с ищеца, т.к. били налице
основанията на чл. 328, ал. 2 от КТ. Посочва, че в заповедта за уволнение и
съпътстващата документация правилно било изписано основанието за
уволнение, но била допусната техническа грешка състояща се в това, че след
изписване на цифровото означаване на правното основание, т.к. част от текста
бил изтрит, се получила грешка в словореда, в резултат на което е възникнало
грешно оспорване на уволнението поради липса на договор за управление
между „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООС и инж. Д.П.Д.. Ответникът
признава, че такъв договор между „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООС и инж.
Д.П.Д. липсва. Уточнява, че договорът за възлагане на управлението на „БДЖ
– Пътнически превози“ ЕООД(„БДЖ-ПП“ЕООД) от 14. 09. 2022 г. бил между
Х.И. И., с качество управител, който на 03.10.2022 г. упълномощил
назначеният със Заповед от 27.09.2022 г., считано от 03.10.2022 г. Директор
на „ППП“ гр. Г. Оряховица инж. Д.П.Д. с правата, подробно описани в
пълномощно с рег. № 6377/10.2022 г. на нотариус с район на действие РС-
София, с рег. № 348 на НК. Съобразно дадените правомощия директора на
поделението е имал право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ , в законоустановения 9 месечен срок след
сключването на договора за управление с управителя на „БДЖ-ПП“ЕООД.
Счита, че ищецът е изпълнявал ръководни функции в смисъла заложен от
законодателя в параграф 1, т. 3 от ДР на КТ, т.к. му била възложена функция
по ръководство на трудовия процес в поделението, в отдел „Оперативна
дейност и обслужване“ в „ППП“ гр. Г. Оряховица, което било видно и от
длъжностната му характеристика от 20.07.2021 г. Намира, че ищецът е имал
преки отношения и административна подчиненост с „БДЖ-ПП“ ЕООД гр.
София, чрез подчинеността на Директор „Оперативна дейност“ и Директор
„Продажби и обслужване“ при „БДЖ-ПП“ ЕООД, Ръководител отдели в
дирекция „Оперативна дейност и дирекция“Продажби и обслужване“. Поради
изложеното намира, че са налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 от КТ за
прекратяване на договора с работника. Иска от съда да отхвърли всички
2
предявените искове и да се присъдят сторените в производството разноски.
С допълнителна молба от 20.09.2023 г. ищецът уточнява исковете си.
Посочва, че оспорва твърдението на ответника, че в основанието на заповедта
е налице техническа грешка, т.к. липсва договор за управление сключен на
27.09.2022 г., считано то 03.10.2023 г. между „БДЖ-ПП“ЕООД и инж. Д.П.Д..
Оспорва последиците на представения договор за управление между
управителя на „БДЖ-ПП“ ЕООД и Х.И., намирайки, че този договор въобще
не е описан в предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Намира, че уволнението е извършено след изтичане на 9
месечния срок от сключване на договора за управление от 14. 09. 2022 г.
Счита, че е бил на ръководна длъжност в ППП Г. Оряховица, а не в рамките
на „БДЖ-ПП“ ЕООД, чиято подчиненост е опосредена. Опосредяването на
подчинеността на ищеца спрямо Управителя на „БДЖ ПП“ ЕООД
изключвало възможността да се приеме, че е заемал ръководна длъжност в
„БДЖ-ПП“ ЕООД по смисъла на 328,ал. 2. параграф 1, т. 3 от ДР на КТ. На
последно място намира уволнението за незаконно и поради факта, че
трудовото му правоотношение е прекратено не от лице, което има право да
сформира свой управленски екип. Директорът на „ППП“ гр. Г. Оряховица не
можел законосъобразно да извършва прекратяване на трудово
правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ, т.к сам е част от ръководния
екип на дружеството, а не е страна по договора за управление.
С определение от 14.11.2023 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на размера на предявения иск по чл. 225 КТ, като същият е бил
увеличен от сумата 14 820 лв. на 19 027, 14 лв. за процесния период.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените искове са обосновани с доводи, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, прекратено от ответната страна на
основание чл. 328, ал. 2 КТ. Релевират се доводи за незаконосъобразност на
уволнението. Конкретните основания за незаконосъобразност на уволнението
са: не е сключен договор за управление между Директора на „ППП - Горна
Оряховица“ и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, чието изпълнение да е
започнало преди 19.06.2022 г., т.е. към датата на уволнението такъв договор
3
не е съществувал, съответно не са били налице законовите предпоставки за
законосъобразно прекратяване на трудовото му правоотношение.
Впоследствие са въведени основанията, че ищецът не е заемал ръководна
длъжност в „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, а такава е била длъжността
му само в „ППП - Горна Оряховица“; уволнението е извършено след изтичане
на 9 месеца от сключването на договора за управление, който е започнал да
тече на 14.09.2022 г.; уволнението е извършено не от лицето, с което е
сключен договора за управление, а от Директора на „ППП - Горна
Оряховица“, което счита за незаконосъобразно.
С оглед изложеното, релевантните по делото въпроси се свеждат до
наличието на уволнително основание, изискващо сключване на договор за
управление, заемане на ръководна длъжност от ищеца и извършване на
уволнението в срок от девет месеца от сключване на договора.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъдат
разгледани посочените в исковата молба основания за незаконосъобразност
на уволнението.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността *** с
код по НКПД 2011: 11206040. Не се спори, че трудовият договор е прекратен.
Не е спорно и обстоятелството, че е сключен договор за управление с
управителя Х.И. И., но е спорно дали има такъв договор с директора на
„ППП-Г. Оряховица“ – Д.П.Д.. По делото не са релевирани доводи за
оспорване наличието на бизнес задача с конкретни икономически показатели.
Спорна е датата на сключване на договора, като ищецът приема това да е
14.09.2022 г., а ответника – 03.10.2022 г., когато Х.И. И. упълномощил
назначеният със Заповед от 27.09.2022 г., считано от 03.10.2022 г. Директор
на „ППП - Г. Оряховица“ – Д.Д. с правата, описани подробно, с пълномощно
рег. № 6377/03.10.2022 г. на нотариус с район на действие СРС. Спорен между
страните е въпросът прекратено ли е трудовото правоотношение в
регламентирания деветмесечен срок от започване на изпълнение на договора
за управление.
Конкретиката на случая сочи, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено със заповед № *** г. Видно от удостоверяванията
върху заповедта, същата е връчена на служителя на 19.06.2023 г., когато е
4
положен подписът му. От представения Договор за възлагане на
управлението на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД се установява, че на
14.09.2022 г. е сключен договор за възлагане на управление на дружеството
между „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и Х.И. И.. Установява се, че с
решение от 14.09.2022 г., съгласно т. 2 от протокол № 2/14.09.2022 на Съвета
на директорите, за Управител на дружеството е избран Х.И. И., със срок на
договора до избор и назначаването от едноличния собственик на капитала
„БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД на управител след проведена конкурсна
процедура по реда и условията на Правилника за прилагане на Закона за
публичните предприятия.
Релевантният момент, от който тече регламентираният 9- месечен срок е
сключването на договор за управление, който има действие между страните
видно от чл. 2, т. 2 от 14.09.2022 г. Работодателската правоспособност на
лицето, избрано за управител, произтича от сключването на договор за
управление. (в т. см. и правната теория- В. Мръчков, "Коментар на Кодекса на
труда", "Сиби", 2016 г., дванадесето преработено и допълнено издание – стр.
1013). Съдът счита, че за да възникне потестативното право на работодателя
чрез едностранно волеизявление да прекрати трудовото правоотношение със
служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал.2 КТ,
не само следва да е избран управител (т.е. за него да е възникнало право да
представлява дружеството- арг. чл. 141, ал.1 ТЗ), но следва да възникнат
допълнителни юридически факти - управителят да поеме правно задължение
за осъществяване на управлението на търговското предприятие чрез
сключване на мандатен договор (договор за управление в писмена форма -
арг. чл. 141, ал.7 ТЗ) и действително, фактически да е започнал да изпълнява
поетите от него правни задължение по мандатния договор за управление - в
този смисъл е диспозицията на правната норма, уредена в чл. 328, ал.2, изр.2
КТ, който предписва, че уволнението може да бъде извършено след започване
на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Изложеното обуславя извод, че изпълнението на договора е започнало на
14.09.2022 г., като уволнението е извършено след изтичане на 9- месечния
срок от започване на изпълнението, а именно на 19.06.2023 г., т.е 5 дена след
изтичане на преклузивния срок. В случая е без значение обстоятелството,
кога е вписан като управител в Търговския регистър управителят на
дружеството. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
5
решение № 86 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2011 г., IV г. о., ГК,,
както и по старата практика – решение № 655-04и III г.о., решение № 222-05-
III г.о. на ВКС и др. в което е даден отговор на материалноправния въпрос
дали спрямо работниците и служителите на предприятието - работодател
започване на изпълнението по договора за управление в хипотезата на чл.
328, ал.2 от КТ е възможно да предхожда календарно вписването на
изпълнителя (управителя, изп. директор) по партидата на търговеца в
Търговския регистър. Следователно прекратяването на трудовото
правоотношение е настъпило след изтичане на предвидените в чл. 328, ал.2
КТ девет месеца, поради което прекратяването е незаконно и следва да се
отмени.
По възражението на ответника, че директорът на „ППП-Г. Оряховица“ е
имал право, съобразно правомощията дадени му от управителя на „БДЖ –
Пътнически превози“ ЕООД да сключва, изменя и прекратява трудови
договори на работниците и служителите, на които ръководеното от него
поделение се е явявало работодател, съгласно разпоредбата на параграф 1, т. 1
от ДР на КТ, както и да изпълнява всички останали функции на работодател,
съдът намира следното: Действително от представените писмени
доказателства се установява, че управителят на „БДЖ – Пътнически превози“
ЕООД Х.И. И. е упълномощил назначения със Заповед от 27.09.2022, считано
от 03.10.2022 г. Директор на „ППП гр. Г. Оряховица“ – инж Д.П.Д. с правата
описани подробно в пълномощни с рег. № 6377/0.10.2022 г. на нотариус с
район на действие СРС, между които и да сключва, прекратява и изменя
договори на работниците и служителите. Уволнението на служителите от
ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 от КТ се извършва с
писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от лицето, с което е
сключен договорът за управление (решение № 1503-01-III г.о. на ВКС), а не
от друго лице, каквото се явява директора на поделението. ( решение № 38-
01-III г.о., решение № 262- 11-IV г.о.). Съдът намира, че с пълномощно
управителят на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД не може да
упълномощава директорът на „ППП – Г. Оряховица“ с правото да уволнява с
предизвестие служители от ръководството на предприятието на основание чл.
328, ал. 2 от КТ. (в т. см. и правната теория- В. Мръчков, "Коментар на
Кодекса на труда", "Сиби", 2016 г., дванадесето преработено и допълнено
издание – стр. 1013). От друга страна пълномощното не представлява договор
6
за управление, т.к с него собственикът на едно предприятие /или негов
представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед
постигането на определена стопанска цел. От пълномощното или от
представените от ответника писмени доказателства не може да се обоснове
извод, че за директора на „ППП-Г. Оряховица“ е възложено да постигне
определена стопанска цел. Обемът на правомощия на управителя се определя
от мандата, който му е възложен да изпълнява, а последният зависи от
задачите, включени в този мандат. Предметното съдържание на договора,
както и срока на действието му се определят свободно от страните, освен в
случаите, когато нормативен акт съдържа уредба, която следва да се
съобрази, в т. ч. и относно максималния срок, за който може да се сключи
такъв договор. С оглед променливостта на икономическите фактори,
принципалът е свободен в преценката си за времето, в което следва да се
постигне изпълнение на съответния икономически резултат, респ. може да
сключва поредица от договори за управление за по-кратък или по-дълъг срок.
Право да приложи специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2
КТ има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на
управлението, по който лицето се е задължило в определен срок, срещу
възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат, все
предпоставки за които не са налице доказателства да са били възложени на
Директора на „ППП – Г. Оряховица“ инж. Д.Д.. С оглед изложеното по-горе
съдът приема, че правото по чл. 328, ал. 2 КТ не е упражнено от надлежен
орган – директора на „ППП – Г. Оряховица“, с когото да е бил сключен
договор за възлагане на управлението на ответното дружество, по силата на
които да се е задължил да постигне на свой риск, в уговорения срок,
определен стопански резултат, от който е било обвързано възнаграждението
му, като е дал и гаранция за своето управление.
На следващо място съдът констатира, че представения по делото договор
за управление не съдържа бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне,
съответно подчинения му директор „Поделение пътнически превози – Г.
Оряховица“. В самия договор изрично е посочено, че същият се сключва до
провеждане на избор и назначаване на управител след проведена конкурсна
процедура по реда и условията на ППЗПП, чл. 2, ал. 2 от Договора, а не до
постигането на определени резултати, което изключва на своя страна
7
възможността представения договор за управление да е свързан с конкретна
бизнес задача за БДЖ - Пътнически превози.
Неприложимостта на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2
КТ обосновава извод за основателност на предявения от ищеца иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и за отмяна на извършеното от ответника уволнение като
незаконно. Безпредметно да се установява наличието или липсата на другото,
посочено от ищеца основание за незаконосъобразност на извършеното
уволнение.
С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да
бъде уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, който е пряко обусловен от
него – след като уволнението е отменено като незаконосъобразно и е
предявено изрично искане, ищецът следва да бъде възстановен на заеманата
от него преди уволнението длъжност „Ръководител, отдел Оперативна
дейност и обслужване“, която е изпълнявал въз основа на валидно възникнало
трудово правоотношение.
Относно осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ:
Ищецът е поискал да бъде заплатено обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за период от 6 месеца (20.06.2023 г. до 20.12.2023 г.)
в размер на 19 027,14 лв., през който период същият е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане. Отговорността на
работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за имуществени вреди
/пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с пропуснатото
брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или
служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не
повече от 6 месеца.Доказването на вредата - оставането без работа по трудово
правоотношение, е в тежест на ищеца – (ТР № 6/2013 г. на ВКС по тълк. дело
№ 6/2013 г., ОСГК). Фактът на безработица може да бъде доказан, като се
установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в
трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период /чл. 62, ал. 3 КТ/, регистриране
на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на
други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без
8
работа.
В настоящия случай оставането без работа на ищеца през процесния
период се установява от представената в последното съдебно заседание,
проведено на 14.11.2023 г., трудова книжка, от която е видно, че считано от
19.06.2023 г. ищецът е с прекратено трудово правоотношение, без данни за
вписване на ново такова. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, поради което съдът следва да зачете факта, че след
предявяване на иска на 14.08.2022 г. са изтекли 3 месеца, в които е доказано,
че ищецът е останал без работа и за който период претендира обезщетение.
Доказано е по делото, че последното получено от ищеца месечно брутно
трудово възнаграждение за пълния отработен месец преди уволнението
възлиза на 3361,19 лв. В този смисъл за процесния период - от 20.06.2023 г. до
14.11.2023 г.-датата на последното по делото съдебно заседание, дължимото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 15 509,87 лв., поради което и
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явява частично основателна, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, като за горницата до 19 027,14 лв. и за периода
15.11.2023 г. до 20.12.2023 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият е бил
представляван и е сключил договор за правна помощ с упълномощения от
него адвокат на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Претедира
заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: за иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 780 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на 1000 лв. на
основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата и за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в
размер на 2112 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Същите
следва да бъдат присъдени в полза на адвоката на ищеца, като само по иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ възнаграждението следва да бъде намалено с оглед
отхвърлителната част на иска до сумата 1795,89 лв, или общо дължимата
сумата е 3 575,89 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи разноски на ответника
9
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът претендира сумата от
3293,80 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 50 лв. за
депозит за вещо лице, или общо 3343, 80 лв. Съразмерно на отхвърлената
част от иска му се дължи от ищеца сумата от общо 618,12 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС – Горна Оряховица сумата от общо 720,39 лв.,
представляваща държавна такса за първоинстанционното производство /по 50
лв. за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, или общо 100
лв. и 620,39 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ/.
Според чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетения за работа. Посочената норма е императивна - съдът е длъжен да
постанови предварително изпълнение на решението си при тези хипотези,
като предварителното изпълнение на решението му не е поставено в
зависимост от преценката на съда, а следва задължително да бъде допуснато
по силата на посочената норма, когато са налице формалните предпоставки,
визирани в нея.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ уволнението на П. И. И., ЕГН: **********, извършено със Заповед
№ *** г., на Директор „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“
инж. Д.Д..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ П. И. И., ЕГН:
********** на заеманата преди уволнението длъжност *** в „Поделение за
пътнически превози – Горна Оряховица“.
ОСЪЖДА „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ ЕИК
1754056470213 да заплати на П. И. И., ЕГН: ********** на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ сумата от 15 509,87 лв.(петнадесет хиляди, петстотин и девет
лева, 87 ст.) в брутен размер, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от
20.06.2023 г. г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
10
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2023 г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до целия предявен размер
19 027,14 лв. и за периода от 15.11.2023 г. до 20.12.2023 г.
ОСЪЖДА „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ ЕИК
1754056470213 да заплати на адв. М. С. от АК - В. Търново, на основание чл.38,
ал.1, т. 3 от ЗАдв., сумата от общо 3 575,89 лв. (три хиляди, петстотин седемдесет
и пет лева, 89 ст.), адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на друг юрист, в производството пред районен съд.
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН: ********** да заплати по съразмерност на
„Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ ЕИК 1754056470213
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от общо 618, 12 лв. (шестстотин и
осемнадесет лева, 12 ст.), разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ ЕИК
1754056470213 да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 720,39 лв. – държавни такси за
разглеждане на делото.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му, с която ответникът е осъден, на
основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 от КТ да заплати на ищеца
обезщетение в брутен размер на 15 509,87 лв. (петнадесет хиляди, петстотин
и девет лева, 87 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването на съобщението за изготвянето му
на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11