РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен
състав,
в публичното заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 1802 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Й.П.Г. и Д.Д.Г.
срещу решение от 05.06.2017г., постановено по гр. дело № 20431/2016г. на
Софийски районен съд, 82 състав, в ЧАСТТА, с която, по предявените по делото искове
по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД , е признато за установено в
отношенията между жалбоподателите и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателите дължат
солидарно плащане на сумата от 1 728. 98
лв., представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия в имот
,находящ се в гр. София, ж.к. *****за периода м. декември 2012г. – месец април
2015г., както и сумата 281. 64 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 01.02.2013г. – 23.12.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата от 06.01.2016г. до окончателното плащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 00279/2016г. на
СРС, 82 с-в. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
ищеца – „Н.” ЕАД.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила,
като се излагат подробни доводи и съображения в тази насока. Жалбоподателите молят
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемият - ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач не
са депозирали писмени отговори на въззивната жалба.
Въззиваемият – ищец оспорва жалбата в хода на устните
състезания и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Решението в частта за отхвърляне на иска за главницата за
топлинна енергия до пълния предявен размер от 1745. 38 лв. и изцяло на исковете
за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея, е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка
по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в
обжалваната част.
Първоинстанционното решение е
постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. С оглед доводите в жалбата, следва
да се отбележи следното:
Предявени са по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания за незаплатена
топлинна енергия и мораторна лихва върху претендираната главница, за които е
издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 00279/2016г. на СРС, 82 с-в..
СРС е уважил частично иска за
главницата и изцяло иска за мораторна лихва, като е приел, че по делото е
проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия, като
е присъдил главницата съобразно заключението на СТЕ.
Договорното правоотношение между главните страни по
делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия
процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Не е
спорно по делото, а се установява и от представения нот. акт № 29/93г. на
нотариус М., че ответниците са носители на вещното право на ползване върху процесния
имот. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна
собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия
за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния
период, се установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за
отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от
приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост за процесния
период е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач, с договор,
също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
Съгласно
констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по
общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в
имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружествата за
топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за правоотношението между
страните лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот за
претендирания период радиаторите са затапени, т.е. липсват отоплителни тела, с
монтирани ИРРО, като е налице 1 брой щранг – лира в баня. Вещото лице дава
констатация, че през процесния период е начислявана топлинна енергия, отдадена
за сградна инсталация, топлинна енергия, отдадена за 1 брой щранг – лира и
топлинна енергия за БГВ. Разходът за БГВ е определен на основата на реален
отчет на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за
топла вода, с показания в куб.м и изравняване в края на всеки отоплителен сезон.
От изложеното следва изводът, че ответниците, в
качеството им на носители на вещното право на ползване върху имота, са потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съгласно чл.
155 от ЗЕ, дължат заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия, за претендирания период. Ето защо искът е доказан по основание. Доводите
в тази връзка, поддържани и в жалбата, за липса на облигационни правоотношения
между страните, поради липса на представен писмен договор, са изцяло неоснователни.
Договорното правоотношение възниква по силата на закона при публично известни
Общи условия.
Оплакването в жалбата относно липсата на качество на фактически
ползвател на Й.Г., освен че е недоказано, е и неотносимо, с оглед
гореизложеното за възникване на облигационните правоотношения с двамата
ответници по силата на закона.
Доводите в жалбата относно действието на Общите условия са
неоснователни - договорът се счита за сключен с конклудентни действия – арг.
чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Неоснователно е позоваването на въззивниците на нищожност
на клаузи в ОУ на основание разпоредбите на ЗПП. При определяне размера на
задължението за главницата, СРС не прилага клаузата от ОУ за предпоставките на
рекламацията, която потребителят дължи да извърши при несъгласие с определените
от топлопреносното предприятие задължения. Задължението е определено според
отчетеното количество на подадената топлоенергия и при дела за ответника на
база заявената кубатура, в т. ч. и такса мощност. Следователно, съответствието
на клаузата за рекламация с изискванията на ЗПП, е без значение за решаването
на спора.
Доводите в жалбата относно доказателствената стойност на
представените фактури /извлечения/ и изравнителни сметки съдът намира за
неотносими. Фактите относно размера на начислената топлоенергия се установяват
на самостоятелно основание от заключенията на приетата СТЕ , чиито констатации
не са опровергани от други доказателства по делото. Начислените на въззивниците
суми са определени като дължими на база реален отчет на уредите за индивидуално
разпределение и на СТИ в АС, на база правилно извършени дялово разпределение и
остойностяване на доставеното количество ТЕ. Възраженията в тази връзка са неоснователни
и недоказани.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателите досежно неизправност на абонатна станция , респ. липса на
доказателства общият топломер да е преминал метрологочина проверка. В заключението на СТЕ са констатирани
периодични проверки на топломера в абонатната станция съгласно БДС.
По отношение на
поддържания в хода на въззивното производство довод за отмяна на формулата,
приета в т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради – етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61 от Наредба №
16-334/2007г. за топлоснабдяването, с решение на ВАС по ахд № 1372/2016г.,
следва да се отбележи, че решението на ВАС няма обратно действие, поради което
същото е неотносимо към настоящия спор, касаещ доставената топлинна енергия за
минал период.
По изложените съображения, исковете са основателни и
доказани до присъдените от първоинстанционния съд размери.
Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението
в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
На въззиваемото дружество не следва да бъдат присъждани претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради липса на реално извършени
процесуални действия от негов процесуален представител.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.06.2017г., постановено
по гр. дело № 20431/2016г. на Софийски районен съд, 82 състав, в обжалваната
част за уважаване на исковете.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззивника – „Н. “ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.