№ 451
гр. София , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20211110207203 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на УД „Инвест фонд
мениджмънт“ АД с ЕИК *********, със седалище в София, представлявано от изпълнителните си
директори Мирослав Севлиевски и В. Т. против Наказателно постановление (НП) № Р-10-
77/29.01.2019 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 4 000 лева на основание чл.273, ал.5, т.1 пр.1 от Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране (ЗДКИСДПКИ) за нарушение по чл.65, ал.3 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества,
националните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове (обн., ДВ, бр. 85 от 1.11.2011 г., в сила от 1.11.2011 г., изм., бр. 52 от 10.07.2015 г., изм. и
доп., бр. 63 от 12.08.2016 г.), издадена на основание § 7 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗДКИСДПКИ.
Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 04.02.2019г., видно от известието за доставянето
му. Жалбата срещу него е входирана в деловодството на КФН на 11.02.2019г., т е в
законоустановения срок. Тя изхожда от активно легитимирани за подаването й лица –
изпълнителните директори на санкционираното дружество. Поради тези причини, съдът приема
тази Жалба за процесуално допустима.
Съдът намира Жалбата за неоснователна по следните съображения: въз основа на приложения към
делото доказателствен материал: Акт за установяване на административно нарушение АУАН № Р-
06-873/06.08.2018г на В. С. А. – старши експерт в отдел „Надзор на предприятия за колективно
1
инвестиране“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ към Комисията за финансов надзор
КФН; Приемо-предавателен протоксол от 22.05.2018г и представените с него документи, Поръчка
4659 от 10.01.2018г за записване на дялове в ДФ „Глобал Опортюнитис“ с управляващо дружество
„Инвест фонд мениджмънт“ АД и клиент „Астор“ ЕООД действащо чрез пълномощника Т. Й. Г.,
Потвърждение за изпълнение на поръчка № 4659/10.01.2018г от 15.01.2018г, Приемо-предавателен
протокол от 18.06.2018г. и представените с него документи; заверено от завеждащия консулската
служба в Солун Пълномощно, изходящо от Д. Е. П., действащ като президент на фирма „Астор“
ЕООД със седалище в София, с което упълномощава Т. Й. Г.; показанията на свидетеля В. С. А.,
дадени пред СРС, НО, 114 състав по нахд 3410/2019г. на 21.10.2019г., , които съдът цени като
добросъвестно дадени и невлизащи в противоречие с останалия доказателствен материал и като
взе предвид и изнесеното във Възражението по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, се установява следната
фактическа обстановка:
УД „Инвест фонд мениджмънт“ АД с ЕИК *********, със седалище в София е получило лиценз за
извършване на дейност като управляващо дружество. То е вписано във водения в КФН Регистър
по чл.30, ал.1, т.5 от ЗКФН. То е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ. По това не се спори.
Не се спори и за това, че дейността по колективната инвестиционна схема (КИС) се управлява
само от управляващото дружество съгласно сключен договор, т.е. според правилата на договорния
фонд. В конкретния случай жалбоподателя УД „Инвест фонд мениджмънт“ АД организира и
управлява ДФ „Глобал Опортюнитис“, който е вписан в регистъра на КФН. На 10.01.2018г.
дружеството жалбоподател е приело поръчка № 4659 за записване на дялове на ДФ „Глобал
Опортюнитис“ с клиент „Астор“ ЕООД, действащо чрез Т. Г., представящо се за пълномощник по
сделката.
При приемане на поръчката за жалбоподателя по силата на чл.65, ал.3 от Наредбата и във връзка с
дейността му е възникнало задължението за бездействие – да не приема поръчката, докато не му
бъде представено изрично пълномощно по смисъла на чл.65, ал.3 от Наредбата. Приемайки
поръчката на 10.01.2018г. в София, без да му бъде представено такова изрично пълномощно,
дружеството жалбоподател не е изпълнило това си задължение за бездействие.
Налице е основание по чл. 83, ал.1 от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на това
дружество – за неизпълнение на задължението към държавата, произтичащо от дейността му –
задължението по чл.65, ал.3 от Наредбата. Имуществената санкция е предвидена в разпоредбата на
чл. чл.273, ал.5, т.1 от ЗДКИСДПКИ.
Доколкото в конкретния случай не става въпрос за административно нарушение в тесния смисъл
на понятието, чието извършване е възможно само при физически
администативнонаказатевноотговорни лица по чл.24 и сл. от ЗАНН (чл.6 от ЗАНН изрично указва
кое деяние е административно нарушение), липсата на привръзка с разпоредбата на чл.273, ал.1,
т.1 от ЗДКИСДПКИ, установяваща наказуемост за административни нарушения на законови или
подзаконови норми по този закона) не съставлява нарушение на административнонаказателните
правила в конкретния случай.
Налице е и третият елемент от състава на чл.83, ал.1 от ЗАНН – случаят да е предвиден в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет. В
настоящия случай това е предвидено в разпоредбата на чл. 273, ал.5, т.1 от ЗДКИСДПКИ,
предвиждаща налагането на имуществена санкция в размер от 4 000 до 10 000 лева. В случая АНО
2
е наложил имуществена санкция в минимален размер, поради което липсата на мотиви относно
размера й не съставлява нарушение на процесуалните правила.
Съдът не констатира нарушения на производствените правила, допуснати от АНО и нарушили
правото на защита на жалбоподателя, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Относно повдигнатите с Жалбата въпроси:
С Жалбата се иска отмяната на атакуваното НП поради неправилност и незаконосъобразност на
същото. Твърди се несъставомерност на деянието, т.к. според жалбоподателя твърдяната за
нарушена разпоредба на чл.65, ал.3 от Наредба 44 не изисква изричност на пълномощното за
поръчка за обратно изкупуване на дялове на колективна инвестиционна схема: единственото
изискване към съдържанието на пълномощното било то да включва представителна власт за
извършване на управителни или разпоредителни действия с финансови инструменти, като не са
били въведени изисквания относно начина, по който тази представителна власт да бъде изразена –
общо или изрично. Базирайки се на този прочит на нормативната уредба, жалбоподателят смята, че
обемът на представителната власт в общото пълномощно, упълномощаващо г-жа Г. да извършва
всякакви действия като генерален представител, които са разрешени от закона, съдържа и
учредена изискуемия от чл.65, ал.3 от Наредбата начин представителна власт да извършва
всякакви сделки с финансови инструменти. Затова, предвид твърдяната липса на изискване за
изричност на тази представителна властта, фактическият състав на нарушението, за което
дружеството-жалбоподател е санкционирано, не е осъществен от обективна страна и нарушение не
е извършвано.
Съдът не споделя тълкуването на разпоредбата на чл.65, ал.3 от Наредбата, което прави
жалбоподателя. Според съда, тази разпоредба изисква изрично пълномощно.
Съдът също като жалбоподателя смята, че представителната власт, учредявана с генерално/общо
пълномощно, се тълкува разширително; пълномощникът не се ограничава в дейността си поради
липсата на представителна власт. В действията си той е ограничен само от закона – в случаите,
когато тези действия противоречат на закона или пък в случаите, когато самият законодател
прецени, че за определени действия упълномощителят следва да даде доказателство за знанието
си, че упълномощеният може да извършва от негово име и за негова сметка определени правни и
фактически действия, както и изрично да укаже, че дава съгласие това упълномощено лице да
прави това.
В тези случаи законодателят, при правното регулиране на обществените отношения, свързани с
такива правни и фактически действия, въвежда изискването за изрично упълномощаване. В тези
случаи правомощията на пълномощника се извличат не от общо формулираните изрази, при
разширително тълкуване, а по правилата на буквалното тълкуване на изрично изразената в
пълномощното воля на упълномощителя.
Съдът няма да се разпростира върху критериите, по които законодателят определя при кои правни
отношения се приема общото и при кои преценява да се изисква изрично упълномощаване, но
настоящият случай е именно такъв: самият нормотворец изрично е посочил минималното
съдържание на представителната власт – пълномощникът трябва да представи нотариално
заверено пълномощно, което да съдържа представителна власт за извършване на управителни или
3
разпоредителни действия с финансови инструменти. Изричното формулиране в подзаконовата
норма на минималния обем на представителната власт означава, че тази власт трябва да бъде
изрично вписана в пълномощното. Това е така, т.к. при възприемане на тезата на жалбоподателя за
изначално наличие на представителна власт по отношение управителните или разпоредителните
действия с финансови инструменти, би се обезсмислило самото създаване и действието на
разпоредба на чл.65, ал.3 от Наредбата. Ако нормотворецът застъпваше становището на
жалбоподателя, то той не би пристъпил към създаването на тази норма, при това със санкционния
елемент да въвежда недопустимост на сделките, сключени чрез пълномощно, което не е
нотариално заверено или пък в което не са вписани посочените действия.
Затова, като изразява становището си, че тази разпоредба е мислима само като изискване за
изрично упълномощаване и тя указва минималния и конкретен обем представителна власт, с която
трябва да разполага пълномощника, съдът намира, че с разпоредбата на чл.65, ал.3 от Наредбата е
въведено изискването за изрично, а не общо упълномощаване. Създавайки тази разпоредба,
нормотворецът е изразил волята си, че не желае този въпрос да се урежда по общия ред и изрично
е установил специален такъв. Наличието на специална, макар и подзаконова, разпоредба относно
обема на представителната власт, изключва в конкретния случай приложението на общото
упълномощаване.
Ето защо съдът намира, че приложеното Пълномощно от 09.06.1995г, нотариално заверено от
завеждащия консулската служба в Ген.консулство на България в Солун и изходящо от Дамянос
Евстатиос Пахохулос – президент на фирма „Астор“ ЕООД, с което се упълномощава Т. Й. Г., не
отговаря на изискванията на чл.65, ал.3 от Наредбата, поради което за жалбоподател е възникнало
задължението да не приема поръчката на „Астор“ ЕООД. Това задължение, произтичащо от чл.65,
ал.3 от Наредбата, жалбоподателят не е изпълнил и на 10.01.2018г в София е приел поръчката.
Изпълнителното деяние на нарушението се състои в неизпълнение на едно задължение към
държавата (в случая държавен орган – КФН) за изпълнение на предписано от подзаконов
нормативен акт бездействие – да не се приема поръчка, докато не се представи изрично
пълномощно по чл.65, ал.3 от Наредбата. За да може да бъде наложена имуществена санкция,
разпоредбата на чл.83 от ЗАНН изисква това да бъде предвидено в закон или наредба. На второ
място в Жалбата се изтъква, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН неясна правна
квалификация на нарушената разпоредба, т.к. в тази връзка административнонаказващият орган
(АНО) се бил ограничил единствено с твърдението че „нарушението на чл.65, ал.3 е обявено за
административно нарушение с чл.273, ал.1, т.1 от ЗДКИСДПКИ“, а в цитираната разпоредба на
ЗДКИСДПКИ били посочени алтернативно около 15 броя предложения на административни
нарушения и АНО не е конкретизирал точно кое от тях е имал предвид. Настоящият съдебен
състав изхожда от законовото положение, че нормативните актове съдържат общи правила за
поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, имат нееднократно
действие и се издават или приемат от компетентен държавен орган – чл.1а от ЗНА (Закон за
нормативните актове). Частите на нормативните актове се обозначават чрез графичното отделяне
на текста в членове, алинеи, точки и букви. Предложенията, хипотезите, алтернативите са
елементи от смисловото съдържание на правната норма. Те не са самостоятелно графично
обособени части на нормативния акт, а се извеждат чрез тълкуване на смисъла правната норма
(чиито елементи диспозиция, санкция, могат да бъдат разположени в различни нормативни
актове). Затова и за АНО не съществува задължение да посочва в степен по-детайлна и конкретна
от степента на конкретизация на частите на нормативния акт, възприета от нормотвореца на
4
съответния нормативен акт. Поради тази причина за АНО не е възникнало задължение за
детайлизиране на цитираната от нормативната база в степента, изисквана чрез жалбата – чрез
алтернативи, предложения и т.н. – които са смислови, а не графични разграничения на
съдържанието на правната норма. Затова съдът не намира основание да приеме, че непосочвайки
точно кое предложение в чл.273, ал.1, т.1 от ЗДКИСДПКИ намира приложение в случая, правото
на защита е нарушено до степен жалбоподателят да не може да разбере в какво точно е обвинен.
Напротив, АНО в случая е тълкувал правната норма, която смята за нарушена, посочвайки, че тя се
съдържа в разпоредбите на два нормативни акта – в чл.65, ал.3 от Наредба 44, където се намира
нейната хипотеза и разпоредбата на чл.273, ал.1, т.1 от ЗДКИСДПКИ, където е посочена санкцията
на тази хипотеза, приложима за физическите лица по чл.26 от ЗАНН.
В действителност, за налагането на имуществена санкция е достатъчно наличието на неизпълнение
на задължение към държавата във връзка с дейността (само хипотеза, обективно неизпълнение и
само обективна страна на деянието) на юридическото лице, а не непременно административно
нарушение (включващ и субективна страна на деянието във фактическия състав, както и липсата
на изключващи вината обстоятелства).
Излагайки съображения защо извършеното от жалбоподателя при осъществяване на дейността си
не просто е осъществил неизпълнение на задължение към държавата, но и че извършеното би
съставлявало административно нарушение в тесния смисъл на понятието, когато е извършено от
административнонаказателно физическо лице по чл.26 от ЗАНН, АНО е обяснил на жалбоподателя
повече от необходимото, за да мотивира становището си защо смята да му наложи имуществена
санкция, каквато възможност му предоставя чл.83 от ЗАНН. Това според съда не съставлява
нарушение на производствените правила, нито води до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, т.к. не само му посочва за кое неизпълнението на задължение към държавата му се
налага имуществената санкция, но и му указва, че в случай, че такова деяние се извърши от някое
от лицата по чл.26 от ЗАНН, същото би съставлявало административно нарушение в тесния
смисъл на понятието.
Съдът не намира основание за приложението на чл.28 от ЗАНН. Случаят не е маловажен, т.к.
неизпълненото задължение, поради което е наложена имуществената санкция, е свързано с
Пълномощно и учредената с него представителна власт; самото пълномощно е издадено преди
дълъг период от време. Това не прави пълномощното автоматично негодно да поражда правно
действие. Но съдът не намира доказателства за предприети от жалбоподателя действия по
проверка на валидността на пълномощното – жив ли е упълномощителят, оттеглено ли е
пълномощното, валидно ли е издадено (всъщност такива действия не са предприети и от КФН).
Основание да се смята, че такива действия, израз на добро управление са наложителни, дава
обстоятелството, че това пълномощно е от 1995 година, при това е заверено от завеждащия
консулската служба на генералното консулство на НРБългария в Солун, видно от положения
върху него щемпел, въпреки че според Конституцията от 1991 година нашата държава се именува
Република България. Това за съда означава, че жалбоподателят не е въвел добри практики по
проверка на документооборота в предприятието и представяните пълномощни.
5
Относно претендираните от страните:
Поради отхвърлянето на жалбата като неоснователна, съдът не намира основание за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя.
По отношение претенцията на въззиваемата страна: настоящото производство се е развило при
участието на юрк Гьорчев, който се е явявал по делото като процесуален представител на
въззиваемата стлана по нахд 3410/2019г пред СРС, НО, 114 състав – обявено за решаване в едно
заседание, изготвил писмени бележки пред касационната инстанция и пледирал на съдебното
заседание пред АССГ по кад 6447/2020г на 3-ти Касационен състав, както и пред настоящия
съдебен състав. Въпреки че и трите дела са решени с по едно съдебно заседание, юрк.Гьорчев е
изготвял и писмени бележки по касационното производство. Поради тази причина
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определяно според броя на явяванията и
положените от процесуалния представител на въззиваемата страна усилия, както следва: три
явявания по осемдесет лева, както и петдесет лева за изготвяне на писмените бележки пред
касационната инстанция, като по този начин се формират разноски в размер на 290 лева, които
съдът намира за справедлив размер. Съдът обаче е ограничен в отсъждането си от претенцията на
юрк.Гьорчев, който претендира разноски в максимален размер до 240 лева, на каквато стойност
следва да бъде и решението му по чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № Р-10-
77/29.01.2019 г. на КФН, с което на УД „Инвест фонд мениджмънт“ АД с ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева на основание чл.273, ал.5, т.1 пр.1 от
ЗДКИСДПКИ за нарушение по чл.65, ал.3 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към
дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН „Инвест фонд мениджмънт“ АД с ЕИК ********* да
заплати на КФН направените по делото разноски в размер на 240 лева – за юрисконсултско
възнаграждение.
За Решението да се съобщи на страните и да им бъде предоставен препис от същото при
поискване.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – София град в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7