Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 10 

 

гр. София, 18.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията АНХ дело № 701 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Д.К., ЕГН **********, срещу наказателно № 18-0344-000521 от 04.07.2018 г., издадено от Емил Славейков Славков- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева, за това, че на 13.06.2018 г., около 22.20 часа, в гр. Божурище, на бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Любен Каравелов“ към ул. „Христо Ботев“, управлява лек автомобил марка „Тойота“, модел „Старлет“, с рег. № СВ 7310 КК, собственост на Светлин Цоков, ЕГН **********, като ползвател водачът няма сключен действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на управляваното МПС, с което извършил: Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите- нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

В жалбата се твърди, че наложеното на жалбоподателя наказание е завишено, с оглед което същото се явява незаконосъобразно.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. 

Въззиваемата страна- РУ на МВР Сливница, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено 22.10.2018 г., видно от разписката в основата на НП, а жалбата е била подадена на 23.10.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 13.06.2018 г., около 22.20 часа, жалбоподателят Д.Д.К. се намирал в гр. Божурище, като се движел с управлявания от него лек автомобил марка марка „Тойота“, модел „Старлет“, с рег. № СВ 7310 КК, собственост на Светлин Цоков, ЕГН **********,***, с посока на движение от ул. „Любен Каравелов“ към ул. „Христо Ботев“. За управлявания от жалбоподателя лек автомобил в електронния регистър на Гаранционния фонд нямало регистрирана застраховка „Гражданска отговорност“. Последната сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управляваното МПС била с номер на полицата BG/22117002851042, като началната дата на договора била от 26.10.2017 г., а крайната дата- 26.10.2018 г., като същата била подадена като прекратена в информационния център на Гаранционния фонд на 14.05.2018 г. в 06.40 часа, поради „Невнесена вноска“. Считано от 15.05.2018 г. управляваният от жалбоподателя автомобил бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

 На посочената по-горе дата жалбоподателят Д. бил спрян за проверка от свидетелите М.И.Д. и К.Х.Т., като в хода на проверката  Д. не представил полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. При извършена справка в регистъра на Гаранционния фонд свидетелите установили, че жалбоподателят няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което повикали свидетеля А.Л.М.- на длъжност младши автоконтрольор при РУ- Сливница, ОДМВР София, за съставяне на АУАН. Последният свидетел пристигнал на място и съставил на жалбоподателя, в присъствието на двамата свидетели, АУАН № 545 от 13.06.2018 г. за това, че 13.06.2018 г., около 22.20 часа, в гр. Божурище, по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Любен Каравелов“ към ул. „Христо Ботев“, жалбоподателят Д. управлява лек автомобил марка „Тойота“, модел „Старлет“, с рег. № СВ 7310 КК, собственост на Светлин Цоков, ЕГН **********, като ползвател водачът няма сключен действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното МПС, с което виновно нарушил чл. 638, ал. 3 КЗ. АУАН бил предявен на жалбоподателя, като той не направил възражения срещу него.

Въз основа на така съставения АУАН на 04.07.2018 г. Емил Славейков Славков- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, упълномощен със Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на директора на ОДМВР- София, издал атакуваното НП № 18-0344-000521 от 04.07.2018 г., в което АНО е приел, че с деянието, описано идентично както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил: Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите- нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ на Д. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 545 от 13.06.2018 г., извлечение от регистъра на Гаранционния фонд за л.а. марка „Тойота“, модел „Старлет“, с рег. № СВ 7310 КК, Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на Директора на ОДМВР София, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Емил Славейков Славков, Заповед № 517з-3327/02.10.2018 г. на директора на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност от 17.10.2018 г. на А.Л.М., справка от АИС КАТ, съдържаща информация за собственика на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Старлет“, с рег. № СВ 7310 КК, както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите А.Л.М., М.И.Д. и К.Х.Т..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и актове за встъпване в длъжност се установява компетентността на актосъставителя, доколкото разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ предписва, че за нарушенията по чл. 638, ал. 3 КЗ АУАН се съставя от съответните длъжностни лица от службите по контрол по ЗДвП, а от приложената заповед на директора на ОДМВР-София- и компетентността на административнонаказващия орган.

Доколкото свидетелите неколкократно са установявали извършване на нарушения от страна жалбоподателя Д., на същите беше предявен АУАН № 545 от 13.06.2018 г. съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. След запознаване с акта, свидетелите, предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 НК, потвърдиха изложеното в него, като спомняйки си за конкретния случай изложиха логично, последователно и вътрешно непротиворечиво обстоятелствата, които са възприели при извършване на проверката. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока), но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните разкази.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по делото писмени доказателства.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 13.06.2018 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок (на 04.07.2018 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Съобразявайки изложеното, следва да се приеме, че задължение за всяко лице, което уптравлява МПС, е да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която обезпечава риска при настъпване на застрахователно събитие.

В настоящия случай в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на санкционираното лице, като по делото се установява и извършеното от жалбоподателя нарушение, доколкото от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че именно жалбоподателят е управлявал лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Старлет“, с рег. № СВ 7310 КК, който не е негова собственост, а е собственост на Светлин Венецков Цоков, ЕГН **********, и за който към момента на установяване на нарушението не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, доколкото същият е бил прекратен поради неплащане на вноска, считано от 15.05.2018 г.

Извършеното от жалбоподателя нарушение не попада и под приложното поле на маловажния случай, тъй като за да се квалифицира едно нарушение като „маловажно”, следва да са налице редица обстоятелства, анализът на които да налага извод, че деецът и поведението му разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от този вид, при което и санкция, определена в законовия й минимум, се явява прекомерна. В настоящия случай съдът намира, че по делото не се установяват обстоятелства, от които да се налага извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с деяния от същия вид. Касае за извършване на формално нарушение, с което се засягат в сериозна степен обществените отношение, свързани с възможността при настъпване на застрахователно събитие, като например пътно-транспортно произшествие, да бъдат репарирани претърпените от пострадалите лица имуществени и неимуществени вреди, за който застрахователят е поел риска от настъпването им. Когато законодателят забранява определено поведение, без да се интересува от настъпилия резултат, се цели именно превенция на настъпването на по-тежки последици, като, за да се счете, че същото представлява „маловажен случай“, е необходимо да са налице такива обстоятелства, които да водят до извод, че санкционирането на дееца дори с глоба в минимален размер би се явило неоправдано, а такива обстоятелства по делото не са налице. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай”  по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. 

Същевременно административнонаказващият орган е приложил правилно и санкционната норма, като е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 400 лв., доколкото предвиденото от законодателя административно наказание за нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ е в абсолютно определен размер от 400 лв., поради което за съда не съществува правомощие да преценява възражението на жалбоподателя, че санкцията е завишена.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна. 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 18-0344-000521 от 04.07.2018 г., издадено от Емил Славейков Славков- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на Д.Д.К., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: