РЕШЕНИЕ

 

Номер 2636                           Година  2019                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 25.06                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 03.06.2019 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  17710 по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът С.И.Г. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2 460 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните на 01.04.2014 г под формата на стоков кредит устен Договор за изсичане на дърва за огрев от собствена гора на ищеца, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.04.2015 г. до дата на подаване на исковата молба в размер на 264 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба, допълнително представени молби и в писмена защита съображения. Претендира разноски - включително и тези, направени в производството по  ч. гр. дело № 14910/2018 г. по описа на ПРС - ХІІ гр. състав.

Ответникът Ч.Г.К. *** оспорва обективно съединените искове и моли съдът да го отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговори на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 8326/19.09.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 14910/2018 г. по описа на ПРС - ХІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 2 460 лева – вземане по Запис на заповед за сумата 4 050 лева, издаден от ответника на 08.09.2014 г. в гр. Пловдив, с падеж на 01.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски – 54, 50 лева – ДТ и 154 лева хонорар на адвокат. Тъй като ответникът е подал възражение против Заповедта, в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело, като в хода на производството по делото, с подадена на 14.01.2019 г. молба, ищецът е поискал и съдът е допуснал в съдебното заседание по делото на 06.02.2019 г. изменение на първоначално предявения иск срещу ответника с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК и след изменението е продължил разглеждането на делото по обективно съединените искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съобразно допуснатото изменение.

От страна на ищеца не са ангажирани каквито и да е надлежни писмени доказателства, от които да се установява, че той е собственик на гора, къде се намира тази гора, каква е площта й, нито – дори да се приеме, че действително ищецът е собственик на гора – че е разполагал с разрешително за извършване на сеч в гората си, съответно – че е имал право да наема други лица за извършване на сеч в гората му. Освен това, разпитаният по делото свидетел на ищеца – Б.Я., твърди, че през 2001 година е извършвал сеч в гората на ищеца, а след това отново сеч в тази гора – този път заедно с ответника Ч.К., е извършвал през 2013 г., докато ищецът твърди, че устният договор между него и ответника, на който основава претенцията си, е бил сключен през 2014 година.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява нито, че ищецът е собственик на гора, нито, че е разполагал с разрешение за сеч в тази гора, нито – че през април 2014 г. е сключил с ответника Договор за изсичане на дърва от гората, съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед на акцесорния им характер – следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна и законна лихви върху главницата.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 550 лева – платено адв. възнаграждение за един адвокат.

Предвид направеното от ищеца и допуснато от съда в съдебното заседание на 06.02.2019 г. изменение на иска от установителен в осъдителни обективно съединени искове и на основание чл.415, ал.5 от ГПК, следва да се обезсили издадената по частното гражданско дело Заповед за изпълнение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.Г., ЕГН: **********,*** – *** адв. Н.Д., против Ч.Г.К., ЕГН **********,***, адв. Д.А., обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 460 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните на 01.04.2014 г под формата на стоков кредит устен Договор за изсичане на дърва за огрев от собствена гора на ищеца, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.04.2015 г. до дата на подаване на исковата молба в размер на 264 лева, заедно със законната лихва върху главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 8326/19.09.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 14910/2018 г. по описа на ПРС - ХІІ гр. състав.

ОСЪЖДА С.И.Г., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Ч.Г.К., с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 550 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ХІІ гр. състав ч. гр. дело № 14910/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ