Решение по дело №3116/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ……..2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на девети декември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ З.

 ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

                                                                                    ПАВЕЛ ПАНОВ

при участието на секретаря Гергана Цветкова и в присъствието на прокурора М. Бешков, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 3116 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 08.06.2018 г., постановена по НОХД № 1542/2017 г., СРС, НО, 17-ти състав е признал подсъдимия Л.Т.В. за виновен в това, че на 05.09.2015 г. около 02:00 часа в гр. София, на брега на язовир Искър на около 300 метра северно от вилно селище „Иструм парк“, чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в областта на главата на К.Г.Й. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочната област на главата с линейно счупване на подлежащата теменна и слепоочни кости и малък субдурален  кръвоизлив в дясната теменна област – реализирало медико-биологичния признак „нараняване, проникващо в черепната кухина“, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия Л.Т.В. да заплати разноски по делото в досъдебното производство в размер на 290,84 лева по сметка на СДВР, в полза на Държавата, както и разноски в съдебното производство в размер на 200,00 лева по сметка на СРС.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подс. Л.Т.В. – адвокат Г.В., в които се излагат аргументи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Сочи се, че присъдата е постановена при доказателствена непълнота и незаконосъобразно проведено разпознаване на лица по снимков материал. Критикува се възприетата от съда фактическа обстановка, както и направения доказателствен анализ. Приема се, че в хода на първоинстанционното съдебно производство неправилно са били кредитирани едни доказателства и не е била дадена вяра на други. Изтъква се, че постановената присъда почива на предположения, а обвинението е останало недоказано по безспорен и несъмнен начин. Прави се искане за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нова, оправдателна присъда спрямо подс. Л.Т.В..

В разпоредително заседание на 14.08.2019 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание на 08.11.2019 г. е допуснато провеждане на въззивно съдебно следствие, в хода на което са изслушани обясненията на подс. В., като с оглед тяхната проверка и пълното изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване е допуснат повторен разпит на свид. Л.М.Х. и е уважено искането на защитата за поставянето им в очна ставка, поради наличие на констатирани във въззивното производство противоречия между дадените от подсъдимия обяснения и показанията на свид. Х..

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. В., поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея, като не прави съществени изменения в изложените в тях съображения. Пледира за оправдателна присъда, като на първо място подчертава, че по делото е останало недоказано оръдието на престъпното деяние, а аргументите на първия съд по този въпрос счита за противоречиви и неубедителни. Изразява несъгласие с безкритичното възприемане на показанията на пострадалия Й. и изведените на тяхната основа  изводи за участието на доверителя му в причиняването на инкриминираните телесни повреди. Спира се на показанията на свид. Х., дадени пред въззивния съд, като отбелязва категоричността на свидетеля по отношение на обстоятелствата, че не пострадалия е бил ударен от подсъдимия, а точно обратното. Възразява срещу фактическите изводи на първоинстанционния съд, изведени отново от показанията на свид. Й., че подсъдимият и свид. Х. са участвали активно в побоя над пострадалия, като първият го е удрял по главата, а втория го е ритал от кръста надолу. Контрааргументира виждането на съда, че подс. В. е държал дървен кол, с който са нанасяни ударите, което определя като предположение, неподкрепено от свидетелските показания. Изразява становище, че включително показанията на свид. П.П., на които стъпва районният съдия не предоставят необходимата за този извод информация, доколкото същият не дава сведения за това подс. В. да е държал в ръцете си пръчки или други предмети.

Пледира за кредитиране на обясненията на подсъдимото лице от въззивния съдебен състав, в конкретност досежно участието му в процесния инцидент и предложената от последния версия за развитието му. Акцентира на изложеното от подсъдимия пред въззивния съд, че е чул звук от отваряне на метална палка преди пострадалият да се свлече на земята, след което е видял свид. Х. да държи в ръцете си такава палка, която ударил в камък, за да я прибере. Изтъква, че подсъдимият се е предпазвал от ударите на свидетеля Й., а относно начина, по който същия е бил увреден, аргументира становището за нанесен удар с метална палка от страна на свид. Х.. Специално отбелязва, че последните обстоятелства не са били известни и за него, тъй като подсъдимият е решил да му ги сподели едва след постановяване на присъдата. Коментира проведен разговор между подс. В. и свид. Х., в който последния е бил помолен от подсъдимия да каже истината, но свидетеля е отказал пред угрозата да влезе в затвора. Подчертава, че свид. Х. е съобщил пред подсъдимия, че го е направил заради него и по този начин го е спасил при побоя. Базирайки се на обясненията на подсъдимото лице, защитата оспорва изводите на първостепенния съд за доказаност на средството, с което е извършено деянието и механизма на извършването му, които оценява като незаконосъобразни и почиващи на предположения.

Завършва тази група аргументи с отбелязване, че обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице се подкрепят от показанията на свид. Ц., който е част от групата на пострадалия и също потвърждава, че е чул звук от разгъване на палка, поради което намира, че не съставляват единствено негова защитна позиция. В този смисъл, предлага на въззивния съд да приеме горните като надеждна доказателствена основа за мотивиране на извода, че процесният удар е нанесен с метална палка от свид. Х., в момент когато свид. Й. е бил в наведено положение и е нанасял удари по главата на подсъдимия, като след този удар пострадалият внезапно се е свлякъл на земята.

Следващата част от пледоарията на адв. В. е посветена на извършените на досъдебната фаза разпознавания на лица по снимков материал и тяхната незаконосъобразност. Фиксира вниманието на съда върху твърденията на подсъдимия за оказан натиск от полицейски служител при 08 РУ-СДВР, който след показан запис, включващ сцени на насилие със задържани лица, казал на подсъдимия и свид. Х., че трябва да откажат лицево разпознаване, защото няма да е в тяхна полза. Сочи, че въпросният полицейски служител е накарал последните да попълнят декларация, в която да заявят, че отказват да участват в това разпознаване, защото не се смятат за виновни. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на извършеното действие по разследването, защитата вижда и в обстоятелството, че споменатия полицейски служител е в близки отношения с едно от поемните лица, участвали в разпознаването на подсъдимия и свид. Х.. Завършва тезата си, като подчертава, че към инкриминираната дата подсъдимият е бил на 21 години, имал е дълга коса и черна брада с мустаци, докато на снимката от фотоалбума, последният е 18 годишен, без брада и мустаци. Според защитата, съмнения поражда и факта, че по време на инцидента подс. В. е бил с шапка, с оглед на което обосновава невъзможността разпознаващото лице да го възприеме по начина посочен в разпита преди разпознаването.

В края на пледоарията си защитникът подчертава, че въпреки подробния доказателствен анализ, решаващият съд не е обсъдил възраженията му, поради което намира мотивите към осъдителната присъда за необективни и недостатъчно обосновани. В заключение поддържа позицията, че подсъдимият е поел отговорността за случилото се, тъй като със свид. Х. са израснали заедно от деца. На тази основа се желае присъдата на първостепенния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.

Подсъдимият Л.В. се присъединява към развитите от адв. В. доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация.

При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна. Сочи, че същата е постановена след анализ на събраните по делото доказателства, които установяват по безпротиворечив начин възприетата от предходния съд фактическа обстановка и навежда конкретни контрааргументи по отношение на доводите за недоказаност на обвинителната постановка. Счита, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а именно, че подсъдимият е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение пред съда. Подчертава, че доказателства за участието на подсъдимия в процесното деяние се съдържат преди всичко в показанията на пострадалия, който е категоричен, че именно подс. В. е лицето, което на инкриминираните дата и място му е нанесло посочените от обвинението удари и е причинило съставомерните телесни увреждания. Акцентира, че същите кореспондират с резултатите от извършения оглед на местопроизшествието, в частност с намерените парчета от дървен материал (колове или пръчки), с които с голяма степен на вероятност са причинени и процесните удари, наред с нанесените удари с ръце и крака по отношение на пострадалия. Отбелязва, че неговите показания са в синхрон и с приложената по делото медицинска документация, и се потвърждават от заключението на вещите лица,  изготвили СМЕ.

Според държавния обвинител, извършените на досъдебната фаза разпознавания по фотоснимки, не са опорочени, предвид писмено декларирания отказ на подсъдимия да участва в разпознаване на живо. Намира за голословни твърденията на защитата, че неустановен по делото полицейски служител е давал съвети на подсъдимия да откаже участие в това процесуално-следствено действие. Застъпва становището, че независимо от валидността на извършеното разпознаване, авторството на инкриминираното деяние от страна на подс. В. е несъмнено установено, доколкото пострадалият Й. разпознава категорично подсъдимия при разпита му пред първата инстанция.

Заявява съгласие с възприетия от първостепенния съд подход при преценката на двете групи гласни доказателствени средства по делото, като намира за правилно решението на съда да гласува доверие на показанията на свидетелите, част от компанията на пострадалия, респ. да не се довери на показанията на свидетелите от приятелския кръг на подсъдимия. Счита, че обясненията на подсъдимия В. са недостоверни, поради което не следва да бъдат кредитирани, а да бъдат възприети като негова защитна версия. Коментира показанията на свид. Х. и обосновава тезата, че те не изключват възможността подсъдимият да е нанесъл посочените в обвинителния акт удари, доколкото свидетелят не е имал постоянен визуален контакт с действията на пострадалото и подсъдимото лице.

В заключение моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частния обвинител – адв. К., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че подсъдимият действително е извършил престъплението, за което е признат за виновен.  Отбелязва, че по делото са разпитани множество свидетели, които могат да бъдат обособени в две групи, с оглед наличието на съпричастност към обвинителната или към защитната теза. Изтъква, че при анализа на показанията на свидетелите от групата на подсъдимия се забелязва склонност към избягване на подробности за факти, които не са в тяхна полза, лишени са от логическа последователност и обслужват защитната теза на подсъдимия. Обръща внимание, че всички свидетели от групата на пострадалия имат наранявания, докато от противоположната група с такива се явява само подсъдимия. Според процесуалния представител на частния обвинител, допълнителният разпит на свид. Х. и очната ставка между него и подс. В. не променят фактическата обстановка, приета от СРС, нито внасят яснота, касателно предмета на доказване. Изразява становище, че механизма на извършване на деянието е безспорно изяснен от изготвената съдебно-медицинска експертиза, а предварителната подготовка на лицата от групата на подсъдимия, говори за една добре планирана акция. Подчертава, че пострадалият категорично е разпознал подсъдимия в хода на съдебното следствие пред СРС, като допълнително набляга на обстоятелствата, при които е осъществено инкриминираното деяние – размяна на удари между лица от близко разстояние и светлината от огъня, която е позволила на свид. Й. добре да възприеме лицето на извършителя. В заключение моли за потвърждаване на присъдата на първостепенния съд. Предлага при индивидуализацията на наказателната отговорност да бъдат отчетени  като смекчаващи отговорността на подсъдимия, обстоятелства - младата му възраст и необремененото му съдебно минало.

Частният обвинител К.Й., не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по жалбите.

В правото си на последна дума, подс. Л.В. не се признава за виновен и моли съда за оправдателна присъда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички обективно възможни и относими към предмета на делото доказателства, а именно: гласните доказателства – обясненията на подсъдимия Л.В., показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: К.Й., В.Ц., в това число показанията на свидетеля от досъдебното производство (л. 18), приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК,  К.А., А.Д., включително прочетените частично на осн. чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК негови показания от досъдебното производство (л. 21), В.Ф., в това число показанията на свидетеля от досъдебното производство (л. 24), прочетени частично и приети на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал.1, т. 2 от НПК,  А.А., Р.Б., М.Ч., Е.П., включително прочетените частично на осн. чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК нейни показания от досъдебното производство(л. 127- л. 128),  Е.С., С.А., в това число показанията на свидетеля от досъдебното производство (л. 131- л. 132), приобщени частично на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал.1, т. 2 от НПК, П.П., включително прочетените частично на осн. чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т.  от НПК негови показания от досъдебното производство(л. 133- л.134),  Т. У., вкл. прочетените на осн. чл. 281, ал. 5 вр., ал. 1, т. 1 от НПК изцяло нейни показания от досъдебното производство (л. 144), Е.Б., вкл. прочетените на осн. чл. 281, ал. 5 вр., ал. 1, т. 1 от НПК частично нейни показания от досъдебното производство (л. 143),  Й.М., в това число показанията на свидетеля от досъдебното производство (л. 200), прочетени частично и приети на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал.1, т. 1 от НПК, В.Г. и Л.Х., в това число показанията на свидетеля от досъдебното производство (л. 202), прочетени частично и приети на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал.1, т. 1 от НПК; приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, протоколите за разпознаване на лица по фотоснимки, декларациите от подс. В. и свид. Х. за отказ от участие в разпознаване на живо, справка за съдимост, медицински документи за пострадалия и част от свидетелите, фискален бон и др., способите за доказване: заключенията на приетите съдебно-медицински експертизи на пострадалия и свидетелите, заключението на съдебно-биологичната експертиза, включително и приобщените по делото веществени доказателства – дървени прътове.

Въззивният съдебен състав счита, че вътрешното убеждение на ревизирания съд по фактите е формирано на основата на правилен и добросъвестен анализ на събраните по делото доказателствени материали, анализирани в тяхната съвкупност, като депозираните в хода на производството пред настоящия съд обяснения на подсъдимия Л.В. и показанията на свидетеля Л.Х. не доведоха до формирането на различни фактически констатации в сравнение с тези установени и възприети от първата инстанция. Контролираният съд, задълбочено е обсъдил всички доказателства по делото и мотивирано е приел кои от тях цени и кои - не. Доказателственият анализ на районния съдия не страда от твърдените от защитата пороци, като същият е точен, логичен и пълен.

В заключение на базата на събрания от двете съдебни инстанции доказателствен материал, СГС прецени, че не съществуват  причини за съществена корекция на данните по фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимият Л.Т.В., ЕГН **********, е  роден на *** г.  в гр. Елин Пелин, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, студент, неработещ, неосъждан, с адрес – с********.

На 04.09.2015 г. свидетелите К.Й., В.Ц., К.А., В.Ф., А.А. и А. Й. решили да отидат на палатки на брега на язовир Искър. Уговорили си среща в кв. „Модерно предградие“ в гр. София, от където потеглили с автомобилите на пострадалия Й. и на свид.А.. Малко преди обяд стигнали до източната страна на язовир Искър, местност „Ушите“, като разпънали своите палатки на около 300 метра северно от вилно селище „Иструм парк”, в близост до язовира. През деня се забавлявали, играли карти, плували в язовира и запалили огън. Вечерта употребили малко количество алкохол и вечеряли. Малко преди полунощ, свид. К.А. почувствал, че е изморен и решил да си легне в една от палатките, а останалите продължили да си говорят около огъня, който тлеел.

В близост до тях, на около 60 метра имало друга компания, тази на свидетелите С.А., П.П., заедно с приятелките им – свидетелките Е.П. и Е.С., които също били разпънали палатки близо до брега на язовира. Те пристигнали на мястото с автомобила на свид. А., марка „Мерцедес“ предния ден. Направило им впечатление, че на следващия ден, т.е. 04.09.2015 г. пристигнала компания от момчета, които се настанили на палатки, като същите били доста шумни – слушали силно музика и викали, но въпреки това решили да не се конфронтират с тях.

През деня, свидетелките Е.П. и Е.С. отишли до близката гора, за да съберат съчки за огъня, който възнамерявали да запалят вечерта, а приятелите им останали при палатките. В това време момчетата от другата компания забелязали, че двете момичета са сами и започнали да се закачат с тях, наричали ги „русалки“, предложи ли им да се присъединят към тяхната компания. СвидетелкитеП.и С. споделили на своите приятелите за случката, те обаче преценили, че няма смисъл да отговарят на провокациите им, тъй като другата компания ги превъзхождала по численост.

Привечер свид. А. и свид.П.отишли с автомобила си до гр. Ихтиман, където пазарували от хранителен магазин „СВА“. През това време свид. П. и свид. С. останали при палатките. След като се върнали, четиримата си приготвили вечеря и се настанили около огъня. Момчетата от другата компания продължавали да се забавлява, като от време на време отправяли реплики по отношение на автомобила на свид. А..

След полунощ зачестила размяната на реплики между компаниите, поради което свид.П.и свид. С. се изплашили и поискали да си тръгват с приятелите си и започнали да опаковат багажа си. Тогава свид. С.А. се обадил на свидетелите В.Г., Л.Х., Й.М. и на подс. Л.В., обяснил им, че има проблем с другата компания и поискал помощ, след което свидетелите А., П., С. иП.започнали да събират палатките и багажа си и да чакат приятелите на свид. А.. В отговор на тази молба свидетелите Г., Х., М. и подсъдимия В. веднага потеглили с автомобила на свид. М. от с. Гара Елин Пелин и пристигнали около 02.00 часа на 05.09.2015г. на брега на язовир Искър, на около 300 метра северно от вилно селище „Иструм парк”. Решили да оставят автомобила на свид. М. горе на самия път, а свид. А. отишъл да ги посрещне и съпроводи до мястото, където вече свидетелите П., С. иП.били събрали багажа си и се готвели да тръгнат.

Свидетелите  Г., Х., М. и подс. В. решили да отидат при компанията на пострадалия Й., за да разберат какъв е проблемът. Тръгвайки към палатките на другата група, всички сложили качулките на връхните си дрехи, като подсъдимият носел и шапка с козирка. Двама от новодошлите взели от земята и дълги дървени колове, обработени, с вид на дръжки на лопати. Заедно с тях тръгнали и свид. А. и свид. П., а свидетелките С. иП.се заключили в автомобила на св. А.  и останали да чакат на мястото.

Шестимата се приближили с бързи крачки към компанията на пострадалия, които били насядали около огъня, а свид.А. бил в палатката си. Подсъдимият вървял пред своите приятели, а пострадалия Й. се изправил срещу него. Последвала размяна на реплики между двете групи. Неустановено лице от групата на подсъдимия нанесло удар с дървения кол по ръката на пострадалия Й.. След това подсъдимият В. хванал пострадалия Й. за блузата и започнал да нанася юмручни удари в областта на главата на К.Й., който се опитал да се дръпне, но не успял, защото подсъдимия продължавал да го държи за дрехата. Когато успял да се отскубне и тръгнал да бяга, пострадалият получил удар в главата, от който загубил равновесие и паднал на земята. Тогава подсъдимият В. продължил да му нанася удари с ръце и крака, както и с дървен кол отново в областта на главата. С тези си действия подсъдимият В. причинил на пострадалия Й. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на главата с линейно счупване на подлежащата теменна и слепоочна кости и малък субдурален кръвоизлив в дясната теменна област. Едновременно с подсъдимия, удари върху падналия на земята Й. нанасял и свид. Х., който го ритал в областта на гърба и краката. В следствие на ударите в областта на главата на свид. Й., последният получил силно кръвотечение и замайване и след края на сбиването, приятелите му помогнали да се изправи.

По време на инцидента по свид. В.Г. и К.А. било хвърлено дърво от огъня, а свид. А. и свид.Ф.били удряни в областта на главата и тялото, включително и с дървените прътове. На свид. В.Ф. били причинени охлузвания и хематоми на главата в тилната област, охлузвания по лицето, по гърба, в резултат на удари и падане върху терена, както и ивично кръвонасядане по гърба, получено в следствие на удар с предмет с цилиндрична форма – дървен кол. При последващите изследвания на свид.Ф.били установени малко контузионно огнище в тилната област на дясната хемисфера и хоризонтален нистигматизъм. А на св. А.А. били причинени контузия и подкожни хематоми на главата, контузия на дясната мишница и дясното бедро, като след инцидента той имал нарушения в говора и заеквал.

По време на сбиването двата дървени кола с пирони и метални пластини по тях  били счупени на по две части и останали на мястото. По едно от парчетата било установено наличие на кръв. Момчетата от групата на пострадалия се разбягали, а тези от групата на подсъдимия тръгнали към автомобилите си.

Свидетелите А., П., П. и С. потеглили с автомобила на свид. А. и се прибрали вкъщи, като нямали видими наранявания. А подсъдимият В., свидетелите Г., Х. и М. напуснали местопроизшествието и потеглили с автомобила на свид. Й.М.. По дрехите и главата на подсъдимия имало кръв. Никой от тях не сигнализирал за случилото се на органите на реда и не потърсил Спешна медицинска помощ.

Междувременно свид. В.Ф. избягал към близкия комплекс, за да повика помощ и охранителят на комплекса позвънил на телефон 112. На мястото след около 30 минути пристигнали полицейски екипи, както и линейки. Пострадалите били прегледани и откарани в болнични заведения. По-късно през деня на мястото бил извършен и оглед, при който били иззети и 4 броя дървени парчета /колове/, фискален бон от магазин „СВА“ и следи от кръв по терена.

След образуване на досъдебното производство, на 02.12.2015 г. били проведени процесуално-следствени действия – разпознавания на лица с участието на пострадалия Й.. Подсъдимият Л.В. и свид. Л.Х. собственоръчно попълнили декларации, че отказват да участват в разпознаване на живо, поради което разпознаването било извършено по снимки. При предявените на пострадалия фотоалбуми със снимки на четири лица от мъжки пол, свид. Й. посочил, че лицето, което му е нанесло ударите в главата, е именно подсъдимият Л.В., а лицето, което го е ритало – св. Л.Х..

Според заключението на вещото лице д-р Е.И., изготвила заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, на пострадалия К.Й. са били причинени следните травматични увреждания: малък епидурален кръвоизлив в дясната теменна област на главата, малък травматичен субарахноиден кръвоизлив, линейно счупване на дясната слепоочна и теменна кост на черепа, три разскъсно – контузни рани на главата – една в дясна теменно – слепоочна област, една в лявата теменно – слепоочната област и една в тилната област, кръвонасядане на лявото бедро.  Според вещото лице тези травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при нанасяне на удари с ритници и дървени пръчки по главата и крайниците на пострадалия. В заключение е посочено, че разкъсноконтузната рана в дясната теменно – слепоочна област на главата с линейно счупване на подлежащата теменна и слепоочни кости и малък субдурален кръвоизлив в дясната теменна област представлява нараняване, проникващо в черепната кухина, а останалите увреждания представляват временно разстройство на здравето,  неопасно за живота.

Според заключението на вещото лице по изготвените съдебно - медицински експертизи, установяващи характера и тежестта на уврежданията на свидетелите К.А., В.Ф., А.Д. и А.А., се установява, че същите са поучили следните увреждания: за свидетелитеА. и Д.. е прието, че нанесените удари по главата и тялото са от характер да причинят болка, а за свидетелитеФ.и А. – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като впоследствие са констатирани и оплаквания от неврологичен характер при свид.Ф.., за които обаче не са представени медицински доказателства за наличие на разстройство на здравето, което да е опасно за живота.

Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство биологична експертиза, по обект № 2 – парче дърво с кръгло сечение, с дължина 56,5см и диаметър 3,3 см, с метална облицовка в единия край, прикрепена с три гвоздея, със следи от отчупване в другия край /иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 05.09.2015 г./ се доказва наличие на кръв.

Така описаната фактическа обстановка се оспорва от страна на защитата. Според въззивната инстанция тя е правилна, съответна на наличните по делото доказателства, като първата инстанция е дала аргументиран отговор на всички доводи на защита.

Въззивният съдебен състав споделя направения в мотивите към присъдата внимателен и задълбочен доказателствен анализ. Контролната инстанция намира, че по отношение на съдебния акт не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като ревизираният съд е изпълнил отговорно задълженията си по разкриване на обективната истина и е очертал фактическата обстановка на деянието в нужния обем. Описаните по-горе факти по отношение на развитието и протичането на събитията са убедително изведени при анализа на събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира основание да променя констатациите на първостепенния съд. Изследвайки фактите, районният съд е проследил доста подробно хронологията на събитията, включително и техните несъставомерни аспекти, но това се е налагало, за да се разгледа цялостното поведение на подсъдимия и частния обвинител, предвид генезиса на инкриминираните събития. Проблемът е относим повече към оценката на доказателствата, отколкото към преценката кои обстоятелства са пряко релевантни, защото всички установени и разпитани лица, намирали се в двете обособени групи, са дали противоречиви показания. Така са били поставени немалки препятствия пред издирването на обективната истина, които обаче първата инстанция е преодоляла с прецизен анализ на отделните пасажи от показанията, с убедителни и просторни мотиви е аргументирала изводите си защо и в каква част кредитира някои от тях, съответно не дава вяра на други, както и чрез съпоставка между отделните свидетелски твърдения и житейската логика на събитията. СГС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях, чрез използване на правилата на формалната логика. Поради това, настоящият съд намира, че не е нужно да бъдат повтаряни доказателствените изводи на първостепенния съд. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/.

С оглед наведените от защитата на подсъдимия възражения, и предвид спецификата на установената по – горе фактология, настоящият съдебен състав намира, че следва да обърне внимание на въпроса за авторството на деянието, доколкото именно този въпрос се явява съществен за правилното изясняване на главния факт в процеса. Те основно се свеждат до това, дали подс. В. е лицето, нанесло удари с ръце, крака и с дървен кол в областта на главата на пострадалия (каквито преки възприятия има последния) или това е било сторено от друго лице и по друг механизъм (чрез удар с метална палка от свид. Х., довел до падането на пострадалия, което е било сторено, за да му се попречи да продължи да нанася удари по главата на подсъдимия).

Настоящата съдебна инстанция след като извърши собствена преценка на доказателствата по делото, в това число и на ангажираните в хода на проведеното въззивно следствие гласни доказателствени източници, счита че по делото са налични предимно гласни доказателствени средства, които с оглед на информационната им насоченост могат да бъдат условно обособени в две групи - такива, които подкрепят обвинителната теза, а именно показанията на К.Й., В.Ц., К.А., А.Д., В.Ф., А.А. и такива, които потвърждават тезата на подсъдимото лице, че последния не само, че не е осъществил побой над пострадалото лице, но сам е станал жертва на такъв – в лицето на показанията на свидетелите С.А., Й.М., П.П., В.Г. и Л.Х.. Встрани от спора за авторството са показанията на свидетелите Е.П., Е.С., Р.Б., М.Ч., Т. У. и Е.Б..

След внимателен и професионален преглед на коментираните групи гласни доказателствени средства, първостепенният съд детайлно е изследвал откроилите се противоречия в тях, при съобразяване на източника на доказателства, съпоставяйки ги до най - незначителните подробности и чрез обективно съотнасяне на съдържащите се в тях обстоятелства, включени в предмета по чл. 102 от НПК, с останалата доказателствена маса, въз основа на което е приел, че вяра следва да бъде дадена единствено на първата група свидетели, чийто разкази съответстват на обвинителната теза и доказват същата по несъмнен и безпротиворечив начин.

След извършена самостоятелна съпоставка и анализ на доказателствените източници, въззивният съд прие, че авторството на деянието от страна на подс. Л.В. се установява по категоричен и несъмнен начин. В подкрепа на това заключение се явяват на първо място показанията на свид. К.Й., чийто разказ за инкриминираните събития правилно е бил ценен и поставен в центъра на доказателствените изводи на първата инстанция, като най – достоверен източник на информация, тъй като лично е претърпял нападението. Вярно е, че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита на накърнени интереси. Затова съдебните инстанции са длъжни да извършат обстоен анализ на такива показания, като изложат съображения дали им дават вяра или не и кои са причините за това. Действително фактът, че свид. Й. е пострадал от престъплението и е конституиран в хода на производството като страна в процеса (частен обвинител), не е основание същите да бъдат изключени от доказателствената основа, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в показанията му, а следва да се разглежда като основание за по - задълбочен анализ. В конкретния случай, показанията на свид.  Й., като пострадал от деянието са основен носител на значима доказателствена информация поради характера на засегнатите обществени отношения, касаещи накърняването на неговата телесна неприкосновеност. С оглед същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимия, контролираната инстанция не е подходила формално, възприемайки безкритично показанията на пострадалото лице, а детайлно е обсъдила, както собствената им последователност и безпротиворечивост, така и кореспонденцията им с останалите доказателствени материали, косвено и пряко подкрепящи заявеното от него относно авторство и механизъм на протичане на деянието. В контекста на този въпрос с основание са отчетени заключенията на съдебно - медицинската експертиза, приложените по делото медицински свидетелства, протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, протоколите за извършени разпознавания, веществените доказателства по делото, показанията на поемните лица по протоколите за разпознаване- свид. У. и  свид. Б., както и на останалите свидетели Ц.,А., Д..,Ф.., А. и П. /частично/. Така спорните въпроси за авторството и механизма на деянието, конкретното участие на подсъдимия, респ. действията на свид. Х. са получили вярно разрешение в съдебния акт на районния съд.

Вътрешната устойчивост и неизменна последователност в разказа на пострадалия К.Й. досежно възприятията му от датата на реализирания срещу неговия телесен интегритет, акт на насилие, обуславя неговото кредитиране. Така в разказа си пред съда, пострадалият пресъздава личните си възприятия върху обособилата се обстановка на престъплението, в обсега, на която възпроизвежда съхранен спомен за събитията разиграли се на брега на язовир Искър, като чрез тях се установява пристигането на група младежи, въоръжени с дървени дръжки от лопати, сред които и подсъдимия, на инкриминираното място и по инкриминираното време, възникването на конфликтната ситуация между компанията на пострадалия и тази на подсъдимия, при която са били разменени словесни обиди, както и последвалото масово сбиване, вследствие на което всички участници от групата на свид. Й. са получили телесни увреждания. Мотивирано контролираната инстанция е кредитирала показанията на пострадалия Й., който е разпознал в лицето на нападателите си подс. В. и свид. Х. и добросъвестно е посочил точно какви действия всеки от тях е извършил по увреждането му. Без съмнения, пострадалият е заявил, че именно подс. В. му е нанесъл удари с юмрук в лицето преди да падне на земята, като при всички си разпити в хода на производството е поддържал, че е бил ударен по главата с дървена дръжка именно от подсъдимия, след което е бил повален на земята и е получил множество удари посредством ритници, също в областта на главата, където впоследствие е била констатирана разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област с линейно счупване на подлежащата теменна и слепоочна кости и малък субдурален кръвоизлив в дясната теменна област. Като в разпита си, видно от протокол от 07.04.2017 г. (л. 19 от СП) Й. недвусмислено заявява : „Момчето, с което си разменяхме юмручни удари, то ме удари в главата. Аз го видях как ме удари“. В същото време, частният обвинител е бил категоричен и по отношение на ролята на свид. Х. в побоя над неговата личност, чийто действия са се изразили в нанасяне на ритници по тялото на пострадалия. Нещо повече, свидетеля излага ясни спомени за претърпяната при тези удари болка и наличието на кръв по главата му, както и за мястото, в което те са попаднали – „Видях, че краката са ми надути, ръката ми е надута, боляха ме бъбреците. С ръцете си пипах главата и усещах, че цялата е надута.“ Пострадалия Й. е категоричен също така, че ударите по главата са му били нанесени единствено от подсъдимия, както правилно е отбелязал и проверявания съд, а така също е последователен при твърденията си, че е бил удрян освен с юмруци и ритници, още и с дървена дръжка от лопата.

Подкрепящи разказаното от пострадалото лице и допринасящи за изясняване авторството на инкриминираното престъпление, са именно приобщените фактически данни при реализираните в досъдебната фаза на наказателното производство процесуално – следствени действия – разпознавания на лица по снимки, закрепени в надлежно изготвени протоколи, при които подс. В. недвусмислено е идентифициран и без колебания е посочен от пострадалия за извършител на неправомерното посегателство на 05.09.2015 г. Непосредствено преди извършване на това процесуално - следствено действие, пострадалият е бил разпитан, като е посочил характерните белези, по които би познал подсъдимия, а именно лице от мъжки пол, с височина около 185 – 190 см., с мускулесто телосложение, тесен кръст, атлетично тяло, формата на лицето е овална и в същото време леко продълговата с широко чело, със светъл цвят на кожата, с уши прилепнали към главата, носът е без гърбица с голяма дължина, на видима възраст около 19 – 23 годишен. Следва да се отбележи, че при описанието на външността на извършителя, свидетелят е бил последователен във всичките си разпити, независимо от фазата, на която са били извършени.  Намиращият се по делото протокол за разпознаване на лица /л. 140 от ДП/ е годно доказателствено средство, доколкото отговаря, както на формалните изисквания за съставяне на протоколи за извършени процесуално - следствени действия, визирани в чл. 129 от НПК, така и на процедурата по чл. 171 от НПК - разпознаването е извършено в присъствието на поемни лица, като на разпознаващия са предявени за разпознаване снимки на четири лица със сходна външност и в процесуалния документ е обективирано изявлението на разпознаващия по кои черти на лицето е разпознал дееца. Протоколът е бил подписан от всички участвали в процесуално-следственото действие лица, без те да са направили възражения. Процедурата по разпознаване е била  предмет на уточняване и чрез разпита на поемните лица - свид. У. и  свид. Б., от разпита на които не се установява опорочаването й. По отношение на заявеното от подсъдимия в съдебно заседание, че е подписал декларация за отказ от участие в разпознаване на живо, поради оказан натиск от страна на полицейски служител, въззивният съд възприе последното за недостоверно, предвид липсата на логично обяснение за бездействието на подсъдимия - по делото не са ангажирани доказателства в посока потърсено от него съдействие от компетентните органи срещу упражнената спрямо него принуда. Процесното възражение е намерило своя отговор още в мотивите на обжалваната присъда, като първоинстанционният съд е мотивирал подробно това свое заключение. Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на контролираната инстанция в тази насока. Предвид посоченото, изготвеният протокол се явява годно писмено доказателствено средство, въз основа на което се приемат за верни отразените в него факти. По същия начин,  свид. Й. без колебания е разпознал по снимка свид. Х. като лицето, нанесло му удари с крака в областта на кръста и задната част на бедрата, докато е бил повален на земята, като в проведения разпит на 02.12.2015г., същият е посочил следното описание – лице от мъжки пол на видима възраст около 18 – 20 годишна възраст, с бял цвят на кожата, слабо телосложение, издължена форма на лицето, със забележими изпъкнали скули, с остър нос стърчащ напред с лека гърбица. Като и при двата целеви разпита, пострадалият е заявил, че е възприел лицата от много близко разстояние и при добра видимост – същите са били осветени от огъня, и е потвърдил, че категорично би могъл да ги разпознае. Същевременно, допълнителна гаранция за достоверността на показанията на пострадалия се явява и обстоятелството, че същият е участвал в разпознаване на лица на живо /л. 126 от ДП/, при което сред представените за разпознаване лица е бил предявен свид. С.А., въпреки това частния обвинител не го е посочил като лице, което да му е нанасяло удари с ръце или ритници. По всички останали доводи на защитата, касаещи законосъобразността на това процесуално – следствено действие е даден подробен и аргументиран отговор от СРС, който изцяло се споделя от настоящия състав, поради което излагането на допълнителни аргументи е безпредметно.

На следващо място, съществено при проверката на достоверността на показанията на частния обвинител е, че съобщените от него факти относно механизма на извършване на деянието – нанесени удари с юмрук, придружени от ритници и удари с дървена дръжка от лопата в областта на главата му, напълно кореспондират на данните, удостоверени от независими медицински специалисти при постъпването в болница на пострадалия същата вечер, издаденото медицинско удостоверение в КСМД при УМБАЛ „А.ска“ гр. София, както и съдържанието на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза, от които се установява съответствието на характера на получените телесни увреждания (малък епидурален кръвоизлив в дясната теменна област на главата, малък травматичен субарахноиден кръвоизлив, линейно счупване на дясната слепоочна и теменна кост на черепа, три разскъсно – контузни рани на главата – една в дясна теменно – слепоочна област, една в лявата теменно – слепоочната област и една в тилната област, кръвонасядане на лявото бедро) с описания от пострадалия механизъм на получаването им.

Следователно, липсва логична причина пострадалият да сочи за извършител лице, различно от действителния такъв, като не се установяват и някакви особени обстоятелства, които да представляват мотив за потвърждаване на неистина в тази насока. Тук следва да бъде акцентирано върху обстоятелството, че в хода на съдебното следствие не се събраха данни, които да обосновават извод за тенденциозност в показанията на пострадалия, респ. мотив той да уличава неоснователно подс. В. за инкриминираното престъпление. Напротив, липсата на предхождащи инкриминираното деяния взаимоотношения помежду им, навеждат на извод, че излагането на неблагоприятни за подсъдимия факти от пострадалия се дължат на желание за разкриване на обективната истина, а не на тенденциозно отношение към личността му. Ето защо въззивният съд счита, че показанията на пострадалия са категорични по отношение на авторството и механизма на получените от него наранявания.

Изводът за авторството на деянието, освен данните, съдържащи се в показанията на последния, е доказателствено подкрепен от показанията на свидетелите В.Ц., К.А., А.Д., В.Ф., А.А., присъствали на мястото на инцидента и пряко участващи в него. Именно поради това, те внасят конкретна информация касаеща поводът за конфликта между двете компании, последователно описват, както своето поведение, така и поведението на нападателите си, подробно разказват за нанесения им побой и последиците от него. Този състав не счита за необходимо да възпроизвежда в цялост показанията на свидетелите, доколкото това е сторено от първоинстанционния съд, нито да преповтаря мотивите на съда в тази насока. Нужно е само да се посочи, че по отношение на релевантните за предмета на разследване факти, гласните доказателствени източници от тази група са еднопосочни и безпротиворечиви, като чрез тях категорично се установява възникналият конфликт на инкриминираното място и по инкриминираното време, прераснал интензивно в масово сбиване между двете компании, и причинените на пострадалия К.Й. съставомерни увреждания и отвеждането на същия в болнично заведение. От важно значение за установяване на обективната истина е фактът, че информацията, която тези свидетели въвеждат е съответна на тази на свидетеля Й. с уточнението, че всички те пресъздават обстоятелствата съобразно собствените си психо-физически особености и съобразно мястото, от където са се намирали, поради което е напълно нормално да се констатират несъществени различия относно детайли на изнесените от тях данни за инцидента. Вярно е, че тези свидетели се намират в близки приятелски отношения с пострадалия Й. и същите са преки участници в сбиването, което налага показанията им да бъдат внимателно изследвани, с оглед възможната тяхна заинтересованост. В тази връзка, след аналитична съпоставка с останалия доказателствен материал, настоящата инстанция не съзря основания за съмнение в тяхната достоверност. Всички те са очевидци на действията на лицата, които на инкриминираната дата са осъществили побой над свид. Й., като показанията им се отличават с логическа последователност, взаимосвързаност едни с други, поради което и с оглед тяхната житейска правдоподобност и вътрешна непротиворечивост се възприемат като убедителни и от този съд. От показанията на процесните свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите Ц.,Ф.и Д.., дадени пред орган по разследването в досъдебната фаза на процеса, приобщени към доказателствената съвкупност по реда, установен в чл. 281, ал. 4, вр. с чл. 1, т. 2 от НПК се потвърждава факта за осъществено при възникналата конфликтна ситуация физическо насилие над пострадалия К.Й. от две лица. Посочените свидетели по идентичен и безпротиворечив начин изясняват развитието на инцидента, изтъкват многобройността на нападателите, дошли заедно с подсъдимия, облечени със суитчъри с вдигнати качулки, въоръжени с дървени предмети /прътове/, като открояват ролята на едрото момче, което инициирало разправата с пострадалия, в резултата на която свид. Й. бил повален на земята с юмручни удари в лицето, след което нападателят му продължил да му нанася удари с дръжка от лопата и с ръце и крака. Петимата свидетели са последователни в показанията си и по идентичен начин описват случилото се – сочат, че лицата, които се приближили към тях в процесната вечер са носели в ръцете си дървени предмети (дръжки от лопати), че пострадалият се е изправил и започнал да води диалог с тях, с цел избягване на конфликт, и тогава е получил първите удари с юмруци, след което станал бой. Като допълнителен аргумент в подкрепа на направената оценка за достоверност на посочената група гласни доказателствени източници, настоящият съдебен състав отчете изложеното от свидетеля, от приятелския кръг на подсъдимото лице - П.П., който по време на разпита си пред съда, потвърждава тезата на пострадалия и сочи, че две от новодошлите момчета са взели от земята дървени пръчки, които е видял да се чупят при боя. Резултатите от огледа на местопроизшествието също се явяват допълнителен, подкрепящ съобщеното от свидетелите, аргумент. Независимо от обстоятелството, че свидетелите не дават конкретни сведения за нападателя на пострадалото лице, последните са категорични, че са възприели, как едно от лицата (едро момче), което било начело на противниковата компания е нанесло удари с юмрук в лицето на пострадалия, в резултат на което той е бил повален на земята, свидетелстват и за удари с дървен предмет в главата на пострадалия, придружени с ритници, а така също потвърждават, че свид. Й. е бил и ритан и от друго (второ) лице. Съществена в това отношение е информацията, която се извлича от показанията на свид.Ф.., който описва външния вид на нападателите на свид. Й., ясно разграничавайки ролите им при посегателството над пострадалия. Същият достоверно предлага своите възприятия и в унисон със съобщеното от пострадалия Й. е уточнил, че подсъдимия В. съответства по височина и телосложение на момчето, което е налагало пострадалия с ръце и крака в горната част на тялото и коректно е заявил, че другото момче е било по - едро и е нанасяло ритници по тялото на пострадалия „от торса надолу“. Макар свидетелите от противниковата на подсъдимия група да не са го познавали отпреди този инцидент, несъмнеността на участието му се извлича от описанието, което те дават на характерните му белезите, които са го откроявали от останалите участници, съответстващи на профила на обвиняемото лице. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че техните показания кореспондират на констатациите в заключението на медицинският експерт по изготвената СМЕ относно механизма на причиняване на увреждането на Й. – нанасяне на удари с ритници и дървен предмет по главата и крайниците на пострадалия, което е допълнителен контролен коректив за тяхната добросъвестност и потвърждава още веднъж версията на пострадалия за начина, по който е получил процесните наранявания. Не е налице разминаване в спомените им, както и не са констатирани съществени противоречия с показанията им, дадени на досъдебното производство, което доказва тяхната обективност, логичност и последователност. Необходимо е да бъде съобразен и факта, че тези показания представят съвпадащите гледни точки за инкриминираното събитие на няколко лица, заявили ги независимо един от друг веднага след събитието на престъплението, т.е. по време и в условия, изключвали възможността за взаимно уговаряне и нагаждане на показанията. Мотивите на СРС в тази им част са изключително подробни, детайлно посочват конкретните изявления на свидетелите, поради което и повторното им възпроизвеждане не е необходимо.

Въззивният съд намира за съществено при проверката на достоверността на първата условно обособена група гласни доказателствени средства, че на съобщените  факти относно упражнено над тях физическо насилие, кореспондира вписаното в издадените на свидетелите съдебномедицински удостоверения, както и заключенията на множеството изготвени и приети по делото съдебномедицински експертизи, така също и веществените доказателства по делото, каквито в случая се явяват парчетата от дървени прътове, намерени при извършения от разследващите органи, оглед на местопроизшествие.

За да изгради фактическите си изводи, позовавайки се изцяло на първата условно обособена група гласни доказателствени средства, въззивният съд отчете факта, че заявените от свидетелите обстоятелства, не се опровергават по убедителен начин от втората група гласни доказателствени източници. Настоящият съд намира, че чрез показанията на свидетелите С.А., Й.М., П.П., В.Г. и Л.Х. се прави опит за създаване на съмнение в обвинителната теза относно авторството на вмененото във вина на подсъдимия В. престъпление, което е наложило контролираният съд да направи не само съвкупна тяхна преценка с останалите доказателствени източници, но и да ги анализира самостоятелно от гледна точка на собствената им обективност и достоверност относно конкретните факти, имащи пряко отношение към предмета по чл. 102 от НПК. При сериозен разбор на показанията на разпитаните лица, характеризиращ се с липса на възприятия за основни моменти от случилото се и с несъвместими вътрешни противоречия относно осъществените действията на съпричастните към инцидента, с поставен акцент на афишираното безусловно отрицание да са видени или реализирани инкриминираните удари и съобразявайки безспорната несъответност с лимитираната от останалите гласни и писмени източници, и проверена чрез експертното заключение доказателствена маса, са изградени изводите на първостепенния съд за недостоверност на показанията на свидетелите, част от компанията на подсъдимия.

Общото в показанията на изброените свидетели е, че установят само уличаващи другите факти и обстоятелства, като премълчават действия, с които биха уличили себе си или останалите от компанията им в противоправни действия, като всеки прехвърля отговорността върху другата страна за възникналият конфликт. На първо място, въззивният съд намира, че не се налага прецитиране на показанията на посочените свидетели и не се налага преразказ на заявеното от първия съд в тази насока. Показанията на свидетелите А., М., П. и Г.са обсъдени изключително внимателно от районния съд и след съпоставянето им с останалите доказателствени средства, правилно е констатирано, че твърденията им съдържат подробности съсредоточени в описание на обстоятелствата преди инкриминираното деяние и същевременно са изключително оскъдни що се отнася до начина, по който всеки от тях възпроизвежда фактите, които е възприел при т.нар. „меле“- от пълно премълчаване на обстоятелства и омаловажаване на значението им, до акцентиране на други от тях, поради което е приел, че същите избирателно и невярно пресъздават инкриминираните събития. Във връзка с горното, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, прави впечатление, че свидетелите от приятелския кръг на подсъдимия, дават сведения за осъществено над подсъдимия В. нападение от страна на лице (вероятно частния обвинител) от противниковата група, едва по време на проведения им разпит в хода на съдебното следствие, докато в дадените от тях показания пред орган на разследването липсват подобни данни, в същото време отричат подсъдимият или някой друг от тяхната компания да е нанасял удари по пострадалия или приятелите му. За да прецени, че показанията на свидетелите А., М., П. и Г.от съдебната фаза са недостатъчни, за да обосноват тезата на подсъдимия, въззивният съд прецени, че те не съдържат сведения, описващи хронологично и пълноценно процесните събития. Показанията на свидетелите пред съда носят общи сведения за станалото, при това едностранчиво и в изключителна подкрепа на защитната теза, без да изясняват, по какви причини точно подсъдимият е станал обект на това нападения, колко на брой удари е получил и как е реагирал той на „нападението“. Необяснимо защо, ако е било налице едно такова внезапно нападение над подсъдимия, никой от свидетелите не е реагирал по никакъв начин, за да прекъсне същото или най -малко да окаже някаква помощ на приятеля си, от което може да се направи единствено възможния извод, че подсъдимият не се е нуждал от помощ в конкретната ситуация. Още повече, че в случая същият е бил съпроводен от група сподвижници, носещи прътове, при това положение той би могъл да бъде защитен с оръжията на съпровождащите го лица, а нападателят му едва ли би могъл да му нанесе тези удари. В същото време подсъдимият не е потърсил медицинска помощ, не е отишъл да бъде освидетелстван и не е предприел действия в своя защита - сигнализиране органите на МВР. Нещо повече, не без значение е обстоятелството, че в показанията на обсъжданата група свидетели от досъдебното производството не се съдържат данни - момче от другата компания да е нападало или ударило подсъдимия, който съществен факт се съобщава едва в хода на съдебното следствие пред контролирания съд. В този смисъл показанията на свидетелите в коментираната част не възпроизвеждат действително случили се събития, доколкото показанията им от ДП не съдържат подобни твърдения, което е логично, т.к. същите са дадени в момент, в който все още не е било изяснено какви са конкретните увреждания на отделните участници в масовия бой и когато пред посочените свидетели не е възникнал въпроса дали някой от тях ще бъде подведен под наказателна отговорност и за какво. СГС констатира, че никой от свидетелите, участвали в сбиването, не признава да е носил дървени пръчки и да е удрял друг от биещите се въпросната вечер, което противоречи не само на показанията на свидетелите от групата на пострадалия, включително на твърденията на свид. П., но и на обективните находки, установени с протокола за оглед на местопроизшествие и иззетите като веществени доказателства - парчета от дървени прътове. Този факт, разгледан наред с обстоятелството, че всички те в показанията си отричат несъмнено установения факт по медицински показатели за броя удари върху пострадалия, както и наличието на наранявания върху свидетелитеА.,Ф.., Д.. и А. и заявяват, че след като подсъдимият е бил ударен е станало „меле“, но в същото време всеки от тях твърди, че не е ударил никой от пострадалите лица, съответно че не е удрян или само се е предпазвал от удари, а свид. М. и свид. Г.дори твърдят, че не са чули звуци от бой и не са видели удари или паднали хора, обосновават извода, че в тази част показанията на споменатите свидетели не съдържат надеждни доказателства, тъй като не представляват отражение на обективно случилите се събития, а чрез тях се прави неуспешен опит да се подкрепи защитната версия на подсъдимия, която последният изгражда и пред въззвния съд. Поради всички изложения съображения, които обосновават дисквалификацията на доказателствената стойност на показанията на свидетелите А., М., П. и Г.за начина на извършване на деянието, въззивният съд намира за обоснован и законосъобразно формиран изводът на районния съд, че те не са годна доказателствена основа за извеждане на фактологията за деянието.

В този аспект въззивният съд не може да приеме за меродавно в случаи като настоящия да се отдава приоритет на количествените натрупвания на гласни доказателствени средства при преценка достоверността им без да се държи сметка за качествената характеристика на източника на информация, вътрешната убедителност и житейска достоверност на застъпената в показанията версия и обективната им съпоставка с останалия по делото доказателствен материал.

Настоящата инстанция намира, че направените от СРС изводи за вината и авторството на деянието са правилни и не следва да търпят корекция на база на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд. В хода на същото, възползвайки се от правото си да даде обяснения по обвинението, което е гарантирано на всеки един етап от разглеждане на производството по делото в инстанциите по същество, подсъдимият  депозира обяснения за факти, които не е изнасял до момента, а именно че свидетелят Л.Х. е признал авторството на деянието, като конкретно посочил механизма на извършването му. В обясненията си, подс. В. поддържа, че е бил нападнат от едро момче, което го хванало за суитчъра, навело го надолу и започнало да му нанася удари по главата. Изтъква, че това момче изведнъж се строполило на земята, а в този момент до него били свид. Л.Х. и свид. В.Г.. Посочва, че  видял свид. Х. да удря метална палка от земята, като уточнява, че е чул звук от отваряне на такава, преди момчето да се свлече на земята. Твърди, че свид. Х. го успокоил, че кръвта върху главата му е от пострадалия, като му обяснил, че е ударил момчето с палка и тогава е плиснала кръв върху неговата глава. Настоява, че е имало свидетели на този разговор, които могат да потвърдят истинността му. Пояснява, че не е изложил тази информация пред СРС, тъй като е преценил, че щом като съдът не му е повярвал за оказания натиск в 08- РПУ, няма да му повярва и ако каже истината за самия удар.

В хода на въззивното съдебно следствие бе извършен преразпит на свид. Х., който пред настоящата инстанция поддържа показанията, които е депозирал в хода на първоинстанционното съдебно следствие. В показанията си, свид. Х. потвърждава, че сбиването било предизвикано от най-едрото момче от противниковата компания, което ударило подсъдимия. Свидетелят заявява, че не е виждал подсъдимия да удря някого, включително и пострадалия. Заявява, че по време на посегателството над подсъдимия, той се е изплашил и не е предприел никакви действия в негова защита. Твърди, че той самият не е удрял пострадалия или други лица. Сочи, че не е видял някой от неговата група да е ранен или да е в безпомощно състояние. Отрича по време на инцидента да е имал метална палка. Отрича да е участвал в разговор с подсъдимия и свид. В.Г., Й.М. и С.А., в който да е признавал, че при процесния бой е имал метална палка.

Поради противоречие между обясненията на подс. В. и показанията на свид. Х., в частта им, дали в присъствието на свидетелите В.Г., Й.М. и С.А. е воден разговор за използвана при процесния бой метална палка от свид. Х., двамата бяха поставени в очна ставка, при която всеки от тях остана на собствената си категорична позиция относно пресъздадените от него факти.

Въззивният съд споделя становището на първоинстанционния относно достоверността на показанията на свид. Х. и критичността, която трябва да се има към показанията му. Както правилно е приел и първостепенния съд досежно свид. Х. са налице данни за причастност към побоя над свид. Й., същият е бил идентифициран от частния обвинител, като един от нападателите му, който го удрял и ритал. Поради, което е резонно да се предполага, че има оправдан интерес да прикрива, както своите неправомерни действия, така и тези на подсъдимия. Оценката на показанията на свид. Х., обслужващи защитата, обосновава извод, че по голяма част от твърденията са конструирани не за да се разкрие обективната истина, а, за да се насочи основната критика към пострадалия Й.. Налице е един основен съществен недостатък, който компрометира като цяло достоверността не само на дадените от свид. Х. показания, но и на тези, които са дали останалите свидетели от групата на подсъдимия. И той се състои в това, че от техния разказ изобщо не може да се извлече информация за конкретен механизъм на получаване на инкриминираните телесни увреждания, причинени на свид. Й.. Въззивният съд не кредитира с доверие показанията на свид. Х. в частта им, в която се твърди, че нито той, нито подсъдимият са нанасяли удари на пострадалия, а агресията е била еднопосочна, изхождаща единствено от пострадалия, и намира същите за повлияни от самозащитни рефлекси, поради което съпоставени с показанията на кредитираната група гласни доказателствени средства, установените чрез съдебно – медицинската експертиза обективни находки за конкретно претърпените от пострадалия телесни повреди и механизма на причиняването им, счита, че същите не натежават и следва да бъдат отхвърлени като недостоверни.

В тази връзка, въззивният състав внимателно прецени обясненията на подсъдимия Л.В., дадени в хода на въззивното съдебно следствие, отчитайки двойствената им правна природа, а именно явяващи се едновременно гласно доказателствено средство и основен способ за реализиране правото на защита. Това, от своя страна, налага особено внимание и прецизност при оценката им. Следва да се посочи, че подсъдимият не е длъжен да каже истината, а с оглед обстоятелството, че е в най-висока степен заинтересован от изхода на процеса, може дори да даде неверни обяснения. При съобразяване на всичко изложено и на база на съдебното следствие пред въззивния съд, обясненията на подсъдимия пред настоящата инстанция се приемат за пълна проява на неговото право на защита в опити да продуцира нова версия за събитията, като прехвърли съмненията за авторството върху свид. Х.. Преценявайки обясненията, наред с останалите доказателствени материали, въззивният съд прие, че изложението от подсъдимия е недостоверно в частта, в която твърди, че не той, а свид. Х. е лицето, нанесло удар с метална палка в главата на пострадалия. Подобно твърдение е невярно, доколкото самият механизъм на осъществяване на уврежданията на пострадалия К.Й. е изводим от обективните находки - неговите увреждания, намерили отражение в експертното заключение на приетата по делото СМЕ, съпоставени с данните в гласните доказателствени средства - показанията на самия пострадал и тези на свидетелите Ц.,А., Д..,Ф..,  А., от съвкупния анализ на които може да бъде обоснована пряка причинно - следствена връзка между нанесения от подсъдимия побой и съставомерната увреда на частния обвинител.

Преди всичко, пострадалият Й. е категоричен и последователен в позицията си, че процесните удари с ръце, крака и с дървен кол, а не с метална палка са му нанесени не от друг, а именно от подс. В.. Нещо повече, именно частният обвинител като непосредствен участник, е възприел лицето, с което е бил в непосредствен физически контакт, и при добра осветеност от огъня, той е възприел визуално неговите отличителни белези, закрепени надлежно в протокола за разпит пред органа на досъдебното производство, въз основа на което описание е и проведеното впоследствие процесуално - следствено действие разпознаване, в рамките на което той с категоричност посочил подсъдимия като лицето, което е му е нанесло посочените удари и по този начин му е причинил съставомерните телесни увреждания. Няма нито една причина пострадалият да е получил нараняването от свид. Х. (който е пълнолетно, т.е. наказателно отговорно лице) и да посочи като автор на деянието подс. В.. Вярно е, че в разпита си пред съда свид. Ц. е посочил, че е чул звук от разгъване на палки, на което обстоятелство защитата обръща специално внимание. Но също така е вярно, че както в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, така и на фазата на досъдебното производство, свидетелят е категоричен, че ударите върху пострадалия са му били нанесени с ръце (юмруци), както и с дървен прът.        Въззивният съд намира, че лицето, което е нанесло инкриминираните удари на пострадалия Й., и което той категорично е разпознал като извършител на деянието е именно подсъдимият Л.В., а не свид. Л.Х.. Преди всичко за изводите на съда в тази насока от значение е разграничението, което самия пострадал прави в показанията си, както депозираните пред първия съд, така и дадените пред органите на досъдебното производство, като ясно индивидуализира всеки от нападателите си, както по отличителните характеристики във външния вид на лицата посочени по – горе, така и въз основа на описанието на конкретни им действия в хронологичен план съобразно тяхната насоченост, интензитет и локализацията на причинените увреждания по главата и тялото му, което несъмнени изключва възможността за объркване между свид. Л.Х. и подсъдимия Л.В. от страна на пострадалия. Освен посочените обяснения на подс. В., липсват други доказателства, че именно свид. Х. е държал в ръцете си метална палка, с която е ударил пострадалия. Същевременно, последното твърдение се опровергава от самия пострадал, което разкрива, че обясненията на подс. В. съдържат факти, които не са се осъществили в действителност, тъй като се отричат от лицето, което на по – голямо основание би имало интерес да ги установи, а именно пострадалия Й..  

Неговите показания се подкрепят от заключението на приетата в хода на досъдебното производство СМЕ, което на първо място установява наличието на телесно увреждане, което добре отговаря да е получено по време и начин, както сочи в показанията си частния обвинител Й. т.е. заявеното от него за това как, къде и по какъв начин е ударен, напълно се подкрепя от заключенията на СМЕ. В съдебното заседание пред контролирания съд, вещото лице е посочило, че въз основа на медицинската документация по случая, която свидетелства за наличие на три разскъсно – контузни рани на главата и без да се изключва възможността едната от тях да е в гранична област, то следва, че нанесените удари върху пострадалия са най- малко два. Ерго, изключена е възможността процесните травми да са причинени в резултат на един единствен удар, което опровергава още веднъж версията на подсъдимия В.. И това е така, защото самият механизъм на осъществяване на уврежданията на пострадалия К.Й. е изводим от обективните находки – неговите увреждания, които поради естеството си са неповлияни от някакъв субективизъм. Разбира се на база тези заключения няма как да се установи автора на ударите, причинили телесното увреждане на пострадалия. Но според въззивния съд, заключението на СМЕ сочи на достоверност на показанията на частния обвинител досежно механизма на причиняване на телесното увреждане, а оттук и на достоверност на показанията на същия като цяло. Няма никакво основание да се приеме, че свид. Й. е казал истината по въпросите за начина, по който са били нанесени ударите- къде в коя част на тялото, респ. как е станало това - с какво, а по въпроса кой точно е нанесъл ударите да се приеме, че дава недостоверни показания. След като заявеното от него досежно начина, по който е била причинена телесната повреда е обективно достоверно, то според съда това сочи на достоверност и на показанията му досежно автора на телесното увреждане. Много трудно е да се приеме, че свид. Й. може да си измисли версия по въпроса, която толкова обективно да отговаря на действително констатираните му увреждания, и която да кореспондира със заключенията на СМЕ по въпроса как точно е било причинено увреждането, с какво и къде. В този смисъл съдът намира, че показанията на пострадалия са достоверни и следва да бъдат кредитирани, още повече, че не се установява наличието на каквато и да е било причина, свид. Й. да е недобросъвестен и да даде показания, чрез които по някаква причина да иска да навреди на подсъдимия. В допълнение следва да бъде подчертано значението на взаимното обвързване на тези показания с обективните находки по протокола за оглед на местопроизшествие и счупените парчета от дървени дръжки установени на местопроизшествието, както и наличието на следи от кръв по едно от тях, видно от заключението на биологичната експертиза.

Поради изложените аргументи, настоящата инстанция намира, че допълнителните обяснения на подс. В. пред въззивния съд остават изолирани от останалата доказателствена съвкупност и вземайки предвид процесуалното му поведение през цялото производство, в своя анализ и съпоставка събраните доказателства оборват по един несъмнен начин защитната теза на подсъдимия. При анализа и оценката на тези обяснения, въззивният съд констатира, че в тях се съдържа уличаваща друго лице информация във връзка с престъпното деяние, за което е привлечен като обвиняем източникът на тази информация, т.е. налице е хипотезата на класически „оговор“ по отношение на свид. Х.. Съдът приема така представената от подс. В. картина на фактите, за защитна и неправдоподобна. Тя има за цел да придаде, както на действията на последния, така и на тези на свид. Х. общественоприемливо съдържание - че подсъдимият В. се е оказал на практика нападнат, жертва, обект на агресията, поставен в опасност за здравето и живота си, и на която агресия е отговорено с изваждането на метална палка и използването на оръжието. От друга страна, самият В. не изложи никакъв разумен аргумент, с който да поясни промяната на обясненията си спрямо участието на свид. Х. и виновността му в извършеното деяние, респ. да обоснове поемане на отговорност за извършване на тежко умишлено престъпление от невинно лице.

По отношение анализа на останалите събрани по делото пред първата съдебна инстанция гласни и писмени доказателства, доколкото първостепенният съд е направил подобрен анализ на същите, който се споделя и от въззивния съд, последният не намира за необходимо да повтаря отново доводите му.

Първоинстанционният съд с основание е дал изцяло вяра на писмените доказателства и съдебно медицинските експертизи, тъй като писмените документи изхождат от лицата, които са посочени в тях, няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната действителност, отразените в тях обстоятелства, а съдебно медицинските експертизи са изготвени от вещи лица със съответната специалност, пълни са и обосновани, поради което съдът с право е градил въз основа на тях правните си изводи. Освен това, събраните по делото писмени доказателствени източници съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития.

Констатациите си за съдебното минало на подсъдимия Л.В. към датата на извършеното деяние, първоинстанционният съд вярно е направил въз основа на приложената и приетата по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.

Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия Л.В. както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 129, ал. 2 вр., ал. 1 от НК.

Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание.

Първостепенният съд е приел от правна страна, че при така наличната доказателствена съвкупност от обективна страна с деянието си подсъдимият Л.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр., ал. 1 от НК, като на 05.09.2015 г., около 02:00 часа в София, на брега на язовир Искър на около 300 метра северно от вилно селище „Иструм парк“ е причинил средна телесна повреда на К.Г.Й., чрез нанасяне на множество удари с ръце, крака и дървен кол в областта на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочната област на главата с линейно счупване на подлежащата теменна и слепоочни кости и малък субдурален  кръвоизлив в дясната теменна област – реализирало медико-биологичния признак „нараняване, проникващо в черепната кухина“.

Показанията на всички свидетели и приобщените по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин времето и мястото на извършване на престъплението, а именно на 05.09.2015 г., около 02:00 часа в София, на брега на язовир Искър на около 300 метра северно от вилно селище „Иструм парк“.

По несъмнен начин, според въззивния съд по делото е установено и авторството на деянието от страна на подсъдимия Л.В., като подробни съображения в тази насока въззивният съд изложи при обсъждане на доказателствата по делото и възраженията на защитата по този въпрос. Мотиви в тази насока е изложил и първостепенния съд, които изцяло се споделят и от настоящия въззивен състав.

От обективна страна е установено, че подсъдимият Л.В. е нанесъл множество удари с ръце, крака и дървен кол в областта на главата на пострадалия К.Й.. По категоричен начин от заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че в резултат на така нанесения побой върху пострадалия, на същия са причинени множество увреждания, а именно: малък епидурален кръвоизлив в дясната теменна област на главата, три разскъсно – контузни рани на главата – една в дясна теменно – слепоочна област, една в лявата теменно – слепоочната област и една в тилната област, кръвонасядане на лявото бедро. Посочените травми съгласно съдебната практика се квалифицират като лека телесна повреда, тъй като същите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Другото причинено увреждане: разкъсно  – контузната рана в дясната теменно – слепоочна област на главата с линейно счупване на подлежащата теменна и слепоочни кости и малък субдурален кръвоизлив в дясната теменна област представлява нараняване, проникващо в черепната кухина. Последното увреждане обективира медико-биологичните елементи на средна телесна повреда. Тези травматични увреждания според вещото лице са резултат от удари с или върху тъпи или тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както съобщава пострадалият, а именно при нанасяне на удари с ритници и дървени пръчки по главата и крайниците.

Налице е и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, доколкото настъпилият престъпен резултат, изразяващ се в конкретно причинените телесни увреждания, преценен към момента на неговото настъпване, се явява обективно, закономерно и пряко следствие от действията на подсъдимия Л.В., изразили се в нанасяне на удари с ръце, крака и дървен кол в областта на главата на частния обвинител Й..

Правилно първоинстанционният съд е субсумирал деянието под състава на средната телесна повреда, съобразявайки задължителните предписани относно прилагането на закона, дадени в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС.

Според цитираното ППВС-3-79, т. 18, когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания, се касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Подчертано е, че наличието на няколко еднакви по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието.

Въззивният съдебен състав се солидаризира и със законосъобразните констатации, досежно наличието на корелативно необходимата субективна страна на деянието на подсъдимия Л.В.. Контролиращият съд, изцяло се солидаризира със съображенията на първата инстанция, че подсъдимият е осъществил деянието при пряк неопределен  умисъл като форма на вината. За умисъла при телесните повреди е характерна неопределеност и алтернативност. Често пъти деецът цели или допуска последици с неконкретизирано съдържание, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения. Той реализира действия, годни за постигане на различни резултати, като иска или допуска настъпването на който и да е от тях. Като прецени същите обстоятелства и втората инстанция намери, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял да засегне телесния интегритет на частния обвинител по какъвто и да е начин, включително чрез причиняване на инкриминираното увреждане. Този извод следва от обстоятелството, че подс. В. съвсем съзнателно и целенасочено е нанесъл удари предимно в областта на главата на пострадалия, при това освен юмруци и ритници, още и с предмет- дървен кол, като нанесените удари са били със значителна сила. Всички тези обективни факти според този съдебен състав сочат, че подсъдимият е искал да причини на Й., каквото и да е телесно увреждане, включително реално настъпилото, за която следва да понесе наказателна отговорност.

Липсват основания, да се приеме, че привлеченото към наказателна отговорност лице е действало при условията на неизбежна отбрана или в състояние на силно раздразнение, които да обусловят необходимостта от преквалифициране на деянието по съответните привилегировани състави.

По тези причини правилно и законосъобразно първостепенният съд е признал подсъдимия Л.В. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр., ал. 1 от НК, като е приел, че следва да му наложи наказание за това престъпление.

Настоящият въззивен състав се солидализира с решението на районният съд касаещо вида и размера на наказателната санкция, която е „лишаване от свобода”, под средния размер на визираната от законодателя за конкретното престъпление.

С оглед събраните доказателства, влияещи на индивидуализацията на наказанието на подс. Л.В., то е било определено в нужните предели, като при отмерването му на една година и шест месеца „лишаване от свобода“ са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. При индивидуализацията на наказателната отговорност районният съд обосновано е счел, че като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени множеството удари в областта на главата на частния обвинител, включително и след падането му на земята, когато е бил с ограничени възможности за съпротива; използването на предмет – дървен кол, годен да причини  сериозни увреждания. Същият не само е проявил неоправдана агресия към пострадалия, но е проявил и престъпна упоритост, тъй като е нанесъл множество удари на пострадалия в различни части на тялото му, като му е причинил и други телесни повреди, които обаче нямат характер на средна такава и поради това се и поглъщат от инкриминираната средна телесна повреда. Те обаче няма как да не бъдат взети предвид от съда при индивидуализация наказанието на подсъдимия в негова тежест. Като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство, резонно контролирания съд е отчел, цялостното поведение на подсъдимия и приятелите му, сочещо на масирана и в голяма степен организирана проява с явно агресивни намерения. Настоящият съдебен състав не установи наличието на други отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Районният съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства: младата възраст на подсъдимия към датата на деянието – В. е бил на 21 години, чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.

Въззивният съд споделя правната оценка на изложените обстоятелства, като отчита и обстоятелството, че настоящото наказване е първото за подсъдимия, поради което самото провеждане на наказателното производство и тежестта на факта на осъждането имат самостоятелно значение като съществен поправителен и превантивен фактор. С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че няма основание за корекция на наказанието, тъй като в случая индивидуалната тежест на извършеното е била добре съпоставена с констатираните отегчаващи обстоятелства, както и смекчаващите такива, с оглед на което е определена точната мярка за наказателно въздействие чрез определяне на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца. В този размер и настоящият съд намира, че определеното наказание се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. По делото не се установяват други обстоятелства, а и такива не се изтъкват, които да не са били взети предвид от първата инстанция и да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание.

Правилно при отчитане обстоятелствата по делото първата инстанция е установила, че са налице предпоставките за отлагане на така определеното наказание „лишаване от свобода“. Наложеното наказание е до три години, подсъдимият не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер към датата на деянието и за постигане целите на наказанието и за поправянето му, не се налага ефективното му изтърпяване. Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на предходния такъв и досежно размера на определения изпитателен срок, а именно три години. Определеното по този начин наказание се явява съответно, както на обществената опасност на конкретно извършеното деяние, така и на тази на самия деец, като именно то в пълнота би изпълнило целите на наказанието.

Обосновано предвид изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимото лице. Пред настоящата инстанция разноски не бяха правени и такива не се присъдиха в тежест на страните.

Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.  

Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК във връзка с чл. 338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 08.06.2018г. по НОХД № 1542/2017г. на СРС, НО, 17-ти състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.