О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети
март през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНЧД № 845 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК, вр. чл.73, ал.4, вр.
ал.2, вр. ал.1 НПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „Е.“
ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Н.С.Д., срещу протоколно определение от 14.02.2020 г.
на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 17-ти състав,
постановено по НОХД № 7648/2016 г. по описа на същия съд, в частта му, с която е
оставено без уважение искането
на дружеството, с правно основание чл. 73, ал. 4 от НПК, вр. с чл. 389, ал. 1
от ГПК, за допускане на обезпечение на приетия за съвместно разглеждане с
наказателното производство граждански иск срещу Б.Г.Г., ЕГН ********** –
подсъдим по НОХД № 7648/2016 г. по описа на същия съд, за сумите, съответно от
15 000 лева, 15 000 лева, 10 000 лева и 1800 лева – обезщетение за претърпените
от дружеството имуществени вреди от деянията по различните пунктове от
обвинението за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на всяко от
деянията до окончателното им изплащане, или в общ размер на 63 038,69 лева към
10.02.2020 г., чрез запор върху бъдещи вземания на Б.Г.Г. по изпълнително дело
№ 998/2017 г. и по изпълнително дело № 1442/2017 г. – и двете по описа на при
ЧСИ Д.В., и чрез запор върху Б.овите сметки на Б.Г.Г. в търговски Б.и.
В
така подадения сезиращ съда документ се твърди, че определението на СРС, НО, 17-ми
състав е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
произнасяне по подадената на 10.02.2020 г. молба за обезпечение на предявен
граждански иск в открито съдебно заседание, вместо в закрито съдебно заседание,
съобразно разпоредбата на чл. 395, ал. 2 от ГПК, с което е лишил молителя до
голяма степен от ефективността на една от исканите обезпечителни мерки, а
именно – запор върху Б.овите сметки на подсъдимото лице.
Жалбоподателят
не споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд в насока липса на
обезпечителна нужда, като изтъква, че от справката в Имотен регистър е видно,
че подсъдимиятГ.не разполага с недвижимо имущество, което в бъдеще би могло да
затрудни обезщетяването на юридическото лице за причинените му имуществени
вреди, възлизащи на 63 038,69 лева, а същевременно е образувал две
обезпечителни дела пред ЧСИ Д.В.– срещу „Е.“ ЕООД и срещу „СВН И.“ ООД за
предявени граждански искове с правно основание чл. 127 от ТЗ, за обща сума в
размер на 20 000 лева, като вероятността след получаването й тази сума да не се
намира у него, е голяма. Изтъква се, че престъплението, за което му е
повдигнато обвинение и размерът на нанесените вреди, говорят за личността на
подсъдимия и наличието на обосновано предположение, че същият ще се разпореди с
получените парични средства и ощетеното юридическо лице ще бъде лишено от
възможност за обезвреда на причинените му имуществени вреди.
В
жабата се излагат доводи, че явяването на подсъдимия на всички съдебни
заседания и поведението му, изразяващо се в непрепятстване на наказателния
процес, не е гаранция за това, че същият ще изплати причинените на дружеството
имуществени вреди. Изтъква се, че защитата на правата и законните интереси на
пострадалия от престъплението, може да бъде ефективна само, ако наред с
прилагането на наказателните мерки към виновните лица се гарантира и
обезщетяване на причинените вреди. Релевира се, че ощетеното юридическо лице е
лишено от възможност да предяви гражданската си претенция към подсъдимия и пред
гражданския съд. Сочи се, че в конкретния случай са налице всички предпоставки
за допускане на обезпечение на предявения граждански иск, визирани в чл. 391,
ал. 1 от ГПК, а именно – искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и
без допуснато обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяване на правата му във връзка с решението. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт в
обсъжданата част, и постановяване на съдебен акт, с който да бъде допуснато
поисканото обезпечение.
Към
жалбата е приложен заверен препис от решение № 1975 от 06.01.2020 г.,
постановен по гр. д. № 26326/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 24-ти състав, с
което съдът е осъдил „СВН И.“ ООД да заплати на Б.Г.Г. сумата от 14 700 лева,
на основание чл. 125, ал. 3, вр. чл. 127 от ТЗ, представляваща равностойността
на притежавания дружествен дял от 10 % към 31.01.2017 г.
Софийският градски съд, като
съобрази изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на процесуалния закон,
намира за установено следното:
Наказателното
производство по досъдебно производство № 15138/2015 г. по описа на 06 РУ –
СДВР, пр. пр. № 11678/2015 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на
прокурор при СРП от 15.06.2015 г. срещу неизвестен извръшител за това, че на
23.03.2015 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – управител на
„Е.“ ООД, ЕИК ******* – София, присвоил чужди пари – сумата от 10 000 лева,
собственост на дружеството, връчени в това му качество да ги управлява –
престъпление по чл. 201 от НК.
В
хода на досъдебното производство, са разпитани в процесуалното качество на
свидетели, лицата Н.С.Д., П.В.К., А. М. К./В./, С. И.И., В.Г.Д., В.Ми.Д.;
назначена е съдебно – счетоводна експертиза; изискани и приложени са множество
писмено доказателствени средства, относими към предмета на доказване.
С
постановление на наблюдаващия прокурор при СРП от 21.04.2016 г. е повдигнато
окончателно обвинение срещу Б.Г.Г., ЕГН **********, за това, че в периода от
13.01.2015 г. до 14.04.2015 г., в качеството си на длъжностно лице – управител
на дружество „Е.“ ООД, ЕИК *******, в условията на продължавано престъпление –
с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, присвоил чужди
пари – общо сумата от 41 800 лева, собственост на „Е.“ ООД, ЕИК *******, с
управител Н.С.Д. и Б.Г.Г., връчени в това му качество и поверени му да ги пази
и управлява, като се разпоредил с парите по неустановен по делото начин и
присвояването е в големи размери, както следва:
1.
На 13.01.2015 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – управител
на дружество „Е.“ ООД, ЕИК *******, присвоил чужди пари – сумата от 15 000
лева, собственост на „Е.“ ООД, с управител Н.С.Д. и Б.Г.Г., връчени в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, като парите са представлявали
паричен заем, предоставен на „Е.“ ООД по сключен от Б.Г.Г. договор за паричен
заем от 13.01.2015 г. с В.Г.Д., като Б.Г.Г. се разпоредил с парите по
неустановен по делото начин;
2.
На 30.01.2015 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – управител
на дружество „Е.“ ООД, ЕИК *******, присвоил чужди пари –сумата от 15 000 лева,
собственост на „Е.“ ООД, с управител Н.С.Д. и Б.Г.Г., връчени в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, като парите са представлявали
паричен заем, предоставен на „Е.“ ООД по сключен от Б.Г.Г. договор за паричен
заем от 30.01.2015 г. с В.Г.Д., като Б.Г.Г. се разпоредил с парите по
неустановен по делото начин;
3.
На 23.03.2015 г., в гр. София, бул. „********, в клон на „Б.а ДСК“ ЕАД, в
качеството си на длъжностно лице – управител на дружество „Е.“ ООД, ЕИК *******,
присвоил чужди пари – сумата от 10 000 лева, собственост на „Е.“ ООД, с
управител Н.С.Д. и Б.Г.Г., връчени в това му качество и поверени му да ги пази
и управлява, като изтеглил сумата от разплащателната сметка на дружеството „Е.“
ООД с № 21806474 с титуляр „Е.“ ООД и се разпоредил с парите по неустановен по
делото начин;
4.
На 14.04.2015 г., в гр. София, бул. „Ц*********в офис „Плиска“ на „Т.Б.А.Б.“
АД, в качеството си на длъжностно лице – управител на дружество „Е.“ ООД, ЕИК *******,
присвоил чужди пари – сумата от 1800 лева, собственост на „Е.“ ООД, с управител
Н.С.Д. и Б.Г.Г., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и
управлява, като изтеглил сумата от Б.ова сметка *** № *********, с титуляр „Е.“
ООД и се разпоредил с парите по неустановен по делото начин – престъпление по
чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Разследването по досъдебното
производство е приключило и на 26.04.2016 г. прокурорът при СРП е упражнил
правомощието си по чл. 247, ал. 1, т. 1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е
внесъл в СРС – НО обвинителен акт срещу Б.Г.Г. за престъпление по чл. 202, ал.
2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С обвинителния акт срещуГ.е
повдигнато обвинение съобразно диспозитива на постановлението на прокурора при
СРП от 21.04.2016 г. за привличане на обвиняем.
Въз
основа на така внесения в СРС – НО обвинителен акт е образувано НОХД №
7648/2016 г. по описа на 106-ти състав.
На
делото е даден ход в о.с.з. на 27.10.2016 г., като с протоколно определение на
СРС, Но, 106-ти състав, съдът е конституирал „Е.“ ЕООД като граждански ищец в
производството срещу подсъдимия Б.Г.Г.. Със същото определение съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявените граждански искове от „Е.“
ЕООД срещу подс. Б.Г.Г., както следва: за сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди от деянието по
пункт 1 от обвинението, ведно със законната лихва от 13.01.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата; за сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди от деянието по
пункт 2 от обвинението, ведно със законната лихва от 30.01.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата; за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от дружеството имуществени вреди от деянието по пункт 3 от
обвинението, ведно със законната лихва от 23.03.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата; за сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от дружеството имуществени вреди от деянието по пункт 4 от
обвинението, ведно със законната лихва от 14.04.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Със Заповед № АС – 192/14.05.2019 г. на
Председателя на СРС НОХД № 7648/2016 г. по описа на същия съд е преразпределено
за разглеждане на СРС – НО, 17-ти състав, наложило преповтаряне на всички
извършени процесуално – следствени действия, поради принципа за неизменност на
съдебния състав, визиран в чл. 258 от НПК.
С
разпореждане на съдията – докладчик при СРС, НО, 17-ти състав от 23.09.2019 г.,
делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 30.10.2019
г., проведено на 29.11.2019 г.
На
28.10.2019 г. Н.С.Д., действащ в качеството си на управител на „Е.“ ЕООД, е
предявил повторно граждански искове срещу подс. Б.Г.Г. за обезщетение на
причинените от престъплението – предмет на разглеждане в производството, в общ
размер от 41 800 лева, разпределени както следва: сума в размер на 15 000 лева
по договор за паричен заем от 13.01.2015 г., сключен между В.Г.Д. и Б.Г.Г.;
сума в размер на 15 000 лева по договор за паричен заем от 30.01.2015 г., сключен
между В.Г.Д. и Б.Г.Г.; сума в размер на 10 000 лева, изтеглена на 23.03.2015 г.
от „.Б ДСК“ ЕАД и сума в размер на 1800 лева, изтеглена на 14.04.2015 г. от „Т.Б.А.Б.“
ЕАД. Претендирал е и законна лихва върху посочените суми.
В
хода на разпоредителното заседание, с протоколно определение от същата дата, съдът
е конституирал „Е.“ ЕООД като граждански ищец в производството срещу подсъдимия
Б.Г.Г.. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявените граждански искове от „Е.“ ЕООД срещу подс. Б.Г.Г.,
както следва: за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от дружеството имуществени вреди от деянието по пункт 1 от
обвинението, ведно със законната лихва от 13.01.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата; за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от дружеството имуществени вреди от деянието по пункт 2 от
обвинението, ведно със законната лихва от 30.01.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата; за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от дружеството имуществени вреди от деянието по пункт 3 от
обвинението, ведно със законната лихва от 23.03.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата; за сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от дружеството имуществени вреди от деянието по пункт 4 от
обвинението, ведно със законната лихва от 14.04.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
На
10.02.2020 г. „Е.“ ЕООД, чрез управителя Н.С.Д., е отправил искане до СРС, с
правно основание чл. 73, ал. 4 от НПК, вр. чл. 389, ал. 1 от ГПК, за допускане
на обезпечение на предявения граждански иск чрез определяне на обезпечителна
мярка „Запор“ върху бъдещи вземания на Б.Г.Г. по изпълнително дело № 998/2017
г. и по изпълнително дело № 1442/2017 г. – и двете по описа на при ЧСИ Д.В., рег.
№ 861 в Регистъра на КЧСИ, и чрез запор върху Б.овите сметки на Б.Г.Г. в
търговски Б.и Ю.Б.“ АД, „Б. ДСК“ ЕАД, „О.б.б.“ АД, „Р.Б.“ ЕАД, „С.Ж.Е. б.“ АД,
„Т.Б. А.“ АД, „П. и. б.“ АД, „П. б. Б.“ ЕАД, „ТБ МКБ Ю.б.“ АД, „И.“ АД, „Ц.К.Б.“
АД, „О.Б.“ АД, „Б.Б.за р.“ АД, „И.А.Б.“ АД, „Т. Б.“ АД, „Б.П.Б.“ АД, „А.Б. –
клон Б.“ АД, „А.Б.“ АД, „Е. Б. Б.“ ЕАД, „С.“ ЕАД, „Тексим Б.“ ЕАД, „Ю. И Е.Д. Б.“
АД, „ПНБ П.“, до размер на сумата от 63 038,69 лева, представляваща приетия за
съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия, ведно с лихва за забава
към 10.02.2020 г. Към искането са приложени извадка от Имотен регистър;
обезпечителна заповед от 20.04.2017 г., издадена по гр. д. № 21804/2017 г. по
описа на СРС, 36-ти състав; обезпечителна заповед от 13.06.2017 г., издадена по
гр. д. № 78224/2015 г. по описа на СРС, 75-ти състав; 2 бр. удостоверения от
ЧСИ Д.В.; изчисляване размера на законната лихва; удостоверения за актуално
състояние на „Е.“ ЕООД и „СВН И.“ ООД от Търговски регистър.
Депозираната
на 10.02.2020 г. молба за допускане на обезпечение на граждански иск от „Е.“
ЕООД, е докладвана от председателя на състава в о.с.з., проведено на 14.02.2020
г. Съдът е приел, че макар в производството по реда на чл. 73, ал. 2 от НПК
субсидиарно приложение да намират правилата по ГПК, предвид предявяването на
молбата на 10.02.2020 г. и докладването й на съда на 11.02.20202 г., срокът до
съдебното заседание е бил недостатъчен за събиране на състава и произнасяне по
молбата в закрито съдебно заседание, последвано от уведомяване на страните,
поради което и е преценил, че следва да се произнесе в открито съдебно
заседание.
По
същество на искането, съдът е преценил, че същото е неоснователно, тъй като
съдебното производство срещу подсъдимия е образувано през 2016 г. и до момента
е изминал период от четири години, в който гражданският ищец не е намерил за
необходимо да поиска обезпечение на приетия граждански иск. Съдът е преценил,
че независимо от осъдителния характер на приетия граждански иск, не е налице
обезпечителна нужда към момента на произнасянето му. Преценил е, че е
недопустимо да презюмира недобросъвестно поведение на подсъдимия, който в хода
на целия процес се е явявал в съдебни заседания и не е препятствал развитието
на наказателния процес.
Ето
защо и със свое определение от 14.02.2020 г., постановено в о.с.з. на
14.02.2020 г., съдът е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение
на предявения от „Е.“ ЕООД граждански иск срещу подс. Б.Г.Г..
Срещу така постановения съдебен акт, в
частта, с която е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на
предявения от „Е.“ ЕООД граждански иск срещу подс. Б.Г.Г., с правно основание
чл. 73, ал. 2 от НПК, вр. чл. 389, ал. 1 от ГПК, е подаден и сезиращият
настоящата инстанция документи – частна жалба от „Е.“ ЕООД, чрез управителя Н.Д.,
която съдът намери за допустима,
като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация, и в срока по чл. 396,
ал. 1 от ГПК, но по съществото й неоснователна,
по следните съображения.
Настоящата
инстанция изцяло споделя крайния извод на решаващия първоинстанционен съд, в
смисъл, че не са налице предпоставки депозираната молбата за допускане на
обезпечение на предявения от „Е.“ ЕООД граждански иск срещу подс. Б.Г.Г., с
правно основание чл. 73, ал. 2 от НПК, вр. чл. 389, ал. 1 от ГПК, да бъде
уважена, макар и по съображения, различни от изложените от първата инстанция.
Действително,
настоящата инстанция не споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд, че
молбата за допускане на обезпечение на предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск, не е своевременно предявена. Упражняването на
правото на гражданския ищец по чл. 73, ал. 2 от НПК, не е обвързано със срок и
може да се направи във всеки момент от наказателното производство. В този
смисъл искането за допускане на обезпечение на предявения граждански иск не е
нито просрочено, нито несвоевременно. Гражданският ищец е свободен да прецени,
дали да отправи искане за допускане на обезпечение на предявения и приет за
съвместно разглеждане граждански иск, и в кой момент от развитието на
производството да стори това.
Не
може да бъде споделено и виждането на решаващия първоинстанционен съд в насока,
че по делото не може да се предполага недобросъвестно поведение от страна на
подсъдимия, предвид обстоятелството, че същият се е явявал в съдебни заседания
и не е препятствал развитието на наказателното производство. Макар този извод
да е по същество верен и процесуалното поведение на подсъдимия да не търпи
укор, същото касае хода на наказателното производство, респ. може да се отчете
при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, в случай, че
съдът достигне до извод за виновността му по повдигнатото обвинение, но е
ирелевантно към въпроса относно наличието или липсата на обезпечителна нужда.
Конкретно
предявеното искане от гражданския ищец „Е.“ ООД има своето правно основание в
разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НПК, вр. чл. 391, ал. 1 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато
без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението и ако: 1. искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, или 2. бъде представена гаранция в определения от съда размер
съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. За да е
основателна молбата за допускане на обезпечение, в тежест на молителя е да докаже
допустимостта и вероятната основателност на предявения иск, обезпечителната си
нужда и адекватността на обезпечителната мярка.
В
конкретния по делото случай, предявеният и приет за съвместно разглеждане с
наказателното производство граждански иск, е
допустим и вероятно основателен за нуждите на обезпечителното производство.
Налице е и обезпечителна нужда, тъй като се касае за осъдителен иск, при
който нуждата от обезпечаване при евентуално позитивно решение (осъдителна
присъда), се презюмира. Налице е обоснована
опасност при недопускане на предварително обезпечаване на иска и знаейки, че
такъв е предявен, подсъдимият междувременно да се разпореди със свои
имуществени права и така, на практика да направи невъзможно изпълнението на
гражданско – осъдителна част на присъдата.
С факта на внесения обвинителен акт и
за нуждите на преценката за вероятна основателност на обвинителната претенция,
както и като съобрази стандарта изискуем за тази преценка, който е различен от
стандарта на категоричната обоснованост на обвинението за постановяване на
осъдителна присъда, въззивният съд намира, че условието вероятна основателност и на гражданската претенция,
подкрепена с доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1 т. 1 от ГПК, е налице. Това условие не е и отречено
от първоинстанционния съд и не това е била причината за неговото решение.
Всъщност, по основателността на претенцията, съдът не е взел отношение,
обосновавайки се със съвпадението между становището по този въпрос и по
съществото на делото.
Исканата обезпечителна мярка, обаче, не е индивидуализирана и в този смисъл
съдът не би могъл да извърши преценка относно адекватността на исканите
обезпечителни мерки спрямо имущественото положение на лицето. Доколкото по
делото не са представени доказателства от
представляващия ощетеното юридическо лице „Е.“ ЕООД за размера на сумите по Б.овите сметки на подсъдимото лице, по
отношение на които се иска налагането на запор, инстанциите по същество не биха
могли да извършат преценка, дали е допустимо налагането на подобно обезпечение.
Съгласно
ТРОСНК № 2/11.10.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г., „Във всички случаи, преди да се произнесе по искането, за съда
съществува задължение да прецени съразмерността между поисканите обезпечения и
размера на наказанията, които се обезпечават, като се ръководи от санкционната
част на евентуалното наказание. Извън пределите, предвидени от закона,
обвиняемият не може да търпи ограничаване на имуществените си права.“.
Цитираната практика на ВКС, макар и постановена във връзка с противоречивата
практика по приложението на чл. 72 от НПК – мерки за обезпечаване на глобата,
конфискацията и отнемането в полза на държавата, безспорно е относима и към
обезпечаване на гражданския иск.
Липсата на доказателства относно размера на
сумите по Б.овите сметки на подсъдимия, следователно, препятства извършването на именно тази, дължима от съда проверка, а
именно – надхвърлят ли несеквестируемия
минимум, който подлежи на принудително изпълнение, респ. дали няма да се
допусне свръхобезпечение на задължението, чието обезпечение се търси и по този
начин да се достигне до неоправдано засягане правата на подсъдимото лице. Действително,
в хода на съдебното производство пред СРС – НО, 106-ти състав, е допуснато
разкриване на Б.ова тайна по отношение на подс.Г.(с определение на същия съд от
27.10.2016 г.) и е изискана информация от търговските Б.и относно разкритите Б.ови
сметки на негово име и наличните суми по същите, но информацията касае
наличностите по сметките към 2016 г., поради което и въз основа на същите не
може да се правят изводи за наличностите по същите към актуалния момент. Именно
поради това, искането за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху Б.овите
сметки на подсъдимия, следва да бъде оставено без уважение.
Изложеното в пълна степен е относимо и
към искането за допускане на обезпечение на сумата, за която е приет граждански
иск, чрез налагане на запор върху бъдещи вземания на Б.Г.Г. по изпълнително
дело № 998/2017 г. и по изпълнително дело № 1442/2017 г. – и двете по описа на
при ЧСИ Д.В.. Действително, по делото не е спорно, че цитираните изпълнителни
производства са образувани по молби на Б.Г.Г. въз основа на издадени обезпечителна
заповед от 20.04.2017 г., издадена по гр. д. № 21804/2017 г. по описа на СРС,
36-ти състав за обезпечение по бъдещ иск срещу „СВН И.“ ООД до размера на
сумата от 10 000 лева и обезпечителна заповед от 13.06.2017 г., издадена по гр.
д. № 78224/2015 г. по описа на СРС, 75-ти състав, за обезпечение по бъдещ иск
срещу „Е.“ ООД до размера на сумата от 10 528,66 лева; установено е и това, че
с невлязло в сила решение № 175 от 06.01.2020 г., постановен по гр. д. №
26326/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 24-ти състав, съдът е осъдил „СВН И.“ ООД
да заплати на Б.Г.Г. сумата от 14 700 лева, на основание чл. 125, ал. 3, вр.
чл. 127 от ТЗ, представляваща равностойността на притежавания дружествен дял от
10 % към 31.01.2017 г. По настоящото производство, обаче, липсва яснота касателно окончателния резултат от предявените граждански
искове от подсъдимия – дали същите са уважени с влязъл в сила съдебен акт и до
какъв размер. В този смисъл допускането на обезпечение върху бъдещ иск в
настоящото наказателно производство, при липса на доказаност относно уважената
част от обезпечената в полза на подсъдимия гражданска претенция, отново би се
явило несъобразено с изискването за адекватността на исканите обезпечителни
мерки спрямо имущественото положение на лицето. Ето защо и искането на за
допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху бъдещи вземания на
подсъдимия, следва да бъде оставено без уважение.
Предвид
изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че следва да сподели
крайния правен извод на СРС, а именно, че са налице основания искането на искането
на „Е.“ ЕООД, с правно основание чл. 73, ал. 4 от НПК, вр. чл. 389, ал. 1 от ГПК, за допускане на обезпечение на приетия за съвместно разглеждане с
наказателното производство граждански иск срещу подс. Б.Г.Г., ЕГН ********** –
подсъдим по НОХД № 7648/2016 г. по описа на същия съд, за сумите, съответно от
15 000 лева, 15 000 лева, 10 000 лева и 1800 лева – обезщетение за претърпените
от дружеството имуществени вреди от деянията по различните пунктове от
обвинението за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на всяко от
деянията до окончателното им изплащане, или в общ размер на 63 038,69 лева към
10.02.2020 г., чрез запор върху бъдещи вземания на Б.Г.Г. по изпълнително дело
№ 998/2017 г. и по изпълнително дело № 1442/2017 г. – и двете по описа на при
ЧСИ Д.В., и чрез запор върху Б.овите сметки на Б.Г.Г. в търговски Б.и, да бъде
оставено без уважение.
Предвид
гореизложеното към настоящия момент, при липсата на доказателства относно
имущественото положение на подсъдимия, за които съдът не следи служебно,
определението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Попълването на делото с доказателствен материал следва да се
извърши от първоинстанционния съд, поради което няма процесуална пречка, след
представяне на необходимите доказателства, включително и чрез снабдяването със
съдебно удостоверение, да бъде инициирано отново производство по обезпечаване
на висящия гражданския иск.
За
пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да отговори и на довода на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
постановяване на атакувания съдебен акт от първата инстанция, изразяващо се в
произнасяне по подадената на 10.02.2020 г. молба за обезпечение на предявен
граждански иск в открито съдебно заседание, вместо в закрито съдебно заседание,
съобразно разпоредбата на чл. 395, ал. 2 от ГПК.
Действително,
настоящата инстанция няма основание да не сподели довода на въззивния
жалбоподател, че съгласно разпоредбите на чл. 395, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,
приложими в настоящото производство по силата на ограничителното препращане,
съдържащо се в разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НПК, молбата за обезпечение се
разрешава в закрито заседание в деня на подаването й, като на насрещната страна
не се връчва препис от молбата. В конкретния по делото случай препис от молбата
не е връчен на подсъдимото лице, но същата е разгледана в открито съдебно
заседание – проведено на 14.02.2010 г., с участие на подсъдимия и неговия
защитник.
Допуснатото
нарушение на законовите изисквания, визирани в чл. 395, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,
обаче, настоящият съдебен състав не намира за съществено, съгласно критериите
за това, визирани в ТРОСНК № 2/2002 г., тъй като, от една страна, то не е
довело до ограничаване на процесуалните права, в т.ч. и правото на защита на
подсъдимия или ощетеното юридическо лице, а от друга – по молбата се е
произнесъл съдът, който разглежда делото и в този смисъл спазено е
императивното законово изискване, визирано в чл. 73, ал. 4 от НПК.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд
не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
или неправилно приложение на материалния закон, които да налагат отмяната или
изменението на обжалвания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 396, ал. 2 от ГПК, Съдът:
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
от 14.02.2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-ти състав,
постановено по НОХД № 7648/2016 г. по описа на същия съд, в частта му, с която е
оставено без уважение искането
на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Н.С.Д., с правно
основание чл. 73, ал. 4 от НПК, вр. чл. 389, ал. 1 от ГПК, за допускане на обезпечение на
приетия за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск
срещу подс. Б.Г.Г., ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 7648/2016 г. по описа
на същия съд, за сумите, съответно от 15 000 лева, 15 000 лева, 10 000 лева и
1800 лева – обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди от
деянията по различните пунктове от обвинението за престъпление по чл. 202, ал.
2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на извършване на всяко от деянията до окончателното им изплащане, или в
общ размер на 63 038,69 лева към 10.02.2020 г., чрез запор върху бъдещи
вземания на Б.Г.Г. по изпълнително дело № 998/2017 г. и по изпълнително дело №
1442/2017 г. – и двете по описа на при ЧСИ Д.В., и чрез запор върху Б.овите
сметки на Б.Г.Г. в търговски Б.и.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/