РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. П., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200215 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на СТ.
АЛ. П., ЕГН- **********, от град П., ул."Е.Й." №*, вх.А с адрес за съдебна кореспонденция:
гр. П., ул."П.Т." №*, ет.1 чрез адвокат П.Ж. Х., личен №***, тел.*** против Наказателно
постановление № 22-0314-000029 от 28.01.2022 г. на ВПД НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР Б.,
РУ - П., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 145, ал. 4 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 6 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200. 00 (двеста) лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление, като се като се оспорва и възприетата фактическа обстановка. Навеждат се
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, както и се
развиват доводи за неправилно определен субект на отговорност. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество моли за отмяна на НП, като
развива доводи за незаконосъобразност на процесния акт, като счита, че неправилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и че нарушението се явява недоказано.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира
представители по делото, не ангажират и допълнителни доказателства, взема становище по
същество в съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката.
Районна прокуратура – Б., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и
не ангажират становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази събрания доказателствен материал и закона, установи от
фактическа страна на следното:
1
На 14.12.2021 г. около 11:50 часа, в гр. П., в пункта на КАТ за регистрация на ППС, чрез
упълномощено лице Щ.С. е представен за регистрация АВТОБУС МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР
616 ЦДИ С РАМА №***. За автобуса се представили документи за регистрация, сред които
фактура 21/1109, видно от която на 04.11.2021 г. същият е закупен от „Ч.“ ООД. Свидетелят
И.Д., който приел документите, установил, че не е спазен едномесечният срок от
придобиването, поради което уведомил свидетеля С.М.. Последният приел, че в случая е
налице нарушение на ЗДВП, а именно ЕТ ИЛИ ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, КОЕТО Е
ПРИДОБИЛО ППС ИЗВЪН Р. БЪЛГАРИЯ ИЛИ ЧРЕЗ ПУБЛИЧНА ПРОДАЖБА НЕ Е
ИЗПЪЛНИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ПО ЧЛ.145 АЛ.2 ОТ ЗДВП., с което виновно е нарушил/а
чл.145 ал. 4 от ЗДвП и на 18.01.2022 г. съставил Акт за установяване на административно
нарушение № 22-0314-000023, бл. № 103216. Актът бил съставен срещу СТ. АЛ. П., в
качеството му на управител на „Ч.“ ООД с възражения, че регистрацията е забавена поради
това, че автобусът е внесен от чужбина и е необходимо време, за да бъде приведен в
състояние да превозва хора.
Въз основа на така съставения акт, на 28.01.2022 година, ВПД Началника на РУ П. към
ОДМВР - Б., упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г. издал атакуваното Наказателно
постановление № 22-0314-000029, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 145, ал. 4
от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 6 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200. 00 (двеста) лева. Наказателното постановление е връчено на
22.03.2022 г. на С.А.П., като на 28.03.2022 г. чрез наказващия орган е постъпила
разглежданата в настоящото производство жалба.
В хода на съдебното производство са разпитани св. М. и Д., които чрез показанията си
установяват какво са констатирали, защо са приели, че има извършено нарушение, както и
процедурата по съставяне на АУАН. От показанията им се установява още, че за да се
извърши регистрация на автомобил, същия следва да бъде фактически представен в КАТ и
да бъде технически годен да изпълнява функциите си. По делото са приложени писмени
доказателства, удостоверяващия извършеното по случая, справка за нарушител/водач,
приложена е и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, която удостоверява материалната
компетентност на издателя на процесното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от
съда свидетели. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетелите, като по съществото си същите имат еднопосочно съдържание, от
което се установява, че на процесната дата и час жалбоподателят чрез упълномощено лице е
депозирал заявление за регистрация на ПС, придобито от представляваното от него
дружество. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации
относно дата, мястото и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват
посредством показанията на посочените свидетели и събраните в хода на проверката
писмени доказателства
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок
от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество e основателна по
следните съображения:
В конкретния случай и АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото
са представени безспорни доказателства. Връчването на НП на другия съдружник на
дружеството – С.П. не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото
жалбоподателят се е възползвал от правото си да подаде жалба.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, поради следните съображения:
Според настоящия състав АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не съдържат ясно и точно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
2
потвърждават.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП, вменена като нарушение на жалбоподателя, освен че
препраща към разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, която задължава приобретателят на
пътно превозно в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес, регулира
случаите, когато придобиването на собствеността на пътно превозно средство е станало
извън Република България или собствеността е придобита чрез публична продажба.
В описанието на нарушението, направено в акта, намерило отражение и в НП, буквално е
възпроизведен текста на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Единствено става ясно, че
дружество, чийто управител е жалбоподателя е придобило МПС на 04.11.2021 г. и че той в
качеството на управител не е изпълнил задължението си в срок до един месец да регистрира
МПС, като го представи в службата по регистрация на ППС. Не се сочат факти, относно
това къде и по какъв начин е придобито въпросното МПС- дали извън РБ или чрез публична
продажба и от там остава неясно защо АНО е приел, че е извършено нарушение на чл. 145,
ал. 4 от ЗДвП. Посоченото обстоятелство, че е представена фактура също не внася яснота
дали са налице фактите в горния смисъл, елементи от фактическия състав на вмененото
нарушение.
На следващо място макар да е посочено, че приобретател е юридическо лице, като дори не
се сочи името му, чийто управител е жалбоподателя, както и от коя дата е фактурата, не
става ясно страна ли е жалбоподателя, респ. той ли е приобретателят на МПС, тъй като не е
посочен един от важните реквизити на посочения документа, а именно страните по него или
най-малкото кой е купувач по тази фактура. Макар да е посочено от кога е възникнало
задължението по чл. 145, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗДвП, т. е. от кога тече едномесечният срок
за регистриране на ПС, не е посочено кога същият изтича. Ноторно известно е, че срокът,
който се изчислява в месеци изтича на съответното число на месеца. В случая 04.12.2021 г.
доколкото е неприсъствен /събота/ следва да се счита изтекъл след първия присъствен т. е.
след 06.12.2021 г. Всички тези обстоятелства внасят неяснота, относно това кога е прието, че
нарушението е било извършено, липсва конкретика в тази насока. Непосочването на тези
обстоятелства лишава санкционираното лице, а и съда от възможността за преценка дали
жалбоподателят е приобретател на процесното МПС и кога е изтекъл едномесечния срок за
регистрация на автомобила, респ. на коя дата всъщност е извършено нарушението.
На следващо място, видно от описанието на нарушението, жалбоподателят е санкциониран в
качеството му на управител на фирма, за което дружество пък е посочено в описанието на
нарушението, че е приобретател на МПС. От тук отново е налице неяснота кой всъщност е
придобил МПС- физическото лице СТ. АЛ. П. или ЮЛ и ако е ЮЛ защо е санкционирано
физическото лице с глоба.
Посоченото е достатъчно основание НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Налице е обаче и друго основание за отмяна на НП. Дори и хипотетично да се допусне, че
посочените по-горе пороци не са налице, то според настоящия състав в случая неправилно е
определен субекта на отговорност. НП е издадено срещу жалбоподателя в качеството му на
физическо лице. В НП е посочено, че същия е санкциониран в качеството му на управител
на фирма, приобретател на посочения автомобил, което се установява и от представените
писмени доказателства. При това положение е несъмнено, че приобретател на МПС е „Ч.“
ООД.
Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е
длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел
продажба, т. е. субект на административното нарушение е приобретателя, който може да
бъде както физическо, така и юридическо лице. В подкрепа на този извод е и санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДв. П, която гласи, че на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл. 145, ал. 2 се налага глоба или имуществена санкция.
Налага се извода, че НП не е следвало да бъде издавано срещу жалбоподателя, а срещу
търговското дружество „Ч.“ ООД, представлявано от жалбоподателя, и като е направил
обратното АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
3
На следващо място следва да се посочи, че в конкретния случай към момента на евентуално
извършено административно нарушение – 07.12.2021 г., превозното средство поради
необходимост от ремонт, не е било на разположение на жалбоподателя, за да се яви с него в
пункта за регистрация, като безспорно, което се потвърждава и от показанията на свидетеля
М., за да се извърши регистрация е необходимо превозното средство да бъде представено в
КАТ. В АУАН и НП обаче, както и в преписка като цяло, не се съдържат каквито и да е
данни, които да установяват, че АНО при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, е взел предвид съображенията, касаещи неспазването на
срока за регистрация на придобитото МПС, въпреки, че такива възраженията са наведени
още с АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. В конкретния случай наказващият орган
не е отчел по никакъв начин посочените от жалбоподателя причини за непредставяне на
МПС-то в срок, не се е съобразил с тях, не е провел разследване относно наведените в тази
връзка факти и обстоятелства, като по този начин не е взел отношение по релевантни за
случая обстоятелства в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗДвП.
Предвид горното издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
С оглед пълнота следва да бъде посочено, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, в който изричен смисъл е чл. 189з от ЗДвП, сочещ, че за нарушенията по ЗДвП не
се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподател за присъждане
на разноски в негова полза. Искането е допустимо, т. к. е направено в хода на съдебното
производство преди обявяване на делото за решаване. Пълномощникът на жалбоподателя
има право на такива разноски, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.
143 от АПК. По делото е представено пълномощно, от което се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателя е заплатил в брой. От АНО
не е направено възражение за прекомерност на разноските, но и изплатеният адвокатски
хонорар е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразен с разпоредбите на чл. 36 от Закон за
адвокатурата. При това положение ще следва да се присъдят в пълен размер поисканите
разноски. Същите следва да се възложат в тежест на учреждението, към което принадлежи
наказващият орган, в случая ОДМВР- Б..
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-0314-000029 от
28.01.2022 г. на ВПД НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР Б., РУ - П., с което на СТ. АЛ. П., ЕГН-
**********, от град П., ул."Е.Й." №*, вх.А за извършено нарушение по чл. 145, ал. 4 от
ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 6 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200. 00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Б. да заплати на СТ. АЛ. П., ЕГН- **********, от град П., ул."Е.Й." №*,
вх.А сторени от същия разноски за адвокат в размер на 300 лв /триста/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Б. в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4