Р Е Ш Е Н И Е
№
………………/ .12.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в открито
съдебно заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван
СТОЙНОВ– мл.с.
при секретаря Галина Славова,
като разгледа
докладваното от съдия Н.НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №1835/2019г. по описа на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК,
Образувано е по въззивна
жалба на Ж.Т.Н. срещу решение №3375/19.07.2019г., с което е отхвърлен
предявеният от нея срещу ответниците Ж.А.А. ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН **********
положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за
приемане за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид. част от АПАРТАМЕНТ №69,
находящ се в гр.Варна, ул.„Кракра“, №5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от
91.35 кв. м., и са уважени предявените насрещни искове, като е прието за
установено по отношение на ищцата, че А.А.А. ЕГН ********** е собственик на 1/2 идеална част, придобити с
покупко-продажба, обективирана в НА №220, том 2, рег.№5028, д.№362/19.06.2019г.
и на 1/4 идеална част, придобита по наследяване от С.Д. Т. ЕГН **********,
починала на 18.01.2016г., а Ж.А.А. ЕГН **********, е собственик по наследяване
от С.Д. Т. ЕГН **********, починала на 18.01.2016г., на 1/4 идеална част от
жилище - апартамент № 69. Според жалбоподателката решението е неправилно и
необосновано, поради което моли да бъде отменено. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че със завещанието си, Т.Т.не учредява само право на ползване / завет за
плодоползване /на съпругата си - С. Т., а прехвърля правото на собственост
върху притежаваните от него - идеални части от апартамента. Счита, че
извличайки смисъла на изразената от него воля, следва да се приеме, че той е
учредил само право на ползване на своята идеална част от имота в полза на
съпругата си до нейната смърт, а след това тази идеална част ще бъде
прехвърлена на дъщеря му, но не чрез конкретно действие от съпругата му, която
вече ще е починала, и няма как да го извърши, нито чрез друго лице, както
приема съдът, а автоматично, по силата на самото завещание. На следващо място
счита, че съдът неправилно е определил и размера на идеалните части, които Т.Т.е
притежавал, респективно - учредил право на ползване на съпругата си, със
завещанието, а именно, че завещателят е притежавал само 28.18 % ид. части от
имота, тъй като останалите 21.82 % ид. части са били лична собственост на
съпругата му. Счита, че след смъртта на съпруга, СИО се превръща в обикновена
съсобственост като законовата презумпция за равенство би могла да бъде оборена
по надлежния ред. След като това право не е упражнено от съпруга, който има
интерес, то тогава важи презумпцията за съвместен принос и равенството на
квотите в придобиването на имота, т.е. квотите на съсобствеността на жилището
между съпрузите са равни, тъй като тази презумпция не е оборена. Ето защо,
счита, че съдът неправилно е определил идеалната част, върху която бащата на
жалбоподателката е учредил валидно право на ползване на преживялата съпруга. На
следващо място счита, че съдът неправилно е тълкувал смисъла на изразената от
завещателя воля, като е приел, че е налице фидеикомисарна субституция, каквато
не е налице. Ако е имало такава, то завещателят би следвало да посочи, кой и
как да извърши въпросното прехвърляне, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2
от ЗНасл., а такова липсва. Твърди, че волята на завещателя е била след смъртта
на съпругата му С. Т., дъщеря му- Ж.Т. да придобие изцяло собствеността върху
неговите идеални части, тъй като учреденото право на ползване на съпругата му
ще бъде погасено със смъртта ѝ, и не е необходимо някой да извършва
някакви конкретни действия по прехвърляне на собствеността, тъй като, това
става автоматично, по силата на самото завещание; т. е., след смъртта на С. Т.,
правото ѝ на ползване ще премине върху Ж.Т., както е посочено в текста на
завещанието, и тя ще стане пълноправен собственик на съответната идеална част
от имота. На следващо място счита, че решението се явява освен
неправилно-поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, и
необосновано, тъй като изобщо не са обсъдени изложените от жалбоподателката
доводи, а се преповтарят само тези, изложени от процесуалния представител
на ответниците. По изложените
съображения, моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от нея иск, като
бъдат осъдени ответниците да ѝ заплатят направените по делото разноски.
Срещу въззивната жалба е
постъпил писмен отговор, в която насрещните страни излагат съображения за
нейната неоснователност. Считат, че решението е правилно и законосъобразно,
като първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото
доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Считат, че фактите по
делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за неоснователност на предявения
от ищцата иск. Изразяват становище за недопустимост на доказателствените искания, като молят същите да бъдат оставени
без уважение. Твърдят, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните
процесуални нарушения. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Ж.Т.Н. ЕГН ********** срещу Ж.А.А.
ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН ********** за приемане за установено,
че ИЩЦАТА Е СОБСТВЕНИК по силата на
саморъчно завещание, направено от нейния баща - Т.Ж.Т.,
на 1 / 2 ид. част от следния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 69,
находящ се в гр.Варна, ул.„Кракра“, №5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от 91.35 кв.
м., предоставен като обезщетение срещу отчужден имот по реда на ЗТСУ. Ищцата
излага, че е налседник по закон на Т.Ж.Т.
ЕГН **********, починал на 09.09.2005г., който към
момента на смъртта си се намирал в граждански брак със С.Д. Т. ЕГН **********, поч. на 18.01.2016г.
Двамата по време на брака си придобили
собствеността върху апартамент № 69, находящ се в гр.Варна,
ул.“Кракра“№5,
вх.5,
ет.5,
ап.69,
целият с площ от 91.35кв.
м., предоставен като обезщетение срещу отчужден имот по реда на ЗТСУ, видно от
Нотариален акт за собственост № 46, т. IV, дело № 1431
от 20.04.1988г.
на ВН. Твърди,
че на 17.10.1994г. Т.Т.изготвил саморъчно завещание, обявено на
31.10.2005г. с Протокол
от Съдия по вписванията, вписано в АВп. на 06.12.2005г., т.XX, №129, вх. per. №31843, дело 24014, с което е
завещал на съпругата си, собствената си 1 / 2 идеална част от
апартамента,
находящ се на адрес: гр.Варна, р - н Одесос, ул.“Кракра“№5, вх.5, ет.5, ап.69, целият
с площ от 91.35кв.
м., до деня на смъртта й, като
и предоставя правото на ползване върху
така описания имот, заедно с покъщнината и обзавеждането. Според ищцата завещателят
е посочил, че след смъртта на С. Т., че
именно тя - неговата дъщеря от първия му брак, ще придобие изцяло собствеността
върху горепосочената идеална част от жилището, ведно с намиращата се в него - покъщнина, както и нейните наследници, след смъртта
й, като изрично е посочил - правото на ползване и разпореждане, както и
упражняване на фактическата власт. Това е
била действителната му воля, като завещателят при разговори с майката на ищцата
относно имуществени въпроси, също неколкократно е заявявал, а именно: че Ж.Н.
ще наследи неговата 1/2
идеална част от апартамента. Междувременно, С. Т.,
прехвърлила своята 1/2 идеална част от имота, придобита в режим на СИО, с
Нотариален акт за покупко - продажба № 200, т.2, per. № 5028, дело № 362 от
2012 г., от 19.06.2012 г., вписан в Сл. Вп., с вх. № 12642 от 19.06.2012 г.,
Акт 0 42, т. XXXII, стр. 6646, на лицето - А.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗНасл., според която
когато в завещанието е посочен краен срок, както в случая, спрямо С. Т., а
именно: до деня на нейната смърт, същото се смята за завет за плодоползване
върху съответната част от наследството /1/2 част от жилището, след което
правото на собственост върху него, придобива дъщеря му - Ж.Н., в пълен обем,
както изрично е посочено в завещанието. Въз основа на това, ищцата подала
данъчна декларация в Дирекция „Местни данъци“, към Община Варна, където е открита
партида на имота, с №5305Н165324. Два месеца преди депозиране на исковата
молба, ищцата научила, че наследниците на С. Т., са подали данъчна декларация
по ЗМДТ, с която са заявили желание да се открие партида върху имота на тяхно
име, като съсобственици по наследство на С. Т., и въз основа на горепосоченото
завещание. Ищцата счита, че те не могат да се легитимират като такива, тъй като
в завещанието изрично е посочено, че тяхната майка не е станала собственик на
частта на завещателя от този апартамент, а само ползвател до деня на смъртта й.
В подкрепа на това е, и обстоятелството, че тя е прехвърлила само 1/2 ид. част
от жилището, след смъртта на Т.Т., което косвено сочи, че тя е била собственик
само на своята 1/2 ид. част, но не и на целия имот, т. е., завещанието не я
прави собственик и на частта на съпруга й, съответно - на целия имот. Предвид
изложеното, ищцата счита, че се
легитимира като собственик на 1/2 ид. част от описания по-горе апартамент, и
доколкото с действията си по подаване на декларация по ЗМДТ, наследниците
претендират, че са собственици на 1/2 ид. част от жилището, като съответно -
оспорват правото на собственост върху въпросната 1/2 ид. част, която Ж.Н. е
придобила по силата на завещанието, за нея възниква правния интерес, да поиска
от съда, да признае за установено, със силата на присъдено нещо, спрямо
наследниците на С. Т., че тя е собственик на 1/2 ид.част от него, по силата на
завещанието, което е направил нейния баща, а не ответниците. С допълнителна
молба от 20.07.2018г., моли да бъде приета за собственик „или по силата на
Закона за наслесдството“.
Ответниците Ж.А.А. ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН **********, чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор оспорват иска, като считат същият за изцяло неоснователен. На
първо място оспорват, че Т.Ж.Т.е притежавал 1/2идеална част от процесния имот в
СИО, като твърдят, че е притежавал само 26,33 идеални части от него. Твърдят, че от съставения на 20.04.1988 год.
НА за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за
мероприятие по ЗТСУ, се установява, че Т.Ж.Т. и С.Д. Т. са признати за собственици
на процесния имот. Общата цена на имота, посочена в акта, е в размер на 20
884лв., която се припокрива от припадащите се суми срещу отчуждения имот и
собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 9 884 лв. и
разрешен заем от ОСК- Варна в размер на 11 000 лв. Ищцата е представила
доказателства, че съпрузите са получили заем в размер на 11000 лв., както е
посочено в НА. излагат, че констативният нотариален акт, който се издава на
основание чл. 134, ал.4 ЗТСУ отм. не
създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно действие има
предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ
отм., с която се предоставя недвижим имот като
обезщетение, както и Заповедта по чл. 98
от същия отменен закон, с която се определя оценката на отчуждавания имот,
начина на обезщетяване и др. Позовават се на представената Заповед №
1712/02.07.1986 год., изд. от Варненски общински народен съвет - Изпълнителен
комитет, по силата на която на осн. чл. 95 от ЗТСУ(отм.), е отчужден в полза на
държавата недвижим имот, находящ се в кв. 151, ул. „Яребична" №9, 11
подрайон, пл. № 4, собственост на С.Д. Т., за предвидено по ЗРП мероприятие
-построяване на жилищен блок. Оценката на отчуждавания имот е определена на 9
114,96лв., съгласно посочен в заповедта протокол за оценка от 23.06.1986год. В
раздел III от заповедта е посочено, че С.Д. Т. ще бъде обезщетена с тристайно
жилище в жилищен блок на ул. „Ст. Павлов" 1,3,5,7 и ул.„Яребична"
1,3,5,7. Излагат, че съгласно ППВС №5/72г., влагането на лично имущество на единия съпруг в придобит по време на брака
недвижим имот, притежаван преди
брака и отчужден по време на брака по ЗПИНМ, респ. по ЗТСУ, u вложена в стойността на полученото в обезщетение жилище, когато стойността на двата имота е равна или тази на
отчуждения имот е по-висока от тази на получения
в обезщетение имот, е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик на отчуждения имот ще придобие
индивидуалното право на собственост върху придобития по този начин нов недвижим имот, макар това да е
станало по време на брака. А в
хипотезите, когато стойността на получения в обезщетение недвижим имот, собственост на единия съпруг преди брака, е
по висока от тази на отчуждения имот и следва да се доплати
разлика и това става по време на брака, само съответстващата на тази разлика част от придобития нов имот се включва в СИО на съпрузите. В
този случай отстъпването на жилището се
извършва не само с оглед
стойността на отчуждения имот, но и с
оглед семейното положение на собственика му, а именно за задоволяване на
неговите и на семейството му жилищни нужди (чл.
55в ЗПИНМ) Твърдят, че вписавенто на Т.Ж.Т. в Допълнителна заповед
№403/27.01.1987 год., чиято цел по закон е да определи конкретните обекти,
които се предоставят на правоимащите, като е определена цена 21 702 лв. не го
прави автоматично собственик на 1/2 от него, а това би могло ла стане само ако
са били изпълнени изискванията на чл. 102 от ЗТСУ(отм.), за което не са налице
данни и доказателства. С оглед изложеното, ответниците считат, че за 9 884/20
884 ид.части от процесния имот е настъпила трансформация на лично на С.Д. Т.
имущество, а за останалата 11000/20884 ид.части, е налице СИО, т.е. за по 5
500/20 884 за двамата. По такъв начин Т.Ж.Т. е притежавал само 26,335% ид.части
от апартамента в СИО към момента на смъртта си. Следователно не е могъл валидно
да извърши завещателно разпореждане на 1/2 ид.част от апартамента, а само до
размера на притежаваната от него идеална част. Твърдят още, че според
съдържанието на съставения на 20.04.1988год. нот.акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ, а
именно, че „общата цена на имота, посочен в акта, е в размер на 20 884 лв., която
се припокрива от припадащите се суми
срещу отчуждения имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 9 884 лв. ... ", се налага
извода, че
в сумата 9 884лв. припадащата се сума за отчуждения имот съгласно
оценката, посочена в Заповед № 1712/02.07.1986 год. -9 114,96лв., като разликата до 9 884лв., а именно 769,04лв. вероятно са представлявали указаните в акта „собствени
средства". Т.к. няма данни чии са тези „собствени средства", то би
могло да се предположи, че са на двамата съпрузи. Така С. Т. е станала
собственик на 9114,96/20 884 идеални части от жилището, а останалата
част в размер на 11 769,04/20884 идеална част е
била съсобствена между съпрузите в СИО, или Т.Т.е притежавал в СИО само 5 884,52/20 884ид. части от него, или 28,18 % идеални части, с
които е можел валидно да се разпорежда със завещанието. Делът на С. Т. от
апартамента е бил 14 999,48/20884 ид.части. На
следващо място излага, че волята на наследодателя не следва да се тълкува
разширително и да се търси друг смисъл в изразите в саморъчното завещание.
Твърядт, че със същото Т.Ж.Т. е завещал на съпругата си С.Д. Т. собствената си ½
идеална част от апартамента им на улица „Кракра"№5
до деня на нейната смърт, като т.1 от завещанието е посочено още „ползването да се разпростре върху цялата жилищна площ, при това пожизнено и
безвъзмездно, заедно с покъщнината и обзавеждането. В
точка 2 е посочено -
след смъртта на съпругата, неговата 1/2
ид.част от апартамента да бъде прехвърлена на дъщеря му Ж.Т.Н. и
нейните наследници, които да имат право на ползване, владение и
разпореждане". В конкретния случай с израза „1/2 ид.част от апартамента да бъде прехвърлена" се вменява задължение
на първия заветник или на неговите наследници да „прехвърлят" завещаната
част от имота на Ж.Т.Н. и на нейните наследници, т.е. собствеността върху
завещаната част за последните да възникне след смъртта на съпругата. Самото
завещание съдържа имплицитно задължение за заветника да запази завещаната част
с оглед бъдещото й „прехвърляне" на ищцата и на нейните наследници. С
оглед постоянната съдебна практика, такова завещателно разпореждане противоречи
на разпоредбата на чл. 21, ал. 2
ЗН. С. Т. е декларирала
целия апартамент като нейна собственост пред Община Варна след смъртта на
завещателя Т.Т.въз основа на документа й за собственост и вписаното вече
завещание, като е владяла спокойно, явно и необезпокоявана от никого
„завещаната" част до смъртта си, т.е. повече от 10
години. От друга страна, бездействието на ищцата до 2016
год. сочи, че и тя е зачела волята на завещателя, а именно: имотът в периода
след смъртта на баща ѝ да се счита собственост на съпругата му, след
което да се „прехвърли" на нея. Предвид горното и наличието на
противоречие на завещателното разпореждане с нормата на чл. 21,
ал.2 от ЗН, в условията на евентуалност,
се прави възражение за изтекла в полза на наследодателката на
ответниците С. Т., респ. и на
ответниците, прндобивна давност повече от 10
години на владяните от нея идеални части от недвижимия имот, които са
,,презавещани" на Ж.Т., респ. на притежаваните от наследодателя Т.Т.идеални
части от недвижимия имот. Обстоятелството, че приживе С. Т. се е разпоредила
само с ½ от собственото си жилище, като го е прехвърлила
на племенника си А.А. няма нищо общо с някакво знание от нейна страна, че не е
собственик на завещаната й част, а е направено от съображения да уравни
дяловете на племенниците й(ответниците), още повече, че същата е притежавала
повече от 1/2 ид.част
от апартамента. От своя страна,
ответниците твърдят, че те са собственици на процесния имот при следните
квоти: А.А.А. на 1/2 идеална
част /10442/20884 ид.част/, придобити с покупко-продажба и
на 1/4 идеална част по наследяване от С. Т., а Ж.А. -
на 1/4
идеална част по наследяване от С. Т., като наследената от двамата една втора
идеална част (процесната част от имота) е била собствена на наследодателката -
като 4557,48/20884 ид.част е притежавала лично, а останалата 5884,52/20884 ид.част, която е останала в наследство от Т.Т., е придобила в
собственост въз основа на процесното завещание и давностно владение, както е
уточнено по-горе, а в условията на евентуалност, ако завещанието бъде
обявено за нищожно от съда и относно разпореждането по т.1 от него, е придобила
като наследник на починалия си съпруг 2942,26/20884 ид.части от
апартамента, а останалите 2942,26/20884 ид.части по
давност, като е владяла тази част за себе си явно и необезпокоявана от никого
повече от 10 години. Предявяват насрещен иск да се признае за установено
спрямо Ж.Т.Н., ЕГН **********, от гр.Варна, че А.А.А.,
ЕГН ********** и Ж.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, са
съсобственици при равни квоти на процесната 1/2 идеална част от апартамент № 69,
находящ се в гр. Варна, ул. „Кракра" № 5,
вх.5, ет.5, целият с площ от 91,35 кв.м., като се
присъдят в тяхна полза сторените в производството по насрещния иск разноски, в
т.ч. адвокатско възнаграждение. С уточняваща молба вх. №84195/19.12.2018г. заявяват
твърденията си, че са собственици на процесния имот при следните квоти: А.А.А.
- на ½ идеална част( 10442/20884 ид.част), придобити
с покупко-продажба(тази идеална част не е предмет на делото) и на ¼ идеална
част по наследяване от С. Т., а Ж.А. - на ¼
идеална част по наследяване от С. Т., като наследената от двамата една втора
идеална част(процесната част от имота) е била собствена на наследодателката -като 4 557,48/20 884 ид.част е притежавала лично, а останалата 5 884,52/20 884 ид.част, която е останала в наследство от Т.Т., е придобила в
собственост въз основа на процесното завещание и давностно владение, както е
уточнено по-горе, а в условията на евентуалност, ако завещанието бъде обявено
за нищожно от съда и относно разпореждането по т.1 от него, е придобила като
наследник на починалия си съпруг 2 942,26/20 884 ид.части от
апартамента, а останалите 2 942,26/20 884 ид.части по
давност, като е владяла тази част за себе си явно и необезпокоявана от никого
повече от 10 години.
С изрично определение, съдът на основание чл.211, ал.1 от ГПК е приел
за съвместно разглеждане насрещната претенция за признаване за установено
спрямо Ж.Т.Н. ЕГН **********, че А.А.А. ЕГН ********** е собственик на 1/4 (една четвърт)
идеална част (или 1/2 (една втора) идеална част от процесната ½ ид. част
от жилище - апартамент №
69, както и за признаване за установено
спрямо Ж.Т.Н. ЕГН **********, от гр. Варна, че
Ж.А.А. ЕГН **********, е собственик на
1/4 ид. част (или 1/2 ид. част от процесната 1/2 идеална част) от апартамент №
69.
С писмен отговор вх.№ 14035/22.02.2019г., Ж.Т.Н. изразява становище за
допустимост, но неоснователност, на
предявения насрещен иск.
Настоящият състав на Варненския
окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на
събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото липсва
спор, че Т.Ж.Т. ЕГН **********, починал на 09.09.2005 год. е баща на ищцата Ж.Т.Н. ЕГН **********.
Към момента на смъртта си,
той се е намирал в граждански брак, сключен на 02.07.1982 год. със С.Д. Т. ЕГН **********,
починала на 18.01.2016 год., като след смъртта на Т.Т., негови наследници по
закон са преживялата му съпруга С.Д. Т. и дъщеря му от предходен
брак-ищцата Ж.Т.Н..
Липсва спор, че ответниците
Ж.А.А. ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН ********** /внуци на
починалата й сестра Е.Д.Ж. ЕГН **********/ са единствени наследници по закон на
С.Д. Т..
От
приетата по делото Заповед №1712/02.07.1986 год./л.133/, изд. от Варненски
общински народен съвет - Изпълнителен комитет,се установява, че на осн. чл.96
от ЗТСУ(отм.), в полза на държавата е отчужден недвижим имот, находящ се в
кв.151, ул. „Яребична" №9, 11 подрайон, пл. № 4, собственост на С.Д. Т.,
за предвидено по ЗРП мероприятие -построяване на жилищен блок. Оценката на
отчуждавания имот е определена на 9 114,96лв., съгласно посочен в заповедта
протокол за оценка от 23.06.1986год. В раздел III от заповедта е посочено, че С.Д.
Т. ще бъде обезщетена с тристайно жилище в жилищен блок на ,л. „Ст.
Павлов" 1,3,5,7 и ул.„Яребична" 1,3,5,7.
Представен е Протокол от 31.03.1975
г., вписан в Службата по вписванията при ВРС на 31.03.1975 год.,том II, № 67,
peг. 2457/л.138/, от който е видно, че С.Д. Т. (с предходна фамилия М., видно
от удостоверението за граждански брак) е придобила собствеността върху
отчуждения недвижим имот, находящ се в кв. 151, ул. „Яребична" № 9, 11
подрайон, пл. № 4, на основание наследяване и съдебна делба, извършена по
гр.д.№ 566/1975 год. по описа на ВРС,
т.е. преди брака й с Т.Т..
С приетата Допълнителна
заповед №403/27.01.1987 год., на основание заповед № 1712/02.1986г., е определено С.Д. Т. и Т.Ж.Т. да придобият
като обезщетение жилище №69, на ет.5, вх.5 в жилищен блок на
ул.“Ст.Павлов“1,3,5,7,9, с площ от 91.35кв.м., състоящо се от три стаи и кухня,
при цена 21702лв. като е вписано, че цената на жилището се покрива от собствени
средства и разрешен от Окръжна спестовна каса кредит.
Представена молба до
Държавна спестовна каса, от която се установява вписването на законна ипотека в
полза на Държавната каса за обезпечение изплащането от Т.Ж.Т. и С.Д. Т. на заем
в размер на 11 000 лв. по договор с ДСК, за жилищно строителство в гр.Варна,
ул.“Ст.Павлов“№5.
От приетия НА №46, том ІV, дело № 1431/1988г. съставен на
20.04.1988год., за собственост върху жилище/л.14/, дадено като обезщетение
срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ, е видно, че Т.Ж.Т. и С.Д. Т. са
признати за собственици на процесния имот, при отразена обща цена на имота в
размер на 20 884лв., като в акта е отразено, че цената се припокрива от
припадащите се суми срещу отчужден недвижим имот и собствени средства на
получаващия обезщетението в размер на 9 884лв. и разрешен заем от ОСК- Варна в
размер на 11 000 лв.
По делото е прието саморъчно завещание на Т.Ж.Т. от 17.10.1994г., обявено на 31.10.2005г. с
Протокол от Съдия по вписванията, вписано в АВп. на 06.12.2005г., т.XX, №129,
вх. per. №31843, дело 24014, от съдържанието на което се установява, че Т.Т.„завещава
на съпругата си С.Д. Т. собствената си
1/ 2 идеална част от апартамента, находящ се на адрес: гр.Варна,
р - н Одесос, ул.“Кракра“№5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от 91.35кв. м., до деня на нейната смъртта, като
ползването да се разпростре върху цялата жилищна площ. Посочено е „след смъртта
на съпругата ми С. Т. моята ½ ид.
част от апартамента с покъщнината ни да бъде прехвърлена на дъщеря ми Ж.Т.Н.“.
Видно от приложения НА
№220, том 2, рег.№5028, д.№362/19.06.2012г., на 19.06.2012г., С.Д. Т. продава
на А.А.А. ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот, представляващ ½
ид.ч. от апартамент № 69, находящ се в гр.Варна, ул.“Стоян Павлов“, вх.5, ет.5,
с настоящ административен адрес ул.“Кракра“№5, кв.12, по плана на 11-ти
микрорайон на гр.Варна, състоящ се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет,
килер, пералня и входно антре, със застроена площ от 91.35кв.м.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за
установено следното:
При предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване правото си на
собственост по отношение на процесния имот на твърдяното от него придобивно основание.
Ищцата твърди, че се легитимира като собственик на ½ ид. част от
процесния апартамент въз основа на саморъчното завещание, изготвено от нейния
наследодател Т.Ж.Т., в условие на евентуалност – като наследник по закон,
заедно с преживялата съпруга въз основа на разпоредите на Закона за
наследството.
Настоящият състав счита, че Ж.Н. не може да се легитимира като собственик
на ½ ид. част от процесния апартамент, тъй като завещанието на баща
ѝ в тази част не е могло да породи такъв транслативен ефект.
В частта, в която се посочва „след смъртта на съпругата ми С. Д.
Тодорва моята ½ ид.част от апартамента задно с покъщнината да бъде прехвърлена
на дъщеря ми Ж.Н.“, завещателното разпореждане е недействително на осн. чл. 42, ал.1, т.“в“ ЗН,
поради противоречието със закона, а именно с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗН,
създавайки задължение на своята преживяла съпруга в качеството ѝ на
наследник да прехвърли на неговата дъщеря част от полученото от него наследство.
Следва да е отбележи, че завещанието може да е недействително в дени
свои части, а действително в други, в който случай действие ще породят само
действителните завещателни разпореждания
От буквалното съдържание на завещанието се налага извода, че волята на
завещателя е да завещае на съпругата си С. Т. собствената си ½ ид. част
от апартамента. Съдът счита, че в тази част завещанието е действително и е породило
транслативен ефект, независимо дали Т.Т.е бил собственик на ½ част от
апартамента, или на по-малка част. Доколкото никой не може да прехвърли повече
права отколкото самият той притежава, то завещанието е породило ефект само по
отношение на притежаваните от наследодателя ид. част от процесния апартамент.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателката, че със завещанието
нейният баща е завещал на съпругата си само ползването на ½ ид. част от
апартамента, а не собствеността върху същата. В завещанието недвусмислено е
записано „завещавам на съпругата си С. Т. собствената ми ½ ид. част от апартамента…“.
В последната част завещателя е посочил след нейната смърт неговата ½ ид.
част „ да бъде прехвърлена на дъщеря„ му Ж.Н.. Завещателят обаче не може
да задължи наследникът да запази и предаде на трето (определено от завещателя)
лице след своята смърт изцяло или отчасти полученото от завещателя наследство,
тъй като това би било сделка, ограничаваща правоспособността на наследника. По
своята същност това би означавало определянето на наследник на наследника по
волята на третото лице (завещателя), а това е недопустимо, поради което и такова
разпореждане ще бъде нищожно.
Според настоящия състав не може да бъде направен извод в насоката,
която цели жалбоподателката. Ако действителната воля на завещателя е била да бъде
учредено само пожизнено право на ползване в полза на преживялата го съпруга, то
е следвало да бъде използвана друга формулировка, от която да явства, че волята
му е бил собствеността да бъде завещана на дъщеря му, а на съпругата – само
пожизнено право на ползване. Такава ясно изразена воля в завещанието липсва
поради което не може да бъде направен извод, че Т.Т.със саморъчното завещание е
завещал в полза на дъщеря си Ж.Т. 1/2 ид. част от апартамента.
По изложените съображения, предявеният
от Ж. Т. Н. иск за признаване за установено по отношение на ответниците,
че придобила собствеността върху ½ ид. част от апартамента по завещание се
явява неоснователен.
От друга страна, предвид приетото за установено, че в частта, с която той завещава на съпругата си
С. Т. волята му е ясна, то именно последната е получила по завещание притежаваната
от починалия ѝ съпруг част апартамента след неговата смърт.
Предвид което неоснователен се явява и предявения в условие на евентуалност
иск да бъде признато за установено, че ищцата е придобила ½ ид. част от
апартамента по наследяване по закон. Действително, тя наследява Т.Т.заедно с
преживялата му последваща съпруга и придобива ½ част от неговото наследство,
но процесната 12/ ид. част от апартамента следва да се изключи от наследствената
маса, тъй като тя е придобита по завещание от С. Т. с оглед действителното в
тази част саморъчно завещание.
Доколкото наследодателката на ответниците се легитимира като собственик
на най-малко 1/2 ид,. част от имота на собствено основание, а на останалата
½ от него –въз основа на саморъчното завещание, то насрещните искове на
ответниците са основателни и следва да бъдат уважени така както са предявени.
Настоящият състав намира, че не следва да се занимава с изчисляването
на точните идеални части от апартамента, които С. Т. е придобила на лично основание, и
тези по наследство, доколкото към момента на нейната смърт тя се е легитимирала
като собственик на целия апартамент, а
между двамата ответници липсва спор относно техните права в
съсобствеността, и в тази част решението не е предмет на въззивно
обжалване като са формирани само мотиви,
но не и диспозитив.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемите страни имат право да им бъдат
присъдени направените в хода на
въззивното производство разноски, които съдът, с оглед представения списък и
доказателства, определя в размер на
1640.00 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3375/19.07.2019г.,
постановено по гр. дело №8217/2018 г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА
Ж.Т.Н. ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ общо на Ж.А.А. ЕГН **********, адрес: ***, и А.А.А. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1640.00 /хиляда шестстотин и четиридесет лв./ лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: