Р Е Ш Е Н И Е № 605/16.7.2021г.
Град Пазарджик, 16.07.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря А.Метанова и
участието на прокурора Ж.Пенев, като
разгледа докладваното от съдия Попова к.н.а. дело № 604 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
111 ал.7 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Постъпила е касационна жалба от юрисконсулт Р.
Р. в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието,
гр. София, , надлежно упълномощен от Началника на Затвора гр. Пазарджик срещу Решение № 292/08.04.2021 г. ,
постановено по адм. дело № 390 по описа на Административен съд Пазарджик за
2021 г., с което съдът е отменил Заповед
№ Л-440/30.03.2021 г., поправена със Заповед № Л 516/07.04.2021 г. на
Началника на Затвора гр. Пазарджик, съответно с която на Й.А.А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 7 денонощия „
и Началника на Затвора гр. Пазарджик е
осъден да заплати от бюджета на Затвора гр. Пазарджик по сметка на
Административен съд Пазарджик , държавна такса в размер на 10,00 лв.
Касационния жалбоподател, чрез
процесуалния си представител юрк. Р. счита съдебното решение за необосновано и
неправилно, доколкото първоинстанционният съд не е съобразил в пълнота
събраните по делото доказателства, тъй като са били налице противоречия и
несъответствия в показанията дадени от Г.,
Ю. и Р. , които при съвкупна преценка с показанията на св. Б. и представените
по делото писмени доказателства , е
следвало да обосноват и мотивират съда
да изведе други изводи относно спорите по делото обстоятелства. Моли се
съдебното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което обжалваната
заповед на Началника на Затвора гр. Пазарджик да бъде потвърдена като
законосъобразна. Касационната жалба е подадена и против съдебното решение, в
частта , в която същото има осъдителен диспозитив за дължима държавна такса,
без да са изложени доводи касаещи незаконосъобразност на акта в тази му част.
Ответникът по касационната жалба Й.А.А. – лично и чрез подаден писмен отговор от процесуален представител , заявява становище ,
че жалбата е неоснователна. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата да е неоснователна.
Касационният
състав, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства приема следното :
Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е
допустима. В тази връзка следва да се посочи , че е налице надлежна активната процесуална легитимация на жалбоподателя
в настоящото производство, доколкото касационната жалба е подадена от надлежно упълномощен
представител на административния орган участвал в първоинстанционното
производство, който е надлежната страна и в настоящия административен спор.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционния
съд е бил сезиран с жалба подадена от Й.А.А.
- в момента изтърпяващ наказание „ лишаване от свобода „ в Затвора гр.
Пазарджик против Заповед № Л-440/30.03.2021 г. на Началник на Затвора гр.
Пазарджик. Заповедта е издадена за това, че на 29.03.2021 г. л.с. Й.А.А. е нарушил установения вътрешен ред , като е
упражнил физическо насилие – ударил е в главата с телефона л.с. И. З. К. за
разрешаване на възникнал между тях конфликт .Посочено е, че с поведението си
лишеният от свобода А. извършва
нарушение на чл. 96, т. 3 ЗИНЗС във
връзка с чл.100 ал.1 и ал.2 т.1,5, и 7 ЗИНЗС, поради което и на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС във
връзка с чл. 102 ЗИНЗС му е наложено
дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 7
денонощия. Заповед № Л-440/ 30.03.2021 г. на Началника на Затвора гр.
Пазарджик е поправена със Заповед №
Л-516/07.04.2021 г. на основание чл. 62 ал.2 АПК поради допусната очевидна
фактическа грешка в частта относно размера на наложеното наказание.
С обжалваното решение,
съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването от жалбоподателя
на дисциплинарните нарушения от вида , за който е дисциплинарно санкциониран.
Освен това съдът е приел , че при определяне на срока на дисциплинарното
наказание, административният орган е
следвало да обоснове , защо е определил
именно 7 денонощия и като не е сторил това в оспорваната заповед –
същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на
закона , което пък от друга страна е пречка за съдебен контрол за законосъобразност и правото на защита на
страните. В тази връзка съдът е изложил изводи , че административният орган не е
извършил преценка на всички обстоятелства, включително и смекчаващите такива,
които да спомогнат за индивидуализиране на наложеното наказание в достатъчна
степен.
Тези
изводи на съда са правилни и изцяло
кореспондират с данните събраните в първоинстанционното производство въз основа
на допустими от закона доказателства. Съдът е
подложил на анализ тези доказателства и обосновано е достигнал до
посочените по-горе изводи. Изложени са подробни доводи относно това, кои свидетелски показания се кредитират от
съда и защо. Обсъдени са констатирани противоречия и несъответствия между тези
показания от една страна и с част от
писмените доказателства - от друга и са изложени
логически обосновани изводи , които съответстват изцяло на събрания в
производството доказателствен материал / гласни и писмени доказателства/.Правилно
и законосъобразно , съдът е приел, че нарушенията по чл. 100 ал.2 т.1,5 и 7 ЗИНЗС и по-специално нарушението по чл.
100 ал.2 т.7 ЗИНЗС , за което А. може да
бъде санкциониран с наказание „изолиране в наказателна килия“ съгласно чл. 102
ал.2 ЗИНЗС - не са доказани по безспорен начин, тъй като не е установено А.
да е осъществил физическа саморазправа с л.с. И. К.. Представените пред
касационна инстанция писмени доказателства, също не създават у съда необходимата степен на несъмненост на извършването на нарушението от жалбоподателя.
Затова касационният съд възприема изцяло
изводите на първоинсанционния съд
и не намира за нужно да ги
приповтаря, а изцяло препраща към тях.
Освен това от съществено
значение в случая е , че в оспорената
заповед , административният орган е допуснал процесуално нарушение от
категорията на съществените , тъй като същият не е обосновал защо е определен
именно такъв срок за изтърпяване на наложеното наказание. Този
порок не е отстранен и в постановената по делото заповед за поправка на
очевидна фактическа грешка и същата не съдържа каквито и да било мотиви в тази
посока. Това от една страна е нарушило
правото на защита на дисциплинарно наказаното лице да представя доказателства,
оборващи бланкетно направените в заповедта констатации и от друга страна
препятства съда да извърши проверка относно спазването на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 102, ал.
1,
вр. чл.
100, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на
лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му
състояние. Тази норма съдържа изискване към ДНО да обсъди отношението на
лишения от свобода към извършеното нарушение и вината, като елемент от
извършеното деяние. Чл. 100, ал.
1 от ЗИНЗС определя дисциплинарно нарушение като деяние /действие или
бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода. Това задължава
административният орган в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да
посочи мотиви и по отношение на вината на лишения от свобода и отношението му
към извършеното нарушение, както и въз основа на кои конкретни факти е приел,
че деянието е извършено виновно. В обжалваната заповед не се съдържа никакво
конкретно позоваване по отношение нито на характера, нито на тежестта на
извършеното от лишения от свобода нарушение. Посочено е само бланкетно, че л.с.
не е самокритичен към извършеното нарушение и е наказван два пъти, но няма никакви конкретни мотиви във връзка с
констатацията, че това негово поведение следва да мотивира наложения размер на
дисциплинарното наказание. В обжалваната заповед само формално е отразено, че
са взети под внимание характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението
на затворника към него и цялостното му поведение , както и здравословното му състояние. Тези
обстоятелства обаче по никакъв начин не са съобразени, респ. в заповедта няма
данни, изводът за тези обстоятелства да
е направен на база на някакви приобщени по преписката и обективно съществуващи
доказателства. Няма в дисциплинарната преписка характеристични данни за лишения
от свобода, какво е било поведението му преди извършване на дисциплинарната
простъпка,за какво е бил наказван преди
това и ако има издадени заповеди- дали
те са влезли в сила.Затова необоснован се явява извода, че тези обстоятелства са взети предвид при налагане на
дисциплинарното наказание.
Всички тези съображения налагат
за съда извода, че оспорената заповед е издадена само при формално излагане на
мотиви, при формално проведена процедура по доказване, което прави същата
необоснована, неподкрепена с доказателства, обосноваващи взетото от органа
решение и на това основание препятстваща съда да осъществи ефективен съдебен
контрол дали са налице обективно и в действителност материалноправните
предпоставки, обосновали извода на органа да вземе решение за налагане на това
дисциплинарно наказание по отношение на л.с. А.. Като е достигнал до същите
изводи , първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно и законосъобразно е
решението и в частта, в което същото съдържа осъдителен диспозитив за възлагане
на дължимата държавна такса в тежест на ответния административен орган, тъй
като е съобразено с изхода на спора. В
настоящото производство – също с оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал.3 АПК във връзка с чл. 228 АПК на ответника по жалбата следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200,00 лв., които с оглед нормата на параграф 1 т.6 от ДР на АПК следва да
бъдат заплатени от юридическото лице , в чиято структура е административния
орган издал оспорения акт – в случая ГДИН гр. София.
Воден от горното и на
основание чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС във връзка с чл. 221 ал.2 АПК , ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 292/
08.04.2021 г. , постановено по адм. дело № 390/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик .
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Й.А.А. – в момента изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода „ в Затвора гр. Пазарджик сторените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 200,00 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.