РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1429/6.6.2023г.
гр. Пловдив,
6 юни 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІ състав, в закрито
заседание на шести юни през 2023 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от
Председателя адм.дело № 1283 по описа за 2023 г., взе предвид следното:
Производство по чл.166, ал.4 от АПК във
вр. с чл.405 от КТ.
Образувано е по жалба, подадена от „Винзавод“АД,
ЕИК *********, гр.Асеновград, бул.“България“ №75, представлявано от
изпълнителния директор Росен Чатълбашев, против т.2 на предписания,
обективирани в протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2309773/29.03.2023 г. на
ДИТ – Пловдив, издаден от инж. Ива Бояджиева – гл.инспектор в ДИТ – Пловдив и
инж.Кремена Терзиева – гл.инспектор в ДИТ – Пловдив.
В жалбата е инкорпорирано особено
искане за спиране на предварителното изпълнение на наложените предписания по
т.2. Същото е формулирано като евентуално. С уточняваща молба вх. №
12325/06.06.2023 г. изрично се иска спиране изпълнението на оспорения акт.
Искането е неоснователно по следните
съображения:
Съгласно
нормата на чл. 405 от КТ, принудителните административни мерки по ал. 1 на чл. 404 от КТ могат да се оспорят по реда на АПК като обжалването
не спира изпълнението.
В чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидена възможност съдът да спре предварителното
изпълнение на административен акт, допуснато по силата на закон, когато не е
установена изрична забрана за съдебен контрол и при наличие на предпоставките,
установени в ал. 2, а именно, ако предварителното изпълнение на акта би могло
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и въз основа на
нови обстоятелства.
Доказването
на възможността предварителното изпълнение на административния акт да породи
значителни и/или трудно поправими вреди, съответно – тяхното индивидуализиране,
е в тежест на оспорващия.
В случая
жалбоподателят не сочи и не ангажира доказателства, че предварителното
изпълнение на предписанията, дадени на основание чл. 404, ал. 1 от КТ, ще му причинят значителни и/или трудно поправими
вреди, нито, че след постановяване на административния акт са настъпили такива
нови обстоятелства, които да мотивират спирането на изпълнението на ПАМ. Дори
не се сочат конкретни вреди, които евентуално биха настъпили. В жалбата и в
допълнителната молба се прави единствено
искане за спиране на предварителното изпълнение на дадените предписания без да
се конкретизира и обосновава това искане.
Допуснатото
в хипотезата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение е обусловено от
законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен
интерес за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, в конкретиката на казуса касателно трудови права на
работник/служител за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият
трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини
значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК.
Допуснатото
предварително изпълнение, съдържа в себе си преценката на законодателя за
наличие на особено важен държавен и обществен интерес, който следва да бъде
гарантиран, в случая спазване на правата по КТ на работници/служители по
трудово правоотношение, конкретно правото на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск съгласно чл.224, ал.1 от КТ по прекратено трудово правоотношение. Колизията между този защитен интерес и
частния интерес следва да бъде разрешена с оглед значимостта на последния. За
да спре предварителното изпълнение, съдът следва да установи, че е налице
основание за спиране със същата степен на значимост на заложения от закона
обществен интерес – т. е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава
със същата или в по-висока степен правните интереси на засегнатото лице.
В случая
жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт ще му причини значителни
или трудно поправими вреди, какъв приблизително е техният размер, както и
доказателства за това, че причинените от предварителното изпълнение на акта
вреди застрашават интересите му в по-висока степен от заложения в закона
обществен интерес за опазване трудовите права на работниците/служителите.
По изложените съображения
настоящият състав приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение
на предписания по т.2, обективирани
в протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2309773/29.03.2023 г. на ДИТ –
Пловдив, издаден от инж. Ива Бояджиева – гл.инспектор в ДИТ – Пловдив и
инж.Кремена Терзиева – гл.инспектор в ДИТ – Пловдив, е неоснователно.
Ето защо и на основание чл. 166, ал. 4 във вр.
с ал. 2 от АПК във вр.
с чл.405 от КТ, Съдът
О П
Р Е Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ искане на „Винзавод“
АД, ЕИК *********, гр.Асеновград, бул.“България“ №75, представлявано от
изпълнителния директор Росен Чатълбашев, за спиране на предварителното изпълнение на т.2
на предписания, обективирани в протокол за извършена проверка изх.№ ПР
2309773/29.03.2023 г. на ДИТ – Пловдив, издаден от инж. Ива Бояджиева –
гл.инспектор в ДИТ – Пловдив и инж.Кремена Терзиева – гл.инспектор в ДИТ –
Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
Председател: