Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ –
ми състав, в публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА Д.
при
секретаря Марияна Д., като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Д. адм.дело № 1687 на Административен съд - Варна
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, вр.чл.210, ал.3 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалбата на
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД (БАКБ), ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н ***, представлявано от изпълнителните директори В. С.
С. и И. П. Г., против Решение № 3-42 по Протокол № 3/03.06.2020г. на Комисия по
чл.210 от ЗУТ при Община – Варна, с което във връзка със „…заявление рег.№
АУ083458ВН_005ВН/30.10.2019г. на Н.С.К. за прокарване на временен път с ширина
1,5 кв.м. през ПИ 10135.2571.415 и ПИ 10135.2571.416“, е прието „…еднократно
обезщетение за срок от десет години в размер на 605лв.“.
За приетото от Комисията решение жалбоподателят е уведомен веднъж с писмо
рег.№ АУ083458ВН_023ВН/25.06.2020г. – според което във връзка с
допусната процедура по учредяване право на преминаване до ПИ 10135.2571.403
през ПИ 10135.2571.415, е определено еднократно обезщетение за обща площ от
50кв.м., за срок от 10 години, в размер на 605лв., и втори път с писмо
рег.№ АУ083458ВН_024ВН/01.07.2020г. – според което във връзка с
допусната процедура по учредяване право на преминаване до ПИ 10135.2571.403
през ПИ 10135.2571.415 и ПИ 10135.2571.416, пропорционално разпределеното еднократно
обезщетение за срок от 10 години за 50кв.м. от ПИ 10135.2571.415 е в размер на
571лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
постановено при неспазване на административно-производствените правила и
неправилно приложение на материалния закон, както и че размерът на определеното
еднократно обезщетение е значително занижен, несправедлив и несъответства на
пазарната оценка на имота. Конкретно сочи, че в нито един момент от хода на
процедурата Н.К. - собственик на ПИ 10135.2571.403, не е внесла в БАКБ
официално предложение по искането си за учредяване на право на преминаване през
ПИ 10135.2571.415, не е представила документ за собственост, нито технически
проект за определяне на трасето за преминаване със съответната обосновка,
придружено с пазарна оценка и доказателства. В тази връзка твърди, че не е
изпълнено задължителното условие на чл.192 от ЗУТ – преди да се стигне до
учредяване на право на преминаване със заповед на кмета, да е изчерпана
възможността за учредяването му по съгласие на собствениците на засегнатите
имоти. Твърди и че неколкократно са правени възражения, че така предложеното
трасе за учредяване на право на преминаване е технически неиздържано, както и
че са възможни и други технически решения, които са икономически по-целесъобразни.
Сочи, че съгласно ПУП-ПУР е предвидена улица, която би осигурила реален достъп
до ПИ 10135.2571.403, както и до ПИ 402 и 401 и др.засегнати имоти, като
реализирането ѝ би уредило интересите на много страни. Неприлагането от
страна на общината на предвидената улична регулация на практика е довело до
невъзможност и затруднен достъп на собственика на ПИ 10135.2571.403, както и на
собственици на съседни имоти. Счита, че е абсолютно необосновано назначената
комисия да определя трасе за достъп, различно от предвидената улична регулация.
Твърди, че предложеното трасе не е част от старо съществуващо такова, двете му
крайни точки са с голяма денивелация, изискваща изграждането на допълнителни
съоръжения и укрепителни мероприятия, поради наличие на свлачища в района,
което ще доведе до допълнителни разходи за БАКБ. Счита, че избора на подходящо
трасе и съответно осигуряване на достъп до ПИ 10135.2571.403 (пътека с ширина
1,20 -1,50м.) може да бъде осъществен през досега действащи и използвани
трасета или да бъде предвидено по имотните граници на поземлените имоти в
частта на предвидената по ПУП-ПУР, но нереализирана улица, чрез взаимно
учредяване на право на преминаване по реда на чл.191, ал.1 от ЗУТ, или
прокарване на временен път от страна на общината по реда на чл.190 ЗУТ. До
момента е разглеждан единствено вариант за прокарване на временен път с ширина
3,50м., но не и учредяване право на преминаване по пътека с ширина 1,50м.
Възможно е определяне на трасе за достъп до ПИ 10135.2571.403 по предвидената по
ПУП-ПУР улица северозападно от ПИ 10135.2571.400 и ПИ 10135.2571.399 с
учредяване право на преминаване през ПИ 10135.2571.400, което е икономически
най-благоприятния вариант, без да се нарушават градоустройствените показатели
на съседните имоти и без необходимост от извършване на укрепителни работи.
Твърди и че с учредяване на право на преминаване през имота на БАКБ ще се
влошат условията за застрояване и бъдещи инвестиционни намерения на
собственика. Относно определеното обезщетение от комисията по чл.210 ЗУТ сочи,
че неправилно същото е определено като еднократно, а не като годишно такова.
Дори да е допустимо определянето на еднократно обезщетение, твърди, че
определеният размер от 571лв. е значително занижен и не отговаря на
действителната пазарна стойност. По изложените съображения моли за отмяна на
обжалваното решение, респ. съдът да определи справедлив размер на обезщетението
за учредяване право на преминаване съобразно заключението по СОцЕ. Претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна – Община-Варна, оспорва жалбата по съображения в писмено
становище С.д. № 10072/19.08.2020г. Сочи, че обжалваното решение е взето от
компетентен орган, в рамките на правомощията му и в съответната писмена форма,
и при спазване на процедурата по чл.210, вр.чл.192, ал.6 от ЗУТ. Определената
цена на правото на преминаване е съответна на материалния закон и целта му да
бъде постигната справедлива пазарна цена. В производството по оспорване на
оценката не се изследва наличието на предпоставките по чл.192, ал.2 от ЗУТ за учредяване
право на преминаване по административен ред, т.к. това е отделно
административно производство, последващо решението на Комисията по чл.210 ЗУТ,
поради което всички оплаквания в жалбата, в т.ч. за наличието на друго
техническо решение за достъп, не са предмет на настоящото производство.
Заинтересованата страна Н.С.К. оспорва жалбата по съображения, че оценката,
в т.ч. изчислената от СОцЕ е завишена. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С Рег.№ АУ083458ВН/26.08.2019г. заинтересованата
страна Н.С.
К. – легитимираща се като собственик на ПИ 10135.2571.403 съгласно н.а. № ***/03.12.1997г.,
подала до кмета на Община-Варна заявление за започване на процедура по
изграждане на временен път по чл.190 от ЗУТ до урегулирани поземлени имоти,
които имат лице до проектирани нови улици, определен в отговор на общината
рег.№ РД 19013004ВН_004ВН/06.08.2019г. като „провеждане на улица – тупик о.т.
175 до о.т. 181 по одобрения с решение № 3408-7/22, 23 и 29.06.2011г. на
ОбС-Варна ПУП-ПУР на к.к. Чайка, гр.Варна.
Заявлението е разгледано на 10.10.2019г. на заседание на Комисия за определяне на трасе за
достъп до имоти по процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване
на временен път, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на кмета на
Община-Варна. С Решение № 10-6 по Протокол №
10/10.10.2019г. Комисията
приела, че временен път не може да се прокара по трасето на уличната регулация,
т.к. е много дълго – приблизително 240м., засяга много поземлени имоти, теренът
е стръмен и ще се налага изграждане на подпорни стени по цялата дължина. От
южната страна на имота теренът е много стръмен и не може да се прокара временен
път. Най-късо е разстоянието от север, като се премине през ПИ 400. По
изложените съображения Комисията взела решение да се допусне „процедура по прокарване
на временен път с ширина 3м. до ПИ 10135.2571.403 по КК на гр.Варна, к.к.
Чайка, като съществуващ път от северната страна на имота се продължи и се
премине през част от ПИ 10135.2571.416 с площ 44кв.м., след което се навлиза в
ПИ 10135.2571.400 с площ 77кв.м.“. Предложеното трасе за достъп е
представено със зелен цвят на извадка от КК – стр. 108.
В тази връзка са постъпили възражения от „Ивес 102“ ООД /стр.101/, Н.В. и Й.В./стр.100/
и Н.С.К. /стр.99/. Същите са разгледани на 14.11.2019г. на заседание на
Комисията за достъп до имоти. С Решение № 11-6 по
Протокол № 11/14.11.2019г. е уважено възражението на Н.В. и Й.В.–
собственици на ПИ 10135.2571.400 и са оставени без уважение възраженията на
„Ивес 102“ ООД – собственик на ПИ 10135.2571.416 и на заявителката. Взето е
решение да се промени трасето на пътя, като „се допуска процедура за
прокарване на временен път до ПИ 10135.2571.403 …с ширина 3,50м. през ПИ
10135.2571.416 и част от северозападния ъгъл на ПИ 10135.2571.415/.
Засегнатите площи от двата имота са: 128кв.м. от ПИ 416 и 7кв.м. от ПИ 415,
както е отразено на извадка от КК с нанесен със зелени линии допуснат временен
път на стр.91 от преписката.
След като се запознала с новото предложение на Комисията, Н.С.К. подала
ново заявление рег.№ АУ083458ВН_012ВН/02.12.2019г.,
с което – поради това че нито една от страните не е във възможност да изпълни
полагаемата се част от ангажимента – заявила желание да бъде отворена
процедура за право на преминаване по чл.192, ал.2 от ЗУТ, като
посочила, че напълно би я удовлетворила пътека със стъпала с ширина
1,50м./1,20м., която да минава плътно до оградата на прилежащ съседен имот,
като нанася най-малко неудобства на съседите.
Заявлението е разгледано на 30.12.2019г. на заседание на Комисията
за достъп до имоти, която с Решение № 12-6 по
Протокол № 12/30.12.2019г. допуснала „започване на процедура
по учредяване на право на преминаване до ПИ 10135.2571.403 по КК
гр.Варна с ширина 1,50м. през ПИ10135.2571.415 покрай източната му граница за
срок от 10 календарни години“. Била определена засегната площ от ПИ 10135.2571.415
– 50кв.м., както е представено на извадка от КК, с нанесено със зелен цвят
право на преминаване – стр.82 от преписката.
Срещу така предложения вариант постъпило възражение от БАКБ
рег.№ АУ08345ВН_014ВН/20.01.2020г. Същото е оставено без уважение от Комисията
за достъп до имоти с Решение № 1-4 по Протокол №
1/30.01.2020г. по съображения, че това е икономичното и изгодно
решение. Ако се учреди право на преминаване следвайки уличната регулация се
засягат много поземлени имоти, трасето е дълго приблизително 240м., теренът е
много стръмен и ще се налага изграждане на подпорни стени по цялата дължина. Взето
е решение „…да се коригира скицата, като пътеката продължи и премине през
ПИ 10135.2571.416, за срок 10 календарни години, със засегната площ 3кв.м“
– извадка от КК с нанесено със зелени линии трасе на стр.68 от преписката.
Постъпило е ново възражение от страна на БАКБ с Рег. №
АУ083458ВН_016ВН/14.02.2020г., оставено без уважение с Решение 2-4 по Протокол
№ 2/12.03.2020г. на Комисията за определяне на достъп, по идентични
съображения. Указано е преписката да се изпрати на Комисията по чл.210 от ЗУТ
за възлагане и изготвяне на оценка за еднократно обезщетение за частите от ПИ
415 и ПИ 416.
През м.май 2020г. от лицензиран оценител – инж.Ц.А., е изготвен
доклад за определяне на пазарна оценка за прокарване на временен път в полза на
Н.С.К., собственик на ПИ 10135.2571.403, през ПИ 10135.2571.415 (засегната площ
50кв.м.) и ПИ 10135.2571.416 (засегната площ 3кв.м.), с ширина 1,5м. за срок от
10години.
Според доклада за оценка, същата е извършена по метода на пазарните аналози
– съобразно имоти, подобни по характеристики и местоположение на оценявания,
които са продадени или обявени за продан във време, близко до настоящия момент.
Дадено е заключение, че размерът на еднократното обезщетение за срок от десет
години за частите от ПИ 415 и ПИ 416 за прокарване на временен път в полза на Н.К.
– собственик на ПИ 403, с ширина на пътя 1,5м. за срок от 10 години, е 605лв. Така
изчислената пазарна стойност е определена за 53кв.м., т.е. общо за ПИ 10135.2571.415
и ПИ 10135.2571.416.
С Решение № 3-42 по Протокол № 3 от 03.06.2020г., Комисията по
чл.210 ЗУТ приела без възражения изготвената оценка и приела еднократно
обезщетение за срок от 10 години за прокарване на временен път с ширина
1,50м. през ПИ 10135.2571.415 и ПИ 10135.2571.416, в размер на 605лв.
С писмо Рег. № АУ08348ВН_023ВН/25.06.2020г., получено на 26.06.2020г.,
директорът на Дирекция „АГУП“ уведомил БАКБ, че с Решение № 3-42 по Протокол №
3/03.06.2020г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, е определен размера на еднократно
обезщетение за срок от 10 години за ПИ 10135.2571.415 – за обща площ от
50кв.м., в размер на 605лв.
С писмо Рег.№ АУ08348ВН_024ВН/01.07.2020г., получено на 02.07.2020г., директорът
на Дирекция „АГУП“ при Община-Варна уведомил „ИВЕС 102“ ООД и БАКБ АД, че тъй
като оценката е изготвена общо за двата имота, разпределено пропорционално
обезщетението е както следва: за ПИ 10135.2571.415 – за 50кв.м. – 571лв.
еднократно за срок от 10 години; за ПИ 10135.2571.416 – за 3кв.м. – 32лв.
еднократно за срок от 10 години.
По делото е назначена
Съдебно-оценителна експертиза, по която е прието заключение С.д. №
1286/25.01.2021г. От същото се установява, че пазарната стойност на 1кв.м. на
недвижими имоти със сходни характеристики и местоположение е в размер на 108,70лв.
Сервитутното право – в случая право на преминаване, оказва негативно
влияние върху пазарната стойност на имота и върху възможността за неговото
застрояване. Методиката за определяне на вещни права е регламентирана в
Приложение № 2 от ЗМДТ, като правото на преминаване се включва в обхвата на
вещното право на ползване. Цената му се определя по реда на чл.23 от Приложение
№ 2, като за целите на определяне на пазарната стойност на правото на
преминаване, във формулата за определяне на данъчната оценка оценяемата част от
имота се заменя с пазарната ѝ стойност. При учредяване на право на
преминаване за 10 години стойността на коефициента, отчитащ срока на
ползването, е 38,609%, т.е. пазарната стойност на площта, върху която е
учредено право на преминаване ще намалее с 61,391%. Необходимостта от
извършване на мероприятия, в т.ч. укрепителни, би оказала влияние към момента,
в който възникне или се очаква да възникне. Тя би оказала влияние върху
стойността на имота като цяло. Според СОцЕ пазарната цена на засегната площ от
ПИ 10135.2571.415 – 50кв.м., съобразена с действителната пазарна цена на имота,
закупен през 2018г., е 2784лв., а на правото на преминаване: за 1 година –
160,36лв. с ДДС, за 10 години – 1289,84лв. с ДДС. Пазарната стойност на
правото на преминаване, изчислена след съпоставка с други сервитутни права в
района и извършени в района продажби с реални цени, е определена от СОцЕ: за 1
година – 320лв., за 10 години – 2005лв., определена като средноаритметична
стойност по двата метода. Показателите на използваните аналози и
приложените за целите на оценката корекции, са представени в Приложение 1 към
заключението.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ (обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя с писмо
Рег. № АУ08348ВН_023ВН/25.06.2020г., получено на 26.06.2020г., а жалбата до съда
е подадена на 09.07.2020г.), от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред административен акт, поради
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на производството е протоколно
решение от 03.06.2020г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, което не е акт на помощен
орган по чл.21, ал.5 от ЗУТ, а съставлява подлежащ на самостоятелен съдебен
контрол индивидуален административен акт по чл.210, ал.3, вр.чл.215, ал.2 от ЗУТ.
Извън обсега на съдебния контрол по чл.146 от АПК на обжалваното решение са
доводите в жалбата относно липсата на официално предложение от страна на
собственика на ПИ 10135.2571.403, наличието на други технически издържани,
по-икономични и целесъобразни решения при избора на подходящо трасе за достъп.
Същите по същество касаят учредяването на самото сервитутно право, което е
предмет на последващ административен акт – заповед на кмета по чл.190, ал.6 от ЗУТ – в случаите на прокарване на временен път или по чл.192, ал.2 от ЗУТ – в
случаите на право на преминаване. /Решение на ВАС № 759/19.01.2017г. по
адм.д. № 7593/2016г.; Решение на ВАС № 10940/18.09.2017г. по адм.д. №
9738/2016г./.
С оглед изложеното контролът за
законосъобразност е ограничен само до определянето на размера на обезщетението
по чл.210, ал.1 от ЗУТ.
При
извършване на задължителната проверка, съдът констатира, че обжалваното решение
е постановено от компетентен орган – комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед
№ 0383/30.01.2020г на кмета на Община – Варна – л.55-56, заседанието на
комисията от 03.06.2020г. е проведено при наличието на кворум, като решение №
3-42 относно заявление на Н.С.К. с рег. № АУ083458ВН/30.10.2019г., е взето единодушно.
Решението обаче е постановено при
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,
които нарушения в случая са особено съществени и влекат нещожност на
постановения акт, т.к. водят до пълна неяснота на волята на административния
орган, ограничаване правото на защита на засегнатите от решението лица и
невъзможност да упражни ефективен съдебен контрол.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК административните актове следва да съдържат фактически и правни основания
за издаване на акта и разпоредителна част, с която се определят права и
задължения. Обжалваното решение е постановено от комисията по чл.210 от ЗУТ в
нарушение на посочените правила и при пълна липса на мотиви.
От доказателствата по
административната преписка се установява, че първоначално производството е започнало
по заявление рег.№ АУ083458ВН/26.08.2019г. на заинтересованата страна Н.С.К.
за започване на процедура по изграждане на временен път по чл.190 от ЗУТ. В тази връзка Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по
процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване на временен път
постановила Решение № 10-6 по Протокол № 10/10.10.2019г. и Решение № 11-6 по
Протокол № 11/14.11.2019г., с които допуснала започването на процедура за
прокарване на временен път, като вариантите за транспортен достъп са
представени на извадка от КК – стр.91, 108. Впоследствие, поради това че нито
една от [засегнатите] страни не е във възможност да изпълни
полагаемата се част от ангажимента, със заявление рег.№
АУ083458ВН_012ВН/02.12.2019г., Н.К. заявила желание да бъде отворена
процедура за право на преминаване по чл.192, ал.2 от ЗУТ. В тази връзка с
Решение № 12-6 по Протокол № 12/30.12.2019г. и Решение № 1-4 по Протокол №
1/30.01.2020г., Комисията за определяне трасе за достъп е допуснала започването на процедура по учредяване право на
преминаване до ПИ 10135.2571.403 по КК гр.Варна с ширина 1,50м. през ПИ
10135.2571.415 (засегната площ 50кв.м.) и ПИ 10135.2571.416 (засегната площ
3кв.м.), с варианти за трасе, представени на извадка от КК на стр.82 и 68 от
преписката.
В последните две решения е указано преписката да се изпрати на Комисията по
чл.210 от ЗУТ за възлагане и изготвяне на оценка за еднократно обезщетение за
частите от ПИ 415 и ПИ 416.
Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.190 и чл.192 от ЗУТ уреждат
два различни сервитута, които са с различно съдържание и предпоставки.
Сервитутът за временен път е за достъп до определен имот с транспортни
средства, от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване
през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на
ползвателя му по отношение на имота, за достъп до който се учредява.
Въпрос на избор на заявителя е да претендира дали иска прокарването на
временен път или право на преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп
до собствения му имот. Спрямо заявената претенция на заявителя,
административният орган извършва преценка дали и как може да я удовлетвори.
Законовите изисквания към административния акт, който постановява Комисията по
чл.210 от ЗУТ са различни, тъй като при процедиране на акт по чл.190 - заповед за прокарване на
временен път се определя и одобрява обезщетение за период от време по пазарни
цени, като може да бъде определено и обезщетение за подобренията които се
унищожават при прокарването на временния път, което се заплаща преди заемане на
имота. Обезщетението по 190 от ЗУТ е с временен характер - със срок до
откриване на улица по регулация и съгласно чл.191, ал.2 от ЗУТ се определя за
съответната година и се изплаща на равни месечни вноски Не се изисква внасянето
на сумата за обезщетяване да предхожда издаването на заповедта за прокарване на
временния път, с изключение на обезщетението за нанесените от прокарването
вреди.
От друга страна при
учредяването на право на преминаване по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ, цената на
правото се определя по реда на чл.210, дължи се еднократно и следва да се
заплати преди издаването на заповедта по ал.2 – чл.192, ал.6 от ЗУТ.
Различията в двата режима несъмнено
обуславят различие и при определяне на обезщетението/цената за учредяване на
сервитутното право.
В случая е налице пълна
неяснота за какво сервитутно право е изготвена пазарната оценка, респ. е
постановено обжалваното решение. Независимо че заявителката в хода на производството
е променила обхвата на заявлението си – вместо прокарване на временен път, е
поискала учредяване на право на преминаване, видно от изготвения оценителски
доклад е извършена оценка за определяне размера на еднократно обезщетение „…за
прокарване на временен път в полза на Н.С.К.…с ширина 1,5м. за срок от 10
календарни години“ и изготвена по този начин е одобрена и приета от Комисията
по чл.210 от ЗУТ. Налице е смесване на характеристики на двата сервитута –
изрично е посочено, че се касае за временен път, но в обхвата на заявеното
право на преминаване.
Налице е пълна неяснота по
кое заявление се произнася Комисията – за прокарване на временен път – в който
случай следва да бъдат съобразени специалните правила на чл.191 от ЗУТ, или за учредяване
право на преминаване – в който случай се прилагат правилата на чл.192 от ЗУТ.
Тази неяснота не може да
бъде отстранена и действителната воля на административния орган не може да бъде
извлечена чрез тълкуване на заявлението към което препраща решението. Според същото,
на заседанието на 03.06.2020г. е разгледано заявление на Н.К. с вх.рег. №
АУ083458ВН_005/30.10.2019г., каквото няма подавано от
заявителката. Същото е изискано от съда с Определение № 1659/03.08.2020г., като
в тази връзка е представена първоначална молба на Н.К. рег.№
РД19013004ВН/15.07.2019г., с която бланкетно е заявено „осигуряването на
достъп“, а не конкретно сервитутно право.
Документ с рег. № АУ083458ВН_005/30.10.2019г. действително съществува и е представен по преписката,
но същият представлява писмо до директора на Дирекция „АГУП“, с което се
представят удостоверения за наследници на С. В.ев М. и М. С. В. – във връзка с
установяване собствеността върху ПИ 10135.2571.400, засегнат от първоначалния
вариант на трасе за прокарване на временен път.
На следващо място абсолютно
недопустимо оценката е извършена и впоследствие възприета от Комисията общо за
53кв.м., от които 50кв. за ПИ 10135.2571.415 и 3кв. за ПИ 10135.2571.416. В
случаите, в които сервитутът засяга повече от един имот, пазарната оценка
следва да се изготви за всеки засегнат имот поотделно.
Определяне на пазарна цена за учредяване на сервитутното право за
засегнатата част от ПИ 10135.2571.415 и от ПИ 10135.2571.416 следва да бъде
част от разпоредителната част на административния акт – решението на комисията
по чл.210 от ЗУТ, а в случая това не е сторено. Едва в последващо уведомително
писмо, с което решението е съобщено на собствениците на засегнатите имоти, е
извършено пропорционално разпределение на оценката, което е недопустимо и в
пълно противоречие с разпоредбите на чл.210, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.191, ал.4 от ЗУТ – в случай че се касае за прокарване на временен път и чл.192, ал.6 от ЗУТ
– в случай че се касае за право на преминаване.
Така констатираните пороци в обжалваното решение са пречка за разглеждане и
разрешаване по същество на въпроса за размера на дължимото обезщетение/цена.
Само за пълнота следва да се посочи, че одобрената от комисията оценка не
отговаря на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗУТ - да е пазарната такава. Видно
от изготвения оценителски доклад, изчислената пазарна стойност за 50 + 3 кв.м.
е в размер на 1506лв., а пазарната стойност на „обезщетението“ за 10 години е в
размер на 605лв., като оценката е изготвена не на база реални сделки-аналози, а
съобразно цени на предлагане – Приложение 2 към доклада /стр.46/.
По делото е прието заключение по СОцЕ, което отговаря на изискването за
целите на оценката да са използвани реални аналози, в т.ч. за други сервитутни
права. Независимо от изложеното, предвид пороците, от които страда обжалваното
решение, съдът не може да реши спора по същество – като измени решението и
определи нова пазарна оценка.
Обжалваното
решение следва да се прогласи за нищожно, а преписката да бъде върната на
Комисията по чл.210 от ЗУТ за ново процедиране по заявлението за осигуряване на
достъп до ПИ 10135.2571.403, при което да се определи коректно обхвата на заявеното
сервитутно право – за прокарване на временен път или за учредяване право на
преминаване, съответно какъв вид пазарна оценка следва да се изготви – за обезщетение
за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища или пазарна цена
на правото на преминаване. Следва оценката да бъде изготвена на база реални
пазарни аналози, а не по офертни цени и определена за всеки засегнат поземлен
имот поотделно.
При този изход на спора на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски – 50лв. за държавна такса и 500лв. за депозит за вещо
лице.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение
№ 3-42 по Протокол № 3/03.06.2020г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община –
Варна, назначена със Заповед № 0383/30.01.2020г. на кмета на Община-Варна, с
което във връзка със „…заявление рег.№ АУ083458ВН_005ВН/30.10.2019г. на Н.С.К.
за прокарване на временен път с ширина 1,5 кв.м. през ПИ 10135.2571.415 и ПИ
10135.2571.416“, е прието „…еднократно обезщетение за срок от десет години в
размер на 605лв.“.
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от комисията по
чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 0383/30.01.2020г. при съобразяване с
указанията в настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
– Варна да заплати на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД (БАКБ), ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н ***, представлявано от
изпълнителните директори В. С. С. и И. П. Г., разноски за производството в
размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: