Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260917
гр.Бургас, 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 5112
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.С.Р. ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № 20-0769-004160 от 05.11.2020г., издадено от Началник на Група
към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 102, т.
1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 б „а” от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева.
С
жалбата жалбоподателят намира, че НП следва да се отмени като не било посочено качеството
на лицето, което е вписано в АУАН като свидетел дали е очевидец, присъствал при
установяване на нарушението или при съставяне на АУАН. Не било описано мястото
на нарушението. Паркинга не се водил път за обществено ползване и органите на
реда нямали правомощия да съставят АУАН на частен паркинг. АУАН бил нечетлив и
се нарушило правото му на защита. Моли за отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП.
За
Административнонаказващия орган, не се явява представител, депозирано е писмено
становище по същество, с което жалбата се намира за неоснователна, прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 18.11.2020 г., а
жалбата е депозирана на 20.11.2020 г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество съдът намира следното:
На
14.09.2020 г. около 23:00 часа в гр.Бургас ж.к.Меден рудник св. П.П. и св. И.Р.
извършили проверка на автомобили на паркинга на магазин Кауфланд ж.к. „Меден
Рудник“ в гр. Бургас по подаден сигнал за това, че се чували коли и се вдигало
шум. Там установили И.С.Р., че като водач на лек автомобил - Сеат Леон с рег. №
****, на този паркинг, на магазин Кауфланд, предоставял МПС на неправоспособен
водач -Н.Т.И,ЕГН **********, за да управлява. След което извикали за съдействие
колеги от сектор Пътна полиция. На място пристигнал свидетелят Х.Х., който
съставил АУАН на жалбоподателя за това, че е предоставил автомобила за
управление на Н.И.– неправоспособен водач като в АУАН били вписани като свидетели
П.П. и И.Р..
АУАН
е връчен на жалбоподателя 14.09.2020г. като не са вписани възражения.
АНО
е възприел фактите, описани в АУАН и е издал обжалваното НП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По същество
жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, но намира, че е извън
компетентността на органите контролът им да се разпростира върху частен
паркинг.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. В случая АУАН
съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Съдът не споделя възражението, че е било
нарушено правото на защита на Р. като му бил представен нечетлив препис от
АУАН. Видно е, че АУАН е съставен в четима форма, писмено и са изложени
фактите, срещу които следва да се защитава, поради което не е било нарушено
правото му на защита, а следва да се има предвид, че е подал и настоящата
жалба, в която по същество не оспорва фактическото предоставяне на МПС на лице,
което не е правоспособен водач.
Не
се споделят възраженията, че не било посочено в какво качество са вписани в
АУАН двамата свидетели. Двамата свидетели са били очевидци на нарушението като
същите разпитани в съдебно заседание потвърждават констатациите в обвинителния
акт, показанията им са последователно и взаимно се подкрепят, поради което
съдът им се довери. Не е нарушено правото на Р. да се защити срещу АУАН и това,
че е подчертано изцяло изречението в
какво качество е присъствал свидетеля по никакъв начин не нарушава правото му на
защита.
Съгласно
чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на
моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно
средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не
е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.
В
случая е безспорно установено, че лицето Н.И.не е правоспособен водач, както и
че жалбоподателят като водач на автомобила го е предоставил за управление.
Този
състав намира неоснователни доводите на жалбоподателя за некомпетентност на
органите да съставят АУАН и НП. Безспорно установено по делото е мястото на
нарушението – паркинг на магазин „Кауфланд“ в жк. „Меден Рудник“, гр. Бургас
като е установено, че именно на това място автомобилът е бил управляван от
неправоспособния водач, предоставен от жалбоподателя. В случая съдът намира, че
се касае за път по смисъла на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП, съгласно която "път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Деянието
е извършено на паркинга на магазин Кауфланд в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник,
където неправоспособната Н.И.е управлявала превозното средство. Безспорно
този паркинг е предназначен или обикновено ползван за движение на
превозни средства, поради което разкрива белезите на "път" по смисъла
на ЗДвП. От друга страна, чл.2, ал.1 от ЗДвП сочи, че отворени за обществено
ползване са пътищата, условията за използване, на които са еднакви за всички
участници в движението. Същата разпоредба държи сметка, че е възможно някои от
пътищата да не бъдат отворени за обществено ползване, поради което вменява
задължение на лицата, които ги стопанисват да ги обозначат по съответния начин.
Това разграничение е от особена важност, тъй като съгласно чл.2, ал.3 от ЗДвП компетентността на органите на
МВР не обхваща пътищата, които не са отворени за обществено ползване. В случая
не са представени доказателства, а и не се твърди, че мястото на извършване на
нарушението е било обозначено като път, който не е отворен за обществено
ползване от търговското дружество - собственик на магазина, а и ноторно
известно е на съда, че паркингът на магазин „Кауфланд“ в гр.Бургас, ж.к.Меден
рудник е отворен за обществено ползване от всички клиенти и граждани ( така се
приема и в Решение № 1627 от 23.11.2020 г. по адм. д. № 1993 / 2020 г. на VII
състав на Административен съд – Бургас) .
Предвид
посоченото съдът намира, че правилно е посочено извършеното нарушение и същото
е съставомерно.
Съгласно
чл. 177, ал. 1, т. 3 б „а” ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лева собственик,
длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
В
случая санкцията е определена в размер на 200 лева като съдебният състав
намира, че този размер на санкцията е съобразен с фактите и обстоятелствата и в
тежестта на извършеното нарушение. Касае за предоставяне на МПС за управление
на лице, което съвсем скоро е навършило пълнолетие, през нощта, в тъмните
часове на денонощието, на място, където служителите са установили, че има и
други автомобили и се е вдигал шум, поради което съдът счита, че наказателното
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора право на разноски има АНО, но тъй като не претендира
заплащане на такива, не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-0769-004160 от 05.11.2020г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на И.С.Р.
ЕГН ********** за нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1,
т. 3 б „а” от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.