Р Е Ш Е Н И Е
№113 27.04.2022
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет
и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Константин Тачев,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №72
по описа за 2022 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор против Решение № 3/11.01.2022г,
постановено по АНД №185/21г по описа на РС Гълъбово, с което е отменено
Наказателно постановление №
ГБО-0032/26.07.2021г издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с наложена на „ГАРАНТ 1-ТОШКО ТОТЕВ“ ЕООД ЕИК
********* имуществена санкция в размер на 10 000лв на основание чл.34 ал.4
от Закона за чистота на атмосферния въздух за нарушение на чл.8а ал.6 от същия
закон за това, че в периода от 01.08.2020г до 31.08.2020г „ГАРАНТ 1-ТОШКО
ТОТЕВ“ ЕООД в качеството му на разпространител на твърди горива за битово
отопление по смисъла на §1 т.45 от ДР на ЗЧАВ е разпространявало, чрез
продажба, твърдо гориво за битово отопление – въглища в обект „ОФИС- склад
001“, намиращ се в ****, без обекта и проверяваното дружество да са вписани в
публичния регистър по чл.8б ал.1 от ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл.8а ал.6
от ЗЧАВ.
Обстоятелства по извършване и установяване на
нарушението: При извършена проверка на 08.02.2021г на обект „Офис“, находящ се
в ****, управляван от „ГАРАНТ 1-ТОШКО ТОТЕВ“ ЕООД, отразена в Протокол за
извършена проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление №
ЮЦБ-П-020/08.02.2021г и от представените документи – копие от документ за
Приход/разход на материалните запаси в склад 0001 за периода 01.08.2020г
-31.08.2020, и копие на акцизна декларация за месец август 2020г, е установено,
че „ГАРАНТ1-ТОШКО ТОТЕВ“ ЕООД е разпространявало твърдо гориво за битово
отопление – въглища, чрез продажба, без регистрация в „Регистъра на лицата,
които разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват
твърди горива“. Дружество „ГАРАНТ1-ТОШКО ТОТЕВ“ ЕООД е вписано в „Регистъра на
лицата, които разпространяват твърди горива и обектите, в които се
разпространяват твърди горива“ на 30.10.2020 под №Р-0324, а проверения обект
под №Р-0324-1. Поканен, чрез лично връчване на покана за явяване на 19.02.2021г
за съставяне на АУАН е управителя на дружеството, който се е явил и в негово
присъствие е съставен АУАН №Р-ЮЦБ-004 от 19.02.2021г, връчен лично на същата
дата. На 24.02.2021г са подадени Писмени възражения от управителя против АУАН,
в които се твърди, че проби от въглища от не са взети при извършване на
проверката на 08.02.2021г, тъй като такива не е имало налични в проверявания
обект, но въпреки това протокола за проверка е с име „протокол за проверка и
вземане на проби от горива за битово отопление“. Дружеството е от дълги години
на пазара в търговията с твърди горива и спазва законодателството. В изпълнение
на ЗЧАВ е направено необходимото за вписване в Регистъра на лицата, които
разпространяват твърди горива, като в този регистър е вписан и обекта, чрез
който понякога се разпространяват тези горива. Дружеството е търговец на едро и
като такъв няма складови физически наличности, който факт е установен при
проверката на място на 08.02.2021г, когато не е имало в обекта въглища и не е
взета проба от това твърдо гориво за отопление. Ето защо не е обективно
възможно да е извършено нарушение на чл.8а ал.6 от ЗЧАВ, тъй като в обекта няма
твърдо гориво за отопление. Поисканото е да не бъде издавано наказателно
постановление, поради липса на нарушение и неправилно приложение на ЗЧАВ при
съставяне на АУАН, основано на тезата, че щом няма в склада наличност на
въглища за отопление, то няма и нарушение на закона.
С въззивната
жалба е подчертан отново този факт, че на 08.02.2021г не е имало въглища за
отопление в обекта, регистриран в специалния регистър по чл.8б ал.1 от ЗЧАВ,
поради което не обосновани са изводите са търговия с твърди горива. В
действителност за периода 01.08.2020г 31.08.2020г дружеството е извършило
доставки на твърди горива, но не от офиса си в град Гълъбово, а от пристанище
Варна, въз основа на Договор от 30.06.2020г, сключен с РИТЪМ-4-ТБ ООД ЕИК
*********, с който на санкционираното дружество се възлага да извършва доставки
на твърди гориво в страната, непосредствено след вноса им, но по възлагане от
възложителя – трето дружество. Ето защо санкционираното дружество не е
разпространявало твърдо гориво за отопление- въглища в обект, намиращ се в град
Гълъбово, както неоснователно е приел АНО. В процесния месечен период не се е
явявало разпространител на твърди горива за отопление, а е доставяло тези
горива на трети лица по възлагане от третото дружество, а не като самостоятелен
търговец. Едва на по-късен етап през месец ноември 2021г, дружеството
жалбоподател е започнало самостоятелна търговия, но след вписване в Регистъра
на лицата, които разпространяват твърди горива под №Р-0324-1/30.10.2020г, което
обстоятелство правилно е констатирано от актосъставителя. Този актосъставител
обаче не е извършил задълбочена проверка на контрагентите на дружеството и да
разбере защо към месец август 2020г, дружеството не е било вписано в Регистъра
на лицата, които разпространяват твърди горива – защото не е бил
разпространител, а довереник на по договор за възлагане на разпространителя.
След няколко месеца, когато започва дейност на разпространител се и регистрира.
За да отмени НП, РС Гълъбово приел, че субект на
нарушението по чл.8а ал.6 от ЗЧАВ може да е производителя на твърди горива или
неговия вносител, съгласно §1 т.44 от ДР на ЗЧАВ, а подобни твърдения, че
дружеството е производител или вносител не са отправени с административното
обвинение. Възприел е като годно средство за доказване Договора за възлагане от
30.06.2020г, от който се установява, че дружеството не е извършвало внос и/или
производство на въглища, а е извършвало действия по доставката им по възлагане
от трето лице- търговец, който е вносител на въглища и е бил вписан в
съответния Регистър по чл.8б ал.1 от ЗЧАВ. АНО е приел, че дружеството отговаря
на определението на §1 т.45 от ДР на ЗЧАВ, но в това си качество на
разпространител, не може да осъществи нарушение на забраната по чл.8а ал.6 от
ЗЧАВ, защото не е вносител или производител на твърди горива за отопление. АНО
не е посочил конкретно хипотезата, в която се изразява изпълнителното деяние-
дали е извършвано разпространение на твърди горива, без да е вписан в регистъра
наказания търговец или разпространява твърди горива в обект, който не е вписан.
Ако нарушителя е вписан в Регистър, но обекта не е вписан и се разпространяват
твърди горива, то това поведение осъществява нарушение на забраната по чл.8а
ал.6 от ЗЧАВ, но същото нарушение се осъществява и при обратната хипотеза – не
вписан разпространител. От съдържанието на АУАН и НП не става ясно кой точно
фактически състав на нарушението е осъществило санкционираното дружество – дали
разпространява твърди горива без да е вписано или разпространява твърди горива
в не регистриран обект, доколкото е наложена само една имуществена санкция, или
пък е осъществило и двата състава. След като не е посочено конкретно дали
изпълнителното деяние се изразява в разпространение от не регистрирано лице или
в не регистриран обект, съда е лишен от възможност да установява мястото на
извършване на нарушението. В единия случай мястото на нарушението ще се явява
седалището и адреса на управление на не регистрирания търговец, а във втория
случай мястото ще е адреса на търговския обект. Съдът е възприел и следното
тълкуване на понятието по §1 т.45 от ДР на ЗЧАВ, позовавайки се на мотивите на
Решение №158/01.11.20201г по КАНД №136/21 по описа на АС Габрово: „Липсва
идентичност между „разпространение“ и „разпространител“, като следва да се
приеме, че разпространението обхваща и дейностите на разпространителя, ако той
етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за
битово отопление, като законодателя е отделил продажбата от разпространението,
чрез изброяване на дейностите на разпространителя“. Следователно, заключава в
мотивите РС Гълъбово, продажбата не е разпространение, защото не е включена в
дейностите, които са съдържание на разпространението.
С касационната жалба се иска от съда да отмени
въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на
материалния закон - приложените от АНО материални норми на ЗЧАВ, като се твърди
и, че всички изисквания на чл.57 от ЗАНН за отправяне на административно
обвинение и налагане на административно наказание с НП, са спазени стриктно. Излагат
се доводи и за допуснато процесуално нарушение при формиране на вътрешното
убеждение по фактите, а именно едностранчиво разглеждане на доказателствата и
не е извършена съвкупна преценка на фактите, които представените документи
удостоверяват. Не е преценена доказателствената сила на събраните
доказателства. Поддържа се тезата, че от събраните доказателства се установява
разпространение на твърди горива по смисъла на §1 т.44 от ДР на ЗЧАВ, без
дружеството да е вписано в регистъра на лицата, които разпространяват твърди
горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива. Доказателства за
това е копие от документ за Приход/разход на материалните запаси в склад 001 за
периода 01.08.2020г -31.08.2020г и копието на акцизната декларация. Материалния
закон е тълкуван и неправилно особено по отношение на понятията
„Разпространение на твърди горива“ и „Разпространител на твърди горива / т.44 и
т.45 от §1 от ДР на ЗЧАВ/. Процесът на разпространение започва от производителя
и преминава през различните икономически оператори – вносител, дистрибутор,
доставчик и други, включително и разпространителя като част от цялата верига от
пускане на пазара на даден продукт до крайния потребител. Всеки от тези отделни
икономически оператори осъществява разпространение, тъй като се касае за
движение , а не за едностранно насочване на твърдите горива от производствител
или вносител към останали субекти. Видно от §1 т.45 от ДР на ЗЧАВ
разпространителя е един от участниците във веригата по разпространение на
горивата до крайния потребител – лице, което етикетира, пакетира,
разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление. Изрично
към действията, които може да определят едно лице като разпространител е
включено разпространението. Процесното дружество е разпространител на твърди
горива, съгласно определението и дейността му по веригата. Тълкуването на чл.8а
ал.6 и чл.8б ал.1 от ЗЧАВ дадено от въззивния съд не отговаря на закона.
Формално е изискването на закона за регистрация и не изпълнението на това
задължение съставлява бездействие. Разпоредбата на чл.8а ал.6 от ЗЧАВ включва
разпространение на твърди горива и вписване в регистъра по чл.8б ал.1 от ЗЧАВ.
Вписването в регистъра по чл.8б ал.1 от ЗЧАВ е абсолютна предпоставка за
разпространение на твърди горива. Оспорват се всички посочени във въззивното
решение доводи на въззивния съд за допуснати нарушения на изискванията на чл.57
от ЗАНН с подробни доводи, основани на определенията за разпространение,
разпространител, както и на това, че регистрацията се изисква както за лицето,
така и за обекта, съгласно текста на чл.8а ал.6 и чл.8б ал.1 от ЗЧАВ. Наличните
документи сочат на движение от фаза разпространение на твърди горива, което
изисква регистрация и на търговеца и на обекта. ЗЧАВ регулира обществени
отношения с обект защита здравето на хората, околната среда и създаване на
контролни механизми за предотвратяване на опасни и щети за обществото при
изменение на качеството на атмосферния въздух в резултата на различните
дейности, поради което е създаден и регистрационен режим. Целта му е да
гарантира, че предлаганите на пазара твърди горива и до крайния потребител ще
достигат качествени и отговарящи на екологичните изисквания твърди горива.
Наложена е санкция в минимален размер по чл.34 ал.3 от ЗЧАВ за нарушаване на
забраната по чл.8а ал.6 от ЗЧАВ. От съда се иска след отмяна на въззивното
съдебно решение да се постанови друго за потвърждаване на НП. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответника „ГАРАНТ1 ТОШКО ТОТЕВ“ ЕООД не представя писмен отговор против
касационната жалба, не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административното обвинение
е за разпространение, чрез продажба на твърдо гориво за битово отопление, без
обекта и провереното дружество да са вписани в публичния регистър по чл.8б ал.1
то ЗЧАВ, с което поведение се извършва нарушение на чл.8а ал.6 от ЗЧАВ. За
нарушаване на забраната по чл.8а ал.6 от ЗЧАВ „Забранява се разпространението
на твърди горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл.
8б, ал. 1.“, е предвиден конкретен административно наказателен състав по чл.34
ал.3 от същия закон, а именно: Лице, което разпространява твърди горива за
битово отопление без регистрация, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.,
съответно с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. Субект на забраната по
чл.8а ал.6 от ЗЧАВ е всяко лице, което разпространява твърди горива, но без то
и/или обекта, където се извършва съответната дейност, попадаща под
определението за разпространение, да са регистрирани в нарочния регистър по
чл.8Б ал.1 от ЗЧАВ. Съгласно чл. 8б ал. 2 от ЗЧАВ и в унисон със забраната по
чл.8а ал.6 от закона, законодателя е установил следната правна норма:
Дейностите по разпространение на твърди горива се извършват от лицата и в
обектите, които са вписани в регистъра по ал.1. Това правило изисква
кумулативно регистрация както на лицето, така и на обекта, с което се обяснява
употребата на съюза „и/или“ в текста на чл.8а ал.6 от ЗЧАВ и съдържанието на
правната норма, което е следното: забранява се разпространение от лице и в
обект, които не са регистрирани, или от лице, което е регистрирано, но обекта
не е регистриран, или не регистрирано лице в регистриран обект. Това е
съдържанието на правната норма на чл.8а ал.6 от ЗЧАВ извлечено от текста на
разпоредбата, съобразно правната норма на чл.8б ал.2 от ЗЧАВ, която разкрива целта
на въведения регистрационен режим по чл.8б ал.1 от същия закон. Ето защо
неправилно въззивния съд е разкрил съдържанието на правната норма на чл.8а ал.6
от ЗЧАВ във връзка с конкретния административно наказателен състав на чл.34
ал.3 от ЗЧАВ, като е приел, че липсата на регистрация и на лицето, и на обекта
следва да бъдат правно квалифицирани като самостоятелни административни
нарушения. Напротив –след като изискването е за регистриране и на лицето, и на
обекта, за да се извършват дейностите по разпространение на твърди горива, то
се налага извода, че условието е едно, като извършването на дейността без
регистрация било на лицето, било на обекта, или и на двете, води до
осъществяване на едно административно нарушение. Този извод се потвърждава от
чл.34 ал.3 от ЗЧАВ, съдържащ административно наказателен състав за нарушаване
на забраната по чл.8а ал.6 от ЗЧАВ – всяко лице, което разпространява твърди
горива за битово отопление без регистрация носи административно наказателна
отговорност. Оттук изпълнителното деяние се изразява в дейност, която отговаря
на признаците на определението за разпространение по §1 т.44 от ДР на ЗЧАВ,
защото в чл.8а ал.6 от ЗЧАВ се забранява
разпространението като вид дейност, която има своето определение в §1 т.44 от
ДР на ЗЧАВ - движението на твърдите горива по веригата от производител,
съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително. След като
дейностите на разпространителя се включват в съдържанието на термина
„разпространение“, то се налага извода, че и продажбата е разпространение или
достатъчно е в определението по §1 т.45 от ДР на ЗЧАВ вместо разпространение да
се изброят дейностите, които законът посочва в §1 т.44 от ДР на ЗЧАВ и обратно,
когато се чете определението за разпространение да се има предвид определението
за дейностите, които определят едно лице като разпространител. Правило
за извличане съдържанието на правните норми от текста на разпоредбите, изрично
въведено с Указа за прилагане на ЗНА – В допълнителните разпоредби на
нормативните актове се включват обяснения на думи или изрази, които се употребяват
многократно в нормативния акт или чието обяснение не е възможно да се даде в
съответния текст, но и освен това -Думи или изрази с утвърдено правно значение
се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага
отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба
се определя смисълът им за съответния нормативен акт. След като в чл.37 от УКАЗ
№883/74 за прилагане на ЗНА е казано, че смисълът на дума или израз е този,
който нормативния акт посочва, то тогава, за да разбере какво е казал
законодателя в определенията за дейност разпространение и за лице, което е
разпространител, задължително е правоприлагащият орган да вложи посоченото в
определителната норма съдържание, а именно като замести израза с неговото
съдържание в съответното изречение, където е употребен. Ето така става ясно
защо не е вярно, че разпространение като дейност няма общо с разпространител.
Довеждане до абсурд е тезата, че разпространител ще бъде лице, което върши
дейност, отговаряща на признаците на определението за разпространение на твърди
горива, но няма да е разпространител, защото има две определения – за дейност и
за разпространител. Две са определенията, за да се разшири понятието разпространение
и да включи продажбата като крайна дейност по веригата, в това число
етикетирането и пакетирането.
Фактите от обвинението
са: дружество, което има обект в град Гълъбово и през месец август е извършило
продажби на твърдо гориво, за което свидетелстват Акцизна декларация на лице по
чл. 57а ал.1 т.1 от ЗАДС – НА задължителна регистрация по този закон подлежат
лицата:1. които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната
кокс или въглища, както и лицата, които извършват сделки с кокс или въглища.
Акцизната декларация на дружеството е попълнена от регистрирано по тази
разпоредба лице, което сочи именно на признаците на разпространение и
разпространител. Посочените въглища по тази декларация са закупени, включително
от възложителя по договора с недостоверна дата, който не е представен на
проверяващите, не е посочен във възражението против АУАН и не е подкрепен от
нито един друг доказателствен факт, а освен това с неговото сключване
дружеството не губи своята правна и търговска самостоятелност – не е извършало
сделки от името и за сметка на възложителя като негов пълномощник и по силата
на договор за поръчка. Дружеството-възложител по този договор РИТЪМ4-ТБ
ЕООД е посочен в дневника за покупки за
месец август 2020г, тоест от това дружество са купувани въглища, а всички
закупени през този период въглища са и продадени до 31.08.2020г, за което сочи
счетоводния документ за Приход/Разход на материални запаси в склад 0001. Що се
касае до възражението, че въглища няма към 08.02.2021г, то след като вече са
продадени, обективно е невъзможно да ги има, но това не отрича факта на
разпространение. Ако дружеството извършва продажби без да използва склад като
посредник, то тогава регистрация на търговеца би била достатъчна, а за
регистрация на склада ще отговаря предния разпространител по веригата, защото
разпространението е от производителя през, вносителя, следва онзи, който
освобождава за потребление акцизната стока, през онзи, който етикетира, пакетира и до продажбата
независимо дали на едро, или на дребно, при което склад ще бъде или няма да
бъде нужен. Само, че според оборотната ведомост, акцизната декларация и
най-вече складовите запаси, търговеца е ползвал склад, който също като него не
е регистриран. Ето защо всички факти, повдигнати като обвинение на дружеството
са доказани, притежават признаците на административно наказателния състав и
правилно е наложена една санкция за едно нарушение – разпространение в
посочения период на твърдо гориво без регистрация на лицето и на склада.
Случаят не може да бъде определен като
маловажен с оглед количествата разпространено твърдо гориво. На ответника се
следва възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80лв.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№3/11.01.2022г, постановено по АНД №185/2021год. по описа на РС Гълъбово, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА НП № ГБО-0032/26.07.2021г издадено от Председателя на
ДАМТН.
ОСЪЖДА „ГАРАНТ1-ТОШКО ТОШЕВ“ ЕООД ЕИК
********* да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата
от 80лв/ осемдесет/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.