Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Ивайло Цветков като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 1039 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1792 от 27.09.2019 г по гр. дело № 339/2019 г по описа на РС – Плевен
състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ
като неоснователен предявения от „************”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от Й. В.В.
против С.Г.К. ***, ЕГН ********** иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца
за сумата от 207, 45
лв., от които 186, 51 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 03. 2016 год. до 30. 04. 2018 год., и 20, 94 лв. представляващи лихва за забава за периода от 04. 05. 2016 год.
до 02. 10. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Решението е постановено при участието като
трето лице на „Н.” ЕАД гр. София.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от ***** ЕАД като
се правят оплаквания, че решението на РС е незаконосъобразно. Възразява се ,че
изводите на съда са неправилни като по делото са налице доказателства, че е
била налице партида в дружеството, която е на Жилфонд и С.Г.К., което се
установява от представените по делото писмени доказателства от ищеца пред
първата инстанция и въззивник пред настоящия съд. Възразява се, че
цитираното ТР е относимо към спора, но
съдът го е интерпретирал неправилно. Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се
уважат исковете.
Въззиваемата страна,редовно
призована, взема становище чрез особения представител, че
жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят вида на
отношенията между страните, наличието на задължения, техния размер
ЖАЛБАТА е
ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
Районен съд - Плевен е приел в решението си ,че претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е бил
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7165/ 2018 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество,според РС, исковата молба е неоснователна. В съответствие със Закона за
енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна
енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто по силата на легалното
определение, съдържащо се в нормата на вече отменения § 1 т. 42 ДР на Закона за
енергетиката, може да бъде само физическо лице- собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. В същата насока е и разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************”
ЕАД на потребители в град Плевен, според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. В
конкретния случай е безспорно, според РС, че ответникът С.Г.К. не притежава
правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния
топлоснабден имот, а същият е бил настанен в този имот съгласно настанителна
заповед № РД- 11- 136/
19. 09. 2014 год. на кмета на Община Плевен и подписания на 03. 10. 2014 год. с
ОП „Жилфонд“ гр. Плевен договор за наем на общински жилищен имот. Според РС съгласно
разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2 от 17. 05. 2018 год.,
ОСГК, трети лица, които не попадат в кръга правни субекти по чл. 153 ал. 1 от
ЗЕ, са носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към
топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й. В хода на съдебното
дирене, според РС, договор между
ответника С.Г.К. *** не е бил представен, а изводът, че такъв липсва
се потвърждава и от факта, че както при ищеца, така и при третото лице „Н.“ ЕАД
индивидуална партида на името на ответника за процесния период не е открита
/такава е открита на ОП „Жилфонд“/. При тези обстоятелства съдът е приел, че неправилно ищецът е насочил
претенцията си за потребена топлинна енергия към лицето, което ползва имота на
облигационно правно основание, а не към собственика на имота, който носи
задължението за заплащането на топлинната енергия към топлопреносното
предприятие.
В заключение е обобщено, че ответникът С.Г.К.
не е страна по възникналото правоотношение с „************” ЕАД, а оттам не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск по чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК, поради което същият се явява изцяло неоснователен и следва да
се отхвърли.
Решението на РС е незаконосъобразно
РС –
Плевен е изложил мотиви, които не се споделят изцяло от
въззивната инстанция. Правилни са изводите относно собствеността на процесния
недвижим имот, относно легалната дефиниция на потребител на топлоенергия.
Посоченото ТР е относимо към спора, но РС не е цитирал всички разяснения,
дадени в същото. Неправилно РС е посочил, че е налице партида само на Жилфонд,
тъй като от представените по делото на л. 9 и сл. От първоинстанционното дело
писмени доказателства, производство по оспорване на които не е откривано, е
видно, че съществуващата партида не е само на Жилфонд ,а и на лицето С.Г.К..
Това е логически обяснимо с факта, че имотът е общинска собственост, но С.Г.К.
е бил настанен в него със заповед на кмета на Община – Плевен. За това
обстоятелство РС не е изложил мотиви. РС – Плевен не е посочил и пълното разяснение, дадено в посоченото от него ТР
досежно това кой може да бъде потребител
на топлинна енергия за битови нужди, както и не е посочил, че писмената форма на договора не е за
действителност, а за доказване на същия.
Съгласно посоченото ТР клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ)
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
При настоящия казус сме изправени пред точно такава хипотеза. Налице е
партида с името на настаненото в общинското жилище лице, което в този смисъл се
явява клиент и дължи цената на същата на топлопреносното дружество. Като е
постановил обратното РС е постановил едно незаконосъобразно решение.
Предвид гореизложеното следва да се
отмени атакуваното решение и да се постанови
друго такова, с което да се уважат изцяло предявените искове. Следва да се присъдят и разноски за въззивната
инстанция в размер на 1120 лв като юрк. Възнаграждение за първата и въззивната
инстанция следва да е към минимума от
100 лв съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. С чл. 37 от ЗПпомощ и Наредбата за
плащане на същата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№1792 от 27.09.2019
г по гр. дело № 339/2019 г по описа на РС
– Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн. Чл. 422 от ГПК съществуването на вземане в полза на „************”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от Й. В.В.
СРЕЩУ С.Г.К. *** ЕГН ********** в размер
на 207, 45 лв., от които 186, 51 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 03. 2016 год. до 30. 04. 2018 год., и 20, 94 лв. представляващи лихва за забава за периода от 04. 05. 2016 год.
до 02. 10. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 7165/2018 г на РС – Плевен
ОСЪЖДА С.Г.К. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „************” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от Й. В.В.
деловодни разноски за заповедното
производство и за двете инстанции на исковото производство в размер на
1120 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :