РЕШЕНИЕ
гр.София,09 .11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Ирена
Апостолава, като разгледа
докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12685 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.07.2019 г. по гр.д. № 18878/19
г., СРС, ГО, 156 с-в ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4061,83
лева, представляваща регресно вземане и обичайни ликвидационни
разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-18- 777-506150 за
ПТП настъпило на 27.08.2018 г. в гр. София, като лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Поло“, рег. № *******, управляван от О.К.К., чиято гражданска
отговорност била покрит застрахователен риск по застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица № ВО/23/118002525479, се
движел по бул. „Симеоновградско шосе“ в посока кв. Симеоново, като при № 262,
поради виновното си и противоправно поведение - управлявал автомобила с
несъобразена скорост се ударил в задната част на лек автомобил „Пежо“, модел
„2008“, рег. № *******, който в следствие на удара се блъска с предната си част
в движещият се пред него автомобил, като по лек автомобил „Пежо“, модел „2008“,
рег. № ******* били причинени вреди по облицовка на предна броня, облицовка на задна
броня, спойлер облицовка броня метален, фар за мъгла заден ляв, капак заден,
калник преден ляв, фар ляв, спойлер облицовка предна броня, сензор парктроник
облицовка задна броня десен ляв вътрешен, основен сензор парктроник задна броня
ляв вътрешен, задна маска, основна задна броня, ремонт к-т задно стъкло и
крепежни елементи, тониране, ведно със законната лихва от
01.04.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
както и сумата от 130,39 лева, представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.12.2018 г. до
01.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над 4061,83 лева до пълния предявен размер от 4380,24 лева, както
и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
сумата над 130,39 лева до пълния предявен размер от 160,62 лева и
за периода 21.11.2018 г. до 06.12.2018 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на З.
„А.Б.“ АД, ЕИК: ******* сумата от 814,87 лева, представляваща
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал.
1
НЗПП З. „А.Б.“ АД, ЕИК: *******
да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: ******* сумата от
19,19 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в
осъдителната част.С жалбата се твърди, че
решението е неправилно, незаконосъобразно,в
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.С отговора на исковата
молба направили доказателствени искания ,но съдът не ги допуснал.Решението се
основавало единствено на представените с исковата молба доказателства и твърденията
в нея.Ответникът е поискал заверен препис на застрахователния договор,за да се
установи налице ли е покрит риск,да се представи опис щета,тъй като в предавателния
протокол били описани повече от една щета,като така не можело да се установи
дали тази претенция е в резултат на виновното поведение на застраховани я при
тях водач.Не са оспорили протокола,но в него не се съдържали описани всички увредени
детайли;АТЕ е работила единствено по документите по делото;неправилно била уважена
претенцията за лихва.Моли решението да
се отмени като се отхвърлят изцяло исковете.Претендират се разноски.
По жалбата е депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима
Релевантните
за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл.
272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават
неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни
и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават
неразделна част от настоящите мотиви.
За
пълнота : по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав на исковете по чл. 411 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86,
ал1. от ЗЗД срещу ответника.
Въззивната страна обосновава неоснователността на първоинстанционното
решение с твърденията, че след като съдът не е уважил доказателствените им
искания по чл. 190 от ГПК, не са успели да докажат възраженията си срещу
исковете.
По делото в заверен препис са представени
застрахователна полица и общи условия, които доказват възникването и
валидността на застрахователното правоотношение между ищеца и застрахованото
лице, собственик на процесното МПС. Неоснователни са доводите на ответника, че
ищецът не бил доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение. От
една страна с оглед относителното действие на облигационните отношения (арг.
чл. 21, ал. 1 ЗЗД) принципно трето лице, каквото се явява ответника не би могло
да прави възражения от чуждо облигационно правоотношение. От друга страна е без
значение обстоятелството дали представеният препис от застрахователната полица
е подписан или не. В случая приложение трябва да намери разпоредбата на чл.
293, ал. 3 ТЗ. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността й. Следователно, страната не може да се позовава на
недействителност по договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението на другата страна и този отговор е
относим и към абсолютните търговски сделки, в частност - застрахователните
такива (чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ) - в този смисъл Решение № 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135 / 2015 г., II т.о., ТК; Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по
т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК; Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по
т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК. В
случая няма спор, че застрахователните обезщетения от собственика на процесният
лек автомобил са заплатени, както и че последният е заплатил дължимите
застрахователни премии. Налице е валидна застраховка „Каско“. С оглед
изложеното след като страната по търговската сделка не може да черпи права,
респ. да прави възражения за неспазена форма на търговската сделка, то такива
не могат да бъдат правени и от трети лица.
Вредите, стойността им и причинно -следствената
им връзка със събитието са доказани от представените по делото документи - опис на щета, фактура, приемо - предавателен протокол,
протокол за ПТП (в който са описани видимите щети по МПС), включително от
приетото и неоспорено от страните по делото заключение по АТЕ.
От
представения и неоспорен по делото протокол за ПТП се доказва настъпването на
застрахователното събитие, механизма на ПТП, причините и вината за неговото
настъпване. Видно от документа, на виновния за настъпване на ПТП водач на л.а.
марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № ******* на осн. чл. 20, ал.2 от ЗДвП е
взета административно наказателна мярка, като му е издаден акт .
Наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и
изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца са обявени за
безспорни по делото, т.е. всички елементи от фактическия състав на чл. 411 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД са доказани при условията на
пълно и главно доказване.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение в частта относно основателността на главния иск по чл. 411 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По отношение обжалването на
първоинстанционното решение в частта относно акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД,
ответното дружество аргументира неправилността на акта с обстоятелството, че в
извънсъдебното производство по чл. 412 от КЗ ищецът не е представил оригинални
документи на протокола за ПТП, фактура, опис на щети и т.н.
Нито в кодекса, нито в друг нормативен акт са описани документите, които
следва да бъдат представени на застрахователя по чл. 412 от КЗ, като в закона
единствено е посочено, че следва да бъдат представени тези доказателства, които
са необходими за установяване на основанието и размера на претенцията (по
аналогия на чл. 106, ал.5 от КЗ). Не съществува и законова разпоредба, която да
задължава носителят на правото по чл. 412 от КЗ да представя документи в
оригинал, подобно изискване би
затруднило и забавило процедурата по уреждане на възникналите правоотношения.
Представянето на документи в оригинал не е и практически обосновано, предвид че
същите са в ограничен брой екземпляри (с оглед риска от загуба), не винаги се
намират в държане на застрахователя и не съдържат информация, различна от тази
в копията от документа.
Ищецът,
в поканата по чл .412 от КЗ ,е представил необходимите документи за установяване на
претенцията по основание и размер, с което е изпълнил своите задължения и с оглед основателността
на главния иск, искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е основателен.
Неоснователна се явява въззивната жалба и в частта, с която е обжалвано
първоинстанционното решение по иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение ,поради което то следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в обжалваните части.
Въззиваемата страна има право на разноски.Сторила е такива в размер на
628.15 лв.за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.Направено е
възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.Същото е
неоснователно,тъй като съобразно Наредба №4/2004 за МРАВ хонорарът надвишава
незначително определения минимален.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от от 08.07.2019 г. по гр.д. № 18878/19 г.,
СРС, ГО, 156 с-в
ОСЪЖДА ,на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: *******
да
заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК: ******* сумата от 628.15
лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.