МОТИВИ
По нчхд № 555.2014г. по описа на Районен съд-
Асеновград
Съдът е сезиран с частна жалба от С.А.Д. против подсъдимата Н.Й.К., за
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл. 146 ал.1 от НК.
По същество:
Повереника на частната тъжителка- адвокат Р.Д.,
пледира за признаване на подсъдимата К. за виновна по предявеното й обвинение и
за налагане на справедливо наказание, за уважаване в пълен размер на приетия за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, както и за
присъждане на направените разноски, които да се възложат на подсъдимата.
Защитника на подсъдимата - адвокат Б., пледира за
признаване на подсъдимата Д. за невинна по предявеното й с частната тъжба
обвинение поради недоказване на вината по един безспорен начин, каквото е
изискването на закона, за признаване на едно лице за виновно при действие на
презумпция за невиновност и несторване на това от страна на частното обвинение.
С оглед противоречивостта на доказателствата,
според защитата, са налице множество съмнения, които не покриват изискването за безусловна доказаност
на обвинението, което налага постановяването на оправдателна присъда,
респективно, поради липса на деликт - и отхвърляне на предявения граждански
иск, като неоснователен.
По фактите:
Подсъдимата
Н.К. е с добри характеристични данни и не е осъждана.
На 02 октомври 2014г. свидетелката М.К., ведно със
свидетеля Н.Д., около 22:00 часа, пътували на гости към къщата на частната
тъжителка С.Д. ***, за да й отидат на гости. Преди да пристигнат, по мобилния
телефон им се обадила частната тъжителка С.Д. и им споделила, че свидетелят П.Ц.
и подсъдимата Н.К., са влезли в нейната къща и са изнесли чували. В момента, в който
свидетелката К. и свидетеля Д. спрели автомобила си пред къщата на частната
тъжителка Д., видели подсъдимата К. и свидетелят П.Ц., да се качват в автомобила на свидетеля и да
потеглят. Тогава от дома си излязла частната тъжителка С.Д., която влязла в
автомобила на свидетеля Д. и там разказала какво се е случило. Тримата пристигнали пред дома на подсъдимата Н.К.,
където видели автомобила на свидетеля П.Ц. паркиран с фаровете към оградата,
като същите били изгасени. Непосредствено след това пред дома на подсъдимата
със собствен лек автомобил пристигнала и свидетелката Г.- адвокат на частната
тъжителка Д., която било повикана от последната по телефона. В момента, в който
свидетелите К., Д. и тъжителката Д. слезнали от автомобила, на под пред къщата
имало оставен черен найлонов чувал. От къщата излезли свидетелят П.Ц. и
подсъдимата К.. Частната тъжителка С.Г. се обърнала към свидетеля П.Ц. и го
попитала дали не го е срам да я краде, след като толкова години го е
хранила.Той й отговорил, че не я е крал и че тя е крадлата.В този момент,
подсъдимата Н.К. пристъпила една крачка напред и се обърнала към частната
тъжителка С.Д. с думите: „На кой го каза, ма, долна курво, путка мръсна“.
Тогава частната тъжителка се обърнала към присъстващите свидетели и ги попитала
дали са чули какво подсъдимата К. й е казала.
В този момент пред дома на подсъдимата К.
пристигнали полицаи и екип на „Алфа сот“, които били извикани от частната
тъжителка Д., като първите влезли в къщата и започнали да правят огледи и
следствени действия.
Във връзка
с подаден сигнал от частната тъжителка С.Д. за извършена кражба в дома
й, има образувано ДП № 74 - РП/2014г. по описа на Военно- окръжна прокуратура-
Пловдив, за престъпление по чл. 195 ал.1 вр.чл. 194 ал.1 от НК, което и до
момента е на производство.
На свидетелите П.Ц. и Н.Д. и частната тъжителка С.Д.,
били съставени протоколи за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР.
По доказателствата:
Съдът намери така установените по делото факти за
доказани от писмените доказателства по делото, които кредитира като достоверни
и надлежно приобщени, а именно: протоколи за предупреждение по ЗМВР, справка за
съдимост и характеристична справка на подсъдимата, докладни записки по ДП №
74-Рп/2014г. по описа на Военно-окръжна прокуратура.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите-
очевидци на случилото се, което е съществено към предмета на доказване и които
въпреки близките си приятелски отношения с частната тъжителка, се ползват с
пълна доказателствена тежест, предвид на тяхната логичност, вътрешна
непротиворечивост, непротиворечивост помежду им и подкрепа и от кредитираните
от съда писмени доказателства, а именно- показанията на свидетелите Д., К. и Г.,
депозирани не само в разпитите им, но и при съпоставянето им в очни ставки.
Не са налице съществени противоречия в показанията
на тези свидетели, които да разколебаят тяхната непротиворечивост помежду им,
тъй като по въпросите за думите, които са били отправени от подсъдимата към
частната тъжителка, мястото, начина и лицата, в чието присъствие те са били
отправени, е налице пълна непротиворечивост в показанията на тези свидетели.
Що се отнася до показанията на свидетелите на
защитата- свидетелите И.И., И.Д. и П.Ц.,
то първите две изобщо не са свидетелите на случилото се и не са очевидци на
думи, изречени от подсъдимата К., за които сочат свидетелите- очевидци К., Д. и
Г., предвид на това, че тези две свидетелки са възприели случилото се на един
по-късен етап, както сочи това свидетелката Демирова и Иванова. Освен това
показанията на тези две свидетелки са напълно противоречиви относно това, кои
от присъстващите на случилото се лица от къде са слезли- свидетелката Иванова
сочи, че от едната кола са слезли две момчета, а от другата- две момичета, едно
от които е била тъжителката Г., докато свидетелката Демирова сочи, че е имало
само една кола, две жени и момчета. Само по себе си, относно колите и
участниците, сочени от тези две свидетелки се установява, че се касае най-малко
за случай, различен от този, предмет на частната тъжба и не относим към
предмета на доказване по делото от една страна, а от друга страна- внася пълна
недостоверност в по-нататъшните твърдения на тези две свидетелки относно
другите, сочени от тях обстоятелства.
Показанията на свидетеля П.Ц. са напълно
опровергани от показанията на свидетелите К., Д. и Г., поради което, същият,
макар и очевидец, не излага достоверни твърдения за случая, относно поведението
на подсъдимата К., с която се намира във фактическо съжителство и което
обстоятелство, ведно с пълното опровергаване в тази им част на неговите
показания, дава основание на съда не кредитира същите.
От правна страна:
Безспорно е налице действие - казване на думи,
унизителни за честта и достойнството на тъжителката, от страна на подсъдимата,
в присъствието на адресата им- частната тъжителка Д., с което от обективна
страна, е извършено престъплението „обида“, което е осъществено при
квалифициращо обстоятелство- на публично място, предвид на това, че думите са
изречени и възприети на улица и в присъствие на множество хора, с което
подсъдимата от обективна страна е осъществила състава на престъпление по чл.
148 ал.1т.1 вр.чл. 146 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк
умисъл, при съзнавани обществено опасни последици и тяхното целене, предвид на
това, че подсъдимата К. е била напълно наясно с унизителния за честта или
достойнството характер на изречените от нея думи, предвид на тяхното значение и
общоприет смисъл, напълно е била наясно с това, че те ще предизвикат засягане
на честта и достойнството на адресата и че са възприети от него и въпреки това
ги е казала на публично място, пред много хора.
С оглед на което и след като намери, че и от
субективна страна, подсъдимата К. е осъществила състава на престъплението по
чл. 148 ал.1 т.1 вр.чл. 146 ал.1 от НК, я призна за виновна в извършване на
престъпление.
В случая обидни са думите „путко“ и „долна курво“,
за които именно е налице съставомерност на осъщественото от подсъдимата К.
деяние, като без значение е нито последователността на тяхното казване, нито
останалите придружаващи думи, нито техния словоред, с оглед на това, че същият
не променя нито съдържанието, нито характера, нито значението, нито общоприетия
смисъл и значение на съставомерните думи, поради което и възражението на
защитата в този смисъл, се отхвърля от съда като неоснователно.
По наказанието:
Налице са всички изискуеми от чл.78а ал.1 от НК
предпоставки за приложение на тази правна норма, предвид нейния императивен
характер и липсата на пречки за това, регламентирани в чл. 78а ал.7 от НК, с
оглед на това, че за престъплението по чл. 148 ал.1т.1 вр.чл. 146 ал.1 от НК,
по което подсъдимата К. бе призната за виновна, предвиденото наказание е глоба
до 3 хиляди лева и обществено порицание, подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание , няма причинени имуществени вреди. С оглед на което и съдът освободи
подсъдимата К. от наказателна отговорност за престъплението, за което бе
призната за виновна и й наложи административно наказание- глоба, в полза на
държавата, в размер на 1000- хиляда лева.
Размерът определи при наличието единствено на
смегчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри
характеристични данни и съобрази с факта, че е безработна.
С този размер административно наказание, съдът
намери, че ще бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН.
По гражданския иск:
Извършеното престъпление от страна на подсъдимата К.
по чл. 148 ал.1т.1 вр.чл. 146 ал.1 от НК сочи на извършен виновно и граждански
деликт, от който пряка и непосредствена последица са причинени вреди на
пострадалата Д. от неимуществен характер, чиято репарация следва да се определи
в размер от съда, по справедливост.
С оглед на това, че се касае за причиняване на
психична травма от човек, с който тъжителката е била в добри отношения, с оглед
на това, че тя е причинена публично,
пред хора, пред които тъжителката има авторитет, съдът счита, че справедлив
размер на обезщетението, който и да е годен да репарира душевното страдание на
тъжителката, е този от 1 500- хиляда и потстотин лева, като предявения иск
от 5 000 лева съдът намери за неоснователен, предвид на доказаност на претърпени
продължителни душевни терзания и дисконфорт от нормално приетите такива, при
такъв тип човешко поведение, поради което и го отхвърли до пълния предявен
размер.
С оглед на това, че се дължи лихва, предвид на
това, че при обезщетенията резултат от деликти се дължи от момента на
увреждането, съдът осъди подсъдимата К. да заплати законово установената лихва
върху уважения размер на гражданския иск, от датата на
увреждането-02.10.2014г., до окончателното изплащане на сумата.
Предвид Тарифата за държавните такси, върху
уважения размер на гражданския иск, се дължи 4% държавна такса в полза на съда,
която на основание чл. 189 ал.3 от НПК, предвид на това че подсъдимата К. бе
призната за виновна, бе присъда в нейна тежест, в размер на 60 лева.
На същото правно основание ней се възложи и
платения от тъжителката по договор за правна помощ, хонорар за повереник, в
размер на 800- осемстотин лева.
По възражението за прекомерност на същия, се
отхвърля от съда като неоснователно, предвид на това, че в раздел 4 от
„Тарифата за минималните адвотатски възнаграждения“, е уредено възнаграждение в
минимален размер от 400 лева само за една инстанция, като за следваща такава
липсва правна уредба относно минималния възможен за договаряне размер, но е
уредено изготвянето на тъжба и на жалба, които се таксуват отделно.
С оглед на това и като отчете, че тъжба е
изготвена от повереника Д. и обстоятелството,
че делото има своето развитие поне на две инстанции, то определеният
хонорар за повереник е напълно съответен на тарифата и клони към законово
допустимия минимум на такъв, който не следва да се преминава. С оглед на което
и възражението за прекомерност на същия се явява неоснователно, предвид на
което и пълния заплатен размер, се присъди в полза на частната тъжителка, като
се възложи в тежест на подсъдимата.
По изложените мотиви, съдът постанови своята
присъда.
Районен съдия: