№ 14538
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110131593 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо производство” от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 120618/13.06.2022 г., подадена от Л. Л. Б., ЕГН
**********, срещу Л. И. Б., ЕГН **********. Предявен е иск с правно основание чл. 144
СК, обективно съединен с иск по чл. 149 СК. Направено е и искане по чл. 146, ал. 1 СК.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Сочи, че е ученик в 11-ти
клас през учебната 2021/2022 учебна година. Поддържа, че се нуждае от издръжка. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в
размер на 200,00 лв., считано от 11.02.2022 г. /датата на навършване на пълнолетие/.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който не се
оспорва иска. Отговорът не се поддържа в открито съдебно заседание, като искът се оспорва
изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, и ако родителите могат да дават издръжка без особени
затруднения.
С протоколно определение от 04.08.2022 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
1
се от доказване в отношения между страните обстоятелствата, че ищецът Л. Л. Б., ЕГН
**********, е дете на ответника Л. И. Б., ЕГН **********, че е навършил пълнолетие и че
учи редовно в средно учебно заведение. По делото се установява също и че към датата на
приключване на съдебното дирене ищецът не е навършил двадесет години /л. 5 от делото/.
Установява, че ищецът притежава в собственост моторно превозно средство – лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с дата на първоначална регистрация 31.05.2004 г., няма данни за
притежавани от същия вещни права върху недвижими имоти, за подадени от него
декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и за регистрирани трудови договори, по които той да е страна
/л. 34, л. 74 и л. 108 от делото/. Горните обстоятелства предполагат нужди от средства за
съществуване и за образование. Не се установява наличие на възможност ищецът да може да
се издържа от свои доходи или от използване на имуществото си, тъй като не се установява
същият да е страна по трудови правоотношения или да има други доходи, които да подлежат
на деклариране, както и не би могъл да използва единственото си моторно превозно
средство за получаване на граждански плодове.
Установява се, че майката на ищеца притежава в собственост един апартамент в гр.
София, ж.к. „Люлин“, с площ от 84,67 кв.м., придобит чрез покупко-продажба на 04.03.2003
г., съвпадащ с посочения в исковата молба като адрес на ищеца /л. 33 от делото/. Същата е
едноличен собственик на капитала и управител на едно търговско дружество /л. 35 от
делото/. Майката на ищеца се установява да притежава в собственост моторно превозно
средство – лек автомобил „ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР“ с дата на първоначална регистрация
13.01.2005 г. /л. 75 от делото/. Няма данни към 19.08.2022 г. същата да е страна по
непрекратени трудови правоотношения /л. 107 от делото/. Последната подадена от нея
данъчна декларация е за финансовата 2019 г. /л. 108 от делото/. Ответникът за периода
м.08.2021 г. – м. 06.2021 г. е осигуряван върху средномесечен осигурителен доход от около
3 110 лв. /л. 198 от делото/. Същият има задължения по кредити в общ размер на
неизплатената част към 30.09.2022 г. от 49 469,56 лв., при месечна вноска по кредитите в
общ размер на 751,76 лв. към същата дата /л. 130-131 от делото/. За ответника няма данни за
подадени данъчни декларации за последната година /2021 г./ - л. 63 от делото. Останалите
доказателства по делото съдът не обсъжда, доколкото част от тях за неотносими към
процесния период /подадени от майката на ищеца данъчни декларации за финансовите 2018
г. и 2019 г./, друга част за неотносими към предмета на доказване по делото /данни за
доходи и имущество на трето по делото лице – Александър Стоянов, чието имущество и
доходи са напълно ирелевантни и спрямо възможностите ищецът да се издържа от
собствените си доходи и имущество, и спрямо възможностите на родителите да дават
издръжка/, а някои документи са негодни да установят фактите, за установяване на които са
представени /извлечения от данни в профили в социални мрежи и комуникации в мобилно
приложение, представени като документи/.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че в конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява ответникът да може без особено затруднение да заплаща на
сина си месечна издръжка в размер на 200,00 лв. доколкото биха му оставали 2 800 лв., с
2
които без особени затруднения би могъл да погасява задълженията си по отпуснатите му
кредити и не би бил поставен в невъзможност да задоволява собствените си екзистенциални
нужди. Следва да се посочи, че задължение за издръжка съществува за всеки от родителите
на навършил пълнолетие, учащ редовно в средно учебно заведение ищец, който не може да
се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Възможностите на единия
родител също да предоставя издръжка на ищеца не освобождава другия родител от неговото
задължение, особено когато последният може да дава на детето си издръжка без това да му
създава особени затруднения.
Като съобрази гореизложеното, съдът счита, че исковете се явяват изцяло основателни,
предвид което ответникът следва да бъде осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в
размер на 200,00 лв. на основание чл. 144 СК и на основание чл. 149 СК /безспорно е
установено по делото, че ищецът към този период е бил записан като редовен ученик и е
навършил пълнолетие/, считано от 11.02.2022 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване. С оглед основателността на исковата претенция за
заплащане на издръжка, основателна се явява и акцесорната искова претенция по чл. 146, ал.
1 СК за заплащане на законната лихва.
Относно изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно
призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. Затова в
конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на
200,00 лв.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане разноските по делото има от двете страни. С оглед изхода на
делото ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати на ищеца направените
от разноски, които се установяват в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат /л. 4 от делото/.
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
определените издръжки по чл. 144 СК и по чл. 149 СК в размер на общо 320,52 лв. /288,00
лв. за издръжката по чл. 144 СК и 32,52 лв. за издръжката по чл. 149 СК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 и чл. 149 СК Л. И. Б., ЕГН **********, да заплаща на
пълнолетния си син Л. Л. Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лв.,
3
считано от 11.02.2022 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената в полза на Л. Л. Б., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. И. Б., ЕГН **********, да заплати на Л. Л.
Б., ЕГН **********, сумата в размер на 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. И. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавни такси в общ
размер на 320,52 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
15.12.2022 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4