Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262064 21.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9508 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Лено“ АД, ЕИК ********* против П.С., в качеството
й на ЕТ с фирма “С.-П.С.”, ЕИК .., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
твърди сключване на договор за заем за бизнес клиенти с ответника № .., с нот.
удостоверени подписи, обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека върху
НИ; предоставена сума от 10000 евро, платима поетапно, дължима ведно с дог.
лихва и други суми. Поради липса на плащания, вземанията били обявени за
предсрочно изискуеми, считано от
достигане на волеизявлението до ответника на 27.12.2018 г.
На
осн. чл. 2.3, б. /c/ и /d/ от договора била дължима неустойка за забава върху
главницата, в размер на 10 005 евро за периода 02.01.2019 г. – 12.03.2020
г. Било подадено заявление по чл. 417 ГПК за нея, отхвърлено с влязло в сила
разпореждане на ПРС, при което в месечния срок се предявявал осъдителен иск за
същата сума.
Моли
се за присъждане на неустойката от 10 005 евро за периода 02.01.2019 г. –
12.03.2020 г., ведно с разноските в двете производства.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Подаденото
заявление по чл. 417 ГПК е отхвърлено с влязло в сила разп. на ПРС /потвърдено
от ПОС/, осъдителният иск е допустим и подаден в срок.
По същество:
В чл.
2.3, б. /c/ и /d/ от договора за заем за бизнес клиенти с ответника № .. е уговорена
неустойка за неизпълнение и при предсрочна изискуемост в размер на 0,23 % върху
сбора от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна
лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до
момента на окончателното погасяване на всички просрочени и дължими суми за:
главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по договора, като изрично
е посочено, че - с цел избягване на съмнение, неустойката се изчислява върху
цялата непогасена сума на заема, независимо дали същият е усвоен изцяло и се
дължи независимо от издаване на счетоводни или други документи за начисляването
й.
Според
вещото лице по приетата ССЕ, която се кредитира като ясно и компетентно
изготвена – по договора не са осчетоводени плащания за погасяване на
задълженията, като размерът на неустойката за забава за исковия период възлиза
на търсената сума от 10 005 евро.
Наличието
на главен дълг се установява, както и забава в погасяването, но съдът приема, че клаузата за дължимост на
неустойка за просрочието е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно
дадените разяснения в мотивите на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС за спазването на добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване –
аргументи от чл. 307 ТЗ, чл. 302 ТЗ, чл. 289 ТЗ. Законодателят придава правна
значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен
субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща
принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване,
когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните функции, които са й придадени от страните.
Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като -
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението
между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая се претендира неустойка за забавено
изпълнение, като за период малко над 1 година същата надхвърля по размер предоставената главница. Чрез уговорената
неустойка се достига до реализиране свръхпечалба за кредитора, вън от
уговорената възнаградителна лихва, в размер на 83,95 % годишно, което
обременява необосновано и прекомерно длъжника, а и надвишава многократно законната
лихва.
Вярно е, че
като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят
предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в
случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва
размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка обаче, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, тъй като съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. В случая е видно, че уговорената неустойка се явява
несъразмерно висока спрямо предоставената сума, като в рамките на година
забава, кредиторът е уговорил да получи главница в двоен размер, ведно с
лихвите; отделно е посочено, че неустойката е дължима върху всички просрочени
суми и то независимо дали заемната сума е усвоена изцяло или не. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на
връщане сума с двоен размер за период малко над година и то под условие, че е
дължима независимо дали заемът е усвоен или не, което е в контраст с
всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
Тази
неравностойност на насрещните задължения придава на уговорената неустойка
функции, излизащи извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна, които
законодателят определя, като не държи сметка за реалните
вреди от неизпълнението - Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 123 от 17.10.2010 г. по т.д. №
698/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
Поради изложеното
съдът приема, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради противоречие
с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън присъщите й функции. Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК, но няма направено искане, нито док. за платени разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „Лено“ АД, ЕИК ********* против П.С.,
в качеството й на ЕТ с фирма “С.-П.С.”, ЕИК …, осъдителен иск за присъждане на
сумата от 10 005 евро - неустойка за забава за периода 02.01.2019 г. –
12.03.2020 г. по договор за заем № 6048/26.06.2018 г.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП