№ 687
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110209465 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. В. Б., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция ***,
против наказателно постановление № BG17022022/4000/Р8-116/09.08.2022 г., издадено от
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което
му е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и недоказаност на авторството на нарушението от страна на
жалбоподателя. Направено е искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 11.02.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. К., а жалбоподателят не се явява и
не изпраща процесуален представител.
В дадения ход по същество юрк. К. оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на процесното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и против акт, подлежащ на
съдебен контрол. Основания за връчване на наказателното постановление по реда на чл. 58,
ал. 2 ЗАНН не се констатират, доколкото се установи, че адресът на жалбоподателя не е бил
променян, поради което съдът я прецени като процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 17.02.2022 г. в 16:09 ч. в направление излизане от територията на Република
1
България, на граничен контролно-пропускателен пункт ***, пристигнало пътно превозно
средство с рег. № ***, влекач, марка „***“, модел „***“, с обща технически допустима
максимална маса над 12 тона. Товарният автомобил, собственост на „***“ ЕООД, бил
управляван от жалбоподателя А. В. Б..
След извършена от контролните органи проверка било установено, че на 16.02.2022 г. в
07:26 ч. посоченото пътно превозно средство с рег. № *** било засечено по път А-6, км
50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не била заплатена дължимата за
ППС пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. За съответното обстоятелство бил генериран
запис по чл. 167а, ал. 1-3 ЗП.
Предвид направената констатация свид. Л. Г.-В., на длъжност инспектор в отдел ПТРР,
ТД „ТД Митница Русе“, съставила срещу Б. АУАН № BG17022022/4000/Р8-116/17.02.2022 г.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал, отбелязвайки
бланкетно, че има възражения. Допълнителни такива в законоустановения срок не
постъпили.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, началникът на отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ издал срещу А. В. Б. атакуваното наказателно постановление за
нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което му наложил глоба в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката Л. Г.-В.; писмени - създаден
доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП; заповед № ЧР-СП-НТУ-33/23.01.2019 г.;
заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г.; заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.; копие от
свидетелство за регистрация Част II на ППС с рег. № ***, и веществени - генериран снимков
материал.
Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, намирайки за
изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в АУАН и НП време и място
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не била заплатена.
Съдът прие горното за установено с оглед проведения разпит на свидетелката Г.-В.,
чиито показания кредитира като достоверни, както и съобразно разпоредбата на чл.167а, ал.
3 ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът
кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, с което се
доказват съответните обстоятелства.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган
следват съобразно длъжностните им качества и предоставените им във връзка с тях
правомощия, изводими от оправомощаващите ги актове - заповед № ЧР-СП-НТУ-
33/23.01.2019 г., заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г. и заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г.
2
Същевременно, въз основа приобщената доказателствена съвкупност не се установи
кой е водачът, управлявал процесното ППС на посочените в АУАН и НП време и място,
доколкото въз основа показанията на свид. Г.-В. се изясни, че не е свидетел на нарушението,
а го е установила по данните, обективирани в електронната система за събиране на пътни
такси, без да събере доказателства относно авторството му.
Последното не се установи и въпреки изисканите от съдебния състав доказателства,
доколкото предвид изминалия от момента на нарушението до провеждането на съдебното
следствие период от време, данните от паметта на дигиталния тахограф на ППС и от картата
на водача, както и пътните листове за процесната дата, не са съхранени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН от материално и териториално
компетентни органи.
Същевременно обаче не се доказа от обективна страна, че именно жалбоподателят Б. е
лицето, което на инкриминираните с АУАН и НП време и място - на 16.02.2022 г. в 07:26 ч.
по път А-6, км 50+427, е управлявало посоченото пътно превозно средство с рег. № ***.
Съответен извод не може да бъде автоматично формиран от факта, че Б. е управлявал
превозното средство при извършване на проверката на 17.02.2022 г., тъй като не е негов
собственик /съобразно свидетелство за регистрация, Част II, ППС е собственост на „***“
ЕООД/. Следователно преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е
имал задължението да установи по категоричен начин кой е бил водачът му към момента на
извършване на нарушението, което обаче не е направил.
Съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая обаче жалбоподателят Б. не е наказан като собственик на превозното средство
или като представител на последния, нито в качеството на лице, посочено от собственика, на
което е било предоставено управлението на ППС. Санкциониран е в качеството на водач на
тежкотоварния автомобил, а по делото се доказа единствено, че го е управлявал на
17.02.2022 г., но не и на датата на извършване на нарушението - 16.02.2022 г. Доказателства
в насока последното не се събраха, поради което настоящият съдебен състав не прие за
доказано, че именно жалбоподателят е управлявал ППС на инкриминираната дата.
Следователно санкциониран е следвало да бъде представляващият юридическото лице-
собственик на ППС или лицето, за което изрично е посочено от собственика, че е
предоставил управлението му, а не по презумпция да бъде прието, че след като на 17.02.2022
г. Б. е управлявал тежкотоварния автомобил, го е управлявал и на 16.02.2022 г.
Съответен санкционен подход е недопустим, доколкото презумпцията в
административнонаказателния процес е за невиновност, вследствие на което
доказателствената тежест е за наказващия орган. В случая последният не е изпълнил
законовото си задължение да установи и докаже, че жалбоподателят Б. е извършил
вмененото му с АУАН и НП нарушение, което прави санкционния акт незаконосъобразен -
издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Като такъв следва да бъде отменен.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Вещественото доказателство - приложеният магнитен носител - компактдиск, следва да
3
остане по делото до изтичане срока за съхранението му, след което да бъде унищожен, като
вещ без стойност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG17022022/4000/Р8-116/09.08.2022 г.,
издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ срещу А. В. Б. за нарушение по чл.
179, ал. 3а ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
Вещественото доказателство - компактдиск, да остане по делото до изтичане срока за
съхранението му, след което да бъде унищожен, като вещ без стойност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4