Р Е Ш
Е Н И Е
№ 04.10.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На деветнадесети септември 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Стойчев
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера
Максимова
Секретар Жоржета Христова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 194 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение № 183 от 21.03.2019 година,
постановено по гр. д. 1051/2018 година по описа на ТРС, съдът е отхвърлил предявения от Д.И.Г. с ЕГН **********,***,
партер Кантора Моллови, против И.Д.И. с ЕГН ********** *** и М.П.А. с ЕГН **********
***, иск за сумата от 14 804,50 лв., ведно със законната лихва, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от деликт, в условията на солидарност на
задълженията, като неоснователен, на осн. чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Със същото
решение съдът е осъдил И.Д.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на Д.И.Г. с ЕГН **********,
сумата от 2 388,99 лв.(две хиляди триста осемдесет и осем лв. и 99ст.), ведно
със законната лихва от 14.06.2018 г. до изплащане на задължението,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, като за разликата над
тази сума и до пълния предявен размер от 14 804,50 лв., съдът е отхвърлил иска
като неоснователен, както е отхвърлен изцяло иска по отношение на М.П.А. с ЕГН **********
***, на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Съдът е отхвърлил и предявения от Д.И.Г. с
ЕГН **********, против И.Д.И. с ЕГН **********, и М.П.А. с ЕГН **********, иск
за прогласяване на относителна недействителност по отношение на ищеца на
договор за покупко-продажба на имот, обективиран в НА № 51,том II, рег.№ 1550,
дело №135/2018 г. по описа на нотариус Галя Георгиева с рег № 223, като
неоснователен, на осн. чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Със съдебното решение са
присъдени такси и разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от
Д.И.Г. *** – ищец в производството. Във въззивната жалба се твърди, че
подобренията в един недвижим имот водят до увеличаване стойността на същия в сравнение със състоянието на същия имот
отпреди извършване на подобренията. Това може да стане с личен труд и материали
на подобрителя - в случая на Д.Г., без да е задължително да има за това каквито
и да е документи. Доказването на периода, през който са извършвани
подобренията, може да става със свидетелски показания на непосредствени
свидетели, например съседи, познати, лица, които са помагали при извършването
на ремонтите. Твърденията на ищеца Д.Г. се потвърждават изцяло от посочените от
него свидетели и от назначените по делото строително- технически експертизи.
Според ищеца, безспорно е по делото, че
ответницата И.И. не е могла изначало да е собственик на имота, в който живее
ищецът Д.Г., и всички последващи прехвърлителни действия са обременени с такива
пороци, които не позволяват и ответницата М.А. да бъде законен собственик на
имота, в който живее ответника Д.Г.. Поради тази причина те не могат да имат
никакви претенции към Д.Г.. Ако съдът не
приеме тези аргументи, то следва да се уважи претенцията на Д.Г. за пълния
размер на направените от него подобрения в имота. Всичко останало ще
противоречи на закона, морала и семейните традиции за уважение и почит от
страна на децата към своите родители.
Ищецът заявява, че изцяло обжалва решението на ТРС, постановено по
делото.
По тази въззивна жалба е постъпил
отговор от И.Д.И., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. П.Й.Н.,***,
служебен адрес: гр.Варна, бул. „Цар Освободител” № 44, ет.4, офис 6, тел: 0888
641030, в който се излагат съображения по доводите на ищеца относно
принадлежността на правото на собственост в полза на тази ответница и се
акцентира на следното: Считат, че съда правилно е приел, анализирайки обстойно
всички доказателства по делото, че Д.Г. има качеството на държател, а не на
владелец и в това си качество може само да претендира разходи, с които
ответника се е обогатил. Д.Г. ползва процесния имот със съгласието и знанието
на И.И., но тя не е давала съгласие за направените подобрения, тъй като те се
явяват незаконни, а така също му е съобщено, че И.И. няма да се ползва от тях.
В хода на делото ищеца не е представил и писмени доказателства / касови
бележки, фактури, стокови разходи и др./, които да доказват твърдените за
извършени от него разходи по имота. Още повече, че както посочихме по-горе И.И.
е станала собственик на процесния имот с НА №144, том XVII, рег.№17553, дело
№2201/2014г. по описа на нотариус Петя Ангелова, рег.№496 и е била собственик
на недвижимия имот до 18.04.2018г., когато с НА №51, том II, рег.№1550, дело
№135/2018г. по описа на нотариус Галя Георгиева, рег.№ 223 го прехвърля на
сестра си М.А., и единствено за този период би могло да се претендират разходи
за извършени подобрения, стига да бъдат доказани.
По въззивната жалба на ищеца е
постъпил отговор и от втората ответница - от М.П.А., ЕГН **********, адрес ***,
чрез адв. П.Й.Н.,***, служебен адрес: гр.Варна, бул. „Цар Освободител” № 44,
ет.4, офис 6, в който се излага основно следното: В твърденията изложени в
жалбата срещу Решение №183/21.03.2019г. по гр.д.1051/2018г. по описа на Районен
съд - Търговище има редица противоречия - в едно от изложенията си, Д.Г.
твърди, че след като е добросъвестен владелец или приравнен на добросъвестен на
осн. ЗС при отстраняването му от имота ще обеднее за сметка на собственика, тъй
като подобренията остават заедно с недвижимата вещ в притежание на собственика
и следователно иска от ответниците да му бъдат заплатени. В следващия абзац
обстойно описва защо според него ответниците не са собственици на имота и
следователно не могат да имат никакви претенции към него. Счита, че съдът
правилно е приел, анализирайки обстойно всички доказателства по делото, че Д.Г.
има качеството на държател, а не на владелец и в това си качество може само да
претендира разходи, с които ответникът се е обогатил. В хода на делото ищецът
не е представил писмени доказателства /касови бележки, фактури, стокови разходи
и др./, които да доказват твърдените и
извършени от него разходи по имота. Още повече, че в периода, в който М.А.
е придобила собствеността на процесния имот, ищецът не сочи да е извършил
подобрения/разходи, които да желае да му бъдат изплатени.
И двете ответници молят съда да остави без уважение подадената от ищеца
въззивна жалба.
Постъпила е въззивна жалба и от
ответницата И.Д.И., чрез адв. П.Й.Н.,***,
в която се излага следното: И.Д.И. е осъдена да заплати на ищеца по делото
сумата от 2 388.99 /две хиляди триста осемдесет и осем лева и деветдесет и
девет стоинки/ лв., представяваща обезщетение за неоснователно обогатяване,
чрез сторени в имота й, собствен по силата на Нотариален акт № 144, том XVII,
per. № 17553, дело 2201/2014 на нотариус Петя Ангелова, представляващ поземлен
имот с идентификатор 73626.160.332, ведно с построената в него сезонна
постройка със застроена площ от 41 /четиридесет и един/ квадратни метра, с
идентификатор 73626.160.332.1, подобрения. Първата ответница счита, че изводът
на съда е неправилен, противоречи на закона, практиката и добрите нрави, поради
следното: Цитираната сума представлява оценка, детайлно изброена по пера в
решението, на следните действия извършени в имота: Надстройка на тераса на
втори етаж; Прозорци и врата от ПВЦ, зидария, мазилка, шпакловка и боядисване;
Покрив - гредоред; Цигли; Ламинат; Телена ограда на поземления имот; Посаждане
на плодни дръвчета - череша и кайсия. Ответницата твърди, че обогатяване може
да настъпи, само и доколкото конкретно извършените действия имат някаква
изначална полезност, или казано по-друг начин, безполезни действия не могат да
се считат за обогатяващи. В конкретния
случай признатите за
подобрения: надстройка
на тераса, боядисване,
ламинат, телена ограда,
засаждане на плодни
дръвчета не са
необходими. Ответницата не обитава
имота, нещо повече към
момента на подаване на исковата молба в съда от ищеца, тя не е собственик на
процесния имот. В този случай, цитираните подобрения в нейния патримонум не
могат да формират стойност, като същевременно по никакъв начин не са свързани е
изпълнение на задължение досежно имота или неговото обезопасяване, т.е. не са
необходими, не са и задължителни по смисъла на норамативен акт. Имотът напълно
безпрепятствено може да съществува като такъв и без тях. Дори напротив -
вероятно те е времето ще се окажат житейски обременяващи и ще причинят
обедняване на ответницата, поради необходимостта от грижи за тях — например
плодните дръвчета. Заявява, че още с подадения отговор на исковата молба,
ответницата И.Д.И., наред е М.П.А., ЕГН ********** оспорва твърденията за
наличие на съгласие от собственика за направата на подобренията, напротив те
заявяват, че не желаят да се ползват от извършените подобрения и не са били
желани от собственика, доколкото И.Д.И. е искала да запази спомена за тази
къща, в която е живяла майка й преди смъртта си във вида и спомените й от
детството. В конкретния случай, в допълнение, част от приетите подобрения са
извършени незаконно, като съдът счита, че незаконни действия, в случая
подобрения, могат да водят до обогатяване. Този извод на съда, според
ответницата е изцяло погрешен. Съдът се е задоволил да прецени, че след като
няма издадена заповед за премахване на подобренията, то те могат да се считат
за търпими и да участват в гражданския оборот. Същият обаче не е преценил, че
за тях във всеки един момент може да се започне процедура по установяване на
законноста им, респективно по премахването им, и независимо от изхода и
ответницата да бъде ангажирана в административни, евентуално съдебни
производства, което ще доведе до увреждането й, дори без да и се наложи
санкция. Дори и такива производства да не се състоят, за нея отново е налице
риск, свързан със съответното безпокойство от настъпването на увреждащото я
събитие.
Предвид гореизложеното, първата
ответница моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваната от нея част.
Не е постъпил отговор на тази въззивна жалба от останалите страни в
производсвото.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание ищецът изразява становище за основателност на
неговата въззивна жалба като моли да се отхвърли въззивната жалба на първата
ответница.
В съдебно заседание ответниците се явяват лично и с адвокат П.Й.Н.,
който моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищеца и да се уважи
въззивната жалба на първата ответница.
Съдът, след като констатира, че всяка една от въззивните жалби е подадена
в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира
следното:
По фактите:
Ищецът е баща на първата ответница.
Двете ответници са едноутробни сестри.
На 30.09.2004 година се сключва
предварителен договор между Пенка Николова Стоянова и Стоян И. Стоянов и
ответницата И.Д.И., тогава на 15 години, действаща със съгласието на своята
майка Тодорка Илиева Господинова, за покупко-продажба на процесния имот в м.
Драка в землището на гр. Търговище, индивидуализиран като трайни насаждения с
площ от 800 кв. м. и вила за сумата от 3000 лева. Към него момент имотът не е
прехвърлен по нотариален ред предвид обстоятелството, че продавачите не са
имали собственост върху земята, която придобиват допълнително от Община
Търговище по специални законови разпоредби. Впоследствие обаче, когато това
става факт, на 03.12.2014 година с нотариален акт № 144, том XVII, рег.№ 17553,
дело №2201/2014 г. по описа на нотариус
Петя Ангелова, продавачите продават на първата ответница И.Д.И.
процесния имот, представляващ поземлен
имот с ид. № 73626.160.332 по КК на гр.Търговище, находящ се в м.”Драка” в
землището на гр.Търговище с площ от 794 кв.м., при граници: имот с ид. №
73626.160.329, имот с ид. № 73626.160.888, имот с ид. .№ 73626.160.333, имот с
ид. .№ 73626.160.334, имот с ид. .№ 73626.160.331 и имот с ид. .№
73626.160.330, ведно с построената в него сграда с ид.№ 73626.160.332.1 със
застроена площ от 41 кв.м. за обща сума от 1425,20 лв.
Ищецът започва да ползва процесния имот след сключване на предварителния
договор от 30.09.2004 година, първоначално заедно със съпругата си и майка на
ответниците Тодорка Илиева Господинова, а след нейната смърт – самостоятелно. На
18.04.2018 година ответницата И.Д.И. продава на сестра си М.П.А. процесния имот
за сумата от 1400 лева с нотариален акт № 51, том II, рег.№ 1550, дело
№135/2018 г. по описа на нотариус Галя Георгиева.
На 14.06.2018 година ищецът предявява искови претенции срещу двете
ответници, по повод на които е образувано настоящото производство. На първо
място моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от 14804.50 лева за
извършени от него подобрения в имота. На второ място моли съда на основание чл.
135 от ЗЗД да обяви спрямо него за недействителна продажбата, осъществена с нотариален
акт № 51, том II, рег.№ 1550, дело №135/2018 г. по описа на нотариус Галя
Георгиева, защото счита, че същата е извършена, за да увреди неговите права
като кредитор за извършените в имота подобрения.
Ищецът твърди, че извършил
редица подобрения в имота в периода от 2004 г. до 2012 г. заедно със съпругата си на обща стойност 1 125лв., а в периода след
нейната смърт и до предявяване на исковете, ищецът извършил и посочените други
подобрения на стойност 13679,50лв., или общо 14 804,50лв., като подобренията са
следните: До 2012 г. поставяне на теракота в остъклената част на кухнята, изграждане на мивка в кухнята, подмяна на дограма на 1 ет. с ПВЦ, поставяне на щори; поставяне на ламинат, тапети,
а след 2012 г. до 2018 г. извършил и
следните дейности и разходи за тях: изграждане на втория етаж -тухли 60лв.; разходи за
варов разтвор
- 60лв., за шпакловане -22
лв., за боядисване 12 лв., за поставяне на ПВЦ и врата на баня -1860 лв., за греди 7бр-70 лв.; за ламперия -
110лв., за цигли 90 бр. и капаци 20бр.-
50лв., за труд - 600лв.; ламинат 20 кв.м. -320лв., за ремонт на покрива и пренареждане на цигли - 200лв., ламперия в остъклението -
200лв.; изградил стопански постройки -5 помещения, сеновал и склад за зимнина, за които са вложени следните
суми:
за блокчета с превоз -710,50 лв., за варов разтвор 2 куб.м. с превоз - 200лв., за покривни материали и греди -400 лв., за застилане на тези помещения и входа до вилата с тротоарни плочки – 450
бр.- 335лв., за сеновал -
метални тръби и покривна конструкция – 380
лв.,за поставяне на 6 бр. врати на стопански постройки – 300 лв.; изградил и баня, за която
сочи следните суми: за материали и труд - 1355лв., за бойлер -
220лв., за душ батерия - 55лв., за мивка- 30
лв., за моноблок-150 лв., за ВИК и монтаж -150 лв., за покривна конструкция на банята - 100лв.;
поставил и конструкция за асма-метална с изработката - 950лв.; за засаждане на 16 бр. лози, 4 бр. кайсии, 3 бр. праскови, 8 бр. ябълки, 4 бр. череши, 4 бр.
сливи, 3 бр. джанки, 2 бр. киви платил
общо 2400лв.; за укрепване на основите на вилата с бетон и арматура - 690лв.; за лепене на тротоарни плочки по цокъла на вилата - 100лв.; за доизграждане на кладенец - 2бр. тръби с метален капак -
250лв.; за направа на канализация с изкопаване на
шахта
- 850лв. и за оградна мрежа 5 топа с поставяне - 490лв., всичко от този период на обща стойност 13679,50 лв.
По делото са назначени съдебно-техническа експертиза и две допълнителни
СТЕ. От заключението по първоначалната СТЕ, неоспорено от страните, се
установява, че посочените в исковата молба дейности са извършени, като
посочените от ищеца дейности до 2012 г.са на стойност 1684,82 лв., а тези,
извършени след 2012 г. са на стойност 10 050,26 лв. или общо 11 635 лв.,
като увеличената стойност на имота от подобренията е около 3000 лв. От първата
допълнителна СТЕ, оспорена от ищцовата страна, се установява, че подобренията,
увеличили стойността на имота са: подмяна на дограма на 1ет. с ПВЦ, която
увеличава стойността на имота с 620лв.; ламперия на таванската стая - увеличава
стойността на имота с 143 лв.; строеж на баня с покривна бетонна плоча -
увеличава стойността на имота с 495 лв; трайни насаждения - увеличават
стойността на имота с 1802 лв.; поставянето на нова телена ограда увеличава
стойността на имота с 240 лв., като вещото лице посочва, че останалите дейности
са по поддържане на имота или свързани с ползването му. Увеличена стойност по това заключение е 3 300 лв. Изяснено е в
съдебно заседание, че вещото лице не е включило в това допълнително заключение
строителни дейности, които според него представляват незаконен строеж, като в
съдебно заседание е изяснено, че тези дейности са както следва: Изградената надстройка на терасата на 2 ет. на стойност 1110 лв.; ПВЦ прозорци и врата,
зидария, мазилка, шпакловка и боядисване общо
542,37 лв., покрив-гредоред 76лв., цигли- 80,50 лв. и ламинат-309,12 лв.
или общо за втория етаж - 2117,99
лв. Относно построените сеновал и стопанска постройка с пет помещения и склад
за зимнина, от първото заключение се установява, че същите са на стойност 1685,29 лв. От заключението по втората
допълнителна СТЕ, неоспорена от страните, се установява, че пазарната стойност
на имота към 2004 г. е била 3000 лв., към 2012 г. - 10 000 лв., към 2018 г.
- 25 000 лв., а с подобренията - 28
300 лв.
По делото са разпитани свидетели, чиито показания са необходими за
установяване на това дали и кога ищецът е извършил претендираните от него
подобрения.
Показанията на свидетеля Недялко Братованов са основно в следната
насока: „С тях сме съседи по вила. Не мога да кажа кога те закупиха вилата, но
там имаше стара полуразрушена постройка, която те постигнаха – изливане на
бетон в основите, площадката отпред, замазване, мивка. След това Д. я санира
отвън, построи стопански сгради. Санирането на вилата стана след смъртта на
Дора, която почина 2012 година. Може би преди 3-4 години. Прави и втори етаж
преди две години. Преди това втори етаж нямаше. Имаше една врата с една
стаичка. Сега има направени две стаи с
ПВЦ остъкление. Сега прилича на
втори етаж. Миналата година (2018 година) прави постройка за животните,
асмалъка и банята, а преди две години
прави остъклението на втория етаж.
Показанията на свидетелката Крилка Маркова са основно в следната насока:
„Вилата беше на един етаж и също беше изоставена. След като купиха имота Д.
прави ремонт, защото вилата имаше нужда от укрепване – излива бетон, тъй като
сградата беше напукана. След като почина съпругата му Д. санира вилата, смени
дограмата и направи втория етаж. Сега
има две стаи, които са за живеене и в които съм влизала. На долния етаж
направи камина. Направи си помещения за животни и от 7-8 години, след смъртта
на Дора, гледа животни. Преди нямаше баня и тоалетна, но сега има, като са
залепени отвън за самата вила. Не зная кога са правени банята и тоалетната.
Показанията на свидетелката Даринка Недялкова са основно в следната
насока: „Ходих на гости на вилата 2-3 месеца след смъртта на майка им. Вторият етаж
беше отдавна направен. И. ми е казвала, че майка ѝ и баща
ѝ са
го направили. Имаше
асма, имаше овощни
дръвчета и посеви,
но не зная
какви и колко
са били. Имаше
външна баня и
тоалетна, отстрани.
Животни нямаше, но беше започната
някаква постройка зад вилата, строена с ютонг, която е цел отглеждане на
животни.
Свидетелят Емил Сотиров, с когото втората ответница живее, заявява: „Посещавал
съм вилния имот един път през 2012 година, в края на лятото. Имотът
представляваше вила. Сградата отвън беше с нова дограма и с пръскана мазилка,
но не зная дали е била санирана. Като се влезе в имота се тръгва по пътека,
минава се покрай асмалък, който заема около 10 кв.м., след това се влиза в стая
с камина, облицована с ламперия, в дясно имаше кухня с лята мивка. Вторият етаж, който същност е подпокривно
пространство, беше облицован с ламперия и имаше две легла. Отвън имаше баня
и тоалетна, които не си спомням дали бяха общо помещение, но бяха долепени до
къщата и се влизаше отвън. Имаше още кладенец, стопански постройка – навес от
дъски. Отзад имаше двор с овошки. Животни не си спомням дали е имало.“
От правна гледна точка съдът
приема следното:
Ищецът не е бил владелец на процесния
имот. Той е ползвал същия като държател и е извършил описаните от него видове
работи като държател. Извършил е различни видове работи в имота с ясното
съзнание, че този имот е на дъщеря му И. – т.е. със съзнанието, че без да е
натоварен от собственика е предприел работи в чужд, но и в негов интерес, тъй
като той е ползвал имота и подобренията. Следва да се приеме, че в случая сме
изправени пред хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Подобренията, извършени от
ищеца, не са извършени въпреки волята на първата ответница. В съдебно заседание
на 15.11.2018 година същата заявява: „Относно направените строителни дейности –
те не са правени с мое съгласие. Аз не съм запозната с тях, съответно няма как
да дам съгласието. Със строителните дейности не съм запозната, защото не съм
посещавала имота. А имота не съм посещавала имота, защото когато си в конфликт
с един човек, желанието да посещаваш този имот липсва. Конфликт имаме с баща ми
и той датира от много години.“ В тази връзка следва да се посочи, че
незаинтересоваността на ответницата И.Д. какво става в имота й, как се ползва
той, дали баща й върши строително-ремонтни работи в него, не означава, че тя се
е противопоставила на извършването на тези подобрения. Не знаела за тези
подобрения или поне за част от тях, но „въпреки волята на собственика“ означава
изрично противопоставяне за извършване на определени работи в имота. За такова
противопоставяне свидетелстват показанията на свидетелката Анахид Мурадян, но
само във връзка с желанието на ищеца да построи гараж в имота.
За да е налице водене на чужда работа без пълномощие, съобразно
разпоредбите на чл.60 - чл.62 от ЗЗД е необходимо да е предприета чужда работа
/правни или материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се
управлява чужда работа, това да е извършено доброволно и да не е задължение по
закон. В чл.61 от ЗЗД, законодателят е
определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски в
хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД, до
обогатяването в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД и чрез препращане към
правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД в хипотезата на чл.61,
ал.3 ЗЗД.
Въззивният съд приема, че предявеният от ищеца иск намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД като по делото са установени
предпоставките за уважаване на този иск.
Ответниците са направили евентуално
възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност. Що се отнася
до началния момент на погасителната давност, приложимо е правилото, на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, че погасителната давност тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. Налице е задължителна съдебна практика, че изискуемостта на
вземането по иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД започва да тече от момента на извършване
на разноските, защото тогава настъпва тяхната изискуемост – Решение № 41 от
24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6652/2013 г., І г. о., ГК. Изискуемостта на
вземането за заплащане на построеното без възлагане настъпва веднага, тъй като
неоснователност разместване на блага между имуществените сфери на лицата
настъпва от момента, в който недължимото благо е излязло от патримониума на
обеднялото лице (водило чужда работа без пълномощие) и е постъпило в патримониума
на друго лице – Решение № 1189/17.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4743/2007 г. ,
І г. о., ГК.
С оглед така направеното възражение за погасяване на вземането на ищеца
за подобрения в чужд имот по давност, несъмнено неговите претенции за заплащане
на видове СМР, извършени от него до 2012 година, се явява основателно.
Давностния срок е 5 години и в случая релевантният период е 5 години преди
предявяване на иска – т.е. от 14.06.2013 година. Макар първата ответница да е
станала формален собственик на имота на 03.12.2014 година, тя закупува имота с
вече извършени подобрения в него, за което е имала знание.
Що се отнася до размера на предявения иск, с оглед разпоредбата на чл.
61, ал. 2 от ЗЗД отговорността на собственика на имота е съобразно това, с
колко той се е обогатил във връзка с извършената работа, или в случая каква би била разликата между пазарната
стойност на имота сега с подобрения и без извършените подобрения.
Настоящият въззивен състав приема, че по делото е доказано, че ищецът в рамките
на релевантния период е доказал, че е извършил следните подобрения Изградената
надстройка на терасата на 2 ет. на
стойност 1110 лв.; ПВЦ прозорци и врата, зидария, мазилка, шпакловка и
боядисване общо 542,37 лв.,
покрив-гредоред 76лв., цигли- 80,50 лв. и ламинат-309,12 лв. или общо за втория
етаж - 2117,99 лв., подмяна на дограма на 1ет. с ПВЦ, която увеличава
стойността на имота с 620 лв., строеж на баня с покривна бетонна плоча -
увеличава стойността на имота с 495 лв; трайни насаждения - увеличават
стойността на имота с 1802 лв.; поставянето на нова телена ограда увеличава
стойността на имота с 240 лв., построените сеновал и стопанска постройка с пет
помещения и склад за зимнина, на стойност 1685,29 лв. Общо - 6960.28 лева.
Когато
ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот
става по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД, заинтересованите отговарят само до размера
на обогатяването – т.е. прилага се принципът на неоснователното обогатяване и
се присъжда по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и
увеличената стойност на имота. В този смисъл изрично и решение №487 от
30.11.11г. по гр.д.№1503/10г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по
чл.290 от ГПК.
В настоящото
производство вещото лице е посочило, че разноските, които е направил ищеца за
извършените в имота подобрения са на същата стойност, с каквато имота увеличава
стойността си, поради което съдът приема, че предявеният иск с правно основание
в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД е основателен за сумата от 6960.28 лева.
Такава е и житейската логика, че ако към настоящият момент имотът има пазарна
цена от около 25000 лева, то без извършените от ищеца подобрения то пазарната
цена би била в порядъка на 18000 лева. Съдът, на база на заключението на вещото
лице и с оглед възможността сам да извърши преценка съгласно чл. 162 от ГПК,
приема, че предявеният иск е основателен в този размер.
С оглед
изложените съображения въззивният съд приема, че въззивната жалба на И.Д.И. е
неоснователна. Въззивната жалба на Д.И.Г. е частично основателна и следва да се
уважи като частично се отмени обжалваното решение, в частта му, в която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 2 388,99 лв. до сумата от 6960.28
лева, като в тази част се постанови ново решение по спора, с което допълнително
да бъде осъдена първата ответница да заплати тази разлика, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. В останалата
отхвърлителна част по този иск решението на ТРС следва да се потвърди.
По предявения иск по чл. 135 от ЗЗД
Искът по чл. 135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно
право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на
конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на
фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД: ищецът да е
кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда
кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е
налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на
кредитора, когато действието е въззмездно.
Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора,
което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул,
така и преди да се е снабдил с него.
Една от предпоставките за възникване на правото да се иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът
го уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в
зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по
отношение на знанието на третото лице. Относно знанието на длъжника по смисъла
на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е възмездно или
безвъзмездно – когато длъжникът знае че
има кредитор, но въпреки това извършва разпоредителна сделка, длъжникът
винаги съзнава, че го уврежда. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител
за увреждането на кредитора е необходимо само когато увреждащото действие е
въззмездно.
В случая тази трета предпоставка не е налице. Първата ответница е дъщеря
на ищеца и тя никога не е съзнавала, че е възможно ищецът – неин баща да й е кредитор.
За това му качество тя придобива знание едва с предявяване на настоящия иск.
Целта на продажбата между ответниците не е била с намерение да се увреди ищеца
по повод на негово парично вземане. Липсата на тази субективна предпоставка за
уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, води до неоснователност на същия.
Решението на ТРС в тази част е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
По повод атакуваното съдебно решение съдът счита, че следва да се
произнесе и в частта му, в която е отхвърлен предявения иск на ищеца за
подобрения в чужд имот на основание чл. 45 от ЗЗД. При насрочване на делото в
открито съдебно заседание въззивният съд е приел, че съобразно твърденията в
исковата молба отношенията между страните следва да се разгледат и решат на
базата на заявена претенция за заплащане на обезщетение на извъндоговорно
основание – гестия в хипотезата на чл.61 ЗЗД. Макар ищецът да се е позовал на
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, твърдейки, че е претърпял имуществени вреди в
резултат на извършената между ответниците прехвърлителна сделка, които
имуществени вреди са в размер на стойността на извършените от него подобрения,
тези негови твърдения е следвало да се приемат като част от обосновката му на
реално предявените от него два иска – този по чл. 61 от ЗЗД и този по чл. 135 ЗЗД. Всъщност ищецът не е предявявал иск по чл. 45 ЗЗД, поради което решението
в тази му част е недопустимо и следва да се обезсили като постановено по
непредявен иск, а производството по делото да се прекрати по така приетия от ТРС иск по чл. 45 от ЗЗД.
По таксите и разноските:
С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавни
такси, то първата ответница И.Д.И. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ТОС допълнителна
държавна такса върху уважената част от иска за първата и за въззивната
инстанция общо в разамер на 274.27 лева,
от които 182.85 лева за първата инстанция и 91.42 лева за втората инстанция.
На ответниците следва да се присъдят в тяхна полза направените пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото същото е в
размер 1000 лева, заплатени от първата ответница, но при наличие на две
въззивни жалби, то за всяка от въззивните жалби възнаграждението следва да се определи на 500 лева. Въззивната
жалба на първата ответница е неоснователна, поради което не следва да й се
присъждат разноски за нея, а въззивната жалба на ищеца е частично основателна –
на 41%, поради което първата ответница има право на разноски за въззивната
инстанция в размер на 295 лева. Втората ответница има право на разноски за
въззивната инстанция в пълен размер – 1000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 183
от 21.03.2019 година, постановено по гр.
д. 1051/2018 година по описа на ТРС, в часта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Д.И.Г. с ЕГН **********,***,
партер Кантора Моллови, против И.Д.И. с ЕГН ********** *** и М.П.А. с ЕГН **********
***, иск за сумата от 14 804,50 лв., ведно със законната лихва, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от деликт, в условията на солидарност на
задълженията, като неоснователен, на осн. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, като недопустимо
и прекратява производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение № 183
от 21.03.2019 година, постановено по гр.
д. 1051/2018 година по описа на ТРС, в
частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Д.И.Г. с ЕГН **********, с
посочен адрес пред въззивната инстанция
в с. Хлябово, община Тополовград, област Хасково и адрес за
кореспонденция в гр. София, 1309, ул. „Зайчар“ № 104, вх. А, ет. 3, ап. 15 чрез
Ангел Кирилов Ангелов, против И.Д.И. с ЕГН ********** ***, иск за заплащане на
обезщетение за извършени от него подобрения в имот-собственост на ответницата, само за разликата над сумата от 2 388,99 лв. до 6960.28 лева, като в тази част постановява:
ОСЪЖДА
И.Д.И. с ЕГН ********** ***, допълнително да заплати на Д.И.Г. с ЕГН **********,
с посочен адрес пред въззивната инстанция
в с. Хлябово, община Тополовград, област Хасково и адрес за
кореспонденция в гр. София, 1309, ул. „Зайчар“ № 104, вх. А, ет. 3, ап. 15 чрез
Ангел Кирилов Ангелов, сумата от 4571.29
/четири хиляди петстотин седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/
лева, представляваща обезщетение за извършване на чужда работа без
пълномощие – извършване на подобрения в имот-собственост на И.Д.И.,
представляващ поземлен имот с ид. № 73626.160.332 по КК на гр.Търговище,
находящ се в м.”Драка” в землището на гр.Търговище с площ от 794 кв.м., при
граници: имот с ид. № 73626.160.329, имот с ид. № 73626.160.888, имот с ид. .№ 73626.160.333,
имот с ид. № 73626.160.334, имот с ид. .№ 73626.160.331 и имот с ид. №
73626.160.330, ведно с построената в него сграда с ид.№ 73626.160.332.1, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2018 година до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 183 от 21.03.2019 година,
постановено по гр. д. 1051/2018 година по описа на ТРС в останалите му
обжалвани части.
ОСЪЖДА
И.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Търговище допълнителна държавна такса в размер на общо 274.27 лева за двете
инстанции, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.И.Г. с ЕГН **********, с посочен адрес пред въззивната инстанция в с. Хлябово, община Тополовград, област
Хасково и адрес за кореспонденция в гр. София, 1309, ул. „Зайчар“ № 104, вх. А,
ет. 3, ап. 15 чрез Ангел Кирилов Ангелов, да заплати на И.Д.И. с ЕГН **********
***, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 295 /двеста
деветдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА
Д.И.Г. с ЕГН **********, с посочен адрес пред въззивната инстанция в с. Хлябово, община Тополовград, област
Хасково и адрес за кореспонденция в гр. София, 1309, ул. „Зайчар“ № 104, вх. А,
ет. 3, ап. 15 чрез Ангел Кирилов Ангелов, да заплати на М.П.А. с ЕГН **********
***, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1000 /хиляда/
лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС-София
само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.